София, 15 февруари 1996 година
Брой 33 /1588/    

Завеждащ редакция: Нина Гаврилова

София, 15 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЕКРЕТАРИАТА НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ПО ВЪПРОСА ЗА ИЗДИГАНЕТО НА КАНДИДАТУРИТЕ ЗА ПРЕЗИДЕНТ И ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.

Секретариатът на Централния комитет на българската комунистическа партия /ЦК на БКП/ излиза с настоящата декларация с цел да разсее всякакви неточности и опити да омаловажат дейността на БКП, в това число и около издигането на кандидати за президент и вицепрезидент от името на БКП. Секретариатът на ЦК на БКП заявява следното:

1. Секретариатът на ЦК на БКП изказва благодарност на др. Тодор Христов Живков, бивш генерален секретар на ЦК на БКП, за това, че той достойно защити името на БКП по време на воденото неоснователно дело срещу него. Това дело беше съшито с бели конци от десетоноемврийските ревизионистични превратаджии, които извършиха преврата на 10 ноември 1989 г. по нареждане на гробокопача на световния комунизъм М.С.Горбачов. Съгласно законодателството на Народна република България /НРБ/ превратаджиите подлежат на най-сурово наказание - смърт чрез разстрел за държавна измяна. Тодор Живков не е злоупотребил с раздадените апартаменти на крайно нуждаещи се български граждани. Те са заплатили апартаментите си. Правителството на г-н Луканов инсценира това дело против Тодор Живков, за да злепостави не само него, а и БКП.

2. БКП ще издигне кандидати за президент и вицепрезидент само членове на БКП. Ако др. Тодор Живков възстанови членството си в БКП и ако реши да се кандидатира за президент на Република България от името на БКП, то ръководството на БКП ще обсъди неговата кандидатура и по всяка вероятност ще я подкрепи, тъй като той е човек с голям държавнически и политически опит и ще е в състояние да даде своя принос за извеждане на страната ни от батака, до който я доведе бесепаро-седесарската криминална мафия.

3. Нецелесъобразно е да се водят каквито и да било други процеси против Тодор Живков, включително и този за оказване помощ на национално-революционни движения. Той е провеждал държавна и интернационална политика. Нима САЩ и техните сателити не оказват помощ на реакционните режими в борбата им против прогресивните движения в света? Тези процеси не са насочени против Тодор Живков, а са насочени от антикомунистическите сили против дейността на БКП.

4. Секретариатът на ЦК на БКП обръща внимание на господата от Съюза на демократичните сили /СДС/ да не продължават да обвиняват БСП, че е комунистическа партия. БСП е антикомунистическа котерия, която няма абсолютно нищо общо с комунизма и с БКП. Наричайки ги комунисти, те помагат БСП да бъде на власт, от което са заинтересувани техните сиамски близнаци - СДС. В България само БКП е комунистическа партия. Създадените от БСП запъртъци Българската комунистическа партия /марксисти/ - мърлячи, Обединена българска комунистическа партия, Българска единна комунистическа партия /БКП/м/, ОБКП, БЕКП/ са слепи марионетки на БСП в борбата им против БКП. Те са създадени от БСП и Българския антифашистки съюз /БАС/ в нарушение на закона за политическите партии /ЗПП/, без да са имали по 50 души учредители, защото са им жизнено необходими. Сега в Народното събрание БСП вероятно няма да приеме направеното предложение от името на БКП и г-жа Мозер да се изискват 5000 учредители при създаването на партии, защото тези сателити и марионетки ще са необходими на БСП в по-нататъшната им борба против БКП. По тези съображения БСП няма вероятно да приеме и направеното предложение да не могат да се прибавят букви към традиционно съществуващи партии, като напр. БКП, БЗНС, ДП и др. Никой не си копае сам гроб. Те не случайно създадоха всички тези марионетки с буквени представки, наставки и междусъставки.

