СЪДЪРЖАНИЕ
Трети конгрес на Българска партия ЛИБЕРАЛИ - 8 - 9 юли 1995 г., София
Дневен ред
Процедурни правила
Доклад на мандатната комисия
Решения и резолюции, приети на Третия Конгрес на БПЛ
Решения
Резолюции
Резолюция за участието на БПЛ в местните избори
Резолюция за четвъртата власт
Резолюция за управлението на БСП и коалиция
Резолюция относно хода на поземлената реформа
Политически доклад на председателя на БПЛ
БПЛ в централната Преса
ДНЕВЕН РЕД
1. Благослов
2. Избор на водещи заседанията
3. Приемане на процедурни правила за провеждане на Конгреса
4. Приемане на дневен ред на Конгреса
5. Първо заседание–водещи: Марко Тодоров, Светлана Шаренкова, Николай Кожухаров
5.1. Приветствия от партии и гости на Конгреса
5.2. Избор на комисии на Конгреса:
-Комисия по мандата на делегатите;
-Комисия по промените и допълненията в Устава на БПЛ;
-Комисия по проекта за решения и резолюции на Конгреса;
-Комисия по провеждане избори и преброяване на гласовете;
-Комисия по проектолистите за избор на ново ръководство на Българска парния ЛИБЕРАЛИ;
-Комисията по проекта за изменения и допълнения в Платформата на БПЛ;
5.3. Политически доклад на Председателя на БПЛ — докладчик — Петко Симеонов
5.4. Отчет на Контролния съвет
5.5. Доклад на Комисията по проекта за изменения
и допълнения в Платформата на БПЛ — докладчик Желка Генова '
6. Второ заседание — водещи Борис Иванов, Константин Костов
6.1. Доклад на мандатната комисия — докладчик Борис Иванов
6.2. Дискусия по доклада на Председателя на БПЛ и разисквания по проекта за изменения и допълнения на Платформата
6.3. Гласуване на измененията и допълненията в Платформата на БПЛ
6.4. Доклад на Комисията по предложения за изменение Устава на БПЛ — докладчик Борислав Цеков
6.5. Разисквания по измененията в Устава
6.6. Гласуване измененията в Устава
7. Трето заседание — закрито — водещи Борис Бояджиев, Анелия Кирова
7.1. Доклад на Комисията по проектолистата за
избор на председател на БПЛ — докладчик Еленко Божков
7.2. Разисквания по кандидатурите
7.3. Провеждане на избора
7.4. Обявяване на избора
7.5. Доклад на Комисията по проектолистите за Национален съвет и Контролен съвет на Българска партия ЛИБЕРАЛИ — докладчик Еленко Божков
7.6. Разискване по предложенията
7.7. Гласуване на кандидатурите за Национален съвет и Контролен съвет
7.8. Обявяване на резултатите от гласуването на Национален и Контролен съвет на БПЛ
8. Четвърто заседание — водещи Борислав Цеков, Еленко Божков
8.1. Доклад на Комисията по проектите за решения и резолюции
8.2. Разисквания по доклада
8.3. Приемане на решения и резолюции
8.4. Заключително слово на Председателя на БПЛ
ПРОЦЕДУРНИ ПРАВИЛА
1. Заседанията на Конгреса се ръководят от председателстващи заседанията, избрани от Конгреса. Всяко заседание се ръководи от най-малко двама водещи
2. Председателстващите се избират по първоначално предложение на Националния съвет, което делегатите допълват и изменят.
3. Председателстващите се избират ан блок с мнозинство 50 % + 1 от регистрираните до момента делегати с явно гласуване.
4. Председателстващият на заседанието предоставя думата за изказване след записване в секретариата. Изказванията стават по реда на записванията и след вдигане на делегатска карта само за реплика.
5. Репликите на изказване са до две. Думата за дуплики не се дава.
6. Право на изказване имат делегатите и членовете на Националния съвет и Контролния съвет съобразно Устава на БПЛ.
7. Приема се следният регламент за продължителност на изказванията:
-за изказване — 10 минути;
-за реплика на делегат — 2 минути;
Предоставянето на допълнително време за изказване става след специално гласуване.
8. Право на глас има ι регистрираните на Конгреса делегати и членове на Националния съвет и Контролния съвет.
9. Предложенията по проекта за Устав и проекта за Платформа в писмен вид се предават на съответната комисия. Предложения, които не са представени в писмен вид, не се разглеждат от комисиите и от Конгреса.
10. Всички гласувания се извършват по реда на чл. 22 [3] от Устава на БПЛ.
11. Всички решения се вземат по реда на чл. 24 [1] от Устава на БПЛ.
12. За персоналния избор се прилагат чл. 25 [3] и [4|.
ДОКЛАД на Мандатната комисия
Уважаеми госпожи и господа делегати,
1. Според получените в уставно регламентирания срок в ръководството на партията протоколи от делегатски събрания за участие в Конгреса са били избрани 174 делегати.
2. Мандатната комисия установи, че за участие в работата на IIIия Конгрес на БПЛ са регистрирани 134 делегати.
3. Прието е на подобни форуми да се прави "снимка" на делегатската представителност по основни параметри. От 134-мата делегати жените са 51, мъжете — 83-ма.
По години делегатите се разпределят както следва:
-до 25 г. — 9;
-от 26 до 30 г. — 22;
-от 31 до 35 г. — 24;
-от 36 до 40 г. — 16;
-от 41 до 45 г. — 20;
-от 46 до 50 г.. — 17;
-от 56 до 60 г. — 5;
-над 60 г. — 10.
С основно образование е 1 делегат;
-средно — 36;
-полувисше — 18;
-висше — 79.
Най-важното заключение, което прави мандатната комисия е, че регистрираните 134 делегати представят 61 клуба, т.е. повече от 2/3 от клубовете на БПЛ.
Вземайки предвид това, констатираме, че съгласно чл. 22 ал. 3 III-ият Конгрес на Българска партия ЛИБЕРАЛИ има изискуемия кворум и може да взема решения.
Председател на Мандатната комисия: Борис Иванов
РЕШЕНИЯ И РЕЗОЛЮЦИИ, приети на Третия конгрес на Българска партия ЛИБЕРАЛИ
Третият конгрес на Българска партия ЛИБЕРАЛИ
РЕШИ:
1. На страната е нужен либерален преход и в този смисъл Българска партия ЛИБЕРАЛИ ще участва с експерти, проектозакони и експертни мнения пред Народното събрание, правителството и местните структури на властта.
2. Ръководството на Българска партия ЛИБЕРАЛИ и нейните членове да започнат по-активни действия за установяване на трайно сътрудничество с либерални партии и организации, както и с организации и съюзи, представляващи предприемаческото съсловие.
3. Българска партия ЛИБЕРАЛИ участва в Патриотичния съюз, водена от разбирането за национално съгласие. Перспективата за развитието на Патриотичния съюз е неговата либерална ориентация.
4. Препоръчва текста на подписаното споразумение между Патриотичния съюз и Демократичната левица от март 1995 г. да бъде прецизиран с оглед на либералната ориентация на Патриотичния съюз.
5. Клубовете на Българска партия ЛИБЕРАЛИ могат да участват в предстоящите местни избори чрез Патриотичния съюз. Там, където местните условия не позволяват това, клубовете да постъпят по целесъобразност.
РЕЗОЛЮЦИЯ за участието на Българска партия ЛИБЕРАЛИ в местните избори
Целта на Българска партия ЛИБЕРАЛИ е децентрализация на териториалното управление и силно местно самоуправление.
Общинската автономия в рамките на законовата и нормативна база ще се гарантира от утвърждаването на реалното участие на населението в управлението.
В този смисъл предстоящите местни избори не са просто арена за поредно сражение между политическите сили, но и проверка за степента на зрялост на гражданското общество.
Ето защо БПЛ ще мобилизира целия си кадрови потенциал за участие в местните избори.
В тези избори БПЛ ще участва в рамките на коалицията ПАТРИОТИЧЕН СЪЮЗ, а там, където местните условия не позволяват това, клубовете ще постъпят по целесъобразност.
Нямаме право да се отказваме от неща, които създадохме и за които сме убедени, че са добри и полезни за българското общество — колкото и бавно и трудно да завладяват неговото политическо съзнание.
Идеята да преодолеем инерцията на конфронтацията, да не участваме в хулиганската битка на идеологемите, да спрем ентропията на обществената енергия, търсейки съгласие и единение по възлови проблеми - е особено навременна и приложима за местното самоуправление. За него са нужни прагматична политика и управленска култура.
Именно заради стремежа си към реализация на тези принципи ние не сме се отказали да търсим диалог с всички онези, с които той е възможен, които са изоставили черно-бялото мислене и не са обсебени от користни партизански цели.
Синхронизацията на различните интереси и постигането на оптимално управление за общините, в които живеем и работим, е основен критерий при избора на начините на участие на БПЛ в изборите.
Къде и колко свои кандидати за кметове, районни и общински съветници ще издигнем, къде и кои други кандидатури(можем да) ще подкрепим ще зависи от:
1)Възможностите, които предоставя неприетия все още закон за местните избори.
2)Степента на близост (на политическо поведение и програмни намерения) с другите политически партии и коалиции на местно равнище.
3)Професионализма и обществения авторитет на предложените кандидатури.
