София, 13 декември 1996 година
Брой 138 (1693)

София, 13 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ КООРДИНАЦИОНЕН СЪВЕТ НА НОВА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ С ПРЕДСЕДАТЕЛ Д-Р ВАСИЛ МИХАЙЛОВ, ПРИЕТО НА ЗАСЕДАНИЕ В СОФИЯ НА 8 ДЕКЕМВРИ 1996 ГОДИНА.

Националният координационен съвет на Нова социалдемократическа партия (НКС на НСДП) смята, че:

Вече повече от месец след победните президентски избори Съюзът на демократичните сили (СДС) няма стратегия за предизвикване на предсрочни парламентарни избори с всички допустими от закона парламентарни и извънпарламентарни средства, с което рискува да загуби доверието на българския народ.

Проведени сега, едни предсрочни парламентарни избори биха гарантирали на СДС съкрушително мнозинство в Народното събрание, като има реален шанс самата Парламентарна група (ПГ) на СДС да има абсолютно мнозинство.

Към днешна дата е пропуснат шансът за успешен вот на недоверие към кабинета на Жан Виденов, като се използва набраната победна инерция от президентските избори и тежките противоречия в Българската социалистическа партия (БСП).

Вместо да се ангажира с решаването на националните проблеми, СДС по предложение на Националния изпълнителен съвет (НИС) започна изненадващо да се занимава с партийно строителство, измествайки вниманието на всички от главната си политическа цел към вътрешноорганизационни въпроси.

НКС на Нова СДП по принцип не намира за уместно да дискутира устройствените въпроси на СДС, но след като проблемът вече е поставен, длъжни сме да изкажем своето становище, че идеята за превръщането на СДС в партия е категорично неприемливо по следните основни съображения:

- сегашната същност на СДС като национално движение на партии, организации и граждани, организационно оформено като политичека коалиция, е най-удачната за преходния период, тъй като дава широки възможности за политическо действие и разширено електорално влияние;

- сега СДС е национално движение с общодемократичен характер и трябва да остане такова, докато изпълни своята политическа мисия

- трайно отстраняване на БСП от властта, а впоследствие - и от демократичното политическо пространство;

- в момента СДС като коалиция заема целия демократичен политически спектър, без претенции за монополизъм; превръщането му в партия ще стесни идеологическото му пространство само вдясно, с което ще освободи лявата част за БСП - нещо, което е спасителен вариант за нея;

- превръщането на СДС в партия няма да доведе до положителен резултат в организационно отношение - СДС и сега действа като единен политически организъм, като съгласно политическото споразумение и статута, Решенията на ръководните органи (НКС и Националната конференция) са задължителни за всички формации, за всички структури и за ПГ на СДС, освен ако под идеята за организационно укрепване не се крие идеята за въвеждане на "демократически централизъм" и създаване на дисциплинирана организация в стил БКП;

- сегашната структура на СДС е доказала себе си в едни успешни президентски избори и всякакви промени в момента са безотговорни;

- идеята, че хомогенизирането на СДС ще ликвидира вътрешните противопоставяния в съюза, е несъстоятелна; нещо повече - от сблъсък на позиции и мнения на партии и организации, те ще се изродят в противоречия между приятелски кръгове на базата на групови и икономически интереси;

- кадровата политика на СДС с нищо няма да се подобри от факта на превръщането му в партия (и досега формациите в СДС никога не са поставяли въпрос за квоти в органите на властта). Необходими са не организационни преустройства, а изработване на единни обективни критерии за издигането на кадри и формирането на работни екипи при добра информационна база;

- коалиционният характер на СДС не само не затруднява международните му контакти, но и дава изключителната възможност за най-широки връзки с всички демократични политически формации по света.

НКС на Нова СДП одобрява действията на Политическия съвет на Нова СДП за изтеклия период като искането за внасяне на вот на недоверие на правителството преди президентските избори и искането за незабавно внасяне на вот за цялостната политика непосредствено след тях, както и обръщението към парламентарните групи на Обединените демократични сили /ОДС/ от 26 ноември 1996 година и настоява пред НКС на СДС за:

1. Категорично решение на НКС на СДС за неучастие и неподкрепа от страна на СДС на програмно, коалиционно или каквото и да е друго правителство на "националното спасение" в рамките на 37-то Народно събрание.
 
2. Спешно изработване на стратегия за действие на СДС за предизвикване на предсрочни парламентари избори чрез парламентарен и извънпарламентарен натиск.

3. Националноотговорна позиция и прекратяване на двусмисленото поведение от страна на СДС по отношение на въвеждането на валутния борд.

4. Прекратяване на дискусията за организационното устройство на СДС като отвличаща вниманието от основната цел - предизвикване и спечелване на парламентарни избори и поемането на управлението на страната.

