София, 10 януари 1994 г.
Брой 6 /1051/

София, 10 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЦЕНТЪР "НОВА ПОЛИТИКА" ПО ПОВОД НА СРЕЩАТА МЕЖДУ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ КООРДИНАЦИОНЕН СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ ФИЛИП ДИМИТРОВ И ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ВИСШИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ЖАН ВИДЕНОВ, СЪСТОЯЛА СЕ НА 5-ти ЯНУАРИ 1994 Г.

Център "Нова политика" счита, че срещата между Ф.Димитров и Ж. Виденов е естествен резултат от общите интереси на двете партийни ръководства. Зад привидната им "загриженост" към парламентарната демокрация и срещу правомощията на служебния кабинет се крият ясни намерения.

Двете политически ръководства се стремят не просто да запазят парламента до провеждането на изборите, а да запазят своите привилегии в него - депутатските заплати, депутатските мерцедеси, пълния си контрол върху държавната власт, радио и телевизия. Те искат да подчинят в своя полза всички парламентарни ресурси, да си гарантират успех в изборите и да поставят всички други парламентарни и извънпарламентарни сили в неравностойно положение.

Двете партийни ръководства се стремят към запазване на избирателния закон с цветни бюлетини и партийни листи, който да им гарантира отново възможност да назначават в парламента своите приближени.

Център "Нова политика" счита, че в България няма заплаха за парламентаризма, но има опасност от израждане на парламентаризма във власт на две авторитарни по своята същност партийни ръководства. Именно за да увековечат двуполюсния модел на своето управление, Съюзът на демократичните сили/СДС/ и Българската социалистическа партия/БСП/ се срещнаха и пак ще се срещат, защото само заедно могат да оцелеят.

Център "Нова политика" е за избирателен закон със силен мажоритарен елемент, закон, при който да се гласува за личности с изявени качества, а не по партийна повеля. Ние сме за модерно управление в името на националните интереси и против опитите за установяване на двупартийна диктатура.

София, 6 януари 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 10 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА ГРАЖДАНСКО ОБЕДИНЕНИЕ ЗА РЕПУБЛИКАТА ПО ПОВОД НА СРЕЩАТА МЕЖДУ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ВИСШИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ЖАН ВИДЕНОВ И ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ КООРДИНАЦИОНЕН СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ ФИЛИП ДИМИТРОВ, СЪСТОЯЛА СЕ НА 5-ти ЯНУАРИ 1994 Г.

Гражданско обединение за Републиката /ГОР/ оценява срещата Жан Виденов - Филип Димитров като опит за задкулисна игра с цел двете най-големи парламентарни формации да създадат за себе си привилегировани условия за следващите избори.

Жалко е, че двамата политически лидери, които се срещат за първи път от много време насам, макар и неофициално, не поставиха на дневен ред най-наболели проблеми на нацията и въпроси, водещи към стабилизиране на българската държава и към деблокиране на политическия живот у нас. Още по-жалко е, че инициаторът на срещата - г-н Жан Виденов, не постави такива проблеми, а предпочете да разисква въпроси, насочени към увеличаване на привилегиите на собствената му партия.

София, 6 януари 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 10 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА ЧАСТНИТЕ ТАКСИТА ПО ПОВОД НА ПУБЛИКАЦИИ В ПЕЧАТА ЗА ПРОВЕДЕНА ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ НА СЪЮЗА

