София, 14 ноември 1991 година

Брой 224 (499)

Ръководител Пресслужба "Куриер"

Стефан Господинов

 

София, 14 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:

ПИСМО ОТ ПОСТОЯННОТО ПРИСЪСТВИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ -НИКОЛА ПЕТКОВ ДО ВЕСТНИК "ДЕМОКРАЦИЯ" ПО ПОВОД ПУБЛИКУВАНИЯ В НЕГО МАТЕРИАЛ "МЯСТОТО НА БЗНС - НИКОЛА ПЕТКОВ Е В СДС, КЪДЕТО ИСКАТ НЕГОВИТЕ ЧЛЕНОВЕ". Документът е приет от ПП на БЗНС - Н. Петков на 8 ноември 1991 година.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

Ваше право е да публикувате отворени писма, без да носите отговорност за достоверността на изнесените факти, въпреки че политическата, а и журналистическата етика го изискват. Ваше право е да правите констатации за "писма и декларации с аналогично съдържание, прието от стотици събрания на членове на БЗНС - Никола Петков в цялата страна”, но за да не останат те само голословни твърдения, е задължително да ги докажете.

Всъщност, ако наистина желаете точна и актуална информация, обърнете се към ръководството на съюза, то с удоволствие ще ви я предостави. И не пришивайте заглавия, категорично определящи какво искат членовете на БЗНС - Никола Петков, защото отвореното писмо ”...е подписано от членове на БЗНС - Никола Петков, между които...” - следват 13 имена. Има ли и други? Ако има, защо не ги цитирате? Ако няма, то позволете ни да ви информираме, че всички тези 13 души членуват в една общинска организация и неслучайно не говорят от нейно име, защото нямат това право. Ако такива са източниците на вашата информация, сами си направете извода имате ли право на толкова категорични заключения!

Никой не оспорва правото на отделни хора да пишат отворени писма и да ги предлагат за публикуване, където намерят за добре. Все пак, ако те членуват в БЗНС - Никола Петков, би било редно да се обърнат към съюзния вестник, още повече че разглеждат проблеми на съюза. Всеки може сам да си отговори защо те не са постъпили по този начин.

Независимо от всичко и в отворените писма фактите, които се изнасят, трябва да отговарят на истината. Би трябвало да се каже, че Управителният съвет (УС) взе решение за излизане със самостоятелна листа в изборите за народни представители, а не за излизане от СДС. Неслучайно на повечето места общински съветници и кметове от БЗНС - Никола Петков бяха избирани със синята бюлетина, по взаимни споразумения. Не само невярно, но и дълбоко непочтено е твърдението, че УС е група хора с властолюбиви амбиции, предвождани от дискредитирани бивши депутати. Как да приемем твърдението, че ”...УС стовари вината...върху част от членовете на Постоянното присъствие (ПП) на БЗНС", когато никой, никога и с никакъв документ или публикация не е стоварвал вина върху никаква част от ПП.

Що се отнася до извършените персонални промени, неведнъж сме подчертавали, че това стана с тайно гласуване в съответствие с устава на съюза, така както е прието за всяка демократична организация във всяка нормална държава. Така се взе и решението за свикване на извънреден конгрес. Защото извънреден конгрес означава не само анализ и преценка на събитията, не само сверяване на часовника и определяне на вярната посока. Извънреден конгрес означава оставка на всички ръководители от всички нива. Всеки един от тях ще се изправи пред съюзните членове, за да даде отчет и поеме своята отговорност. Ще трябва да отговаря на много и нелеки въпроси. Това се отнася с пълна сила и за някои лица от групата, написала отвореното писмо. Това го изисква демокрацията. (Такива са принципите на народовластието.)

Що се отнася до мястото на БЗНС - Никола Петков, то е първо в БЗНС - Никола Петков, а след това къде - могат да решават само неговите членове.

ГЛАВЕН СЕКРЕТАР: Милан Дренчев

/Пресслужба "Куриер"/

 

* * *

София, 14 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:

УСТАВ (ЧАСТ ВТОРА) НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ МЛАДЕЖКИ СЪЮЗ (БЗМС), ПРИЕТ НА ЕДИНАДЕСЕТИЯ КОНГРЕС НА СЪЮЗА.

