13 август 1991

София, 13 август 1991 година
        Брой 157 (432)

Ръководител Пресслужба "Куриер" Стефан Господинов


София, 13 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
КОНЦЕПЦИЯ ЗА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ НА БЪЛГАРИЯ /ЧАСТ ПЪРВА/ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ, ДОПЪЛНЕНА И РАЗШИРЕНА СЛЕД 38-Я ПАРТИЕН КОНГРЕС /23-25 МАРТ 1991 Г., СОФИЯ/.


Българската социалдемократическа партия /БСДП/ има обоснована и конструктивна позиция за националната сигурност и отбраната на страната, публикувана в бр. 36 от 7 юни 1990 г. на в. "Свободен народ". Тридесет и осмият конгрес на партията анализира състоянието в тази област и очерта важни направления за по-нататъшното укрепване на вътрешната и. външната сигурност на България.

Ние сме партия, издигнала за висша ценност и цел свободата. Но истинската свобода на личността е немислима и невъзможна без свободата на отечеството. Затова задача от първостепенна важност за нас е да внесем своя реален дял за укрепване на отбранителната способност на страната.

Ние сме партия на справедливостта, отхвърляща произвола, дискриминацията и насилието в международното общуване, и твърдо ще се противопоставяме на всякакво вмешателство във вътрешните ни работи, нарушаване или посегателство върху националните ни интереси, засилване на вътрешното напрежение и изостряне на социалните конфликти.

Ние сме партия на солидарността, която съзнателно е приела патриотичната цел да работи за укрепване единството на българската нация и приобщаването на всички българи по света към националната ни кауза. При необходимост и реална опасност за България смятаме за наша непосредствена отговорност да осигурим активната подкрепа и съдействие на Социалистическия интернационал в защита на националните ни интереси и идеали.

Ръководена от тези принципни съображения, БСДП има основания да изрази своите виждания по основни и актуални въпроси на националната сигурност /НС/ на България.


ЗА НОВИТЕ РЕАЛНОСТИ

Съвещанията за сигурност и сътрудничество в Европа вдъхнаха нови надежди за укрепване на доверието между държавите и по-нататъшното развитие на общоевропейския процес. Но стратегическата обстановка на Балканския полуостров продължава да е сложна и напрегната. Tук е заплетен конфликтен възел от противоречия, които могат да бъдат разрешени само с добрата воля на балканските страни и при активното участие и гаранции на световни и европейски органи и институции. България се намира в изключително неизгодна ситуация:

1. Ликвидирането на Организацията на Варшавския договор /ОВД/ и дестабилизацията на СССР реално ни поставят в условия на изолация и без военно сътрудничество.

2. Предвидените в Парижката харта за нова Европа наднационални органи, структури и институти за европейска сигурност не функционират, а подписаният Договор за обикновените въоръжени сили осигурява явно превъзходство на Турция и Гърция в конвенционално оръжие. Военният дисбаланс и ударната мощ на южните ни съседи са сериозен рисков фактор за нас, който не може да не се отчита.

3. Поради възловото си географско положение и сложната историческа съдба нашата страна е ообект на повишено внимание, към нея открито се предявяват териториални претенции, има опити за вмешателство във вътрешните ни работи и за накърняване на националните ни интереси.

4. Вътрешната нестабилност и сериозните проблеми поради икономическата разруха, политическата и нравствената криза в страната правят твърде уязвима НС. Необузданата спекула внесе остро недоволство сред обществеността. Расте организираната престъпност, заплашени са социалната сигурност и гражданският мир. Зреят конфликти на политическа, етническа и социална основа, някои от които силно дестабилизират страната. Нерядко се оказва натиск върху дейността на органи на държавна власт и управление, което още повече влошава вътрешната обстановка.

5. Години наред Въоръжените сили /ВС/ изпитваха сериозни трудности. Военното ръководство не решаваше перспективно и справедливо основни социални проблеми на военнослужещите и на техните семейства. Безправието във войските и безотговорността на военната върхушка достигнаха критични стойности, възбудиха огнища на напрежение сред личния състав в някои гарнизони. Ние напълно подкрепяме справедливите искания за повишаване на реалното благосъстояние на военнослужещите, за защита на личната им чест и достойнство, за издигане на авторитета и престижа на ВС като основен стабилизиращ фактор и главен гарант за суверенитета и териториалната ни цялост.

