София, 12 януари 1994 г.
Брой 8 /1053/

София, 12 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО НА ОТЕЧЕСТВЕНАТА ПАРТИЯ НА ТРУДА ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Д-Р ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ, ПОДПИСАНО ОТ НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ГИНЧО ПАВЛОВ И МИНЧО МИНЧЕВ И ОГЛАСЕНО НА ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ НА 11 ЯНУАРИ 1993 Г.

ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,

България е парламентарна република. Съгласно чл.98 т.14 от нейната конституция президентът информира Народното събрание по основни въпроси в кръга на своите правомощия.

В продължение на две години, откакто сте пряко избран президент на Република България, това конституционно изискване, умишлено или не, е пренебрегнато от Вас. Днес неговото изпълнение е повече от наложително. Ето защо народните представители от Отечествената партия на труда /ОПТ/ настояват българското Народно събрание да получи от Вас информация за:

1. Вашите действия, с които, в съответствие с чл.92 ал.1 от конституцията, олицетворявате единството на нацията. Какво е отношението на институцията, която представлявате, към политическите организации на верска и етническа основа? Какви са Вашите действия за спиране на срамното потурчване на българи в Родопите? В каква степен на основата на чл.98 т.9 от конституцията сте съдействали за уреждането на житейските проблеми на стотиците българи от Бесарабия, Таврия, Таджикистан, Европа и света, желаещи да получат българско гражданство?

2. Какви са Вашите действия за преодоляване разкола в Българската православна църква и за спиране на безнаказаното нахлуване в страната ни на ислямски и други религиозни секти?

3. Какви стъпки предприехте за осигуряване и гарантиране на суверенитета на Република България? В каква степен тези стъпки бяха съгласувани и синхронизирани с действията на останалите държавни институции?

4. В качеството Ви на върховен главнокомандващ, съгласно чл.100 от конституцията, какви са Вашите действия за:
- укрепване тила на Българската армия - едрото земеделие и животновъдство и свързаните с тях производствени мощности;
- гарантиране на търговско-снабдителния потенциал и недопускане на спекулативни сделки за снабдяване на въоръжените сили;
- осигуряване на медицинското обслужване и здравеопазване в армията;
- гарантиране честта и достойнството на българското офицерство и запасното войнство;
- преодоляване на кризата във военнопромишления комплекс и мултиплицираните мощности;
- спиране на ликвидацията на структури и кадри на българското разузнаване, контраразузнаване, армейски професионален потенциал;
- осигуряване на международни условия за поддържането на техническата база и въоръжението на армията.

5. В каква степен упражнявате правата си по чл.101 ал.1 от конституцията за:
- връщане на ЗСПЗЗ и съдействие за оземляване на тракийските, бесарабските и др. бежанци;
- връщане на закона "Панев" и спиране на конфронтацията в българските научни среди.

Убедени сме, че повдигнатите дотук въпроси са не по-маловажни от въпроса за франкофонията например.

Господин президент,
Ние отчитаме, че след като вицепрезидентът г-жа Блага Димитрова официално декларира недоверието си към Вас, подавайки си оставката, обемът на Вашите ангажименти се увеличи.

Далече сме от мисълта, че чрез референдум ще потърсите мнението на българския народ за одобрение или неодобрение на Вашите действия - за това се иска афинитет към демокрацията и политическо достойнство.

Но ние ще предприемем всички допустими от законите стъпки и в същото време ще извършим необходимите процедурни действия, за да Ви окажем съдействие да изпълните конституционното изискване по чл.98 т.14 да информирате Народното събрание по посочените основни въпроси от Вашите правомощия.

София, 11 януари 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 12 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЗИЦИЯ НА ГРАЖДАНСКО ОБЕДИНЕНИЕ ЗА РЕПУБЛИКАТА ПО ПОВОД НА ДЕКЛАРАЦИЯТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЗА ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И НАТО, ПРИЕТА НА 21 ДЕКЕМВРИ 1993 Г.

Гражданско обединение за републиката /ГОР/ гласува категорично "за" декларацията, определяща отношението на страната ни относно членството ни в НАТО, като предварително заяви позицията си на среща с президента на Републиката, проведена в понеделник, 20 декември 1993 г.

Позицията на ГОР има няколко ключови момента. На първо място, въпросът за отношението ни към НАТО е политически въпрос и е тясно свързан с политическата идентификация на страната "къде и как".

В декларацията много добре и точно е намерена формулировката, която подчертава нашето участие в НАТО като елемент от разширението на организацията, т.е. в контекста на промяната на нейния характер. За тази точна формулировка заслугата е преди всичко на г-н Филип Боков. Същевременно трябва да възразим рязко както срещу концепцията на Българската социалистическа партия /БСП/ по същия въпрос, залегнала в изработената от нея "Доктрина за националната сигурност", така и срещу наскоро направените изказвания от уважавания проф. Кюранов, определящи принципа на неутралитета като по-правилен. В сегашната геополитическа обстановка неутралитетът е позиция, която не носи нищо. В настоящия момент и ние сме част от една важна и опасна тенденция - на интеграция на системите за сигурност в световен и в регионален мащаб. Дори държави като Австрия, Швеция и Швейцария, които през последните десетилетия останаха неприсъединени, днес търсят съпричастност, отчитайки новите геополитически реалности. В такъв момент да се говори за неутралитет е не само несериозно, но и не отговаря на българските национални интереси и на новите геополитически реалности.

