СОФИЯ, 15 ЯНУАРИ 1990 ГОДИНА                    БРОЙ 10 /28/

София, 15 януари - Следва пълният текст на предоставената за разпространение РЕЗОЛЮЦИЯ на митинга, организиран от Съюза на демократичните сили на площад "Св. Александър Невски" на 14 януари 1990 година.

Ние, съвраните на свикания от Съюза на демократичните сили митинг, ясно и категорично издигаме гласа си: БЪЛГАРИЯ Е ЗА ДЕМОКРАЦИЯ! Обединени от тази мисъл и проникнати от това чувство, ние заявяваме: ПЪТЯТ КЪМ ДЕМОКРАЦИЯ Е И ПЪТ КЪМ ЕДИННА И НЕДЕЛИМА ПРОСПЕРИРАЩА БЪЛГАРИЯ!

Проведохме своя митинг в навечерието на националната "кръгла маса". И това не е случайно! За нас "кръглата маса" е решителна стъпка в посока - РЕАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ!

На "кръглата маса", която започва на 16 януари 1990 година, Съюзът на демократините сили ще седне със следната ясна реалистична платформа:

I. ДА СЕ ПРЕМАХНЕ МОНОПОЛЪТ НА КОМУНИСТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ ВЪРХУ ВЛАСТТА:

1. НАСТОЯВАМЕ за отпадането на целия член първи от Конституцията;

2. ИСКАМЕ разпускането на първичните партийни организации по месторабота;

3. НЕЗАБАВНО отделяне на БКП и официалния БЗНС от държавата във финансово, кадрово и структурно отношение;

4. БЪРЗА деполитизация на армията, милицията, съда и прокуратурата;

5. ПЪЛНА ГЛАСНОСТ за структурата на Държавна сигурност, за нейните дейности, бюджет, заплати на служителите. Решителни мерки за свеждането й до оптимални за националната сигурност размери.

6. ПРЕМАХВАНЕ НА НОМЕНКЛАТУРАТА като механизъм за подбор и растеж на управленските кадри; номенклатурата е несъвместима с понятието демокрация;

7.  ПРИ РАЗГЛЕЖДАНЕТО НА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ да се осигурят приоритетни средства за пряко подобряване на жизненото равнище на трудещите се. Да се сложи край на безцелните и по същество антиобществени разходи, решенията за които се вземат в номенклатурните кабинети. Да бъде изградена стабилна система за социална сигурност, която да не позволява на никого да попада на социалното дъно и в същото време да не убива стимулите за труд и човешка реализация.

II.  ДЕМОКРАЦИЯТА Е ЕДИНСТВЕНА ГАРАНЦИЯ И ЗА РЕШАВАНЕТО НА НАЦИОНАЛНИЯ ВЪПРОС.

1. ПОДКРЕПЯМЕ проектодекларацията, предложена на Народното събрание от Обществения съвет по националния въпрос, призоваваме народните представители да гласуват за нея.

2. НАСТОЯВАМЕ на тази основа след общонародно обсъждане да се изработи цялостна програма за провеждането на трайна държавна политика по националния въпрос, включително и промяна на Конституцията и текущото законодателство, която да се приеме от Народното събрание.

3. ИСКАМЕ гласност за ролята на овластните и овщинските комитети на БКП, на овластните и овщинските народни съвети, на стопанските ръководители, на служвите на сигурността за създаденото в страната напрежение след решенията от 29 декември 1989 година.

4. НАСТОЯВАМЕ за пълна информация за замисъла, развитието и извършените престъпления по време на така наречения "възродителен процес", включително и разпитването на ТОДОР ЖИВКОВ КАТО ПРЪВ СВИДЕТЕЛ.

5. ДОКОГА народът ще чака да види престъпниците, изправени пред съд? Кой ги крие? Докога съветниците на Живков и Балев ще продължават да заемат същите места?

6.  ЯСНО ЗАЯВЯВАМЕ: БЪЛГАРИЯ Е ЕДИННА И НЕДЕЛИМА!

Демократичните промени са единствената сигурна гаранция за националната сигурност и суверенитет. БЪЛГАРСКОТО ЗНАМЕ Е СВЕТИНЯ ЗА ВСИЧКИ БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ! БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК Е ОФИЦИАЛЕН ЕЗИК ЗА ВСИЧКИ БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ!

