София, 11 ноември 1997 година
Брой 88 (1784)
МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
София, 11 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРИВЕТСТВИЕ НА МИНИСТЪРА НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА КЪМ УЧАСТНИЦИТЕ В МЕЖДУНАРОДНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА БЪЛГАРО-РУСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ, ОРГАНИЗИРАНА ОТ АСОЦИАЦИЯ "БЪЛГАРИЯ - РУСИЯ" (5 НОЕМВРИ 1997 Г. В СОфИЯ). Документът е предоставен на БТА от Службата на говорителя на МВнР.
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,
За мен е чест да се отзова на поканата на Асоциация "България - Русия" и да се обърна към тази високо представителна аудитория от български и руски политици, общественици, стопански дейци. Дискусията за проблемите и перспективите на българо-руските отношения днес е особено навременна и необходима. След един относително дълъг период на сложна и често болезнена трансформация на обществените структури в нашите две страни днес ние имаме историческия шанс да преформулираме й да изградим наново отношенията между България и Русия като две суверенни и независими държави.
Когато някой иска да каже добра дума за българо-руските отношения, той най-често търси опора в дълговековната духовна и културна близост между нашите два народа. А ако някой пожелае да подчертае проблемите в отношенията ни, той също има пред себе си достатъчно исторически примери. През последните месеци ние тук, в България, чухме отново и многократно всички тези аргументи, припомнящи миналото.
Днес за нас е много важно да очертаем бъдещето на отношенията между България и Русия, да изградим стабилен фундамент на нашето перспективно партньорство, отколкото да съживяваме в конкретна политика комплексите и емоционалните пристрастия на миналото.
Именно затова ние се опитахме да насочим парламентарния, политическия дебат в руслото на конструктивното обсъждане на една ясна, балансирана и рационална позиция на българската държава спрямо всички основни проблеми и перспективи на българо-руските отношения. Струва ми се, че успяхме. Дебатът за отношенията между България и Русия в нашето Народно събрание на 24 октомври тази година бе конструктивен, изпълнен със съдържателни и разумни аргументи. Този дебат направи възможно постигането на широк парламентарен консенсус, материализиран в Декларацията за развитие на пълноправни и взаимоизгодни отношения с Руската федерация.
За нас българо-руските отношения следва да се развиват в дългосрочно русло на перспективно партньорство между две европейски страни, избрали пътя на демократичното обществено устройство и свободното пазарно стопанство. Принципите на равноправието, уважението към позициите и суверенните интереси на другата страна, търсенето и намирането на общи интереси в динамичната международна среда, която обитаваме, представляват стабилна основа на двустранните отношения, която трудно би могла да бъде извадена от равновесие и при най-сериозни изпитания, с които всички ние безусловно ще се сблъскваме и в бъдеще.
Защо едва днес говорим за подобна уравновесена и стабилна основа на нашите отношения? В годините след 1989 ние бяхме принципно ограничени в опитите си за сътрудничество не само от процесите на дезинтеграция и преход на обществената и стопанската система на двете страни. Много силни и полярни бяха тогава и емоциите, преживяванията на хората относно близкото минало на нашите отношения. Така сферата на уравновесените и разумни решения и инициативи в двустранните отношения бе обективно твърде стеснена. Емоциите скоро отшумяха, но старите представи за Русия, наследени от времената на "реалния социализъм" се съхраниха, особено сред властимащите наследници на бившата комунистическа партия. Тези стари представи пречеха да се види реалността на тази нова Русия, която израсна от развалините на бившия Съветски съюз. Затова правителството на Обединените демократични сили бе по необходимост поставено в позицията на първопроходец в установяването и развитието на новите отношения между България и Русия в условията на нова Европа след края на Студената война. По този нов път нерядко се появяват препятствия, трудно пробиваеми скали от недоверие, измамни миражи на други - стари, но вече напълно извървени маршрути. Ние сме решени да преодолеем тези препятствия. Разбира се, новият път на българо-руските отношения ние не можем да прокараме сами. Необходимо е да се срещнем с руската страна по средата на маршрута, за да не се разминем във времето и в посоката на нашите общи усилия.
