През 1986 г. в България започва да се усеща финансова стагнация. Недостигат и парите за наука. До този момент основните средства за наука отиват в БАН, университетите са онеправдани. Тогава възниква идеята да се създаде механизъм, който да насочи средства както към академията, така и към висшите учебни заведения. Това става възможно чрез създаване на фонд за научни изследвания под името Комитет за наука към Министерския съвет. Оглавява го акад. Благовест Сендов. За модел при създаването му, едно към едно, е използвана Националната научна фондация на САЩ.

 

ВАЛЕНТИНА ПЕТКОВА

 

- Акад. Сендов, защо през 1986 г. Комитетът за наука е изграден не по съветски, а по американски образец?

- Защото в Съветския съюз, а и в останалите социалистически страни нямаше такъв фонд. България беше първата соцстрана, в която беше изграден такъв фонд. Основното беше да се представят проекти, те да бъдат оценени от специалисти в съответната наука и да се дават средства за най-добрите предложения. Преимущество имаха колективи, в които участват представители както на БАН, така и на университетите.

Фондове за научни изследвания сега има във всички страни, включително и в Русия. Но те се създадоха много след като това беше направено в България. Целта беше да има конкуренция на идеи в областта на науката.

- Сегашният Фонд “Научни изследвания” наследник ли е на Комитета за наука?

- Не. Комитетът за наука беше закрит след 1989 г. Аз бях негов председател от 1986 до 1988 г. Мои заместници бяха такива известни учени като историкът проф. Константин Косев, който след това стана академик, физикът проф. Матей Матеев, който за съжаление почина млад, проф. Александър Александров, който беше ректор на ВХТИ.
Първата година Комитетът за наука получи от държавния бюджет 150 млн. долара. Успяхме да разпределим този бюджет през 1987 г. без никакви скандали.

- Да не искате да кажете, че тогава по-малко се е крало?

- Винаги са се търсили начини, но тогава на никого не му е минавало през ума това да се прави с парите на фонда.

- Имате ли обяснение защо в днешния Фонд “Научни изследвания” толкова много се злоупотребява?

- Злоупотребява се, защото в този фонд управляват чиновници. А когато чиновници раздават пари, се създават условия за корупция. Мъка ми е, че така се компрометира и научната колегия. Въпросът със злоупотребите във фонда още не е изчистен. Назад във времето има да се чистят авгиеви обори.

Навремето в Комитета за наука парите за изследвания се разпределяха по утвърдена схема - за природни, за обществени, за инженерни и др. науки. Предварително се определяше какъв процент ще бъде даден на отделните направления. Основният критерий беше качеството на научните изследвания и на второ място - приложенията. Но се финансираха и научни изследвания, без да обещават приложения - т.нар. фундаментални изследвания.
Чувам, че сегашното министерство е дало 22 млн. лв. само за фундаментални изследвания. Това е крачка напред, защото трябва да се отдели финансирането за научни изследвания, при които учените следват своето научно любопитство, не обещават някакво приложение, а то е само за развитие на науката. В съвременния свят около 10% от това, което се дава за научни изследвания от държавния бюджет, трябва да отива за задоволяване на любопитството на учените.

- Какво наричате любопитство на учените?

- Фауст е бил готов да даде душата си, но да научи нещо ново. Стремежът да разгадае нещата около себе си е една от най-характерните черти на човека. Не може да не се финансира астрономията например. Как иначе ще разберем този свят краен ли е, безкраен ли е, какво става в него, как сме дошли... Ако не се интересуваме от това, не сме хора. В този прагматичен свят искаме всеки даден лев да донесе повече от лев. Естествено, не трябва да се пръскат неоправдано пари, затова да се дават само 10%, а останалите 90% да отиват за научни изследвания с ясен приложен ефект. Така че балансът е много важен. Правилно сега се отпускат 22 млн. лв. за фундаментални изследвания. След това обаче трябва да се дадат 10 пъти повече за научни изследвания, свързани с приложения. Т.е. следващите години трябва да се дадат 220 млн. лв. за научни изследвания. Което е нищожно в сравнение с парите, които се дават в други страни.