6. В незавидно състояние се оказаха и част от органите, отговарящи за вътрешната сигурност и обществения ред, които не разполагаха с нормативна база и ефективни средства за осъществяване на активно противодействие на някои дестабилизиращи явления и процеси. Нерядко се предизвикваше допълнително напрежение, грубо се погазваха норми и разпоредби, гарантиращи правата, интересите и спокойствието на гражданите, а отделни лица и групи с непристойно поведение обиждаха и огорчаваха служителите от органите на реда и сигурността. Ние изразяваме своята признателност на достойните представители на противозащитните органи, които не се поддадоха на предизвикателствата и съумяха да запазят сравнително безопасна обстановка за развитието на демократичните процеси.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 13 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА ВИСШИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ И НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА БСП ПО ПОВОД НА НЯКОИ ИЗЯВЛЕНИЯ НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ, НАПРАВЕНИ НА ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ НА 9 АВГУСТ 1991 ГОДИНА В СОФИЯ.


На своята пресконференция на 9 август 1991 г. президентът на Републиката Желю Желев предприе недопустима поради общонационалния характер на президентската институция намеса в предизборната политическа борба. Той заяви, че ако БСП спечели изборите, в страната ще настъпи нестабилност.

Тези изявления на президента противопоставят една част от народа на друга, обективно насърчават онези политически кръгове, които имат намерение да дестабилизират обстановката.

Г-н Желев вече неколкократно е правил изказвания и е предприемал действия, които влизат в противоречие с неговото конституционно задължение съгласно чл. 91, ал.1 "да олицетворява единството на нацията". Достатъчно е да се споменат становищата му за "нежната революция" от август миналата година, когато той поемаше президентския пост, изразеното желание Великото Народно събрание да се саморазпусне дори и да не е приело конституцията, или разделението на българския народ на "ние" и "те", което прозира в изказването му на Националната конференция на СДС.

Ръководството на БСП е изразявало недоверието си от подобно поведение в лични срещи с него, за да не накърнява публично авторитета на държавния глава. Последните изявления на президента обаче излизат извън рамките на приемливото и говорят не толкова за липса на такт, колкото за използването на високия държавен пост за налагане на избирателите на определена политическа позиция.

Председателството на Висшия съвет на БСП и нейната парламентарна група смятат такива действия за нарушение на задълженията на държавния глава. Той няма право в публичните си изказвания да пренебрегва мнението на почти трите милиона избиратели, които дадоха гласа си за БСП. Президентът няма право и да се отнася двусмислено към Конституцията, която ясно определя неговия статут. Той е длъжен да изисква от всички да спазват Конституцията /включително и от онези, които са готови да предизвикат безредици, за да оспорят народния вот/, както и сам да дава пример за вярност към основния закон на страната. В противен случай се насърчава беззаконието.

София, 12 август 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 13 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТКРИТО ПИСМО НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛЕН КОНГРЕС ЯНКО ЯНКОВ И НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ЦЕНТРАЛНИЯ СЪВЕТ НА ДВИЖЕНИЕ ЗА ПРАВА И СВОБОДИ АХМЕД ДОГАН, АДРЕСИРАНО ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА, ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ И ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ВРЕМЕННИЯ СТОЛИЧЕН ИЗПЪЛНИТЕЛЕН КОМИТЕТ.


Уважаеми господа,

На основание чл.9 от Закона за политическите партии Партия Либерален конгрес и Движение за права и свободи са регистрирани в отделния регистър на Софийски градски съд под N 9 от 17 април 1990 г. и N 52 от 26 април 1990 г., а фактът на регистриранията и настъпилите промени са обявени в "Държавен вестник", брой 33 от 24 април 1990 г., брой 35 от 2 май 1990 г. и брой 18 от 5 март 1991 г.

Позволяваме си да ви припомним, че съгласно чл.15 ал.1 от Закона за политическите партии "ВСИЧКИ ПАРТИИ ИМАТ РАВНИ ПРАВА ЗА УЧАСТИЕ В ПОЛИТИЧЕСКИЯ ЖИВОТ", а съгласно ал.2 на чл.15 от същия закон "ДЪРЖАВАТА СЪДЕЙСТВА ПРИ ЕДНАКВИ УСЛОВИЯ И РЕД НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕТО НА ПОМЕЩЕНИЯ И ДРУГИ МАТЕРИАЛНИ СРЕДСТВА ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ТЯХНАТА ДЕЙНОСТ".

