София, 14 май 1993 г.                        
        Брой 93 /880/

Главен редактор: Стефан Господинов

София, 14 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕШЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ НА КОНСЕРВАТИВНАТА ЕКОЛОГИЧНА ПАРТИЯ, ПРИЕТО НА РЕДОВНО ЗАСЕДАНИЕ НА 8 МАЙ 1993 Г.

На редовното си заседание, проведено на 8 май 1993 г. в София, Националният съвет на Консервативната екологична партия /КЕП/

РЕШИ:

1. Предлага на Съюза на демократичните сили да започне изпълнението на конкретна програма за предизвикване на предсрочни парламентарни избори.

2. Изразява съгласие с готовността на председателя на партията г-н Христо Бисеров да прекрати участието си в работата на XXXVI Народно събрание, което може да се осъществи в рамките на решенията на Националния координационен съвет и Парламентарната група на Съюза на демократичните сили /НКС и ПГ на СДС/.

3. Свиква Национална теоретична конференция на партията в Габрово на 29 и 30 май 1993 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КЕП:

Христо Бисеров

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 14 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА МЕСТНИЯ ПОЛИТИЧЕСКИ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКИЯ ДЕМОКРАТИЧЕН ЦЕНТЪР - ПЛОВДИВ, ПО ВЪПРОСА НА ПОЛИТИКАТА НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ.

Местният политически съвет на Българския демократичен център /МПС на БДЦ/ в гр.Пловдив изразява своето задоволство, че след дълго прекъсване се възстановява една стара традиция в българската войска. Ние се присъединяваме към всички истински българи, които с благоговение и уважение честитят на българския воин Деня на храбростта. През последните 115 години българският войник е печелил само победи, докато българските политици са проигравали всичко, което българската войска е постигала. Дори и сега българският войник, далеч от Отечеството, изпълнява своя воински дълг, а се намират "политици", които желаят пак да провалят онова, което той постига.

През последните дни се появи изявление на депутата от СДС Христо Бисеров, който подкани колегите си да напуснат парламента. По този повод МПС на БДЦ в Пловдив смята за необходимо да заяви следното:

Това изявление на Бисеров е симптоматично и показва пълната безизходица, в която се намира този така наречен съюз. Същевременно то показва и политическата инфантилност на водачите му и на самия него, който претендира да е един от лидерите на партия в СДС. Пределно ясно е за всички, че никога един и същи ход не е печеливш два пъти. Едно театрално гладуване на 39-те преди две години не можа да попречи на приемането на Конституцията, но все пак постигна предсрочни избори.

Сега такова едно действие може да постигне две неща. Първо, парламентът да заработи в отсъствието на хората, които наистина пречат на неговата работа, и той да приеме така нужните закони за реформата. Второ, можем спокойно да прогнозираме, че следващите избори ще бъдат чак през есента на 1995 г.

Изводът е, че СДС се страхува от избори и че правителството на проф.Беров е необходимо сега на България най-малкото за да свърши черната работа. Във връзка с това не може да не отбележим със задоволство изявленията на г-н Мартинес пред българския парламент.

В Народното събрание продължава разглеждането на бюджета на страната по начин, който не прави чест на нито един уважаващ себе си парламент. Така или иначе бюджет ще бъде приет независимо от популистките приказки отляво и отдясно. Това е необходимо, за да може държавната машина да функционира. Но той ще бъде един силен бюджет и ще изпълни своето предназначение само ако бъдат приети и останалите така необходими финансови закони. Дали все пак не е по-добре СДС да напусне парламента?

Пловдив, 6 май 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 14 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ /ЧАСТ ПЪРВА/ "ЗАЩО Е НУЖЕН СЪЮЗЪТ НА БЪЛГАРСКИТЕ ОБЩНОСТИ НА БЪЛГАРИЯ" НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ПАРТИЯТА ГЕО ДОНЕВ.

При толкова много партии, съюзи, движения и организации човек би бил твърде наивен, ако сметне, че появата на още една ще бъде посрещната с възторг от изтерзаната ни общественост. Още по-наивно е да се мисли пък, че наличните формации ще се зарадват, защото в Съюза на българските общности /СБО/ всяка от тях ще гледа само претендента за политическа територия в бита на страната и следователно - съперник, дори ако нещата изобщо не стоят така. Подобна ревност, изразена с пренебрежение, подигравки и опити за дискриминация, ние очакваме и от практически управляващата "комбина" БСП - ДПС, и от СДС, и от извънпарламентарните партии и организации, поради силното оскъдняване на добронамереност у всички. Но не се боим - пред нас е целият им опит. Пред нас са грешките им, от които вече сме направили и ще продължаваме да правим ползотворни изводи. Основната разлика помежду ни - съдейки по тях - е много дълбока, тя е в самата структура на мисленето и в нагласата за действие.