След пресконференцията на шофьори и моряци, състояла се на 7 януари 1994 г. в агенция "Балкан", в някои средства за масово осведомяване се появиха тенденциозни редакции на изявлението на Цветан Велчев, председател на Съюза на частните таксита. "Кръв ще се лее", бе най-често цитираният израз, отделен по подходящ начин от контекста на цялостното изказване. Етиката и обективността обаче изискват всички онези, които цитират фразата, да отбележат и думите, които я предшестват, а именно, че "кръв ще се лее", ако кабинетът се опита да хвърли срещу шофьорите силите на реда. Повече от ясно е в едно евентуално стълкновение кои могат да бъдат окървавените, като се има предвид, че шофьорите по обясними причини не разполагат с бронежилетки, каски, щитове и пушкала с гумени куршуми. Време е вече и у нас да разберем една проста истина - ако силите на реда предприемат опити да разпръснат със сила законно протестиращите, те ще получат съответния отпор. В този смисъл е обяснима решимостта на шофьорите, които се готвят за протести, да последват примера на своите колеги в демократичните страни. Там, както е известно, хората, които упражняват този труден занаят, умеят да защитават правото си на протест и на улицата, и по магистралите, като най-често оказват съпротива срещу опитите да бъдат разпръснати с груба сила. Убедени сме, че шофьорите у нас, било то наемни работници, било то собственици, не отстъпват по дух и решимост да отстоят правата си подобно на своите колеги в цивилизованите страни.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС НА СЧТ: Цветан Велчев

София, 9 януари 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 10 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЕКРЕТАРИАТА НА ФЕДЕРАЦИЯ "ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ" ПО ПОВОД ПУБЛИКАЦИИ В ПЕЧАТА ЗА ПОЗИЦИЯТА НА ОРГАНИЗАЦИЯТА В ЕВЕНТУАЛНИ ИЗБОРИ

Федеративният съвет на Федерация "Царство България" /ФЦБ/ не е обсъждал въпроса за участие или не в предстоящи парламентарни избори. Такова решение ще бъде взето след насрочването им.

На вчерашната среща в Благоевград на секретаря на ФЦБ г-н Хр.Куртев с членове и симпатизанти на федерацията от района бяха дискутирани много основни, наболели политически проблеми. Въпросът за участие или неучастие на ФЦБ в предстоящи парламентарни избори изобщо не е разискван като тема.

Представителите на местните монархисти публично изказаха на гостите благодарност за присъствието им и пожелаха да ги посрещнат отново в града.

Тези уточнения са необходими за появили се неточни публикации в пресата.

София, 8 януари 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 10 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ /ЧАСТ ВТОРА/ НА СЪЮЗА НА ПЕНСИОНЕРИТЕ В БЪЛГАРИЯ, ПРИЕТ НА ИЗВЪНРЕДЕН КОНГРЕС В СОФИЯ НА 18 ФЕВРУАРИ 1993 Г.

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА - ЧЛЕНСТВО В СЪЮЗА

Чл. 11. Членове на съюза могат да бъдат всички български пенсионери, които не са лишени от граждански права, приемат устава и програмата на съюза и работят за тяхното осъществяване.

Чл.12. Членството в съюза е индивидуално или колективно.

1. Член на съюза може да бъде всеки пенсионер, който членува в дружеството по местоживеене, приема устава и програмата на съюза, работи за тяхното спазване и реализиране и плаща членския си внос.

2. Колективен член на съюза може да стане всеки колектив от пенсионери, дружество, клуб, съюз, фондация, федерация, движение или други формирования от пенсионери, които имат отношение към проблемите на пенсионерите, приемат  устава и програмата. Членството е на териториален принцип.

Чл.13. Приемането за член на Съюза на пенсионерите става по писмено или устно волеизявление на кандидата.

Чл.14. Приемането на колективен член в съюза става въз основа на заявление от ръководството на колектива до съответния орган и решение на волеизявлението на колектива да членува в съюза, отразено в протокол.

ГЛАВА ПЕТА - ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Чл.15. Права на членовете:
1. Да изразява свободно своите възгледи, позиции и мнения за дейността на съюза и за ръководните му органи.
2. Да избира и да бъде избиран в ръководните органи на съюза.
3. Членът е равнопоставен пред устава.
4. Да участва в разработването и осъществяването на социалните инициативи и мероприятия на съюза.
5. Да получава подкрепа и защита на своите и на колектива му искания и интереси.
6. Да ползва при равни права социалните, здравните, туристическите, почивните и други бази.
7. Да се бори с мирни средства за преодоляване и ликвидиране на негативни явления и процеси, влияещи отрицателно върху дейността на съюза.
8. Колективните членове делегират свои представители в съответните ръководни органи на съюза.