 

IV. МЛАДЕЖКА ЗЕМЕДЕЛСКА ГРУПА

Чл. 14 Основна организационна единица на БЗМС е младежката земеделска група (МЗГ). Тя може да има най-малко петима членове. МЗГ единствена има право да приема и наказва членове на БЗМС. Тя може да развива всякаква дейност, невлизаща в противоречие с Устава или с изрични решения наконгреса. МЗГ може да приеме правилник за своята дейност, тя може да има и свое име, да е юридическо лице и да има своя сметка, знаме и печат.

Чл. 15 МЗГ има право самостоятелно да определя насоките на своята стопанска дейност и самостоятелно да осъществява ръководството й.

Чл. 16 МЗГ се събира на събрание не по-рядко от един път месечно. Събранието може да взема решения, ако на него присъстват повече от половината от членовете на групата. Събранието може да се свика от председателя, от ръководството на групата или по писмено искане на една четвърт от членовете. Решенията се вземат с обикновено мнозинство - освен в изрично посочените в Устава случаи.

Чл. 17 МЗГ провежда отчетно-изборно събрание веднъж годишно. На него се отчита дейността на групата, приема се отчетът на ревизионната комисия и се избира ръководство и ревизионна комисия. Ръководството на групата може да бъде предсрочно сменено по искане на членовете на групата, ако за това гласуват повече от две трети от присъстващите на събранието.

Чл. 18 Ръководството на МЗГ се състои от председател, секретар, касиер и членове. В по-малките групи то може да има само председател и касиер. Ръководството на МЗГ се осъществява в съответствие с решенията на нейното събрание, решенията на конгреса и настоящия Устав. Решенията на ръководството се приемат с обикновено мнозинство.

Чл. 19 Председателят на групата осъществява оперативното й ръководство и представлява групата пред останалите организации. Всички разходни документи на групата задължително трябва да носят неговия или на упълномощено (чрез протокол) от него лице подпис, както и на касиера на МЗГ.

Чл. 20 контролно ревизионната комисия е в състав:  председател и членове.

Чл. 21 МЗГ събират членски внос. Минималният размер на този членски внос, както и отчисленията на централното ръководство се определят от конгреса.
- ЗА НЕРАБОТЕЩИ МЛАДЕЖИ             - 0,20 за месец;
- ЗА ДОХОДИ ДО 200 ЛЕВА             - 0,50 за месец;
- ЗА ДОХОДИ ОТ 201 лв. до 300 лв.    - 0,4 на сто;
- ЗА ДОХОДИ ОТ 301 лв. до 400 лв.    - 0,6 на сто;
- ЗА ДОХОДИ ОТ 401 лв. до 600 лв.    - 0,9 на сто;
- ЗА ДОХОДИ НАД 600 лв.              - 1,3 на сто.

ОТЧИСЛЕНИЯТА ЗА ГЛАВНОТО РЪКОВОДСТВО СА В РАЗМЕР НА 15 НА СТО ОТ  ПОСТЪПЛЕНИЯТА ОТ ЧЛЕНСКИЯ ВНОС.

Чл. 22 МЗГ задължително води протоколна книга, в която освен протоколите от събрания и заседания се вписват и кратки отчети за по-важните събития в живота на групата.

Чл. 23 Младежките земеделски групи по своя инициатива могат да се обединяват на териториален принцип, независимо от териториалното деление на страната. Дейността на така получените обединения и правата на тяхното ръководство се определят от създалите ги МЗГ в правилника за тяхната работа. Този правилник не може да противоречи на настоящия Устав и решенията на конгреса.

 

V. ПРАВА, ЗАДЪЛЖЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ

Чл. 24 Всеки член на БЗМС има право: да избира и да бъде избиран, да отправя въпроси към всички органи на БЗМС и да изисква отговор в 30-дневен срок, да отправя критика и да налага свои предложения за работата на МЗГ и за цялостната дейност на БЗМС.

Чл. 25 Всеки член на БЗМС е длъжен: да спазва Устава и да изпълнява с необходимата сериозност съюзните си задължения, да спазва нравствените норми за поведение, с цялостната си дейност да допринася за издигане авторитета на БЗМС, да плаща редовно членския си внос и да посещава събранията на МЗГ.

