София, 13 юли 1993 година
Брой 134 /921/

Главен редактор: Стефан Господинов

София, 13 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЖИТЕЛИТЕ НА "СЕЛИЩЕТО НА ЧЕСТТА", ОРГАНИЗИРАНО ПО ИНИЦИАТИВА НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ С ГЛАВЕН СЕКРЕТАР АНАСТАСИЯ МОЗЕР, ЗА ПРОДЪЛЖАВАНЕ НА ПРОТЕСТА.

Три месеца продължава мирният ни протест в защита на конституционните права на милиони собственици на земя, за нисколихвени кредити на частното земеделие, за оставка на марионетното правителство на г-н Беров и за предсрочни парламентарни избори.

В резултат на нашия протест вече никой не говори за връщане на земята в идеални граници. Конституционният съд подкрепи становището ни, че приетата на 20 май поправка към Закона за земята е противоконституционна. Опровергана бе и лъжата на БСП, че собствениците не искат своите имоти. Правителството обаче доказа напълно нежеланието си да възстановява правата на собствениците на земи, гори, пасища и земеделски инвентар, създавайки все по-непреодолими препятствия пред бъдещето на нацията и облагодетелствайки все повече довчерашната комунистическа номенклатура. Частното земеделие все още не е получило жизненонеобходимите му нисколихвени кредити, без които предотвратяването на широкомащабен глад в земеделска България е невъзможно. Новото парламентарно мнозинство, образувано в резултат от безпардонна подмяна на вота на избирателите, оказа солидна подкрепа на правителството на г-н Беров, въпреки неговото бездействие и неадекватни действия в ущърб на националните ни интереси. Същевременно досега нито една политическа сила не е заявила, че това правителство е нейно. Чие е това правителство, кому служи и докъде ще доведе страната? Необходимостта от предсрочни парламентарни избори най-после бе призната от президента, СДС, профсъюзите и др., но новото парламентарно мнозинство продължава да мълчи по този въпрос. Докога?

Българският народ иска висок морал в политиката и държавното управление, но ефективни мерки срещу престъпността, корупцията, беззаконието и несправедливостта няма. Вместо това олигархията не само запази, но и значително увеличи контрола си върху властта, икономическите лостове и оръжието, стремейки се да стане пълновластен господар в страната чрез замяна на досегашния държавен монополизъм с частен.

Тъй като само част от нашите искания са изпълнени, ние нямаме основания да прекратим протестта си. Употребата на насилие срещу мирния ни протест ще е поредното доказателство, че това, което става сега в страната, няма нищо общо с демокрацията. Ние сме длъжни да спрем унижението на България с величественото си презрение към опасностите и с дълбокото си преклонение пред Справедливостта, Свободата и Хуманизма. Но унищожаването на робството няма да е възможно без разширяването на справедливостта във всички области и на всички нива.

София, 12 юли 1993 г.

/Пресслужба "Куриер”/

*  *  *

София, 13 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОГРАМА ЗА ПРЕХОДА /ЧАСТ ПЪРВА/ НА СБОР ЗА ДЕМОКРАЦИЯ, ПРИЕТА НА УЧРЕДИТЕЛНО СЪБРАНИЕ НА 12 ЮНИ 1993 Г. В СОФИЯ.

Развитото социалистическо общество в България се разпадна. Икономическата, а и политическата криза, започнала в средата на осемдесетте години, сега е в своя апогей. След края на 1989 г. протича процес на радикална смяна на комунистическата тоталитарна система с демократично гражданско общество с пазарен тип икономика. Променят се обществените отношения и на мястото на старата ценностна система се създава нова. Този процес във времето може да се дефинира като "преход" към гражданско общество.

Същността на прехода се заключава в:

- смяна на политическото устройство, изразяваща се в налагане на многопартийния парламентарен модел и разграничаване на функциите на властите;

- създаване на нова икономическа система, базирана на различни видове собственост и равноправни икономически субекти, действащи при условията на пазарния механизъм;

- създаване на нов мироглед, извеждащ на преден план правата на отделния човек като гражданин.

