София, 14 юли 1993 година
        Брой 135 /922/

 

София, 14 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ ДЕПУТАТИТЕ ОТ ПАРЛАМЕНТА НА РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ, ВНЕСЕНО В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ОТ ОТЕЧЕСТВЕНАТА ПАРТИЯ НА ТРУДА. Документът е адресиран чрез посланика на Република Турция, акредитиран в България.

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

С рухването на тоталитарната система в страните от Източна Европа възможността за прилагане на Хартата за правата на човека стана реалност.

Ние приветстваме премахването на ограниченията над личността, създаващи пречки за осъществяването на нейната житейска реализация.

Уверени сме, че вие, като истински демократи, ще бъдете съпричастни към стремежа на стотици хора от нашата страна да живеят заедно със своите родители, братя, сестри и деца и ще съдействате за събирането на разделени семейства в съответствие с демократичното международно законодателство.

С този хуманен акт вие ще дадете принос както за укрепване на всестранните връзки между нашите две страни, така и за издигане на международния престиж на Република Турция.

София, 13 юли 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 14 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА РЕГИОНАЛНИЯ СИНДИКАТ НА МЕТАЛУРЗИТЕ "ПОДКРЕПА", НА ОБЩИНСКИЯ СИНДИКАЛЕН КОМИТЕТ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ И НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР НА "КРЕМИКОВЦИ"-АД.

Ние, работещите в "Кремиковци" - АД се присъединяваме към оценките за действията на министър Румен Биков спрямо "Кремиковци" - АД, много вярно изразени и в актуалното питане на депутата Гинчо Павлов на 8 юли 1993 година в Народното събрание.

Смятаме, че г-н Биков води разрушителна политика спрямо комбината, без да се съобразява с неговата значимост за икономиката на България и съдбата на 16 500 души, работещи в него, както и към съдбата на техните семейства.

С изкривената информация, която поднася на народните представители, с необоснованите си действия за смяна на част от борда на директорите и за цялостна проверка на работата на комбината след току-що завършила финансова ревизия се цели дестабилизация на предприятието, и то в един период, когато то тръгва напред.

Смятаме, че непоставянето и нерешаването на въпроса за "лошите" кредити на "Кремиковци" - АД от министър Биков е целенасочено, злонамерено, с неясна крайна негова цел.

Това, че министър Биков заблуди народните представители, се доказва със следните факти:

1. Вярно е, че за 1992 г. и първото тримесечие на 1993 г. икономическите резултати са с отрицателен знак, но при условие, че той обслужва 3,5 млрд. лева лош кредит.

Ние поставяме въпроса за преоформянето на този кредит в държавен дълг и с работата си доказваме, че можем да бъдем печелившо предприятие.

Предишният борд на директорите и оперативното ръководство на комбината работят от 13 юли 1992 г., т.е. от второто полугодие на 1992 година.

2. Какви са неговите икономически резултати:

а/ От едно катастрофално положение в първото полугодие на 1992 г. оперативното ръководство на комбината успя да намали загубите от 579 042 лв. на 126 872 лв., а ако лошите кредити бяха преоформени в държавен дълг, щеше да се отчете реална печалба от 395 000 лв.

б/ За първото полугодие на 1993 г. тенденцията се запазва - с лошите кредити загуба от 312 310 лв., а при тяхното преоформяне печалба от 97748 лв.

Ето защо ние твърдим, че "Кремиковци" - АД е предприятие, което има право на живот, както е записано и в доклада на експерт-счетоводителя проф. д-р Михаил Динев: "Въпреки затрудненията във финансово отношение "Кремиковци" - АД може да бъде действащо предприятие и през 1993 година."

3. Това рязко подобряване на икономическите резултати беше постигнато чрез повишаване на производството на стокова продукция, нейната реализация, в т.ч. за износ.

Темповете на нарастване в проценти са, както следва:

	I полуг.1992г.	II полуг. 1992 г.	I полуг. 1993
стокова продукция	100 %	118,40 %	137,38 %
реализ.на ст.продук.	100 %	126,53 %	126,11 %
износ на ст.продук.	100 %	207,51 %	230,71 %
работна заплата	2885 лв.	3707 лв.	4623 лв.

 

На фона на общия спад на производството в страната да се крият от народните представители и обществеността тези реални постижения от министър Биков е, меко казано, некомпетентност, а точната дума е злонамереност - да се унищожи предприятието и работещите да бъдат изхвърлени на улицата.