Като преценяваме реалистично политическата ситуация и имайки предвид вече постигнатото в различни градове, и общини, считаме за необходимо:
1)В максимално кратки срокове да завършим съгласуването с коалиционните ни партньори по места на листите за районни и общински съветници.
2)Клубовете на партията да продължат интензивните контакти с останалите реални политически сили, като търсят своята оптимална реализация съобразно постигнатите договорености.
София, юли 1995 г.
РЕЗОЛЮЦИЯ за четвъртата власт
Динамичните отношения в съвременното общество определят неговото съществуване в непрекъснат поток от информация. Формирането и развитието на гражданското общество зависи от независимото и свободно осведомяване на неговите членове. Информираният човек е компетентен в мненията си и свободен в решенията си. Това определя изключителната роля на средствата за масово осведомяване в обществото. Те осигуряват публичност и прозрачност върху действията и намеренията на властта.
Българска партия ЛИБЕРАЛИ счита, че тази материя трябва да се уреди със Закон за мечата и електронните медии. Необходимо е да има закон, който да защити свободата на медиите и тяхната независимост. В Закона трябва да бъдат предвидени и механизми, които да попречат на медиите да нарушават правото на гражданите на информация и да накърняват необосновано лични и обществени интереси.
София, юли 1995 г.
РЕЗОЛЮЦИЯ за управлението на БСП и коалиции
Успехът на БСП и коалиция на парламентарните избори ДЕКЕМВРИ'94 осигури абсолютно парламентарно мнозинство на Демократичната левица и й даде възможност да излъчи по същество еднопартийно правителство и поеме ангажимент за самостоятелно управление на страната. Вече шести месец правителството на Жан Виденов показва нагласа и намерение да управлява методично и продължително. В съответствие с посочените в Програмната декларация на кандидата за министър-председател (25.1995 г.) приоритетни цели: превръщане на производственото оживление в траен стопански растеж при висока трудова заетост, овладяване на инфлацията и създаване на условия за постепенно нарастване на реалните доходи, пресичане на стопанската престъпност и установяване на ясни правила в икономиката. Правителството на Демократичната левица разработи и оповести пакет от важни документи /"Бялата книга", "Антикризисна програма" за 1995-96 г., бюджет за 1995 г., правителствената програма за 1994-98 г.) и изведе актуални и нетърпящи отлагане задачи. Извършва се тотална смяна на лицата по върховете на централната и областната администрация. Организират се нови управленски структури. Засилва се държавната намеса в сферата на икономиката. Възстановяването на икономическата основа на връзките с Русия и активизирането на отношенията със страните от Балканския регионби следвало да се съпроводи от динамизиране на външната политика в посока на интеграция на България в европейските и евроатлантическите структури.
Наред с това Конгресът подчертава, че:
* Насоките на икономическите управленски решения на правителството се отклоняват от предварително поетите политически и социални ангажименти за неотклонен преход към пазарна икономика и създаване на ясни и законови механизми на икономическите отношения. Рецидивират елементи на централизирано и административно управление на икономиката, образованието и науката;
*Аграрната реформа е в опасен застой;
*Липсва достатъчна политическа воля за ускоряване на процесите на приватизация;
*Неравностойно и в редица случаи дискриминационно отношение към някои от формите на собственост и национален капитал; безпринципно обвързване и толериране на едни икономически субекти за сметка на други.
*В управлението на кабинета и всички нива на държавната администрация се появява волунтаристичен и апаратен ешелон, прояви на тяснопартийни и групови интереси и произтичащите от тях кадрови неудачи.
*Останаха празна приказка пожеланията за национален консенсус.
*Недостатъчна външноикономическа активност и чрез използването на държавния монопол задържане на завоювани външноикономически позиции в жизненоважни за държавата инвестиционни проекти.
*Недостатъчна ангажираност в борбата с организираната престъпност и опасна пасивност към проявите на корупция в петия държавен апарат.
Българска партия Либерали ще продължи да подкрепя всички действия на Правителството, които са в посока на прехода към пазарна икономика, правова държава и гражданско общество и ще бъдат коректив при всяко отклоняване от тази посока. За това настояваме БСП и коалиция, ПГДЛ и Правителството й:
-да подобрят диалога с парламентарните и извънпарламентарни политически сили със съдебната власт, синдикатите и сформиращия се нов национален капитал, за да се разшири политическата и социална база на управлението и намали' конфронтацията в обществото;
- да търсят мярата между държавната намеса и юридическите гаранции за /…/ на предприемаческата инициатива и активност.
Самозатварянето и изолацията от обществото са опасни сега не просто за БСП, а за България.
Българска партия ЛИБЕРАЛИ изразява увереност, че препоръките и критичните констатации на нашия анализ ще бъдат навременен коректив за дейността на младия управленски екип на Демократичната Левица
РЕЗОЛЮЦИЯ относно хода на поземлената реформа
Характерните за обществения ни живот конфронтация и политическа пристрастност намериха най-ярко изражение в непоследователните законодателни решения и последващите ги промени в нормативната уредба на поземлената реформа, и мудните и неубедителни действия на изпълнителната власт. Преструктурирането на поземлената собственост и възстановяването на частната поземлена собственост се извършва бавно, трудоемко и прекалено скъпо за обществото. Резултатът е разруха на българското селско стопанство, която ще бъде преодолявана с години.
Причините за бавния ход на поземлената реформа трябва да се търсят преди всичко във възприетия подход за нейното осъществяване — форсираната ликвидация на съществуващите стопански структури преди създаването на условия за изграждането на нови и възстановяване на аграрната структура съществуваща до колективизацията на земята. Ликвидацията като елемент на модела на поземлена реформа се оказа неудачна.
Чрез приетите промени в Закона за земята Демократичната левица не се съобрази с направените от опозицията предложения и наруши Конституцията на страната.
Българска партия ЛИБЕРАЛИ е за правото на собствениците на земи и земеделско имущество сами да организират и осъществяват неговото разпределение и закриването на съществуващите организации. Всеки собственик на земя трябва да има правото да избира свободно начина на ползване на притежаваната от него земя: частен, аренда или коопериране. Ние сме против ограниченията на продажбата на селскостопанската земя.
Ние сме за държавна политика в подкрепа на формиране на българското фермерство, поддържане инициативите за стимулиране на българското фермерско съсловие. Кооперативното дело също трябва да служи на тези цели.
Считаме, че основните условия за успешното провеждане на поземлената реформа са:
-приемане на закон за комасацията и закон за арендата;
-преодоляване на законовите ограничения за размерите на частната поземлена собственост;
-прилагане на закона за защита на земеделието;
-насърчаване на корпоративните организационно-технически форми.
София. 1995 г.
ПОЛИТИЧЕСКИ ДОКЛАД
на Председателя на Българска партия ЛИБЕРАЛИ Петко Симеонов пред Третия конгрес на партията,проведен на 8-9 юли 1995 г. в София
Няма човек и у нас, и в чужбина, който даже приблизително да е знаел какво ще последва в централно- и в източноевропейските общества след рухването на комунизма. Пътят, по който вървяхме след 10 ноември, не само беше уникален, той беше непредвидим. Десетки са случаите, в които имахме основанието да ахкаме, а после да ахкаме, защото сме ахкали.
Мисля, че непредвидимостта беше резултат на истинския стремеж на огромни части от населението да бъде премахната диктатурата. Това благородно само по себе си желание имаше недостатъка да отминава, без да съдържа в същата степен представата за характера на реалностите и за конструкциите на бъдещето.
Бяхме съгласни, че тоталитаризмът е лошо нещо, а демокрацията — добро. Говорехме против цензурата, против номенклатурата, против партизацията на армията и полицията, против ограниченията в движението на населението, искахме свобода на частната собственост, искахме децентрализиране на стопанството и администрацията. Исканията ни, които се съдържаха в стотици декларации и резолюции на безбройни митинги, събрания, бдения, подписки и прочие, бяха още за: възстановяване на собствеността върху земята, реституция на недвижимата градска собственост, приватизация и тъй нататък, и тъй нататък.
Мощното народно движение, започнало през 1989 г., за година-две постигна повече от желаните неща, а останалите започнаха да се реализират. Но не само желаното дойде. Рязко се повиши равнището на престъпността, спадна производството, влоши се жизненото равнище, рухна селското стопанство, започна усилено рушене на построеното, увеличи се безработицата. Възстановяването на собствеността върху земята и изграждането на новите форми на селскостопанско производство попаднаха в глуха линия. Приватизацията се завъртя в омагьосан кръг. Някои външни пазари са загубени трайно. Възпроизводството на военната мощ на армията се извършва с кърпежи. Невъзвратимо са унищожени οтрасли в българското стопанство.
Цялата тази бъркотия, пораждаща неувереност, е рожба на господстващото неразбиране, какво всъщност сме бутали през 1989 - 90 година. Ние нямахме представа за характера на реалността, срещу която се опълчваме. Говоря за общественото мнение и обществени настроения, а не какво са мислели в институтите на БАН.
В края на шейсетте години съвсем отчетливо започнаха да се виждат контурите на нова научно-техническа революция, свързана с информационните технологии, Алфред Гофлър нарече това "трета вълна" и нетната терминология е най-релефната. Първата вълна е преминаването на човечеството преди хиляди години от сьбирателство и лов към земеделие. Вторатавълна е индустриализацията. Третата вълна — обработка на информацията.