III. НИЕ СМЕ ЗА РАЗДЕЛЯНЕТО НА ЗАКОНОДАТЕЛНАТА, ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА И СЪДЕБНАТА ВЛАСТ.

IV. ДА СЕ ПРОВЕДАТ СВОБОДНИ ИЗБОРИ В КРАЯ НА 1990 ГОДИНА, А ПРЕЗ МЕСЕЦ МАЙ ДА СЕ СЪСТОЯТ САМО ЧАСТИЧНИ ИЗБОРИ.

V. НАСТОЯВАМЕ ЗА НОВ ИЗБИРАТЕЛЕН ЗАКОН! Новата Конституция да бъде изработена и приета само от едно ново и демократично избрано Народно съврание след широко всенародно обсъждане.

Същевременно на "кръглата маса" ние ще настояваме за:

VІ. ПРИВЕЖДАНЕ НА ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО В СЪОТВЕТСТВИЕ С ПРИЕТИТЕ МЕЖДУНАРОДНИ И ХУМАНИТАРНИ ДОГОВОРИ.

VIІ. РАВЕНСТВО И РАВНОПРАВНОСТ ПРЕД ЗАКОНА НА ВСИЧКИ ФОРМИ НА СОБСТВЕНОСТ: държавна, кооперативна и частна.

VIIІ.  НЕЗАБАВНО ОТМЕНЯНЕ НА ВСИЧКИ ПРОТИВОКОНСТИТУЦИОННИ ЗАКОНИ, ПОДЗАКОНОВИ АКТОВЕ И РАЗПОРЕДБИ, например: Законът за народна милиция, Наредбата за жителството, Законът за собствеността и други.

НИЕ, участниците в митинга, издигаме гласа си: ДЕМОКРАЦИЯТА Е ПЪТЯТ НА БЪЛГАРИЯ КЪМ ОБЩОЕВРОПЕЙСКИЯ ДОМ!

СЪЮЗЪТ НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ ПРИЗОВАВА ВСИЧКИ БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ, ВСИЧКИ, НА КОИТО СА СКЪПИ СВОБОДАТА, ДЕМОКРАЦИЯТА И ХУМАНИЗМА - ДА ДАДЕМ СВОЯ ПРИНОС ЗА НЕОБРАТИМОСТТА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ПРОЦЕСИ!

ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ - ЕДИННА, НЕДЕЛИМА, ДЕМОКРАТИЧНА!

/ПРЕССЛУЖБА "КУРИЕР"/


X   X   X

София, 15 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на ПРОКЛАМАЦИЯТА на Независимия патриотичен съюз "Защита" към българската нация.

СЪОТЕЧЕСТВЕНИЦИ,

Независимият патриотичен съюз "Защита" /НПСЗ/ е създаден с цел да обедини всички истински патриоти на родината и приятелите й по света независимо от социалната им и политическа принадлежност, раса и вероизповедание. Негови основополагащи начала са териториалната цялост и неделимост на държавата, ефективната защита на личностните права и свободи на всички български граждани у нас, очертани с Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г., от международните правни договорености и приведената в съответствие с тях българска Конституция върху основата на пълното равенство пред законите, основано на уважение, взаимопомощ и веротърпимост и защитата на достойнството, честта и етническото съзнание на нашите сънародници в чужбина. За разлика от мнозинството създадени политически партии, съюзи и обединения в България, чиято цел е непосредствената борба за власт, което определя еклектичния характер на програмите им, целите на НПСЗ не са конюнктурно-политически, съобразявани с временната историческа обстановка, с моментни изгоди или егоистични домогвания. Освободен от оковите, които би му наложило всяко междупартийно състезание за гласовете на избирателите, НПСЗ може ясно и откровено да заяви, че в своята дейност ще бъде верен на демократичните традиции на българския народ и нация, отстоявани със силата на духа във всички исторически превратности, верен на идеалите на нашето Възраждане и неговите велики апостоли. Българската земя е била гостоприемна за всички, които през хилядолетията са забивали рало, а не меч в нея, за тези, които са обогатявали с културата, традициите, обичаите си нашето Отечество. От Средновековието до днес името на България и нейното знаме са символ на единение, на свобода и толерантност между нейните поданици, които често са предприемали общи действия срещу социалните си и класови потисници. Показателно е, че най-големият икономически и политически разцвет на българската държава е при цар Иван Асен Втори, който по думите на самите византийски хронисти се отнасял бащински с гърците и останалите етнически групи така, както и с българите. Дори в разгара не бунта от април 1876 срещу многовековното османско господство българските въстаници запазват човешкото достойнство на пленените турци и на семействата им. А в годините на монархофашистката диктатура не друг, а българският народ защити от геноцид съотечествениците си евреи. Родната история познава стотици примери в това отношение, поуките й са достатъчни красноречиви, за да бъдат пренебрегвани днес и в бъдеше. Ето защо НПСЗ декларира пред всички свои съмишленици и утрешни членове, пред цялата българска нация че:

