София, 12 февруари 1996 година
Брой 30 /1585/    

Завеждащ редакция: Нина Гаврилова

София, 12 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ ПО ПОВОД НА ПРИЕТИЯ ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ДЪРЖАВЕН БЮДЖЕТ НА БЪЛГАРИЯ ЗА 1996 Г.

Вчера мнозинството на Българската социалистическа партия /БСП/ в Народното събрание прие държавния бюджет на Република България за 1996 г. Прие го в условията на медийно затъмнение - безпрецедентно за последните 6 години. Българският данъкоплатец бе лишен от възможността да види по пряко предаване на Българската национална телевизия и Българското национално радио какво му се готви от управляващото мнозинство. С този акт БСП доказа за сетен път, че не може да работи на светло. За конкретния случай може би е права, защото този бюджет всъщност не е за показ. Не за публично гледане, защото за пореден път чрез него се прави опит Народното събрание да се превърне в послушен при датък на правителството. Защото приемането на бюджета преди приемането на основни данъчни закони, на които той се базира, предопределя бъдещото им гласуване буквално във вида, в който те бъдат предложени от кабинета.

Този бюджет не е за показ, защото той е най-антисоциалният от 6 години насам. Той гарантира нов спад на жизненото равнище и на реалните доходи на хората, полага трънен данъчен венец на главата на българския данъкоплатец, когото обявява за измамник, лъжец, едва ли не за престъпник и го кара сам да доказва обратното.

Този бюджет не съдейства за структурната реформа. Обратно, укрепва съществуващата дефектна структура на икономиката. За пореден път опрощава и разсрочва лоши кредити за милиарди левове, за пореден път налива милиарди левове в бездънните гърла на стопански колоси - гиганти на глинени крака.

Този бюджет отново привързва общините към държавната хазна. Изключва плахите надежди за повишаване на икономическата и финансовата самостоятелност, толкова щедро обещавана от БСП преди изборите.

Този бюджет е базиран на сбъркана макрорамка. Супероптимистичната прогнозна инфлация от 20 процента е видимо неизпълнима още отсега. Непрекъснатото увеличение на цените на ел.енергията, отоплението, горивата, транспорта, съобщенията, хляба и хранителни продукти, на много структуроопределящи стоки и услуги води след себе си лавинообразно увеличение на цените на останалите продукти и услуги. В резултат - инфлацията се развихря, натискът за увеличаване на разходната част на бюджета става неудържим, защото нарастването на разходите изпреварва нарастването на приходите. В крайна сметка реалните доходи на населението се изпаряват, а общините изпадат в колапс.

Провалът на приетия бюджет се гарантира и от увеличения лихвен процент на БНБ. Вътрешният държавен дълг през 1996 ще надмине 440 млрд. лв. За обслужването му в разходната част на републиканския бюджет са предвидени 89 млрд. лв. - една трета от всички разходи. Това при условие, че лихвеният процент средно за годината е 24-25 на сто. Днес вече е ясно, че условието е неизпълнимо. При лихвен процент 42 на сто за февруари средногодишният процент не може да падне под 35 на сто, т.е. грешка с 10 пункта. Всеки пункт над 25-те означава още 3 млрд. лв. допълнителни лихвени разходи. Общо 30 млрд. лв. за годината, или увеличение на бюджетния дефицит с над 50 на сто. По-явен и безспорен признак за провала на една политика няма.

Съюзът на демократичните сили не гласува за този бюджет, защото той е мъртвороден. Той е провален, преди да е утвърден.

Дами и господа, този бюджет е на БСП и отговорност за него носи БСП. Този път обаче БСП ще понесе отговорността си в реални измерения, защото провалът на бюджета на БСП ще се превърне в лебедова песен за правителството на БСП.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 12 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО БЮРО НА БЪЛГАРСКА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛИ ПО ВЪПРОСА НА ОТНОШЕНИЯТА НА БЪЛГАРИЯ С НАТО.