(Пресслужба "Куриер")

* * *

София, 13 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ "С ОТГОВОРНОСТ ПРЕД БЪДЕЩЕТО НА БЪЛГАРИЯ" НА РАДИКАЛДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ В БЪЛГАРИЯ С ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ, ПРИЕТА НА НАЦИОНАЛНО СЪВЕЩАНИЕ НА 7 ДЕКЕМВРИ 1996 ГОДИНА В СОФИЯ

На 7 декември 1996 година се проведе Национално съвещание на Радикалдемократическата партия в България (РДП) с участието на Изпълнителния комитет (ИК) на РДП, Националния партиен съвет (НПС) на РДП и председателите на местните организации на партията в страната. Обсъдена бе актуалната политическа ситуация България в два основни аспекта: поведението на демократичните сили спрямо опасното за България правителство на Българската социалистическа партия (БСП) и предложението на Националния изпълнителен съвет на Съюза на демократичните сили (НИС на СДС) за трансформирането на СДС в единна политическа партия. НПС на РДП прие следното становище:

1. По-нататъшното отлагане на вече закъснелия вот на недоверие към правителството на Жан Виденов противоречи на решенията на VIII-та Национална конференция на СДС, създава условия за укрепване на властта на БСП и за заличаване на политическия актив, спечелен от Обединените демократични сили чрез победата на президентските избори.

2. Основната цел и задача на демократичните сили в България днес е:
а) предизвикване на предсрочни парламентарни избори с всички законни парламентарни и извънпарламентарни средства;
б) спечелване на предсрочните парламентарни избори от Обединените демократични сили и стабилно управление за четиригодишен период.

3. Изграждането на СДС като партия по модела на провалилата се исторически БКП - партия на демократичния централизъм и единоначалието, е грешен път за развитие на демократичните сили в България.

4. РДП като партия е доказала в много драматични моменти от историята на СДС, че може да носи общата отговорност и да поставя единството и успеха на демократичните сили над тяснопартийните интереси.

5. В този важен исторически и съдбовен за България момент РДП е против разцеплението и конфронтация в СДС, откъдето и да идват те. НПС на РДП заявява, че партията няма да се превръща в източник на противопоставяне и напрежение в СДС. Радикалдемократическата партия очаква спокойствие, толерантност и взаимни компромиси от страна на заемащите крайни позиции.

6. НПС на РДП преценява, че по-нататъшното идейно и организационно развитие на СДС трябва да се извършва в две основни насоки:
а) обединяване и окрупняване на членовете на СДС (партии, организации и клубове) на социална и идейна основа;
б) разработване на ясни и прозрачни демократични процедури за издигане на кандидатури за всички равнища на управление, изключващи кариеристични амбиции на партии и отделни членове.

7. Тези две основни насоки трябва да намерят израз в добре премислени и балансирани промени в статута в устава на СДС.

Като дясноцентристка либерална политическа партия РДП смята, че посочените организационни и структурни промени отстъпват по важност и актуалност на проблема за предсрочните парламентарни избори. Затова ние очакваме IX-та редовна конференция на СДС да бъде Конференция на победата, а не конференция на конфронтацията и разцеплението.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 13 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕШЕНИЯ НА НАЦИОНАЛНАТА КАМАРА НА КОНСЕРВАТИВНАТА И ЕКОЛОГИЧНА ПАРТИЯ, ПРИЕТИ НА ЗАСЕДАНИЕ НА 7 ДЕКЕМВРИ 1996 ГОДИНА В СОФИЯ

На Националната камара на Консервативна и екологична партия (НК на КЕП), проведена на 7 декември 1996 година в град София, присъстваха представители от всички региони на страната.

След дискусия и анализ на политическата обстановка Националната камара на КЕП взе с пълен консенсус следните решения:

1. КЕП подкрепя предложението на Националния изпълнителен съвет (НИС) за изграждане на единна организация Съюз на демократичните сили, регистрирана по Закона за политическите партии.

2. Възлага на ръководството на КЕП:
- да внесе предложение в Националния координационен съвет (НКС) за свикване на Националната конференция на Съюза на демократичните сили (СДС) до средата на януари 1997 година.
- да предложи на НКС да упълномощи НИС да разработи устав на съюза, позволяващ двойно членство на партиите и организациите и програма за управление.
- в устава да бъдат заложени ясни критерии и правила за издигане на ръководни кадри на всички нива.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАЦИОНАЛНАТА КАМАРА НА КЕП:
ГЕОРГИ АНАНИЕВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОНСЕРВАТИВНА И ЕКОЛОГИЧНА ПАРТИЯ:
СВЕТЛАНА ДЯНКОВА

(Пресслужба "Куриер")

* * *

София, 13 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕШЕНИЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ НА ОБЕДИНЕН ХРИСТИЯНДЕМОКРАТИЧЕСКИ ЦЕНТЪР, ПРИЕТИ НА ЗАСЕДАНИЕ В СОФИЯ НА 7 ДЕКЕМВРИ 1996 ГОДИНА

В резултат от двегодишното управление на Българската социалистическа партия (БСП) страната ни е доведена до невиждана криза. Изходът е в ново национално съгласие, което може да се постигне само чрез предсрочни парламентарни избори. Мнозинството, което ще управлява след тези избори, трябва да получи ясен мандат от народа си, независимо дали ще управлява със или без валутен борд. Националният съвет на Обединения християндемократически център (ОХДЦ) предлага:

1. Да се внесе до края на януари вот на недоверие на правителството на БСП.

