София, 12 февруари 1992 година
        Брой 30 /560/

Ръководител Пресслужба "Куриер ”

Стефан Господинов

София, 12 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО СЪОБЩЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ СВОБОДЕН ЦЕНТЪР ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА МУ.

Преди тридесет и две години, по време на мрака, който покриваше Родината, група български политически емигранти основаха идеен кръжок, който си постави за цел да съхранява застрашените морални и духовни ценности на Вечна България и да издигне глас в защита на потъпканата българска правда. Инициативата беше на бившия дипломат Христо Бояджиев, които предложи името "Българско огнище", преименувано впоследствие през 1985 година на Български свободен център. Още с основаването започна издаването на английски език на списанието "Български преглед", радващо се и до днес на висок престиж в западния свят.

Задачата беше да се защитава в чужбина българската истина - културна, духовна, историческа и политическа - и да се разграничат безусловно понятието "българска нация" от "комунистическо управление", за чиито мероприятия и престъпни действия от 9 септември 1944 г. до края на 1989 г. българският народ не носи никаква отговорност.

В изпълнение на тази задача Българският свободен център предприе редица инициативи и подпомогна много начинания на други родолюбиви лица и групи. Центърът се създаде и просъществува на основата на пълна политическа и финансова независимост. Инициативите му се издържаха от средства, предоставени от самите членове и от българи, подкрепящи неговите цели и задачи.

Стремежът на БСЦ беше и докрай остана обективната и аргументирана оценка на положението в България след 9 септември 1944 година, като същевременно се посочат свободолюбивите тежнения на българския народ и зараждащата се духовна съпротива сред българската интелигенция - писатели, историци, социолози и общественици. Ние изхождахме от убеждението, че историята на един народ не е нещо статично, а променяща се динамика и искахме да покажем на свободния свят как българинът мисли, чувства и вижда положението в страната, желаехме да оставим на подрастващите поколения завета на нашата привързаност към истината и свободно изразената мисъл.

Когато в България се очертаха първите прояви на зараждащата се организирана съпротива срещу тоталитаризма, центърът чрез бюлетина си на английски език и чрез интервенции пред меродавни чуждестранни среди застана решително на страната на дисидентите. След отстраняването на Тодор Живков тази дейност се превърна в открита и активна помощ за демократическата опозиция.

Както всички родолюбиви българи и ние посрещнахме с радост всяка стъпка към разграждането на тоталитарния строй и освобождението на отечеството. За щастие свободолюбивите сили в страната извоюваха едно след друго победа в изборите, демократично Народно събрание, законно правителство, а сега и Президентство, избрано със свободно гласуване. Тези институции са на път да възстановят политическата независимост на всички държавни органи и пълните права на всеки гражданин.

Днес можем да заявим, че след 47-годишен гнет и робство България е отново свободна и независима държава.

Когато основахме Българския свободен център, ние си бяхме обещали, че няма да преустановим дейността си, докато не видим България отново свободна. През дългите и болезнени години този обет понякога изглеждаше неосъществим или поне неизпълним, докато ние сме живи. И наистина, мнозина от първите между нас не доживяха реализирането на тази мечта. Но техните имена остават завинаги вдълбани в страниците на "Български преглед" - Никола Балабанов, Стоян Петров-Чомаков, д-р Н. П.Николаев, д-р Александър Николаев, Сава Киров, Иван Станчов, Феодора Станчова, Илия Белинов, Евстати и Сава Паница, д-р Любомир Делинешев, Любомир Зафиров, проф.Константин Кацаров, Димитър Рачов Петров, Иван Радев, Стефан Попов, - за да споменем само част от тях.

На нас, които останахме, Провидението отреди участ, за която всяка група би могла само да мечтае: да види осъществяването на своите цели, а с това и необходимостта от съществуването й да изчезне. При една свободна България "свободни центрове" извън нея стават излишни и ние можем само да се поздравим с това.

Считайки мисията си за изпълнена, Българският свободен център реши да прекрати дейността си като организирана група. Членовете му ще продължат индивидуално и всеки според силите и предпочитанията си да ратуват за постигането на пълно и стабилно демократично парламентарно управление и на стопанско и социално благоденствие в България.

През дългите години на нашата дейност мнозина българи подпомагаха със статии или ценни съвети и приятелско съчувствие нашите инициативи. Списъкът им е дълъг и ние най-искрено благодарим на всички. И за тях най-ценната награда остава, че доживяха да видят родината свободна. Не бихме желали обаче да отминем имената на неколцина, които още в първите години се притекоха на помощ и винаги бяха до нас - Дянко Сотиров, Христо Огнянов, д-р Георги Табаков, Емил Бояджиев и Анабел Георги Маркова, която със своята упоритост и всеотдайност спомогна светът всестранно да се запознае с творчеството на съпруга й.

Като "свиваме знамената", ние смятаме, че можем да се отчетем пред съотечествениците си със съзнанието за изпълнен дълг. В продължение на 32 години навсякъде, където можеше, Българският свободен център издигаше глас в защита на българската кауза. Освен с публикуването на "Български преглед" и на осведомителния си бюлетин БСЦ се гордее с ролята си при издаването на английски и български на книги, които не можеха да се отпечатват в България. Горди сме, че можаха да видят бял свят "България, създаването на един сателит" от проф. Н.Долапчиев, "Истината, която уби" от Георги Марков, "Раковски, залязващият социалист" от Христо Бояджиев, "С прецизността на прилепа" от Атанас Славов, "Българската външна политика" от д-р Панайот Панайотов, "Социализмът в България" от Владимир и Наталия Костови, "Нищожество в доспехите на величие" - аналитична биография на Тодор Живков от Петър Семерджиев, "Българското Възраждане" от Асен Николов, "Спасяването на българските евреи през Втората световна война" от Христо Бояджиев и др.