От месец май 1990 г. до днес Партия Либерален конгрес е отправила искания за предоставяне на помещения до следните държавни органи:

1. На 12 май 1990 г. до община "Триадица" в София;
2. На 16 май 1990 г. до община "Витоша" в София;
3. На 22 юни 1990 г. до председателя на ИК на СНС;
4. На 17 октомври 1990 г. до председателя на републиката и до председателя на Министерския съвет;
5. На 22 октомври 1990 г. до председателя на ВрИК на СНС;
6. На 7 януари 1991 г. до председателя на Републиката и до председателя на Министерския съвет;
7. На 21 януари 1991 г. до председателя на Републиката и до председателя на Министерския съвет;
8. На 27 март 1991 г. до председателя на ВрИК на СНС.

На всички тези писма в продължение на повече от една година има отговор само на началника на приемната при президентството от 27 март 1991 г., който гласи, че г-н председателят на Републиката не разполага с никакви права за решаването на проблемите, възникващи по приложението на чл.15 от Закона за политическите партии. От това писмо ни стана ясно, че господин Желев е толкова безправен, че дори няма правото да поиска отговор от онези, които прилагат Закона за политическите партии, относно това, как точно и дали въобще го прилагат.

От месец април 1990 г. до днес Движението за права и свободи е отправило искания за предоставяне на помещения до следните държавни органи:

1. На 5 април 1990 г. до община "Средец" в София;
2. На 21 май 1990 г. до Министерския съвет;
3. на 8 юни 1990 г. до Столичния народен съвет;
4. На 11 юни 1990 г. до Столичния народен съвет;
5. На 25 юли 1990 г. до Столичния народен съвет;
6. На 23 август 1990 г. до Министерския съвет;
7. На 5 септември 1990 г. до председателя на Републиката.

На всичките тези писма в продължение на повече от една година до днес не е даден никакъв отговор.

Уважаеми господа,
Според нас вашето мълчание е политически акт с пределно ясна насоченост. Ние не за първи път се срещаме с тази политическа стратегия. С днешното си съвместно писмо до вас ние считаме за необходимо да ви уведомим, че ако в близките дни не ни бъдат предоставени помещения за нормална работа, то ние ще бъдем принудени от обстоятелствата да окупираме една сграда, за която с категоричност знаем, че се обитава от служители на Държавна сигурност, прикрити зад друго име.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛЕН КОНГРЕС: Янко Янков

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ЦЕТРАЛНИЯ СЪВЕТ НА ДВИЖЕНИЕТО ЗА ПРАВА И СВОБОДИ: Ахмед Доган

София, 24 юли 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 13 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТКРИТО ПИСМО НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ СЪВЕТ НА ЦЕНТРАЛНИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ /РЕВОЛЮЦИОННА/ - БКП /р/ - ДО ПОЛИТИЧЕСКИТЕ РЪКОВОДСТВА НА КОМУНИСТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ ОТ ЕВРОПА, АЗИЯ И АМЕРИКА.


Другари,

Българският народ посрещна с въодушевление и радост промяната, извършена на 10 ноември 1989 г. в България, като свързваше настъпилите промени в Българската комунистическа партия с надежда, че ще бъде намерен пътят към истинската ценностна система на социализма - система, която бе изкривена и опорочена от подмолни течения в БКП.

Твръде скоро се разбра, че народът бе попаднал в мрежите на пропагандата, която представяше в невярна светлина историческия път на България през последните десетилетия и формираше общественото съзнание с извратени образи на комунистическите идеи и комунистичското общество.

Левосектантски и опортюнистически течения в БКП, осъществили партийния преврат на 10 ноември 1989 г., поведоха комунистите към социалдемократизация на партията, а обществото - към разделение и противопоставяне. Българската държава загуби приятели.