2. Съюзът на демократичните сили (СДС) да прерасне в Национално движение с единна структура и с ясни механизми.

3. Партиите и организациите - членове на СДС, запазват съществуването си. На членовете им се гарантира членство по право в Националното движение - СДС. Премахват се партийните квоти в органите на СДС, като се запазва досегашният кадрови потенциал.

4. Да се създадат комисии за изработване на програма и организационни правила на Националното движение - СДС.

5. Кандидатури за ръководни и изборни длъжности да се издигат след обсъждане на широки форуми и в предварителни избори.

В този тежък за страната момент най-важното е да се продължи конструктивният диалог с цел да се предизвикат и да се спечелят предсрочни парламентарни избори, да се поеме отговорността за управлението на България и извеждането й от кризата.

(Пресслужба "Куриер")

* * *

София, 13 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА НАЦИОНАЛНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ НА СЪЮЗА НА РЕПРЕСИРАНИТЕ В БЪЛГАРИЯ СЛЕД 9 СЕПТЕМВРИ 1944 ГОДИНА (8 ДЕКЕМВРИ 1996 ГОДИНА, СОФИЯ)

Членовете на Съюза на репресираните след 9 септември 1944 година въз основа на своя богат половинвековен политически опит смятат, че сега, когато България е доведена до страхотна икономическа, финансова и социална катастрофа от пагубното управление на Българската социалистическа партия (БСП) и текат интензивни политически процеси, Съюзът на демократичните сили (СДС) трябва да поеме своята политическа отговорност пред българския народ. Да насочи усилията и дейността си към предизвикване на предсрочни парламентарни избори за спасяване на нацията и на България.

Победата в президентските избори върна вярата и ентусиазма на нашия народ. Той отново повярва в своето демократично бъдеще.

Победата на президентските избори доказа, че съществуващата в СДС формула е печеливша. Становището ни е, че тази структура може да се усъвършенства, но не и основно да се променя.

Съюзът на репресираните категорично заявява, че като член - основател на СДС, остава в коалицията. Той е носител на политическия и на моралния капитал в борбата срещу комунизма.

СДС като коалиция покрива по-широк политически спектър, отколкото като партия - в национален и в международен аспект.

Съюзът на репресираните няма да допусне да стане проводник за разделение в СДС. Той ще работи за неговото единение, укрепване и победа.

(Пресслужба "Куриер”)

* * *

София, 13 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ "ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ ТРЯБВА ДА ПОЕМАТ СВОЯТА ОТГОВОРНОСТ ПРЕД НАЦИЯТА" НА НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ "ЕКОГЛАСНОСТ". Документът е огласен на пресконференция в БТА на 5 декември 1996 година от председателя Едвин Сугарев.

Скъпи приятели,

България загива пред очите ни. Управлението на Българската социалистическа партия (БСП) докара страната ни до национална катастрофа, постави под въпрос самото ни национално оцеляване. Демократичните сили трябва да поемат своята върховна отговорност и да обединят усилията си в името на спасението на своя народ. Всички други проблеми трябва да бъдат оставени настрана. Днес нашите приоритети са:
- отстраняването на бившите комунисти от всички сфери на властта;
- постигането и спечелването на предсрочни парламентарни избори;
- гарантирането на пълен мандат за едно демократично правителство, призвано да реализира програма за национално спасение.

В името на това трябва да бъдат изоставени всякакви вътрешни противоречия и организационни проблеми, защото България днес е изправена пред най-голямото унижение в своята национална история: да бъде поставена под опека, да бъде обвързана в усмирителната риза на паричния съвет. Защото над 80 процента от българите днес живеят под границата на жизнения минимум, защото ни очаква реален глад и защото много хора наистина няма да преживеят зимата. Защото плащанията, които ни очакват през следващата година, надхвърлят възможностите на съсипаната ни икономика. Защото всеки изминал ден задълбочава агонията на страната ни. Защото корупцията пълната безотговорност на управляващите са опасни в най-прекия и буквален смисъл на думата. Ето защо ние настояваме за предприемане на всички възможни действия за оказване на парламентарен и извънпарламентарен натиск върху управляващото правителство и излъчилото го парламентарно мнозинство. Заявяваме, че макар и дошли на власт по демократичен път, социалистите упаржняват престъпна политика на геноцид срещу български народ. И че на тази политика трябва да се сложи край - днес, защото утре ще е късно.