Декларацията, приета от българския парламент на 21 декември 1993 г., е правилна и е в посока на реалните национални интереси. ГОР не може да възприеме тезата, която БСП изповядва относно НАТО като "еднополюсна структура". Ние смятаме, че НАТО се утвърждава като полицентрична структура на няколко големи страни с широки интереси, една полицентрична структура на велики по същество сили.

ГОР е наясно с факта, че процесът на приемането ни в НАТО е изключително сложен и това не може да стане сега и тук. На този етап поради ред причини НАТО не е склонен да разшири своите граници на отговорността, а и Русия, ако съдим по редица изказвания на президента Елцин и на академик Примаков, не е склонна да го приеме. Ясно е, че в момента нито САЩ, нито другите велики сили могат да провеждат политика извън интересите на Русия. Това за нас е реалност. ГОР още веднъж подчертава, че въпросът за нашата съпричастност към НАТО е въпрос на политическа идентификация. България би могла да получи много косвени дивиденти от гласуваната декларация. Те са свързани с това, да се намерят гаранции от световните и преди всичко от европейските велики сили за решаване на някои първостепенни въпроси на Балканския полуостров.

Балканите са район на неравновесие, на война, район без гаранции.ГОР счита, че Балканите се нуждаят от специфична система за сигурност по примера на скандинавските страни, където страни, членки на НАТО, имат обща система за сигурност със страни, които не членуват в НАТО. Ние трябва да търсим възможност за двустранни и може би за първи път - за многостранни контакти за по-стабилни гаранции за нашата сигурност.

От всичко това произлиза и позицията на ГОР относно декларацията на Народното събрание /НС/ като една правилна от геостратегическа, геополитическа и дипломатическа гледна точка стъпка. Ние смятаме, че ще последват и други стъпки в тази посока. Същевременно декларацията отговаря на нашата основна теза за гъвкави формулировки, позволяващи да се отиде напред. В декларацията с помощта на депутати от ГОР се намери сполучлива редакция, визираща готовността ни за присъединяване и към американската инициатива "Партньорство за мир".

ГОР отчита също така и факта, че при изпълнение на всички точки на договореностите от Маастрихт, ролята на Зоната за европейска сигурност /ЗЕС/ ще нарасне значително. В този контекст ние се обявяваме за разширяване на възможността от балансиране в отношенията с НАТО и евентуалната алтернатива, наречена ЗЕС. В тази насока са и нашите политически усилия. Една такава широкообхватна и гъвкава декларация отговаря на представите ни за проблемите на националната ни сигурност.

ГОР констатира, че декларацията на Народното събрание /НС/ от 21 декември 1993 г. е в противоречие с основните позиции, залегнали в изработената от БСП "Доктрина за националната сигурност". В този контекст ние не одобряваме и наличието на тези четири гласа "против" и петнадесет "въздържал се" по въпрос, който е изключително важен за нашето съществуване като държава.

София, 22 декември 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 12 януари  - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА ЧЛЕНОВЕ НА МОРЯШКИЯ СИНДИКАТ "БУРГАС" КЪМ БЪЛГАРСКАТА ОБЩЕСТВЕНОСТ ПО ПОВОД НА ПРОТЕСТА ИМ, ИЗРАЗЕН ЧРЕЗ БЕЗСРОЧНО ГЛАДУВАНЕ

БЪЛГАРИ,

Човечеството познава много преходи в своето развитие, знае също, че една промяна не бива да бъде лишена от нравствени измерения, защото те крепят обществото и еволюцията му.

Днес ние сме в нравствен вакуум! Поетът Радой Ралин го определи като период на отцеубийство. Ние добавяме - на унищожение на биологичния вид.

Затова се обръщаме към вас, с които вярваме в общи ценности. Към тези, с които можем да бъдем морални един към друг.

Подкрепете с мирни средства протеста ни, изразен чрез безсрочно гладуване! Протест, породен от опита на група институции и личности да унищожат биологичния вид, криейки се зад "динамични промени".

Уважаващи се господа управници,

Кому е нужно съграждане на такива социални модели, след като цената на опита ви е животът на хората, водещи отчаяна борба за оцеляване? Странно как подреждате финансовата картинна мозайка, в която уж всичко пасва. Но за нас няма място, ние срещаме само забрани или чуваме за себе си в поетичното и песенно творчество на гладуващата интелигенция.

Морякът имаше крепящите го извечни вяра, надежда и любов. Закриля го Посейдон. Любовта си сме дарили на мъдростта на морето. Надеждата ни излетя с последните обещания да ни се издължат длъжниците. А вярата ни изгоря в нажеженото до червено, даже и до бяло. Изпепели се от огъня на разпънатите ни на кръст емоции. Изпепели се, но в тази пепел загина птицата феникс, която няма да се роди отново, защото изгоря с вярата ни.

