ИЗЛОЖЕНИЕ
от Мирчо Спасов Христов
жив. "Площад на свободата" № 5, София

По повод появилите се след 10.11.1989 г. материали в Пресата, радиото и телевизията, в които нееднократно се споменава името ми и в името на истината около така наречените бели петна в моята биография, се считам задължен да направя настоящето изложение.

 
1.    Във връзка със спомените на Руси Христозов в статията "Съдбата на полицейските архиви", поместена във в. "Отечествен фронт" на 21,01.1990 г.
В статията си, той твърди, че в дирекция на полицията на 09.09.1944 г. са се. разположили Т. Живков, М, Спасов, Кабалята и др,, които прочистват полицейския архив и по-нататък, че имало група, която разстрелвала арестувани и аз съм се бил проявил там.

В действителност, около 5,30 ч, сутринта на 09:09.44 г. по решение на Политбюро на ЦК на БКП,сведено ми от Георги Чанков с група другари, а именно: Йордан Нешев, Георги Радев - Жоето, Славчо Трайков, Славчо Петров, Соломон Бали - Балията, бай Сандо и Гошо - Големият, завзехме дирекция на полицията. Нашата задача беше да овладеем дирекция на полицията ако е необходимо и с бой, да арестуваме находящите се там полицаи, да изземем наличното оръжие, което да разпределим по партийни организации в София и околностите. На практика ни се наложи да изпълним само последната задача, тъй като в дирекцията заварихме само трима униформени полицаи и голямо количество леко стрелково оръжие и гранати.
 След като поставихме стража, която да охранява стаята с оръжието, се заехме с разнасянето му по районите в София. Малко по-късно в дирекцията пристигна майор Цветков от "Звено" с двама цивилни, който, се представи за изпратен от правителството за комендант на дирекцията и се настани в кабинета нa бившия директор на полицията.

На другия ден, след излизане на Указа за създаване на рародната милиция,като директор пристигна др, Енчо Стайков, който се настани в кабинета на директора. На 11. 09.44 г. заеха своите постове в дирекция на милицията: Димо Дичев, Лев Главинчев, Георги Ганев, Стефан Богданов, Петър Михайлов, Димитър Гръбчев, Георги Тасев, Николай Задгорски, Борис Николчев, Антон Мечкуев и други, които се заеха с проучване на долицейските архиви и разпити на първите задържани по това време полицаи, бивши управници, чиновници от министерствата, фашистки офицери, бивши депутати, прокурори и съдии.

Около една седмица след това на мястото на Енчо Стайков за директор на милицията- беше назначен от правителството Раденко Видински.
Нашата група имаше: за задача да арестува бивши сътрудници на фашисткия режим. Ето някои примери: в Долна Баня, Ихтиманско арестувахме бившия министър-председател Муравиев заедно с четири - пет човека от неговото обкръжение; в един от тези дни получихме сигнал, че в сградата на едно училище в Овча купел са настанени около 20 души - генерали и полковници - военни съдии и прокурори, охранявани от един взвод войници. Рано една сутрин с мойта група отидохме там, освободихме войниците, които с радост се разотидоха и арестувахме находящите се в сградата; по списък, представен ни от Димо Дичев, арестувахме над 15 човека -висши чиновници и фашистки управници в различни вили в Княжево.

Също така наше задължение беше да конвоираме от различни милиционерски участъци в София арестуваните лица, които предавахме на групата на Димо Дичев за разследване.

Цялостната дейност: разпит на арестуваните, предаването им в Народния съд, разглеждането на архивите,се ръководеше от директора на милицията - в началото Раденко Видински, а в последствие от заместилия го на този пост - Руси Христозов. По тяхно указание една част от арестуваните, които не бяха съдени в София по списък бяха предавани от моята група за народен съд в провинцията, където са развивали активна фашистка дейност.