Когато през 1917 година в Русия, а у нас през 1944 година бяха извършени революционните промени, техният смисъл беше да се създаде общество, което в ускорени темпове да индустриализира съответно Русия и България, като се избегнат недостатъците на капитализма. Като оповестявам нещата, твърдя, че комунизмът беше рожба на Втората вълна. Комунизмът беше опит да се рационализира индустриалната епоха.
Комунизмът рухна не защото Живков беше /…/, а Брежнев — смазан οт склероза, а защото в цял свят рухва индустриализмът или Втората вълна. Идва нова цивилизация и тя смазва под петите си традиционните индустрии и масовото производство, както и създадените на тяхна основа политически отношения.
На нашите митинги от късната 1989-та и ранната 1990 възгласът "Долу член първи на конституцията" /той беше за ръководната роля на компартията/ означаваше не само проява на антикомунизъм и любов към демокрацията, това в исторически смисъл означаваше и: "Долу индустриалната епоха! Добър ден, нова ера!"
С политическата промяна през 1989 — 90 година България даде заявка за присъединяване не към индустриално развития Запад, а към устремените към новата информационна цивилизация общества.
Искам да кажа, че у нас не се оказа прав антикомунизмът и такъв въпрос изобщо не е решаван. В исторически план и комунизмът, и антикомунизмът бяха сметени от сцената в името на ново общество. Ние не решавахме стари проблеми, ние просто ги елиминирахме.
Съзнавам колко е опростено казаното, но това не е мое изобретение, то е основно разбиране за процесите в съвременния свят. Къде са опростяванията? Те са главно в това, че обществото е силно инерционна система и в него са невъзможни тотални промени и тотални забрави. В Света едновременно се плискат и Втората, и Третата вълна. Живи са хората и групите, които са участвали в жестоки политически противопоставяния, свързани с последната световна война, а още повече са замесени в страстите на Студената война. Споменът е част от самия човек. Желанието за компенсация — от мъст до по-публично обругаване е толкова жизнено, колкото и желанието да се наспиш.
Наред с индивидуалните вълнения си остават и силните междунационални противопоставяния. Италия и Русия са се намирали в съперничество далеч, преди да се появи и миризма на комунизъм. И не само това съперничество. Франция и Русия. Прусия и Русия, Австрия и Русия… Откъде-накъде ни бръмчи бръмбарът, че днес стояла дилемата Русия или Европа и че едното било опит за реставрация на комунизма, а другото — стремеж към демокрация. Само този пример стига, за да проумеем, че е налудничав опитът да означим всичко заобикалящо ни със знаковата система на Студената война /трябва да признаем, че тази терминология е значително омекнала/.
Реалност е икономическата конкуренция между различните фирми, някои от които са по-мощни от съществуващи европейски държави. Естествено за човешката природа е техните икономически борби политически и нравствено да се принципализират. В общественото съзнание циркулират дивотии — парите на групировка Х са мръсни, а на групировката У са чисти. Откъде-накъде това ще е вярно, като и двете групировки при еднакви условия и по едно време са трупали пари.
Живеем в свят, в който са преплетени интересите на индивиди, групи, фирми, държави. И понеже хаосът е голям, за да се защитят интересите на един или друг социален субект, действащ на територията на страната, интересът е устремен към властта. Но власт и в нашето българско общество се придобива чрез избори. А изборите ги печели този, който спечели мнозинството. Такива са механизмите на демокрацията. Мнозинството, от своя страна, гласува за онези, за които смята, че са "добрите". Как се обяснява на народа кои са добри и кои лоши? Чрез медии, телевизия, радио, вестници.
Значи, първо, онези, които имат ИНТЕРЕСИ в България, ще искат да владеят или да имат влияние в медиите. Но тъй като за мнозинството терминологията на Тофлър или на Попър нищо не означава, на нето трябва да се поднесат ясни, значи прости и достъпни думи. Така че, второ, тези, които имат ИНТЕРЕСИ, се стремят да създадат ясния речник, с който да се обяснява света на масите. Какво по-просто от това, което помним и което знаем? Там са думите и митовете. И ето как миналото ни възсяда със своите думи — комунизъм, фашизъм... Имало ли е фашизъм? Защо е бил нужен народният съд? Ако ти върнат бащината земя, ставаш среден собственик, както е бил баща ти. Кооперацията значи комунизъм.
Можем да подредим в списък новородените стари митове, сред които има бисерни твърдения, едно, от които иска да ни убеди, че БСП като наследница на БКП е по-лошо нещо οт партиите, които са свързани с политически групи, отговорни за пронацистката ориентация на България през Втората световна война. И този ред от мисли са онези, които твърдят, че партизаните са кокошкари и терористи срещу законно правителство, без да обясняват какъв е тогава Чърчил, чието правителство изпраща в България майор Томпсьн и снабдява с оръжие родопските партизани.
Започнах този ред от мисли с желанието да схематизирам сегашната българска реалност и онова, което протича в страната. Виждаме, че сме изправени пред две реалности:
Първата е онова, което наричахме обективна действителност — България е в момент на преход от една цивилизация в друга. От цивилизацията на индустриализма или Втората вълна към цивилизацията на информационните технологии или Третата вълна. В тази обективна действителност върви неизбежен сблъсък между производства и форми на организация на човешката дейност. Минодобивът ще замира, независимо от правителствата. Гигантските предприятия са обречени. Лъжата, че е хубаво да обработваш 50 или 100 декара земя, е национално безотговорна. Начинът, по който се провежда аграрната реформа, е опит да бъдем върнати в епохата на Първата вълна. Начинът на раздаване на лицензи за кабелна телевизия е, меко казано, несъобразен с действителността. Размерът на инвестициите в телекомуникациите може да ни обрече на ново вековно изоставане и тъй нататък, и тъй нататък.
Втората реалност е реалността на думите и митовете. Въпреки желязната зависимост на човека от храната, облеклото, лекарствата, физическата сигурност, неговата зависимост от думите и митовете е не по-малка. Голямата грешка на нашия преход е, че ние не обяснихме, че преходът е не само от комунизъм към демокрация, а от общество на индустриалната епоха към общество, способно да се развива в условията на идващата цивилизация. Това обяснение е от изключителна важност, защото тο ще спомогне да се освободим по-бързо от клетката на миналото.
Οт 1990 година насам три випуска среднисти са завършили образованието си в условията на прехода и един випуск — висшето си образование. Чак в края на първото десетилетие на XXI век в обществото ще преобладават кадрите, създадени в следващите години. Основните групи кадри на България са от епохата на тоталитаризма и точно те ще положат основите на демокрацията. Тъй като няма стабилни социологически изследвания, като разчитаме на най-общи наблюдения, можем да твърдим: мнозинството от представителите на оформящата се предприемаческа класа в България са свързани /организационни, идейно, финансово/ с бившата комунистическа партия. Бъдещата българска буржоазия ще бъде комунистическа по произход. Заедно с това още дълги години масата οт наемни работници и социално застрашени слоеве ще възприема БСП като защитник на своите интереси. В парадоксите на днешния политически език и политическа митология наред с лошата дума "комунизъм" съществува и романтизиране на комунистическата система.
В момента в България няма политическа партия с достатъчно ясна идеология и съответстваща й политика, както и партия с ясен социално-класов състав. Възможно е тази оценка да е резултат на строгост и на понятията "идеология" и "социално-класов" състав, с които се борави в българското обществознание. Но ако напуснем тази строгост и се отнесем по-свободно към въпроса, то партии в смисъл на единство на идеология, политика, структура и електорално поле имат БСП и БЗНС. Повечето от останалите организации изискват огромно напрежение на ума, за да бъдат схванати като ясни и прогнозируеми политически субекти. Предлагам малък мислен експеримент чрез отговорите на два въпроса:
1. Възможно ли е СДС да поиска ограничаване на цената на хляба? Да или Не?
2. Възможно ли е СДС да поиска петгодишна забрана за земеделските кооперации и поощрение на фермерското земеделие? Да или Не?
Бихме могли по подобен начин да съставим /.../инфоспик и да видим как ще бъдем изпълнени с крайно колебание за това, каква би била позицията на една или друга партия по основни въпроси.
Ако не станат някакви екстрени събития, управляващата партия в България в обозримото бъдеще най-вероятно ще бъде БСП. Това би било така не защото БСП е много добра партия, просто срещу нея няма и не се предвижда кадърна опозиция.
Впечатлява постоянството на госпожа Анастасия Мозер. Със своето постоянство тя преодоля множеството негативни нагласи, с които беше посрещната в обществото. Но кадровият потенциал на БЗНС, съществуващата все пак множественост на земеделските ορганизации, безнадеждната остарялост на официално обявяваните идеи на БЗНС са бариера, която не може да бъде преодоляна с индивидуална упоритост. БЗНС, днес е организация на Първата вълна.
СДС вече стана една от българските партии и по този начин спазихме традицията: краят на Първата световна война наложи БЗНС като политическа сила, краят на Втората световна война наложи БКП, краят на Третата световна война ни даде СДС. Но както БЗНС, така и СДС нямат никакъв шанс от днешна дата да управляват сами България. Много проблематично, все още е проблематично, въпреки систематичността и отговорността, с която работи Иван Костов, СДС да успее да запази постигнатия в последните парламентарни избори резултат. СДС няма и намек οт идеология, няма и намек за социално-класова ориентация. Лозунгите "долу БСП", "да живее НАТО" са крайно недостатъчни за оформяне на сериозна политическа сила.