Ние считаме, че в днешната световна реалност историята и настоящето на народите, както и техните качества трябва да бъдат мерени с мерилото на общочовешките добродетели, към които обаче причисляваме и националната самобитност във всички сфери на живота. А това ще рече, че сме против всяко механическо пренасяне на чужди модели, като почнем от икономиката и стигнем до самата същност на живота - културата. Едно малко по-добро познаване на народа ни, на душевността и на стопанският му гений, на универсалността му да намира изход и от най-безизходните ситуации, която го е пренесла през хилядолетията жив и здрав до днес, би променило коренно отношението към него от страна и на комунистите, и на опонентите им, би предизвикало уважение и осланяне предимно на неизчерпаемите му нравствени ресурси, които са единствената гаранция за истински просперитет. Това обаче не се прави и не се е правило у нас от Балканската война насам. Обикновена практика е той да бъде ласкан и обсипван с обещания от политиците до идването им на власт, а после - обругаван и унижаван, както е днес. Изкуственото му разбиване в етноси, религиозни общества и партии на модела за управление, а не за служене, пълната незаинтересуваност от ужасното демографско състояние, расисткото схващане на понятието българин - създадено и утвърдено от панславизма, - хленчовете за признаване на религиозен приоритет /сякаш у нас и по света българите са само православни християни!/, незачитането на естественото му човешко право да разполага с имота си както той си иска, да вярва в Бог, който сам си избере, и най-сетне липсата на какъвто и да е нравстен идеал - са все свидетелства за едно катастрофално разминаване с неговите истински тежнения. Защото българският народ е духовен, с източен тип мислене, за което демокрацията и благоденствието не могат да бъдат цел, а са средство, както и прагматизмът. По тази причина механичното връщане към отминали етапи в развитието му - само и само да се махне всеки спомен от комунизма или да се угоди на МВФ - го доведе до пълен вътрешен дискомфорт. Точен пример в това отношение е връщането на земята, след като бяха създадени условия за разграбване на селскостопанската техника.

Самият акт е великолепно начинание, но той не предложи нищо друго, нищо качествено ново, което би противостояло на очакваното социално разслоение. Политиците ни - и комунисти, и СДС - се оказаха без сетива за значителното и без усет за чуждия положителен опит. Мнозина от тях, заедно с хора от КНСБ и КТ "Подкрепа", ходиха в Израел, на Божи гроб, ставаха хаджии и никой не забеляза, че евреите могат да ни дадат хубав пример в областта на селското стопанство. Те имаха и още имат структури, подобни на нашите ТКЗС, това са кибуците - с обща земя, общи земеделски сечива и дори обща столова, които поради деиндивидуализацията на човешката личност се разпаднаха "от само себе си", без ликвидационни "шпицкоманди". На мястото им заживя новият тип селище, може би селище на бъдещето, наречено мошав. С пълна частна собственост върху земята. Само че в мошавите тя се обработва с общинска техника и ролята на общинската управа е да търси пазар на произведената стока.

Ако нашите "хаджии" и журналистите с тях бяха огласили пред българина израелския опит, най-напред комунистите щяха да изгубят почвата под краката си. Понеже аргументът им в полза на ТКЗС, че единствени осигурявали възможност за модерно земеделие, щеше да се превърне в сапунен мехур пред "изобретението" земята да се обработва общо, а всеки да събира сам плодовете на собствената си нива.

Бяха допуснати - пак от комунистите и СДС - грешки, които десетилетия наред ще дремят в темела на националното ни единение подобни на неизбухнали бомби от Втората световна война. Една от тях, както многократно е отбелязвано в анализите върху тоталитаризма, беше възродителният процес, извикал на бял свят с по-късна дата най-парадоксалната парламентарна група в света: тази на ДПС, съставена предимно от бивши партийни секретари, от комунистически активисти и бивши служители в Държавна сигурност.