Чл.16. Задължения на членовете:
1. Активно да работи за осъществяване на целите, задачите в програмата и да спазва изискванията на устава.
2. Да работи за повишаване авторитета и престижа на съюза и дружеството.
3. Да участва активно в живота на своята организация и всички мероприятия, провеждани от съюза и от неговите структури.
4. Да получава и отправя всякаква информация от и за съюза и свързаната с неговата и на съюза дейности.
5. Да се бори с всички сили и с позволени средства срещу корупцията, личното облагодетелстване, кариеризма, високомерието, диктаторство и други отрицателни прояви на членове на СПБ
6. Да плаща доброволно членския си внос.

Чл.17. Общото събрание може да освобождава от вноска за членство пенсионер, член на съюза, който се намира в затруднено социално положение.

ГЛАВА ШЕСТА - ОРГАНИЗАЦИОННА СТРУКТУРА

Чл.18.1. Съюзът се изгражда съобразно административно-териториалното деление на страната.
2. Съюзът на пенсионерите в България обхваща пенсионерските съюзи и формирования в цялата страна.
3. Регионалният съюз обхваща пенсионерските съюзи и формирования в региона.
4. Градски /столичен/ съюз обхваща пенсионерските дружества в града.
5. Общинските съюзи обхващат пенсионерските дружества, клубове и формирования в общината.
6. Дружествата и клубовете на пенсионерите обхващат всички пенсионери в квартали, села, махали. Те имат самостоятелен характер и методично се ръководят от общинските съвети.

ГЛАВА СЕДМА - РЪКОВОДНИ ОРГАНИ НА СЪЮЗА

Чл.19.1. На национално равнище - Конгрес, Централен съвет и Централна контролно-ревизионна комисия.
2. На регионалните, градските, столичния, общинските съюзи - конференции и съответни съвети и контролно-ревизионни комисии.
3. На дружествата и клубовете - общо събрание, ръководство и контролно-ревизионна комисия на дружеството.

Чл.20. Изпълнителни органи за оперативно ръководство:
1. Изпълнително бюро на: ЦС, регионалните, градските, столичния и общинските съвети на съюза.
2. Ръководство на дружеството и клуба на пенсионерите.

Чл.21. Висш ръководен орган на съюза е Конгресът.
1. Делегатите на конгреса се избират на общинските конференции.
2. Нормата за представителство се определя от Централния съвет.

Чл.22. Конгресът бива редовен или извънреден.

1. Редовният конгрес се провежда периодично на всеки 2 /две/ години. Свиква се от ЦС по решение на пленума.

2. Извънреден конгрес се свиква за решаване на важни и неотложни въпроси и извънредни обстоятелства от Централния съвет по решение на пленум или от инициативен комитет по искане на 1/10 /една десета/ от членовете на съюза. Във втория случай, когато се свиква от инициативен комитет, членовете на ЦС и Контролно-ревизионната комисия са по право делегати на конгреса без право на гласуване, освен ако са избрани за делегати от конференциите на общините.

3. Конгресът е редовен /законен/, когато на него присъстват най-малко 2/3 от редовно избраните делегати.

4. В случай, че конгресът няма необходимия кворум, се отлага с един час по-късно и се провежда на същото място и при същия дневен ред при мнозинство от петдесет плюс един членове от редовно избраните делегати.

5. Материалите, дневният ред и делегатските карти се изпращат най-малко 45 дни за редовен и 15 дни за извънреден конгрес преди определената дата.

6. Конгресът приема отчетния доклад, изменения и допълнения към устава и програмата, отменя решения на ЦС или други териториални ръководни органи, които са в разрез с устава, и освобождава от отговорност ЦС и Контролно-ревизионната комисия.

7. Конгресът взема решенията си по всички въпроси, които се отнасят до дейността на съюза, с явно или тайно гласуване при мнозинство петдесет плюс един гласа от присъстващите редовно избрани делегати. За изменение и допълнение на устава и програмата, за ликвидиране, закриване и асоцииране на съюза с други съюзи и организации, движения или формирования на пенсионери решения се вземат при присъствие на 2/3 /две трети/ от редовно избраните делегати с явно или тайно гласуване и мнозинство 2/3 /две трети/ гласа от присъстващите редовно избрани делегати.