5. Предупреждаваме господата от Изпълнителното бюро /ИБ/ на БСП да престанат да правят заговори за сваляне на легитимното ръководство на ЦК на БКП. Крайно време е да си приберат г-н Александър Паунов в своите редици - на БСП, и г-н Николай Добрев да не го развежда със себе си, както това е направил на 12 февруари 1996 г. в Ботевград. Господин Александър Паунов не е член на БКП и не може да прави никакви изявления от името на БКП. Подобни по-нататъшни провокации от подобен род могат да доведат до непредсказуеми последици. БСП не би трябвало да залага и на психично болни в безпринципната им борба против БКП, какъвто е случаят с г-н Георги Йорданов Захариев, който беше на лечение в психиатрията на IV км. преди две години. Той след 4 април 1990 г. не е членувал и не членува в БКП. Идентичен е и случаят с господин Александър Паунов.

София, 14 февруари 1996 г.

ГЕНЕРАЛЕН СЕКРЕТАР: Владимир Спасов

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 15 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕКОЛОГИЧНИ ОРГАНИЗАЦИИ ПО ВЪПРОСА ЗА ПРИЕМАНЕ НА ЕНЕРГИЙНА СТРАТЕГИЯ НА БЪЛГАРИЯ.

Ние, представители на български неправителствени природозащитни организации, след като се запознахме с внесената за разглеждане и приемане от 37-то Народно събрание проектостратегия за развитието на енергетиката на България, достигнахме единодушно до изводите, че:

1. Внесената проектостратегия за развитието на енергетиката на България няма реална икономическа основа. Липсва разработена и приета общонационална икономическа стратегия на страната в кратко- и средносрочен период - обективната база, върху която да се изграждат стратегиите за различните отрасли, вкл. и енергетиката.

2. Внесената проектостратегия не отразява съществуващите алтернативни виждания за развитието на българската енергетика, което лишава народните представители от правото им да изберат по съвест между различни варианти на действие и на практика натрапва на обществото едно предопределено в нечии кабинети решение, включващо приоритетно построяване на АЕЦ "Белене”. Вносителите на проектостратегията само на думи приемат енергийната ефективност като алтернатива, без обаче да предлагат реални мерки за нейното повишаване.

3. Само по себе си строителството на АЕЦ "Белене" е неиздържано от всякаква гледна точка. Необходимите за довършването само на Първия блок 2-4 млрд. долара ще паднат върху плещите на всички нас, данъкоплатците, като при това ще ни "дарят" с една потенциална ядрена бомба, разположена върху сеизмичноопасен разлом. Успоредно с това ще се затрие в икономическо и демографско отношение един регион на България, без срещу това да се получи реален принос както за жителите му, така и за страната като цяло. Направените през 1990 г. изследвания на БАН по проблемите на АЕЦ "Белене" показват различните аспекти на несъстоятелността от продължаване на строителството на централата. Отделно от това ще се задълбочи проблемът с третирането, обезопасяването и съхранението на радиоактивните отпадъци и отработеното гориво - проблем, вече застрашаващ страната с натрупаните 700 тона в Козлодуй.

На основание на нашите проучвания ние настояваме 37-то Народно събрание на България да не разглежда и да не приема внесената проектростратегия за развитие на енергетиката, докато не бъдат оценени реалните нужди от енергия за страната ни и не бъдат взети предвид всички алтернативни начини за производство, и потребление на енергията. Настояваме да се разработят и да се внесат предложения, базиращи се изключително на принципите на енергийната ефективност и въвеждането в производството и услугите на енергоспестяващи технологии. Настояваме да се предложат приоритетно решения на проблема със 700-те тона радиоактивни отпадъци в Козлодуй.

Очакваме, че този път разумът ще надделее.

София, 10 февруари 1996 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 15 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ /ЧАСТ ВТОРА - ПОСЛЕДНА/ НА ОБЩОНАРОДНИЯ КОМИТЕТ ЗА ЗАЩИТА НА НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ - 1990, ДОПЪЛНЕН И ПРИЕТ НА ЧЕТВЪРТАТА ОБЩОНАРОДНА КОНФЕРЕНЦИЯ /14 ЮЛИ 1995 Г., СОФИЯ/. Организацията е регистрирана по Закона за лицата и семейството; председател е Добромир Задгорски.

 

19. Регионалният /градският/ координатор в периода между конференциите координира дейността на КЗНИ - 1990 в региона /града/ в съответствие с решенията на Регионалната /градската/ конференция на пълномощниците, НСК и Съветът на председателите; свиква и ръководи заседанията на Регионалния /градския/ съвет за координация; изпълнява функциите, възложени му от устава; представлява РКЗНИ - 1990 /ГКЗНИ - 1990/ на съответното регионално /градско/ ниво.