На българската общественост досега няма предложена ясна и работеща програма за прехода от едната система в другата. Логичен е въпросът: "Защо няма програма, прагматично насочена към ежедневните днешни проблеми на българина?" Според нас това се дължи на:

първо - липсата на наш и чужд исторически опит;

второ - обстоятелството, че програмите изхождат от теснопартийни интереси, робуват на теоретични схеми и идеологеми, на преднамерени постановки, насочени главно към задоволяване на лични амбиции за власт;

трето - неудобството за една конкретна програма да се отнесе към необозримото бъдеще. Много по-приемливо е изграждането на хипотетични постановки за мечтаното гражданско общество на изобилието, гарнирани с лозунги и обещания за бъдещи действия; такава програма не подлежи на изпълнение /поне в конкретния момент/ и излъганите избиратели не могат да търсят отговорност от никого.

Като се изключи възможността за комунистическа реставрация, предлаганите на българското обществото партийни програми се свеждат до три основи модела на прехода.

Първият модел, е този на "демократичния социализъм", прокламиран от БСП. Моделът има някои привлекателни за широките слоеве популистки програмни постулати. Приложението му обаче цели създаване на корпоративен капитализъм, при който в максимална степен да бъде запазена икономическата, а оттам и политическата власт на бившата комунистическа върхушка и нейните наследници. При наличие на държавна собственост над 95 върху средствата за производство и банките. Този модел очевидно не дава достатъчни шансове за развитие на другите видове собственост и частната инициатива, защото те са естествен анитипод на номенклатурната корпорация.

Вторият модел, който се защитава главно от партиите в СДС, е "неолибералния". Той абсолютизира частната собственост и свободната частна инициатива... Реституционните процеси независимо, че възстановяват известна справедливост, формират непроизводителна рентиерска прослойка, тъй като не са съчетани с възможности за стопанска /производствена/ дейност на основата на широка приватизация. Едностранчивият монетарен модел на реформата и рязкото дезангажиране на държавата от нейната собственост, доведоха до общ кумулативен спад на брутния втърешен продукт от почти 40 % за периода 1989-1992 г. В резултат икономическата криза се задълбочи още повече, което обуслови дезинтересирането на по-голямата част от активното население от приватизацията в промишленото и селскостопанското производство.

Третият модел е този на социалдемокрацията. С нейните основни ценности - свобода, справедливост и солидарност. Моделът предлага постепенно и постоянно реформиране на обществото. Като основна цел се сочи изграждането на развита демокрация със социално ориентирано пазарно стопанство; при което главно чрез кооперативната производствена организация на частната собственост и народно акционерно участие в предприятията се създава значитална по размери средна прослойка, която осигурява дохода си от труд и собственост. Този модел, проверен в практиката на европейските държави, е доказал своята реалност и социална значимост в условията на едно гражданско общество, градило със столетия своите национални богатства.

ОТ КАКВО СЕ НУЖДАЕ БЪЛГАРИЯ ДНЕС

Ние, Сбор за демокрация, приемаме като оптимален за нашите исторически условия и най-приемлив за българската народопсихология модела, съчетаващ идеите на неолиберализма в икономиката, като определящи мотивацията за нейното развитие, а принципите на социалдемократизма - като осигуряващи равновесието между икономическите интереси и социалната осигуреност през прехода. Оптимално съчетаване на тези принципи при осъществяването му е жизнено необходимо на нашето общество при настоящата икономическа ситуация. Ние застъпваме становището, че в прехода към гражданско общество и пазарна икономика следва да вземат активно участие възможно най-голяма част от трудовите хора. При трансформирането на централизираната социалистическа икномика трябва да се създават възможно най-благоприятни условия за частната стопанска инициатива на хората на наемния труд. Чрез придобиване на частна собственост върху средствата за производство голяма част от досегашните "работници и служещи" ще се превърне в средна класа от собственици.

Обстоятелството, че преобладаващата част от производствения капитал ще продължи още дълго време да е в ръцете на държавата, налага нейното активно участие в този процес. Това участие следва да се изразява само чрез политически средства по пътя на икономическата и законодателна реформа.

Ето защо ние считаме, че преходът трябва да се осъществи:
- по мирен път;
- прагматично;
- плавно, без необмислени шокови действия;
- изключително чрез демократични средства;
- по начин, даващ еднаква възможност за просперитет на всички и осигуряващ справедливо /т.е. не еднакво и не равно/ разпределение на тежестите;
- на основата на висока степен на обществено съгласие по основните ценности, приоритети и механизми;
- запазвайки единна нация и цялостна държава.