Чл. 26 На членовете на БЗМС могат да бъдат налагани следните наказания: забележка, предупреждение за изключване и изключване. Наказанията се налагат от събранието на МЗГ в присъствието на провинения член. Ако той умишлено откаже да присъства, наказанието се налага задочно. Не се допуска налагане на наказание за отправена критика, освен ако не се окаже, че става дума за клевета. Абсолютно е недопустимо наказване за собствено становище, различно от официалното, както и за отстояване и пропагандиране на това становище със средства, непротиворечащи на Устава. До наказания трябва да се прибягва само в изключителни случаи.

Чл. 27 Наказанието "изключване" може да се прилага за:
- дейност, насочена срещу единството на БЗМС;
- явно проповядване на антидемократични идеи;
- дейност, насочена срещу основните цели на БЗМС, както и за дейност, насочена срещу неговата независимост;
- за тежки нарушения на закона и морала;
- за съзнателно и явно нарушаване на вътрешносъюзната етика.
Изключването може да се наложи само от събрание на МЗГ, на което присъстват най-малко две трети от членовете и ако за изключването гласуват най-малко две трети от всички присъстващи. Решението може да се обжалва пред Контролно-ревизионната комисия. Решенията на Централната контролно-ревизионна комисия са окончателни и могат да бъдат отменени само от конгреса.

/Пресслужба "Куриер"/

 

* * *

София, 14 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:

УСТАВ (ЧАСТ ВТОРА) НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА СИНДИКАЛНА ФЕДЕРАЦИЯ (БНСФ) "ВЪЗРАЖДАНЕ".

 

IV. УСТРОЙСТВО

Чл. 9 БНСФ "Възраждане" е изградена от независими една от друга основни синдикални организации (синдикати), които приемат устава й.

Чл. 10 В рамките на федерацията всяка синдикална организация запазва своята самостоятелност и може да приеме свой вътрешен устройствен устав, който не противоречи на настоящия.

Чл. 11 Вътрешният устав на всяка организация отразява специфичните особености на синдикалната дейност в съответния отрасъл и конкретизира федералния устав на отделните частни случаи.

Чл. 12 Вътрешните устави на синдикатите се съгласуват с Федералния съвет на БНСФ "Възраждане".

Чл. 13 Всяка самостоятелна организация може свободно да влиза във федерацията и да я напуска по реда, определен от този устав.

Чл. 14 БНСФ "Възраждане" се изгражда на териториален и производствен принцип в зависимост от желанието на членовете, производствените структури, териториално - селищните характеристики и др. фактори.
Чл. 15 БНСФ "Възраждане" е устроена в следните организационни форми: федерация, синдикална организация (синдикат) и синдикална група (първична синдикална организация).

Чл. 16 Синдикалната организация (синдикат) се образува от отделни синдикални групи и първични синдикални организации, изградени на териториален, производствен или смесен принцип според общите трудови, професионални, социални и др. интереси на членовете.

В рамките на федерацията синдикалната организация запазва своята автономност, на уставът, решенията и действията й не могат да противоречат на устава на БНСФ "Възраждане" и на решенията на конгреса и на федералния съвет, взети по установения ред.

Чл. 17 Синдикалната група е съставна част на синдикалната организация, която се изгражда в рамките на определено предприятие, вид дейност или населено място.

В синдикалната група се извършва основната синдикална дейност.

Чл. 18 Синдикалната група се образува минимум от трима членове, които единодушно на общо събрание гласуват за това и които приемат устава на синдикалната организация и устава на федерацията. Копие от учредителния протокол се изпраща в ръководствата на синдикалната организация и федерацията.

Положенията в чл. 17 и 18 се прилагат и за първичните синдикални организации.

 

V. ОРГАНИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

Чл. 19 Синдикалната група има следните органи за управление: общо събрание и ръководство на групата.

Чл. 20 Общото събрание се състои от всички членове на групата.
Общото събрание се свиква на заседание минимум един път годишно от ръководството на групата.

Извънредно събрание се свиква по инициатива на ръководството или по искане на една трета от членовете на групата.