Като правителство на независима, демократична и суверенна България ние носим своята пряка отговорност за развитието на българо-руското партньорство и сътрудничество. Позволете ми обаче да се възползвам от обстоятелството, че днес всички ние сме гости на една независима гражданска организация - Асоциацията "България - Русия", за да подчертая значението и отговорността на българската и на руската демократична общественост за успешното сътрудничество между двете страни. Ние живеем в епоха, в която държавите са ограничени в потенциала на своите действия, а сферата на независимото гражданско действие е все по-широка. Бих искала да се надявам, че искреният и задълбочен граждански дебат за миналото, настоящето и бъдещето на българо-руските отношения ще предостави на правителствата и на политиците на двете страни тази незаменима позитивна обществена среда на стопанско партньорство, културно и гражданско сътрудничество, без която и най-практичната политическа стратегия не би могла да си осигури достатъчна подкрепа.
В заключение бих искала да пожелая успех на тази поредна българо-руска стъпка по новия път на нашите отношения. Но готови пътища, както казва една испанска поговорка, няма.
Пътят ще се появи, когато го извървим заедно.
(Пресслужба "Куриер")
* * *
ИЗВЪНПАРЛАМЕНТАРНИ ПОЛИТИЧЕСКИ ПАРТИИ
София, 11 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО "С ПРАВО НА ОТГОВОР - КОЙ Е ЛЪЖЕЦЪТ" НА ВАЛЕНТИН ХРИСТОВ - ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЕКЦИЯ НА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛЕН КОНГРЕС, ПО ПОВОД НА ОТВОРЕНОТО ПИСМО НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ПАРТИЯТА ЯНКО ЯНКОВ. Документът е предоставен изключително на Пресслужба "Куриер" при БТА на 5 ноември 1997 г.
След като внимателно прочетох отвореното писмо на г-н Кирилов (агентурното име на Янко Янков, за справка всеки може да разлисти книгата на ексдепутата Георги Тамбуев, председател на комисията към Великото народно събрание за разкриване на досиетата на Държавна сигурност), публикувано в Пресслужба "Куриер" при БТА се сблъсках с куп лъжи, които засягат мен и мои приятели. Става въпрос за "превратна и манипулативна интерпретация" (по термините, употребени от автора на писмото) на фактите, описани в този псевдодокумент.
Например Янко Янков цитира думи на Ахмед Доган във в. "Дневен труд" (бр.300 от 1 ноември 1997 г.) "Връзката ми с външния свят бяха Янко Янков, Таня Желязкова и моя приятел Валентин". Толкова. Нито какво сме правили всички заедно, нито поотделно. Какво иска да каже с тоя цитат - бил ли е Кирилов връзка или не; има ли манипулация и ако я има, нека да я изясни.
Фактите според мен са такива: Първо, за майските събития - още през 1987 г. в Софийския затвор се запознах с Ахмед Доган. После него го преместиха в Старозагорския затвор, а оттам - в Пазарджишкия. През месец януари 1989 г. и аз бях приведен там. Отново двамата се срещнахме. Каза ми, че през месец май в Париж ще се открие Първата конференция по правата на човека. По повод на това има идея да се организират гладни стачки в затворите, които да бъдат подкрепени от протести на роднини, близки или на съмишленици на осъдените по възродителния процес. Стачките трябваше да бъдат осмислени чрез пет основни искания, изложени в специална декларация, които бяха:
1. Обща амнистия на всички, които пострадаха от т.нар. възродителен процес.
2. Да им се възстанови турското име.
3. Да се внесе законопроект в Народното събрание за свободно упражняване на националните езици на малцинствата в България, включително и за турския език.
4. Пълна свобода на вероизповеданието, включително и на сюнета.
5. Даване на възможност за свободно изселване в Република Турция.