За моето пребиваване в дирекция на милицията,която.напуснах на 25.10.44 г, за да заема поста областен началник на МВР - гр. Русе, не съм виждал Т. Живков да идва в дирекция на милицията,нито пък съм чувал от моите хора за такова нещо. С Тодор Живков по това време сме се виждали в ЦК на Партията на ул. "Врабча" № 10, където, той, като ръководител на Щаба на партизаните, който се намираше на ул. "Раковски" в хотел "Славянска беседа" даваше отчет за извършената от Щаба работа,както и аз давах ежедневен отчет за извършеното от моята група пред членове на Политбюро - Трайчо Костов, Георги Чанков, Цола Драгойчева, Антон Югов.
Сега ми е трудно да си обясня защо на Руси Христозов му е нужно да лъже, че полицейските архиви са били "прочиствани" тършувани и защо набърква и моето име в непочтените си комбинации? Според мен на него му е било добре известно, че всички наши действия са били разпореждани и контролирани от Политбюро. Убедено мога да заявя, че в този период не са съществували условия за скрити действия, от който и да било от моята група в дирекция на милицията, за времето на моя престой там.

Аз съм убеден, че Руси Христозов,заемайки след Раденко Видински поста директор на милицията, а по-късно и министър на МВР, е бил напълно информиран за всички дейности извършени там преди и след неговото идване. Именно по негово нареждане през първата половина на 1945 г. в гр. Русе, където аз бях вече областен началник на МВР, бяха изпратени над 25 души агенти-провокатори, разкрити по налични полицейски архивни материали, за интерниране в Добруджа. Явно е, Руси Христозов счита, че би могъл да скрие себе си зад имената на по-ниско стоящи служители, болшинството от които са вече починали.

2.    По повод репортажа, излъчен в предаването "Добро утро" на Българска телевизия на 03.02.1990 г. относно архивите на Стефан Богданов.

Аз не съм присъствал на екзекуцията на Трайно Костов. Това може да се потвърди от съдебния архив, където е записан съставът на присъствалите, на екзекуцията, лица. Нещо повече, аз ,не бях допускан дори до следствията и даже на процеса срещу Трайчо.Костов, тъй като (както в последствие се изяснй съм бил в списъците на предлаганите за репресиране на следващ етап. През периода 1950 - 1951 г. аз самият съм бил предлаган шест пъти за арест от ген. Иван Пейчев, тогавашен зам.-министър на вътрешните работи по кадрите, т. е. по времето на извращенията, от които пострада и самият Стефан Богданов. Това може да бъде доказано от архивите на МВР и от живи свидетели. Дълбоко съм убеден, че Стефан Богданов, с когото сме били винаги в отношение на другарство и взаимно уважение, не е написал редовете, цитирани в предаването "Добро утро", считам, че това е част от един недостоен монтаж и клевета по мой адрес.

3.    По повод спомените на Цвятко Анев, публикувани във в. "Трудово дело", където Цвятко Анев твърди, че съм бил наредил на своите хора да не го оставят жив, също така и че съм бил срочно впрегнал силите на цялата Държавна сигурност да го проследява.  Той твърди също така, че мои хора са застреляли Горуня леглото му.

В действителност заговорът на Горуня, Цоло Кръстев и Цвятко Анев беше разкрит от поделения на МВР, които по това време бяха ръководени от Григор Шопов - зам.-министър на МВР. Ето защо аз нямам отношение към дейността по разкриване на заговора, тъй като по това време отговарях за поделения с друга професионална насоченост.

Работата на Григор Шопов и подчинените му по този извънреден случай беше пряко наблюдавано от първия зам.министър Ангел Содаков и министъра на МВР - Дико Диков, както и от завеждащия отдел "Военен" в ЦК на.БКП - Демир Борачев, от Политбюро - Боян Българанов и министъра на отбраната Добри Джуров.