1/ Ще води решителна борба с всички законни средства срещу опитите да бъдат изкористявани националните ни патриотични чувства, откъдето и да идват те - от правителства, партии, обединения, политически водачи, стари и нови номенклатурщици. Нещо повече. В цялостната си дейност НПСЗ ще направи всичко, което е по силите му, за да не остава и занапред патриотизмът на българския гражданин единствения стожер и белег на националното му самочувствие в резултат от политиката на тоталитарната система у нас след 9.9.44 г., довела Родината икономически и социално до ръба на пропастта, предизвикала международната ни изолация, опошляване на идеалите, дехуманизация в нашето общество, криза в семейството, загубване на традиционни ценностни ориентации сред голяма част от населението.

2/Ще разобличава безпощадно политическите и социално-психологически манипулации с Историята, които превръщат нашата земя и нация в експериментален обект за конюнктурата, срещу амбициите историческата наука, фолклора, етнографията да се превръщат в оръдия на грубата пропаганда, срещу опитите исконните интереси на българските граждани и общностни групи да бъдат поставяни в зависимост от временното ни участие в международни икономически и политически съюзи и двустранни взаимоотношения. Тъкмо обратното - националните интереси и свободата на българските граждани трябва да бъдат основата за бъдещата ни роля в международния живот.

3/ НПСЗ ще сътрудничи с всички политически и обществени сили, чиято цел е не само изработването на ясна и неизменна политика по националния въпрос, а и на цялостно осмисляне на хилядолетната българска история и на реалния принос на нашето Отечество за европейската цивилизация. В това отношение Съюзът ще се разграничава и опонира решително на едностранчивото, еднопартийно, егоистично-класово и превратно тълкуване на историческия процес, който подход, наложен у нас през последните десетилетия, отчуждаваше българския гражданин от родната му история и нанесе големи поражения върху авторитета на нацията в чужбина.

4/ Като заявява, че правото на име, на вероизповедание, запазването на традиционни обичаи и обреди е суверенно право на всеки български гражданин и етнографска битова общност, НПСЗ ще способствува и подпомага процеса за национална консолидация като издирва и популяризира обективни научни свидетелства за историческото ни минало, за етносоциалния състав и характеристика на българската нация, за да може личностният избор на всеки гражданин да бъде подкрепян с автентични и верни доказателства за произхода на неговия род.

Като запазва бдителност във връзка с провежданите консултации и евентуалните бъдещи решения на новосъздадения Обществен съвет за обсъждане на националния въпрос, НПСЗ изявява още веднъж готовността си за равноправно сътрудничество с истинските патриоти на България и съшевременно настоява Народното събрание да включи в дневния си ред разрешаването на следните жизненоважни за нацията проблеми:

1/ Да бъде създадено за младежите-донаборници алтернативно отбиване на военната служба в селското стопанство по гражданска договореност.

