София, 13 февруари 1996 година
Брой 31 /1586/
Завеждащ редакция: Нина Гаврилова
София, 13 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА ОБЩОНАРОДНИЯ КОМИТЕТ ЗА ЗАЩИТА НА НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ С ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ВОДЕНИЧАРОВ И НА ОТЕЧЕСТВЕНАТА ПАРТИЯ НА ТРУДА С ПРЕДСЕДАТЕЛ МИНЧО МИНЧЕВ КЪМ ГЛАВНА ПРОКУРАТУРА, ВЪРХОВНИЯ СЪД И КЪМ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСА ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНОТО ПРЕСЛЕДВАНЕ И МЯРКАТА ЗА НЕОТКЛОНЕНИЕ НА БИВШИЯ ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДЪРЖАВНИЯ СЪВЕТ НА НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ТОДОР ЖИВКОВ.
УВАЖАЕМИ ГЛАВЕН ПРОКУРОР,
Вече пет години продължават опитите да бъде осъден като обикновен престъпник бившият държавен глава г-н Тодор Живков. Обвиненията на прокурорите не издържат в съдебната зала. Гражданите на Република България, оставени в това време на произвола на истински престъпници благодарение и на вашето бездействие, вече добре разбират, че процесите срещу Тодор Живков са политически. Те все по-често открито се изказват в негова защита и все по-категорично искат прекратяване на този съдебен фарс, който с нищо не допринася за международния престиж на държава, скъсала с авторитарния стил на управление.
За престъпник може да бъде обявен само гражданин, който е нарушил българските закони. В новата демократична конституция на Република България съществува специална разпоредба, съгласно която "Никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което не е било обявено от закона за престъпление към момента на извършването му" /чл.5, ал.3/. В този смисъл при съществувалото сливане на управляваща партия и държава до 1989 г. всички действия на държавния глава са били законни. Следователно от г-н Тодор Живков не може да се търси наказателна отговорност. Той трябва да поеме само своята политическа отговорност за своето 35-годишно управление пред българското Народно събрание и българския народ.
Настоящата подписка на 10 000 български граждани е в защита на бившия държавен глава на Народна република България г-н Тодор Живков. Тя е събрана само за няколко дни още през лятото на 1995 г. от симпатизантите на Общонародния комитет за защита на националните интереси /ОКЗНИ/. Подписката е спонтанна реакция на обикновените хора от различни краища на България, които дадоха своя подпис за "свобода на Тодор Живков и за възстановяване на гражданските му права". Всички подписали се са дълбоко убедени, че продължаването на делата срещу г-н Тодор Живков е срам за демократична България. Тези дела вече се обръщат срещу тези, които безполезно, политически пристрастно и непрофесионално ги образуваха през 1991 година.
Господа представители на независимата съдебна власт, предоставяме ви поредната възможност да измиете част от позора, който лепнахте на цяла България. Вгледайте се в основния закон, сложете ръка на сърцето си и прекратете наказателното преследване и мярката за неотклонение на бившия председател на Държавния съвет на НРБ г-н Тодор Живков!
Българският народ ще оцени по достойнство вашето справедливо решение.
България над всичко!
София, 17 януари 1996 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОКЗНИ:
Румен Воденичаров
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОПТ:
Минчо Минчев
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 13 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
АНАЛИЗ /ЧАСТ ВТОРА - ПОСЛЕДНА/ "ЧАСТНАТА МЕДИЦИНСКА ПРАКТИКА Е БЕЗ АЛТЕРНАТИВА" НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ДРУЖЕСТВОТО НА ЧАСТНО ПРАКТИКУВАЩИТЕ ЛЕКАРИ КЪМ БЪЛГАРСКИЯ ЛЕКАРСКИ СЪЮЗ ДОЦ. АТАНАС ЩЕРЕВ.
