Темата е започната от nik1, юни 25 2012

25 юни 2012

Дори и сега, избягвам да минавам покрай стопанските дворове, защото ми напомнят доста мрачни неща и смърт, на мои близки хора. Картината беше ужасяваща и се изкарваха племенни животни - плод на дългогодишна селекция, направо на камионите, които чакаха пред входа.

Мнението е в отговор на статията"Преди 20 години: Ликвидатори разиграват на томбола крави и свине" от Стефан Северин ...

Не съм съгласен със някои от заключенията на автора, но смятам че историята трябва да види и от гледна точка, различна от "тъмно-синята". Цитирам статията:

Комунизмът не е мъртъв, той жив и се укрива в селата. Рушим ли ТКЗС /Трудово-кооперативни земеделски стопанства/, значи рушим комунизма! Тези философски проблясъци озариха главата на демократичния президент Жельо Желев в началото на 1992 година. С ушите си пловдивчани чуха неговата заръка в Концертната зала: „Вземете си земята, който има два декара, става милионер!” Двайсет години по-късно, когато зловещо лъснаха резултатите от безумния погром на селското ни стопанство, Желев се отрече – не бил казвал такова нещо. И хвърли вината върху правителството на Филип Димитров, което просто на дело превъплъти философските му прозрения.

Точно преди двайсет години започна атаката за съсипването на родното ни земеделие и животновъдство. Тогава СДС спечели изборите / октомври 1991 г./ с малко, но завинаги, както твърдеше един заоблен отвсякъде новодемократ. Тогава беше приет и Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, който отвори пътя на ликвидаторите. Опитно поле стана Пловдивска област. Разчиташе се на твърдия характер на областния управител Стефан Стоянов – баща на президента Петър Стоянов /На снимката/. Той трябваше да назначи ликвидационните съвети, които пък да се разпореждат с имотите на текезесетата. Стефан Стоянов бе твърдоглав и не умееше да води диалог. Тъмното му минало го тласкаше да бъде политически арогантен и груб. Инатът му предизвикваше бурни реакции, защото в много от случаите отказваше да одобри съставите на ликвидационните съвети, избрани от политическите сили в селата. Изненадващо селяните се вдигнаха на протести, блокираха сградите на ТКЗС-та и не даваха на ликвидаторите да влязат във владение. Символ на селския бунт срещу ликвидаторите стана Цалапица. Три месеца селяните не преклониха глава и напрежението не можеше да затихне.

Там за първи път беше хвърлена и полицейска част, която трябваше да осигури достъп на ликвидаторите до сградата. Една ранна утрин в Цалапица бяха изпратени над 60 тежко въоръжени полицаи. Полковникът от резерва Димитър Маринчешки припомни: „Някъде около 3,30 ми позвъняха в къщи полицаи, те бяха объркани и питаха: да тръгваме ли към Цалапица? Тръгвайте, защото ако откажете, ще вземат полицаи от други области, а те ще бъдат по-груби със селяните.” Ченгетата са били объркани, защото ги пращат не да ловят бандити, а да разгонват обикновени трудови хора. Тяхната вина е, че искат да запазят трупаното в продължение на 40 години.

И наистина полицаите не проявиха грубост – по двойки хващаха лелките и чичковците и ги отместваха от стълбите. Нямаше нито един бит. След близо час суматоха, пътят на ликвидаторите към сградата беше осигурен.

Но това беше само формален акт. Цалапичани и техният водач Георги Мостров не се кротнаха, а продължиха с митинги да изразяват своето несъгласие с ликвидаторите. В повечето случаи техни членове ставаха сервитьори, фризьорки, готвачи, хора верни на синята идея, но икономически неграмотни. Враждата се пренесе в махалите и кръчмите, червени и сини влизаха в открити сблъсъци, засилено беше полицейското присъствие в селото. Обискирани бяха по списък над 50 къщи, за да се изземе въображаемо оръжие. Властта се страхуваше от въоръжен отпор. След ожесточена кръчмарска свада за текезесетата и против тях Петър Рудов застреля съседа си Красимир Ламбов. Дадоха му 8 години затвор.

След Цалапица се вдигнаха в Съединение, в Първомай, както се казва пожарът на бунта обхвана цялата област. Кураж им даваха депутатите Ангел Димов, Велислава Дърева, Велко Вълканов, Румен Воденичаров, Стойчо Шапатов… В Ръжево Конаре беше организиран протестен митинг на селяните от цяла Южна България. Сформирана беше специална полицейска част, която по график и с автобуси обикаляше селата, за да вкарва ликвидационните съвети.

В Дрангово полицаите разиграха истинско шоу. Шефът им – старши лейтенант Илия Славчев, изведе едно от полицейските кучета, отиде до скупчените на стълбището селяни и му нареди: „Я попей сега на тази лелки и чичковци!” И кучето започна пронизително да вие! Народът прихна да се смее, залиса се в пеещото куче, а през това време неговите момчета се втурнаха и направиха кордон до вратата на сградата за ликвидаторите. Те дойдоха, но почнаха да се суетят, че нямат ключ. Поискаха от Славчев да я разбие: „Съжалявам, господа, моята задача е да ви осигуря достъп. Ето, имате го, а какво ще правите, си е ваша работа, ние не разбиваме врати!”. Общо- взето по един такъв сценарий ликвидаторите след три месеца успяха да поемат управлението на текезесетата в цялата област. Това, разбира се, е меко казано. След три месеца те започнаха гигантското рушене.