2/ До есента на 1990 г. да се изработи и приеме закон за защита на семействата у нас, чието жилищно и материално обезпечаване да се урежда веднага след бракосъчетанието им - като залог за демографска активност. В нашата страна, осеяна през последните десетилетия от култове и култчета, да бъде въздигнат трайно един единствен култ - към жената-майка, закрилница на нацията. С оглед на това на първо време за всяка майка да бъде гарантиран тригодишен платен отпуск за всяко дете при минимално месечно възнаграждение в размера на средната месечна заплата у нас, считано от рождената дата на детето, и детски надбавки, които нарастват в зависимост от неговата възраст. НПСЗ настоява да бъде изменен и законът за пенсиониране като на жените-майки на три деца се изисква трудов производствен стаж не по-голям от 10 години без оглед на възрастта им.

3/ НПСЗ предлага денят на Съединението на България - 6 септември - да стане официален общонационален празник под патронажа на град Пловдив.

НПСЗ се ръководи от схващането, че здравината на семейството, поставянето в центъра на общественото внимание на личността и нейните интереси, а не на институциите, и ясното и неотменимо гарантиране правата и задълженията на всички български граждани в тяхното ежедневно общуване на професионално и на социално-битово равнище са измежду най-главните условия за съществуването на истински правова и демократична държава.

София, 11.1.1990 г.

/ПРЕССЛУЖБА "КУРИЕР"/


X   X   X

София, 15 януари - Следва пълният текст на предоставената за разпространение съвместна ДЕКЛАРАЦИЯ на Християн-републиканската партия със седалище в Пловдив и на партията Съюз на свободните демократи със седалище в Стара Загора.

Днес, 11.01.1990 година беше създаден първият в следвоенната история на България политически блок между партията Съюз на свободните демократи и Християн-републиканската партия. Неговата дейност ще бъде насочена към съвместно участие в предстоящите избори.

Като отчитат сложната политическа обстановка в страната, двете партии настояват да им бъде дадена възможност за участие в работата на "кръглата маса". В случай че не бъдат поканени, което ще бъде тълкувано като акт на неуважение и недемократичност, те си запазват правото да се произнесат по същността и политическия характер на взетите решения от договарящите се на "кръглата маса" страни.

За християн-репувликанската партия     Председател: Хр. Сантулов

За Съюза на свободните демократи
Председател: К. Аджаров

Пловдив, 11.1.1990 година

/ПРЕССЛУЖБА "КУРИЕР"/


X   X   Х

София, 15 януари - Следва пълният текст на предоставената за разпространение ДЕКЛАРАЦИЯ на Комитета за национално помирение и единство при Съюза на вългарските филмови дейци.

Оповестеният късно снощи проект за Декларация на Народното събрание по националния въпрос показва, че няма непреодолими пречки за премахване на най-тежкото наследство от периода на живковизма. Ние приветствуваме тази декларация и се надяваме, че тя ще бъде първият гласуван документ на първата за тази година сесия на Народното събрание. Този път единодушието не само няма да раздразни никого, но ще ни вдъхне вяра в бъдещето.

Същевременно искаме да отбележим, че за нас проектодекларацията е само крачка към помирението, че за всички нас предстои още много работа. Ние отново предупреждаваме, че виновниците за хвърлянето на вългарския народ в тежка национална криза не само се разхождат ненаказани, но и кроят планове за реставрация. В проектодекларацията ее посочва, че в миналото са извършени закононарушения, довели до настоящата криза, Ние настояваме виновниците да бъдат незабавно привлечени под съдебна отговорност. Не може да бъде правова една държава, която оставя ненаказани престъпления.

София, 13 януари 1990 г.

/ПРЕССЛУЖБА "КУРИЕР"/


X   X   X

София, 15 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на ДЕКЛАРАЦИЯТА на регионалния Съюз на демократичните сили в Благоевград.

Хиляди хора през последните дни в различни градове скандират името на България. Много добри дела са направени, но и немалко престъпления са извършени все в името на България. Да овичаме такава страна, в която човек няма право да избира името и религията си, значи да обичаме Живковия режим, да обичаме системата, в която всеки бе лишен от елементарните си граждански права и свободи.

Нека да помислим! Какви права имахме ние - немохамеданите? Може би да пътуваме свободно? Да избираме управниците си? Да отстояваме правата си? Или пък може би да бъдем откарвани на съботник всеки Великден?

Нека си припомним! В нашата близка история има един величав епизод, когато българският народ, българската църква, българските писатели и комунистите се вдигнаха да защитят евреите от един тоталитарен режим.

