За малките и средни предприятия пишат членове на екипа на проекта ФНИ- FFNNIPO_12_00757 - Ралица Симеонова-Ганева и Наталия Панайотова и др. в труда:

Анализ на състоянието и факторите за развитие на МСП в България: 2011-2012 г.

По данни от проведеното за целите на настоящия анализ проучване сред МСП, една трета от българските МСП са семейни фирми (33%). От тях, близо 43% са в сферата на услугите, близо 38% - в сферата на търговията, 15% са в сферата на производството, а 4% - в тази на строителството. Делът на семейните фирми, управлявани от предприемачи на възраст 50 и повече години, е 41%.

Българските семейни фирми са относително активни по отношение на интернационализацията, участие в клъстери и използването на ИКТ. Една десета от семейните фирми са реализирали внос през миналата година (10%). Почти толкова са реализирали износ (9%). Също толкова участват и в клъстери в сектора на дейност на фирмата (10%). Електронен подпис на управляващите имат 43% от предприемачите, фирмен уебсайт — 25%, възможност за онлайн плащания — 23% и почти толкова имат възможност за онлайн продажби и поръчки (22%).

През изминалата година, близо една четвърт от семейните фирми са инвестирали в обучение на човешките ресурси (24%), а близо една трета — в покупка на нови машини и/или оборудване (31%). Повече от половината семейни МСП (близо 55%) оценяват достъпа си до финансиране през последната година като недостатъчен, но само 16% от семейните фирми имат просрочени плащания. В момента от фалит се страхуват 58% от семейните фирми, а също така малко повече от 58% заявяват, че при фалит, не биха стартирали отново бизнес.

Унаследяване на семейния бизнес

Унаследяването на семейния бизнес включва прехвърляне на управленския контрол и собствеността на следващото поколение собственици/мениджъри. Интересът на изследователи, държавни институции, консултанти, собственици и мениджъри към темата за унаследяването на семейните фирми е свързан с факта, че малка част от тези фирми оцеляват до второ или трето поколение1. Трудностите, свързани с унаследяването на семейните фирми, могат да станат причина за фалит и поради това е необходима специална подготовка както на семейството, така и бизнеса, за да се реализира успешен трансфер на собствеността и управленския контрол към следващото поколение.

Според изследване на ЕК2 приблизително 450 хил. фирми с около 2 млн. заети се трансферират всяка година във всички европейски страни. Изследването прави оценка, че съществува риск при тези трансфери всяка година да бъдат изгубени около 150 хил. фирми със 600 хил. работни места, главно поради неефикасността на системите за трансфер и прехвърляне на собствеността. Най-малкият по размер бизнес е най-уязвим от евентуален неуспех на трансфера. Други фактори за такава уязвимост са правният статус (едноличните търговци са най-уязвими); възрастта на фирмата (много уязвими са компаниипод 3 години) и финансовите показатели (висока задлъжнялост на фирмата).

Унаследяването се разглежда като процес, а не като еднократно действие и изисква внимателно планиране на всички управленски, финансови, правни и данъчни аспекти. Планирането на процеса на унаследяване е един от ключовите фактори, определящи оцеляването на семейния бизнес. Процесът на унаследяване включва разнообразни етапи и дейности, които са силно повлияни от външната среда на организацията, нейните характеристики (размер, степен на формализация, структура, стратегия, култура и др.), семейството и социалната среда.

Процесът започва с изграждането на споделена визия за бъдещето на семейния бизнес и изработването и приемането на основни насоки и правила за определянето на потенциалните наследници, тяхното обучение и развитие, критериите и процедурата на избор на наследник и ролите на мениджърите и членовете на семейството в процеса3. Комуникирането на приетите правила и насоки е изключително важно за успеха на унаследяването, както и тяхната навременна промяна и адаптиране към промените в средата, бизнеса и семейството.

Важен етап от процеса на унаследяване е отглеждането и развитието на потенциални наследници4. Обучението и развитието на потенциалните наследници трябва да се планира след задълбочен анализ на способностите на наследниците от гледна точка на изискванията към бъдещия наследник на фирмата. Семейните фирми могат да използват и комбинират разнообразни подходи за развитие на потенциалните наследници, включително обучения, специализации, придобиване на професионален опит в организацията или други организации, придобиване на висше образование и др. Напредъкът и развитието на всеки потенциален наследник трябва непрекъснато да се оценява, за да могат да се идентифицират успешните кандидати и да се оптимизира тяхното обучение.

Изборът на наследник е ключов момент в процеса на унаследяване. Той трябва да се базира на предварително изработени ясни критерии. Трябва да се търси съответствие между характеристиките и желанията на наследника и изискванията на бизнеса. Изборът на наследник трябва да бъде съпроводен и с избор на бъдещ управленски екип за бизнеса. Процесът на унаследяване завършва с трансфер на управленския контрол и собствеността на избрания наследник, трансфер на дялове от собствеността на други членове на семейството, уточняване бъдещата роля на напускащия собственик-мениджър и създаване на стратегия и план за развитие на семейната фирма.