Осъществяването на прехода предполага декомунизация на обществото. Под "декомунизация" ние разбираме отричане на ценностната система на тоталитарната държава. Декомунизацията не трябва да е насочена срещу хората, изповядващи определена идея, а само срещу носителите и проповедниците на насилнически методи при постигане на идеологически, политически и икономически цели. От тази гледна точка декомунизацията представлява процес на разрушаване на тоталитарната ценностна система във всички обществени сфери и създаване на нови отношения, основни на принципите за свобода, справедливост и солиданост.

Естествено призвание и дълг пред нацията на българската интелегенция, както технократи, така и хуманисти, е да застане начело в осъществяването на този процес.

I. У П Р А В Л Е Н И Е   Н А  П Р Е Х О Д А

Преходът е съвкупност от много и различни общественополитически, икономически, социални процеси. Практиката досега показа, че при наблюдаваното частично или пълно оттегляне на държавата от намеса в техния ход, тези процеси протичат хаотично, което е свързано с огромен разход на обществена енергия, кризисен спад в производството, натрупване на непомерено голям излишък на свободна работна сила, задълбочаване мизерията на все по-голям брой хора. Нашето разбиране е че държавата е длъжна да регулира извършвания преход към гражданско общество, управлявайки цялата съвкупност от протичащи процеси постепенно, но достатъчно бързо, отстъпвайки от администрирането в икономиката на страната.

Гражданско общество е това, при което държавата подпомага и обслужва икономическите взаимоотношения на гражданите еднакво и безпристрастно спрямо всички форми на собственост, а не ги командва и администрира чрез диктата на държавната власт. Контролът, който тя осъществява върху публичните и частни стопански субекти, е контрол за законосъобразност, а не попечителство и политическа целесъобразност. Но за постигане на тази цел е нужен друг, нов управленски механизъм. Забавянето на стопанската реформа се дължи на илюзията, че централизираната администрация може чрез директиви да въвлече целия народ в процесите на реформата и така тя, администрацията, да осъществи прехода.

Теоретично няма спор, че смяната на системата не означава "стани ти, да седна аз". Но досегашната практика изцяло се разминава с партийните програми и показва, че в рамките на стария апарат "лошите чужди" се заменят с "добрите наши". Резултатите от това разминаване са известни всекиму, освен на онези "властимащи", които не искат, не могат, а най-вече не им е изгодно да ги разберат.

В България вече съществуват основните държавни структури, отговарящи на конституционния принцип за разделение на властите. Задачата е да бъдат точно и ясно дефинирани функциите на отделните институции и техните елементи и взаимовръзки с оглед регулативната роля на държавата в управлението. Необходимо е също така да се стабилизират отделните държавни институции, като се преустанови непрекъснатото им реорганизиране, което намалява или унищожава ефекта от тяхната дейност. Професионализирането на държавната администрация, осигуреност и стабилитет на държавния чиновник, съчетани с отговорност за всички негови действия, ще гаранатират необратимостта на процесите на преобразуване на обществените отношения. Въвеждането на професионален критерий при подбора на държавната администрация ще разруши класовопартийния подход при управлението на държавата. Истинският професионализъм не отрича, а напротив предполага коректност в поведението на страните по трудовия договор, дори когато работодател е държавата.

Генералната задача в областта на управлението е премахването на командно-административния метод на всички йерархични равнища на държавната структура. Практиката показва непрекъснати опити за субординация, изземване на компетенции и сливане на властите. Основни предпоставки за това са преобладаващата държавна собственост и невъзможността да се замени изцяло и изведнъж наследеният механизъм на държавно администриране.

От друга страна, съществуващите командно-администритиви методи, както и структурите, чрез които те се прилагат, поради явни и разбираеми политически и главно икономически интереси, се използват от новите управляващи, които и да са те. Всеки, който влиза в този механизъм, по необходимост се синхронизира и в крайна сметка се претопява в него. Опасното е, че този механизъм предоставя на участващите в него възможно най-лесния начин за упражняване на власт и придобиване на лични изгоди от нея. Налице е пълно несъответствие между новата структура и роля на държавата и управленския механизъм, което блокира и заплашва да разруши цялата ситема на конституционна власт и управление.