Трябва да се знае, че тази политика на министър Биков нанесе непоправими материални щети на предприятието, за което трябва да му се потърси отговорност:

а) Спряха разговорите между Стопанска банка и "Кремиковци" - АД, от една страна, и банка "Аустрия" и "Фьост Алпине", от друга страна, за отсрочване на дълга ни по най-ефективното металургично съоръжение - непрекъснато разливане на стоманата, чието строителство е започнало.

б) Новосъздаденият банков консорциум от български банки - Стопанска банка, Балканбанк, Първа източноевропейска банка и Кредитна банка, спряха финансирането за непрекъснатото разливане на стоманата и назначиха банкова проверка на "Кремиковци" - АД, като се губи строително време.

Във всички тези действия на министър Биков ние виждаме пълна некомпетентност и злонамереност с огромни материални щети, поради което настояваме за неговата оставка, търсене на отговорност и своевременно решаване на поставените от нас проблеми.

София, 13 юли 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 14 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ИЗЛОЖЕНИЕ ОТ ИМЕТО НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ СЪВЕТ И НА НАЦИОНАЛНАТА КОНТРОЛНА КОМИСИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ "НИКОЛА ПЕТКОВ" В СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ, НАПРАВЕНО НА ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ НА 8 ЮЛИ 1993 Г. В СОФИЯ.

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА, ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА МАСМЕДИИТЕ,

На 19 юни 1993 г. Националният съвет /НС/ на БЗНС "Н.Петков" в СДС, в съответствие с всички изисквания на Устава, взе решение да се свика ИЗВЪНРЕДЕН КОНГРЕС на съюза на 10 юли 1993 г. На него ще се вземе отношение по усложнената политическа обстановка в България. Както всеки конгрес и нашият ще вземе решения по актуализиране на устава и програмата, наложени от новите условия, ще избере евентуално ново ръководство и ще набележи мерки за организационно и идейно-политическо укрепване на съюза. Решенията на конгреса ще ни дадат възможност да реагираме адекватно на динамичните политически събития, породени от възникналата предизборна конюнктура. В условия като настоящите съвсем нормално и необходимо е политическите сили да провеждат свои национални форуми. Ето защо и нашият Извънреден конгрес на 10 юли ще се проведе въпреки отчаяната съпротива на някои личности.

Напоследък в масмедиите се появиха странни публикации. Техен анонимен или явен автор бе председателят на нашата организация г-н Геори Петров. Той се обяви против свикването на Национален съвет на 19 юни 1993 г., въпреки че за това гласуваха 9 от всичките 14 членове на Изпълнителния съвет /ИС/ и 5 членове на Националната контролна комисия /НКК/ на БЗНС "Н.Петков" в СДС.

Г-н Петров се обяви и против взетото с необходимия кворум решение на НС да се свика на 10 юли 1993 г. Извънреден конгрес. В неговите публикации изобилстваха дезинформациите и обидните квалификации. В тях неоснователно се оспорваше легитимността и правомерността на взетите решения. Призоваваше се към бойкотиране на Извънредния конгрес и неговото отлагане за неопределно време. Послужи си с лъжи и клевети, които могат да бъдат обект на наказателно преследване. Това е един минус в нашия обществено-политически живот, който нанася удар и върху авторитета на масмедиите.

За да се внесе яснота в създадената обстановка, ИС и НКК на БЗНС "Н.Петков" в СДС, решиха да организират настоящата пресконференция с надеждата, че ще можем да отговорим на всички наболели въпроси.

Надяваме се, че нашите становища и позиции ще бъдат отразени обективно, което е и наше право на отговор.

Благодарим ви за участието!

София, 8 юли 1993 г.

ОРГАНИЗАЦИОНЕН СЕКРЕТАР:

Здравко Радонов

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НКК:

Павел Узунов

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 14 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОГРАМА ЗА ПРЕХОДА /ЧАСТ ВТОРА/ НА СБОР ЗА ДЕМОКРАЦИЯ, ПРИЕТА НА УЧРЕДИТЕЛНО СЪБРАНИЕ НА 12 ЮНИ 1993 Г. В СОФИЯ.

ІІ. ИКОНОМИКА НА ПРЕХОДА

Държавата през прехода има двойствена природа. От една страна, чрез своите органи и институции, на които гражданите са предоставили строго определени правомощия, тя регулира обществените отношения съобразно законите. От тази гледна точка тя е призвана да трансформира държавната в други видове собственост - нейни конкуренти, т.е. да осигурява необходимата за приватизационните процеси нормативна база, да подпомага и стимулира тези процеси. От друга страна, тя се явява най-големият в страната собственик. Като такъв тя не може да се дезангажира от управлението /при това с най-голяма изгода/ на тази собственост.