През 1968 година БСЦ обяви конкурс за написване на книги-студии върху живота в България след 9 септември 1944 г. В съобщението, разпратено в България и в чужбина, се споменаваше, че една комисия при пълна анонимност ще определи книгата, която ще получи определената награда от 2000 долара. И наистина наградата беше предадена на вдовицата на покойния професор Н.Долапчиев за неговото аналитично изследване на процеса на превръщане на България в съветски сателит - периода от лятото на 1944 до 1958 година.

Чрез споразумение с Института "Хувър" в Калифорния БСЦ допринесе за създаването и обогатяването на българския архив към института, който се разрасна като най-важен извор на документация за България в САЩ.

Центърът сътрудничеше с организации за защита на правата на човека и по-специално с "Хелзинки Уоч", с френската организация "Фондация на бъдещето", с Комитета за сътрудничество и сигурност в Европа на американския Конгрес, и участва със свой представител в американския "Граждански корпус за демокрация". По време на заседанията в Конгреса на САЩ върху гоненията срещу мохамеданските малцинства в България БСЦ представи изложение, в което порица политиката на софийското правителство и подчерта възмущението на толерантния български народ. Този документ бе отпечатан като част от официалните протоколи на Конгреса.

Когато в началото на 1989 година правителството на Тодор Живков започна системно да гони извън пределите на страната български дисиденти от Независимото дружество за защита на правата на човека в България, БСЦ заедно с други емигрантски среди спонтанно подпомогна тези нови борци за демокрация и човешки права в България. По време на първата избирателна кампания през 1990 година БСЦ организира в Европа и САЩ събирането на компютри, копирмашини, телефаксни апарати, хартия и други материали, изпращането им в България и предоставянето им на демократичните сили.

Миналото лято Центърът проведе в САЩ кампания за събиране на учебни помагала и книги по икономическите науки, предназначени за българските университети. В резултат БСЦ получи повече от 8000 книги, които се изпратиха в България. Тези книги се разпределят в страната от фондация "Отворено общество".

Тези и други начинания представляват нашият принос към защитата на поробената ни нация. Както и други български организации в свободния свят, ние бяхме длъжни да ги предприемем, тъй като поради липсата на свое представителство в чужбина Вечна България можеше да разчита само на политическата си емиграция. Така наречените "български посолства" и "консулства" бяха за нас агентури ча един вражески режим, изпълнител на повелите на чуждия поробител, с които БСЦ отказа да има и най-малкия контакт.

Днес, когато България отново има свободно избрани държавно-правни институции, които гарантират правата на българските граждани и независимостта на българската държава, мисията на Българския свободен център е завършена и членовете му се завръщат в редиците на свободните си сънародници.

Паричната наличност в банковата сметка на центъра във Флорида ще се използва за подпомагане на личната семейна инициатива на нашия основател Христо Бояджиев за възстановяване на родната къща на брата на баща му - писателя мъченик Трифон Кунев, в село Ъглен, Луковитско, и за обзавеждането на тази къща като музей-хранител на спомени от неговия живот.

23 януари 1992 г.

УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ НА БСЦ:
Христо Бояджиев, д-р Панайот Панайотов,
Стефан Груев, д-р Петър Ораховац, Джон Димитър Паница

/Пресслужба "Куриер"/

*   *   *

София, 12 февруари - Следва предоставеният за разпространение текст на:
ИЗКАЗВАНЕ НА СЕКРЕТАРЯ НА БЪЛГАРСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ СЪЮЗ - ЕДИНЕН ЦЕНКО БАРЕВ, ПРИ ПОДПИСВАНЕТО НА ПОЛИТИЧЕСКО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ОБЕДИНЕНИЕ МЕЖДУ БЗНС - НИКОЛА ПЕТКОВ И БЗНС - ЕДИНЕН.

ДРАГИ ПРИЯТЕЛИ, ЧЛЕНОВЕ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА БЗНС - ЕДИНЕН,

Няма в тази зала един от вас, за да каже, че обединението не е стоялов центъра на нашите занимания, било като Постоянно присъствие, билокато членове на Управителния съвет и на Върховния съюзен съвет, било на нашите приятели по места.

Това, което ви се каза, че имало виц в София: каква е новината сутрин, когато хората си пият кафето, а тя била, че земеделците се обединяват, е вярно. Да, две години от 10 ноември, защото историята на България е белязана с дати, за голямо съжаление, ние при различниповоди, включително и на конгрес, се обединявахме. Всеки един от нас,който излизаше на трибуната, заявяваше, че пред него стои високата задача: обединение и единство на земеделските сили, защото от обединението на земеделски сили зависи не само съдбата на Българския земеделски народен съюз, но и съдбата на българската демокрация и съдбата на българската напия. И всеки един декларираше, че е готов даправи лични жертви за това велико дело.

Факт е обаче, че от две години се направиха безброй много словесни жертви, но обединението, както знаете, не ставаше. Следователно, ако оставим настрана нашите чувства, ако оставим настрана думата интереси и ако оставим настрана думата истина, нека се спрем само на това, което е днес пред нас.