Ние смятаме, че премахването на командно-административния метод е възможно чрез съвременна нормативна система и нови управленски отношения. Задачата на държавата като регулатор на прехода е приоритетно и бързо да изгради тази система за управление на гражданското общество с пазарни икономически отношения чрез ясни, пълни, взаимообвързани и действени закони и други нормативни актове:
- за данъчната система и данъчната администрация;
- за управлението на държавното имущество и държавното предприятие;
- за съставяне и разходване на държавния бюджет, за сметната палата и други подобни за функциониране на финасовата система;
- за държавния чиновник;
- за местното самоуправление;
- за ефективното функциониране на полицията и съдебната власт;
- за търговските сделки, борси, пазари и пр.;
- за общественото осигуряване;
- за образованието;
- за природните богатства и околната среда;
- за отбраната и националната сигурност на страната.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 13 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ НА ОБЩЕСТВО "ЧОВЕЩИНА". Документът е приет на Учредително събрание на 1 август 1991 г. в София.

I. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. Общество "Човещина" е независимо, доброволно и надпартийно сдружение с идеална цел. То обединява хора, които търсят доброто в човешките взаимоотношения и се вълнуват от проявите на агресивността.

Чл. 2. Обществото осъществява своята дейност в съответствие с конституцията и законите на Република България и в рамките на своя устав.

II. ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ

ЦЕЛИ

Чл. 3. Да възпитава у хората чувство на човеколюбие, на дружба и разбирателство, на търпимост към чуждите мнения, чувства, идеи и религиозни убеждения.

Чл. 4. Да се грижи за опазване на нравственото здраве на обществото.

Чл. 5. Да насърчава чувствата на благотворителност и оказва активна психическа и действена подкрепа на сопиално слабите.

Чл. 6. Научно да разкрива вредните последици за личността и обществото от агресивността в човешките взаимоотношения.

ЗАДАЧИ

Чл. 7. Да пропагандира общочовешките нравствени ценности, в това число да осигурява защита на Хартата на правата на човека.

Чл. 8. Да пропагандира добротата и човечността, отразени в съкровищницата на българската национална и културна история.

Чл. 9. Да изследва условията, причините и факторите за формиране на човешката агресивност и пътищата за нейното преодоляване.

Чл. 10. Да води активна разяснителна дейност чрез средствата за масова информация, да организира дискусии, изнася беседи и лични контакти за формиране на нравствени добродетели и за преодоляване агресивността в човешките взаимоотношения.

Чл. 11. Да се бори против всякакви публични прояви за насаждане на омраза между хората.

Чл. 12. Да спомага с дейността си за формиране на нравствен климат в семейството, училището, формалните и неформални общности.

Чл. 13. Да защитава невинните, обруганите и социално слабите хора.

ІІІ. ЧЛЕНСТВО, ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Чл. 14. Член на Общество "Човещина" може да бъде всеки български гражданин, човеколюбец, без разлика на политически, културни и религиозни убеждения, който признава устава на обществото, плаща членския си внос и работи за неговото преуспяване.

Чл. 15. Членове на обществото не могат да бъдат граждани с расистки и профашистки убеждения, осъждани за криминални престъпления и обвинените за извършване на репресивни действия спрямо гражданите.

Чл. 16. Членуването в обществото е доброволно. Нови членове се приемат от Управителния съвет, за което желаещият заявява съответна молба. Управителният съвет периодически информира Общото събрание за приетите нови членове.

Кандидатът е член на Общество "Човещина" от деня на приемането му.

Чл. 17. Всеки член на Общество "Човещина" може да прекрати членството си, като заяви това пред Общото събрание, пред Управителния съвет или като преустанови плащането на членски внос и участието си в работата на обществото.

Чл. 18. Всеки член на Общество "Човещина" има право:
а/ да участва в работата на обществото;
б/ да избира и да бъде избиран в ръководните органи на обществото;
в/ да получава пълна информация за дейността на обществото и за изразходваните материални и финансови средства;
г/ да получава квалифицирана помощ при провеждане на мероприятия, свързани с изпълнение на задачите на обществото.

Чл. 19. Всеки член на Общество "Човещина" е длъжен:    
а/ да спазва устава на обществото;
б/ да съдейства за осъществяване на целите и задачите на обществото;
в/ да изпълнява решенията на Общото събрание и на Управителния съвет;
г/ да пропагандира дейността на обществото и да работи за привличане на нови членове.

IV. РЪКОВОДНИ ОРГАНИ

Чл. 20. Върховен орган на Общество "Човещина" е Общото събрание, което:
а/ определя основните насоки в дейността и задачите на обществото;
б/ утвърждава устава на обществото, внася изменения и допълнения в него;
в/ утвърждава отчета на Контролния съвет;
г/ избира председател, заместник-председател, секретар, касиер и членове на Управителния съвет на обществото;
д/ избира председател и членове на Контролния съвет на обществото.

