София, 11 януари 1994 г.
Брой 7 /1052/
София, 11 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЛИБЕРАЛНО-ДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ ЗА НАПУСКАНЕ НА СЪВЕТА ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО
Политическите спекулации с някои събития в страната през последните седмици създадоха допълнителна острота на противоречията сред основните политически сили. Засилват се амбициите на отделни институции, лица и партии да търсят решения на сложните проблеми само в свой интерес, за сметка на общонационалния. В този смисъл не прави изключение и президентството, при това в разрез с редица конституционни ограничения.
Либерално-демократическата партия /ЛДП/ оценява като недопустимо намерението на президента да превърне групата партии в Съвета за сътрудничество в свой антураж. Опитите ни да отстояваме и в бъдеще независимата позиция на тази формация ще бъдат безполезни.
Либерално-демократическата партия осъзнава острата необходимост от ясно оформяне на национална идея, приемлива за голямата част от българския народ, и чувствайки своята отговорност, произтичаща от това, преценява с огорчение, че трябва да напусне Съвета за сътрудничество. Като запазва колегиални отношения към бившите си партньори, ЛДП изразява готовност в бъдеще за диалог и взаимодействие по всички конкретни въпроси, които имат значение за благото и сигурността на скъпата ни България.
София, 8 януари 1994 г.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 11 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЪЮЗА НА ЧАСТНИТЕ ТАКСИТА КЪМ НАЦИОНАЛНИЯ ПРОФЕСИОНАЛЕН СЪЮЗ ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА СТАЧКА
Въпреки многократните опити от страна на Съюза на частните таксита /СЧТ/ за цивилизовано решаване на проблема със 102-о и 128-о Постановление на Министерския съвет /ПМС/ правителството на господин Беров продължава да се държи като щраус.
В същото време наши колеги са лишени от възможността да работят, защото по нареждане на Министерството на финансите пътни листове без платена такса по 128-о ПМС не се издават.
Отделно стои въпросът за законността на това постановление.
З А Я В Я В А М Е:
Ще предприемем стачни действия от солидарност в подкрепа на стачката на работниците и служителите на СОМАТ - АД клон "Хаджи Димитър".
София, 8 януари 1994 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЧТ: Ц. Велчев
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 11 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПОЛИТБЮРО НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ПО ПОВОД НА ПОКАНАТА ЗА ДИСПУТ КЪМ ЖАН ВИДЕНОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВИСШИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ
Политбюро на ЦК на БКП с възмущение посрещна вестта за проведената среща между Жан Виденов, Красимир Премянов с Филип Димитров и Иван Куртев в сградата на СДС на ул. "Раковски" N 134. И този път ръководителят на Висшия съвет /ВС/ на БСП коленичи пред своя събрат - СДС. Това са два антикомунистически съюза, създадени по сценарий на ЦРУ за борба против България и против българския народ.
Докога господин Филип Димитров ще се прави на непросветен и ще обижда БСП, че е комунистическа партия. Та нейните членове никога не са били комунисти. В БСП се групира живковистко-лиловистката мафия, която ограби БКП, измами комунистите и разсипа България. За съжаление членската маса на БСП все още се състои от бивши членове на БКП, но това съвсем не означава, че те са комунисти. Ние призоваваме всички честни комунисти, които все още се спотайват във всички антикомунистически партии, в това число в БСП, в СДС, в ДПС и др., да ги напуснат и да се завърнат в БКП. Филип Димитров не е необходимо да се прави, че не знае, че в България продължава съществуването си истинската ботевско-благоевско-димитровската Българска комунистическа партия /БКП/. Другите бекапета-изгъзици, с представки и с наставки като БКП/м/, ОБКП, БКП/е/, БРП, БРСП и др. са създадени от Лилов за борба против БКП.
След като народните представители си гласуваха баснословно високи заплати, сега решиха да ги получават до края на мандата си и са против провеждането на предсрочни парламентарни избори, защото много добре знаят, че народът ни няма да ги преизбере. Те са представители на днешните и на утрешните "червени" и сини милионери и милиардери - експлоататори на трудовия ни народ. Народът ни всичко вижда. Той осъзна грешките, които допусна, и никога вече няма да ги повтори. Народът ни ще гласува за партията, която няма да има други цели, задачи и интереси освен техните, т.е. на народа. Ето от това се страхуват господата и от БСП, и от СДС. Такава партия, която няма да пожали сили за просперитета на народа и на родината ни, е БКП. Политбюро на ЦК на БКП е за провеждането на предсрочни парламентарни избори и е за най-стриктно спазване на сега действащата конституция, без никакви поправки и кроежи. Не случайно Жан Виденов не приема поканата на Секретариата на ЦК на БКП за публичен диспут с първия секретар на ЦК на БКП по телевизията и радиото. Още един път чрез БТА го каним на диспут. Жан Виденов все още не е отговорил на деветте предложения на ЦК на БКП за създаване Съюз на левите сили. Все още чакаме отговора му.