Днес, от името и със съгласието на Постоянното присъствие и от ваше име, т.е. от името на Управителния съвет на БЗНС-единен, аз сложих подписа си под една политическа декларация, която ви се прочете от нашия организационен секретар.

Аз ще ви кажа, че когато слагам подписа си, не ангажирам само себе си, но аз ангажирах всеки един от вас, знаейки, че вие сте парламентьори на цялата наша организация до този момент - 115 или 111 хиляди членове на БЗНС-единен. И не желая утре да се разделяме и събираме отново в някоя друга зала, за да започнем да правим ново обединение. Имам чувството за историческа отговорност, имам чувствотоза граждански дълг и на сдружен земеделец, за да кажа, че сложеният подпис не е само моят подпис, а е подписът на всеки един от вас и на всички сдружени земеделци.

Ще ви кажа oще - страхувам се, познавайки нашата политическа действителност и нашия земеделски фолклор, да употребя думата исторически акт. Аз смятам, че исторически акт ще бъде конгресът. До него момент - аз ви моля да ме разберете много добре, както аз ви разбирам - има винаги вратички, които хората оставят, за да се измъкнат. За голямо съжаление такава е нашата българска политическа действителност. Повтарям обаче, че такава вратичка от ваше име, вашият съюзен секретар не е отварял. И ще допълня: нямам никакво намерение това да остане едно парче хартия. Ако някои смятат, че това е едно парче хартия, лъжат се. И те ще носят отговорност, А тя е морална отговорност, тя е по-силна от физическата отговорност.

Но да бъдем наясно. В това споразумение има два елемента: свикване наедин-единствен обединителен конгрес, което елиминира нашия конгрес, който ние подготвяхме заедно с вас и тази сутрин разисквахме устава и програмата му. Обединителният конгрес изисква хора, деятели, които несамо ще подготвят програмата и устава на единствения и на обединителния конгрес, но ще трябва да тръгнат, като апостоли от къщана къща, от организация на организация и като упорити работници да извършат онова, което ние вършихме в рамките на Единния земеделски народен съюз.

За това са необходими хора. Необходими са хора в ръководството, в така наречения тесен състав от осем души, както са необходими хора и в разширения състав на Постоянното присъствие, който разширен състав остава такъв, какъвто ние от наша страна имаме, и такъв, какъвто ще ни представи нашият приятел Милан Дренчев. Нещата трябва да бъдатясни.

Що се отнася до тесния състав на Постоянното присъствие, ние не се месим в листата, която БЗНС - Н.Петков ще представи, но ще ни позволите, трябва да ни разберат много добре нашите приятели от БЗНС - Н.Петков, че ние имаме ангажименти към организацията си.

София, 8 февруари 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 12 февруари - Следва предоставеният за разпространение текст на:
ИЗКАЗВАНЕ НА ГЛАВНИЯ СЕКРЕТАР НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ - НИКОЛА ПЕТКОВ МИЛАН ДРЕНЧЕВ, ПРИ ПОДПИСВАНЕТО НА ПОЛИТИЧЕСКО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ОБЕДИНЕНИЕ МЕЖДУ БЗНС - НИКОЛА ПЕТКОВ И БЗНС - ЕДИНЕН.

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

Заставам тук с неспокойствие и вълнение, защото схващам отговорността, която поемам. Лични съображения, лични интереси в моя живот, откакто се занимавам с тази велика организация, на която съм служил, никога не са имали преднина. Сега - още повече. Аз съм човек реалист. Аз, когато съм казал една дума, не съм се отричал от нея. Политикът трябва да усеща нещата, трябва да намери момента.

Вие имайте предвид едно - че предстои един конгрес. Но събитията бързат, галопират. Вие тука казахте също, че изпреварват. Това е вярно. А като ни изпреварват, ние за какво сме?

От чувство за отговорност аз сложих приннципно подписа. Има една малка подробност, ако тя не стане така, както трябва да стане, ще се обезличи и този подпис. Но аз смятам, че заради бълхата юрганът няма да изгори. Тежко е. Някой ще го приеме с овации, както вие го приехте, а други - със стиснати зъби, с клюки.

Длъжни сме да излезем от това положение. Аз не се съобразявам с това,което вие имахте предвид. И вие, и аз ходим по страната, онзи ден съмбил, писма стотици имам, само че не мога да ги чета, нямам време. Едните казват, че аз съм този, който пречи на обединението, други казват други неща. Аз нито преча, нито предавам. Аз изпълнявам моя дълг и ще го изпълня. За мене друг живот не е имало, няма да има иотсега нататък. Ако съюзното единство не се постигне на чисти, здрави идеологически позиции, честни, листът, на който сложих подписа, остава хвърчащ лист. Но ние трябва да дадем на българската общественост уверение, че без Земеделския съюз няма свобода и демокрация, няма и реформи.

Отстъпете една крачка назад, не е важна първата редица и челното място. За всекиго в тази нива има място, стига да работи.

Аз отдавна бих се оттеглил от тази тежка отговорност, но хората с право ще кажат: ти бягаш от отговорност, ти бягаш от задълженията си.Затова не мога. Не е тайна, аз поднесох писмената си оставка. И точно тези, които критично и лъжливо говорят, скочиха да ме обвиняват, чебягам от отговорност. Да, аз бях решил. Но това обвинение, че бягам от трудности и отговорност, ме върна и още съм на този пост. Така че аз имам своето съзнание.