Вън от БСП, СДС, БЗНС, ДПС съществуват група партии, за които е възлов въпросът за оцеляването. В най-изгодни позиции са БББ и ДП. Излишно е да обсъждаме защо е така. Също РДП вън от СДС, партията на Венци Димитров, БСДП, Зелената партия, ГОР, АСП, Нов избор. РДП вън от СДС и партията на Венци Димитров имат единично парламентарно присъствие, освен това тази РДП би могла да разчита при добро развитие на събитията за нея на марковото присъствие в Либералния интернационал. БСДП е член на социнтерна, Зелената партия — на Зеления интернационал, Нов избор е наблюдател в Либералния интернационал. ГОР може да разчита на дискретните си връзки с БСП.
Тези партии формират два блока — първият със социалдемократическа ориентация, изразен в коалицията ДАР. Вторият е все още във фазата на предварителни разговори и той се самоопределя като либерален. В него са РДП вън от СДС, Нов избор, отвреме-навреме партията на Венци Димитров. Този блок търси близост с Народния съюз и заявява, че ще получи подкрепата на президента Желю Желев.
В България се очертаха две групи либерали. Първата група са либералите — конституционалисти /това е БПЛ/, втората група са либерали-антиконституционалисти /тук са РДП във и вън от СДС и Нов избор/. Парадокс е, че антиконституционалистите получиха подкрепата на Либералния интернационал и то тогава, когато бяха най-яростни противници на конституцията и еволюционизма.
Колкото и да се стараем, трудно ще открием идейните и политически разлики между РДП, Нов избор, ДП, СДС. Разликите са в това, че са четири различни организации. Иван Костов нито е по-голям, нито по-малък либерал от Димитър Луджев, а Димитър Луджев и Михаил Неделчев или Александър Йорданов членуват в три различни организации, просто защото Димитър Луджев не е работил в Литературния институт, а Йорданов и Неделчев са работили.
Оформящият се блок между РДП извън СДС и Нов избор заради претенциите им би трябвало да наричаме пропрезидентски блок.
Дали д-р Желев ще го подкрепя? Предстоят президентски избори в началото на 1997 година, всяко партийно обвързване на д-р Желев до тези избори означава οтказ от кандидатиране за следващ мандат. Всеки публичен намек за партийна връзка означава същото.
Въпреки групирането в ДАР и евентуално в пропрезидентски блок, и на двете места участват слаби партии. Някои от тях имат хора в Парламента. Оцеляването на ДАР и на евентуалния пропрезидентски блок в следващите три години и половина, без доброжелателната подкрепа на някоя от значимите политически сили, е проблематично. Защо е проблематично и какви ресурси са нужни (за оцеляване на партия)?
Издръжката на една партия с размерите на нашата, за да може да се възпроизвежда, изисква не по-малко от 500 000 лева на месец. Говоря за възпроизводство, не за растеж. Това са неми, заплати, командировки, пресконференции, събрания, конференции, конгреси и обичайни календарни акции. Бизнес с много големи пари дава месечна печалба от 500 хиляди, които могат да се отклонят за издръжка на партия. Участието в местните избори, президентските избори и следващите парламентарни избори ще изискват общо около 150 милиона при нормата на досегашните разходи в предизборните кампании. Като съберем месечните разходи и разходите за изборите /ще махна от тях 50 милиона, нека участието в президентските избори да бъде само с политически декларации/ ще получим сумата от 12 милиона.
Сложността при осигуряването на 120 милиона е в това, че тези, които ги дават, няма да си дадат всичките пари. Те биха дали незначителна част от печалбите си. Сами сметнете какъв капитал трябва да се върти, за да се получи при поносимо οтчисление от печалбата такава сума. Лъжливо е мнението, че средствата могат да бъдат събрани от много източници, защото онези, които са склонни да дават пари за политика, дават на не една политическа сила, а най-малкото те са склонни да дават пари за политически групировки със съмнителен шанс за успех.
Тези пари не могат да се намерят и от чужбина. Отдавна спря, а и никога не е съществувало в обема, в който някои си представят, финансирането на политически партии отвън.
Илюзия е също така да се смята, че тези пари могат да бъдат разбити по пера, по задачи и някак си да се покрият разходите. За пример ще посоча последните избори, в които участвахме. Една от партиите в Патриотичния съюз, когато излагах основното ограничение на кампанията — парите, възрази, че те ще дадат не пари, а реклами и една група вестници и ето, отпадат десет милиона. Възразих им, че паричната мярка е парична мярка, независимо дали става дума за реклами или кубици вода. Хубаво, сметнаха, че няма да усетят парична загуба, ако нидадат като реклами. Започнаха да дават. И веднага се отдръпнаха. Губели. Сами знаете какви проблеми имахме с изплащането на рекламите.
Когато говоря за необходимите десетина милиона, аз не говоря за неща, които можем да заменим с нещо друго. Онова друго също се измерва с пари. Ако една жена стои в нашия клуб като дежурна на телефона по времето, когато трябва да го даде за семейството си, спестените пари са за сметка на нейния семеен бюджет или на други семейни ресурси. Парите са същите и тяхното набавяне при бедността на населението си остава проблем.
Но тъй като през цялото време говорим за възпроизводството на политическа сила, а не за нейното развитие, трябва да имаме предвид, че парите, които ще бъдат необходими за налагане на ДАР или пропрезидентския блок /както и на която и да е друга формация, включително Патриотичния съюз/ като самостоятелни политически сили, са значително повече. Такива пари, при все по-спокойното политическо развитие на страната, не могат да бъдат намерени и тях ги няма. Единственият начин е доброжелателната подкрепа οт някои от другите политически сили: БСП, СДС, БЗНС. Не защото те ще дадат парите, а защото чрез своите структури, ангажирани хора, електорат и влияние могат да осигурят присъствието в политическия строй на дадена партия или коалиция.
СДС, както може да се разбере от поведението му, няма интерес да подпомага налагането на некомунистическа партия или формация. Такъв интерес няма и БЗНС, нито пък Демократическата партия — другият участник в коалицията Народен съюз и за СДС, и за Народния съюз подпомагането на друга политическа сила означава да подпомагат създаването на свой конкурент. Всяко тяхно бъдещо място в законодателната или изпълнителната власт не трябва да бъде оспорвано. Нека оставим декларациите. Да размишляваме върху интереса и да наблюдаваме поведението му.
За СДС и Народния съюз другите партии и коалиции са партньори дотолкова, доколкото съществуват. Да, после те продължават да съществуват при изпълнение на ресурсното условие — около сто милиона на масата за следващите 40 месеца.
Отново подчертавам — споменатото ресурсно οграничаване е валидно за политически партии и коалиции, които желаят да придобият парламентарно присъствие или да го запазятι, ако имат единично такова. То не се отнася за партии, които се задоволяват с присъствие в гражданското общество.
Но и такъв тип присъствие ще бъде подложено на преоценка след приемането на новия закон за политическите партии, които според запознати предвижда минимум пет хиляди членове, за да бъде призната съдебно една партия.
Тук стигаме до следващото очертаващо се на хоризонта ограничение. Мярката от 5 хиляди члена се прескача от четири партии — БСП, СДС, БЗНС, ДПС. Всички останали партии, включително и нашата, се въртят между хиляда и три хиляди члена. Говоря за реални цифри, не за бомбастичните изявления на един или друг лидер. Как ще бъдат попълнени липсващите в съюзите и партиите членове, ако такъв закон бъде приет? Само с разход за нови ресурси.
Онова, което твърдя, е, че воденето на пълноценен политически живот и налагането и развитието на една партия е невъзможно без много сериозно ресурсно обезпечаване или мощно подпомагане от разгърнатите политически партии. Ресурси няма и твърдя, че СДС и БЗНС не са заинтересувани οт развитието и на други некомунистически партии или коалиции.
Налага се да направя две допълнения. Преди малкο казах, че при разговорите за създаването на антикомунистически блок за местните избори cе споменаватι партии οт ДАР. Възниква въпрос това не означава ли, че и СДС, и БЗНС са готови да подпомагат развитието на некомунистически партии и коалиции. Работата не стои така. Когато една солидна партия, хайде да не е солидна, да е безпроблемно утвърдена, тръгва на избори, тя търси максимална подкрепа от всяка гражданска структура срещу минимален ангажимент. Гражданската структура също се себеутвърждава в такова сътрудничество, а партията спестява средства за гласове. Това, че СДС ще търси монархистите в София за общинските избори, не означава, че СДС си поставя за цел в София редом с него да има силна монархическа партия. Това, че в Пловдив Народният съюз приема сътрудничеството на местната организация на БСДП, не означава, че Народният съюз си поставя за цел да има силна социалдемократическа партия. Това, че Нов избор приема в Шумен клуба на Българска партия ЛИБЕРАЛИ да работи за него не означава, че Нов избор си поставя за цел да има силна Българска партия ЛИБЕРАЛИ. Съгласието за сътрудничество е различно от онзи тип подпомагане, за което говорим, когато разискваме въпроса за ресурсните ограничения. Имаме предвид политическото легитимиране в обществото и във всяко населено място, имаме предвид съгласие за споделяне на отговорността за властта.