Българска партия либерали /БПЛ/ приветства действията на правителството на Жан Виденов, както и усилията на президента на Републиката и парламентарната опозиция за активизиране на диалога с НАТО относно перспективите за разширяване на пакта в Източна Европа. Още с приемането на документа "Либерален принос към националната сигурност на Република България" през 1993 г. БПЛ декларира ясно становище за необходимостта от национално съгласие за интегрирането на нашата страна в евроатлантическите структури. Опитите на различни политически и обществени среди за партизиране и идеологизиране на проблема за българското членство в НАТО, за свеждането му до противоборство между "комунисти" и "антикомунисти" са не просто несериозни, но и опасни за международните интереси на България.

НАТО е в процес на еволюция, която би следвало да отхвърли наследството на студената война, да адаптира организацията към новите демокрации от Източна Европа, така и на Русия като велика сила. В такъв смисъл България трябва да представи кандидатурата си за приемане в НАТО, поставяйки като условие гарантирането на неприкосновеността на границите ни, както и запазването на традиционните приятелски отношения с Русия.

Участието ни в НАТО не трябва да се разглежда единствено от гледна точка на гаранциите за националната сигурност на страната. Съгласието за членство в НАТО, постигнато в рамките на широка обществена дискусия, изразяването на ясна воля за интегриране на страната ни в пакта ще бъде недвусмислен знак за света, че България е част от нова Европа, и израз на привързаността ни към ценностите на либералната демокрация. Ще допринесе за укрепването на стабилността и сигурността в Балканския регион.

София, 6 февруари 1996 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 12 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СЪОБЩЕНИЕ ЗА МЕДИИТЕ ОТ РАДИОСИНДИКАТА "СВОБОДНО СЛОВО" ПО ПОВОД НА ИНТЕРВЮ НА ДИРЕКТОРА НА ПРОГРАМА "ХОРИЗОНТ" В БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО РАДИО ПРЕД СТОЛИЧЕН ВСЕКИДНЕВНИК.

Изненадани сме от логиката на директора на програма "Хоризонт" в интервюто му за вестник "24 часа", претендиращо да обяснява "взрива" в програмата. Тази логика си служи с неистини за процеса, с който под благовидната форма на промяна се унищожава професионализмът в най-слушаната българска радиопрограма.

Директорът Румян Петров нарича "твърде спорен" текста на декларацията на 34-ма-та срещу техниките на цензуриране и лансира версията, че някои от подписалите били "подкокоросани" да го сторят. Освен че в "Хоризонт" работят пълнолетни хора, отговорни за действията си, напомняме, че всички подписи бяха потвърдени и пред парламентарната комисия за разследване на протеста. Нещо повече - след публикацията във в. "24 часа" 21 от 27-те, останали в радиото след уволненията и оставката на Гита Минкова, заявиха, че продължават да поддържат констатациите в първата декларация. Шестима колеги, поради професионални ангажименти, не бяха в радиото до 14,30 - часа на написването на това съобщение. Що се отнася до декларацията и нейния характер, всеки ден след нейното обявяване добавя нови факти от радиобитието, потвърждаващи тезите й. Тези факти ще оповестим чрез гражданското сдружение "Форум Свободно слово".

Смятаме за спекулативно и непрофесионално сравнението между "Хоризонт" и вестниците, защото между слушател и читател разликата е огромна. Вестникът е завършен информационен факт, когато попада в ръцете на читателя си, докато радиото е динамична информационна система с непостоянна аудитория, която не слуша от сутрин до вечер и затова трябва да бъде осведомявана за всичко по всяко време.