Нека да обичаме тази България, която спаси своите евреи!

Искри от тази светлина на хуманизма осветиха наскоро българската ръка, протегната на румънския народ, който, за да защити унгарското си малцинство от репресии, въстана с голи ръце срещу танковете и куршумите. Да обичаме тази България, която с демократичните си промени вдъхна на този народ необходимата вяра и надежда за свобода!

Нека да не я оскверняваме с първобитния девиз:    "око за    око, зъб за зъб!" Не ние, българите, сменяхме имената, не ние, българите, гонехме етническите турци от България. Истинските извършители на тези престъпления бяха крепителите на един безродов режим, който се опитва да укрепи разклатените си позиции. Областните и общинските комитети на комунистическата партия, които са главните инициатори и виновници за националшовинистичната кампания през 1989 година и сега търсят отново опора да се закрепят, като разпалват етническа и религиозна вражда. Инструментите, с които си служат, за да задържат изплъзваща им се власт, са отново манипулациите и страховата психоза, които насаждат както сред мюсюлманското население, така сред всички родолюбиви българи. Те няма да се поколебаят в тази си цел да отидат до крайност. Видяхме на какво са способни, когато през лятото на 1989 година изпратиха танкове и въоръжени войски на сигурността срещу мирни демонстрации на жени и деца. Нима това не напомня действията на секуритате?

Във връзка с всички тези събития Регионалният Съюз на демократичните сили в Благоевград заявява следното:

1.  Апелираме към онези представители на мюсюлманското население в България, които биха използвали демокрацията за шовинистки и фундаменталистки искания, да не се поддават на провокации, да не отправят искания, противоречащи на Конституцията и Хартата за правата на човека. Опитите да се разпалят тези страсти идват от един отиващ си режим, който иска да взриви начеващите у нас демократични промени.

2.  Апелираме към всички родолювиви българи, които през последните дни демонстрираха безпокойството си за бъдещето на страната и на децата си - нека успокоят настроенията си! Ние разбираме тяхната тревога и сме съпричастни към стремежа им за мирен и спокоен трудов живот. Но конфронтацията, подклаждана от местните партийни комитети, тласка страната към неуправляем процес, от който има интерес единствено номенклатурната класа, за да може да прикрие престъпленията си, извършени по време на Живковия режим.

3.  Като вземаме предвид съобщението, че в Разград партийната организация на Областното управление на МВР е декларирала присъединяването на милицията към общото настроение на част от населението, т.е. за неподчинение на правителствените решения, което е извънредно опасна тенденция на противопоставяне с армията, настояваме за незабавно разформироване на партийните организации в милицията, прокуратурата, съда и армията.

4.  Като поддържаме решението на ЦК на БКП, на Държавния и на Министерския съвет от 29.12.1989 година настояваме да се свика спешно извънреден пленум на ЦК на БКП, който да обяви разформироването на областните и на общинските комитети и на партийните организации по месторабота, които за сетен път доказаха тоталитарния си характер и че няма да се спрат пред никакви прегради, за да запазят антихуманната си власт.

Нека да заживеем в една действително "чиста и свята република"!

Благоевград, 6,1.1989 година         /ПРЕССЛУЖБА "КУРИЕР"/


X   X   X

София, 15 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на ДЕКЛАРАЦИЯТА на регионалния Клуб за гласност и демокрация в Михайловград, адресиран до Председателя на Държавния съвет, до Председателя на Народното събрание, до Председателя на Министерския съвет и до средствата за масова информация.

С нарастваща тревога следим опасната ескалация на шовинизъм и национализъм сред не малка част от населението на НРБ.

По наше мнение, сега, когато най-сетне желаем да установим действително правов ред, хуманизъм и социална справедливост, когато заявихме ясно и открито, че България ще приложи на практика подписаните договорености по международните конвенции за правата на човека, правителството на Народна Република България трябва да заеме ясна и категорична позиция по възникналата ситуация.
Всяко колебание на правителството, а причини за такова няма, моме да доведе до непредвидми последици както във вътрешнополитически, така и във външнополитически аспект.