8. Конгресът избира колективен ръководен орган - Централен съвет, с мандат две години, като предварително се определя неговата численост, но не повече от 65 членове, както и Централна контролно-ревизионна комисия.

Чл.23.1. Централният съвет избира от членовете на състава си председател /който е и председател на СПБ/ и за оперативно ръководство на съюза - Изпълнително бюро /ИБ/, като предварително определя неговата численост, но не повече от 15 членове. ИБ се състои от: председател, заместник-председатели, организационен секретар, секретар по финансовите въпроси, секретар и членове с мандат 2 /две/ години. За избрани се считат членовете от ЦС с мнозинство на присъстващите петдесет плюс един членове и получили при гласуването петдесет плюс един гласа на пленарното заседание от редовно избраните членове на ЦС.

2. Председателят на ЦС е по право и председател на Изпълнителното бюро.

3. Централният съвет и Изпълнителното бюро вземат решения при присъствие на 2/3 /две трети/ от редовно избраните членове с явно или тайно гласуване и мнозинство петдесет плюс един гласа от присъстващите.

4. Председателят представлява съюза пред всички физически и юридически лица, държавни, обществени и международни органи, организации и ръководства в страната и вън от нея.

5. При отсъствие на председателя дейността му се поема и изпълнява от заместник-председател.

6. Централният съвет има следните правомощия: свиква конгресите, ръководи дейността на съюза между конгресите за изпълнение на целите, програмата, устава и решенията на конгресите, управлява съюзното имущество, взема решения по образуване на фирми, ремонтно-технически бюра и други дейности от стопански и организационен характер към съюза, извършва преструктуриране на дейности и направления в ръководствата на организациите и дейностите на съюза.

7. Централният, регионалните, градските, столичният и общинските съвети създават комисии за поддържане на постоянни контакти с други пенсионерски органи, организации и движения и за провеждане на национални, регионални, градски и общински мероприятия за социална защита на пенсионерите.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

СПЕЦИАЛНО ПРИЛОЖЕНИЕ
РЕГИСТЪР НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ В БЪЛГАРИЯ

146. НЕОКОНСЕРВАТИВНА СИНЯ ПАРТИЯ /НКСП/

През пролетта на 1993 година членове на Алтернативната социаллиберална партия /АСП/, недоволни от действия на партията - да се пречи на политиката на СДС и да се влиза в съглашателство с други политически сили, които не са в коалицията, създават нова организация. Учредителното събрание е на 26 юни 1993 г. в София.

Основа за идейното оформяне на новата партия е мисълта, че единствената програма, която може да измъкне България от процеса на т.нар. перестройка, е програмата на Съюза на демократичните сили. И оттук е линията за създаване и укрепване на връзки с партиите, членуващи в съюза. Но за разлика от някои от тях Неоконсервативната синя партия приема в своите редове бивши комунисти, защото смята, че в СДС има комунисти, а сред членовете на БКП има демократи.

Неприкосновената частна собственост, изграждането на личности от средния и от едрия капитал, спазването на основните морални ценности - семейство, църква, традиции, неписаните правила на съсловието - развитието на свободно пазарно стопанство определят първата част от името на новата партия.

НКСП е за провеждане на референдум по въпроса за формата на управление в страната -република или монархия, и „за” Търновската конституция или „за” Конституцията, приета от Великото народно събрание през 1990 г.

НКСП има свои членове, които участват в структурите на координационните съвети на СДС по места.

Ръководният орган е Националният съвет. Партията се представлява от трима съпредседатели: доц. Атанас Щерев, Юлиян Луканов и Иван Искрев.

Адрес за контакти:
София, общ. "Красна поляна"
бул. "Ал. Стамболийски" No. 186

14:00:00
10.01.1994 г.

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                    Цанка Стойчева
Технически изпълнители: Маргарита Анева
                                           Таня Каличкова
                                           Тинка Христова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1992 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!