Има една малка подробност тук, ако тя препъне колата, подписът ще бъде без значение. Но дали днес, дали утре, дали след двата конгреса, единството трябва да стане. Но преди да станат двата конгреса и пазарлъците, започна вицът сред софиянците: "Какво ново има днес?
Земеделците се обединяват”. Положителен съм, че и вие сте се сблъсквали с тях. Това не трябва да се повтаря.

Аз заявих пред нашия Управителен съвет много отдавна и някои господа са присъствали. Моментът е такъв, в най-кратък срок - цитирам думите, които съм казал - този въпрос трябва да бъде разрешен: ако стане обединението, да се реши, че ще стане и как да стане. Ако няма възможност да се каже, че не може да стане, и да се кажат причините защо не може да стане и ако има личности, които пречат, да се каже кои са те, но въпросът като въпрос трябва да бъде ликвидиран.

Аз не се страхувам от нашия конгрес, господа, хич не се страхувам.

Аз не искам да говоря за себе си, но смятам, че имам право да кажа, че съм дал и аз нещо, имам право да кажа, че никога не съм се ръководил от лични интереси, а от материални - още повече. Много хули утре ще се изсипят срещу мене, но за мене това не е разрешение. Аз знам хората какво искат, масите какво искат, масите какво очакват. Трябва да оправдаем тия надежди. Това е акт не само между нас тук да се даде някакъв благоприятен резултат, това е едни акт, който ще се отрази на бъдещето на Съюза, на бъдещето на народа, на бъдещето на нашата общественост, на бъдещето на нашата държава. И ако ние съгрешим в този моент, дано не съгрешим, земеделската идея ще залинее. Някои това чакат. Заговора го има. Ако ние тръгнем по градивен път, ще създадем една политическа организация с цялата й мощност и бъдете сигурни, повече и по-трайна от всеки друг исторически момент.

София, 8 февруари 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 12 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ ЗА ЕВРОПЕЙСКИ И СВЕТОВНИ ЩАТИ ПО ВЪПРОСА ЗА ПОЛОЖЕНИЕТО В БЪЛГАРИЯ.

На 12 януари 1992 г. се проведоха избори за президент и вицепрезидентна Република България. Никоя от кандидатските двойки не бе избрана, защото никоя от тях не получи необходимите гласове.

Вторият тур се проведе на 19 януари само между двата тандема, получили най-много гласове на първия тур. Двойката д-р Желю Желев - Блага Димитрова с незначително мнозинство спечели.

Най-простата сметка показва, че избраните се радват на подкрепата на около 1/3 от българските гласоподаватели. Парадокс: почти същото щеше да бъде и при Велко Вълканов - Румен Воденичаров, ако бяха спечелили.

Изводът е, че нашият народ е разделен, че силите са поляризирани, че в настоящия момент нищо не може да обедини българския народ - нито конституцията и законите, нито държавните институции, нито политическите партии и "изявени" политически личности, и да го изведат от дъното /та даже и под дъното!/ на дълбоката пропаст, в която го натикаха тоталитарните и постоталитарните управници.

Положението в България е такова, че страната може да стане отново лаборатория на най-различни опити, извършвани от мними политически "дейци", "държавници", "лидери", от алчни за власт и облаги хора, отнахалници, безочливци, хитреци, спекуланти и престъпници, които отново изхабяват народната енергия: икономическия потенциал и физическите, моралните и интелектуалните сили на българския народ.

Трябва да припомним, че всички политически сили са за радикална промяна в политическия, икономическия, културния и пр. живот на България. Поне така твърдят те. Никой не казва обратното. На практика обаче не е така. Почти нищо не се върши. Стопанската реформа тъпче на едно място. Земята не е върната на собствениците. Реституцията и приватизацията са в началния си стадий. Всичко, което се прави, е дефектно, негодно.
Конституцията не е това, от което се нуждаеше и нуждае българският народ. Законите, които се изработват, още щом влязат в сила, се оказват, че или трябва да се отменят, или да се преработват, изменят допълват и пр. Стопанският хаос е факт. Само малка част от народа е сравнително добре, докато по-голямата /а това са милиони служители, работници и пенсионери!/ мисли рамо за спасяването и оцеляването си. Никой от виновниците за катастрофата не беше наказан. Затова вече цари убеждението, че каквито бели, щети и поразии да извършат управниците ни, те все ще останат ненаказани, а българският народ ще плаща сметките им!

Единственият спасителен път според Българската демократическа партия за европейски и световни щати /БДПЕСЩ/ е връщане на ТЪРНОВСКАТА КОНСТИТУЦИЯ, С ОСВЕТЕНИТЕ ОТ НЕЯ ИНСТИТУЦИИ. Въз основа на нея ние имахме изработена стройна система от закони, при които действаха институции, учреждения, стопанство, култура и пр., бяха полезни за страната, и България се развиваше повече от добре. Те биха могли пакда послужат /със или без корекции и усъвършенствания/ и биха спестилина българския народ много усилия, много средства, много пари, много време, много нерви и пр., вместо да се правят нови! Досега се правихатри конституции и нито една не беше това, което трябваше да бъде! Дане говорим за законите, за институциите и пр., и пр.