Унищожаването на най-предпочитаното предаване на "Хоризонт" - "12 + 3", чрез подмяна на целия му екип се отрича от Румян Петров, а отговорността за случилото се е приписана на неговите създатели, напуснали "в търсене на пари и власт" /И. Лозанов, П. Георгиев, Г. Папакочев/. Истината е, че и след тяхното напускане остана екип, който динамично се развиваше и обновяваше, поддържайки стила и утвърдените традиции на предаването. Доказват го социологическите проучвания. От този екип Чавдар Стефанов и Галина Спасова бяха уволнени, Гита Минкова и Владимир Гълъбов - заставени да избират между новини и предаване, а след практическата подмяна на целия екип Таня Величкова отказа да води предаването. Оставката на Гита Минкова била "некоректна", казва Румян Петров, без да спомене и дума за това, че г-жа Минкова направи всичко възможно, в рамките на правилника за работа в БНР, да се противопостави на непрофесионалната и неподкрепена с изследвания и анализи промяна в "Хоризонт".

От нялколко месеца директорът на програмата прави опити да противопостави водещите на репортери, новинари и звукорежисьори с мотива, че "и на Баба Меца да дадеш микрофон, тя ще стане известна". Практиката в "Хоризонт" доказва, че ако един журналист не е личност и професионалист, нищо не е в състояние да го направи известен. Такива примери в програмата има достатъчно. От друга страна, напусналите и уволнени колеги продължават да събират аудитория в медиите, за които работят.

"Прекаленото политиканстване", срещу което г-н Петров ще се бори, е извинение за изместването на болните за обществото ни въпроси и подмяната им с псевдооптимистични информации. Такъв подход може и да осигури безконфликтност за управляващите програмата, но е крайно вреден за слушателя, пред когото ние носим основната си отговорност.

София, 6 февруари 1996 г.

РАДИОСИНДИКАТ "СВОБОДНО СЛОВО" ПРИ БНР

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 12 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
АНАЛИЗ /ЧАСТ ПЪРВА/ "ЧАСТНАТА МЕДИЦИНСКА ПРАКТИКА Е БЕЗ АЛТЕРНАТИВА" НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ДРУЖЕСТВОТО НА ЧАСТНО ПРАКТИКУВАЩИТЕ ЛЕКАРИ КЪМ БЪЛГАРСКИЯ ЛЕКАРСКИ СЪЮЗ ДОЦ. АТАНАС ЩЕРЕВ.

Предлаганите промени в Закона за народното здраве за фактическата забрана на частната медицинска практика или такъв режим за упражняване, който ще доведе отново до рязкото й ограничаване, е опит да се направи нещо за българското здравеопазване - това е разбираемо. Смятаме обаче, че усилията са насочени в погрешна посока. Няма страна в света, в която здравеопазните органи и политиците да не предлагат една или друга система за усъвършенстване на здравеопазните дейности. Такова лутане и такива проблеми има във високоразвитите икономически страни. Но техните проблеми са от друг характер. Проблемите на нашето здравеопазване, може да се каже, са злокачествени.

Ако съпоставим научните открития, които се правят в една страна, внедрените модерни методи за изследване и даваните пари за здравеопазване в процент от брутния национален продукт, то ще видим, че има страни, където здравеопазването е изключително силно развито и че по тези показатели на първо място може да се постави здравеопазването на САЩ. Там голямата част от здравната система е частна медицинска практика. На едно междинно ниво може да се постави здравеопазването в редица западни страни - като Великобритания и Германия. Във Великобритания доминира държавното регулиране в здравеопазването, но със силен частен сектор, а в Германия - осигурителните системи. На последно място са страни, между които попадаме и ние, където може да се каже, че има разруха в здравеопазването.

Явно нивото на здравеопазната дейност зависи от икономиката, но дори и в най-изостаналите страни и дори в най-богатите икономически страни с най-развито здравеопазване, каквито са САЩ, недоволството от здравеопазването е насочено не към лекарите, а към болниците, към застрахователните компании, фармацевтичните гиганти, защото всъщност там са големите печалби. В цивилизованите страни се смята, че средното възнаграждение на лекарите, когато са на държавна работа, е веднага след това на президента и на депутатите. Никой не възразява срещу такова високо възнаграждение в социалната стълбица. Едва ли е необходимо да се прави съпоставка и да се сравнява положението у нас. За България е ясно едно - трябва да се направят промени в здравеопазването, които да доведат до неговата ефикасност, до ефективното използване на парите, които се влагат в здравеопазването, и количеството влагани пари трябва да расте.