Чл. 21 Общото събрание е законно, ако на него присъстват най-малко от половината от всички членове на групата.

Чл. 22 Решенията на общото събрание се вземат с мнозинство от гласовете на присъстващите.

Решенията за прекратяване на групата, сливането й с друга група или преминаването й в друга синдикална организация се вземат с мнозинство 2/3 от присъстващите.

В общото събрание всеки член има право на един глас. Гласуване с пълномощие не се допуска.

Чл. 23 По въпроси, които не са били вписани в дневния ред, не могат да се вземат решения.

Това не важи за отстраняване на членовете на ръководството и за избиране на нови членове вместо тях.

Чл. 24 Общото събрание е висш ръководен орган на синдикалната група и взема решения по всички засягащи дейността на групата въпроси, с изключение на въпросите, които са от компетентността на висшестоящите органи.

Чл. 25 Ръководството на синдикалната група се избира от общото събрание на групата, която приема и числеността му. Мандатът му е една година.

Изборът става с пряко тайно гласуване. За избран се счита кандидатът, получил повече от половината от гласовете на присъстващите.

Чл. 26 Ръководството на синдикалната група се състои минимум от трима членове - председател, заместник-председател и секретар.

Председателят се избира персонално от общото събрание.

Чл. 27 Ръководството е изпълнителен орган на решенията на общото събрание.

За своята дейност то ежегодно се отчита пред общото събрание.

Чл. 28 Председателят представлява групата пред трети лица, органи и организации, взема текущи оперативни решения и упражнява бюджета на групата.

При отсъствие или невъзможност на председателя да упражнява тези функции те се упражняват от заместник-председателя.
Действията на председателя подлежат на утвърждаване от общото събрание.

Чл. 29 Контролната комисия на синдикалната група се избира от общото събрание за срок от една година по начина, по който се избира ръководството на групата.

Контролната комисия се състои от минимум трима членове.

Контролната комисия следи за спазването на устава, за дейността на ръководството, финансовата отчетност и правомерността на отделни акции. Своите констатации тя представя в доклад пред общото събрание.

Чл. 30 Когато синдикалната група е малочислена, функциите на ръководството и контролната комисия могат да се изпълняват съответно само от председател и от контрольор.

/Пресслужба "Курнер"/

 

* * *

София, 14 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:

РАЗДЕЛ "ТУРИЗЪМ" (ЧАСТ ВТОРА) ОТ ПРОЕКТА ЗА ИКОНОМИЧЕСКИ РАСТЕЖ И ПРЕХОД КЪМ ПАЗАРНА ИКОНОМИКА В БЪЛГАРИЯ, РАЗРАБОТЕН ОТ АМЕРИКАНСКИЯ ЕКИП НА РИЧАРД РАН И РОНАЛД ЪТ (ИЗВЕСТНАТА ПРОГРАМА "РАН - ЪТ"). Проектът като цяло е подготвен от Търговската камара на Съединените американски щати като подарък за българския народ. Автор на проекта е известният американски експерт Юджийн Л. Стюарт.

ФОРМУЛИРАНЕ НА ПРОБЛЕМА

Необикновените български природни богатства привличат предимно туристи от Източна Европа и СССР с типично непретенциозни вкусове и стандарти.

През 1987 г. 7,6 милиона международни туристи са пристигнали в България, от тях 2,4 милиона са посетили България за отдих и туризъм. От всичко 7,6 милиона (1).
38.8 % са били от Турция
48.5 % - от Източния блок, от които:
18.9 % - от Югославия
9,8 % - от Полша
5,2 % - от Чехословакия
5.1 % - от СССР
3,7 % - от Източна Германия (ГДР)
3,2 % - от Унгария и
2,5 % - от Румъния
0,7 % - от Близкия изток (Ирак, Иран, Йордания).

От останалите 12 % само 9 % са били от западни страни:
3,5 % - от Западна Германия (ФРГ)
2,0 % - от Гърция
1,0 % - от Великобритания
1,2 % - от други страни от Европейската общност (ЕО)
1,2 % - от страни от Европейската зона за свободна търговия
0,2 % - от САЩ.