Ето някои фрапиращи факти. Ликвидаторите в Ягодово и техният шеф Румен Трайков продадоха универсални комбайни СК-4 и четири трактора на цената на една жигула. Постройки, оценени за 13 милиона, бяха направо подарени наполовина цена. 30 декара закрити оранжерии, котелно помещение, битова и административна сграда, сондажни кладенци и цистерни за гориво, столова, баня и навеси минаха в ръцете на софийска фирма за тогавашните 2 милиона и 800 хиляди лева / за справка – един средно голям апартамент по онова време в Пловдив се харчеше за около 300 хиляди лева! /. Според експерти само стъклата в оранжериите са 35 хиляди квадрата и струват над милион! Председателят на общинския съвет в Пловдив Теодор Димитров закупи за смешните 165 хиляди лева /половин панелен апартамент!/ плодохранилище 300 квадрата на два етажа с асансьор…

Гръцки бизнесмен лапна автобазата на ТКЗС-то в Първомай за жалките 380 хиляди лева. Огромните халета върху 5 декара площ, според експертите, стрували най-малко 5 милиона! В Костиево бяха раздадени ей така, уж заради дялово участие, 385 крави и 100 юници – расови животни, племенна селекция в продължение на 25 години. Сирийски бизнесмен се усети и хвана дамара на погрома – отвори кланица в Пазарджик и животните от оборите отиваха направо под ножа. В Съединение само за месец затриха 5 хиляди расови мериносови овце. Погромната вакханалия има и парадокси: в Ръжево Конаре разигравали на томбола крави и овце! Както тогава селяните викаха: война да беше, такива поражения няма да има. Рушете до основи, беше командата на областния управител Стефан Стоянов. Защото не почнал да събаря сградите на ТКЗС–то в Долна Махала, уволни шефът на ликвидаторите Никола Таушанов. Ако можехме, трябваше според Стоянов, да изкъртим и асфалта, заяви тогава изгоненият ликвидатор.

Сините управници се паникьосаха и набързо създадоха анкетна комисия в парламента „за установяване на лицата, организирали противопоставяне и неподчинение на Закона за земята”. Неин председател стана пловдивският избраник Христо Марков, който потриваше доволно ръце и натякваше, че ще искат имунитета на четирима депутати – подстрекатели: Ангел Димов, Стойчо Шапатов, Велислава Дърева и Златомир Орсов. И обобщи публично, че вината е на ”полуидиотите от полицията, да се маха цялата полицейска пасмина”, отсече на пресконференция синият законотворец.

Едни пищяха от ликвидационни съвети, други плачеха, че си нямат още ликвидатори – имаше и такива комични случки. От село Болярци бяха пратили писмо до парламента и премиера, в което се жалваха, че повече от два месеца чакат да им бъде назначен ликвидационен съвет, но Стефан Стоянов се туткал. Те се кахъряха, че изостават селскостопанските работи, а банковите им сметки са блокирани. Затова „най-настоятелно молят да се прекрати бездействието и мудността на областния управител”. Шарен живот, хора всякакви.

ЧЕРНА СТАТИСТИКА

Две–три години след погрома на ликвидационните хуни, лъсна жестоката равносметка. Изклани бяха един милион говеда, 2,5 милиона свине, 5,5 милиона овце. Разрушени и продадени на безценица бяха 40 хиляди трактора, 10 хиляди комбайна, съоръжения за напояване на 10 милиона декара, хиляди селскостопански сгради бяха изтърбушени и зееха като очници на черепи. Дори експерти от САЩ се смаяха от връщането на земята в „реални граници” – това е безумие, казваха те. Вместо да бъде намерена демократична форма и начин да се реши проблема с българското селско стопанство, наследниците на земи и инвентар бяха направо ограбени. Разумно и справедливо беше /както стана в Чехия и Унгария / активите на ТКЗС и на АПК да се трансформират в акционерни дружества и акциите да се поделят.

И днес още сърбаме попарата на политическото невежество и безхаберие отпреди двайсет години. „Ликвидационните съвети, заяви наскоро земеделският министър Мирослав Найденов (ГЕРБ), доведоха българското животновъдство до спад не в проценти, а в пъти. Производството на зеленчуци у нас е спаднало 4 – 5 пъти!”

И още десетки години ще страдаме заради „философските” прозрения на „мъдреца” от село Веселиново Ж. Желев и шпиц командите на Филип Димитров. Смениха се за двайсет години толкова правителства, с най-различни окраски, но никой не потърси съдебна сметка на тези, които разсипаха милиарди, трупани четири десетилетия с робския труд на българския селянин!

https://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=13610