Развихрилият се антикомунизъм в България, щедро подкрепян от западни политици и бизнесмени и прокарван не без участието на тъмни сили от управляващата партия, надвисна като дамоклев меч над новото поколение комунисти, което прави неистови усилия да пробие мътилката и да извърви решителна крачка към демократизация на обществото по пътя не на отричането на социализма, а по пътя на преоткриване на ценностите на научния социализъм, гарантиращи прогреса, мира и интернационално обединение.

Новото поколение комунисти, представено чрез Българската комунистическа партия /революционна/ - БКП/р/, е решено да наложи прелом в разединението на работническото и комунистическото движение в България и да положи началото на ново по съдържание общество - изградено на идеологическа приемственост, научна обоснованост и историческа предопределеност.

Възникнала във Варненския край под наименованието Българска еволюционна младежка партия, БКП/р/ доказа, че е решена да следва неотклонно ленинските постановки за развитие на обществото по пътя на изграждане на социализма в нашата страна.

Мъчително бавно БКП/Р/ изгражда структури в цялата страна.

Предугаждайки потенциалната сила на БКП/р/, левосектантските и опортюнистичните течения от комунистическото движение в България по всякакъв начин задушават проявите на БКП/р/, като плътно я обграждат с информационна завеса. При съществуващата антикомунистическа истерия, която поруга вече паметници на български и съветски комунисти, отъждестви фашизма с комунизма, приравни комунистите с терористи и палачи; истерия, която всели у младите страха да изразяват открито комунистическата си убеденост, БКП/р/ е поставена под заплаха да бъде смазана, а новото поколение комунисти - травматизирано за десетки години напред.

Сили, поставили се над Конституцията на България и над закона, вещаят забрана на Българската комунистическа партия /революционна/ поради изявената от нея принадлежност към ленинизма и желанието й да установи власт като форма на диктатура на пролетариата.

Над комунистическата партия са надвиснали ястреби, които, след като се отказаха от Ленин и ленинизма, създават лъжекомунистически партии в България с цел да разбият комунистическото движение. Обществена тайна е финансирането на тези комунистически партии, наричащи се още и "марксистко-ленински", но нямащи нищо общо с ленинизма нито по делата, нито със съдържанието си. Те нанасят с карикатурното си подобие вреда на комунизма и отблъскват безпартийните комунисти откомунистическия идеал.

Другари,
Политическият съвет на ЦК на БКП/р/ се обръща към вас за помощ. Не, другари. Не финансова помощ. Ние доказахме на българското общество, че отделяме от залъка си, за да достигне информация до трудещите се. Ние сме готови с кръвта си да пишем своите вестници, но знаем, че на нас народът ще повярва, защото сме част от този корен народен.

Другари, нуждаем се от морално-политическата ви подкрепа!

Нима ще позволите новото поколение комунисти в България да бъде обречено на мрака и разложителна апатия да се възцари в нашето общество?

Повече от всякога сме убедени, че сам всеки един от нас, комунистите, е обречен да бъде слаб и да изостави защитата на единството между трудещите се за благото на справедлива обществено-политическа уредба.

Повече от всякога сме убедени, че за да се противопоставим на идеологическите си противници и врагове в името на бъдещето, ние, комунистите ленинци, сме задължени пред историята да търсим пътя на обединение.

Вярваме, че нашето обединение в четвърти Комунистически Интернационал предстои, за да върнем вярата у хората, за да има надежда за светло бъдеще, за да поемем отговорността и като горкиевия Данко да изведем народите през тъмната гора към жадуваната, желаната родина - светлината!

Другари,
Народните маси чакат от нас решителни действия.

На борба!

София, 7 август 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 13 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА СОФИЙСКИЯ КЛУБ ЗА ЛИБЕРАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ ПО ВЪПРОСА ЗА ГЛАСУВАНЕТО НА БЪЛГАРИТЕ, ЖИВЕЕЩИ В ЧУЖБИНА.


На 7 август 1991 г. бяха гласувани два текста от новия избирателен закон за начина на гласуване на българите, живеещи или пребиваващи в чужбина. Резултатът: "Българските патриоти ще гласуват в България."На 29 септември 1991 г. те би трябвало да са пристигнали по вода, суша и море, като пътните, нощните и дневните разходи са за тяхна сметка.

Класически случай на пределно ясно разграничаване. От инат и загадъчно разбран интерес "втвърдените" в БСП наложиха това решение. Доводите им са от минало свършено време.