ПРЕДЛАГАМЕ ВИ:

1. С цялата строгост и категоричност да бъдат приложени предвидените от закона санкции за нарушаването на чл. 35, чл 52, ал.З, чл.53 ал.1 и ал.4 от Конституцията на HP България.

2. Да бъде ясно и твърдо заявено, че като държава, подписала заключителните документи от Хелзинки, Мадрид и Виена, HP България неотклонно и безкомпромисно ще изпълнява поетите от нея задължения, включени в тези документи.

3. Ясно и категорично да бъде заявено, че всяко нарушение на действащата Конституция на HP България и поетите международни задължения ще бъде преследвано с цялата тежест на закона. Това е задължение на всяка уважаваща себе си цивилизована и правова държава и на нейното правителство, задължение изрично посочено в чл.8 ал.2 от Конституцията на HP България.

НАСТОЯВАМЕ:

Правителството на Народна Република България да обяви официално чрез средствата за масова информация тази единствено правилна позиция, според нас, и да бъде пояснено, че в случая се касае за отменянето на погрешен и антихуманен акт, а не за спускане на поредно директивно решение.

МИХАЙЛОВГРАД, 4.1.1990 Г.

/ПРЕССЛУЖБА "КУРИЕР"/


X   X   X

София, 15 януари - Следва пълният текст на предоставената за разпространение ДЕКЛАРАЦИЯ на Бюрото на Централния съвет на Българското историческо дружество.

Като представители на българските историци - учители, музейни работници, архитекти и популяризатори на исторически знания, обединени в Българското историческо дружество, осъждаме наложената от десетилетия тоталитарна система в България и приветствуваме всички стъпки, насочени към демократично, съвременно устройство на България.

Ние присъединяваме своята дълбока тревога и загриженост към тревогата и загрижеността на нашите сънародници от създалото се високо напрежение в страната след обявяване решенията на ЦК на БКП, на Държавния съвет и на Министерския съвет от 29 декември l989 г. по националния въпрос. Считаме, че напрежението е резултат не на само по себе си правилното осъждане на насилствения начин на смяната на имената на изповядващото исляма население в България през 1984 г. и последвалото развитие на този процес, а има много по-дълбоки корени и е повлияно от много фактори, включително и външни.

От развитието на широкото народно движение в края на миналата и началото на тази година се вижда, че то е загрижено за защитата на същностните национални интереси, на националния суверенитет и на държавната сигурност, за цялостното изясняване и гарантиране на сигурно, справедливо национално бъдеше на българите в тяхната държава.

Ние се разграничаваме от политиканствуващите групи и известни представители на интелигенцията в България, които усилено се стремят да внушат на нашата и чужда общественост, че последвалите протести и внушителни демонстрации не само на българското население от Североизточна България и Родопския край, са дело на заинтересовани части на така наречената номенклатура. Да се квалифицира народното протестно движение като шовинизъм и национализъм значи да се отнасяме лекомислено към най-сериозни и реални опасности за страната и за това население. Ние сме учудени, че нито в доклада на Ал.Лилов, нито в споменатото решение не се дава цялостна преценка на всичко, което стана през лятото на 1989 г. и което се отнася както до действията на властите, тъй и до поведението на тюркоезичното мюсюлманско население. Последното обяснява и някои екстремистки лозунги на протестното движение, които естествено не могат да не бдат осъдени. Ние смятаме, че такъв съдбовен въпрос като националния, не може и не трябва да се решава от една партия, от група хора, каквито и високи пълномощия да имат. Този въпрос засяга целият народ и той може да бъде предмет на обсъждане само от Народното събрание, след сериозна подготовка.

В дългия си исторически път България се формира като еднородна, еднонационална държава, която запазва своята еднородност и след освобождението през 1878 г. През вековете на турското робство бе извършена с насилия и по всевъзможни други пътища ислямизация на значителни части от българския народ, някои от които загубиха само вярата си, а други и езика, и своята памет за принадлежност към своя родов корен. Това е отдавна установено, засвидетелствувано е от огромна историческа документация и е признато в науката. Всеки народ, уважаващ своята история и своето достойнство, не може да си позволи да пренебрегва тази трагедия, още по-малко пък, когато иска да премахне тежките деформации, наложени от един тоталитарен режим.