Това наше разбиране кореспондира с конституционно прогласения принцип за равнопоставеност на всички видове собственост, т.е. държавата-регулатор е длъжна да осигури еднакви правни условия за стопанска дейност на недържавните стопански субекти.

Изложените ни по-долу виждания за развитие на икономиката на прехода в значителна степен са прокламирани в някои от партийните програми, застъпващи както модела на социалната демокрация, така и неолибералния модел. Общото във всички тези програми, обаче, е липсата на прагматичност и още по-точно - откъсването на желаните постановки за бъдещото устройство от реалността на настоящето и оттам почти пълната им неприложимост както от обективна, така и от субективна /с оглед народопсихологията на българина/ гледна точка.

1. Смяна на собствеността в селското стопанство чрез поземлена реформа /реституция, приватизация, оземляване/.

Поземлената реформа в селското стопанство буксува. Причината за това е липсата на ясна представа какви стопански субекти ще се наложат в България в условията на пазарна икономика. И държавни стопанства, и кооперации от всички видове, и "ферми" върху собствена или взета под аренда земя, и дребно еднолично стопанство според нас имат право на живот. Единствено практиката на прехода ще покаже кои форми на експлоатация на земята са най-приспособими и ефикасни. И естествено е само те да оцелеят за бъдещето. Онова, без което не може да функционира правилно нито една от посочените форми, и това според нас са приоритетите на днешния момент, е следното:

1.1. Единен кадастър на земята.

1.2. Ускоряване процеса на възстановяване собствеността върху земята в реални граници.

1.3. Постепенност в разграждането на съществуващите селскостопански производителни и преработващи структури; те следва да отпадат по естествен път, след като мястото им в общия стопански процес на страната бъде вече заето от новите производители. Крупно-мащабните "акции", всички видове "кампании" в тази сфера имат явно изразен политически характер или преследват прозрачни лични икономически интереси. Едва ли може да се приеме като полезен резултат на селскостопанската реформа /поне досега/ обстоятелството, че България внася основни земеделски и животински продукти и жизнено зависи от този внос. Естествената цикличност на селскостопанското производство изисква прогнозирана постепенност и непрекъснатост на реформата, и то изцяло подчинена на националните интереси за изхранване на населението.

1.4. Модерното селско стопанство /а и изпразненото от млади хора българско село/ императивно налагат високоефективен производствен процес. Практиката от последните години показа, че понастоящем "едрите" /в българския смисъл на тази дума/ земепритежатели рядко имат достатъчно и комасирана земя, позволяваща ефективна машинна обработка. Кооперативният път на развитие в немалко случаи ще има рационално приложение, но разнопосочните интереси на собствениците, особено в настоящия момент, биха отложили значително във времето изграждането на ефективно действащи кооперации.

Комасацията на земята не би могла да се осъществи, по наше разбиране, по стария командно-административен метод, както това се прави и досега. Единствено пазарът на земя би регулирал този процес. Ролята на държавата в този случай се свежда до създаване максимално бързо на условия за функциониране на регионални и национална фондови борси. Това обаче е едната страна на проблема - на тези борси освен земя за земя и земя за пари едва ли би могло да се замени ефективно, с полза и за двете страни, земя за друга собственост /в частност индустриална/ при настоящото законодателство. Някои от крайните политически полюси, които успяха своевременно да се вградят в механизма, избраха за приватизацията сравнително тесен кръг приватизационни способи, което в значителна степен забави процеса на трансформиране на индустриалната собственост в частна. Следователно основна задача се явява включването по законодателен път и на други приватизационни способи, които да дадат възможност за едновременно трансформиране на собствеността. Това именно би дало широк простор за действие на пазарните закони.

1.5. Преференциите /данъчни, кредитни, митнически и пр. облекчения, държавно организирана информационна система, държавно протекциониран лизинг на селскостопанска техника, съоръжения и др./ на този етап са задължителни за стабилизирането на селското стопанство. Това не се противопоставя на идеята за равнопоставеност на всички видове собственост, ерго, всяка преференция би се отнасяла и прилагала еднакво спрямо всякаква собственост, включително и държавната, доколкото тя съществува в селското стопанство и преработващата промишленост.

2. Трансформация на собствеността в индустрията, туризма, транспорта и комуникациите.

