Съдържание

 

 

• Писмо до Председателя на 37 НС г-н Йорд. Соколов
• Разпореждане на председателя на 37 НС за разпределяне в парл. комисии

 

 

• Законопроект за българите в чужбина от 1997 г. с вносители Г. Ганев, Г. Първанов и Др. Драганов
• Мотиви на вносителите на Законопроекта за българите в чужбина Г. Ганев, Г. Първанов и Др. Драганов

 

  

 * * *

 

 

 

* * *

Проект!

ЗАКОН ЗА БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА 

Въведение

В съответствие с всеобщите принципи за защита на гражданските, политическите, икономическите, социалните и културните права на човека.

Съгласно разбирането, че на всеки чужденец (гражданин на друга страна) трябва да бъдат създадени условия за живот и труд, равни с тези на другите неграждани на страната, доколкото с международни договори не е уредено друго.

Като се вземе под внимание, че Уставът на Организацията на Обединените нации, задължава държавите да осъществят всеобщото и действително уважаване на правата, основните свободи и достойнството на човека.

Имайки предвид историческата съдба на българския народ.

Като се изхожда от всеобщата убеденост, че в сърцето на майка България има място за всички българи по света, бе приет Закон за българите в чужбина.

 

Глава първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1.(1) Този закон урежда:

1. правното положение на българите в чужбина, които имат българско гражданство или са освободени от българско гражданство, без да са придобили друго гражданство.

2. отношенията с българи в чужбина, които имат чуждо гражданство.

3. отношенията с други лица, живеещи в чужбина, които са родени в България или са били български граждани, придобили чуждо гражданство, след като били освободени от българско гражданство.

(2) Този закон се отнася и до задължения на българската държава по издирване и опазване на българското културно-историческо наследство в чужбина.

(3) Разпоредбите на този закон зачитат и при прилагането си не могат да противоречат на законодателството на държавата, в която живеят лицата по ал. 1, или в която се намира културно-историческото наследство но ал.2.

Чл. 2. По смисъла на този закон българин в чужбина е лице, на което поне един от възходящите е с българска народност, има българско национално съзнание и пребивава трайно в друга държава.

Чл. 3. (1) На основание на действащи международни договори и на всепризнатите принципи на международното право Република България предприема действия за защита на човешките права, условията за живот и труд и правото на сдружаване на българите в чужбина.

(2) Българските граждани в чужбина са под закрилата на Република България и се ползват с правата на българските граждани, които живеят постоянно в страната.

Чл. 4. (1) Държавата чрез своите централни органи и органите на местното самоуправление и на местната администрация, поддържа връзки и съдейства на българите в чужбина за запазване на тяхната народностна, идентичност, езикова, културна и религиозна самобитност и традиции. Тя поддържа връзки и с други лица, живеещи в чужбина, които са родени в България или са били български граждани.

(2) Държавата може да подкрепя дейността на не правителствени организации на българите в чужбина или по проблемите на българите в чужбина, независимо от това къде се намират тези организации.

(3) Дейността на държавата но ал. 1 и 2 може да се осъществява само при зачитане на законодателството и традициите на съответната държана, в която живеят трайно българи.

 

Глава втора

ДЪРЖАВНИ ОРГАНИ

Чл. 5. Орган на Министерския съвет за провеждане на държавната политика но отношение на българите в чужбина и на други лица, живеещи в чужбина, които са родени в България, или са били български граждани, е Агенцията за българите в чужбина.

Чл. 6. (1) Агенцията координира, подпомага и контролира дейността на министерствата, ведомствата и органите на местното самоуправление и на местната администрация по проблемите на българите в чужбина и на други лица, живеещи в чужбина, които са родени в България, или са били български граждани

(2) Връзките с българите в чужбина на територията на други държави се осъществяват от Министерството на външните работи и неговите дипломатически и консулски представителства, със съдействие на Агенцията за българите в чужбина.