Изразяваме нашето негодувание!

1. Да се публикуват имената на депутатите, гласували "за" българите от чужбина да се върнат за ден-два тук.

2. Да се съобщят цените на билетите до България от държави с голямо българско присъствие.

3. Депутати радикали от парламентарната група на БСП да оповестят собственото си различно становище, ако имат такова.

София, 8 август 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 13 август - Следва пълният текст на предоставения за разпространение:
УСТАВ /ЧАСТ ВТОРА/ - ПОСЛЕДНА НА ДВИЖЕНИЕТО ЗА ПРАВА И СВОБОДИ /ДПС/ - СДРУЖЕНИЕ С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ.


ЧЛЕН 8
Централното оперативно бюро е щатен изпълнителен орган на Движението за права и свободи. Седалището му е в София. Централното оперативно бюро се ръководи от председателя на Движението за права и свободи. В състава му влизат още: двама заместник-председатели на Движението, отговорният секретар и 10 членове, чиято дейност е профилирана в различни сфери и се определя от председателя на Движението за права исвободи. Към Централното оперативно бюро се назначава технически персонал от 8 души, които не са членове на бюрото.

ЧЛЕН 9
Председателят на Движението за права и свободи има следните функции:

а/той е официалният представител на движението и като пръв негов ръководител осъществява контактите с органите на държавната власт и управление, както и с други институции, свързани с дейността на Движението за права и свободи. По своя преценка и в конкретни ситуации той може да делегира тези свои права на своите заместници или на отговорния секретар.

б/ председателят на Движението за права и свободи представя организацията при осъществяване на международни контакти, срещи, конференции и др.

в/ председателят на Движението за права и свободи решава кой да бъде официалният говорител на движението;

г/ председателят на Движението за права и свободи е пръв административен ръководител на оперативното бюро и назначава тези служители в бюрото, които не са изборни;

д/ за своята цялостна дейност председателят на Движението за права и свободи се отчита пред Централния съвет и Националната конференция.

Заместник-председателите на Движението за права и свободи имат профилирани функции:

а/ единият отговаря за идеологическата и обществено-политическата дейност на движението.

б/ другият отговаря по организационните въпроси.

Отговорният секретар ръководи дейността на членовете и на техническия персонал на Централното оперативно бюро, отговаря за практическото осъществяване на решенията, взети от висшестоящите ръководни органи на движението, решава текущи организационни, технически, финансови и др. въпроси. Отчита и съгласува дейността си с ресорните заместник-председатели и с председателя на движението.

ЧЛЕН 10
Финансово-ревизионната комисия контролира паричните постъпления и тяхното разпределение и изразходване съобразно съответните структури и дейности на Движението за права и свободи. За дейността си изготвя шестмесечни отчети пред Централния съвет, както и собствена програма за упражнявания контрол. Финансово-ревизионната комисия се ръководи от председател на комисията, който се избира от нейните членове. Комисията работи на обществени начала.

ЧЛЕН 11
Комисията по етика е в състав от 11 души и се ръководи от председател, избран от нейните членове. Тя следи за спазването на програмата и устава на Движението за права и свободи, разглежда постъпилите в нея сигнали, жалби, като взема решения по тях. Изготвя шестмесечни отчети пред Централния съвет. Има правото да прави предложения за отвод на лица, заемащи ръководни длъжности, с доказани дисциплинарни и финансови нарушения. Комисията работи на обществени начала.

ЧЛЕН 12
Окръжните оперативни бюра функционират в състав: председател, заместник-председател и 3 членове, като всички се избират от окръжната конференция. Съобразно конкретните нужди в региона към окръжните бюра, които са щатно действащи органи на движението, могат да бъдат назначени от 3 до 5 технически сътрудници.

ЧЛЕН 13
Местните комитети на движението са низови организационни звена за координиране дейността на движението по места. Техният брой и териториален обхват се утвърждават от Централното оперативно бюро на движението по предложение на Окръжните оперативни бюра и те осъществяват както общата политика на Движението за права и свободи, така и решаването на местните регионални специфични проблеми. Местните комитети се избират от местните събрания на движението, катосе ръководят от председател, секретар и 3 членове - всички функциониращи на обществени начала.