Разбира се, тук изобщо не бива да намесваме електората на ДПС - защото подобно движение е нужно на България, но не да се бори за нови привилегии и слободия, а да възкреси нравствено-ценностната система на хората си, рушена векове наред от ортодоксалния панславизъм и от половинвековните опити на социалистическата обредност. По същество обаче възродителният процес бе опит и у нас да се приложи на практика...османизмът от края на ХІХ в., измислен от младотурците с коварната цел да създава равенство между всички граждани пред законите и държавата, но срещу асимилирането им. Този османизъм сега е национална политика, провеждана не с насилие, а с икономически средства в САЩ и много страни от Западна Европа, така че възродителните процеси в бившия СССР и в България бяха само дебелашки негови варианти. Ала отричането им, макар и съвършено основателно да е то, когато е вършено не от държавническа позиция, а от съображения за политически дивиденти, се оказва вече твърде опасно за социалния ни мир. Защото, ако възродителният процес дискриминира тюркоезичната ни българска общност, сега "девъзродителите" й я реабилитират за сметка на целия български народ, унижавайки достойнството му на всички равнища. Това те правят пред лицето на стотици депутати, голяма част от които са вече омразни на избирателите си, пред незащитения ни народ и пред целия свят. Но СБО няма намерение да прави депутатски компромиси, нещата си имат имена. Тюркоезичната българска общност, съставена от български тюрки, гагаузи, гаджали и цигани-мюсюлмани е българска тюркоезична общност, към която всички закони и права трябва да бъдат прилагани точно и строго. В нейната туркомански-непокварена част ние виждаме сериозен съмишленик и спокоен, уравновесен свой електорат.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 14 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА РЕГИОНАЛНИЯ МИНЬОРСКИ СИНДИКАТ "ЗАГОРЕ" КЪМ СИНДИКАЛНАТА МИНЬОРСКА ФЕДЕРАЦИЯ "ПОДКРЕПА" - РАДНЕВО.
Документът е адресиран до Народното събрание, до президента на републиката, до Министерския съвет, до Главна прокуратура, до Окръжна прокуратура - Стара Загора, до Районна прокуратура - Раднево, до президентите на Конфедерацията на труда "Подкрепа" и Синдикалната миньорска федерация "Подкрепа", до областния управител на Хасково и до средствата за масово осведомяване.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

Силно сме обезпокоени от пълзящото възстановяване на комунизма в България. Под въздействието на кмета /червения кмет, бивш шеф на Държавна сигурност/ в община Раднево се уволняват управители без каквато и да била причина и основание и на тяхно място се назначават бивши партийни секретари. Пример: уволнението на управителя на автобусно стопанство гр.Раднево г-н Господин Иванов Беров без каквото и да било основание и назначаването на комуниста Маринов.

Учредяването на някаква незаконна земеделска кооперация в село Полски градец от бившите партийни секретари преди земеразделянето с цел възстановяването на ТКЗС.

Използването на всякакъв вид заплахи срещу населението на селото, ако не влезе в тази кооперация, включително и с физическа разправа с оръжие. По тези случаи са сезирани от много време и постоянно досега всички компетентни държавни органи в страната /Главна и Окръжна прокуратура, Районна прокуратура, Министерство на земеделието, областен управител/, но досега освен пълно мълчание действие няма. Вместо това се цели уволнението на председателя на ликвидационния съвет /ЛС/ в село Ковачево поради това, че съвестно изпълнява закона. Осуетена е пролетната сеитба в село Полски градец. Не се допускат до работните им места от комунистите в селото хората, желаещи да работят на полето.

Повече от 15 дни е окупирана сградата на селскостопанската бригада и в нея не се допускат да изпълняват задълженията си служителите и ръководителите на бригадата, не се позволява дори изплащането на заплатите, като в същото време се изпращат хората да реват по домовете на ръководителите си за пари и това става в момента, когато ЛС е в готовност да раздава животните, крави и овце. Под диктовката на кметовете си господата комунисти не позволяват раздаването на животни, с което целят възстановяване на ТКЗС и проваляне на поземлената реформа.

Настояваме компетентните държавни органи да възстановят законността в региона и да озаптят разпасалите се разбойници, в противен случай ще считаме, че всички държавни органи целят с действията си възстановяването на комунизма в България и ще бъдем принудени да предприемем действия за защита на законността.

Всички жители в района ни са миньори.

Раднево, 6 май 1993 г.

/Пресслужба "Куриер”/

*  *  *

София, 14 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПЛАТФОРМА /ЧАСТ ПЪРВА/, ПРИЕТА НА ТРЕТИЯ РЕДОВЕН КОНГРЕС /27 ФЕВРУАРИ 1993 Г., СОФИЯ/ НА БЪЛГАРСКАТА ДЕМОКРАТИЧНА МЛАДЕЖ И ПРЕДЛОЖЕНА ЗА ОБСЪЖДАНЕ ОТ ВСЕКИ ЧЛЕН НА ОРГАНИЗАЦИЯТА, ЗА ДА БЪДЕ ОСНОВА ЗА ПРОМЯНА НА УСТАВА И ПРОГРАМАТА.