(3) Министерството на външните работи, по предложение и с участие и на Агенцията за българите в чужбина при Министерския съвет, изготвя проекти за изселнически и други спогодби по проблемите на българите зад граница, като ги представя за обсъждане и подписване с държави, в които има значително българско население.

(4) Агенцията за българите в чужбина при Министерския съвет може да предлага на министъра на външните работи кандидатури на българи в чужбина за назначаване по установения ред като почетни консули или като служители в български представителства в чужбина.

 

Глава трета

ПРАВА НА БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА

Чл. 7. Българските граждани, живеещи в чужбина, имат политически, включително избирателни права в Република България, за упражняването на които компетентните държавни органи им оказват съдействие.

Чл. 8. Българите в чужбина могат да придобиват право на собственост върху недвижими имоти и други вещни права при условия и ред, предвиден за българските граждани. Право на собственост върху земя се придобива но други условия и ред, установен от съответните компетентни органи.

Чл. 9. На постоянно установяващи се в страната българи от чужбина се предоставят помощи по ред, определен от Министерския съвет.

Чл. 10. (1) Българите в чужбина, който трайно се установяват в страната, се ползват с предимство за оземляване от държавния или общинския поземлен фонд.

(2) Лицата по ал. 1 ползват дългосрочни кредити с облекчен режим на изплащане за закупуване на земя, жилища, инвентар и други вещи, но ред, определен от Министерския съвет.

Чл. 11. Централните държавни органи и органите на местното самоуправление и на местната администрация, съвместно с Агенцията за българите в чужбина при Министерския съвет, съдействат при издирването и издаването на съответни документи, необходими на българите в чужбина при пребиваването им в страната, както и за възстановяване на правото им на собственост и други права, отнети по политически или други причини преди 10 ноември 1989 г., ако актовете за отнемането на тези права са отменени.

Чл. 12. (1) Българските граждани, които живеят постоянно в чужбина, по време на пребиваването си в Република България, упражняват правото си на труд по ред и условия, установени за българските граждани, постоянно пребиваващи в страната.

(2) Българите, живеещи в чужбина, които не са български граждани, по време на пребиваването си в Република България получават разрешение за работа (работна виза) от органите на Министерството на труда и социалната политика.

Чл. 13. Лечение в държавни заведения на република България на българи в чужбина, които нямат материални възможности за заплащането му, се извършва безплатно или при намалено заплащане, по ред, установен от Министерство на здравеопазването.

Чл. 14. Отдих в държавни почивни станции и ползване на държавни хотели в Българя от българи, живеещи в чужбина, се осъществява при еднакви финансови и други условия, като тези на българските граждани, живеещи в страната, но ред и условия, определени от Министерството на търговията и туризма.

Чл. 15. (1) Децата на българите в чужбина се приемат във всички средни учебни заведения в страната безплатно по ред, установен от Министерския съвет.

(2) Децата на българи в чужбина се приемат за обучение като студенти, специализанти и аспиранти във висшите и полувисшите учебни заведения и институци в Република България по държавна поръчка със средства, осигурени от държавния бюджет.

(3) Броят на студентите, специализантите и аспирантите по ал. 2 се определя от Министерството на образованието и науката, респективно от Министерството на културата, съгласувано с Агенцията за българите в чужбина при Министерския съвет, според заявките на кандидатите.

Чл. 16. Държавата подпомага повишаването на квалификацията на българите в чужбина - преподаватели по български учебни дисциплини, а при нужда командирова български преподаватели за обучение на българите, живеещи в чужбина.

Чл. 17. (1) Висшите и полувисшите учебни заведения ежегодно определят броя и специалностите, по които ще приемат деца на българи в чужбина извън държавната поръчка, като средствата за обучение се осигуряват от съответното учебно заведение за целия период на следване. Подборът на кандидатите се извършва от Министерството на образованието и науката, респективно от Министерството на културата, съгласвано с Агенцията за българите в чужбина при Министерския съвет.