През 1987 г. от всичко 2,4 милиона души, които са посетили България за отдих и туризъм (2),
0,02 % са били от Турция
81,6 % - от Източния блок, от които:
10,7 % - от Югославия
21,2 % - от Полша
15,0 % - от Чехословакия
12,9 % - от СССР
9,9 % - от Източна Германия (ГДР)
6,7 % - от Унгария
5,3 % - от Румъния
0,8 % - от Близкия изток (Ирак, Иран, Йордания).

От останалите 17,5 % само 13,6 % са били от западните страни:
4,1 % - от Западна Германия (ФРГ)
3,8 % - от Гърция
2,5 % - от Великобритания
1,6 % - от други страни от ЕО
1,3 % - от страни от Европейската зона за свободна търговия
0,3 % - от САЩ

Следователно през 1987 г. преобладаващата част от международните посетители са били не само от незападни страни, но и са пребивавали по правителствена и служебна линия. От всичко 5,2 милиона такива нетуристически посетители (3)
56,4 % са били от Турция
33,6 % - от Източния блок, от които:
22,6 % - от Югославия
4,7 % - от Полша
0,8 % - от Чехословакия
1,5 % - от СССР
1,0 % - от Източна Германия (ГДР)
1,6 % - от Унгария
1,3 % - от Румъния
0,6 % - от Близкия изток (Ирак, Иран, Йордания).

От останалите 12 % само 7 % са били от западни страни:
3,3 % - от Западна Германия (ФРГ)
1,1 % - от Гърция
0,3 % - от Великобритания
1,0 % - от други страни от ЕО
1,2 % - от страни от Европейската зона за свободна търговия
0,1 % - от САЩ.

Поради факта, че пеобладаващата част от туристите и посетителите по правителствена или служебна линия са били от СССР и Източния блок и предвид липсата на пазарно формиран разменен курс на българския лев срещу съветската рубла и зависимите от рублата валути на другите източноевропейски страни България въведе специален разменен курс за туристи. Той се основаваше на фиксиран коефициент към официалния курс. От 5 февруари 1988 г. отделният туристически курс бе премахнат и беше определен само един курс с премия от 50 %; тя беше увеличена на 100 % през 1988 г. и отново увеличена на 200 % на 1 ноември 1988 г. От септември 1989 г. търговските и нетърговските курсове бяха обединени при 150 % премия, увеличена на 200 % през януари 1990 г. На 1 април 1990 г. касовият курс замени туристическия на още по-ниското равнище от 9,59 лева за 1 щ.долар (4). Тези последователни опити за фактическо обезценяване на лева спрямо други валути спомогна за стимулиране или поддържане на туристическия трафик, който по състава си остана главно източноевропейски.

На 2 май 1990 г. влезе в сила Постановление 32, което въведе важни промени във валутната система. Бяха установени три разменни курса: основен (официален), прикрепен към претеглена кошница от валути; пазарен курс, базиращ се на периодични валутни търгове; и курс по касови сделки. Касовият курс се прилага при операции с банкноти и травълчекове с отделни лица и има пряко отношение към туристическата индустрия, обслужваща западни посетители. На 1 юни 1990 г. касовият курс за купуване и продаване бе съответно 7,10 лева за щ. долар и 7,24 лева за щ. долар (5).

Повечето от търговските и финансовите плащания на България, включително туризмът, се извършват със страните-членки на СИВ в преводни рубли чрез Муждународната банка за икономическо сътрудничество. Официалният курс за преводна рубла е установен на 1,30 лв. за преводна рубла, а търговският курс е 1,05 лв. за преводна рубла. Но взаимно съгласувани, разменните курсове се определяха за валутите на Чехословакия и СССР при търговски плащания между предприятия с преки извънпланови връзки. На 1 юни 1990 г. съветската рубла се котираше за 1,05 лв., а чехословашката крона се котираше за 11,05 лв. (6) Някои двустранни търговски споразумения за България се основават на клирингови щатски долари и клирингови щвейцарски франкове; Българската национална банка определя курсовете по тези клирингови сделки на базата на пазарните разменни курсове (7).