Веднага някои ще кажат: "Търновската конституция е остаряла!". Ще им отговорим: "Нима за Великобритания "Magna charta libertatum" от 1215 година е остаряла и изгубила значението си? Или пък Конституцията наСАЩ от 1776 година?"

Трябва да припомним още и това, че в най-тежките, съдбоносни дни отнашата най-нова история /от Освобождението през 1878 г. до сега/всички политически партии, дейци и пр. винаги са се обединявали около Търновската конституция и в нея са търсили опора! Така че БДПЕСЩ счита, че и при сегашното катастрофално положение на България всички, които милеят за спасението и доброто й, трябва да се обединят около Търновската конституция. Може би ще ни упрекнат: защо трябва да се връщаме назад. Ще им отговорим: щом сме тръгнали по погрешен път, не трябва ли своевременно да се коригираме?

БДПЕСЩ неизменно е стояла, стои и ще стои до Търновската конституция, нещо, което се вижда от програмата й, от предизборната й програма, отдекларациите й и пр. Поради това се обръщаме към всички политически сили в страната /малки или големи, представени в парламента или не/ ивън от нея с настоятелния призив за обединяване около Търновската конституция. ЕДИН НАРОДЕН СЪБОР, СВИКАН В СТАРАТА БЪЛГАРСКА СТОЛИЦА ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЩЕ РАЗЧИСТИ ПЪТЯ НА ТЪРНОВСКАТА КОНСТИТУЦИЯ, а едноново Велико народно събрание законно ще утвърди желането на българския народ!

София, 6 февруари 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 12 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПОЛИТИЧЕСКИ ДЕЙЦИ И ДЕПУТАТИ ОТ СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ ОТ ПЛЕВЕН С НАСТОЯВАНЕ ПЛЕВЕН ДА СТАНЕ ЦЕНТЪР НА ОБЛАСТТА.

Страната ни преживява дни на решителни и коренни преобразувания. Наред с политическия и икономическия прелом стои и проблемът за ново териториално и селищно устройство. Той трябва да се разреши с разум и с оглед интересите на населението и на цялата страна. Всяка проява на местнически амбиции или партиен егоизъм е пакостна и рискува да ни върне години назад.

Ние добре помним как само преди няколко години приближените на Тодор Живков си избираха и набелязваха къде да бъде областният град, без даги интересува стопанското значение на даден град, без да се съобразяват с историческата традиция на даден район. Стига се до истински нелепости: Русе се превърна в незначително градче в Разградска област. Наскоро тази политическа глупост на комунистическия режим бе поправена от правителството на СДС.

Ето, че от няколко седмици дейци на БСП се опитват да спекулират с естествения стремеж на плевенчани да се възстанови авторитетът на града като областен център - така, както е било от Освобождението насам. Това са същите хора, от същата своеволна БКП, която само прединяколко години угоднически се подчини на волята на Милко Балев и Петър Балевски при определянето на Ловеч за областен град. Те не проявяват и помен от чувство за вина пред българския народ, а продължават да демагогстват.

СДС не търси изгода за себе си, защото изразява интересите на широки кръгове от населението. Да, ние настояваме Плевен да бъде център на областта. Ние се надяваме тази позиция да бъде подкрепена и от представители на други политически сили. Ние вярваме, че това наше становище ще бъде разбрано добре от цялото население на областта,защото е в негов интерес. И Велико Търново, и Ловеч, и Габрово имат своето важно значение за развитието на този район от родината. Всеки от тези градове има и редица предимства, за да претендира именно той да бъде областният център: Велико Търново - с историческото предание на стара столица, Ловеч - като географско средоточие на областта, Габрово с познатата още от Възраждането инициативност на своите граждани и т.н.

Но историческото признание е едно, а сегашните реалности са други. Плевен е най-значителният индустриален център на областта. Плевен е разположен на главната железопътна линия. Плевен е основен фактор в културното развитие на областта.

Икономическите интереси на цялата област - а сега те са най-важното, изискват нишките на административната и на стопанската координация наобластта да се съсредоточат в този град.

Затова ние ще се застъпваме пред парламента да се вземе такова полезно за района решение в подготвяния закон.

Надяваме се, нашето становище да получи поддръжка от цялото населениена областта, защото това е в негов интерес.

Плевен, 3 февруари 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 12 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ ОТ МЮСЮЛМАНСКОТО НАСЕЛЕНИЕ НА С. СЪРНИЦА, ОБЛАСТ ПЛОВДИВСКА, С НАСТОЯВАНЕ ЗА ОСТАВКА НА ГЛАВНИЯ МЮФТИЯ.

Ние, мюсюлманите от с. Сърница, обл.Пловдивска, настояваме главният мюфтия Недим Генджев незабавно да си подаде оставката, тъй като е компрометиран и не може да бъде водач на мюсюлманите в България. Обявяваме се в подкрепа на окупационната стачка на главното мюфтийство, докато Недим Генджев не си подаде оставката.

с. Сърница, 6 февруари 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 12 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА УЧИТЕЛИ ОТ 49 СРЕДНО ОБЩООБРАЗОВАТЕЛНО УЧИЛИЩЕ - СОФИЯ, ПО ПОВОД НА УВОЛНЕНИЕТО НА ДИРЕКТОРКАТА НА УЧИЛИЩЕТО.