Съвсем наскоро Обединените демократични сили (ОДС) обявиха своята основна политическа цел: предизвйкването и спечелването на предсрочни парламентарни избори. Дни след това Националният изпълнителен съвет (НИС) на Съюза на демократичните сили (СДС) излезе с обръщение, призоваващо към трансформацията на съюз (имащ статут на национално движение от партии, организации и граждани) в политическа партия.

Между двете намерения има неразрешимо противоречие. Да се занимаваме днес, в този съдбоносен за България момент с партийно строителство и с процедура, чието нормално провеждане изисква най-малко половингодишен срок, значи да се вглеждаме в собствения си пъп, да се насочим към вътрешните си проблеми и да загърбим националните, да отвличаме общественото внимание от краха на БСП към собствените си проблеми, да похабя нахалост натрупаната по време на президентските избори обществена енергия. На подобно лекомислие ние нямаме право - и България няма да ни прости.

Ние винаги сме работили за това СДС да укрепва като единен политически субект. Нещо повече - ние бяхме сред инициаторите на тази идея в трудните месеци на 1993 година. Ние работихме за единението на съюза, за създаването на местните клубове, за успешния ход на структурната реформа. Но сме категорично против чрез спорни инициативи да се подменят приоритетите на СДС и цялата демократична общност, да се запълва вакуума на нашето бездействие спрямо управляващите и загробващите България.

Най-категорично заявяваме, че:

1. Днес, достигнала до самото дъно на финансовата и икономическата катастрофа, България се нуждае oт избори и национално оттоворно правителство, а не от съмнителни партийни градежи на основната политическа сила, способна да осъществи тази цел.

2. Настоящата организационна формула на СДС бе изпитана по време на президнетските избори и спечели доверието на 60 процента от избирателите. Няма никакви гаранции, че проблематичното превръщане в политическа партия гарантира същия резултат.

3. СДС в момента обединява партии и организации, покриващи почти целия политически спектър. Партийната структура априори изисква конкретна политическа идентификация, която неизбежно ще ограничи електоралното влияние на съюза. Ако бъдещата партия бъде градена на християндемократическа или консервативна основа, то адаптацията примерно на социалдемократическите формации става невъзможна - и обратното.

4. Превръщането на СДС в партия неизбежно ще остави свободни политически пространства както в лявата така и в дясната страна на политическия спектър. При ситуирането на партия СДС като дясноцентристка формация пространствата вляво ще се заемат от либералната формация около д-р Желев и от отцепили се от БСП социалдемократически формации, вдясно ще се настани Българският бизнес блок (БББ) на Жорж Ганчев.

5. Превръщането на СДС в партия изисква политическо харакири тъкмо от тези партии, които рискуваха всичко, включително и собственото си единство, за да останат именно в СДС. Не съществува политически морал, който да позволява примерно на партиите в Народен съюз или на Движението за права и свободи /ДПС/ да се гледа като на достойни коалиционни партньори, а на коалиционните партньори в самия СДС да се предоставя единствено перспективата за заличаване на тяхната политическа идентичност. Силово налаганата от НИС процедура предполага в България да има Демократическа партия - но тази на Стефан Савов, да има социалдемократи - но тези на д-р Дертлиев и на Александър Томов, да има еколози - но само в лицето на партниращия на БСП Политически клуб.

6. Превръщането на СДС в партия изисква пълен консенсус между всички досегашни коалиционни партньори, подписали политическо споразумение и чрез тези си подписи създали СДС като реален политически субект. Това означава всяка една от партиите, участващи в коалицията, да свика своя национален форум и да вземе решение за собственото си самозакриване. Напускането на една или няколко партии (каквато перспектива е просто очевадна и в момента) е твърде скъпа за планираната от НИС операция - защото ще разруши доверието в единството на българската опозиция и ще елиминира съществуващите възможности за постигане и спечелване на предсрочни парламентарни избори. Ако бъде предприета друга процедура - примерно свикване на Национална конференция, която да прерасне в учредителен конгрес без постигането на консенсус между досегашните коалиционни партньори в СДС, то това би била най-мащабната операция за отлюспване и най-тежкото политическо престъпление в историята на СДС.

7. Инициативата за превръщане на СДС в политическа партия изобщо не е в прерогативите на НИС. Крайно време е неговите членове да свикнат с мисълта, че са изпълнителен, а не рашаващ орган. Длъжни сме да изразим своето недоумение от факта, че постигнатото с лидера на СДС Иван Костов джентълменско споразумение дискусията по въпроса да се води едва след заседанието на НКС, изобщо не беше спазено. Нещо повече - беше предприета мащабна кампания в масмедиите в подкрепа на идеята СДС да се превърне в партия, а общинските събрания в цялата страна бяха подложени на масиран натиск от страна на служителите в Национална координация.