- Какво обаче се случва с авторитета на българския учен, който беше сринат през последните години? Към това се прибавиха изцепките на бившия финансов министър Дянков, който наричаше учените от БАН “синодални старци” и искаше да закрива институтите на академията?

- Имало е и други опити за закриване на институтите на БАН, Дянков не е първият. Навремето Политбюро на ЦК на БКП имаше подобно решение.

- Това звучи кощунствено?

- В Политбюро бяха решили, че към БАН не трябва да има институти. Че академията трябва да е само клуб от учени, както е във Великобритания, в САЩ и др.

- Защо Политбюро не закри институтите на БАН?

- През 1987 г. се чу, че се подготвя решение институтите на БАН да бъдат разпределени към университетите и по този начин да се ликвидират. Имаше и слух, че мен ще ме изберат за председател на БАН. (По това време акад. Сендов е главен научен секретар на БАН и председател на Комитета за наука - б.р.)

Тогава се обадих на председателя на Съветската академия на науките Гурий Иванович Марчук и му казах, че имам проблем и го моля да ме покани в Москва. Отидох при него и му разказах, че са решили да ликвидират институтите на БАН. Той реагира остро - “Как може, та това ще наруши нашите отношения”. Обади се на някакъв член на тяхното Политбюро, който отговаря за България и го попита - “Да сте чували такова нещо?” Той му отговори: “Когато бях през лятото на почивка в България, Тодор Живков ми спомена, че планират нещо такова.” След това Марчук се обади на акад. Евгений Примаков (по-това време шеф на икономическия институт на съветската академия на науките и депутат, след разпадането на СССР е шеф на външното разузнаване на Русия, после и премиер - б.р.). Марчук му каза: “Благовест Христович, знаеш го, главен научен секретар на БАН е при мен и от него научавам, че са решили да закриват... така и така. Трябва да отидеш в София и да се срещнеш с висшето ръководство и да ги кандардисаш да не го правят.” Примаков му каза: “Щом така са решили, аз не мога да ги кандардисвам.”

- Какво се случи след това?

- Предложих: “Гурий Иванович, съгласен ли сте със следното. Аз ще се върна в България и ще напиша писмо до министър-председателя, че вие сте ме извикали и сте ме попитали вярно ли е, че искат да закрият институтите на БАН? Ако е така, това ще наруши отношенията с България. Аз съм ви казал, че нищо не знам, че ще се върна в София, ще питам и ще ви отговоря.”

- Вие май никога не си оставяте магарето в калта?

- Ха-ха. Върнах се аз, написах доклад до премиера, че ме е извикал Марчук , че ми е казал, че това е противосъветска дейност, която нарушава отношенията ни и т.н. Този доклад премиерът разпратил до всички членове на Политбюро. Решили, че съм извършил голямо престъпление. Обаче тогава за престъпление, което да запази българо-съветската дружба не ти вземаха главата, нали? От Политбюро наредиха да се свика общо събрание на БАН, на което да говори Йордан Йотов. Председателят на академията акад. Ангел Балевски и моя милост седим в президиума, а другарят Йордан Йотов от трибуната обяснява, че някои заблудени другари разпространяват неверни слухове, че ние ще тръгнем против Съветския съюз и ще закриваме академията. Няма такова нещо! Не слушайте вражески слухове!

- Лицемерието в българската политика не е от вчера. Какво стана с вас и с вашата глава?

- Всичко се размина, но Тодор Живков ме отписа.

- Как ви е отписал, като през 1988 г. ставате председател на БАН?

- Сега ще ви кажа. Замълча се, няма избор за председател, няма нищо. Минаха 6-7 месеца и Живков ме вика. Беше му минало. Каза ми: “Сендов, чувам, че си искал да станеш председател на БАН. Ама ти си умен човек, нали знаеш, че 90% от академиците и член-кореспондентите са членове на БКП. Ти си безпартиен. Нали разбираш, че при тайно гласуване те никога няма да те изберат.”

Отговорих му: “Др. Живков, ако вие им кажете - ще гласуват за мен.” Той се разсмя и поръча коняк.