Днес, 7 февруари 1992 година, по-голямата част от учителите в 49 средно общообразователно училище, община Подуяне, град София, членове на Синдиката на българските учители, на Независимия учителски синдикат и на Учителския синдикат към Конфедерация на труда "Подкрепа" проведоха ЕФЕКТИВНА ЕДНОЧАСОВА ПРЕДУПРЕДИТЕЛНА СТАЧКА.

Причината е НЕЗАКОННОТО УВОЛНЕНИЕ на директорката на училището госпожа Кехлибарова от Министъра на образованието и науката професор Николай Василев.

Като страна в трудовия спор, той наруши както трудовото законодателство, така и постигнатите споразумения със стачния комитетна 49 СОУ от 18 декември 1991 година и от 4 февруари 1992 година и назначи нов директор на все още неовакантеното директорско място.

Непрофесионализмът и некомпетентността се очертават като стил на работа на господин Василев, който не само не решава проблемите на образованието, не цени професионализма, но дори е готов, след незаконното запечатване на кабинета на директора, да закрие и училището ни поради факта, че стачкуваме против ТОТАЛИТАРНИТЕ МУ МЕТОДИ НА УПРАВЛЕНИЕ.

От понеделник 10 февруари 1992 година ние ще преминем към безсрочниефективни стачни действия и призоваваме всички колеги, които уважават достойнството на учителската професия и са против беззаконията и издевателствата над способните професионалисти в образованието, да ни подкрепят както с писма и телеграми до Министерството на образованието и науката /МОН/ до Минстерския съвет, така и да участват в нашата демонстрация пред МОН на 12 февруари 1992 година от9,30 часа.

София, 7 февруари 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 12 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОСНОВИ НА ИКОНОМИЧЕСКАТА ПЛАТФОРМА "ИКОНОМИКА НА СОЦИАЛНАТА СИГУРНОСТИ ОТГОВОРНАТА СВОБОДА" /ЧАСТ ДЕВЕТА/ НА ХРИСТИЯН-НАЦИОНАЛНИЯ СЪЮЗ /БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛИО-РАДИКАЛНА ПАРТИЯ И БЪЛГАРСКА ХРИСТИЯНДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ - ЦЕНТЪР/, ПРИЕТИ ПРЕЗ МЕСЕЦ МАРТ 1991 ГОДИНА.

БХДП /ц/ СЧИТА ЗА ПРОЯВА НА ВИСШЕ БЕЗРАЗЛИЧИЕ КЪМ СЪДБАТА НА НАЦИЯТАЗАБАВЯНЕТО НА ЗАКОНА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯТА. До момента не са разработенипринципите, критериите и механизмите, въз основа на които трябва да се определят както фирмите, в които държавата ще съхрани мажоритарното си дялово участие, така и конкретните правила за преминаване на собствеността в ръцете на отделните граждани. ЕДВА ЛИЕ СЛУЧАЙНО, ЧЕ ФУНКЦИИТЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ ПО ПРЕДОСТАВЯНЕ НА СОБСТВЕНОСТТА СЕ "ТРАНСФОРМИРАТ" В ПОЧТИ БЕЗКОНТРОЛНИ ПРАВА НАД ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ, СЪСРЕДОТОЧЕНИ В РЪЦЕТЕ НА ТЯСНА УПРАВЛЯВАЩАПРОСЛОЙКА. ЗАТОВА ХРИСТИЯНДЕМОКРАТИТЕ НАСТОЯВАТ ЗА УСКОРЯВАНЕ НА РАЗРАБОТВАНЕТО НА КОНКРЕТНИТЕ ПРАВИЛА ЗА ПРИВАТИЗИРАНЕ ПРИ ПЪЛНА ПУБЛИЧНОСТ, ЗАСИЛЕН ОБЩЕСТВЕН КОНТРОЛ И ОГРАНИЧЕНИ ФУНКЦИИ НА ДЪРЖАВНИТЕ ИНСТИТУЦИИ И ОГЛАВЯВАЩИТЕ ГИ В МОМЕНТА ЛИЦА.

ПРЕДОСТАВЯНЕТО НА СОБСТВЕНОСТТА НА ГРАЖДАНИТЕ ПОД ПОДХОДЯЩИ КДПИТАЛОВИ ФОРМИ ИЗКЛЮЧВА ВЪЗМОЖНОСТТА ОТ РАЗПРОДАЖБА "НА ЕДРО" НА НАЦИОНАЛНОТО БОГАТСТВО. То е най-ефикасният начин да се предотвратят недобросъвестни действия от страна на лица, което биха могли да използват монополното си положение в институциите на властта при контакт с чужди инвеститори за незаконно обогатяване. Затова християндемократите настояват правителството спешно да разработи и предложи, а парламентът да приеме съответстващ закон за връщане на собствеността, който да не ощетява нито един български гражданин.Особено внимание следва да се отдели на КОНКРЕТНИЯ МЕХАНИЗЪМ ЗА ПРИВАТИЗИРАНЕ НА КРУПНАТА ИНДУСТРИЯ, СЪЗДАДЕНА СЛЕД КОМУНИСТИЧЕСКИЯ ПРЕВРАТ ОТ 1944 ГОДИНА, С ПОМОЩТА НА КРЕДИТНИ КАРТИ, ИНВЕСТИЦИОННИ БОНОВЕ И др.под. В християндемократическата концепция смяната на субекта на собствеността може да се осъществява ЕДИНСТВЕНО ОТ ЧАСТНИТЕ ПРИТЕЖАТЕЛИ, при това в рамките на личното им имущество. В случай, че всеки сам решава дали да продаде, или запази, своята собственост, цените ще бъдат действително пазарни, а покупко-продажбите - законни. Докато основните парламентарни сили не решат този въпрос чрез съответна държавна политика, НАД ШИРОКИТЕ СЛОЕВЕ ОТ НАСЕЛЕНИЕТО КАТО ДАМОКЛЕВ МЕЧ ЩЕ ВИСИ ЗАПЛАХАТА ДА БЪДАТ ПРЕВЪРНАТИ В"ИКОНОМИЧЕСКИ БЕЗДОМНИЦИ" НА ОТЕЧЕСТВОТО.