8. Поставянето на този организационен проблем като приоритетен за СДС ни задължава да поставим въпросите: смята ли настоящото ръководство на коалицията изобщо да предприеме някакви действия за предизвикване на парламентарна криза и предсрочни парламентарни избори или не? По силата на каква логика БСП, бидейки партия, се мъчи да се представи като коалиция, а СДС, бидейки национално движение от партии, организации и граждани, се стреми към обратното? С какви аргументи или по силата на какви договорености основната опозиционна сила оставя своите политически опоненти на спокойствие точно в най-тежкия за тях момент? Защо на идеята да бъде внесен вот на недоверие към правителството на Жан Виденов се гледа едва ли не като на ерес и как НИС ще оправдае своята повече от странна нерешителност, ако след конгреса на БСП се появи ново социалистическо правителство, спрямо което всякакви вотове ще се окажат за месеци напред безсмислени?

НИЕ НАСТОЯВАМЕ ЗА:

1. Незабавно внасяне на вот на недоверие за политиката на геноцид, упражняван от правителството на БСП спрямо българския народ.

2. Последваща каскада от вотове на недоверие спрямо социалистическото правителство, независимо от изхода на конгреса на БСП, до постигането на предсрочни парламентарни избори.

3. Използването на всички форми за извънпарламентарен натиск, включително и пълен бойкот на парламента, от депутатите на Обединените демократични сили.

4. Неприемане на прилагането на формулата на паричен съвет от управляващото сега мнозинство, доказало своята неспособност да управлява.

5. Отлагане на всички проблематични и отвличащи вниманието дискусии за организационната формула на СДС за периода след спечелването на предсрочните парламентарни избори.

Длъжни сме да заявим, че ако бъде направен опит да бъде наложена силово волята на НИС за превръщането на СДС в политическа партия, Национално движение (НД) "Екогласност" ще свика моментално своя национален форум и ще постави с цялата му острота въпроса за бъдещата политическа позиция на организацията. Настоящото ръководство заявява предварително, че не възнамерява да остави екологичните проблеми на България в ръцете на фантомни послушници на БСП и обвързва тази си позиция и своята оставка с решението на бъдещото Общо събрание, което ще бъде свикано преди планирания от НИС учредителен конгрес на партията СДС.

(Пресслужба "Куриер")

* * *

София, 13 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ ГРУПИ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ, НА НАРОДЕН СЪЮЗ - БЪЛГАРСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ, ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ, И НА ДВИЖЕНИЕТО ЗА ПРАВА И СВОБОДИ ПО ПОВОД НА СЪБИТИЯТА СЛЕД ПРОВЕДЕНИТЕ В СР ЮГОСЛАВИЯ ИЗБОРИ ЗА МЕСТНИ ОРГАНИ НА ВЛАСТТА. Документът е адресиран до лидера на Сръбско движение за обновление Вук Драшкович, до председателя на Демократическата партия Зоран Джинджич и е огласен в Народното събрание на 4 декември 1996 година.

С тревога следим развитието на събитията в съседна Сърбия, предизвикани от отказа на официалните власти да признаят изборите за местна власт. Обстоятелството, че те бяха спечелени в главните градове на страната от представителите на опозиционната коалиция "Заедно" не дава право на правителството на президента Слободан Милошевич да отхвърли резултатите от народния вот.

Смятаме за напълно справедливи протестите на широки слоеве от сръбската демократична общественост, която настоява единствено и само за спазване на нормите на сръбската конституция и на общоприетите демократични ценности. Именно заради това са още по-неразбираеми реакциите на официалните сръбски власти, които извършват арести на демонстранти и предприемат акции на сплашване срещу участниците в масовите протестни действия.

Ние заявяваме, че очакваме от правителството в Белград да се придържа към нормите за защита на демократичните свободи и човешките права, да не прилага насилие срещу мирно протестиращите сръбски привърженици на свободата и да признае резултатите от изборите за местна власт. Това е в интерес на сръбския народ, който по този начин по-бързо ще преодолее последиците от международната изолация и ще се интегрира в европейската демократична общност.

(Пресслужба "Куриер")

* * *

София, 13 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОГРАМНА ДЕКЛАРАЦИЯ (ЧАСТ ВТОРА - ПОСЛЕДНА) НА ЛИБЕРАЛНО-ДЕМОКРАТИЧНА АЛТЕРНАТИВА, ПРИЕТА НА УЧРЕДИТЕЛЕН КОНГРЕС (30 НОЕМВРИ 1996 ГОДИНА). На конгреса е избран Национален изпълнителен съвет с председател проф. Борис Гълъбов.

За нас президентската република не е самоцел. Тя е средство за постигането на големите цели на българската демокрация, които досега не бяха постигнати.

Първо, възможно най-бързото изваждане на страната от тежката криза, в която се намира сега.

Второ, енергично и смело осъществяване на закъснелите, но неизбежни икономически реформи, които представляват главното съдържание на самия преход; на трансформацията на стопанството от държавно-монополистично в съвременен пазарен тип икономика.

Трето, промяна в структурите на властта чрез нейната децентрализация: създаване на силна местна власт - властта, която е най-близо до хората.