Второто допълнение, което съм длъжен да направя, е, че ресурсните ограничения са важни днес при съвсем ясно очерталата се тенденция на спокойно и успешно управление на БСП. Реториката от парламентарната трибуна на опозицията, грешките на парламентарната трибуна на опозицията, грешките на парламентарната група на Демократичната левица при Закона за земята и не само при него не могат да скрият факта за стабилизирането на цените, за оживлението в производството, за спада на безработицата, за растящото чувство в обществеността, че обществените процеси са под контрол. Ние сме осъдени да бъдем слепи за криволиците на бъдещето, но сме длъжни да търсим логиката на днешния ден. Ако не се случи нещо екстремно, БСП ще завърши с успех управлението в този мандат и ще поеме следващия. От изтеклите след промяната години БСП не е управлявала по-малко от /.../ месеца. Точно тази обстановка безусловно изисква сериозно ресурсно обезпечаване за развитието на политическата партия и коалиция вън от властта. Ако в обществата имаше напрежение, ако властта се търкаляше безпризорна на тротоара, тогава почти без пари, само с едно "Не ме гледай тъпо, българино!" можеше да се чака успех. Но времената на барикадите са зад гърба ни. Излизаме от ситуацията; когато обществото гледаше към партиите и викаше "търси се!". Не се търси и затова трябват силни пари или силна подкрепа, за да се похарчи стоката.
****
Разпадането на властовата позиция на БСП в структурата на българските общество и държава, ако не се случи нещо свръхсетивно, ще бъде многогодишен, еволюционен процес, успореден на процесите на:
1. социално-класовото разслоение на обществото;
2. организационното и идейно укрепване на противостоящите й партии;
3. кадровото развитие на другите партии.
До средата на първото десетилетие на следващия век БСП ще има обективни предимства пред останалите партии в претенциите за властта. Как тези обективни предимства ще бъдат реализирани зависи от много неща. Може би най-важното е: начинът, по който управляват.
БСП открито управлява чрез свое мнозинство в Парламента и свое правителство вече половин година. Достатъчен период, за да се правят съответните изводи.
В Програмната си декларация от 25 януари 1995 г. Жан Виденов декларира три главни приоритетни цели на правителството в рамките на мандата на Демократичната левица до 1993 г.:
-превръщане на производственото оживление в траен стопански растеж при висока трудова заетост;
-овладяване на инфлацията и създаване на условия за постепенно нарастване на реалните доходи;
-пресичане на стопанската престъпност и установяване на ясни правила в икономиката.
До края на традиционните за демократичния свят изпитателни 100 дни правителството на Демократичната левица оповести пакет от документи, в които бяха формулирани десетина актуални и нетърпящи отлагане задачи.
В какво успява и в какво не правителството на Демократичната левица? Кои техни усилия могат и трябва да се подкрепят и кои навреме и критично трябва да се осмислят и коригират.
Първо. Очакваното и многократно декларираното в предизборната кампания на БСП и коалиция сравнително ... бързо конструиране на висшия орган на изпълнителната власт не се потвърди. Кадрите, с които тя разполагаше и които са готвени десетилетия, реагираха непредвидено на поканата за участие във властта. Сравнително по-младите и по-добре подготвените в професионално отношение управленски кадри в преобладаващата си част не пожелаха да се включат непосредствено в управлението на страната или поради ниски постове в кариерата и ниското заплащане в публичния сектор, или поради невъзможността да влияят косвено чрез създадените мощни икономически групировки. Същевременно към изпълнителната власт прояви неприкрит интерес по-възрастната част от управленския елит на коалицията и на различните негови етажи се появиха "стари муцуни". В този процес се оформи и изяви разхищаването между стремежа на новото поколение управление в Демократичната левица да се съобразява с коренно променената обстановка в политическия и икономическия живот и необходимостта от прилагане на различни от досегашните управленски технологии и начини за вземане на решение, от една страна, и традиционният, формиран десетилетия стереотип на управление на страната, от друга.
Второ. В предизборната кампания БСП и коалиция наблягаше на необходимостта още в първите дни от управлението си да внесе в парламента пакет от взаимосвързани закони, чрез които да се осъществи завой κъм регулиран от държавата преход към пазарно стопанство и да се ускори хода на икономическата реформа. Извършеното досега обаче не потвърждава, κакто тези намерения, така и възможността те да бъдат изпълнени.
Накратко, законодателната изява на правителството (разбирана в смисъл на внесени, обсъдени и приети закони) особено в икономическата област е по-скоро символична, отколкото ефективна.
Трето. Две години след приемането на Закона за приватизацията, приватизационният процес в страната (за разлика от другите страни οт Източна Европа, където трансформирането на собствеността или завърши — Германия, или например е на привършване — Чехия, Словакия, Унгария) е повече от неубедителен. Кабинетът "Виденов" постави въпроса ребром — "или бърза масова приватизация, или мъчителна смяна на собствеността в продължение на десетилетия" и обеща да увеличи "дела на частния сектор на основата на активна касова и бонова приватизация". Тези първоначални уверения на правителството са все още гола декларация. Нещо повече — рязко спадна темпа на и без това едва кретащата пазарна приватизация. Боновата приватизация е в сферата на обещаното и добрите намерения.
Приватизационните намерения на кабинета "Виденов" и реалният ход на приватизационния процес рязко се разминават и първоначалното ускоряване на този процес засега остава на книга.
Четвърто. Изходен пункт в икономическата политика на правителството е идеята, че борбата с инфлацията може да бъде успешна не само (и не толкова) със средствата на парично — финансовата рестрикция и ограничаване на доходите на населението, а преди всичко с мерки са стимулиране на възстановяването и растежа на производството. Статистическата информация за първото тримесечие на 1995 г. показа, че забелязващият се още в края на миналата година подем в икономиката е продължил и през първите месеци на текущата година. Налице е плаха тенденция към увеличаване на обема на промишленото производство и продажбите, подобряване на външнотърговското салдо, намаляване на броя на безработните. Повече от очевидно е, че и най-добре премислените и насочени мерки за стимулиране на производството и икономическо оживление не могат да дадат бърз резултат. В случая е по-важно да се оцени предвижданата възможност, чрез преки инвестиции от държавния бюджет да се постигне съживяване на стопанския живот в страната. Предвижданите средства са твърде скромни и по линия на преките инвестиции трудно може да се постигне желаното оживление. Да се надяваме, че това може да стане чрез косвени лостове за икономическо въздействие.
Пето. Специално внимание в предизборната програма на БСП и коалиция, както и в Програмната декларация на Жан Виденов беше отделено на проблемите на аграрната реформа. Това беше оправдано и по стратегически съображения (разрухата се прояви най-пълно в селското стпанство), и поради това, че категоричният вот на БСП и коалиция дойде от селото. Най-сериозният сблъсък и в парламента, и в обществото е по Закона за земята. Сблъсъкът на интересите дойде преди всичко по онези пунктове, които се отнасят до внасяне на съществени промени в начина за възстановяване на собствеността върху земята; ликвидационните съвети; възможността за изграждане на свободен пазар на земята. С други думи онова, което правителството обеща — спиране на разрухата, създаване и поддържане на благоприятна икономическа среда за жизнеспособни земеделски стопанства, осигуряване на условия за производство на необходимите за страната земеделски продукти, осигуряване на стабилно равнище на доходите на земеделските производители — на този етап е все още пожелание.
Управлението на БСП и коалиция стартира с вътрешнопартийни съперничества и борба за влияние вън Висшия партиен съвет на БСП и Парламентарната група на Демократичната левица, влезе във война и примирие с институциите, прави опит за οтпор при натиска и сблъсъка на интересите между икономическите групировки. Досега категорична външнополитическа грешка на Жан Виденов е „спорът“ за НАТО. Още повече, когато БСП и коалиция е обявила проевропейската си ориентация. Знаейки, че картите за ΗАΤΟ се раздават високо над българската глава, Виденов подцени пропагандния ефект на проблема и ефектът не закъсня. Засега БСП остава единствената източноевропейска политическа сила, която се "съпротивлява" на членството в НАТО.
В хода на опонирането с президента, Виденов взе инициатива с "московската карта". Намеренията бяха добри - пазари, икономически връзки, дадености. Но забрави, че Желев е първият, който поздрави Елцин за действията му по време на пуча. В крайна сметка и двамата получиха покана за Парада на победата, където нито се видяха, нито се поздравиха. Един залязващ политик може да си позволи това, но един изгряващ — не. Виденов трябва да се научи да говори с Желев, още повече, че прокламира готовността си за такъв диалог в своите предизборни речи. Това, че президентът не е активен, а опозицията — слаба, не трябва да го въодушевява. Отсъствието на здрава опозиция е нож с две остриета. В БСП има симптоми на неадекватна оценка на изборните резултати. Съществуват и реваншистки настроения. Неадекватността се чувства и във взаимоотношенията БСП — правителство — Парламентарна група на Демократичната левица.
Големите проблеми на управлението на Демократичната левица обаче са другаде:
Първо: по съдържанието на политиката. Тя е свързана (както и политиката на останалите партии и парламентарни групи) с проблематиката и вижданията, характерни за индустриалната епоха. Пример. И в приеманите досега закони, и в дебатите частната собственост се интерпретира като притежание, а не като сфера и обем на управление и контрол. От друга страна, държавната собственост се разглежда извън пазарно и предимно като централно ръководена. И нещо характерно за управлението на БСП — на практика Демократичната левица продължава да дава предимство на държавната собственост.