Българската демократична младеж /БДМ/ извървя труден и сложен път на преход от политически монополна и фактически одържавена организация до гражданско сдружение на млади хора, основано на общи цели и интереси. Миналото е зад нас, бъдещето е пред нас! Настоящето изисква промяна, за да се съхрани организацията и за да запази и занапред водеща роля в младежкото движение в България.

Днес трябва да дадем определен отговор на въпросите, които ни занимават от мъчителното раждане на организацията преди три години и досега. Какви сме сега и какви искаме да бъдем утре? За какво се борим, чии интереси изразяваме и защитаваме, какво можем да предложим на обществото? Какви са възможните алтернативи?

ВЪЗМОЖНИТЕ ПЪТИЩА ЗА ПРОМЯНА НА БДМ

Причините да бъдат поставени тези въпроси и необходимостта от промяна се коренят в положението, което заема организацията в обществото:

ПЪРВО - Днес организацията "плува" в пространството между политическите партии и синдикатите, като не е нито едното, нито другото, но съдържа елементи и на двата вида формации. БДМ е граждански тип сдружение, но все още липсва средата, липсват условията и елементите на гражданското общество или са все още в своя зародиш, а оттух и трудностите за успешно вписване на организацията в политическите процеси, в промяната на обществото и вследствие на това ограничаване на нашите възможности за въздействие върху тези процеси.

ВТОРО - БДМ е напълно самостоятелна младежка организация в политически, кадрови, ресурен и финансов план. Затруднено е както нормалното функциониране, така и осъществяване на целите на организацията, защото държавата и обществото днес са затворени за гражданските сдружения. От една страна, промените в обществото са монопол на изпълнителната власт и парламентарните политически сили и синдикатите, а от друга, държавата се отнася с неприязън към подобни структури.

ТРЕТО - В този си вид организацията не предполага възможност за пряко личностно политическо развитие на своя кадрови потенциал.

ЧЕТВЪРТО - БДМ оцеля и успя да се съхрани като национално представена организация въпреки тежките политически и икономически удари. През тези тежки месеци в организацията ни събираха приятелството, общите интереси и сходни лични социални проблеми и желанието за политическа и социална промяна в обществото.

Днес, за да се развиваме, за да печелим нови членове и симпатизанти, само това не е достатъчно.

Какви са възможните пътища за промяна?

I. Организацията си поставя политически цели и се включва в орбитата на влияние на политическа формация, с която е налице идейна близост и съвпадение на споделяните ценности и цели.

II. Възприемаме по-широко разбиране за посоката на промяна, за нашата ориентация, идейна автентичност и социална самоличност, т.е. запазваме характера на организацията и същевременно извършваме промяна, която ще ни определи като организация на младежката предприемчивост, социалната алтернатива и гражданския контрол, т.е. като част от силите в обществото, които са носители на социалната алтернатива в неговото развитие.

III. БДМ се развива като гражданско сдружение и паралелно се създава политическа формация, чрез която се търси решението на онези политически задачи, които не са по силите ни сега.

Преди да определим пътя, който ще поемем, трябва да си дадем сметка за новите тенденции и новите реалности, които вече дават тон в развитието на света, за да поставим още сега солидни основи на една модерна и съвременна младежка организация в съзвучие с тези нови тенденции.

НОВИТЕ РЕАЛНОСТИ

Днес светът се намира на водораздел. Политическите доктрини и обществени проекти, които движеха общественото развитие през XIX и XX век, са изчерпани и едва ли повече могат да бъдат мотивираща сила или ръководство за действие.

Съвременният свят навлезе в дълбоки цивилизационни промени. В новата ера предаването на информация се превърна в основен организационен принцип. Информацията не признава национални граници и ограничава възможността от контрол на правителствата над нея. Тя е транснационална и ще създава нови транснационални общности от хора.

Създава се транснационално стопанство, чиято цел не е монополната печалба, а максималният пазар и се основава на реципрочността между отделните региони, а не на свободната търговия или протекционизма. Интеграционните процеси създават многополюсна световна общност.

Развитието се основава на образованието и компетентността, а не толкова на капиталовложенията. То води към създаване на средна класа и ликвидира бедността.

Светът е взаимозависим и нито една негова част не може трайно да просперира, ако не просперират другите му части.

Заражда се нова световна общност с планетарна система от отношения и мощни институции за предотвратяване на конфликтите, но същевременно се засилва и национализмът.

Съвременното общество е обществото на знанието. Голямото мнозинство от хора днес са служители в организации. Този техен статут определя нови политически, икономически и социални интереси и култура, което променя досегашната структура на обществото и досегашните концепции за неговото устройство и политическа организация.