Процесите в посочените отрасли според нас трябва да протичат с различна интензивност и мащаби. Особено важна е приватизацията в тях:

- да бъде ориентирана с предимство към българското участие, като се отчитат особеностите на отделните отрасли, подотрасли и конкретни предприятия, където е възможно бързо и полезно за нацията привличане на чуждестранни капитали с оглед на създаване на работни места;

- да се извършва при максимално участие на всички граждани, защото държавната или така наречена "общонародна" собственост е формирана от иззета собственост на гражданите под формата на отнет резултат от техния труд;

- да протича чрез разнообразни, конкретно подбрани от държавата приватизационни техники като разсрочване на плащането от работещите в предприятието - колективно кредитиране /ЕСОП/, мениджърска аренда или лизинг с право на изкупуване, ползване на банкови кредити с намален лихвен процент срещу данъчни облекчения на банките срещу тези кредити, замяна на държавен дълг /вътрешен и външен/ срещу държавно имущество и т.н.

При трансформиране на собствеността е особено важно според нас да се запазва онзи необходим за България минимум държавна собственост, който в тежки за страната ситуации би гарантирал националния суверенитет. Ние считаме, че относителната тежест на различните видове собственост е въпрос, търпящ различни отговори в конкретен историко-икономически момент.

3. Положението на държавните предприятия днес е всеизвестно - те почти не произвеждат, потънали са в дългове едно към друго, а всички заедно - към държавата. Парадоксално, но факт. Вследствие високия лихвен процент всеки дълг отпреди 1990 г. към края на 1992 г. е нараснал над два пъти. Трансформирането на тези несъбираеми вземания в държавен дълг е неизбежно; първо - защото са "на книга", и второ - защото погасяването им чрез ликвидация и разпродажба на имуществото би причинило верижна реакция, което неминуемо би увеличило стопанския хаос в страната.

Като най-належащи действия ние смятаме:

- регулиране управлението на държавните предприятия чрез закон. Основен момент в него следва да бъде автономността на държавното предприятие и прекратяване на опекунството върху дейността му от страна на държавата. Неговите задължения към държавата, като към собственик, трябва да се изразяват единствено в обема в натура /според държавните нужди/ и величината на печалбата;

- въвеждане на отговорен мениджмънт с пълна имуществена отговорност на мениджърския слой, но и със стимулирането му чрез участие в печалбата и перспективи при приватизацията. Ангажиментите трябва да бъдат такива, че да изключват непрофесионални "гастроли" на ръководно равнище;

- "оздравяване" на необходимите за общодържавно функциониране предприятия чрез контролируеми преференции и програми за управление и инвестиции;

- приемане на закон за фалитите и обявяване в ликвидация на нежизнеспособните държавни и общински предприятия. Равнопоставеността на стопанските субекти при участие в търгове и конкурси и тук смятаме за принципно наложително;

- стимулиране чрез преференции и облекчения на малкия и среден бизнес за производство, услуги и занаяти, включително и в селското стопанство, при равнопоставеност на всички видове собственост;

- законодателно регулиране взаимоотношенията община - общинско предпирятие.

4. За да се преустанови неконтролируемият разпад на производството, смятаме за необходимо спешно да се пререгулира чрез диференциране данъчната система като:

а/ Подоходните данъци:
- да бъдат минимализирани за промишленото и селскостопанското производство, услугите и занаятите, особено за традиционните отрасли и браншове за България;
- силно да прогресират спрямо непроизводствените доходи /ренти, наеми, кредит и др./.

б/ Поземлените и имуществените данъци да бъдат насочени към активизиране на собствениците за експлоатация на тяхната собственост с производствен характер.

в/ Така изградената данъчна система трябва да стимулира:
- значителна част от населението към започване на собствен бизнес, инвестиране и задействане на натрупваните капитали;
- включване на бездействащи или неефективно действащи производствени мощности в активен стопански живот.

г/ Такова стимулиране:
- би увеличило броя на възможните участници в приватизационните процеси;
- чрез разкриване на нови работни места, включително и чрез фамилна или паралелна заетост би довело до снижаване на огромната за нашите условия безработица и следователно до намаляване на социалното напрежение;
- би отслабило натиска върху някои от социалните фондове, а следователно /поне засега/ и върху бюджета;
- означава начало на създаването на средна имуществена прослойка от бившия пролетариат и интелигенцията.