Второ. Мнозинството и правителството на Демократичната левица се самозатварят и капсулират. Поради това, че при тях е много сложно, има сериозни борби за надмощие, те нямат време, а и желание да поддържат нормален политически диалог с останалите партии, със синдикатите, със структурите на гражданското общество. Заглъхнаха призивите за национален консенсус, така характерни за тях във времето, когато бяха опозиция.
Сегашното управление на Демократичната левица няма ясни стратегически ориентири. До голяма степен то е демодирано и подготвя възможност за нови катаклизми в българското общество.
Ето защо нашият акцент в отношенията с Демократичната левица е: доколко нейната политика съдейства за развитие на предприемаческо съсловие в България.
*****
Още от своето създаване Партия либерали и сетне Българска партия ЛИБЕРАЛИ признаваше приоритета на общонационалните ценности, водеше постоянна политика на търсене на национален консенсус по основните проблеми на нацията и възприемаше либералната демокрация като условието за успешното развитие на България и решаването на проблемите на всеки неин гражданин. За това постоянство можем да посочим достатъчно примери. Не е имало случай партията ни да се е отклонила от него.
По времето на Втория си конгрес Българска партия ЛИБЕРАЛИ беше член на коалицията Български демократичен център. Другите участници в БДЦ бяха: Демократическа партия Пловдив, Демократическа партия — Консервативен сговор, Либерал-демократическата партия на Кошев, АСО- независими, ПК "Екогласност". БДЦ поддържаше тесни връзки със зараждащото се БЗНС "Ал. Стамболийски", докато БСДП и Зелената партия отказаха да членуват в него.
Постигнахме договорености с ръководството на БСДП — като имаме предвид грешките, допуснат в парламентарните избори през 1991 г., да работим за единството на политическия център. Те да си поставят за цел обединението на "левия" център, ние — на "десния". При възникване на предизборна ситуация двете групировки да участват заедно в изборите.
След тази договореност поставихме въпроса за по-нататъшното ни оставане в БДЦ на националния съвет в Кърджали. Решихме да напуснем БДЦ и веднага заработихме по създаването на ЛКС. Поради личностни особености това беше мъчително съжителство в името на бъдещото центристко обединение. Трябваше да дойде късното лято на 1994 година, за да разберем, че предварителните договорки с БСДП и Екогласност не са актуални.
Тогава, попаднали в улея на предизборната кампания, заработихме за създаването на коалицията Патриотичен съюз.
Първо, можехме чрез съюзническите си отношения в Патриотичния съюз да реализираме на практика разбирането си за търсене на национален консенсус по жизнени за страната въпроси.
Второ, няма да скрия, че една οт целите ни беше Патриотичният съюз, вече като съюз, да постигне коалиция с ДАР. Не по наша вина (преговаряхме до обяд на 18 ноември, последния ден за регистрация на участниците в изборите) коалицията с ДАР не се получи.
Неуспехът в изборите, при деструктивното поведение на една партия и председателя на друга в рамките на Патриотичния съюз, при малкото време, с което разполагахме, беше неизбежен.
В състояние сме да изложим подробно и аналитично собствените си и чуждите грешки, които доведоха до общия неуспех в изборите за 37-мо Народно събрание на партиите от политическия център. Но ние трябва да гледаме напред и затова ще изоставим чуждите грешки. (Има хора, които направиха всичко, за да съсипят не само своите партии, но и чуждите, че и възможностите за друг ход на политическите процеси в страната. Проявите на тази системна злонамереност, ако не беше проява на глупост, би била крайно подозрителна.)
Какви основни грешки допуснахме ние:
Две години подред (1991-1993) ние си бяхме поставили sa цел да градим пропрезидентска партия. Това беше грешка. При политическото разделение в България партийно обвързан президент много трудно би могъл да изпълнява пълноценно конституционните си пълномощия. Д-р Желев няма вина. Вината си е наша. Трябваше да работим за собствената си организация. Нека президентът си бъде либерал. Либерализмът си е достатъчно широко разбиране, за да бъдат либералите различни в практическата политика.
Втората ни слабост беше свързана с οтношенията ни с Либералния интернационал. Ако д-р Желев няма вина, че ние в отношенията си с другите политически партии застанахме в позицията на негови защитници и оттам и непрекъснато губехме, той именно ни подведе за Либералния интернационал. Нашите отношения с този интернационал трябваше да си бъдат наши, да не преминават през президентството.
Третата слабост беше липсата на атрактивност в провежданата от нас политика. Рядко сме бъркали и в оценки, и в прогнози, и в позиции, но това е оставало в един затворен свят, светът на нашата партия. То не е добивало необходимата известност сред обществеността. А когато е добивало, не е привличало съответстващо внимание. Заедно с това съществува систематично подценяване на Политическия ритуал.
Четвъртата ни слабост е свързана с недостатъчната търпимост в партията. Няма да давам примери, защото те не са еднозначни и ще затънем в излишни обяснения. Но примерите са известни. Трябва да проумеем: това, че мислим по различен начин е естествено. Ние трябва да оставаме заедно в своето различие. Грубостите, себедоказването чрез сплетничене не са нужни никому. Нашата сила е в това, че сме заедно. И пред всички останали политически партии ние сме заедно и трябва да държим един на друг. През изтеклите години повечето конфликти завършваха с напускането на партията на една от конфликтуващите страни. Да се надяваме, че сме извлекли поука — и тези, които не са при нас, и тези, които присъстват.
Петата слабост е свързана с предпоставката от 1991 година: да търсим обезателно коалиция. След като видяхме, че единството на политическия център не се реализира в голяма центристка коалиция, трябваше да работим сами, без да униваме. Толкова сили хвърлихме да сновем между партиите и да ги кандърдисваме, а те да ни залъгват, че ако бяхме отделили това време за себе си, нямаше да имаме нужда от другите.
В момента БПЛ членува в Патриотичния съюз. Това членство не е ратифицирано от партиен форум и една от задачите на този конгрес е да приеме съвместното решение: да или не на Патриотичния съюз. Важното ще бъде да не допускаме онези слабости, които вече сме допускали.
Основната вина за изброените недостатъци, както и за неуспеха на партията в последните парламентарни избори е на председателя на партията. За мен е малко успокоение, че нито една от старите „люспи" не влезе в парламента. Не е успокоение за никого от нас, че нашият неуспех беше част от общия неуспех на политическия център.
Аз поемам цялата отговорност за представянето в изборите за 37-мо Народно събрание. Моя е отговорността за закъснението в провеждането на първия Национален съвет след изборите.
Конгресът ни закъсня с половин година поради липса на средства. В поправките на Устава, които ще обсъждаме и приемем, трябва да дадем възможност за такъв вид отлагания или поне да отработим процедурата, по която те биха могли да стават.
Разбира се, на миналото трябва да се дава оценка. Но онова, което Конгресът трябва да очертае, е политическата стратегия на партията за следващите две години.
****
Българска партия ЛИБЕРАЛИ в момента се намира в положение, сходно с положението на останалите извънпарламентарни партии. Бихме казали, че с политическия си тонус извънпарламентарните партии са скачени съдове. Вярно е, че някои от тях проявяват по-голяма активност, други — по-малка, но принципни различия няма.
Затишието в полугодието след изборите беше обхванало парламентарните партии в дейността им вън от Народното събрание. Ако не бяха задаващите се местни избори, процесът на политическо сковаване щеше да продължи.
Особеностите в нашата партия са свързани с членството й в Патриотичния съюз. Патриотичният съюз в момента се състои от пет организации: Българска партия ЛИБЕРАЛИ, клуб "Стефан Стамболов", Съюз за Отечеството, Воля за България, Демократичен съюз на жените. Имахме достатъчно време да опознаем тези организации и техните ръководства.
Идейната формула на Патриотичния съюз може да бъде изчерпана с две фрази: приоритет на общонационалните проблеми и търсене на възможно най-широко съгласие при тяхното решаване. В тази формула се вмества нашето разбиране, че изграждането на либерално-демократично общество в България е условие за нейния напредък.
Патриотичният съюз функционира чрез периодичните събирания на политическия му съвет, където са представени председателите на партиите и организациите. В момента Патриотичният съюз има сключено споразумение с БСП. За изпълнение на това споразумение е създадена смесена работна група, в която участват: Гиньо Ганев, Емилия Масларова, Светлана Шаренкова, моя милост и от БСП — Георги Първанов, Николай Добрев и Лальо Райков. Смесената работна група се събира от началото на месец юни. За пример от нейната работа ще посоча, че по наше настояване в Закона за местните избори се дава възможност за формиране на коалиции на общинско равнище.
В смесената работна група е поетапната договореност: на местните ръководства да се препоръча, без да се задължават, да сключат общински коалиционни споразумения.
Ако нашите настоявания в работната група станат закон, то тогава съществуват следните възможности:
а/ Всички организации на Патриотичния съюз в дадена община са съгласни да създадат коалиция с Демократичната левица. (в скоби отбелязвам, че Демократичната левица ще участвува в изборите под това наименование, независимо дали в общината има организации на БЗНС "Ал. Стамболийски" и ПК "Екогласност".)
б/ Всички организации от Патриотичния съюз сключват споразумения с друга партия или коалиция.