Настъпва фундаментална ценностна промяна и преход към постматериалистки ценности, обръщането на индивидуалността към общности, които да запазят автентичността на личността, поставянето на свободното време пред материалните стимули и т.н.

Откриват се необятни възможности, които водят към един бъдещ ренесанс на човечеството.

Новият плурализъм в съвременното общество е много по-различен и от всичко познато досега и поставя политическия процес пред сериозни предизвикателства.

Правителството вече не е единствен център на властта. В обществото се утвърждават аполитични и същевременно притежаващи значителна власт върху хората действени институции, предназначени за постигане на еднозначни цели и задачи, а в политическата структура доминират новите масови движения и малките високоорганизирани и тотално политизирани групи.

Новите институции са преди всичко автономни и се основават на своите цели и функции, а не върху властта. Новите алтернативни движения са прототипът на бъдещите общественополитически формации. Те са продукт на новото време. Партиите стареят, но още дълго време ще запазят своята роля в политическия живот.

Новите институции надхвърлят географските граници на държавата, което води до срив на досегашните политически теории.

Наред с това се формират нови центрове на власт: структурите на бизнеса, държавната администрация, организациите с идеална цел, университети, синдикати, обществени сдружения и т.н.

Центърът на приемане на политическите решения се премества от политиците и държавната администрация към лобитата, създадени от новите масови движения и новите институции.

Възниква проблем с легитимността на властта и с отговорността на тези, които реално я притежават.

Съществува голяма динамика в развитието на света, в основата на която е промяната, а не запазването на досегашните модели и уредби. Преходът към новото време е започнал. Бъдещето ще бъде принципно и много различно от настоящето.

Промените в света ще предизвикат експлозия от предприемчивост, което ще доведе до социални нововъведения в областта на политиката, държавното управление, образованието, икономическата теория. Светът се нуждае от нови алтернативи за своето развитие. Старите образци и старите обществени проекти очевидно вече са изживели своето време и тяхното място е в музея на историята. Зараждащите се цивилизационни промени ще наложат принципно нов тип общество.

Посоката е общество на социалната алтернатива и общество на знанието и хуманността.

Обществото, което осигурява свобода - сега, демокрация - сега, справедливост - сега, благоденствие на всички хора, а не само на една група.

Общество, което отговаря на широки социални интереси и е устремило своето развитие отвъд сегашния кризисен преломен хоризонт.

Общество, което поощрява инициативата и предприемчивостта и обогатява и освобождава своите граждани.

Западните демокрации, към които сега е устремен нашият поглед, въпреки своите постижения не можаха и очевидно не могат да решат глобалните проблеми на човечеството.

Назрява необходимостта от нов глобален социален обществен проект, който по принципно нов начин ще търси разрешението на проблемите на човешката цивилизация.

НАШИТЕ РЕАЛНОСТИ

Обществото е в условия на преход. Тепърва се създават и утвърждават в условия на тотално политическо противопоставяне нови демократични институции и нови социални структури, които ще определят в бъдеще политическия, социалния, духовния, икономическия и културния живот на нацията.

Острата политическа, социална и икономическа криза е съпроводена с опити за тотално и цинично преразпределяне на националното богатство в интерес на тясна социална група, реставрация на стари обществени отношения, а вследствие на това и от деформация и израждане на демократичните процеси.

Създаване на малък, високообразован и професионално подготвен елит и огромно полуграмотно мнозинство на двата социални полюса, регрес на образованието и културата като ценност и полагане основите на нови касти в обществото е пътят, по който някои искат да ни тласнат.

Така социалното разделение ще придобие освен материални и духовни измерения.

Решението на глобалните проблеми на обществото е монополизирано от институциите на властта и политическите сили, които формират тези институции.

Политическото разделение и противопоставяне доминира в официалния политически живот, но все повече кризата и тежкото социално положение на милиони хора /преобладаващото мнозинство/ ще поставят социалните проблеми в центъра на голямата политика. Преобладаващите социални нагласи и очакванията за справедливост ще определят тенденциите в обществото.

Младежта е една от най-тежко засегнатите от кризата социални групи. Ученици, студенти, военнослужещи и 250 хиляди безработни млади хора живеят с мизерни стипендии и социални помощи от държавата. Значителна част от младите потърсиха решение на собствените си проблеми извън страната. Наред с това младежта е най-предприемчива, най-бързо се ориентира и адптира в новите условия.

Наблюдава се отдръпване на младите хора от политическия живот и организираността и търсене на собствения просперитет в индивидуалната предприемчивост.

/Пресслужба "Куриер”/

 

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                           Любомир Димитров
Технически изпълнители: Галина Дамянова
                                          Цвета Любомирова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1993г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!