Вярно е, че участвах в ареста на Цвятко Анев, което стана при следните обстоятелства: в МВР беше постъпил сигаай от Тоне Переновски, братовчед на Анев, че ген. Анев се укрива нелегално в дома на брат му. Тоне Переновски, първият командир на отряд "Чавдар", беше изразил мнение, че Анев е участник в анти-партиен и антидържавен заговор. Сигналът беше обсъден от ръководството на МВР в кабинета на Дико Диков, в присъствието на зам.-министрите по това време: Ангел Солаков, Григор Шопов, Минчо Агайн, аз и съответните началници, работещи по разкриване на заговора. Ръководството на министерството възложи на мен незабавното арестуване на Анев. С група от четирима души отидох в дома на брата на Тоне Переновски. След като поставих един човек на входа на къщата и един под прозорците, заедно с останалите двама служители влязохме на втория етаж на къщата. В стаята, където беше Анев влязоха двамата оперативни работници и го завариха седнал до масата в средата на стаята. Анев, при появяването на служителите, се вцепени от страх, не помръдна и не произнесе нито дума. Бяха му поставени белезници, след което беше изведен от къщата. В него бяха намерени два пистолета, една торба патрони няколко гранати, Анев беше преместен в една вила на МВР в Княжево, където аз го оставих под охраната на оперативните работници, а лично се върнах, за да докладвам за изпълнението на задачата пред Боян Българанов и Дико Диков в ЦК. Спомням си думите на Боян Българанов, след като завърших доклада "Мирчо, ти заслужи още един голям орден!". Аз отговорих: "За такава дейност, срещу комунисти не желая награди. Ако трябва някого да наградите - това са момчетата, които бяха с мен".

Що се отнася до Горуня, Цоло Кръстев, Иван Белчев и другите участници в заговора, категорично заявявам, че не съм участвал нито в работата по тях преди да бъдат заловени, нито след това по време на следствието и процеса. Това може да бъде потвърдено от архивите на МВР и съда.

По довод на този случай биха могли да се вземат подробни сведения от основните отговорници по разследването на заговора. Сигурен съм, че Добри Джуров, който активно участваше от самото начало в разкриването на заговора, може да разкаже много, както за Анев и друтите участници в заговора, които са предимно служители на МНО, така и за обстоятелствата по смъртта на Горуня. Считам за редно именно Добри Джуров да изясни кои: са причините над 200 души офицери от МНО да бъдат уволнени във връзка с участието им в заговора. Относно политическата страна на въпроса най-подробни данни може да даде именно министърът на отбраната от 1961 г. - Добри Джуров. Що се касае до оперативната страна на въпроса, основният ръководител бе Григор Шопов, който също може да даде точни сведения. Това, че моето име се използва сега от бивши и настоящи партийни и държавни ръководители показва, че нещата около случая с този заговор не е желателно да бъдат разкрити обективно. Насочването на общественото мнение към мен е с цел да се скрият истинските ръководители по разкритието на заговора и становището, което са защитавали те по онова време.

4, Относно спомените на ,"Руски", публикувани във вестник "Народен страж",където той твърди, че съм дал разпореждане в качеството си на областен началник на МВР - град София, да бъде разстрелян някакъв криминален престъпник през 1947 година. "Руски" твърди, че ме е виждал през 1935 год, в град Кюстендил и ме познава от тогава като партиен функционер. Това, както и горното му обвинение са лъжи. От м. август 1934 год, до м. юли 1937 год. съм бил непрекъснато в Софийския и Сливенския централни затвори, което може да бъде проверено.по запазените архиви.
Вярно е друго. Със случая "Руски" многократно се занима областното управление на МВР - град София и околийските ръководства на МВР и Партията в град Кюстендил, Същността на случая е, че "Руски", който преди 09.09.1944 год, е бил активен комсомолски функционер и партизанин, след 09.09,1944 год, като служител на МВР - гр. Кюстендил се отдава на пиянство и алкохолизъм. Независимо от желанието на всички нива да му се помогне, той остава непоправим алкохолик, поради което с моя заповед е уволнен от органите на МВР. Жалко е, че един дегенерирал и безотгово-