20. За пълното реализиране целите на ОКЗНИ - 1990 пълномощниците /делегатите/ на КЗНИ - 1990 избират ръководни органи на сдружението.

21. Органи на управление на ОКЗНИ - 1990 са: Общонародната конференция на пълномощниците /делегатите/; председател на ОКЗНИ - 1990; Съвет на председателите, в който влизат: председателят на ОКЗНИ - 1990, първи заместник-председател, двама заместник-председатели, главен координатор на Съвета на председателите, отговорен секретар; Национален съвет за координация /НСК/ в състав до двадесет членове, в който по право влизат членовете на Съвета на председателите, областните координатори и регионалните /градските/ координатори на най-големите организации на ОКЗНИ - 1990.

22. Висш орган на ОКЗНИ - 1990 е Общонародната конференция на пълномощниците /делегатите/ на всички КЗНИ - 1990 в страната и в чужбина, която се свиква веднъж на три години. Извънредни общонародни конференции могат да се свикват по искане най-малко на 1/10 от всички членове на сдружението. Конференцията може да взема решения, ако присъстват поне половината от пълномощниците /делегатите/ на всички КЗНИ - 1990. Всеки пълномощник /делегат/ има право на един глас. Решенията на конференцията се вземат с мнозинство на гласовете, но за изменение на устава, за прекратяване на сдружението или за сливането му с друго е необходимо мнозинство 2/3 от присъстващите на конференцията пълномощници /делегати/.

/2/ Общонародната конференция приема решения за цялостната дейност на ОКЗНИ - 1990; избира за срок от три години председател на ОКЗНИ - 1990; Съвета на председателите; областните и регионалните /градските/ координатори в съответствие с административно-териториалното деление на Република България и наличието на местни организации на ОКЗНИ - 1990.

23. Съветът на председателите организира дейностите на ОКЗНИ - 1990 в страната и в чужбина; организира изпълнението на решенията на общонародната конференция и на Националния съвет за координация; организира участието на членовете на ОКЗНИ - 1990 в общонародни мероприятия; организира предизборните прояви на сдружението и определя кандидатите на ОКЗНИ - 1990 в парламентарните и други избори; изготвя проект за бюджета на сдружението; свиква редовните общонародни конференции на ОКЗНИ - 1990, като изготвя проект за дневен ред и решения на конференциите; уведомява всички регионални и градски съвети за координация чрез писма с обратна разписка за датата, мястото и часа на провеждане на Общонародната конференция, както и за проекта за дневен ред и решения на конференцията; свиква на всеки четири месеца НСК. Съветът на председателите взема решенията си с мНозинство от 2/3 при кворум 3/4 от членовете си.

24. Националният съвет за координация организира текущата финансова дейност на сдружението и определя размера на членския внос; координира дейността на ОКЗНИ - 1990, дейността на областните и на регионалните /градските/ координатори; следи за изпълнението на решенията на Общонародната конференция на сдружението от Съвета на председателите; подготвя проектите за програмните документи на сдружението; дава препоръки и тълкуване на устава, като взема своите решения с обикновено мнозинство от всичките си членове.

25. Председателят на ОКЗНИ - 1990 се избира от Общонародната конференция на пълномощниците /делегатите/ за срок от три години, без ограничение на мандатите. Той представлява ОКЗНИ - 1990 пред всички организации в страната и чужбина, като може да упълномощава писмено и други членове на ОКЗНИ - 1990 за извършването на конкретни действия от името на сдружението; осъществява ръководството на сдружението и изпълнява функциите, възложени от устава и решенията на Общонародната конференция; има право на извънредни решения в името и целите на ОКЗНИ - 1990; сключва граждански и трудови договори с трети лица. Под негова егида към Съвета на председателите се създава Национален съвет за възраждане на националната икономика, съставен от икономически експерти.

26. Всички официални становища на ОКЗНИ - 1990 се изразяват от председателя, а в негово отсъствие от първия заместник-председател или от главния координатор на Съвета на председателите.