С тези искания трябваше да бъдат запознати всички затворници, осъдени по т.нар. възродителен процес. Затова най-напред информацията трябваше да стигне до д-р Алексиев, осъден по възродителния процес за шпионаж, който работеше като лекар в републиканската болница на отдел "Затвори" в централния затвор. Той имаше канали за връзка с другите затвори. Беше нужен куриер, който да му предаде декларацията. Молбата на Доган към мен беше да направя това, като ме попита имам ли желание и възможности. Приех с готовност. Съставих си план и започнах да го осъществявам. В началото на месец март 1989 г. обявих гладна стачка заедно с искания, които избрах, защото бяха неизпълними. Последното беше да бъда приведен в болницата в централния затвор за щателен медицински преглед. И понеже това беше единственото осъществимо от властите искане, ме преместиха в края на месеца. Още през първия ден на престоя в болницата установих контакт с д-р Алексиев, на когото устно предадох цялата декларация и иструкциите за нейното изпълнение. Помолих доктора, ако му е възможно, да ми направи среща с Янко Янков, за да информирам и него, както беше ми поръчал Доган. Петте точки от декларацията бяха написани върху джоба на панталона ми. Видях се с Янко за около две минути и му предадох парчето плат. Седмица след това бях върнат в Пазарджишкия затвор и оставих всичко в ръцете на д-р Алексиев. Задачата на Янко беше следната: да препише около стотина пъти декларацията и да даде листата на доктора, който да ги изпрати в затворите. С това се изчерпва съвместната ни дейност по майските събития.
Защо припомням тези факти? Защото се разминават с твърденията на Кирилов. Ето и други лъжи в неговото писмо:
1. Майка ми била гъркиня. Вярно е, че е родена в Гърция, но идва да живее в България на 13-годишна възраст без родители и израства в пансион за сираци. Това, че е работила в Централна поща като телефонистка не я прави автоматично сътрудник на ДС. На смяна там работят 600-700 жени. Работи се на смени. По тази логика всяка жена е била сътрудник на ДС. Какво маниакално мислене има г-н Кирилов (Я. Янков)!
2. Сестра ми не е женена. И никога не е била. Тя има приятел грък, с когото се запознава в "далечната"...1991 г. Тогава, струва ми се, нямаше вече ДС. Ето защо смятам, че нямат нужда от коментар и тези твърдения на г-н Кирилов, че службите са оставили "безпоследствен този факт" (израз на Я.Я.).
3. Аз съм бил му показал тетрадка на бивш служител от ДС а той не я погледнал дори. Не аз, а той ми я показа, за да ме осветли как се водили записки от оперативните работници на ДС. Тази тетрадка стоеше заключена в неговата каса в офиса на Партия Либерален конгрес (ПЛК) и това може да го потвърди всеки от Изпълнителното бюро. На въпроса откъде я има, отговорът му беше: "Който много знае, не спи спокойно".
4. За членството ми в ПЛК и за председателството ми на секция твърдя, че лично г-н Кирилов ми е разписал членската карта (членска карта No 9774). Всеки месец съм събирал членски внос и лично съм го отчитал на секретарката на партията, нещо, което нито е трудно, нито е сложно да се провери и потвърди от заинтересуваните по този случай.
5. Бил съм агент-провокатор, обслужващ интересите на Димитър Иванов, и съм взел активно участие в партийния псевдоконгрес. Ами че аз не само не съм взел никакво участие в този конгрес, но дори и не знам къде и кога е проведен. Ако има (а в това не се съмнявам) протоколи от конгреса, от тях ще стане ясно, че не съм бил нито сред присъстващите, нито сред учредителите на "псевдоконгреса". Ето, това е поредният автогол на г-н Кирилов. Колкото до Димитър Иванов - никога и по никакъв повод не съм срещал този човек и нямам честта за го познавам. С удоволствие бих се запознал с него, ако имам такава възможност. Дори предлагам на г-н Кирилов да ни запознае.