Новият подход в реформата според нас извежда на преден план заетостта като основен икономически и национален проблем. Прагматичен икономически преход, при водещо начало заетостта, означава процесите на финансовата стабилизация, приватизацията и преструктурирането да се подчинят на решаването на проблема за заетостта. От политическа гледна точка съчетаването на социалдемократическата ценностна система с либерализма в икономиката при днешните специфични условия в България имат един задължителен политически минимум, императивен за прехода - сигурна работа на масовия социален слой българи. Трябва ясно да се подчертае, че българинът може да понесе огромно социално натоварване, което неизбежно се предизвиква от реформата, като силно обедняване, промени в социалния статус и начина на живот, но не може и няма да приеме неконтролираната безработица, минаваща прага на социалната поносимост.

Посоченият приоритет налага преминаването от крайна към умерена финансова политика, насочена към омекотяване на силно рестриктивния й характер, с оглед осигуряването на стимули за производството и нови възможности за повишаване на заетостта. От друга страна, възприемането на нова кредитна и лихвена политика ще осигури въвличането на банките в икономическия оборот на страната и ще доведе до активна политика не на пазара на депозитите, както е сега, а на пазара на кредитите, което по същество ще означава възприемането на стимулираща предприемачеството стратегия.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 14 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ /ЧАСТ ПЪРВА/ НА ДЕМОКРАТИЧНАТА ПАРТИЯ НА ТРУДА, РЕГИСТРИРАНА ПО ЗАКОНА ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ, ПРЕДСЕДАТЕЛ Е КАМЕН БУРОВ.

Чл. 1. Демократичната партия на труда /ДПТ/ е политическа орагнизация, обединяваща привърженици на конституционния строй, парламентарното управление и правата на личността.

Чл. 2. ДПТ осъществява своята дейност в съответствие с Конституцията на Република България, действащото законодателство и с този устав.

Чл. 3. Основни цели на ДПТ са:
а/ национално единство и просперитет;
б/ гарантиране на реалните права на личността във всички сфери на живота;
в/ преодоляване на икономическата дисоциация между различните региони на страната.

Чл. 4. ДПТ постига своите цели чрез:
а/ парламентарно присъствие;
б/ законодателни инициативи;
в/ участие в изпълнителната власт и местното самоуправление;
г/ свои печатни издания;
д/ други конституционни форми на дейност.

Чл. 5. За постигане на целите си ДПТ използва само конституционни, ненасилствени форми на политическа дейност. Насилието и терорът не се допускат в ДПТ като средство за постигане на политически цели.

ГЛАВА ПЪРВА
ЧЛЕНСТВО В ДЕМОКРАТИЧНАТА ПАРТИЯ НА ТРУДА

Чл. 6. Член на ДПТ може да бъде всеки пълнолетен, не поставен под запрещение български гражданин, без разлика от пол, раса, етническа принадлежност и вероизповедание, не членуващ в друга политическа организация.

Чл. 7. Лица с двойно гражданство могат да членуват в ДПТ, но ръководни изборни длъжности в същата партия могат да заемат само след петгодишно постоянно местожителство в Република България.

Чл. 8. В ДПТ не могат да членуват:
а/ лица с влязла в сила присъда за криминално престъпление;
б/ лица, проповядващи комунистически, фашистки и други тоталитарни възгледи, както и проповядващи расова, етническа и верска дискриминация.

Чл. 9. Приемането в ДПТ става въз основа на писмено заявление до съответната местна партийна организация /МПО/ на ДПТ.

Чл. 10. Общото събрание на МПО разглежда на най-близкото свое заседание писменото заявление на кандидата и решава въпроса с неговото членство в ДПТ.

Чл. 11. Писменото заявление на кандидата се представя на Общото събрание от Изпълнителния комитет на МПО.

Чл. 12. Приемането за членство в ДПТ от Общото събрание става с просто мнозинство от 50 % + 1 от присъстващите партийни членове и явно гласуване.

Чл. 13. Присъствието на кандидата за член на ДПТ по време на гласуването за неговото приемане не е задължително.

Чл. 14. Прекратяване на членството в ДПТ:
а/ при писменно изразено желание до съответната МПО;
б/ при неплащане на членски внос повече от три месеца;
в/ при изключване от общото събрание на МПО, в която членува лицето;
г/ при влязла в сила присъда за криминални престъпления;
д/ при смърт.