Ние, Дружеството на частно практикуващите лекари, смятаме, че развитието на частната медицинска практика в България във всичките й форми и подпомагането й е без алтернатива и от такова развитие по-късно зависи развитието на една здравноосигурителна система. Тези две промени са в основата на реформата на здравеопазването в България.

Какви са основанията да се смята, че пътят, който трябва да поеме което и да е правителство, е утвърждаване и подпомагане всестранно на частната медицинска практика? Един от аргументите, който може да се постави на първо място, е, че в миналото, а и сега непрекъснато се изпращат български граждани за лечение в чужбина - било за присаждане на костен мозък, било за други сложни операции, които се нуждаят от специалисти в дадена тясна област или специална апаратура. В някои от тези специализирани клиники и тимове в чужбина работят и българи. Нещата не опират до това дали български или други лекари могат да изпълняват такива сложни операции или процедури за изследване и лечение. Естествено е, че ако има елементарно подпомагане, ако има най-малката помощ за частната инициатива, то такива специализирани клиники ще се създадат у нас и тези хора, които събират с десетки и стотици хиляди долари, за да лекуват техните деца и близки в чужбина, биха вложили тези пари тук. Тези капитали и включително парите, които държавата дава, като изпраща пациенти да се лекуват в чужбина, биха били инвестирани в България. Не по-малък и важен въпрос е този, че с изтичащите капитали изтичат и кадри. Ние сме свидетели как млади хора, включително и лекари, способни млади хора отиват в чужбина - в Западна Европа, в САЩ, и как само след няколко месеца намират прием там, вграждат се в средата и в обществото и напускат окончателно нашата страна. С изтичането на кадрите в чужбина, с емигрирането на млади специалисти, естествено, се получава ерозия в здравеопазването ни.

Трето. Известно е от управлението на здравеопазването, че всяка промяна, всяка реформа, в която и да е държава в областта на здравеопазването налага повишаване на административните разходи, а до голяма степен и на администрацията. Ние знаем обаче и в какво състояние е корупцията в държавата ни, а да не говорим също и в здравеопазването. Естествено е, каквато и промяна, направена по досегашния път, да задълбочи корупцията в държавните здравни заведения. Частно практикуващият лекар не може да бъде корумпиран, защото никой частник не може да бъде корумпиран. Корумпирани могат да бъдат само държавните чиновници, депутатите, министрите. Корумпирани могат да бъдат само тези, които са чиновници, частно практикуващият лекар престава да бъде чиновник и именно затова борбата срещу корупцията може да бъде всестранно подпомагане и развитие на частната медицинска практика.

В България няма условия и мотивация за създаване на здравноосигурителна система. Средният българин не познава необходимостта от здравноосигурителна система. Той едва ли ще притисне депутата или общественика политик за гласуването на закони в тази насока като нещо изключително важно. Ако запитате един американец какво желае да му се увеличи - часовата заплата с 1-2 долара или да му се направи медицинска застраховка, то отговорът е ясен - веднага американецът ще предпочете медицинска застраховка. При българина положението е друго. Когато работодателят предлага трудов договор със социална осигуровка или получаване на пълната сума на ръка, без да се заделят пари за здравно осигуряване, предпочитанието е почти винаги за второто.
Развитието на частната медицинска практика неминуемо ще доведе до развитие, до нови моменти в мисленето на българина, до осъзнатата необходимост за развитието на мощна здравноосигурителна система, която ще бъде пречка и контрол за печалбите на частно практикуващите лекари.

/Пресслужба "Куриер"/

14:10:00
12.02.1996 г.

Редактор: Лилия Томова
                  Нина Гаврилова - деж. ред.
Технически изпълнители: Иванка Тодорова
                                           Маргарита Анева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1996 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!