6. През месец декември 1988 г. като лишен от свобода написах молба за освобождаване от българско гражданство по политически причини, но това е друга тема и не желая, разказвайки я, да се героизирам. По този повод тогава управляващите ме приведоха от Софийския затвор в Пазарджишкия, който е затвор за непоправимите. Щом си в него, оставаш до края на присъдата си. Нищо не може да окаже влияние на когото и да било, за да те преместят в някой друг зандан. Е, има и изключения, но те са само за много проверени и лоялни към властта по това време хора. А случаят с Я. Янков е точно такъв - от затвора в Пазарджик го приведоха в Софийския. Все едно, че е отишъл в почивна станция; това е повече от награда. А сега питам: По какъв начин "непримиримият и несъкрушим борец" срещу режима Кирилов заслужи тази награда?
Мисля, че по въпроса кой кой е повече няма да пиша. Ако някой прояви интерес към личността ми, с удоволствие бих го осветлил по случая с майските събития и за още други неща, например за истории от кухнята на затвора, за контактите и приятелството ми както с Ахмед Доган, така и с г-н Кирилов.
Защо непрекъснато именувам Янко Янков г-н Кирилов? Ами такъв е бил псевдонимът му в Шесто управление на ДС. Мен не ме е било срам и не ме е срам да ме наричат Мами, а той защо се срамува от името Кирилов? Или както е казал някой: "Всеки си е башка луд".
И кой е лъжецът - аз, затворникът с криминално минало, или Кирилов - борецът за права, свободи и демокрация?
(Пресслужба "Куриер")
* * *
София 11 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО БЮРО НА БЪЛГАРСКАТА РАБОТНИЧЕСКА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ПО ПОВОД НА ГОДИШНИНАТА ОТ ВЕЛИКАТА ОКТОМВРИЙСКА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА РЕВОЛЮЦИЯ. Документът е предоставен изключително на Пресслужба "Куриер" при БТА от председателя на БРСП Чуде Георгиев.
Изминаха 80 години от най-великото събитие на века - Великата октомврийска социалистическа революция (ВОСР), кулминация и победен завършек на вековната борба за равенство, свобода и социална справедливост.
Руският Октомври положи началото на практическото строителство на социализма - най-великият идеал на човечеството. Грандиозната социална промяна в Русия беше последвана от мощна световна вълна за национално и социално освобождение, която доведе до съзнанието на световната социалистическа общност.
Като истинска революционна промяна, ВОСР се превърна в основен враг на световния капитализъм, разрушавайки неговото световно господство. Съвременните реставратори на капитализма от ляво и от дясно хвърлиха в последен пристъп чудовищни ресурси, поставиха на карта съдбата на човечеството в напразния си опит да пренапишат историята. Те не искат и не могат да разберат, че светът днес е друг - той приема свободата, равенството и социалната справедливост за висши цели на историята.
Затова независимо от пировото тържество на днешните реставратори е повече от ясно, че колелото на историята няма заден ход, че поредният опит да се зачертаят най-светлите човешки идеали е обречен на провал. Историята, най-обективният и последен съдник, е отредила на Великия Октомври достойно място сред явленията, които осветяват пътя на човечеството към един по-справедлив и хуманен свят.
Днес, както и преди 80 години, програмата за социализъм и за хуманизъм продължава да събира възторга и надеждите на милиони трудови хора в целия свят.
В празничния ден Българската работническа социалистическа партия призовава всички, на които е скъпо делото на социализма и комунизма, да пазят чисто знамето на Великата революция, идеалите, които ни завещаха нейните първостроители, всички, които се бориха, страдаха и побеждаваха за тяхното осъществяване.
София, 6 ноември 1997 г.
(Пресслужба "Куриер")
* * *
София, 11 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ "ЗА НАТО, РУСИЯ И ЗА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ" НА ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО БЮРО НА БЪЛГАРСКАТА РАБОТНИЧЕСКА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ПО ВЪПРОСА ЗА ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА НА БЪЛГАРИЯ. Документът е предоставен изключително на Пресслужба "Куриер" при БТА от председателя на БРСП Чуде Георгиев.