Чл. 15. Всеки член на ДПТ има право:
а/ да участва в обсъждането на всички въпроси, отнасящи се до работата на партията, на форумите от всички нива;
б/ свободно и открито да изказва своето мнение и да прави предложения;
в/ да избира и да бъде избиран в ръководните органи на ДПТ;
г/ да участва лично, когато се взема решение за неговата дейност като член на ДПТ;
д/ да се обръща с въпроси, предложения, оплаквания и заявления към всеки орган на ДПТ и да иска отговор за тях;
е/ да се отнася за съдействие към МПО и към техните изпълнителни комитети.

Чл. 16. Всеки член на ДПТ е длъжен:
а/ да спазва Конституцията и законите на Република България;
б/ да спазва Устава на ДПТ;
в/ да изпълнява решенията на Националната конференция на ДПТ;
г/ да участва в работата на МПО;
е/ да плаща редовно членския си внос.

Чл. 17. Всеки член на ДПТ получава членска карта и значка.

ОРГАНИЗАЦИОННО УСТРОЙСТВО И СТРУКТУРА НА ДПТ

Чл. 18. Организациите на ДПТ се създават по местоживеене, съобразено с административната структура на страната или по друг начин, решен от Националната конференция на ДПТ.

Чл. 19. Основна структурна единица на ДПТ е местната партийна организация /МПО/. Тя се учредява по местоживеене при наличието на най-малко пет човека, притежаващи избирателно право /пълнолетни/ в присъствието на упълномощено от Изпълнителния комитет на общинската партийна организация /ОПО/ лице. Копие от учредителния протокол се изпраща в общинския и в националния съвет на ДПТ. Един екземпляр остава за архива на новоучредената организация.

Чл. 20. Разформируване на МПО се извършва при:
а/ намаляване на числения състав на редовно отчетените членове под пет души;
б/ при решение на Общото събрание;
в/ при решение на Националната конференция във връзка със структурни промени в устройството на ДПТ.

Чл. 21. Броят на МПО в рамките на една община се определя от Общинската конференция на ДПТ.

Чл. 22. Конкретната дейност на МПО се определя от решението на Националната конференция, от Общинската конференция и от Общото събрание с оглед изпълнението на програмните задачи на ДПТ.

Чл. 23. Висш орган на МПО е Общото събрание. То се състои от всички редовно отчетени партийни членове.

Чл. 24. Общото събрание избира ръководните и контролните органи на МПО, както и делегатите за общински и национални конференции.

Чл. 25. Общото събрание на МПО е редовно, когато присъстват две трети от редовно отчетените членове.

Решенията на Общото събрание са задължителни за членовете на МПО и се вземат с обикновено мнозинство 50% + 1 от присъстващите, с изключение на случаите, предвидени в този Устав, при които се изисква квалифицирано мнозинство от две трети на присъстващите.

Чл. 26. Изпълнителен орган на МПО е Изпълнителният комитет. Той се избира от Общото събрание с тайно гласуване. Броят на членовете на ИК на МПО се определя от Общото събрание.

Чл. 27. Председателят на МПО се избира от Общото събрание чрез тайно гласуване и квалифицирано мнозинство от две трети на присъстващите.

Чл. 28. Задължения на Изпълнителния комитет на МПО:
а/ чрез касиера си организира редовното събиране и отчитане на членския внос;
б/ координира и организира дейността на МПО;
в/ представлява МПО на ДПТ пред държавните органи.

Чл. 29. Местните партийни организации на територията на една община образуват общинска партийна организация /ОПО/.

Чл. 30. Ръководен орган на ОПО е Общинската конференция. Тя се формира чрез делегатско представителство от съставните й МПО. Редът за избиране на делегати за общинската партийна организация се определя от Националния съвет. Общинската конференция се свиква един път годишно на редовни заседания и на извънредни заседания по решение на общинския изпълнителен комитет или по решение на две трети от делегатите й.

Чл. 31. Общинската конференция:
а/ избира общински изпълнителен комитет и председател на ОПО на ДПТ;
б/ избира контролна комисия на ОПО;
в/ издига кандидати за участие в органите на местното самоуправление и на парламента;
г/ ръководи и координира цялостната дейност на МПО;
д/ приема отчетите на председателя, на общинския изпълнителен комитет и контролната комисия на ОПО.

Чл. 32. Контролната комисия на ОПО изпълнява функциите и на контролна комисия на МПО.

/Пресслужба "Куриер"/

10:00:00    
14.07.1993 г.    

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                           Любомир Йорданов
        Технически изпълнители: Траянка Каличкова
                                                   Тинка Христова
                                                   Галя Дамянова
        Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1993г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!