(2) Таксите за обучение по ал. 1 не могат да надвишават 25 % от таксите, предвидени за платеното обучение за съответната специалност.

Чл. 18. Република България чрез двустранни международни договори, осигурява благоприятни условия за образование на българите, живеещи в чужбина, като ги подпомага с учебници и учебни помагала, износът на които е безмитен, както и със средства за изграждане и обзавеждане на учебни и културни заведения.

Чл. 19. Държавата осигурява условия на българите в чужбина за максимален достъп до постиженията на българската национална култура и наука, кактои за тяхното духовно израстване.

Чл. 20. (1) Органите на местното самоуправление и на местната администрация, както и консулските служби зад граница, оказват съдействие и помощ на българите в чужбина при издаване на документи, свързани с техния личен статут и произход.

(2) Таксите за издаване на тези документи са приравнени към таксите за български граждани, които живеят в страната.

Чл. 21. Органите на местно самоуправление и на местната администрация, със съдействие на Агенцията за българите в чужбина при Министерския съвет подпомагат българите в чужбина за установяване на открити наследства в Република България, за определяне на техния размер, запазването им, установяването на всички наследници и снабдяването им с необходимите документи.

Чл. 22. (1) На българите в чужбина, които не са български граждани, се създава облекчен режим за извършване на стопанска дейност в страната, който се приближава до режима за българските граждани.

(2) Компетентните държавни органи насърчават и защитават инвестициите в страната, направени от българи в чужбина и им осигуряват преференциален режим в тази дейност.

Чл. 23. Държавата улеснява българите, живеещи в чужбина, при участието им в приватизационните процеси в страната.

Чл. 24. Компетентните държавни органи предприемат действия за издирване и опазване на българското културно-историческо наследство и чужбина при зачитане законодателството на страната по местонахождението му и международните актове и в сътрудничество с местни и международни институции и организации. В отделен закон се урежда дейността на държавните органи за издирване и опазване на българското културно-историческо наследство в чужбина.

Чл. 25. (1) Към Агенцията за българите в чужбина при Министерския съвет се създава фонд за българите вм чужбина, който участва във финансирането на дейността спрямо българите в чужбина, както и за подпомагане на тези които се установяват трайно в страната.

(2) Средствата на фонда се набират от бюджета и от други източници в извънбюджетна сметка в Българска народна банка.

(3) Статутът на фонда и редът за набиране и разходване на средствата му по извънбюджетната сметка се определят с наредба, утвърдена от министъра на финансите и председателя на Агенцията за българите в чужбина при Министерския съвет.

(4) Даренията и завещанията, направени на фонда, както и на други български юридически лица, за подпомагане на българите в чужбина и за просветна, културна, спортна, здравна, социална и друга дейност спрямо тях и спрямо други лица в чужбина, които са родени в България или са били български граждани, се освобождават от данъци, такси и мита.

 

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. Министерският съвет в срок от шест месеца да внесе законопроекти за изменения и допълнения на действащото законодателство, свързано с правата и задълженията по този закон на българите в чужбина и на други лица, живеещи в чужбина, които са родени в България, или са били български граждани.

§ 2. За прилагането на този закон Министерският съвет приема правилник.

§ 3. Изпълнението на този закон се възлага на Министерския съвет.

 ВНОСИТЕЛ:

Гиньо Ганев /подпис /

Георги Първанов /подпис/

Драгомир Драганов /подпис/

 

 

 

* * *

МОТИВИ

към проекта на Закон за българите в чужбина

Държавите със съвременно законодателство имат развити нормативни уредби за отношенията си със сънародниците, които живеят в чужбина. Така например: във Франция, с декрет от 1984 г. и регламент към него, се определят функциите и задачите на Висшия съвет на французите в чужбина и дейността му спрямо французите по целия свят; Австрия, чрез закон от 1967 г., подпомага австрийците в чужбина, включително и в деловата им дейност; Израел има едно от най-развитите законодателства за връзки с евреите зад граница и за заселването им в тяхната Родина; Гърция закриля законодателно съотечествениците си в чужбина и ги ползва като лоби в подкрепа на своята политика и икономика; Румънското законодателство урежда и връзките с румънците в чужбина, които нямат румънско гражданство; Унгария, Полша, Чехия, Словакия, Албания, Турция, Р. Македония също създадоха нормативни уредби за подкрепа на съотечествениците си в чужбина и за участието им в обществено-икономическото развитие.