Тези промени във валутния контрол силно засягат туристическата индустрия. От 2 май 1990 г. повечето износители на стоки и услуги трябва да предоставят на Българската външнотърговска банка, на създадената през 1987 г. Търговска банка или на 59 търговски банки, създадени през 1990 г. на основата на бивши клонове на Националната банка, 50 % от техните чисти приходи в чужда валута по търговски курс. Те могат да разполагат с останалите 50 % във валутни сметки за бъдещ внос или при продажби на търгове. Но фирмите, които получават чужда валута от туризъм, са задължени да продават 80 % от приходите си по пазарен курс. Това не стимулира чуждите фирми да правят преки капиталовложения чрез смесени предприятия за изграждане на почивни комплекси на западно равнище. Сумите във валута, отстъпени на правителството, се използват за плащания по обслужването на дълга, за продажби на търгове и за спешен внос на основни стоки като фуражи или лекарства, ако вносът от страните - членки на СИВ, на базата на конвертируемата рубла изостане от заплануваните количества (8).

Разпоредбите за разходите за туризъм в чужбина предвиждат купуването и продаването на чужда валута да бъде извършвано само от Националната банка или Българската външнотърговска банка. За индивидуални пътувания на българи в чужбина се отпускат 30 щат. долара на човек годишно по касов курс. На практика това прави невъзможно туристическото пътуване на български граждани в чужбина. Чуждестранни посетители в България трябва да обменят най-малко 15 щат. долара дневно (10 щат. долара за транзитни пътници, чийто престой е 48 часа или по-малко) по основния курс, а суми, надхвърлящи този обмен, се обменят по касовия курс. Служебните пътувания могат да се финансират само от собствените валутни приходи на фирмите. Тези стриктни изисквания за чуждестранните посетители силно затрудняват и пречат на чуждестранните фирми да инвестират чрез смесени предприятия или пряко за изграждане на почивни съоръжения или комплекси в България на западно равнище (9).

Според условията на Указ 56, в сила от 1989 г., временно пребиваващи чуждестранни граждани могат да купуват акции или цели предприятия и да създават смесени фирми само с правителствено разрешение, когато чуждестранната част надхвърля 49 % за фирми с ограничена отговорност и 20 % за акционерни фирми. Не се изисква разрешение за преки чуждестранни инвестиции, но се изисква регистрация в областен съд. Съществуват гаранции срещу експроприиране, с изключение на национализация по съдебен път. Чуждестранните фирми имат същия статут като вътрешните фирми. При някои обстоятелства те се ползват с предимства, включително намалени данъци и възможност за съдебно обжалване извън системата на държавния арбитраж. Чуждестранните фирми без българско участие подлежат на данък върху печалбата от 40 %; смесените фирми трябва да плащат 30 % данък върху печалбата; всички други фирми с чуждестранно участие плащат същия данък върху печалбата като вътрешните фирми - 50 %. Отпускането на валута за репатриране на капитала при ликвидиране на предприятия е осигурено. Не съществуват ограничения за репатриране в чуждестранна валута на печалбите след плащането на данъка. Печалбите в лева могат да бъдат обърнати в чуждестранна валута само на валутен търг (10). Тези ограничения при чуждестранните инвестиции затрудняват чуждите капиталовложения в курортни обекти и комплекси в България със западен стандарт. В България се признава, че тези клаузи на Указ 56 пречат на чуждите инвестиции; тяхното съществуване спъва преминаването на българската икономика към пазарноориентирана система (11). В отделна глава за смесените фирми, чуждестранните инвестиции и търговското право се правят препоръки за отстраняването на тези пречки.

Динамичните промени, които се извършват в СССР и в страните от Източния блок, най-вероятно ще предизвикат в скоро време намаляване на туристите от тези държави в България. Благосъстоянието на хората от тези страни, както и в България, претърпява бързи промени. Предишната система на валутен обмен на източноевропейските валути на основата на рублата бе заменена от изискването на СССР и на всяка от останалите страни външнотърговската дейност да се извършва на базата на твърда валута. Тези събития означават, че ще има значителна и неблагоприятна промяна в обема и в състава на международните посетители в България за туризъм и почивка, както и на пътуващите по служебна или по правителствена линия. Взаимната размяна на пътувания на лица от държавния сектор в източноевропейските страни бе прекратена от основните промени в политическите системи на всяка от тях и от независимия им преход към пазарна икономика. Обикновените хора в тези страни ще изпитват затруднения при получаването на твърда валута за ваканционни пътувания; несигурното състояние на промяна, свързана със съответното преминаване към пазарна икономика, ще намали възможностите на хората да изразходват спестяванията си за второстепенни цели, включително за туризъм. Онези, чието състояние все пак позволява туристическо пътуване и почивка в чужбина, сега за пръв път имат по-голяма свобода на избор; може да се очаква те да опитат други места за почивка, след като вече не съществуват ограничения, които в миналото насочваха пътуванията им през отпуските в България (12).