След като овладя безпрепятствено цялата власт в страната, днешната управляваща буржоазна класа налага на българското общество и една цялостна преориентация за външната политика. Нейната основна характеристика е яростната русофобия на наследствено обременените лидери на десницата и като пряко следствие от това - трескавото обвързване на страната със САЩ и с НАТО. Забравяйки горчивите уроци от миналото, сегашните властници предприемат действия, за които не са получили нито мандат, нито доверие от българския народ.
В случая те изпълняват външна поръчка на враговете на Русия и на славянството, които в крайна сметка, както учи историята, са и врагове на България. Временната геостратегическа конюнктура, която нашите късогледи политикани приемат за необратима даденост, не трябва да доведе до нов съдбоносен обрат в многострадалната ни историческа съдба.
Българската работническа социалистическа партия (БРСП) решително се противопоставя на поредния сговор между двата политически мастодонта, които залагат на карта националната сигурност, скрити зад пропагандната шумотевица около така наречената Декларация за национално съгласие от началото на годината. Ние заявяваме, че не съществуват гаранции за националната ни сигурност без, а още по-малко против интересите на Русия. Интеграцията ни в Европа не отменя по никакъв начин нашите проверени през вековете и скрепени в общата ни борба братски връзки.
Ето защо БРСП категорично осъжда провокационните изявления на редица политици от десницата, както и вълната от русофобия, която днес умишлено се подклажда от управляващата буржоазна класа.
Ние заявяваме, че всякакво участие в съюз, насочен срещу Русия, е равносилно на национална катастрофа с непредвидими последици.
Националната сигурност на България може да бъде гарантирана единствено от разумния ни отказ да участваме в каквито и да било световни военни организации, които са рецидив от времето на Студената война. Само активният неутралитет и взаимоизгодното сътрудничество ще гарантират нашата сигурност и просперитет.
БРСП настоява решенията по такъв съдбоносен за страната въпрос да се вземат от цялото общество чрез референдум.
София, 6 ноември 1997 г.
(Пресслужба "Куриер")
* * *
СИНДИКАЛНИ ПОЗИЦИИ
София, 11 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО НА ПРЕЗИДЕНТА НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА ТРУДА "ПОДКРЕПА" Д-Р КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ И НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ ПРОФ. КРЪСТЮ ПЕТКОВ ДО МИНИСТЪРА НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА ИВАН НЕЙКОВ ПО ПОВОД НА СИГНАЛИ ЗА НАРУШЕНИЯ НА ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО В ПРЕДПРИЯТИЯ, ПРИВАТИЗИРАНИ ИЛИ РАБОТЕЩИ С УЧАСТИЕТО НА ЧУЖДИ ФИРМИ И ТЪРГОВЦИ. Документът е адресиран и до председателя на Българската стопанска камара Божидар Данев.
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН НЕЙКОВ,
В централите на двата синдиката - Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) и Конфедерацията на труда (КТ) "Подкрепа" - и в техните структури периодично се получават сигнали за нарушения на българското и на международното законодателство в предприятия, приватизирани с участието на фирми с чуждестранно участие, както и на предприятия и цехове, работещи на ишлеме за чуждестранни търговци.
Опитите на държавните органи да принудят новите собственици да се съобразят със съответните правни норми не са успешни. Тъй като се нарушават основни социални и граждански права, двете синдикални централи настояват за обстойна съвместна проверка в предприятията, в които има сигнали за сериозни нарушения. Настояваме в проверката да се включат експерти и на централните служби на Министерството на труда и социалната политика, а не на регионалните инспекции.
Възнамеряваме да се обърнем и към работодателски организации, доколкото са нарушени интересите на техни членове, поставени в неравностойна позиция с нарушителите на закона.
Ще информираме също така Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП) и Международната организация на труда (МОТ).
Господин Нейков, разчитаме на бърза реакция от Ваша страна за формиране на комисия за проверка в предприятия, за които има сигнали за нарушения. Предлагаме на първо място проверката да започне в "Чайка" АД - гр. Пловдив, "Плама" АД - Пловдив, Хотел "Зографски к Камински"[Кемпински?] - София, "Еврошус" АД - Бобов дол, "Ескос дограма" - София.