В отделни закони и подзаконови актове у нас се съдържа крайно недостатъчна уредба за връзките с българите в чужбина. Това налага приемането на законодателен акт, съобразен с традициите, с българската национална идея, с необходимостта от утвърждаване на българската идентичност на нашите сънародници в чужбина и възможностите им да упражняват своите права, съобразно действащите нациионални законодателства и международни договорености.

Приемането от НС на този законодателен акт се налага и във връзка с подписването от Република България на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства и нейното евентуално ратифициране. Приемането му едновременно с ратифицирането на Рамковата конвенция създава предпоставки за утвърждаване на трайна национална политика по отношение на нашите сънародници в чужбина и особено на принадлежащите към българските национални малцинства зад граница, чийто статут е уреден с действащите международни договори.

Този закон е първият по рода си, който урежда отношенията на българската държава с лица от български произход, живеещи постоянно в чужбина, правата им и отношенията с други лица, живеещи в чужбина, които са родени в България, или са били български граждани. Той съдържа и принципна разпоредба за издирване и опазване на българското културно-историческо наследство в чужбина, като конкретната уредба на тези въпроси е необходимо да се включи в друг закон.

Историческата съдба на българската нация е създала огромен миграционен процес и в момента извън пределите на Родината живеят няколко милиона българи. Българската държава не може да бъде повече безразлична към живота на тези наши съотечественици. Тя трябва да поддържа връзки с тях и да им съдейства за запазване на българската народностна, езикова, културна и религиозна самобитност и традиции. Държавата следва да създаде благоприятен режим за временното или постоянното им пребиваване в страната и запазване контактите на тези лица с първородината - България. До известна степен това се отнася и за лицата, които нямат български произход, но са родени в България, или са били български граждани, свързани с българската духовност и традиции.

Въпреки икономическите трудности, които страната изживява, България трябва да намери сили и средства за подпомагането на тези лица в стремежа им да поддържат връзки с България и да пазят духовното си единение с нея. Наложително е държавата да защитава и техните основни права и свободи, независимо къде се намират, като се основава на международните договори.

Правата на българите в чужбина заемат съществено място в проекта.

Правото на собственост и други вещни права върху недвижими имоти, правото на труд, лечение, отдих, ползването на хотели са осигурени при условия като тези за българските граждани. Съответните министерства и ведомства се задължават да установят реда, по който ще се осъществяват тези права.

Уредени са условията за обучение в средни, полувисши и висши учебни заведения в страната по държавна поръчки или при облекчени финансови и други условия извън нея, както и за специализации, аспирантури и повишаване квалификацията на преподавателите по български учебни дисциплини сред българите в чужбина.

При благоприятни условия е уредено и осъществяването на правата на българите в чужбина за запознаване с българската национална култура, за решаване на въпроси от личния им статут, на наследствени въпроси и др.

Правният режим на българите в чужбина и дейността на България спрямо тях не трябва да бъде в противоречие със законодателството на държавите, в които живеят нашите сънародници.

Грижата за българите в чужбина трябва да е трайна и постоянна политика на българската държава, неподвластна на политическа конюнктура и пристрастия.

Някои от проблемите, свързани с българите в чужбина, би следвало да намерят регламентация и в други специални закони.

Водими от гореизложеното, ще бъде добре, ако народните представители приемат единодушно един такъв закон.

ВОСИТЕЛИ:

Гиньо Ганев /подпис/

Георги Първанов /подпис/

Драгомир Драганов /подпис/