Четвърто, създаването и укрепването на силна и широко представена средна класа, без която демокрацията би била несигурна и крайно нестабилна.

За нас, либералите, средната класа е не само гръбнак на демокрацията. Тя е основният елемент на гражданското общество, което може да опонира и да партнира на държавата. Средната класа е и гарант за съществуването, защитата и опазването на традиционните либерални ценности във всички области на обществения живот:

в икономиката - частна собственост, частна инициатива, свободно предприемачество, свободна конкуренция, пазарът като най-голям демократ;

в политиката - политически плурализъм, свобода на словото и печата, толерантност към другите, които са различни от нас; защита на човешките права; защита правата на малцинствата: етнически, религиозни, политически; защита на тяхната културна идентичност;
    
в хуманитарната област - свободно и пълноценно развитие на способностите на отделния индивид, възможности за личностна изява и реализация на индивида, превръщане на индивида в гражданин и гражданска личност и т.н.

С една дума - човешкият индивид и неговата свободна инициатива като отправна точка за описанието и подреждането на цялата либерална вселена.

При днешните български условия обаче пътят за осъществяването на тези високи идеали на либералната демокрация минава през президентската република.

Ние възнамеряваме да се борим за нея чрез:

* създаването на мощна либерална формация, която изрично да се ангажира с тази задача в програмата си;

* инициирането на широко народно движение за промяна на конституцията в този смисъл;

* провеждане на референдум и насрочване на избори за Велико народно събрание, което да гласува тази промяна.

Никой не трябва да си прави илюзии, че тази борба ще бъде лека.

Чрез основаването на Либерално-демократична алтернатива ние искаме да създадем алтернатива на политическото статукво в България, установено след 1991 г. и ревностно пазено от крепителите на двупартийния модел. Ние искаме да сменим плоскостта на политическия живот, оста, около която да се въртят политическите събития; искаме да сменим правилата на играта с демократични средства и по волята на едно мнозинство от граждански личности.

Ние не сме алтернатива "срещу" или "против" останалите демократични формации - с либерално или социалдемократично направление, а на застиналия политически модел в страната. Ще работим с всички антикомунистически опозиционни сили - сега и в бъдещия парламент, за печелене на нови територии от политическото пространство.

Много е вероятно нашите усилия за по-дълбоки промени на нещата да бъдат възприети като стремеж за преразпределение на демократичното пространство. Всъщност ние разширяваме политическата територия на българската демокрация в едно ново измерение, за което не се досеща или не може да работи нито една от значимите демократични формации.

Самият факт, че на последните президентски избори голяма част от избирателите не гласува, а сред гласувалите друга внушителна група потърси алтернатива на двуполюсния модел, показва, че вече реално съществува друго политическо пространство. То не трябва да се оставя на популистите, демагозите, фалшивите противници на двуполюсния модел и всякакви други мутанти на комунизма.

Това пространство по право принадлежи на демократичните сили и в частност на голямата либерална общност, която е в състояние да предложи алтернатива на проваления модел.

Нашият шанс е в подкрепата на народа, бизнеса, критично мислещата част от интелигенцията.

Все по-голяма част от населението започва да узрява за такава промяна. Все повече хора започват да се досещат, че има нещо сбъркано в самата конструкция на държавната машина, щом при смяната на шест правителства и три парламента вместо да се оправяме, ние продължаваме да пропадаме. Все повече хора стигат до извода, че така повече не може да се живее.

Поради жестоката криза, която души и мъчи голямата част от народа и го докарва до отчаяние, поради естественото непознаване на теориите за държавата и правото, за демократичната уредба на държавата, непознаване дори на принципа на разделението на властите, идеята за промяна неизбежно кристализира в уродливата представа за извънредни мерки, въвеждане на извънредно положение, военна диктатура, преврати и всякакви други безумни решения, които биха могли само да ни довършат като държава.

Ние нямаме право да се сърдим на народа за тези виждания. Крайното отчаяние и безизходицата всичко могат да родят.

В такива случаи трезвите и отговорни политици са длъжни да оглавят народното недоволство, като направят всичко възможно да насочат инстинктивния и неясен стремеж за промяна в разумната посока - към промяна на конституцията, на формата на държавно управление, за да бъде създадена силна, ефективна, граждански контролирана и отговорна държавна власт, която може да решава проблемите на обществото.

Това трябва да се прави още сега. Утре, когато стихийното недоволство се излее на улицата и започне да руши, ще бъде късно. Тогава никой няма да слуша аргументи.

Това ще бъде времето на популистите, на неразумните решения, които откриват пътя и към диктатура.

Сега са необходими дълбоки промени. Времето работи за нас!

Мнозинството от българския народ иска радикална смяна на политическото статукво, установено след 1991 г.

Това мнозинство не желае повече да се примирява с него.

