София, 15 януари 1996 година
Брой 10 /1565/

Завеждащ редакция: Нина Гаврилова

София, 15 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНО-РАДИКАЛНА ПАРТИЯ ПО ПОВОД НА ЗАКОНА ЗА ПРЕОБРАЗУВАНЕ И ПРИВАТИЗАЦИЯ НА ДЪРЖАВНАТА И ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ. Документът е адресиран до председателя на Народното събрание, до министър-председателя и до средствата за масово осведомяване.

ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,

Законът за преобразуване и приватизация на държавната и общинската собственост /Държавен вестник бр. 109, 1995 г./ регламентира /чл. 41/ "всеки български гражданин", навършил 18 години и "с постоянно местожителство в страната", да участва в приватизацията с бонова книжка от 25 хил. лева.

За регистрация и получаване на бонова книжка от пощенските клонове е определен срок от три месеца /от 8 януари до 8 април 1996 г./.

При действащото в България двойно гражданство този тримесечен период е напълно достатъчен неколкостотин хиляди турци от Турция /не само пенсионери, но и всички над 18-годишна възраст до 8 април т.г./ да пристигнат да се регистрират на "постоянно местожителство" в България и да получат бонове за по 25 хил. лева за приватизация на българската собственост. Тези милиардни бонови суми ще бъдат включени в инвестиционните фондове на антиконституционното, антибългарско Движение за права и свободи /ДПС/.

Към тях ще се прибавят боновите суми на масата нахлули през последните шест години в страната ни турци, които нито са родени, нито са живели до 1989 г. в България.

Не може да се пренебрегне и фактът, че много от живеещите в България турчеещи се имат по два и повече паспорта, с които те ще получат по няколко бонови книжки по 25 хил. лева. И тези суми ще се прибавят към инвестиционните фондове на ДПС.

Сумарният ефект само от масовата приватизация ще превърне ДПС в свръхмощна икономическа групировка в България и тя ще завладее икономическото пространство не само в Родопите, но и в много други български райони.

Турция изключително внимателно следи процесите в България и разполага с твърде богата информация, в това число и секретна, за политическата, икономическата и цялостната обстановка у нас. Умело, както много пъти досега тя ще използва всички възможности, произтичащи от пропуските и антибългарската насоченост на много законодателни актове на Народното събрание, както и на такива в дейността на централните и местните органи на държавната власт, на икономическите и прочие структури, за да разгърне и усили позициите на своята пета колона в България - ДПС. На правителствено, пропагандно и агентурно ниво Турция не само ще информира и ще внуши на живеещите в нея турци с двойно - и българско гражданство, но и ще съдейства те да се регистрират на "постоянно местожителство" у нас. Тя заедно с ДПС ще положи всички усилия да организира тази огромна маса турци в приватизацията на България. Чрез придобитата по този начин икономическа мощ тя ще контролира, управлява тази собственост и ще диктува според своите интереси в така доминираните икономически от ДПС български райони.

Отчитайки огромната опасност за България от посочените факти, Българската национално-радикална партия като истинска национално и социално ангажирана обществено-политическа сила настоява:

1. Народното събрание и Министерският съвет екстрено да премахнат двойното гражданство с всички произтичащи от това последици, в това число и за приватизацията.

2. Да се усили контролът на контролно-пропускателните гранични пунктове, особено на тези на границата с Турция.

3. Правителството и особено полицията да вземат мерки за премахване на ефекта на многото паспорти, притежавани от български гражданин.

София, 10 януари 1996 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БНРП: Д-р Иван Георгиев

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 15 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ "ВРАБЧА 1" /ДИМИТЪР ГИЧЕВ/ ПО ПОВОД НА ГЛАСУВАНИТЕ НА ПЪРВО ЧЕТЕНЕ ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПОПРАВКИ В ЗАКОНА ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ.

Неотдавна XXXVII Народно събрание прие на първо четене проект за промяна на Закона за политическите партии /ЗПП/, придобил печална известност като ЗАКОНА А. МОЗЕР. Не е трудно да се забележи, че извън открития си антидемократичен характер законът е насочен главно срещу няколкото други земеделски съюза, които стоят на позициите си за традиционна българска идентичност в съответствие с известната програма, цели и политика на ортодоксалното земеделско движение в България.