- След което академиците от БКП ви избраха за председател на БАН с тайното гласуване.

- Да. Акад. Балевски казваше : “В академията не се влиза с ботуши. Академията е една от светините на България. Тя трябва да се развива и реформира, но не да се реже и къса отвън. Тя е достатъчно мъдра да намери своето решение.”

- Притесняват ли ви трусовете, които преживя академията през последните 2-3 години със закриването на институти?

- Е, това ще се забрави. Отделни институти ще се закриват а други ще се откриват. Това е жив организъм.  Друг е въпросът дали е правилно или неправилно. Например аз съм категоричен, че към академията трябва да има солиден институт по образование, защото педагогиката е много важна наука. Имаме страхотен проблем с образованието на тези, които са най-онеправдани - циганчета, деца от бедни семейства и др. Трябва да имаме специална система тези деца да бъдат добре обучени и възпитани.

- Какво не биваше да допускаме да се случва в образованието ни?

 - Катастрофа е, че нашето образование загуби способността си да възпитава. Не е трагедия, че децата не знаят някои неща. Те могат да ги научат, ако се наложи. Но те няма да могат да бъдат възпитани, защото времето за възпинание е минало.

- Възпитанието не е ли задължение на родителите?

- Естествено. Но кажете ми колко от родителите имат възможност да се занимават с децата си така, че да ги възпитават както трябва? А и възпитанието в група е нещо друго.

- Как да има възпитание в училище, като сринахме авторитета и на учителя?

- Така е. Обучава се със знание, но се възпитава с авторитет. Учителят трябва да бъде уважаван от всички, за да може да възпитава децата. Когато някои ученици имат джобни пари колкото е месечната заплата на учителя - това е трагедия. И цикълът се затваря. Учителите получават малки заплати, професията не е престижна. Там се натрупват само хора, които не могат да отидат другаде. А навремето най-способните са ставали учители. Така че трябва промяна. Сега цял свят сочи Финландия като образец за система на обучение. Не е Англия, не е Франция, не е Америка.

- С какво печели финландската система?

- С това, че учителската професия е една от най-желаните. За едно място по учителска специалност в университетите има десет кандидати. Защото учителят е осигурен и разполага със свободно време, за да се занимава с литература, музика, изкуство...

- И ние все повтаряме, че за да има реформа в образованието, трябва да се промени статусът на учителя. Защо обаче това не се случва?

- Голямата трагедия е, че не само в България, а в много страни образованието стана бизнес. Учебниците са бизнес, обучението е бизнес, частните университети са бизнес. Но елитните частни университети в САЩ не са били създадени, за да печелят. Богати бизнесмени дават пари, земя и сгради, правят вложения така, че университетът да се издържа. Разказвали са ми за университет в Тексас, който има и петролни кладенци. Дарителят обаче е завещал, че всичко, което университетът получава, ще отива за подобряване на сгради, апаратура и обучение. Но не и за заплати на преподавателите.
 
ПЕТЪР БЕРОН БЕШЕ ГОТОВ ДА СТАНЕ ПРЕМИЕР

На 5 ноември 1990 г. представители на БАН са изпратени в Брюксел, за да договарят сътрудничество с Европейската общност (сега ЕС). В делегацията, водена от акад. Сендов, са включени акад. Румен Цанев и ст.н.с Петър Берон, по това време ръководител на секция в Националния природо-научен музей. За събитието акад. Сендов разказва:

 

“Поканих Петър Берон да влезе в делегацията, защото освен че беше изтъкнат учен, беше от СДС и се очертаваше като един от бъдещите ръководители на България. Познавах го, той ходеше често на различни експедиции, финансирани от академията.

Преди да тръгнем за Брюксел, отидохме при министър-председателя Андрей Луканов. Берон вече беше сигурен, че ще седне на неговия стол. Дори каза на Луканов: “Андрей, кажи сега каквото ще казваш, защото като се върнем, аз ще казвам какво да се прави.”

Заминахме за Брюксел. Към българската делегация беше проявен голям интерес. Срещнахме се с влиятелни хора, договорихме доста неща. Най-интересното обаче се случи, като се върнахме в България.

 

https://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=4186762