Големият въпрос е ще успеем ли да го убедим в своята правота, в разума на нашите идеи, защото нищо голямо в обществото не може да бъде направено без широката народна подкрепа. Нека тук да хвърлим своите интелектуални и морални сили.

(Пресслужба "Куриер")

* * *

София, 13 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
АНАЛИЗ (ЧАСТ ВТОРА) "БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ И ПРЕЗИДЕНТСКИТЕ ИЗБОРИ ПРЕЗ 1996 Г.", ОГЛАСЕН НА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА БСДП НА 30 НОЕМВРИ 1996 ГОДИНА В СОФИЯ

ІІ. НЯКОИ БЕЛЕЖКИ ЗА ПОБЕДАТА НА ОБЕДИНЕНИТЕ ДЕМОКРАТИЧНИ СИЛИ И НА ПЕТЪР СТОЯНОВ НА ПРЕЗИДЕНТСКИТЕ ИЗБОРИ

На фона на коментарите, направени пред всички електронни и книжни средства за масова информация, трудно може да се добави нещо ново към темата. Най-кратко причините могат да се обобщят така:

1. Осъщественото единство на демократичните опозиционни сили.

Въпреки многобройните забележки, които могат да се направят по отношение на поведението на различни представители на партньорите в ОДС, факт е, че в очите на обществеността единството на опозицията беше демонстрирано по един безспорен начин. Това, което не можа да се осъществи през 1991 година, стана през 1996 г. В доклада на Изпълнителното бюро пред Националната конференция на БСДП на 14 септември 1996 година подробно беше анализирано защо всяка друга формула на участие на демократичните формации на президентските избори би била гибелна. Тук заслужава да бъде отбелязано, че прогнозите на Андрей Райчев, направени по време на срещата на Райчев - Кънчо Стойчев - Драгомир Драганов със социалдемократи от БСДП и Социалдемократически клуб "Европа" се оказаха напълно погрешни или по-точно целенасочено заблуждаващи. Естествено никой тогава не хвана вяра, че в БСП ще успеят "така да нагласят нещата, че да спечелят и президентските избори", но внушенията на тримата "социалдемократи" от БСП са повече от показателни.

2. Личностните качества на Петър Стоянов.

След като даде огромен принос за сътрудничеството на демократичните сили по време на местните избори, Петър Стоянов опроверга всички скептици и на президентските избори. Той показа чудовищна издръжливост, като изнесе на гърба си близо осеммесечна кампания - номинация на кандидат на СДС за президент, предварителни избори за общ кандидат на обединената опозиция, кандидатпрезидентска кампания. Петър Стоянов успя много добре да балансира съотношението на изявите си в страната с тези в чужбина. Единственият гаф, който беше допуснат (с писмото до Нора Ананиева с молба да бъде командирован в САЩ за номинирането на Клинтън за кандидат за президент, в момент, когато беше обявено, че остава в България), не стана по негова вина. Това беше отчетено дори и от БСП, откъдето Петър Стоянов беше атакуван по този въпрос доста вяло.

В цялата кампания и при финалните дебати Петър Стоянов демонстрира много бърза мисъл и съобразителност - качества, които вероятно са били решаващи в изграждането на общия му образ и не са зависили от "имиджмейкърите".

3. Международната подкрепа за Петър Стоянов.

На този въпрос ще се спрем още веднъж малко по-нататък, когато разискваме приноса на БСДП в кампанията. Иначе може да се каже, че Петър Стоянов има редкия шанс да получи подкрепата и на международната социалдемокрация, и на международната християндемокрация. Последователността на получаването на тази подкрепа също беше много благоприятна - подкрепата на Социнтерна дойде още през лятото (през юли) и поради сензационния си в определен смисъл характер беше разисквана надълго и нашироко през "мъртвия” месец август. От БСП сами вкараха вълка в кошарата, като започнаха полемика с предварително ясен край. Особено болезнена за БСП беше кампанията на персонална подкрепа на БСДП и Петър Стянов от "сестринските" социалдемократически партии и в частност подкрепата от страна на Унгарската социалистическа партия и Демократическата партия в Румъния, които са наследнички на части от бивши комунистически партии. Продължителното занимаваме на общественото мнение със социалдемократическата подкрепа позволи да се разбие представата, че Петър Стянов представлява само "десните" в България (подчертавам кавичките на понятието "десни"). Обратно - подкрепата на християндемократите дойде, когато състезателите бяха излезли на последната права и бяха необходими още няколко силни и "сигурни" международни акценти. Но дори и тогава изявите на Петър Стоянов си останаха много добре балансирани - христоматиен пример за това бяха срещите му в рамките на два-три дни последователно с Хелмут Кол (християндемократ) и с Александър Квашневски (социалдемократ, и то издигнат от партия, смятана за посткомунистическа). В сегашната ситуация, когато "външната политика не е лукс, а средство за оцеляване", международната подкрепа, дошла от две противоположни страни, се оказа от много съществено значение.