Според резултатите и в зависимост от постъпилите сигнали следва да продължим и в други предприятия и браншове.
София, 5 ноември 1997 г.
(Пресслужба "Куриер")
* * *
София, 11 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ РЪКОВОДЕН СЪВЕТ НА НЕЗАВИСИМ ПРОФСЪЮЗ "ЕДИНСТВО" ПО ВЪПРОСИ НА ФОНДА "ПРОФЕСИОНАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ И БЕЗРАБОТИЦА" КЪМ МИНИСТЕРСТВОТО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА. Документът е предоставен специално на Пресслужба "Куриер" при БТА.
На основание на активното ни участие в Надзорния съвет на фонд "Професионална квалификация и безработица" (ПКБ) при Министерството на труда и социалната политика (МТСП) сме изцяло запознати с повдигнатото от Конфедерация на труда (КТ) "Подкрепа" и от Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) нелепо обвинение към заместник-министъра на МТСП Милчо Димитров. Озадачени сме от големия шум, който се вдигна в средствата за масова информация и се стигна до крайности в етикирането му едва ли не като престъпник. Този подход е антихуманен и нелогичен. Надзорният съвет отхвърли обвинението с 10:7, имайки предвид събраните досегашни данни по проблема. Сега има редовна финансова ревизия. Когато тя завърши своята работа, ще излезе с официално изявление и решение, на основата на които министър Нейков е длъжен да вземе съответните мерки.
Ръководството на Независим профсъюз (НП) "Единство" смята, че КНСБ и КТ "Подкрепа" с користни цели водят клеветническа борба с Милчо Димитров, за да назначат за шеф на Националното бюро по безработицата свой човек. Дори се споменава името на комсомолския поборник Олег Чулев. Най-лошото е, че всичко се извършва брутално, грубо и незаконно, като министър Нейков е в плен на задкулисна игра на КТ "Подкрепа" и на КНСБ. Той е многопосочен по поведение и днес каже едно, утре друго, а да не говорим за големите му обещания.
Най-настойчиво умоляваме българските журналисти да бъдат справедливи, честни и да защитават истината, а не преднамерени и необосновани с обвинения. Ние сме против клеветата, омразата и политическите трикове. За нас човешките отношения са и социално-етичен проблем, от който зависи поведението на всички граждани.
Настоящата ни декларация не защитава самия Милчо Димитров. Ако ревизията докаже, че е виновен, нека си носи отговорността. Въпросът е до справедливите човешки отношения, които злонамерено в случая се опорочават.
София, 7 ноември 1997 г.
(Пресслужба "Куриер")
* * *
БЪЛГАРИ В ЧУЖБИНА
София, 11 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО СЪОБЩЕНИЕ НА МЕЖДУНАРОДНИЯ ИНСТИТУТ ЗА МАКЕДОНИЯ СЪС СЕДАЛИЩЕ В СОФИЯ ПО ПОВОД НА ОТВОРЕНОТО ПИСМО НА ВЛАДИМИР ПАНКОВ, ЖИТЕЛ НА ГРАД ОХРИД, ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ С ИСКАНЕТО ДА МУ БЪДЕ ВЪРНАТ ОТНЕТИЯТ БЪЛГАРСКИ ПАСПОРТ. Документът е предоставен за публикация изключително на Пресслужба "Куриер" при БТА.
Днес, 9 ноември 1997 г., с отворено писмо до президента на Република Македония Киро Глигоров се обърна българският гражданин, жител на град Охрид, Владимир Панков, молейки за пореден път да му бъде върнат отнетият преди една година български паспорт.
В изложението до президента Глигоров г-н Панков съобщава, че ако и този път не бъде взета под внимание молбата му и не бъде върнат паспортът му до 24 ноември, той ще започне гладна стачка.
Владимир Панков е представител на младото поколение интелектуалци в Република Македония, които в процеса на демократизацията и разпадането на Югославия осъзнаха своя български корен.
В обществената и в политическата си изява той винаги е декларирал открито българското си национално самосъзнание и отстоява историческата истина за етническия характер и минало на Македония.