Чл. 21. Общото събрание се свиква по решение на Управителния съвет или по предложение на една десета част от членовете на обществото, но не по-малко от един път в годината.

Чл. 22. Общото събрание се смята за законно, ако на него присъстват повече от половината от членовете. Ако в обявения час за започване на събранието не присъстват необходимият брой членове, то събранието се отлага с един час и започва своята работа като законно, независимо от броя на присъстващите.

Чл. 23. Членовете на обществото се известяват за свикването на Общото събрание най-малко седем дни преди датата, като се съобщава денят, часът, мястото и дневният ред по телефона.

Чл. 24. Всеки член на обществото има право на един глас. Решенията се вземат с явно гласуване и с обикновено мнозинство. Не се гласува с пълномощия. Приемането на Устава, допълненията и измененията в него се приемат с мнозинство от две трети от присъстващите.

Чл. 25. Ръководните органи на обществото се избират за срок от 2 години.

Чл. 26. Общото събрание не разглежда въпроси, които не са включени в дневния ред и надлежно оповестени. Това не важи за отстраняване на членове на ръководството и за избиране на нови такива вместо тях.

Чл. 27. Заседанията на Управителния съвет се смятат за редовни, ако на тях присъстват най-малко половината плюс един от членовете му. Решенията се вземат с явно гласуване при обикновено мнозинство.

Чл. 28. Контролният съвет осъществява финансов и имуществен контрол на обществото и се отчита пред Общото събрание.

Чл. 29. Представителството на Общество "Човещина" се осъществява от председателя, зам.-председателя и секретаря.

Чл. 30. Общество "Човещина" може да преустанови своето съществуване с решение на Общото събрание при явно гласуване и с мнозинство от две трети от присъстващите.

V. ФИНАНСОВИ СРЕДСТВА

Чл. 31. Общество "Човещина" се издържа, като се осигуряват финансови средства от:
а/ членски внос, размерът на който е: за работещи - десет лева, за пенсионери и учащи - пет лева за една година;
б/ дарения, приходи от томболи, утра и вечеринки и други инициативи, разрешени от закона на Република България.

Чл. 32. В Управителния съвет се водят: протоколна книга, книга за приходите и разходите, ведомост за събиране на членския внос, книга за членския състав, книга за наличното имущество. Всички книги се заверяват с подписа на председателя и на секретаря на Управителния съвет.

VI. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 33. Седалището на Общество "Човещина" е в София.

Чл. 34. Уставът е приет на Учредително събрание, състояло се на 1 август 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

С П Е Ц И А Л Н О   П Р И Л О Ж Е Н И Е

СЪЮЗ "НОВА БЪЛГАРИЯ”

Учредителното събрание е на 8 юли 1993 г. в София. Създадената самостоятелна политическа формация е от бивши членове на Съюза на демократичните сили /СДС/, разочаровани от ръководството на коалицията, и от членове на Обединен християн-демократически център /ОХДЦ/. Като основатели участват депутатите д-р Йордан Тодоров и Петър Харизанов от Нов съюз за демокрация, преди това изключени от ОХДЦ и СДС.

Съюзът е обединен около ценностите на либералната демокрация; либерализмът е далечната стратегия. Ще работи за установяване на тесни връзки с Новия съюз за демокрация и за проучване на настроенията на избирателите, за да се осигури успешно участие в евентуални избори.

Предстои изработването на програма, която ще сложи в своята основа създаването на правова държава и защитата на държавните институции. Основните си цели съюзът вижда в ускоряването на икономическата реформа, най-вече на приватизацията, в радикалната смяна на собствеността, връщането на земята в реални граници, създаването на условия за нормален старт на българските фермери, за демонополизиране и за пряк достъп до пазара, включително и до европейския, за разумни преференции на частния бизнес. Съюзът "Нова България" смята за приоритетни въпросите на националната сигурност и на правовия ред чрез приемане на закони за отбраната и за полицията. Съдебната система трябва да е независима от партиите, за да не се блокира дейността й. Специално внимание се обръща на проблемите на Българската православна църква - единението, връщането на имотите. Социалният диалог според партията може да се осъществи само при укрепването на синдикализма.

Председател на Съюз "Нова България" е Христо Иванов.

/Пресслужба "Куриер"/

10:20:00    
13.07.1993 г.    

Редактори: Нина Гаврилова
                    Любомир Йорданов - деж. ред.
Технически изпълнители: Траянка Каличкова
                                           Тинка Христова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1993г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!