ЧЛЕН 14
Всички ръководни органи на движението се избират с мандат от три години при тайно гласуване и обикновено мнозинство, като се спазва принципът за издигане на алтернативни кандидатури. На ръководни длъжности могат да бъдат избирани лица само до два мандата.


           ТРЕТО - ФИНАНСОВИ СРЕДСТВА И ФИНАНСОВА ПОЛИТИКА

ЧЛЕН 15

15.1. Финансовите средства на Движението за права и свободи се набират от:

а/ членски внос
б/ дарения, завещания
в/ спонсорска помощ
г/ рекламна дейност

15.2. От получения членски внос в местните комитети се правят следните отчисления: 30 на сто от средствата - в полза на окръжните оперативни бюра, и 50 на сто - в полза на Централното оперативно бюро. Останалите 20 на сто се използуват от местните комитети за финансирането на културно-просветни, религиозни и други прояви от местен характер, както и за други нужди.

15.3. По преценка и при наличност на достатъчно финансови средства Централното оперативно бюро, както и окръжните оперативни бюра могат да оказват финансова помощ по места при строеж на сгради, религиозни храмове и др.

15.4. Валутните приходи, които Движението за права и свободи може да получи като дарения от страната и от чужбина, се регламентират съгласно действащите в страната закони.

15.5. Цялостната дейност на Движението за права и свободи се осъществява на принципа на самоиздръжката.


ЧЕТВЪРТО - ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА

ЧЛЕН 16
Движението за права и свободи прекратява своята дейност при:

16.1. Сливане със или вливане в друга обществено-политическа организация.

16.2. Разделяне на две или повече самостоятеи организации.

16.3. Саморазпускане.

16.4. В други случаи, предвидени в законите на страната.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 13 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОПРОВЕРЖЕНИЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОМИТЕТА ЗА ТЕЛЕВИЗИЯ ПО ПОВОД СТАНОВИЩЕТО НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА ТРУДА "ПОДКРЕПА".


Заповед N 350 от 5 август 1991 год. е законосъобразна и не засяга синдикалните права на служителите - членове на секциите на КТ "Подкрепа", в Комитета за телевизия.

С горната заповед се забранява излъчването на мелодия от песента "ЛЕТИТ БИ" на заставка "БЪЛГАРСКА ТЕЛЕВИЗИЯ", поради неспазване на Закона за уреждане на колективните трудови спорове относно символичната стачка, изразяващо се в използване на националния ефир и нанасяне с това на материални щети на Комитета за телевизия.

Съгласно чл.10 от Закона за уреждане на колективните трудови спорове символична стачка се обявява чрез носене или поставяне на подходящи знаци, протестни плакати, значки и други подходящи символи.

Ефирът на Българска телевизия, който е общонационален и не принадлежи нито на служителите й, нито на синдикалните организации в нея, не може да бъде място за изразяване на синдикалния протест на отделна синдикална група. Излъчването на заставката удължава регламентираното програмно време и с това нанася сериозни материални щети на Българска телевизия, като се има предвид, че една минута чисто излъчвателно време струва 243.00 лева.

На синдикалните организации към КТ "Подкрепа" в Комитета за телевизия не е отнето правото съгласно чл. 9 от Закона 5а уреждане на колективните трудови спорове да информират за своите искания обществеността чрез средствата за масово осведомяване. На тези синдикални организации им беше дадена възможност да прочетат своето решение в ефир, представено от Диляна Грозданова на 30 юли 1991 г.след предаването "Отзвук".

Основанието за издаването на заповедта е това, че използването на националния ефир за излъчване на заставката не се вмества в определението за символична стачка съгласно чл. 10 от Закона за уреждане на колективните трудови спорове, като с това нерегламентирано излъчване се нанасят материални щети на Българска телевизия.

За така нанесените щети вследствие удължаването на програмното време може да се търси имуществена отговорност съгласно Кодекса на труда и гражданските закони.

Колкото до песента "ЛЕТ ИТ БИ", нямам нищо против тя да се излъчва в най-различните й аранжименти във време и форма, определени от музикалните редактори на Българска телевизия.

София, 8 август 1991 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: О.Сапарев

/Пресслужба "Куриер"/

 

11:00:48    
13.08.1991 г.    

Редактор: Нина Гаврилова
Технически изпълнител: Емилия Генадиева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1991 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!