в/ Част (една или няколко) от организациите на Патриотичния съюз сключват общинско споразумение с Демократичната левица. В този случай сключилите това споразумение представят Патриотичния съюз, а общинските организации на партиите, които не са сключили такова споразумение участват в изборите сами или в друга коалиция под името на своята партия. Например: клубът на Българска партия ЛИБЕРАЛИ в община Х не желае да бъде в коалиция с БСП, тогава той участвува в изборите самостоятелно или в друга коалиция под името "Клуб на българска партия ЛИБЕРАЛИ". Няма правото да използва името на Патриотичния съюз. Така възможностите за маневриране на общинските ни структури стават значителни. Участието на Българска партия ЛИБЕРАЛИ в Патриотичния съюз не е просто участие в една коалиция — това е изборна стратегия, независимо от това, как ще се представи самият Патриотичен съюз. Накратко, основанието и описанието на тази стратегия е следното:
В близките години, когато ще бъде извървян останалият участък от пътя на реформата, най-вероятно в България ще управлява БСП. Основната част от зараждащата се предприемаческа класа е свързана с БСП. Предприемчивите хора са социалната база на една либерална партия. За да се въздейства резултатно на характера на реформата, която е несъмнено либерална, трябва да се използва мнозинството в Народното събрание и правителството на Демократичната левица. Следователно: политическото място, където може да се развие една либерална партия, да се отстояват либералните идеи в интерес на страната са отношенията на сътрудничество с БСП. Ние съзнаваме, че не сме в състояние да отстояваме идеите си, да се развиваме като партия в следващите години (не по-малко от три и половина, а най-вероятно — осем), като бъдем опозиция. Сътрудничеството с БСП ни дава възможност да въздействаме върху БСП за едно или друго решение. Мога съвсем отговорно да заявя, че в момента това въздействие изцяло зависи οт нашия кадрови и организационен потенциал.
С избора на тази стратегия ние не отричаме правото на други партии, които се възприемат като либерални, да работят като опозиция. Ние само се съмняваме, че има смисъл в момент на либерален преход либерал да бъде опозиция. Преценяваме, че нямаме ресурси да оцелеем в опозиция.
Утвърждаването или отхвърлянето на тази стратегия е основната политическа задача, а оттам и кадрова, на този Конгрес. Вярно е, че ние се намираме в относителна изолация, част от впечатлението за такава изолация се дължи на умишленото въздържане на ръководството на партията от публични изяви след изборите. Преценихме, че трябва да има конгрес, който да утвърди стратегията за развитие на партията, за да се присъства в публичното пространство по отговорен начин.
Ние реално сме настрана от СДС, ДПС, отчасти Народния съюз и Нов избор. Обяснението за това е просто — ние сме в Патриотичния съюз, който има споразумение с БСП. Докато сте в споразумение с БСП, ние с вас няма да поддържаме официални контакти — ни беше заявено открито от РДП вън от СДС.
Избраната от нас стратегия (категоричността на този избор беше обусловена от обстоятелства, които не зависеха от нас), предлага не само споразумение с БСП, но и широки възможности за контакти с бизнес-средите, в които са били или са БКП (БСП). Днес ние, Българска партия ЛИБЕРАЛИ, нямаме достатъчно интензивни контакти със СДС, ДПС и т.н., но имаме широки връзки със социалната база на една либерална партия — предприемаческото съсловие. Тези връзки се дължат на участието ни в Патриотичния съюз и подписаното споразумение с БСП.
Така че в избора на стратегия трябва да знаем, че избираме между две неща:
-да имаме интензивни οтношения със социалната си база, или
-да имаме интензивни οтношения с РДП извън СДС.
А в скоби казано — убеден съм, че утвърждаването на стратегията от Конгреса и нейното последователно отстояване не елиминира изолацията от антикомунистическите и некомунистическите формации.
Стратегия, стратегия, но стратегията, каквото и да е тя, не е празник, а всекидневие. Противоречиво и напрегнато българско всекидневие.
Известни са проблемите, които имат нашите клубове при разговорите за местните избори с общинските ръководства на БСП. Такъв е животът. СДС и Народният съюз се споразумяха за общ кмет на София,'а два дни по-късно Народен съюз изненада СДС с Ренета Инджова.
Да смятаме, че нашите хора по места, като преговарят с Демократичната левица и с останалите партньори от Патриотичния съюз, няма да бъдат изненадани, е утопия.
И после — за да бъдем логични в своите разсъждения, трябва отново да кажем — членството на БПЛ в Патриотичния съюз, подписаното споразумение с Демократичната левица имат значение за нас дотолкова, доколкото ни осигуряват нормален, спокоен контакт със зараждащото се предприемаческо съсловие.
Ако Патриотичният съюз и споразумението с Демократичната левица ни поставят в условията на конфронтация с предприемаческото съсловие — не са ни необходими.
В този смисъл БПЛ ще разглежда политиката и на Демократичната левица, и на Патриотичния съюз, и на останалите политически сили.
Ние искаме България да бъде демократична, правова, пазарна, социално разслоена държава с регулиран социален минимум и всички, които се стремят реално към това, са наши съюзници.
Какво е бъдещето пред партията? БПЛ има бъдеще при няколко условия:
1. Участие в местните избори на всички структури на партията чрез и вън от Патриотичния съюз.
2. Избор на Изпълнително бюро, в което почти всички членове са професионално ангажирани с партийна работа. Поради недостиг на средства това досега не сме сторили. Привлякохме на партийна работа от провинцията в София Михаил Шишков, Христо Грозев, Илия Джамбазов, Борис Иванов. Поради финансова засечка не успяхме да осигурим средствата, необходими за предплата на наема на Стела Флорова.
Опитът показа, че кадрите, които издигаме, наистина трябва да бъдат предимно от партията, а не отвън.
3. Развитие на специални отношения с клуб "Стефан Стамболов".
4. По-нататъшно структурно изграждане на партията.
5. В апарата на партията да се предвиди формиране на отдел, който да подпомага стопанската инициатива на членовете на партията, и друг отдел за работа с властта.
6. Да имаме пряко политическо споразумение с Демократичната левица (не чрез Патриотичния съюз), което да бъде в сила до края на мандата на 37-мо Народно събрание.
***
Уважаеми дами и господа,
Третият конгрес на Българска партия ЛИБИРАЛИ е от изключителна важност за развитието на партията. Всички разбираме защо това е така.
Дали ние ще продължим, колкото и малки да сме, да се утвърждаваме като конструктивна партия, загрижена за страната, търсеща национално съгласие по основните за държавата въпроси, защищаваща конституцията и закона, отстояваща еволюцията като единствена форма на политическия напредък, зависи днес οт нас.
От нас зависи какво ще бъде мястото на либералите в България в зората на новата цивилизация.
В политиката няма безрисков избор. Ние сме направили нашия още по времето, когато напуснахме СДС. Още тогава ние отказахме да бъдем олицетворение на пещерния, често потомствен антикомунизъм в България. Още тогава ние избрахме да бъдем хора, които никога не са били аутсайдери по политически, морални, умствени или професионални причини. При този избор няма нещо по-естествено от това, да търсим опората си в раждащата се днес (а не преди половин век) предприемаческа класа. При политическия релеф на България нашето място днес е в Патриотичния съюз. Иначе можем да бъдем много мили в политическите кафенета, но ще висим в пространството.
Дали ще успеем, зависи не само от избора на вярна стратегия, но и от волята ни за работа. Такава воля има в БПЛ, защото БПЛ организира хора, които бяха в първите редове на промените в България. Доказали сме, че притежаваме гражданска смелост. Доказали сме, че виждаме по-далеч от другите. Не ни остава друго, освен да вървим по пътя си.
Българска партии ЛИБЕРАЛИ в централната преса
09.07.1995 г.
в. "24 часа"
БСП МОЖЕ ДА НРАВИ ЛИБЕРАЛНА РЕФОРМА, твърди в доклада си пред конгреса на Българска партия "Либерали" шефът й Петко Симеонов. Това било осъществимо, ако БПЛ си сътрудничи със социалистите, за да ги насочват към либералния преход. Прогнозата на БПЛ е, че БСП ще продължи да управлява и през следващите години, когато ще бъде "извървян главния участък от пътя на реформата". (24 часа)
в. "Новинар"
БЪЛГАРСКА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛИ ще си сътрудничи с БСП, каза Петко Симеонов в политическия доклад пред III конгрес на партията вчера.
10.07.1995 г.
в."Континент" (стр.2)
ЛИБЕРАЛИТЕ ОСТАВАТ В ПАТРИОТИЧНИЯ СЪЮЗ, Георги АСЬОВ
СОФИЯ — Петко Симеонов успя да убеди сравнително лесно либералите си, че членството в коалицията Патриотичен съюз и сътрудничеството с БСП са единствената възможност за тях в обозримо бъдеще. Това стана на III конгрес на Българска партия либерали, проведен през уикенда в София.
По подобен начин бе одобрено и взаимодействието с хора на Мултигруп. "Къща и партия се правят с пари" — каза Симеонов, допълвайки, че предприемачите, чиновниците и интелигенцията са естествените носители на либерализма.
В конгреса участваха 134 делегати от 61 клуба в страната. Делегатите най-вече от Североизточна България казаха, че влизането в Патриотичния съюз, възприеман от тях като креатура на социалистите, както и споразумението с БСП са нанесли сериозни поражения на БПЛ. Те критикуваха предишните опити за превръщането им в президентска партия, безплодните усилия за създаване на коалиции като БДЦ, ДАР и т.н., с което либералите се обезличиха, но същевременно искаха съюзи с Луджев, РДП извън СДС и др., Доколкото пък сближаването със СДС и Народния съюз е нереално, а БПЛ трудно би оцеляла без ракета-носител, биха преглътнали флирта с БСП. От друга страна, конгресът прие няколко резолюции, в които атакува управлението на БСП и позициите й по ред основни проблеми. За председател бе преизбран Петко Симеонов.