Възможно е г-жа А. Мозер да разчита с гласовете на демократичната левица да осъществи своите цели. За съжаление тя не е оригинална. Половин век по-рано нейният баща д-р Г.М. Димитров с помощта на подобна "левица" /Българската работническа партия-комунисти /БРП-к/, политически кръг "Звено" и дейци на Военния съюз/ извърши трагичното посегателство върху БЗНС.

Като отрича правото на по-малките политически организации да се стремят към промяна на мястото и съотношението в политическото пространство, г-жа А. Мозер очевидно си затваря очите пред генезиса на собствената й праорганизация, известна до 9 септември 1944 г. като БЗНС "Ал.Стамболийски" /"Пладне"/.

Г-жа Мозер не желае вероятно да си припомни, че нейният баща д-р Г.М.Димитров започна "самостоятелната" си политическа дейност на 21 март 1932 г., след като се прояви като отявлен фракционер в средите на БЗНС "Врабча 1", учредявайки с няколко свои приятели злополучния БЗНС "Ал. Стамболийски" /"Пладне"/. Той завърши този процес малко след държавния преврат на 9 септември 1944 г., когато с помощта на БРП/к/ и на деветоюнските и деветнайсетомайските касапи на земеделските дейци узурпира БЗНС. По онова време истинските водачи на БЗНС и борци за демократично развитие на България Димитър Гичев, Константин Муравиев, Вергил Димов и др. бяха хвърлени в затвора и заклеймени като фашисти.

Историята често си прави шеги с тези, които не обичат да я четат. Колкото до вносителите на ЗПП и опита им уж по демократичен начин да се освободят от идейните и политическите си опоненти, това вече е не само посегателство върху конституционните свободи. Това е акт, който издава гузната съвест и дълбоката нравствена и политическа нестабилност на авторите на проектозакона.

София, 12 януари 1996 г.

УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ НА БЗНС "ВРАБЧА-1" /ДИМИТЪР ГИЧЕВ/:
Александър Г. Томов, Боян Д. Цонев, Васил Ив. Божинов, Димитър К. Христов, Димитър X. Попов, Иванка Ив. Хранкова, Илия Ст. Илиев, Никола Н. Куртоклиев, Росица Ив. Дичева.

/Пресслужба "Куриер/

* * *

София, 15 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНОТО РЪКОВОДСТВО НА СЪЮЗА ЗА ТЪРНОВСКА КОНСТИТУЦИЯ ПО ПОВОД НА ОГЛАСЕНОТО ОТ ПИСАТЕЛЯ СТЕФАН ЦАНЕВ "ВЪЗВАНИЕ КЪМ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД".

По повод на "Възвание към българския народ" на 93-ма български писатели, журналисти, учени и други интелектуалци, прочетено на 4 януари 1996 г. по Българската национална телевизия /БНТ/ от писателя Стефан Цанев, членовете на Националното ръководство на Съюза за Търновска конституция се присъединяват към него със следната

ДЕКЛАРАЦИЯ
НА СЪЮЗА ЗА ТЪРНОВСКА КОНСТИТУЦИЯ

Като граждани на България и като потърпевши на комунистическите репресии от 40-те до 80-те години подкрепяме безрезервно съдържанието, смисъла и духа на възванието на 93-мата интелектуалци към българския народ.

Крайно време беше да се направи това предупреждение към съвестта на българите, за да се разбере от всеки, че насилието няма задръжки. То започва от словото и завършва с монтираните съдебни процеси, с концлагерите, затворите, убийствата... Ескалацията му е бърза и безвъзвратна.

Пропорционално на броя на населението ни ние, българите, дадохме най-много жертви на насилието. Десетилетията от Втората световна война насам са кошмар, който трябва да превъзмогнем, за да помогнем за консолидацията и възраждането на нацията ни.

Останали без идеология, без имперски център и без стария инструментариум за погазване на човешкия дух и достойнство, днес неокомунистите у нас правят трагичен опит да тръгнат по познати пътища, водени от манталитет и инстинкти за господство, несъвместими с убогите им възможности.

Време беше да чуем и да откликнем на вика на нашата собствена съвест за помощ! Мислеща България трябва да се изправи срещу насилието, бездарността и алчността на хора, които нямат право да управляват по този начин един народ с 2000-годишна цивилизация!

Обикновеният комунизъм е близнак на обикновения фашизъм! Те нямат право на бъдеще!

София, 8 януари 1996 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 15 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО НА СТОЛИЧНИЯ СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА ПЕНСИОНЕРИТЕ В БЪЛГАРИЯ ДО КОМИСИЯТА ЗА БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО РАДИО, БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ И БЪЛГАРСКАТА ТЕЛЕГРАФНА АГЕНЦИЯ КЪМ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСА ЗА СВОБОДАТА НА СЛОВОТО. Документът е адресиран и до генералните директори на БНР, БНТ и БТА.

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ, ГОСПОДА ДЕПУТАТИ,

През последните години криворазбраната демокрация шества у нас с всичките й разновидности и във всички отрасли на страната ни. Тя започна с първия порнографски вестник, издаван от сина на тогавашния министър на културата Е. Константинова /и явната изява на проститутките/, за късо време се развихри спекулата, родиха се пирамидите и подкупите, умножиха се кражбите, грабежите, убийствата.

През месец декември 1995 г. радиожурналистите протестираха, че били цензурирани, "нямали свобода на словото". Така те и някои около тях разбират демокрацията и си вярват. А дали е така?

Ние, радиослушателите, телезрителите и читателите, също трябва да имаме право да протестираме, когато слушаме по радиото, гледаме по телевизията или четем във вестниците нелепости и новини, които объркват хората, настройват ги едни срещу други, срещу институции и законно избраната държавна власт.

Преди година почти всички медии вдигнаха тревога до Бога: няма да има олио, изнася се слънчогледово семе, ще се увеличи цената на олиото и т.н. Хукнаха изплашени хора, тези, които имаха пари, успяха да се запасят. За часове олиото изчезна от магазините, но пенсионерите, които чакаха само на пенсиите си, напразно обикаляха за капчица олио. Невярната информация донесе огромни печалби на бизнесмените и доопразни джоба на народа. От всичко изприказвано остана вярно само много по-високата цена на олиото, за която никой не повдигна въпрос и никой не бе наказан.

Актуална днес е житната история, също подхваната и раздухана от медиите. Една сутрин по радиото съобщават, че от днес цената на хляба се повишава с един лев. В кварталната фурна същия ден нямаше повишение, но на следващия ден съгласно радиоинформацията цената на хляба се повиши.

Това не се отнася само до хляба и до олиото. Журналистите ни информират много често къде, в кой град или селище цените са най-ниски или най-високи на сиренето, кашкавала, колбасите, месото и др. На кого помага тази информация - не на нас, пенсионерите. По известни причини ние няма да отидем в Силистра или където и да е другаде да търсим по-евтини продукти. В действителност тази информация отлично подпомага бизнесмените, които не закъсняват да си сверят часовниците и да сменят табелките на цените към по-високите стойности.

Естествено е да се помисли, че това се прави умишлено от подкупни журналисти с цел подпомагане печалбата на бизнесмени или злепоставяне на законната власт.

Не може без контрол, който радиожурналистите наричат цензура. Не може некомпетентни или злонамерени, или безсъвестни журналисти да компрометират или да "взривяват" страната ни и да не носят отговорност, защото имаме "демокрация" и "свобода на словото".

Националните медии не трябва да се политизират и да служат като трибуна за изява на политически лидери на която и да е партия. Това лидерите могат свободно да правят на други места.

Смятаме, че основните задължения на националните медии са възпитанието на народа ни в етични отношения, в уважение към държавните институции и хората, които ги оглавяват, независимо какво име и политическа окраска носят. Много са журналистите, които в своите изяви правят тъкмо обратното.

Затова пенсионерите от София настояваме Комисията по радио и телевизия към Народното събрание в кръга на пълномощията, които има, да направи необходимото в най-къс срок да се подработи и приеме закон и правилник за работата на националните медии и журналистите в страната. Този закон трябва да бъде съобразен със Закона за правата на човека и със специфичните за нашата страна условия на прехода. Икономическият и общественият живот у нас днес изискват повече от всякога ред и дисциплина, честност и родолюбие. Всички сме българи. Националните медии трябва най-отговорно да работят за сплотяване на народа ни, за обединяване на нацията. Да следят и опазват името и авторитета на страната ни. Нека не забравяме, че всички сме граждани на България, че тя е нашата Родина, нашето Отечество.

София, 4 януари 1996 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СТОЛИЧНИЯ СЪВЕТ НА СПБ:
проф. Ф. Генов

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РАЙОННИЯ СЪВЕТ НА СПБ, РАЙОН "ОБОРИЩЕ":
Р. Холечек

/Пресслужба "Куриер”/

* * *

София, 15 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДОКЛАД /ЧАСТ ПЪРВА/ "ВИНАГИ ДА БЪДЕМ ЧЕСТНИ ПРЕД БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ И ПРЕД НАРОДА НИ", ОГЛАСЕН НА ПЛЕНУМ НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БКП ОТ ГЕНЕРАЛНИЯ СЕКРЕТАР ВЛАДИМИР СПАСОВ - ГЕНЕРАЛЕН СЕКРЕТАР И НА НОВИЯ КОМУНИСТИЧЕСКИ ИНТЕРНАЦИОНАЛ /6 ЯНУАРИ 1996 Г., СОФИЯ/.

ДРУГАРКИ И ДРУГАРИ,

Настоящият пленум провеждаме приблизително 4 месеца и половина след пленума на 19 август 1995 г. и една година след януарския пленум от 1995 г. Задачите, които поставихме на двата пленума, бяха само частично изпълнени. Както в повечето случаи, така и миналата година сами провалихме задачите, които си бяхме поставили. Враговете на Българската комунистическа партия /БКП/ и за тези избори не пропуснаха опитите си да ни разбият и да извлекат дивиденти за себе си. Те прибегнаха до същите провокации, както и преди това. Провокациите продължават от 4 април 1990 г. През 1991 г. Българската социалистическа партия /БСП/ инсценира свалянето на Владимир Спасов като първи секретар на Централния комитет /ЦК/ на БКП и обявиха за първи секретар на ЦК на БКП г-н Гено Влахов. Българската социалистическа партия /БСП/ отпечата листовка, подписана от името на БКП, с призив избирателите да гласуват за кандидатите на БСП. Когато не успяха, те създадоха поредния запъртък, който нарекоха Обновена българска комунистическа партия /ОБКП/. Висшият съвет /ВС/ на БСП за изборите на 18 декември 1994 г. се изплаши и затова заграбиха насила основния ни символ - червената бюлетина. Те инсценираха разцепление в БКП от провокатора Асен Младенов. Те още повече се изплашиха, че за БКП гласуваха 78 606 души и затова за изборите на 29 октомври 1995 г. инсценираха, че е проведен извънреден конгрес на БКП, че Владимир Спасов е изключен от БКП, че е свален като генерален секретар на БКП и че за първи секретар е избран някой си Александър Паунов, който никога и никъде не е членувал в БКП? Е, как стават тези работи. Могат ли тези разбойници и предатели да проведат извънредни конгреси на БСП, на Българския земеделски народен съюз /БЗНС/, на Движение за права и свободи /ДПС/, на Българския бизнес блок /БББ/ и пр. и да свалят техните ръководства и да се самопроизведат за ръководители на тези партии? Не могат, нали? А как ще могат това да направят с БКП? Също не могат. БКП има свой устав и своя програма и най-стриктно ги спазва. В БКП няма и няма да има никога място за провокатори, предатели, кариеристи, жадни за власт и за вождизъм кариеристи и ревизионисти, каквито са господата Кирил Минчев, Стойко Калчев, Владимир Тасев, Димитър Филипов, Атанас Тошев, Петко Антов, Крум Захариев, който след 4 април 1990 г. не е членувал в БКП, което се доказва с платен членски внос, а той не е плащал такъв. Нещо повече - той е събирал членски внос от др. Мановски, др. Мановска и на още един член на БКП и е харчил парите за свои нужди, за което го предадохме на прокуратурата. БСП с тази престъпна сган инсценираха, че между БКП и БСП било постигнато споразумение, за да гласуват членовете на БКП за кандидатите на БСП, и още какви ли провокации не бяха задействани. Въпреки всички провокации БКП постигна значителни успехи, но Централната избирателна комисия /ЦИК/ все още не е обявила всички резултати, а нашите хора нямат навика да уведомят ЦК на БКП за това кои къде и като какви са избрани. Това говори за ниската съзнателност на комунистите. На пленума на 7 януари 1995 г. обявихме резултатите от парламентарните избори, в които получихме 78 606 гласа, което е 1,51%, въпреки фалшификациите и провакациите. Първи обявихме предизборната кампания за общинските избори. В срок до 1 април 1995 г. трябваше да създадем партийни организации във всички населени места. За да не се разстрои работата, запазихме временно окръжните комитети на БКП до изборите. Както ни стана вече известно, още на 14 юни 1994 г. представители на ВС на БСП са провели тайни срещи с Асен Младенов, с Владимир Тасев, с Димитър Филипов, Стойко Калчев, д-р Димитър Трифонов, Кирил Минчев и с Крум Борисов Захариев, с Петко Антов и с Атанас Тошев, на които били дадени указания на всяка цена да се организира и да бъде свален на XVI конгрес на БКП Владимир Спасов като генерален секретар на БКП, а с него да бъдат също свалени Тодор Костов, Любен Гелев, Вене Стойчев, Косьо Терзиев, Димитър Ябълков и Славчо Станчев и по този начин БКП да се постави в пълна зависимост от ВС на БСП и по този начин да ликвидират завинаги БКП. БСП ни нанесе първия удар чрез Димитър Филипов, който разстрои и предаде партийната организация в кв. "Ст. Караджа" на враговете ни. Когато му направих забележка, че му забранявам да посещава ул. "Позитано" N 20, той се смути и отговори, че ако това е заповед, ще я изпълни, но на другия ден отново той посети ВС на БСП. Следващият удар, който г-н Филипов нанесе на БКП, е, че той разгроми окръжния комитет на БКП в Стара Загора и нанесе сериозни злини на Областната организация на БКП в Хасково. Той на 18 август 1995 г. е пуснал в ход измислената от него лъжа и провокация, че партийната организация в жк "Стрелбище", София, била провела събрание и изключени били от БКП Зонка и Владимир Спасови, което не е вярно. От 25 март 1990 г. до сега партиен секретар на тази организация е Зонка Спасова, а Владимир Спасов е редовен член. В тази организация членуват Косьо Терзиев, Адриана Пенчева - секретари на ЦК на БКП, които можете да попитате и те ще ви кажат, че никога не е провеждано такова събрание. Ето с какви провокации, лъжи и клевети се занимава ВС на БСП и ги пускат в ход чрез послушните си мекерета.

За извършените провокации в Стара Загора и Хасково определено вина има др. Павел Кънев, който му е дал разрешение да трансформира Областния комитет в Окръжен, без да има право за това. Другарят Кънев наруши решенията на Пленума от 7 януари 1995 г и указанията на Политбюро. Трябваше да се смени само името на комитета от Областен на Окръжен и нищо повече, а където нямаше такива, трябваше да се образуват нови. За съжаление и тази задача все още не бе изпълнена във Велико Търново, Разград, Силистра, Кърджали, Хасково, Смолян, Благоевград, София - окръг. Задачата по създаване на партийни организации беше напълно провалена, особено в Пловдивска област. Там всеки дебнеше другиго в стремежа си да се пречи на работата на БКП. Третият гаф стана във Видин, но г-н Петко Антов беше навреме изолиран. Димитър Филипов действаше прикрито, ловко и лукаво като по-опитен и по-обигран провокатор.

Четвъртият гаф извърши заклетият враг на БКП, внедрен от БСП - Атанас Тодоров Тошев, който на 28 февруари 1995 г. беше снет като организационен секретар на Окръжния комитет /ОК/ на БКП във Враца, а на 2 юни 1995 г. беше изключен от БКП, заедно със Симеон Лилов и Веселин Павлов, които са били внедрени в БКП от областния управител Кръстю Трендафилов в Монтана и Иван Крумов, председател на Основна партийна организация /ОПО/ на БСП във Враца. Те не са имали друг изход, тъй като Веселин Павлов е бил хванат в черноборсаджийски далавери, а Симеон Лилов - в зърнени далавери в Тлачене и хлебни афери в с. Търнак. Двамата са били задължени да вършат това, което им нареждат. Именно затова те бяха организирали и атентата в Бяла Слатина против др. Вл. Спасов и Стоян Михайлов, който беше предотвратен благодарение на Георги Данов и двама служители от Националната служба за сигурност /НСС/. Не случайно представители на тази банда са били включени в бюлетините на БСП като кандидати за съветници, какъвто е случаят и с Атанас Тодоров Тошев. Такива има и в Бяла Слатина.

В с. Крета, Плевенско, Иван Петров, бивш първи секретар на ОК на БКП в Плевен, е избран за кмет, издигнат от БСП. На 18 ноември 1995 г. в Плевен е проведено сборище, на което са присъствали лица, които не са членове на БКП, като например Симеон Кънчев от гр. Тръстеник. Направен е опит за извършване на преврат. Георги Станчев е бил на инструктаж в Българската единна комунистическа партия /БЕКП/ и в БСП в София три дни преди това. Те са избрали комисия, в която са влизали Георги Станчев, Симеон Кънчев, Георги Цветанов, които са се самопредложили, както следва: Георги Станчев - за първи секретар на ОК на БКП, Симеон Кънчев - за секретар по идеологическата работа. Те сменят целия състав на ОК на БКП, с което бяха нарушили Устава на БКП. Секретариатът на ЦК на БКП в заседанието си на 20 ноември 1995 г. анулира това решение и задължи ръководството на ОК на БКП с първи секретар Денчо Крумов Денчев да продължи да изпълнява задълженията си. Секретариатът на ЦК на БКП изключи от БКП Георги Цветанов, Георги Станчев и Иван Петров и наказа със строго мъмрене с последно предупреждение Доко Дашев от с. Горни Дъбник за предателството, което системно са вършили досега. По време на предизборната борба бяха извършени предателства и провокации и на много други места, а те са:

Г-н Димитър Генев Филипов, след като разстрои цялата работа в Хасковска област, влезна във връзка със Стойко Иванов Калчев в Бургас, с Кирил Минчев и д-р Димитър Трифонов във Варна, с Георги Димитров в Плевен и ни нанесе непредвидими удари в Бургаска, Плевенска и Варненска област. Те бяха организирали с Георги Тимов и със Стойко Калчев заговор на връх Бузлуджа за смяна на ръководството на БКП. Било е планирано покушение срещу генералния секретар и срещу членовете на Политбюро на БКП. Този заговор беше осуетен от Петър Иванов Петров и Величка Георгиева от Нова Загора. Недоволни от провала си на Бузлуджа, връщайки се обратно за Казанлък в рейса на 29 юли 1995 г., нервите на Стойко Калчев не са издържали, който предизвикал хулигански побой и скандал и нанася с юмрук удар по главата на секретарката на ЦК на БКП др. Адриана Пенчева. На 14 август 1995 г. на съвместно заседание на Политбюро, на Секретариата на ЦК и на Бюрото на Централната контролно-ревизионна комисия /ЦКРК/ на БКП бяха изключени от БКП Янчо Колев и Стойко Иванов Калчев за хулиганската им проява и за побоя. Тази група от провокатори и внедрен и агент на БСП, организирани от Асен Младенов, Крум Захариев, Владимир Тасев, Димитър Филипов, Стойко Калчев, Кирил Минчев, Атанас Тошев, на 30 септември 1995 г. организират и провеждат по нареждане на ВС на БСП сборище в клуб на БСП в жк "Западен парк", където "утвърждават" невзето решение на Партийната организация "Стрелбище" за изключване на Зонка и Владимир Спасови от БКП. Тази лъжа е разпространена от Димитър Генев Филипов, а на него му е подсказано от господарите му от ВС на БСП и Централния съвет /ЦС/ на Българския антифашистки съюз /БАС/. Тези разбойници и провокатори закриват длъжността директор на вестник "Комунистическо дело", освобождават целия състав на ЦК на БКП и избират себе си, а Георги Захариев избират за главен редактор на вестник "Комунистическо дело".

/Пресслужба "Куриер"/

15:30:00    
15.01.1996 г.    

Редактор: Лилия Томова - деж. ред.
Технически изпълнители: Галина Дамянова
                                           Маргарита Анева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1996 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!