София, 7 януари 1994 г.
ПЪРВИ СЕКРЕТАР: Владимир Спасов
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 11 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СЪЩНОСТ И ТЕНДЕНЦИИ НА ЛИБЕРАЛИЗМА /ЧАСТ ПЪРВА/ ОТ ВЕЛИСЛАВА ГЮРОВА, НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ В 36-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Либерализмът е философско-политическо учение, което се основава върху прагматизма и утилитаризма и заема различно място в политическата карта на Европа и Америка. Не случайно всеки, който се сблъсква с проблемите на българския либерализъм, неволно, но напълно естествено, си задава въпроса: какво е сходството - по време и по характер - между българския и европейския либерализъм. Доколко либерализмът, изявил се по българските земи, ползва чужди идеи и има ли принос българската либерална доктрина.
Безспорно понятието либерализъм включва твърде много характеристики и както на теория, така и на практика, то не се проявява еднотипно и стандартно в различните държави. В началото на XIX век, а и до ден-днешен самата дума либерализъм има различни тълкувания в Германия, САЩ, Франция, Испания. Българската политическа мисъл също смесва понякога либералните идеи с радикални, демократически, социалистически или дори с анархистически постановки.
Особено широко поле завоюва либералната идея у нас след Освобождението, тъй като българските консерватори не наследяват някакви особени кастови модели и след 6-7 години политически живот мнозина от тях се присъединяват към либерални политически формации.
Скок в развитието на теоретичната мисъл на либерализма бележи Съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 г., през първото десетилетие на XX век. Ала след Първата световна война пречка за по-широко популяризиране на либералната идея са различни утопични, авторитарни и дори профашистки тенденции. Край на полета на либералната идея слага безспорно комунистическият режим, който преустановява развитието на следосвобожденската либерална традиция за период от около 70 години.
Идеите на либерализма обаче стават основа в програмите на различни политически, национално-революционни, еволюционни и други организации, създадени през възрожденската епоха. Тези идеи имат място и в теоретичното наследство на революционерите демократи Раковски, Каравелов, Левски и Ботев. По-късно тези идеи преминават като основна нишка в държавно-творческата теоретична мисъл на видните строители на нова България - д-р Стоилов, Балабанов, Каравелов, Люцканов и др. Либерални принципи и идеи откриваме в теоретичното наследство на някои от първите идеолози на социалдемокрацията. Особено силно са залегнали тези идеи и принципи в програмите на буржоазните политически партии у нас, изработени в края на XIX и в началото на XX век. За съжаление обаче в България, за разлика от страните в Западна Европа, липсва организация или личност, изразител на класическия тип либерализъм. Понякога, дори като парадокс, виждаме либерализма в съжителство с множество близки или дори противоречащи му идеи, възгледи и принципи. Така или иначе либералната идея е централна в почти цялата теоретична мисъл на водачите на националноосвободителното ни движение и на лидерите на българското общество в следосвобожденска България.
Така или иначе почти два века в Европа господстват три могъщи социални политически течения, формиращи все по-често идейния смисъл на промените, дори влияещи върху социално-психичния манталитет на цели народи, а именно революционният, либералният и консервативният. От няколко години насам много политически партии, формации или просто граждански обединения изразяват предпочитанията си към либерализма. Последният придобива почти модна слава, като се свързва с все още липсващия център на българския политически спектър и се идентифицира с характеристики - изход от поредната ни национална безпътица.
В съзнанието на определени кръгове либерализмът в настоящия момент означава именно алтернатива на комунизма. Основаващ се на свободата, либерализмът е привлекателен за разномащабни социални позиции, като не забравяме, че такива широки рамки може да побере само идея, представляваща надежда и упование. Днес либерализмът в България не е само политическа доктрина, а източник на ценностно моделиране на човешко поведение. Ако проследим пътя на човешката история, ще се убедим, че либерализмът се е появявал на историческата сцена винаги когато е ставало дума за смяна на политическата система. Изразявайки ясни предпочитания към него, партиите в България сякаш искат да ни насочат на мисълта, че в крайна сметка либерализмът е реалната алтернатива и вероятният изход от съвременната българска ситуация. Нещо повече, именно тези характеристики го определят като българската идея на XXI век.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 11 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ /ЧАСТ ТРЕТА - ПОСЛЕДНА/ НА СЪЮЗА НА ПЕНСИОНЕРИТЕ В БЪЛГАРИЯ, ПРИЕТ НА ИЗВЪНРЕДЕН КОНГРЕС В СОфИЯ НА 18 ФЕВРУАРИ 1993 Г.