На вашата съвест, уважаващи себе си господа държавници и политици, ще тежат гладуващите ни деца, граничното състояние на психиката на флота на риболовците в България и техните семейства.

Моля, приберете си съвестите от закачалките в коридорите на властта и анализирайте житейските факти, дано те получат по-задълбочено тълкуване, защото този конфликт е пред-мисловното острие на увеличаващата своята сложност действителност и ниска гъвкавост на властимащите.

Протестите ще продължат до изпълнението на нашите искания:
- изплащане пълния размер на работните заплати и добавки за 1993 г.;
- изплащане на отработената валута в щатски долари за периода 1991-1993 г;
- правителствени решения за бъдещето на отрасъла.

Гладуването е безсрочно и ще се провежда в сградата на "Океански риболов" от днес, 10 януари 1994 г.

Очакваме подкрепата на синдикати, колективи от Бургас и страната, на всички честни хора, които стоят зад идеята "Промяна - но не на такава цена".

Телеграми и декларации изпращайте до държавните институции и Моряшки синдикат "Бургас", гр. Бургас, ул. "Димчо Карагьозов" No 16.

ГОВОРИТЕЛ НА МОРЯШКИ СИНДИКАТ "БУРГАС": Ст. Чакъров

София, 10 януари 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 12 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СЪЩНОСТ И ТЕНДЕНЦИИ НА ЛИБЕРАЛИЗМА /ЧАСТ ВТОРА - ПОСЛЕДНА/ ОТ ВЕЛИСЛАВА ГЮРОВА, НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ В 36-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Теоретическите доводи на либерализма се градят върху основни общочовешки ценности: свобода, собственост, суверенитет, които го определят като философия и практика на човешките права. Въпреки нюансите на либерализма главното си остава намирането на социален носител чрез формирането на среден слой от собственици, които ще възприемат либералните идеи и либералния светоглед като изразител на интересите си. Значителна част от българската интелигенция, възприела идеите на свободата и правата на личността, ще продължи по пътя на либералната демокрация. Но като че ли най-голям привърженик либерализмът ще намери в лицето на българската младеж, защото тъкмо на нея са скъпи индивидуалната независимост, реалната перспектива за реализация и т.н. Надявайки се за създаването на съюз между средната класа, интелигенцията и младежта, българският политически живот се приближава крачка напред към известните схеми на либералната демокрация.

Ако разгледаме контурите на либерализма в различните страни, ще видим, че във Франция се оценява като център между десницата, представена от консерватизма, и левицата, а в САЩ се означава като ляво течение. Така или иначе, основните ценности на либерализма се запазват и до днес, като в настоящия момент ни помагат в изграждането на мечтаното гражданско общество, което ще ни интегрира в европейските структури.

Или както сочи американският професор либерал Милтън Фридман, една от характерните черти на свободното общество е свободата открито да се защитава и да се пропагандира радикалната промяна в структурата на обществото, при условие, че ще се извършва чрез убеждение,а не със сила. Индивидуализмът като едно от лицата на либерализма задължава всеки да участва в дадена общност със собствена физиономия, със собствен характер и със завоювана действителна свобода. Защото една етика, изградена на принципа на колективния подход, смачква личността, опирайки се на общия показател, и осигурява примата на общото над индивидуалното, различното. Етиката на индивидуализма поощрява различията, след като толкова време бяхме еднакви; стимулира индивидуалностите, а следователно и социалното духовно богатство. Утилитаризмът и индивидуализмът най-добре отговарят на естествената човешка природа и карат човек да се чувства свободен и в същото време отговорен за делата си.

Либерализмът рано или късно и у нас ще се настани вече като начин на живот, като начин на поведение и като качество на живот. Ние ще възстановяваме и възстановяваме абсолютни и универсални ценности, ще ценим човека като личност и ще заставаме зад идеите си. И въпреки че днес на политическата сцена в България се оформят три типа либерализъм, а именно: социалдемократически, смесен и неолиберализъм, техните общи измерения са универсални, основани върху идеите за свобода, собственост, суверенитет, инициатива и индивидуалност.

И въпреки че либерализма в България все още не го виждаме в чистия му вид, либералната демокрация като че ли е най-краткият път за процеса на реформите в България, за нейното дебалканизиране и декомунизиране и превръщането й в наистина европейска страна. Като идея и политическа платформа либерализмът ще заеме мястото си на десен център, способен и създаден да играе решаваща роля в определяне на политиката на България и на нейния просперитет.

Приобщавайки умни, отговорни, свободно мислещи хора в своите редици, либерализмът в България ще даде свой принос в истинския европейски процес.

/Пресслужба "Куриер"/

14:00:00
12.01.1994 г.

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                    Цанка Стойчева
Технически изпълнители: Галина Дамянова
                                           Славка Кочева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1992 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!