Днешната дата * е добър повод за поговорим за злощастната зима на 1989-1990 г. 

През годините съм виждал много приятели и съмишленици, стреснати от моята рязка и категорична оценка за събитията от онова време -- провал. Разбирам ги. Всички ние -- кой по-малко, кой повече допускаме една и съща грешка -- свързваме своя личен разказ, съответно своя личен принос с големия разказ и резултата от тогавашните събития. И понеже никой не обича да губи, и понеже беше време на възторг и надежда, и понеже това беше и остава най-важното събитие в живота на моето поколение, някак си сме склонни да пренесем сантимента и искрените си усилия върху резултата. Ето защо понятието провал ни стряска.

В това отношение имам една лоша и една добра новина за вас. Лошата е, че в историята няма полуреволюции. Полуреволюцията е вече потушена революция.

Добрата новина -- ако усилията ви са били искрени, ако сте били част от прекрасната българска улица по онова време, ако сте били непреклонен в надежда си, ако не сте сте имали илюзии по отношение на комунистите, ако не сте сте се сговоряли с тях по кьошетата, вие сте успял. Никой не може да ви отнеме времето, въздуха, невероятните картини от улици и площади, въобще неща, които човек може да види, без преувеличение, веднъж на сто години. 

Ако такава е вашата оценка, тя си е на сто процента ваша.

Другояче стои въпросът с големия разказ. Там определено носим частица от провала.

Ще кажете: но аз бях само от улицата, аз подкрепях каузата, аз не съм вземал решения, аз просто бях от тези, които развяваха синьото знаме и пееха "Комунизмът си отива" и.т.н.

Вярвам ви, но все пак напрегнете своята памет -- не може да не сте чули едно от първите изявления на новоизбрания лидер на СДС Желю Желев, че е марксист. Заявление, което оттекна в цялата страна. Сигурен съм, че на 14 декември сте се питали: какво става, защо трябва да се прибираме по къщите. Вероятно мнозина от вас ще си спомнят за Коледните бдения, декларацията с искането на оставките на Политбюро и ЦК на БКП и за обявената (и предовратена) национална стачка за 28 декември. Също така не може да не сте си задавали въпроса: каква е тази Кръгла маса, която се точи с месеци, през това време комунистите си правят конгрес и стягат редиците. И още много други неща, за които дори не сте подозирали, че са се случвали. 
Ако това ще ви успокои аз нося много по-голяма отговорност от вашата. По причина, че предателствата се случваха пред очите ми. По причина, че докато викахте имената ни на площада, аз стоях и се питах: Господи, какво да направя ? Мога ли пред десетки хиляди хора, пред това море от обнадеждени и почти боготворящи хора да кажа: ние сме хора, не приемайте всяка дума на доверие, заставете ни да направим това, което трябва, гледайте резултата, а не развяните ни бради...

И все пак, към днешна дата не отговорността е важна, а нашата оценка. Както казах тя не може да не бъде еднозначна. Не можем да се гърчим в себе си и да се залъгваме с това, че са се случили хубави неща -- ето на, тръгнахме да пътуваме, говорим свободно, протестираме и свободно и пр. Не ви ли напомня това познатия избор на по-малкото зло (на изборите), пренесено този път на плоскостта най-новата ни история. Впрочем за подобен тип мислене руснаците имат едно понятие -- остатъчна благодарност. Един вид -- не бият, мерси!

Ако искаме да вървим напред, ако искаме да вдигнем летвата високо, трябва да погледнем истината в очите. И да я предадем на поколението такава, каквато е. 

Без друго, ако не днес, утре то само ще стигне до нея.

-------------------------------

* На тази дата бе учреден Съюза на демократичните сили

Фейсбук