Пето. Не по-маловажна причина за необходимостта от частна практика и по-широкото й развитие е състоянието на болничната база и апаратура. Сега болничната и поликлиничната база се рушат. Нищо не се прави, нищо ново не се строи, няма пари за ремонт на апаратурата. Има ли регламентирана частна медицинска практика в държавните здравни заведения, то частните капитали на лекари, на хиляди, на десетки хиляди лекари ще се влеят в здравните заведения. Нима частният капитал не е национален капитал, нима само държавният капитал е национален капитал? Защо не се стимулира тази възможност на частния капитал - да навлезе в здравеопазването? Това ще бъде единственият начин да се увеличат парите, които се влагат в здравеопазни дейности, в България. Да разчитаме, че ще се увеличи процентът на средствата, отделяни от бюджета, е направо смешно, когато виждаме какво е състоянието на икономиката ни. Естествено е, че няма никакви пречки в пустеещите болници и поликлиники от една трета до половината от сградния фонд и апаратурата да се предостави на частно практикуващите лекари. Разбира се, срещу съответен наем, срещу съответни пари за апаратурата, една част от която ще се използва за бедните хора без доходи. Това не е направено досега, защото липсват ясна цел и виждане на възможностите за развитие на здравеопазването. Когато се говори, че няма кой да плаща на частно практикуващите лекари, е достатъчно човек само да спре на един светофар и да започне да брои колите, които минават покрай него и които са на стойност 50 000-100 000 долара и нагоре. Тогава ще се види, че има хора в България, които ще влязат в частните здравни заведения, ще платят за такива медицински услуги, каквито се предлагат в чужбина. И една голяма част от тези пари ще останат в болничните заведения, за да се използват за лечението на болни с ниски доходи.
Шесто. Доходите на медицинските кадри в бедните държави задължително изостават от тези на останалите професии, тъй като в една бедна и корумпирана държава трябва да се дадат повече и по-големи заплати на полицията, на военните, на съдии, на прокурори, дори и на чиновници. Медицинските служители и по-специално лекарите и стоматолозите ще бъдат винаги в долната трета или на дъното на социалната стълбица. Мотивацията за навлизане в лекарската професия на младежи и девойки, на талантливи млади хора, естествено, ще намалее. Естествено е това да се отразява и на мотивацията на лекари и стоматолози да работят всеотдайно за здравето на пациентите си.
Седмо. Различното ниво на работната сила нарушава съотношението лекари към среден медицински персонал и това не може да бъде коригирано, защото държавата обучава все повече и повече лекари без съответния брой средни медицински кадри, а по този начин за ефективно здравеопазване изобщо не може да се говори. В бедната държава, когато парите не достигат за здравеопазване, то е естествено, че няма да стигат и парите за обучение в медицината, а също така и за медицинската наука. Ние сме свидетели как в развитите страни частните инвестиции подпомагат образованието, процеса на обучение, а също така и какво е мястото на частните инвестиции в развитието на науката. Вложените средства са фундаментите на образованието и науката и са основата за развитие в бъдеще на всички медицински дейности и на медицинската наука въобще.
Осмо. Нашето здравеопазване никога не е било безплатно, то беше и продължава да бъде бюджетно - финансирано с мизерни средства в поликлиники и болници и с покриване на всички необходими разходи в миналото за бременни, деца до 3 години и АБПФК, а сега за контингент на префасонираната правителствена болница.
С развитието на държавното регулиране на здравеопазните дейности контролът може да бъде само един - следене, проверка и наказание при съответните пропуски. И обратно, когато има частна медицинска практика, сдруженията от болни излъчват свои представители, които сключват договори с частно практикуващия лекар и именно това е контролът, това са настоятелите, които би трябвало да контролират както отделния лекар, така и поликлиничната и болничната дейност. Това е потребителят, крайният потребител - обикновеният човек в градове, квартали и села, с който пряко в контакт влиза частно практикуващият лекар, и това е прототип на здравно осигурителна система.
В заключение може да се каже, че частната медицинска практика в медицинските заведения - регулирана, регламентирана и проведена във всичките й форми и най-вече в медицинските заведения - болници и поликлиники, е без алтернатива. Всяко друго разрешаване на въпроса за реформа в здравеопазването крие опасност от социални сблъсъци, от задълбочаване на корупцията и от намаляване на ефективността от здравеопазните дейности, което е най-важното.
Инструкциите и забраните няма до доведат до нищо добро. Известно е, че забраните са ефикасни единствено при тоталитарната система. Свободното гражданско общество не забранява алкохола, абортите, дори наркотиците, а търси пътища за разумно преодоляване на злото. Забраната е средство, с което някой се мъчи да спре един процес, защото не вижда по какъв разумен начин може да му повлияе. А за нашето здравеопазване разумното решение е всестранно развитие и подпомагане на частната медицинска практика в условията на държавните здравни заведения, а също така и извън тях.
/Пресслужба "Куриер"/
13:10:10
13.02.1996 година
Редактор: Лилия Томова
Технически изпълнители: Иванка Тодорова
Павлина Стефанова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА
Copyright © Пресслужба "Куриер”, 1996 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!
Twitter
Facebook