БХДП /ц/ се противопоставя на всички действия, с който обществеността се заблуждава относно действителната стойност на индустриалното богатство на нацията. БЕЗОТГОВОРНИТЕ ИЗЯВЛЕНИЯ НА ОТГОВОРНИ ПРАВИТЕЛСТВЕНИ ФУНКЦИОНЕРИ И ПОЛИТИЧЕСКИ ЛИДЕРИ, ПРЕДСТАВЯЩИ ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ КАТО МЕХАНИЧЕН СБОР ОТ ПРОИЗВОДСТВЕНИ ФОНДОВЕ, ИГНОРИРАТ ПАЗАРНИЯ МОМЕНТ ПРИ ОЦЕНКАТА. Затова правителството е длъжно с помощта на средствата за държавно регулиране да стимулира възникването на условия, в които да се изяви ИСТИНСКАТА ПАЗАРНА СТОЙНОСТ НА ДЪРЖАВНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ.

Особено обезпокоителни са МЕРКИТЕ ЗА ПОДЧИНЯВАНЕ НА ПРИВАТИЗАЦИЯТА НА МОНЕТАРИСТИЧНИТЕ ЦЕЛИ НА КАБИНЕТА. Открито се говори за насочване на средствата, получени от приватизацията, към стабилизиране на държавния бюджет. Добре балансираният бюджет означава и благоприятни условия за предприемаческа активност, но той може да се постигне самокато резултат от политика на закрила на автономността на стопанските субекти. ИКОНОМИЧЕСКИ ПРОСПЕРИРАЩИТЕ ДЪРЖАВИ СА СИЛНИ НЕ С ПАРИТЕ, АКУМУЛИРАНИ КЪМ ДАДЕН МОМЕНТ В ТЕХНИТЕ БЮДЖЕТИ, А С ЖИЗНЕНОСТТА, ЕФЕКТИВНОСТТА И ПАЗАРНИТЕ ПОЗИЦИИ НА СВОИТЕ ФИРМИ И ФИНАНСОВО-СТОПАНСКИ ГРУПИРОВКИ. Подобна констатация затвърждава убеждението, че импулсите на приватизация ще заглъхнат, ако средствата от нея не се концентрират на равнището, където непосредствено се осъществяват производството, търговията и услугите.

БХДП /ц/ настоява за ОТГОВОРНО ОТНОШЕНИЕ КЪМ УПРАВЛЕНИЕТО НА ВЪНШНАТА ЗАДЛЪЖНЯЛОСТ НА СТРАНАТА. Неокомунистическите управници престанаха да дават необходимата гласност на движението на средствата по външния дълг. Нещо повече, тях не ги тревожи обстоятелството, че ТЕМПОВЕТЕ И МАЩАБИТЕ НА НАРАСТВАНЕ НА ВЪНШНАТА ЗАДЛЪЖНЯЛОСТ ЗАПОЧВАТ ДА ИЗПРЕВАРВАТ "ПОСТИЖЕНИЯТА" НА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ САТРАПИ НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ ДИКТАТОР ТОДОР ЖИВКОВ. Правителствените чиновници се готвят да насочат огромна конвертируема парична маса, очаквана като кредити от Международния валутен фонд и други финансово-кредитни организации, към съмнителна монетаристична еквилибристика. Те обаче не гарантират, че със "стабилизационната" валута ще се оперира в условия, изключващи възможността тя да потъне в дълбоките пясъци настопанската стагнация. ДОКАТО ЧАСТНАТА СОБСТВЕНОСТ НЕ Е ОПРЕДЕЛЯЩА, НИТО ИЗЯВЛЕНИЯТА НА КАБИНЕТА, НИТО ПОВЕДЕНИЕТО НА СТОПАНСКИТЕ СУБЕКТИ МОГАТ ДА БЪДАТ НОСИТЕЛИ НА НУЖНАТА ОТГОВОРНОСТ, ПРОИЗТИЧАЩА ОТ ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА С ВЪНШНИ ФИНАНСОВО-КРЕДИТНИ ИНСТИТУЦИИ.

Християндемократите са разтревожени от МУДНОСТТА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО И ПАРЛАМЕНТА ПРИ ИЗГРАЖДАНЕТО НА ПАЗАРНАТА ИНФРАСТРУКТУРА. До момента липсва ясна концепция както за необходимите органи и институции, така и за техните функции, права, задължения и отговорности. Създаването на действени органи, които да осъществяват органичната връзка между пазара и икономическата политика на държавата, се подменя с "реорганизиране” на закостенели ведомства. Очевидно е, че става въпрос за козметика, която с нищо не допринася за заменяне на командните функции на тези ведомства с действия, осъществяващи действително стопанско регулиране. По този начин въвеждането на социалния пазарен ред се "отлага" за сметка на разширяване на сферите, подвластни на икономическата ентропия.