4. Катастрофалното управление на БСП.

Известно е, че каквото си направиш сам, не може да ти го направи никой друг. Управлението на БСП доведе до т.нар. "оголване" на избирателното й тяло. Цялата "периферия", която БСП беше привлякла през 1994 година, когато демократичните сили изпаднаха в нокдаун, сега беше разпиляна в три главни посоки:
- негласуващи;
- преориентирали се към Жорж Ганчев;
- преориентирали се към Петър Стоянов.

Нещо повече - анализите на социолозите най-вероятно ще покажат, че дори твърди привърженици на БСП са си останали вкъщи в изборните дни.

Трудно е да се прецени кой от тези основни фактори се е оказал решаващ. Трагедията на БСП се дължи на съвместното им действие. Във всеки случай фактор N 4 тежеше през цялото време като воденичен камък на двойката Маразов - Бокова. Накрая нервите на министъра на културата не издържаха и той обяви собственото си правителство за виновник за провала.

ІІІ. МЯСТОТО НА БСДП В КАНДИДАТПРЕЗИДЕНТСКАТА КАМПАНИЯ. УСПЕХИ И НЕУСПЕХИ НА СОЦИАЛДЕМОКРАТИТЕ.

1. В какво успяхме?

- На първо място в идентификацията си като опозиционна сила, която ясно се противопоставя на управляващите съсипатели на държавата. Поведението на БСДП изключваше всякакви възможности за тълкувания в посока "хем - хем". Социалдемократите скъсаха с репутацията на "добри, ама непоследователни хора". Този път (всъщност още от местните избори насам) линията на партията и на нейното ръководство се запази последователна и логически обоснована. Участието на д-р Дертлиев във финалните митинги в Пловдив, София и на двете пресконференции в нощта след втория тур сложи "точката над i-то".

- Факт е, че БСДП остана единствената извънпарламентарна сила, подписала анекс за присъединяване към споразумението за излъчване на единен кандидат на опозицията и единствената извънпарламентарна сила, подписала предизборното споразумението от 23 август 1996 година за създаване на предизборна коалиция. Успехът тук можеше да бъде абсолютен, ако не беше нелепата грешка, която попречи на регистрирането ни в състава на коалицията в ЦИК, но за това ще говорим, когато разглеждаме неуспехите, факт е обаче, че две парламентарни сили отсъстваха от ОДС - ВМРО и Християн-аграрната партия /ХАП/. За ВМРО може да се каже, че са се въздържали поради участието на ДПС, но това по-скоро е обяснение за широката и неосведомена публика. Истината е, че вестник "Македония" подкрепяше твърдо Петър Стоянов, а на финалния митинг в София, на който присътваха достатъчно лидери на ДПС, се вееха и знамената на ВМРО. За ХАП може да се каже, че е била "наказана" поради странното хрумване на Глушков да обяви, че партията му издига неговата кандидатура за президент, но истината изглежда по-проста. Просто в случая БСДП е била оценена според действителната й стойност. Разбира се, могат да се приведат много примери на неразбирателства между БСДП и партньори от ОДС на всякакви нива, но фактът си остава факт - БСДП публично беше призната за равноправен партньор. Впечатлението от това е силно в обществото и още по-силно сред разните политически сили.

- Международната подкрепа, която БСДП осигури за Петър Стоянов, помогна не само на него, но и на самите нас. Преди време на едно заседание на НК Илия Ризов подчерта, че ние трябва винаги да изтъкваме факта, че БСДП е партия със скромни възможности във вътрешнополитически план, но със сериозен международен авторитет. Тази теза беше защитена пред българската общественост по един безспорен начин. Впрочем позицията на БСДП беше защитена достатъчно убедително и пред международните ни партньори и в Братислава, и в Ню Йорк. Безпокойствата, че рязкото ни активизиране в международен план може да раздразни "адвокатите" на БСП в Социнтерна не могат да се приемат за сериозни по няколко причини:

Първо, не може да се очаква, че нашите зложелатели ще се въздържат от лобиране в полза на БСП, ако ние пазим пасивна позиция.
Интервенциите на БСП никога няма да спрат, а ние ще ги отразяваме, стига да имаме сериозни контрааргументи.

Второ, сегашната позиция на БСДП е ясно обоснована и от общодемократически, и от социалдемократически позиции. Ние не сме действали само по конюнктурни съображения, а необоримостта на аргументите ни се видя добре при кулоарните дебати на конгреса на Социалистическия интернационал (СИ).

(Пресслужба "Куриер")

-------------------------------------------------------------------------
Бюлетинът е приключен редакционно на 10 декември 1996 година.

Главен редактор: Любомир Йорданов
Заместник-главни редактори: Емилия Димитрова и Йорданка Ненова
Редактори: Лилия Томова, Нина Гаврилова - деж. ред.
Комплексна обработка: Издателски комплекс - БТА

БТА - Редакция "Справочна информация"

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1996 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително.