София, 15 януари 1992 година
        Брой 10 (540)

Ръководител Пресслужба "Куриер"

Стефан Господинов

София, 15 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА КООРДИНАЦИОННИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКАТА ОФИЦЕРСКА ЛЕГИЯ "РАКОВСКИ” ЗА РЕФОРМИТЕ ВЪВ ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ И В СИСТЕМАТА НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ.

1. Българската офицерска легия "Раковски" подкрепя необходимостта от извършването на същностни реформи във Въоръжените сили и в МВР. Реформите в Българската армия са крайно наложителни, за да бъдат приведени Въоръжените сили в съответствие с новите реалности, с подписаните международни договори, с изискванията за изграждане на модерна, гъвкава и ефективна система за сигурност.

Подкрепяме назначаването в Министерството на отбраната (МО) и в Генералния щаб (ГЩ) на високопрофесионални цивилни и военни специалисти, както и намеренията промените във войските да започнат след приемането на Закона за сигурността и на националната военна доктрина.

Липсата на достатъччо информация обаче води до несигурност и недоверие към реформата у някои военнослужещи. Принос за засилване на напрежението имат и политическите сили, които правят опити да извлекат дивиденти от проблема за националната сигурност.

Според нас реформата трябва да бъде съпътствана от коренни преобразования в икономическата, политическата, научно-техническата и социалната област. Без това промените могат да бъдат едностранчиви и на висока социална цена. Уволненията на стотици офицери, навършили пенсионна възраст, ще предизвикат разместване на около 30 на сто от целия офицерски състав. Това означава сериозни сътресения в семействата на действащите офицери, които ще бъдат преместени, както и на онези, които ще бъдат съкратени.

Предлагаме приоритетно да бъдат приети законите за сигурността, които да издигнат социалното положение на офицера, да повишат престижа и привлекателността на офицерската професия.

Предлагаме в закона да бъде фиксирано правото на офицера и на другите военнослужещи да създават свои организации, които да защитават професионалните и социалните им интереси. Съгласни сме да преразгледаме или да подпишем нови споразумения с министерствата на отбраната и на вътрешните работи.

Предлагаме в хода на реформата да бъдат взети мерки за пълноценно използване на научния потенциал на армията и на МВР.

Настояваме правителството на Република България да вземе необходимите мерки да не бъдат прехвърляни на южната ни граница съкратени в Централна Европа оръжия. Предлагаме правителството да настоява за нови квоти за Въоръжените сили на страната ни след разпадането на Варшавския договор.

Настояваме с офицерите, които ще бъдат освобождавани, да бъде извършено събеседване и предварително оповестяване. Предлагаме МО и МВР да приемат програма за социалното осигуряване на излизащите в запаса и на оставащите офицери.

Възразяваме срещу присъствието в МО и МВР на кариеристи и политически хемелеони, които рушат добрия замисъл и доверието към реформите. Позицията на началника на ГЩ генерал-полковник Любен Петров, изказана по Българската телевизия, не дава точна информация и успокоява твърде много общественото мнение за действителното състояние на войските.

2. Като подкрепяме продължаващите в МВР промени, изразяваме несъгласие с някои прибързани действия на министър Соколов спрямо опитни и високопрофесионални кадри. Тревога буди подготвеното от Министерския съвет за внасяне в Народното събрание допълнение към Устройствения закон за МВР, което отнема конституционни, изконни човешки права на офицерите. Настояваме да се спазват сега действащите закони и правилници, офицерите от МВР, Гранични и Вътрешни войски да не бъдат лишавани от правото на шестмесечно разпореждане след уволнението.

Не приемаме практиката местните управи и политическите сили да определят ръководния състав на регионалните дирекции на вътрешните работи. Настояваме да не се допуска отново "покрай сухото да гори и суровото", да не се извършват некомпетентни, несъобразени с професионалните критерии съкращения. Предлагаме в проверките на сигнали за нарушения в МО и МВР да участват представители на министерствата и на легията.

Настояваме да бъдат преразгледани уволненията на офицери от МВР и от Гранични войски, свързани с обвинения за участие във възродителния процес според прословутия Указ 13/13 на Държавния съвет. Повечето от тези офицери са изпълнили дълга си и заповедите. Създава се прецедент следващите правителства да уволняват днес награждавани офицери.

Подкрепяме съвместната декларация на Федерацията на независимите професионални организации (ФНПО) и на Легия "Раковски" от 7 януари 1992 г. Призоваваме клубовете, всички членове и симпатизанти да не се поддават и да не разпространяват слухове, да не се ангажират с незаконни, екстремистки действия.

Легия "Раковски" има интелектуален потенциал и готовност да работи и да участва в подготовката на закони и други документи заедно с всички държавни институции, политически сили и обществени организации, чиято цел е оцеляването и възраждането на Отечеството ни.

София, 11 януари 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 15 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ НАЦИЯТА, ПОДПИСАНО ОТ 95 ХУДОЖНИЦИ, ПИСАТЕЛИ, МУЗИКАНТИ,АРТИСТИ, УЧЕНИ, ЮРИСТИ, ЛЕКАРИ, УЧИТЕЛИ И ЖУРНАЛИСТИ, В ПОДКРЕПА НА КАНДИДАТ-ПРЕЗИДЕНТСКАТА ДВОЙКА ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ - БЛАГА ДИМИТРОВА ЗА ВТОРИЯ ТУР НА ИЗБОРИТЕ НА 19 ЯНУАРИ 1992 ГОДИНА.

Ние отново сме поставени пред избор. Всички сме отговорни за бъдещето, за децата си. Пред нас е едно от големите изпитания по пътя към демокрацията. Нашият народ показа досега, че е достоен за нея. България остана мирен остров сред морето от конфликти около нас. Ще преодолеем ли тези прегради? Ще бъдем ли достатъчно мъдри и решителни, за да запазим постигнато, за да избегнем надвисналите опасности? Само обединението ще ни позволи да тръгнем по-бързо напред.

Ние избираме президент на страната. За първи път неговият избор зависи от нас!

Единствените, обединяващи нашия изстрадал народ кандидати са Желю Желев и Блага Димитрова. Те започнаха промените у нас и върнаха доверието на света към България. Да гласуваме непременно и да гласуваме всички за тях! Пред нас няма друг път!

София, 14 януари 1992 г.

ПОДПИСАЛИ:
проф. Иван Кутиев, ст.н.с. Дора Панчева, Силвия Димова, проф. Христо Баларев, ст.н.с. Елена Васева, ст.н.с. Чавдар Докев, Тодорка Докева, проф. Лука Кръстев, ст.н.с. Орлин Иванов, ст.н.с. Стоян Златарев, доц. Димитър Петков, Григор Спасов, ст.н.с. Петко Иванов, Иванка Стойнева, Райна Върбова, Катя Божилова, Владимир Молотков, Ани Цанева, Димитър Коруджиев, проф. Антон Диков, Никола Корабов, проф. Борислав Стоев, Стоил Донев, ст.н.с. Михаил Хр. Михайлов, ст.н.с. I ст. д-р Стоян Николов, Гичка Филипова, Дария Владикова, проф. Владимир Шкодров, проф. Ив. Захариев, ст.н.с. Лора Николова, ст.н.с. Вера Михайлова, проф. Димитър Ненов, акад. Алексей Шелудко, акад. Иван Костов, акад. Йордан Малиновски, акад. Стефан Христов, акад. Ростислав Каишев, проф. Дочи Ексерова, проф. Димо Платиканов, проф. Христо Нанев, Вера Мутафчиева, Тодорин Пакеров, Симеон Пиронков, Илиана Батембергска, проф. Любомир Динолов, проф. Мара Петкова, Владимир Левчев, Крикор Азарян, Йорданка Кузманова, Рашко Младенов, Иван Дойчев, Вили Цанков, Валентина Радинска, Маргарита Младенова, Кирил Дончев, Мария Балканска, Марин Янев, Маргарит Минков, Антоанета Войникова, проф. Евгени Будевски, проф. Димитър Стоянов, Георги Минчев, Кръстан Дянков, Ириней Костантинов, Георги Миладинов, проф. Надежда Петрова, Христо Писков, Ирина Акташева, проф. Александър Ораховац, Светла Дренска, Миролюба Дренска, Людмил Хаджииванов, ст.н.с. Трифон Томов, Татяна Сумерска, Благовест Дамянов, ст.н.с. Венцеслав Ризов, д-р Анелия Барбова, д-р Недялко Кошаров, Иванка Иванова, Радой Ралин, Богдан Глишев, Ева Димчева, доц. Захари Ст. Захариев, Алеко Минчев, проф. Л. Ценов, проф. Ст. Кожухаров, ст.н.с. Иванка Златева, проф. Нина Бакърджиева, ст.н.с. Лиляна Попова, проф. Д. Пушкаров, Виржиния Досева, Иванка Николова, ст.н.с. Елена Атанасова, ст.н.с. Младен Младенов и ст.н.с. I ст. д-р Аглика Едрева.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 15 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ НА ДВИЖЕНИЕТО ЗА ДЕМОКРАЦИЯ И СОЦИАЛНА СПРАВЕДЛИВОСТ ВЪВ ВРЪЗКА С ПРОИЗВЕДЕНИТЕ ИЗБОРИ ЗА ПРЕЗИДЕНТ И ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ И НАСРОЧЕНИЯ ЗА 19 ЯНУАРИ 1992 ГОДИНА ВТОРИ ТУР.

Изборите на първия тур за Президент и Вицепрезидент на Република България бяха върховно изпитание за българския народ.

От това изпитание народът ни излезе с чест и достойнство. Ние се гордеем, че сме синове и дъщери на такъв мъжествен, героичен и свободолюбив народ.

Въпреки неравностойното положение, в което бяха поставени двойките кандидати за президент и вицепрезидент в сравнение с кандидатите, издигнати от управляващата политическа коалиция, въпреки масираното манипулиране на избирателите до последния момент преди изборите от българското радио и телевизия, народът ни каза "НЕ" на двойката ЖЕЛЕВ-ДИМИТРОВА.

За тази двойка гласуваха около 45 % от действителните избиратели, а две трети от всички имащи право да гласуват не дадоха своя вот на доверие на досегашния президент.

На първата си пресконференция д-р Желю Желев заяви, че бъдещият президент трябва да се ползва с доверието и подкрепата на по-голямата част от българския народ. Това е вярно и точно. Но това е само пожелание. Реално 2/3 от българския народ не подкрепят Желю Желев. Тогава какъв "баща на нацията" ще бъде г-н Желев?

Изборите на 12 януари 1992 година наново показаха силната политическа поляризация на българското население. Само три двойки спечелиха около 92 % от действителните гласове, а 18 двойки имат всичко 8 %. Ние преценяваме това като много тревожен факт.

Слабият интерес на българите, живеещи извън пределите на страната, доказа отслабването на консолидацията под националния трибагреник на българското племе.

Резултатите от изборите не само не стреснаха г-н Желю Желев, но той наново разединява нацията на комунисти и антикомунисти. Тази теза е сърцевината на всякакъв вид фашизъм и неофашизъм.

В действителност сега основният въпрос към българския народ е: демокрация или нов тоталитаризъм със син цвят. Най-същественият белег на всички тоталитарни системи е завземането на цялата власт от една политическа сила - за много кратък период от време в България се формира такъв тип тоталитаризъм. Сега у нас Народното събрание, Президентът, Правителството, цялата съдебна власт от горе до долу, основните масмедии - телевизията и радиото, се намират в ръцете само на една политическа сила. Разпределението на властите са оказа еднаилюзия.

Движението за демокрация и социална справедливост е независимо, общонационално, антитоталитарно и антифашистко с основна характеристика - последователна защита на основните принципи на свободата на човека, на демократичното устройство на обществото и на социалната справедливост.

Ние не можем да подкрепим двойката Желев-Димитрова на втория тур, защото тяхната платформа и практическите им действия са в пълна противоположност на нашите принципи, цели и задачи.

Ние призоваваме членовете и симпатизантите на движението, всеки българин демократ и патриот, работници, селяни, интелигенция, безработни и пенсионери, не се колебайте да гласувате против Желев за президент защото:

- той застрашава със своите практически действия като досегашен президент единството на нацията;
- поставя под заплаха суверенитета на Републиката, подчинявайки интересите на нацията на интересите на САЩ и Турция;
- разгражда държавата, разрушава икономиката, отслабва армията и полицията и по този начин поставя на карта националната сигурност на България;
- не направи нито една стъпка в границите на конституционните му пълномощия за запазване на социалния мир, за преграждане пътищата на престъпността и спекулата;
- обещава навсякъде и на всички разпродажбата на българската земя;
- застана начело на най-реакционните кръгове за реставрация на стария, на дивия капитализъм от миналия век.

Още от началото на изборната кампания за президент и вицепрезидент ние заявихме ясно и категорично, че на втория тур движението ще подкрепи всяка друга двойка, но не и Желев-Димитрова.

Ние оставаме верни на тази си предишна декларация.

Призоваваме нашите избиратели, цялата българска общественост да подкрепи с гласа си листата на Вълканов-Воденичаров.

София, 13 януари 1992 г.

НАЦИОНАЛЕН СЪВЕТ НА ДВИЖЕНИЕТО ЗА ДЕМОКРАЦИЯ И СОЦИАЛНА СПРАВЕДЛИВОСТ

ПРЕДСЕДАТЕЛ: д-р Славчо Георгиев

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 15 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО - РАЗМИСЛИ "ЗАЩО ТРЯБВА ДА БЪДА ОЧЕРНЕН" НА БИВШИЯ ПРЕДСЕДАТЕЛ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ Г-Н ДИМИТЪР ПОПОВ, КАНДИДАТ ЗА ПРЕЗИДЕНТ В ИЗБОРИТЕ НА 12 ЯНУАРИ 1992 ГОДИНА, ПО ПОВОД НА МНОГОБРОЙНИТЕ НАПАДКИ СРЕЩУ НЕГО.

От една година насам, след като поех длъжността председател на Министерския съвет, известни политически среди главно чрез пресгрупата "168 часа" започнаха и ескалиращо провеждат клеветническа кампания срещу мен.

Целта им е повече от ясна: да ме злепоставят, като рисуват личността ми в крайно негативни образи: корумпиран и безчестен като съдия, постановени смъртни присъди, ласкаещи Тодор Живков, крадец, участник в далавери, прикрит комунист, прикрити участия в смесени фирми, поредица от гафове в Зографския манастир, Рилския манастир, Вадуц и Атина и какво ли не. Обвиняват ме в привилегировано купуване на апартамент. Някои от тези пасквили имат сензационен характер. Трудно бих могъл да отговоря изчерпателно на всички клевети дори в един цял брой на вестника. И все пак ще се опитам да кажа на обществеността истината. Не бих го направил, ако това не биеше по авторитета ми в дните на предизборната кампания за президент на България.

Бях почти 20 години съдия на Софийски градски съд, но не съм решил нито едно наказателно дело, което да е имало политически характер. Просто на мен, безпартийния, не ми се възлагаха такива дела. Твърди се, че съм бил "майстор на смъртните присъди". Едва ли не съм палач, садист и убиец. Истината е, че съм бил председател на съдебни състави, които са постановили и няколко смъртни присъди за изключително тежки престъпления срещу личността: убийства на повече от едно лице, убийства на родители, на бременна жена, убийства по изключително жесток и мъчителен начин. Тези присъди не са били еднолично мое дело. Освен това те са обжалвани, разглеждани от Върховния съд на Републиката и потвърждавани. Някои от тях са изпълнени, а други - не. Няма нищо вярно в това, че съм осъдил на смърт човек, защото осквернил гроба на Людмила Живкова. Подсъдимият бе осъден за друго: нападение на войник на пост, счупване на черепа му, отнемане на боен автомат с цел да се върши бандитизъм, грабежи и убийства. Грабеж с опит за убийство - тази присъда е поставена от колективен състав, разглеждана е и по жалби и молби за преглед по надзора от съдебни състави на Върховния съд и е била оставена в сила.

Смъртното наказание е предвидено в закона и не е измислено от мен! В Софийски градски съд много съдии са произнасяли смъртни присъди, когато е имало основание за това. Страхът от смъртно наказание има изключително възспиращо въздействие. По времето, когато бе възможно да се налага такова наказание, Софийски градски съд разглеждаше годишно около двадесет дела с обвинение за убийство. При това само в десетина случая убийството е било довършено, а останалите са само опити. Сега броят на убийствата в София е над 10 пъти по-голям.

Обвинен съм в непрофесионализъм дори в транспортните дела, където мисля, че съм признат специалист. Гледал съм стотици такива дела и съм постановил стотици присъди. На пръсти се броят отменените от тях.

Твърдя, че от всички съдии в Софийски градски съд (и не само в него) имам най-голям брой оправдателни присъди. Това не е тайна, известно е на много хора, но този факт се премълчава.

За председател на Софийски градски съд бях назначен (след анонимна анкета с всички съдии в Софийските съдилища) на 13 март 1990 г., четири месеца след 10 ноември 1989 г., в началото на демократичните процеси у нас, и заемах тази длъжност до 19 декември 1990 г., когато бях избран от Великото народно събрание за председател на Министерския съвет. Както се вижда, по времето на Тодор Живков не съм бил висша съдебна номенклатура. Напротив, бях ограничаван в служебния си растеж и това е известно на всички правници в България.

Измислица е, че по моя вина цяла година не била извършена регистрация на "Екогласност". Когато се е водило това дело, аз не бях председател на Софийски градски съд и нямам нищо общо с него. Това беше изяснено иот ръководството на "Екогласност".

Спекулира се не само във вестниците, но и по телевизията и радиото с две решени от мен дела, чийто мотиви останаха ненаписани. Не ми стигнавреме. А след като бях избран за председател на Министерския съвет, не съм имал процесуалното право да подпиша тези мотиви, тъй като вече нямах качеството на съдия. С такива, написани не от съдия мотиви, присъдите биха били отменяни, както и при липса на мотиви. Но и двете дела са били през цялото това време в съда! Другото е измислица. Едното от тях бе във Върховния съд, когато г-жа Н. Селвелиева тръбеше, че съм го унищожил или изгубил, а другото стоеше в бюрото в кабинета на председателя на съда, където в присъствието на други лица бе намерено. Но нали клеветата беше изречена. Г-жа Селвелиева измисли друга история: бил съм донесъл делото с някакъв бял мерцедес и съм го пъхнал в бюрото тайно и скрито. Никога не съм имал или ползвал бял мерцедес. И за какво ми е било необходимо да крия това дело?! На някого е нужна дребна сензация...

Станах обект на злостни нападки със случая за апартамента. Още в началото на януари 1991 година, след като бях избран за председател на Министерския съвет, не по моя инициатива комисията от Националната служба за охрана (НСО) при президентството констатира, че жилището, в което живея, е неохраняемо, уязвимо и достъпно отвсякъде. Със средствата, с които разполага, НСО не беше в състояние да осигури личната и на семейството ми безопасност. Държавата не разполага с резиденция за министър-председателя, както е в други страна. И започнаха да търсят подходящо жилище. Столичната община не бе в състояние да предложи такова. Възможности имаше само БОДК и след преценката на НСО на няколко обекта бях настанен във въпросния апартамент. Докато се извърши ремонтът му, живях със семейството си в една вила в Бояна. Както се вижда, тук не става дума за "задоволяване на жилищни нужди". Един министър-председател се нуждае от жилище не само за преспиване. Трябват и условия за работа, за приемане на официални гости. Необходимо е то да бъде представително и да гарантира сигурността му под специален режим за охрана. Аз и семейството ми ще живеем, по силата на съществуващите разпоредби, още една година, след като престанах да бъда председател на Министерския съвет. За това имам не само правни основания, но и фактически. Както е известно на бившия министър на вътрешните работи г-н Христо Данов и на НСО, докато оглавявах правителството, срещу мен са "произнесени" четири смъртни присъди. А след това, до този момент - още две (това също е известно на ръководството на НСО). Заради моята принципност и родолюбие с последната си присъда "съдниците ми" обещаха ковчегът ми да бъде "...покрит с това мърляво трицветно знаме, което толкова обичаш"! Светотатство! Благодаря за жеста! Всеки българин би бил щастлив да има такъв покров. Така стоят нещата. Тук няма никаква комерсиална спекулация. Собственото си жилище предложих в замяна, но то не можеше да свърши никаква работа на БОДК. Апартамента купих, след като преписката мина през всички правни и държавни имотни служби на община "Оборище" и на Столичната община, по практикувания ред и на цена, на която по същото време са продадени повече от 65 000 държавни и ведомствени жилища. Тези цени са в сила и сега и режимът за покупка на такива жилища бе продължен и от сегашното правителство. Хиляди жилища са продадени на граждани, настоящи политици и служители при подобни условия. Но по разбираеми съображения тъкмо в разгара на изборната президентска кампания за жертва съм избран аз. Мислите, че народът не разбира това ли? Е, добре: възможно е семейството на бившия министър-председател на България да бъде изхвърлено на улицата. И смятате, че това ще направи чест на държавата и на народа ли? И ще бъде прието като нормален акт?

Долно е и обвинението към мен, че съм откраднал червен мрамор от почивната станция на Върховния съд в с. Лозенец. Това деяние е било извършено преди повече от дванадесет години. Евтина и прозрачна инсинуация. Не случайно за свидетел се сочи лице, което отдавна е починало и не може да потвърди казаното от клеветника. След тази "кражба" бяха извършени няколко избора за съдии и ако това твърдение отговаряше на истината, аз никога нямаше да бъде преизбран. Но нещо по-важно: никога в тази почивна станция не е имало червен мрамор. Клеветникът твърди, че съм използвал този мрамор за венецианска мозайка на вилата си. Но там няма червен мрамор. Тогава?

"Безчестният и корумпиран" Димитър Попов участва "прикрито" в смесени фирми и има влогове в швейцарска банка. Супер измислица... Ако господата посочат поне една от тези множество фирми и поне една сметка в такава банка, аз съм готов да изтърпя най-тежкото наказание. Това е същото като твърдението, че съм наредил да назначат съпругата ми за главна медицинска сестра на РНПИСМП "Пирогов" и желанието ми, прието като заповед, било изпълнено. Съпругата ми е пенсионерка от юли 1990 година. Когато бях министър-председател, тя изобщо не е работила.

Измислици, премислици, колкото искаш. Твърди се, че съм назначил дъщеря си за посланник ка България в Дания. И това не вярно! За посланник е била назначена Светла Д. Попова, дъщеря на бившия министър на финансите Димитър Попов - просто съвпадение на имената. Малката ми дъщеря Татяна Д.Попова бе без работа през цялото време на моето "министерстване" - гледаше малкото си дете. А защо никъде не се казва, че за разлика от някои други с високи постове за единадесетте месеца като министър-председател не съм назначил на постоянна престижна, административна или дипломатическа служба нито един роднина, приятел или съмишленик. Нещо повече, много от тях ми сътрудничиха безплатно при изпълнение на трудната и отговорна мисия.

Гафове във Вадуц и Атина не съм допуснал. В Швейцария някои се опитаха да кроят капан и да предизвикат правителствена криза, но не успяха. Народът прие моя призив за събиране на помощ за възстановяване на изгорялото крило на Зографския манастир и ремонтирането му. Събраха се около 1 милион лева, изготвени са строителни документи. Това ли е гаф!? А Рилският манастир просто бе върнат на Българската православна църква с постановление на Министерския съвет, защото е народна светиня, а не панаир.

Всред народа се разпространява твърдението, че лично аз като председател на Софийски градски съд съм допуснал незаконното регистриране на Движението за права и свободи. И това е клевета! Регистрирането на това движение и изобщо неговото съществуване стана възможно въз основа на решението, взето от политическите сили на Националната кръгла маса. В него аз нямам дори и "техническо" участие, т.е. съдебното решение за регистрация е постановено от съдебен състав, в който аз не фигурирам, и дори не съм запознат кога е взето.

И ЗАЩО Е ЦЯЛАТА ТАЗИ КАМПАНИЯ СРЕЩУ МЕН? КОМУ Е НЕОБХОДИМА?

Не е трудно да се разбере, че тя се корени в принципните различия относно вътрешната и външната политика на България и пътищата за нейното демократично изграждане с някои наши и външни политически среди. Това и децата знаят!

Клеветническият поход срещу мен започна след словото ми на Оборище и последвалите такива в Брацигово, Враца, на Петрова нива и в Пловдив (Деня на Съединението).

Така е! Има сили, които не желаят запазването на независима, единна и силна България. Затова е създаден специален щаб, който ръководи клеветническите залпове срещу мен. И както се разбира, плаща добре!

А кой е прав - ще покаже времето. Но народът, него не можете да заблудите!

ДИМИТЪР ПОПОВ

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 15 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
АНАЛИЗ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА И ИКОНОМИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА В БЪЛГАРИЯ И НАСОКИ НА ДЕЙСТВИЕ НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ, УТВЪРДЕН НА ТРЕТИЯ (ИЗВЪНРЕДЕН) КОНГРЕС НА БНДП.

Изборите от месец октомври 1991 г. утвърдиха налагания още от 1990 г. двуполюсен политически модел. Този модел, плод на сили, чужди на националните интереси, е и ще бъде основният дестабилизиращ обществото фактор. Пряко следствие на изборния резултат е структурирането на парламент, непредставителен за 25 % от гласоподавателите, именно за тези, преборили се с постокомунистическата инерция. Този парламент е конфронтационно разделен, което определя и ще определя неговата неконструктивност. Това е парламент, в който ще се реализират не демократични принципи, а политически амбиции, и то с цената на антинационален компромис.

Интернационалисти и либерали си подават ръце, налагайки швейцарския модел на обществено развитие и устройство в България.

Тези, които превърнаха България в ненормална страна, и тези, които казват, че е ненормална, тръгнаха заедно с ДПС, погазвайки конституцията.

Идеологизирайки икономиката, управляващите не създават условия за излизане от кризата, не утвърждават механизми за преструктуриране и стимулиране на производство, банково дело и търговия.

Фетишизирайки ту монетаризма, ту реституцията, ту приватизацията, те не предлагат цялостна програма за възраждане на националната икономика. Опитът за нейната демонополизация методично и целенасочено се превръща в процес на нейното цялостно разграждане.

Съзнателно се забавя създаването на мощна прослойка от средни, независими собственици, основен двигател на икономическия просперитет и на обществената демокрация. Свели до минимум валутните резерви и поставили националните финанси в подчинение на международни организации, властимащите очертават пътя ни на "бананова република".

Пасивността и мудността, а дори и липсата на позиция, плод на страх и подчинение, предопределят третостепенната ни роля на Балканите и в Европа.

Псевдополитици забравят, а биха се и отрекли от всички българи и извън страната, стига с това да се направи реверанс пред великите сили.

Оценявайки политическата и икономическата ситуация в България, Българската национална демократическа партия (БНДП) заявява, че БИВШИ КОМУНИСТИ И ДЕКОРАТИВНИ ПСЕВДОДЕМОКРАТИ ДЪРЖАТ СТРАНАТА НИ В ИКОНОМИЧЕСКИ, ПОЛИТИЧЕСКИ И КУЛТУРЕН КОЛАПС. ТЕ ЛИШАВАТ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД ОТ НАЦИОНАЛНА МОТИВАЦИЯ И ЧУВСТВО ЗА ЕВРОПЕЙСКА ПРИНАДЛЕЖНОСТ. ВМЕНЯВАЙКИ НА НАРОДА НИ ЧУВСТВО ЗА МАЛОЦЕННОСТ, ВИНА, ИЗОЛИРАНОСТ И БЕЗПЕРСПЕКТИВНОСТ, ТЕ ДОПУСКАТ ЧУЖДИ ИНТЕРЕСИ ДА ПРЕДОПРЕДЕЛЯТ БЪДЕЩЕТО НА БЪЛГАРИЯ.

БНДП може и трябва да стане един от катализаторите на национална пробуда. Около партията трябва да се консолидират националномислещи и политически активни личности за изграждането на цялостна програма за национално възраждане.

БНДП ще работи:

1. За създаване с ускорени темпове на мощна прослойка от средни собственици при пълна реализация на принципа "възможност за всеки".

2. За изграждане на национална ценностна система, базирана на българските традиции, християнството и европейската цивилизация.

3. За укрепване на законноста и защита на правата на личността.

4. За създаване на концепция за национална сигурност, гарантираща независимостта на страната.

5. За отстояване на националните интереси в сложната международна обстановка чрез интегриране на България към бъдеща единна Европа.

Третото поредно правителство не осигурява стабилизация на националната валута, не внася корекции в стагниращата кредитна политика. Предвижданите корекции в Закона за земята разкриват пътя за нейната разпродажба - изправени сме пред реалната опасност да загубим най-ценното, може би единственото малко, което ни е останало.

Технологиите на реституция и приватизация, които се предлагат, лишават активната част от нацията, младите хора, от база и стимули за разкриване на огромния им потенциал.

За първи път в историята си Третата българска държава се управлява от правителство без програма, а на обществеността се внушава, че това е нормално.

Намирайки се в контактна зона на интереси в посоки север-юг и изток-запад, българските властимащи политици не могат, а може би не искат да намерят пътя за осъществяване на националните геополитически интереси. Липсата на европейски акцент във външната ни политика изтласква България извън границите на Стария континент. Декларираното отваряне на страната по същество представлява затварянето й. Претенциозни интелектуалци започнаха изграждането на мост между Ориента и Европа, преди да осъзнаят, че по югоизточната ни граница минава демаркационна линия между две цивилизации, два светогледа, преди дори да разберат дали самата Европа желае този мост.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 15 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОТЕСТНО ПИСМО НА КАНДИДАТА ЗА ПРЕЗИДЕНТ КУЗМАН КУЗМАНОВ, ИЗДИГНАТ ОТСЪЕДИНЕНИ ДЕМОКРАТИЧНИ СИЛИ - ДЕСЕН ДЕМОКРАТИЧЕН АЛИАНС (СДС-ДДА), АДРЕСИРАНО ДО БТА И БЪЛГАРСКА ТЕЛЕВИЗИЯ.

На 13 януари 1992 г. в НДК по повод моето участие в изборите за президент и вицепрезидент на България ми бе зададен от журналистите на Българска телевизия въпрос - в чия полза съм се отказал (от участие).

На същата дата Българска телевизия излъчи репортаж. Моят отговор беше излъчен наполовина отрязан. Така излъчен, той дава не само непълна, нои изкривена представа за изразената от мен цялостна позиция.

Освен че съм ощетен чрез представяне в недобра светлина, политическият ефект от така представения отговор съвсем не е такъв, какъвто се получава от цялостния отговор. Ефектът става негативен.

Надявам се, че не се касае за съзнателна манипулация на общественото мнение и на липса на политическа етика и морал, проявени от журналистите на Българска телевизия.

Настоявам за излъчването на цялостния отговор на зададения ми от журналистите въпрос, без да се съкращава дори и самият въпрос, зададен конкретно на мен.

София, 14 януари 1992 г.

КУЗМАН КУЗМАНОВ

Председател на "Движение Безпартийни за демокрация" и на Съединени демократични сили - Десен демократичен алианс.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 15 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ ЗА УЧРЕДЯВАНЕ НА КООПЕРАЦИЯ ВЪВ ВЕСТНИК "ОТЕЧЕСТВЕН ВЕСТНИК", ПОДПИСАНА ОТ 13 ЖУРНАЛИСТИ.

На 9 януари БТА разпространи информация със заглавие "Главният редактор на "Отечествен вестник" се е саморазправял с подчинените си", публикувана в съкратен вид в "24 часа" и "Труд". От нея се разбира, че е създаден стачен комитет, който заплашва със стачка.

Тъй като в информацията на БТА не се съобщава колко журналисти стоят зад тази декларация, смятаме за необходимо да поясним:

- подписана е от осем души;
- двама от тях от 6 януари 1992 г. напуснаха "Отечествен вестник" по взаимно съгласие, тъй като са съсобственици на в. "Български фермер" и повече от година получават заплати и от двата вестника;
- една от подписалите продължава да е на работа в "Отечествен вестник";
- останалите петима получиха предизвестие за съкращение във връзка с извършеното съкращение на щата. Подобни и далеч по-драстични съкращения направиха повечето редакции в страната;

По сега действащото трудово законодателство тяхното заявление за стачка няма правни последици. Не е свикано общо събрание на колектива,на което 50 на сто плюс един да ги подкрепят; не е избран стачен комитет, за да осъществи предвидените процедури за преговори, обявяване и провеждане на стачка. Това по същество са индивидуални трудови спорове и се решават в съда, който единствен следва да се произнесе по законосъобразността на заповедите за съкращение.

Вече втори месец "стачкуващите" колеги се поставят в услуга на конкурентни вестникарски интереси. Те представиха нещо като оферта (без подпис и печат) на пресгрупа "168 часа" за купуване на "Отечествен вестник". Без да се съобразяват с мнението на колектива, за съжаление и с помощта на БТА, те тиражираха заблуди сред обществеността, че "Отечествен вестник" е във фалит и ще престане да излиза. Всичко това - в разгара на абонаментната кампания.

Активен участник в дискредитирането на всекидневника ни (понятно защо) бяха изданията на пресгрупа "168 часа", поради което редакцията на "Отечествен вестник" ще заведе съдебен иск срещу тях на основание чл.12, ал. 2, т. 1 от Закона за защита на конкуренцията. Мотивите са изложени подробно в бр. 13848 от 9 януари 1992 г.

Седемдесет на сто от журналистите в "Отечествен вестник" предпочетоха да се борят за независимостта на изданието си и на 10 януари 1992 г. учредиха кооперация. Тя ще отстоява правото си да издава и по-нататък всекидневника, без да накърнява интересите на държавата във връзка с приетия закон за връщане на отнетото от държавата имущество.

София, 12 януари 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

10:50:29  
15.01.1992 г.

Редактор: Нина Гаврилова
Технически изпълнител: Емилия Генадиева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Сopyright © Пресслужба "Куриер", 1991 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!