Адаптивните възможности на българската икономика за интегриране в утвърдени европейски и световни стопански структури се обезсилват от липсата на реална държавна подкрепа. Правителството още не разполагас обоснована структурна и научно-технологична стратегия, която дастимулира възникването на нови производства и дейности в перспективните области на развитие на модерните икономики и общества.Затова българските християндемократи настояват държавата да активизира усилията си в посочената област, като обаче се откаже окончателно от комунистическата практика на директно вмешателство в предприемаческите и инвестиционни решения. В противен случай държавните институции ще продължават да "мултиплицират" погрешните действия на отделни лица, заемащи "ключови" постове при вземането на управленски решения, прехвърляйки непосредствената отговорност върху мениджърските екипи, а икономическата - върху данъкоплатците.

Качеството на политиката на държавно регулиране на структурно-технологичните промени в стопанството е определящо за тяхната социална поносимост. ПРЕНЕБРЕГВАНЕТО ОТ НЕОЛИБЕРАЛИТЕ НА ТОЗИ "КРАЙЪГЪЛЕН КАМЪК" НА ХРИСТИЯНДЕМОКРАТИЧЕСКОТО РАЗБИРАНЕ НА СОЦИАЛНИЯ ПАЗАРЕН ДОМ ОЗНАЧАВА СТИМУЛИРАНЕ НА СТРУКТУРНАТА БЕЗРАБОТИЦА. МНОГО ХОРА, КОИТО БИХА МОГЛИ ДА ЗАПАЗЯТ РАБОТНИТЕ СИ МЕСТА, ЩЕ ГИ ЗАГУБЯТ САМО ЗАЩОТО ЧЕРВЕНО-СИНИТЕ ПРАВИТЕЛСТВЕНИ "ЕКСПЕРТИ" ВСЕ ОЩЕ НЕ СА ДОРАСНАЛИ ДО СОЦИАЛНИТЕ И НРАВСТВЕНИ ИЗМЕРЕНИЯ НА СТРУКТУРНО-ТЕХНОЛОГИЧНАТА ПОЛИТИКА НА СВЕТОВНАТА ХРИСТИЯНДЕМОКРАЦИЯ. Единственият начин да се предотврати неолибералният "тероризъм" в сферата на заетостта е решителната борба за утвърждаване на ценностите на социалното пазарно стопанство.

БХДП /ц/ е убеден противник на начина, по който правителството използва средствата за държавно регулиране на стопанството. С помощтана политическо-административен натиск бяха проведени редица решения, които нямат допирни точки с пазарната организация. ПРОБЛЕМИТЕ НА ФИНАНСОВАТА СТАБИЛИЗАЦИЯ БЯХА ПРОТИВОПОСТАВЕНИ ГРУБО НА НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ЛИБЕРАЛИЗИРАНЕ НА МИКРОИКОНОМИКАТА - СФЕРАТА, КЪДЕТО ПРЕДПРИЕМАЧЕСКАТА АКТИВНОСТ "ФЕРМЕНТИРА" В ЛИЧНО БЛАГОСЪСТОЯНИЕ И ОБЩЕСТВЕН ПРОСПЕРИТЕТ. Индивидите бяха лишени от възможността да поемат лична отговорност за собствеността и стопанското си поведение като изява на предопределената от бог за всички свобода. НЕОКОМУНИСТИТЕ НИТО ФОРМИРАХА ФИЛОСОФИЯТА И ОСНОВИТЕ НА ЕФИКАСНА ДЪРЖАВНА ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА, НИТО НА ПРАКТИКА НАПРАВИХА НЕЩО ЗНАЧИМО ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА ПАЗАРНИ ИНСТИТУЦИИ И ВЪЗНИКВАНЕТО НА СОЦИАЛНО СВЪРЗАНО ПАЗАРНО СТОПАНСТВО. Държавните органи продължават да са носители на ограничения за частното предприемачество, вместо да се грижат за неговото процъфтяване в рамките на законите на едно свободно стопанство.

БЪЛГАРСКИТЕ ХРИСТИЯНДЕМОКРАТИ ЩЕ СЕ ПРОТИВОПОСТАВЯТ С ВСИЧКИ ЗАКОННИ СРЕДСТВА СРЕЩУ ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ЛОСТОВЕТЕ НА ДЪРЖАВНАТА СТОПАНСКА ПОЛИТИКА ЗА РЕСТАВРАЦИЯ НА КОМУНИСТИЧЕСКОТО административно попечителство върху ИКОНОМИЧЕСКИЯ ЖИВОТ. ЗА ТЯХ НЕ съществува друга алтернатива освен борбата за ОКОНЧАТЕЛНО ПРЕМАХВАНЕ ОТ НАШИЯ СТОПАНСКИ ЛАНДШАФТ НА ВСЯКАКВИ ФОРМИ И ПРОЯВИ НА НАСИЛИЕ ВЪРХУ ЛИЧНАТА ПРЕДПРИЕМАЧЕСКА СВОБОДА.

/Пресслужба "Куриер"/

11:30:00
12.02.1992 г.

Редактори: Нина Гаврилова   
                           Любомир Йорданов
Технически изпълнител: Иванка Тодорова
Комплексна обработка: Издателски комплекс на БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1992 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!