Касае се за потомците на едно тюркоезично население, което и в миналото, и сега е неделима част от българската нация. То, както и помохамеданчените българи, които са запазили езика си, в известна степен и битовата си връзка със своя корен, е възприело исляма като своя религия. Вярващото българско население изповядва трите световни монотеистични религии; християнство, ислям и иудизъм и ние като съвременно цивилизовано овщество нямаме право да се отнасяме неуважително към тези религии и витово-обредни обичаи. Те обаче не са основание за пантюркистки претенции заради религията да се обявява това население за "етнически турци". Още по-малко е допустимо такова невежествено отношение по този толкова сериозен въпрос от страна на българи, които некомпетентно се заеха в последно време да коментират българския национален въпрос.
Спонтанно движение за възстановяване на българските имена сред потомците на ислямизираните българи, запазили своя роден български език, възниква след освобождението от 1878 г.

Следва да се имат предвид и многовековните борби на българите за национално оцеляване и самосъхранение с всички произтичащи от тях последствия, които продължиха чак до XX век.

Накърненото национално самочувствие на нашия народ поради националните катастрофи и авантюристичната политика в миналото, е отразено най-добре върху развитието на българската историческа наука. За дълги периоди след Втората световна война    на нея й бе забранено да се занимава с проблемите    на    българското националноосвободително движение, за да не предизвикваме нашите съседи, когато те съвсем не се съобразяват и не се плашат какво ще каже нашата страна. В БКП и обществото се разви национален нихилизъм, който засегна историческото съзнание на поколения и никак не е чудно, че мнозина днес трудно се ориентират в понятия като шовинизъм, национализъм и патриотизъм.

Ето защо, настояваме да се изработи по демократичен път от Народното събрание политика по националния въпрос, която да отговаря не само на конюнктурните и временни, а на трайните народни интереси. Ние приветствуваме започналото разрушаване на тоталитарния режим и демократизирането на нашата държава. В България на всеки нейн гражданин трябва да бъде гарантирано правото на съществуване и сигурност,зачитане на неговото човешко достойнство, свободата на съвестта, правото свободно да избира своето вероизповедание, своето име и език за битово общуване, при равни права и равни задължения.

България е единна и неделима, с национален български език, задължителен за всеки български гражданин с единна българска образователна система. Политиката по националния въпрос, която предстои да се изработи, която не може да бъде друга освен политика на помирение, трябва да гарантира реална сигурност на всеки български гражданин, че националният суверенитет е надеждно гарантиран и че не ще бъдат допускани каквито и да било прояви на пантюркизма, тази агресивна в съвременния свят идеология, както и какъвто и да било национален сепаратизъм.

Уведени сме, че изравотването на правилна национална политика ще даде голям тласък на преустройството и на демократизирането на обществото и ще ускори превръщането на България в правова и цивилизована държава.

Считаме за недопустимо движението на българите, които не желаят да бъдат чужденци в своята държава, да въде безотговорно квалифицирано като екстремизъм, национализъм, великобългарски шовинизъм, национализъм и прочие ескалиращи епитети. Обвидно е и новоизкованото определение "българоезични" по отношение на българите в България. Като се стремим да не изоставаме от съвременното развитие на демократичните и хуманистични процеси в света и особено в Европа не бива да си затваряме очите пред тлеещи или пламтящи огнища на нерешени национални въпроси на народи като ирландския, палестинския, кюрдския и пр.

Като даваме израз на своята тревога, ние се обръщаме към председателя на Народното събрание Станко Тодоров, за да подкрепим неговите усилия за намиране на най-верния път за национално помирение. Смятаме че важна стъпка към помирението е разследването от специална парламентарна комисия на цялата истина за конфликта през 1984-1989 г.

Обръщаме се към нашите сънародници:

 - Всички ние ядем един и същи хляб, пием една вода - те са български!
 - Всички ние имаме едно знаме - това е българското трицветно знаме!
 - Всички ние, българските граждани, сме еднакви и равни пред законите на България, а това значи, че сме еднакво задължени да я браним от всякакъв вид посегателства.
-  България е родина на нашите деди, тя е майка-родина на нашите деца.

София, 12.1.1990 г.
 

/ПРЕССЛУЖБА "КУРИЕР"/