Чл.24. Висш ръководен орган на регионалния, градския, столичния и общинския съюз е Отчетно-изборната конференция.
1. Редовна конференция и общи събрания се провеждат периодично на всеки две години. Свикват се от съответния съвет по решение на пленум.
2. По преценка на съответния съвет или 1/10 част от членовете на регионалния, градския, столичния, общинския съвет и ръководство на дружеството може да се свика извънредна конференция и общо събрание.
3. Конференцията и общото събрание са редовни /законни/, когато присъстват най-малко 2/3 от редовно избраните делегати.
4. При липса на необходимия кворум се постъпва, както е предвидено в чл.22.4.
5. Конференцията приема отчетния доклад, доклада на контролно-ревизионната комисия, отменя решения в разрез с устава на ръководните органи на съветите, освобождава от отговорност съответните съвети и контролно-ревизионна комисия.
6.Конференцията и общото събрание вземат решенията си по всички въпроси, които се отнасят до дейността на териториалните съюзи, с явно или тайно гласуване и мнозинство петдесет плюс един гласа от присъстващите редовно избрани делегати.
7. Делегатите на конференцията избират регионалните, градските, столичния и общинските съвети, като предварително определят числеността им, но не повече от 15 членове, както и контролно-ревизионна комисия с мандат от 2 /две/ години.
8. Съветът избира от членовете си председателя, заместник-председатели, организационен секретар, секретар по финансовите въпроси, секретар и членове.
9. Председателят на съвета е по право и председател на Изпълнителното бюро.
10. Съветът избира от членовете си за оперативно ръководство Изпълнително бюро, като предварително определя числеността му, но не по-малко от 5 /пет/ членове и определя заместник-председателя, организационния секретар, секретар по финансовите въпроси и членове.
11. Избирането на ръководните органи става с явно или тайно гласуване и мнозинство петдесет плюс един гласа от редовно избраните членове с мандат 2 години.
12. Съветът и Изпълнителното бюро вземат решения по всички въпроси, отнасящи се до дейността им, с явно или тайно гласуване и с мнозинство петдесет плюс един гласа от присъстващите редовно избрани членове.
13. Председателят на съвета ръководи и представлява съюза пред всички местни органи, организации и формирования на пенсионерите, държавни и обществени органи и организации на съответното равнище и пред по-горните ръководни органи на съюза, държавата и обществените организации.
14. При отсъствие на председателя дейността му се поема от заместник-председателя.
15. Регионалните, градските, столичният и общинските съвети имат правомощията, посочени в чл.23 т.6.
Чл.25. Дейността си съветите и дружествата /клубовете/ отчитат:
1. Централният съвет - пред конгреса.
2. Регионалните, градските, столичният и общинските съвети - пред конференциите и ЦС.
3. Дружествата и клубовете - пред общите събрания и общинския съвет.
Чл. 26. Висш ръководен орган на дружеството /клуба/ е отчетно-изборното събрание. Провежда се на 2 години по решение на общинския съвет.
1. Датата и дневният ред за провеждане на събранието се обявяват най-малко 7 дни преди провеждането му.
2. Събранието избира ръководство на дружеството /клуба/ от 3 до 5 членове в състав: председател, заместник-председател, касиер и членове, както и делегати за общинската конференция и контролно-ревизионна комисия.
3. Избирането на ръководството е с явно или тайно гласуване, присъствие и мнозинство най-малко петдесет плюс един гласа от редовно избраните членове, с мандат 2 години.
4. Общото събрание взема решения по всички въпроси, отнасящи се до дейността на дружеството /клуба/, с явно или тайно гласуване при присъствие и мнозинство петдесет плюс един гласа от присъстващите членове на дружеството.
Чл.27. Централната контролно-ревизионна комисия и контролно-ревизионните комисии на териториалните съюзи са от 3 до 9 членове в състав: председател, заместник-председател и членове и се избират:
1.1. От Конгреса - Централната контролно-ревизионна комисия.
1.2. От конференциите - регионалните, градските, столичната и общинските контролно-ревизионни комисии.
1.3. От Общото събрание - КРК на дружествата /клубовете/.
2. Председателят на КРК участва по право със съвещателен глас в заседанията на ръководните органи.
3. Контролно-ревизионните комисии работят по разработен и приет от ЦКРК правилник.