За тази своя дейност в продължение вече на няколко години г-н Панков е изложен на постоянен тормоз и репресии от страна на официалните македонски власти.
След отказа през 1993 г. да бъде регистрирана създадената от него политическа организация ВМРО като партия на македонските българи, Владимир Панков неколкократно е арестуван и викан на "информативни разговори" в полицията.
На 25 октомври 1995 г. при опит да замине на научен симпозиум в Залцбург Владимир Панков беше задържан на скопското летище "Петровец" и тежко малтретиран физически и психически в продължение на 5 дни.
В резултат на непрекъснатия натиск и репресиите от страна на полицията той беше принуден да се откаже от македонското си гражданство и по негово искане с Указ 1485 от 5 август 1996 г. на българския президент д-р Жельо Желев му бе дадено българско гражданство.
Миналата година на 8 ноември от македонската полиция в Охрид е отнет българският паспорт на Владимир Панков с поставена в него изходна виза с мотива "съмнение за фалшификат". В последствие е издадено съдебно решение за извършената конфискация.
Отговорът на направеното запитване от Владимир Панков към Специалната правителствена комисия в Скопие показва, че властите в Република Македония нямат никакво законово основание за задържането на неговия паспорт.
Въпреки оплакванията на Панков, въпреки протестите от българска страна и интервенциите по случая на международни правозащитни организации като Амнести интернешънъл и Хелзинки уоч паспортът му все още не е върнат.
В текста на отвореното писмо до президента Глигоров г-н Панков заявява: "Аз, Владимир Панков, принадлежа към един народ, който участва в създаването на славянската, а след това и на европейската култура".
Международният институт за Македония апелира към българската общественост, към властите в Република Македония и към международните правозащитни институции за активна намеса по случая на Владимир Панков и предприемане на необходимите действия за връщането на неговия паспорт.
София, 9 ноември 1997 г.
Президент на Международен институт за Македония:
СПАС ТАШЕВ
Секретар на Международен институт за Македония:
АНГЕЛ МАРИНКОВ
(Пресслужба "Куриер")
* * *
София, 11 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ДЕМОКРАТИЧНИЯ СЪЮЗ НА БЪЛГАРИТЕ В ЮГОСЛАВИЯ, АДРЕСИРАНА ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПЕТЪР СТОЯНОВ И ДО МИНИСТЪРА НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА. Документът е предоставен изключително на Пресслужба "Куриер" при БТА от името на всички родолюбиви българи от Западните покрайнини от говорителя на ДСБЮ Тодор Петров.
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО МИНИСТЪР,
Седемдесет и осем години сме откъснати от майка България. Демократизацията увеличи надеждите ни, че вече ще настъпят промени и в отношението на българите към Западните покрайнини. Нашето съкровено желание е да бъде открито консулство на Република България в Ниш. Този град е средище за българите от Босилеградско и Царибродско, а също така и за българското малцинство от другите три общини в Сърбия: Бабушница, Сурдулица и Пирот.
За нас Белград е твърде далече, съвсем малко от сънародниците ни имат възможност да посещават сръбската столица и по тази причина само единици знаят къде се намира българското посолство там.
Бъдещото консулство в Ниш ще бъде от полза не само за нас, българите от Западните покрайнини, но и за българските граждани, които предимно посещават Източна Сърбия.
Надяваме се, че тази наша декларация няма да остане "мъртво слово на хартия". Вярваме, че нашите дългогодишни и справедливи искания ще бъдат удовлетворени.
Западни покрайнини, 8 ноември 1997 г.
(Пресслужба "Куриер")
-------------------------------------------------------------------------------------
Бюлетинът е приключен редакционно на 10 ноември 1997 година.
БЪЛГАРСКА ТЕЛЕГРАФНА АГЕНЦИЯ
Ръководител на екип "Справочна информация": Марта Иванова
Дежурен редактор: Нина Гаврилова
Репортер: Лилия Томова
Комплексна обработка: Издателски комплекс - БТА
Copyright © Пресслужба "Куриер", 1997 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително.
Twitter
Facebook