27. Областният координатор в периода между общонародните конференции на пълномощниците /делегатите/ координира дейността на регионалните /градските/ КЗНИ - 1990 в областта в съответствие с решенията на регионалните /градските/ конференции на пълномощниците в областта, на НСК и на Съветът на председателите; участва с право на съвещателен глас в заседанията на регионалните /градските/ съвети за координация в областта; изпълнява функциите, възложени му от устава; представлява ОКЗНИ - 1990 в областта, което удостоверява с писмено пълномощно, подписано от председателя на ОКЗНИ - 1990 и подпечатано с печата на сдружението.

V. ИМУЩЕСТВО

28. Имуществото на ОКЗНИ - 1990 се образува от дарения, завещания, спонсорство и помощи от български и чуждестранни физически и юридически лица, имуществени права върху движими и недвижими вещи, членски внос и инициативи в рамките на закона, регламентиращ подобна дейност.

29. Всички приходно-разходни дейности се извършват в съответствие с действащите в страната нормативни документи.

VI. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

30. Печатът, знакът и другите символи на ОКЗНИ - 1990 се утвърждават от Съвета на председателите на сдружението.

31. Прекратяването на сдружението става по решение на Общонародната конференция на пълномощниците /делегатите/ с пълен консенсус или по решение на съда при забрана по законите на страната, като в тези случаи имуществото се предава на българската държава.

32. Промени, изменения или допълнения по този устав могат да се правят само от 0бщонародната конференция на пълномощниците /делегатите/ с мнозинство най-малко 2/3 от гласовете.

33. Настоящият устав влиза в сила след вписване на Сдружение общонароден комитет за защита на националните интереси - 1990 със седалище в гр. София в регистъра на Софийски градски съд.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 15 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ /ЧАСТ ПЪРВА/ "БЪЛГАРИЯ И НАТО" НА НАЦИОНАЛНИЯ ПАРТИЕН СЪВЕТ НА РАДИКАЛДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ С ПРЕДСЕДАТЕЛ Д-Р КИРИЛ БОЯДЖИЕВ. Документът е изготвен в Института за либерални изследвания от Аспарух Панов и Христо Димитров.

Във всичките си програмни документи от възстановяването си до днес Радикалдемократическата партия /РДП/ е изразявала аргументираното становище, че един от основните външнополитически приоритети на нова демократична България трябва да бъде нейното интегриране в евроатлантическата система за сигурност - НАТО. В това отношение депутатите на РДП във Великото и в 36-то Народно събрание /НС/ дадоха своя принос за приемането на официални документи на българския парламент в полза на евроатлантическата интеграция. Тезата за членството на България в НАТО като единствена гаранция за националната ни сигурност бе застъпвана при всички международни контакти на РДП в Либералния интернационал, в парламентарните асамблеи на Съвета на Европа /СЕ/, Западноевропейския съюз /ЗЕС/ и НАТО.

След победата на Българската социалистическа партия /БСП/ на парламентарните избори на 18 декември 1994 г. и едногодишното й управление във външната политика на България настъпиха тревожни отклонения от застъпваните до сега външнополитически приоритети, които напълно основателно бяха очертани от президента Желев и опозицията като промяна във външнополитическата ориентация и дебалансиране на балканската ни политика с тенденция за изграждане на православна ос Атина-София-Белград-Москва.
Социалистическото правителство и абсолютното парламентарно мнозинство, което го поддържа, упорито избягваха да коментират въпроса за присъединяването на България към НАТО. Нещо повече, в парламента с помощта на неговия председател Благовест Сендов бяха парирани всички опити на опозицията да се включи този въпрос в дневния ред, което имаше за цел да компрометира идеята. БСП се ориентира към тактиката да признава за приоритет само интегрирането в ЕС, но не и в НАТО, явно добре осъзнавайки безперспективността от подобен селективен подход.

Социалистическият кабинет в лицето на външния министър Георги Пирински в даден момент дори спря да вижда смисъл в употребата на понятието "евроатлантическа интеграция". Връхна точка в демонстрирането на отрицателно отношение на БСП към НАТО станаха скандалните изявления на Сендов при срещата му с руския президент Борис Елцин в Москва, където бе постигнато безпрецедентното единомислие, че няма нужда от разширяването на НАТО на изток.