(стр. 6)
ЛИБЕРАЛНИ ТЕРЗАНИЯ
Повече от разбираемо е защо либералите клатят шапка на БСП и Мултигруп. Това е въпрос както на оцеляване, така и на перспектива за развитие.
Петко Симеонов и хората му вече пет години строят с труд и пот своята Бьлгарска партия либерали. И ако тя не е точно това, което би им се искало да бъде, то причините са предимно външни. При реалностите на момента само БСП, СДС, Народния съюз и ДПС могат да съществуват самостоятелно. Освен това през цялото време либералите подаваха ръка на кого ли не, но винаги бяха подвеждани от партньорите си. Формации като СДС пък поне бяха достатъчно етични да не ги залъгват с някакви обещания за взаимодействие.
Споразумението на БПЛ с БСП от март т.г. също няма да е идилично. Червеният Голиат е достатъчно силен, за да прави по-големи отстъпки на някакъв си дребен Давид. Но дискредитиращият в очите на мнозина флирт с БСП дава на либералите шанс да останат на повърхността, за да се запазят, да се развиват, да натрупват опит във властта и да използват постовете й за своя изгода. От друга страна, естествено е БПЛ да търси контакти с предприемачите — защото те не само държат чувала с парите, но и са онези, чиито интереси може да изразява една либерална партия. Зачатието на тези /.../ сигурно не е непорочно, но кой би могъл да предложи на страната друг, по-чистоплътен вариант?
"Дума" (стр.3)
НЕ МОЖЕШ ДА БЪДЕШ ЛИБЕРАЛ, СЛЕД КАТО ОТРИЧАШ КОНСТИТУЦИЯТА
/Петко Симеонов, председател на Българска партия либерали пред «Дума»/
- Определяте третия конгрес на Българска партия либерали като изключително важен, водоразделен. Защо, господин Симеонов?
- От поне няколко гледни точки. Досега партията ни, пък и не само тя, всички онези организации, които възникнаха в бурните месеци след ноември 1989-а, в организационната си структура, в механизмите, но които функционират, имат много останало от атмосферата на Южния парк, на многобройните митинги и бурни дискусии. Ние трябва да се разделим с това време, трябва да бъдем една организация, която работи в условията на стабилно общество, което върви по пътя на демокрацията.
Вторият момент е свързан с промяна на отношението към БСП. БСП да се възприема като реалност в българския политически живот, с която нито една политическа сила не би могла да не се съобразява. От 1989 година досега БСП броени месеци не е управлявала открито или чрез други организации, чрез други структури. Очевидно е, че това е организацията, която носи най-голяма отговорност за прехода. След неудачното управление на СДС (на правителството на Филип Димитров) е съвсем ясно, че БСП носи най-голяма отговорност за прехода. И ние трябва не да сме в конфронтация с БСП, просто трябва да си променим отношението. Теза са, с които ще трябва да се работи, за да стане демокрацията в България. Няма други.
- Казахте, че БСП само няколко месеца не е управлявала. Значи ли това, че тя трябва да носи отговорност и за управлението на правителството на Филип Димитров, и за поразиите, които то направи.
- Не, разбира се. Вие от БСП много подскачате, като се каже нещо за управление, за отговорност.
- А вие подскачате, когато се каже, че подписвате споразумения с БСП, защото тя е управляваща.
- Не е въпросът за това, че те управляват и ние затова се присъединяваме към тях. И Филип Димитров управляваше, и пътят ни към него беше много по-кратък.
- Той ви отлюспи, а вие говорите за кратък път.
- Ние се ругаехме и заедно с това си пиехме ракията заедно. Пътят ни там беше в разстояние две-три седмици. Но при нас беше фундаментално различието, то беше идейно, то беше дълбоко. С БСП сме не защото управлява, а защото очевидно тя е силата, която ще извърши преход в страната. При това положение трябва да се сътрудничи с тази сила. Не може непрекъснати да се конфронтираме със силата, която реално извършва прехода. И защо трябва да бяга БСП от отговорността? Нейните кадри основно бяха в управлението по времето на правителството и на Беров, и на Димитър Попов. Ако БСП има пълно съзнание за своята отговорност, тя ще бъде по-адекватна на действителността.
- БСП не бяга и никога не е бягала от своята отговорност. Но сега говорим за вашия конгрес, а не за БСП. Каква ще бъде тактиката на партията ви в предстоящите избори за местна власт?
- Ако бъде приет законът, който мина на първо четене, ние ще дадем свобода на клубовете си да участват в местни коалиции както намират за добре. На повечето места очакваме, че те ще бъдат в рамките на Патриотичния съюз и в коалиция с Демократичната левица. Но имаме клубове, които ще участват в коалиция със СДС, някои с Народен съюз, другаде ще участват обединено.
- Това означава, че част от клубовете ви ще се присъединят към сега сформиращата се либерална формация, която нарича себе си Обединени демократични сили?
- Не, там е и СДС, не са либерални формации само, там е и Демократичната партия, там е и БЗНС.
- Имам предвид кръга, който се събра на Копитото.
- Чие е копитото, се пита.
- Да не би да е на Желю Желев?
- Не зная. Имаме и такива клубове. Не можем да командваме хората си от страната всички да бъдат в коалиция с Демократичната левица. Има места, на които взаимоотношенията, които са създадени между нашите клубове и местните ръководства на БСП, са много тежки и те не могат да установяват контакти. И понеже одеве ме закачихте, ще кажа, че и в момента по-бързо бихме могли да постигнем едно споразумение със СДС, отколкото с БСП. Ние на СДС им казахме, въпросът за нас е свързан с това, кой ще извършва прехода и може ли да го извърши. А СДС се оказа, че не е в състояние, те прогониха хората. Не просто отлюспване, а прогонване.
- На втория конгрес на Българска партия либерали една от целите, които си постави вашата партия, беше да изгради силна либерална формация, да обедини други либерални партии около себе си. Опит беше Либерално-консервативния съюз, но той се провали. Отказахте ли се от идеята да правите такава либерална формация?
- Никога не сме се стремили около Българска партия Либерали да се направи нещо, ние сме се стремили към една коалиция с близки или родствени партии и организации. Една петилетка мина, не успяхме. Но като казвам не успяхме, това означава, че и другите не са успели.
- Сега каниха ли ви новите либерали?
- Не, не са ни канили. Искахме да направим разговор с тях въпреки огромните резерви, които имаме, свързани с конфронтационната политика, от която те не се отказват. Достатъчно е човек да слуша изявленията на Сашо Йорданов — единият радикалдемократ, или на Михаил Неделчев — другият радикал демократ, или на Димитър Луджев, който е малко по-гъвкав, но и той не подписа конституцията. Конституцията и сега е отворена за подписване. Конституцията е водоразделът между нас. Не можеш да бъдеш либерал, при положение че отричаш конституцията.
Интервюто взе Весела ДОНЕВА
ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛИ ИЗБРА ЗА ИЗБОРИТЕ ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА ЗА ПАРТНЬОР
След продължителна дискусия със 116 гласа "за", „0" против" и 2 "въздържали се" делегатите на Третия редовен конгрес на Българска партия либерали приеха отчетния доклад на председателя на партията Петко Симеонов и застанаха зад позициите, изразени в него. От двата възможни варианта за стратегията на партията либералите избраха този, който е за оставането им в Патриотичния съюз и за сътрудничество с Демократичната левица. Неговата алтернатива — търсенето на контакти с либерални формации като "Нов избор" и РДП в СДС и извън СДС, не получи подкрепата на форума. Членството в Патриотичния съюз и подписаното споразумение с Демократичната левица за БПЛ имат значение за нас дотолкова, доколкото им осигуряват нормален, спокоен контакт със зараждащото се предприемаческо съсловие, обясни Петко Симеонов.
Той бе преизбран за председател на партията. Делегатите приеха резолюция за участието на партията в изборите за местна власт. Направиха промени в устава и допълниха платформата на партията си.
ДУМА ПРЕС
10.07.1995 г.
П. СИМЕОНОВ ОТНОВО ШЕФ НА ЛИБЕРАЛИТЕ Нели ПИГУЛЕВА
Ако не се случи нещо екстремно, БСП ще завърши успешно този мандат на управление и ще започне следващия, посочи в политическия си доклад пред Третия конгрес на Българска партия Либерали нейният лидер Петко Симеонов. БПЛ разглежда споразумението с Демократичната левица като шанс за двете формации да изградят цивилизования облик на политическия живот в страната.
10.07.1995 г.
ПЕТКО СИМЕОНОВ ПРЕИЗБРАН ЗА ШЕФ НА ЛИБЕРАЛИ Даниела БЪРЗАНОВА
Клубовете да бъдат основни единици на партия "Либерали" решиха вчера хората на Петко Симеонов на III си конгрес. Общинските и регионалните организации ще представляват партията пред държавните органи на местно ниво. Председателите на регионалните организации ще се избират на конгрес и ще участват в работата на националния съвет, реши още конгресът. Председателят, двамата му заместници и още 12 души влизат в изпълнителното бюро.