4. Контролно-ревизионната комисия осъществява предварителен, текущ и последващ контрол върху дейността на съюза по:
4.1. Контрол за спазването на устава и съюзните документи, като извършва и проверки за нарушения в съюза по сигнал.
4.2. Финансовата и стопанската дейност като правилно събиране и отчитане на членския внос, спазване на щатната и бюджетната дисциплина, водене на финансово-счетоводните документи и отчетност, стопанисване на имуществото и други.
4.3. Деловодната дейност като приемане, регистриране и съхраняване на документацията, работата с молбите и жалбите, сигналите и критичните бележки на членовете.
5. Своята дейност Контролно-ревизионната комисия отчита съответно на Конгреса, конференциите и Общото събрание.
Чл.28. Изборът на всички ръководни органи се определя до два мандата.
Чл. 29. Пленарното заседание на ЦС, на съветите и на контролно-ревизионните комисии може да се проведе извънредно при поискване на най-малко 1/10 част от членовете му.
Чл.30. Решенията на висшестоящите органи са задължителни за нискостоящите. Жалбите се разглеждат от висшестоящите не по-късно от един месец и са окончателни от този род, освен ако не са по строго установени въпроси и са предмет на КРК.
Чл.31. Всички изборни ръководни органи, централни и местни, извършват своята дейност на обществени начала, освен в случаите, когато съответният ръководен орган реши да им се заплати при присъствие и болшинство при гласуване 2/3 от редовно избраните членове.
Чл.32. Техническият персонал на съюза, както и ръководни лица и органи на стопанските и организационните дейности се назначават, поощряват, дисциплинарно наказват и уволняват от председателя след решение на ръководния орган, взето с присъствие и обикновено болшинство от избраните членове на Изпълнителното бюро.
Чл.33.1. Съюзът издава свой печатен орган и печатни издания.
2. Централният съвет избира главен редактор и редакционна колегия с явно гласуване и мнозинство петдесет плюс един от присъстващите. Конференциите и общите събрания избират кореспонденти за изданията и местните бюлетини.
3. Взаимоотношенията между съюза и издателствата се определят с вътрешен правилник, утвърден от Централния съвет.
ГЛАВА ОСМА - ИМУЩЕСТВО И ФИНАНСИРАНЕ
Чл.34. Имуществото на съюза се състои от право на собственост на недвижими и движими имоти, вещи, парични средства, ценности и др., които се набират от членски внос, приходи от стопанска дейност на фирми, ателиета, ремонтни бази и други дейности, дарения, наследства, лихви по влогове, субсидии, завещания и средства от спонсори, от туристическа, транспортна и търговска дейност и други.
Чл.35. Централният съвет и териториалните съвети и дружествени ръководства приемат отчета за бюджета и щата за годината и проекта за следващата година, определят щатния персонал и възнагражденията му - фонд "Работна заплата". Бюджетът за ЦС се изгражда от бюджетите на териториалните съюзи и дружествата /клубовете/.
Чл.36.1. Централният съвет определя размера на членския внос с минимална граница
два лева годишно, като решаването на този въпрос се предоставя на съответното ръководство на териториалния съюз.
2. Членският внос се разпределя: 10% за дружеството, 30% за общинския съвет, 10% за регионалния съвет и 50% за ЦС.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
1. Клубовете на пенсионерите се асоциират в рамките на дружествата за развитие на културен, духовен, развлекателен живот и определени видове дейности.
2. При пълен обхват на пенсионерите в дадено населено място, квартал, село, селище в действащите клубове те приемат статут на дружества с всичките произтичащи от това особености.
3. Дружествата и клубовете се изграждат при наличието на най-малко 5-ма членове.
4. Съюзът има свой печат, който съдържа наименованието му, изписано околовръстно на кръгъл печат, като в средата се изписва съответно на кого е: на ЦС, териториален съвет или дружество и седалището му.
5. Освен в предвидените в закона случаи съюзът може да прекрати дейността си по решение на Конгреса.
6. Въпросите, които не са уредени с този устав, се решават от ЦС при присъствие и мнозинство 2/3 от редовно избраните членове.
7. Настоящият устав с измененията и допълненията на устава на СПБ, приет на учредителната конференция и Конгреса и публикуван в бр.1 от 30 август 1991 г. и решенията в бр.2 от октомври 1991 г., е приет на извънреден конгрес, състоял се на 18 февруари 1993 г. в София, и отменя всички устави, приети и публикувани преди извънредния конгрес.
/Пресслужба "Куриер"/
14:00:00
11.01.1994 г.
Редактори: Нина Гаврилова
Цанка Йорданова- деж. ред.
Технически изпълнители: Траянка Каличкова
Славка Кочева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА
Copyright © Пресслужба "Куриер", 1992 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!