/Пресслужба "Куриер"/

 

* * *

ПРИЛОЖЕНИЕ - ИЗБОРИ ОКТОМВРИ’91

София, 14 ноември - Следва предоставеният за разпространение изключително от Пресслужба "Куриер" пълен текст на:

РЕШЕНИЕ НА ЦЕНТРАЛНАТА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ (ЦИК) HP. 311 И АНОТАЦИЯ НА РЕШЕНИЯ HP. 312 И HP. 313.

Забележка: навсякъде в текста съкращението ЗИНПОСК да се чете Закон за избиране на народни представители, общински съветници и кметове.

ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ

РЕШЕНИЕ HP. 311

На 8 ноември 1991 г. Народното събрание на Република България избра членовете на Министерския съвет. Между тях има и народни представители, поради което съгласно чл. 96, ал.2 от ЗИНПОСК за времето, през което те ще изпълняват функции на министри, следва да се заместят от следващите в избирателните листи кандидати.

По изложените съображения на основание чл. 96, ал. 2 от ЗИНПОСК Централната избирателна комисия

РЕШИ:

Обявява за избрани народни представители:
1. Манол Петров Тодоров, ЕГН 2207246928 от 23-ти избирателен район - София 1, на мястото на Филип Димитров Димитров.
2. Румен Георгиев Урумов, ЕГН 4703086309 от 23-ти избирателен район - София 1, на мястото на Валентин Илиев Василев.
3. Дончо Ботев Папазов, ЕГН 3902216682 от 25-ти избирателен район -София 3, на мястото на Стоян Димитров Ганев.
4. Румен Здравков Биков, ЕГН 5805092862 от 25-ти избирателен район - София 3, на мястото на Векил Василев Ванов.
5. Красимир Щилянов Стефанов, ЕГН 5710196024, от 22-ри избирателен район - Смолян, на мястото на Николай Кирилов Василев.
6. Ненчо Петков Ненчев, ЕГН 2006234607, от 16-ти избирателен район - Пловдив, на мястото на Иван Йорданов Костов.
7. Иван Илиев Флоресков, ЕГН 4704283283, от 12-ти избирателен район - Михайловград, на мястото на Иван Николов Пушкаров.
8. Слав Василев Данев, ЕГН 4703059081, от 31-ви избирателен район - Ямбол, на мястото на Димитър Петров Луджев.
9. Цветан Иванов Димитров, ЕГН 5811141502, от 4-ти избирателен район - Велико Търново, на мястото на Елка Георгиева Константинова.

Решението да се обнародва в "Държавен вестник".

11 ноември 1991 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Джелепова

СЕКРЕТАР: Р. Янков

/Пресслужба "Куриер”/

 

* * *

C Решение HP. 312 от 11 ноември 1991 година на Централната избирателна комисия се урежда заплащането на извънредния и допълнителния труд, положен от служители на Народното събрание за техническото осигуряване на дейността на ЦИК в периода на подготовката и произвеждането на изборите за парламент и местни органи на властта.

/Пресслужба "Куриер"/

 

* * *

С Решение HP. 313 от 11 ноември 1991 година на Централната избирателна комисия се урежда заплащането на извънредния и допълнителния труд, положен (включително и в почивни дни) от служители на Националната служба за охрана при президента на Републиката за обслужване на организационната и оперативната работа на ЦИК във връзка с изборите на 13 октомври 1991 година.

/Пресслужба "Куриер"/

09:55:12

14.11.1991 г.

Редактор: Нина Гаврилова

Технически изпълнител:

Емилия Генадиева

Комплексна обработка:

Издателски комплекс БТА

Copyright © Пресслужба "Куриер”, 1991 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!