След като НАТО направи вътрешното си изследване за своето разширяване широко обществено достояние чрез публикуване на анализите, външните министри на страните-членки на НАТО взеха решение през декември 1995 г. да засилят индивидуалния диалог със страните-партньори /подписали "Партньорство за мир", между които е България/, като ги поканиха писмено да изразят своето отношение към тази инициатива. В началото на февруари НАТО отново постави своите директни въпроси към правителствата на централно- и източноевропейските страни, което при огромния натиск от страна на президента и опозицията принуди кабинета на Виденов най-после да вземе становище за провеждане на "засиления диалог" с НАТО. Въпреки многото уговорки от страна на БСП РДП оценява положително становището на правителството, като изразява и удовлетворението си от решението на парламентарната комисия по външна политика да се даде ход за вземане на решение от Народното събрание за отправяне на официална молба по приемането на България в НАТО. Същевременно РДП е наясно, че предстои още дълга битка с ретроградните политически и обществени сили, за които оставането на България извън НАТО е последната надежда за съхраняването на тяхната власт и за оставането на страната в орбитата на Русия, в която има голяма вероятност реформите да бъдат спрени от възраждащия се комунизъм, и отново да надделеят силите за конфронтация със Запада. Очевидно е, че политическият и обществен дебат в полза на членството ни в НАТО трябва не само да продължи, но и да бъде разширен и издигнат на по-високо професионално ниво.

Ето защо именно в този политически момент РДП смята за необходимо да обоснове отново позицията си в полза на присъединяване на България към НАТО, и то като основен външнополитически приоритет в най-близка перспектива.

1. Според РДП гарантирането на траен мир и стабилност на Балканите е невъзможно без разширяването на НАТО и в този географски регион. С това разширяване са свързани и основните гаранции за националната ни сигурност. България е единствената от посткомунистическите държави, която граничи с две страни-членки на НАТО. Триъгълникът Турция-Гърция-България като членки на НАТО не само ще повиши стабилността в региона, но ще осигури баланса в балканската ни политика по отношение на Турция и Гърция.

2. Единствената алтернатива на този процес - политическият и военен неутралитет, обрича българската външна политика на обезличаване и не дава гаранции за националната сигурност на страната поради следните фактори:

- според днешните международни реалности неутралитетът означава равно дистанциране от две или повече противостоящи си обществено-политически, икономически и културни системи; придържането към неутралитет в дадения случай би означавало да се приеме, че в приблизително еднаква степен недостатъците от принадлежността към дадена система заличават евентуалните предимства от тази принадлежност /подобна теза е абсурдна най-малкото поради изключителното си опростенчество/;

- понастоящем в Европа все още съществуват две различни отправни системи: от една страна, съществува военно-политическата и икономическа общност, въплъщавана от неделимата триада НАТО-ЗЕС -Европейски съюз /ЕС/, която защитава ценностите на демократичното общество и пазарното стопанство; от друга страна, източната част от Европа представлява все още аморфна съвкупност от държави, които в една или друга степен са възприели част от демократичните ценности и механизмите на пазарното стопанство, но в които в различна степен отново се наблюдава завръщането на власт на бившата комунистическа номенклатура, която осъществява безконтролно преливане на национални капитали в комунистически икономически групировки, "пране на пари", скрито приватизиране на държавно имущество и срастване на държавни органи, включително и тези, които непосредствено осигуряват националната сигурност, с новата икономическа /бивша комунистическа/ мафия. С други, думи съществува реална опасност поради сходството на тези по същество антидемократични процеси в повечето посткомунистически страни на Източна Европа, а и поради обстоятелството, че те не са още блоково консолидирани, да станат потенциално обединими в нова антизападна ос, която също, както и предишната /Варшавският договор/, е обречена на неуспех, но ще забави развитието на източноевропейските народи с десетилетия и ще ги откъсне от обединена Европа.

/Пресслужба "Куриер"/

15:00:00
15.02.1996 г.

Редактор: Лилия Томова - деж. ред.
Технически изпълнители: Маргарита Анева
                                           Иванка Тодорова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

Copyright © Пресслужба "Куриер”, 1996 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!