София, 15 март 1993 година
        Брой 50 /837/

Главен редактор: Стефан Господинов

София, 15 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕЗОЛЮЦИЯ НА ПЕТАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ /13 И 14 МАРТ 1993 Г., СОФИЯ/.

След цялостен и задълбочен анализ на обществено-политическата ситуация и състоянието на Съюза на демократичните сили /СДС/ Националната конференция отново потвърждава, че съюзът стои твърдо на позициите на демокрацията и антикомунизма.

Председателят на Народното събрание и правителството на СДС бяха свалени, когато започна приложението на основните антикомунистически закони, изготвени от Парламентарната група /ПГ/ и правителството на СДС в съответствие с предизборната програма и принципната политическа линия на НКС, които бяха довели до относителна икономическа и политическа стабилизация на страната и засегнаха интересите на посткомунистическите образувания от мафиотски тип.

Въпреки деструктивните действия на ръководствата на КТ "Подкрепа" и КНСБ правителството на СДС запази социалния мир в страната.

Правитителството на Л. Беров, създадено след задкулисни машинации на БСП, ДПС, колаборанти от ПГ на СДС и на президента, налага неокомунистически модел на управление и реализира интересите на парламентарни и непарламентарни, враждебни на демокрацията икономически и политически групировки.

Същевременно съществува реална опасност от личен режим на президента. Постиженията на едногодишното демократично управление са поставени под заплаха да бъдат заличени. Един от белезите за това са масовите политически уволнения и опитите за изменение на гласуваните в 36-то Народно събрание закони.

Поради горното Националната конференция реши:

1. Одобрява досегашната принципна политика на НКС и правителството на СДС.

2. Категорично се противопоставя на пропрезидентското и прокомунистическо правителство на Беров, водещо България към икономически и политически хаос.

3. Настояваме президентът да подаде оставка. Неговите политически действия системно превишават конституционните правомощия на държавния глава и водят до разединение на нацията.

4. Изчерпани са възможностите за създаване на парламентарно мнозинство на СДС в това Народно събрание. Единственият изход от създалата се ситуация е възстановяване на автентичната политическа воля на народа чрез предсрочни парламентарни избори. СДС няма да участва в правителство, съставено в 36-то Народно събрание.

НКС, парламентарната група и местните структури на СДС трябва да координират своите действия и да използват всички законни средства за предизвикване на избори.

Към изборите СДС трябва да тръгне с ясна програма както за тяхното провеждане, така и за конкретните действия във властта, целящи укрепването на гражданското общество в България и за решаване на социалните проблеми на нацията.

Да се създаде система и организация за проучване и подбор на кадри за всички видове и структури на властта. СДС има опит в управлението и е готов да поеме отново властта след парламентарните избори.

Налагат се промени в действащия статут, които да прецизират механизма на коалиционно партньорство.

Абсолютно необходимо е регламентирането на отношенията между НКС и парламентарната група на СДС.

5. СДС ще изпълни своя дълг като единствена политическа сила, способна да смени системата, само като запази коалиционния си характер и принципа: една партия или организация - един глас.

Участието на симпатизантите на СДС в политическия живот се осъществява чрез клубовете на СДС в кварталите и населените места. Тяхната дейност се ръководи от съответния местен или общински координационен съвет.

Общата антикомунистическа насоченост на коалицията прави недопустимо участието на бивши членове на БКП, служители и сътрудници на Държавна сигурност, членове на общински и по-висши ръководства на казионни партии и организации в националния и в общинските координационни съвети на СДС. Същите не могат да бъдат предлагани за министри, народни представители, кметове и общински съветници от името на СДС.

6. В условията на коалиционно единство всяка партия трабва да развива своето влияние и авторитет, но това в никакъв случай не трябва да става за сметка на други партии или коалиционното единство на СДС.

Остро осъждаме както проявите на политическо интригантство, така и зачестилите напоследък публични нападки между и срещу лидери на СДС.

Националната конференция на СДС изисква от Обединения християн-демократически център /ОХДЦ/ да изясни отношението си към действията на своя сегашен председател и да заеме становище към тях.

7. Стремежът на съюза към максимално разширяване на влиянието му трябва да остане водеща тенденция в неговото развитие.

Идеята за реална декомуннзация е основен критерий за отношението на СДС към други демократични формации. Републиканци и монархисти заедно срещу комунизма.

СДС счита демократичните синдикати като Асоциацията на демократичните синдикати, Националния професионален съюз и "Геология, химия, металургия" /АДС, НПС и ГМХ/ за свои естествени съюзници.

8. Конференцията се присъединява към решенията на НКС и на политическите съвещания за подкрепа на действията на представителите на СДС в законодателната и в изпълнителната власт, насочени към осъществяване политиката на съюза.

9. Петата национална конференция на СДС настоява за незабавна декомуннзация на църквата.

Съюзът на демократичните сили подчертава своето единство, основано на последователност и морална отговорност, и призовава всички свои организации, членове и симпатизанти да бъдат лоялни в изпълнението на историческата задача за безвъзвратно ликвидиране на тоталитарната комунистическа система.

София, 14 март 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 15 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ВСТЪПИТЕЛНО СЛОВО /ЧАСТ ПЪРВА/ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ КООРДИНАЦИОНЕН СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ Г-Н ФИЛИП ДИМИТРОВ ПРЕД НАЦИОНАЛНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ НА СЪЮЗА /13-14 МАРТ 1993 Г., СОФИЯ/.

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА, ДЕЛЕГАТИ
НА ПЕТАТА КОНФЕРЕНЦИЯ НА СЪЮЗА
НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ,

В това встъпително слово, с което ми се пада честта да започна, на мен ми се иска съвсем накратко да спра вниманието ви върху някои практически измерения на принципите на програмата на Съюза на демократичните сили /СДС/, неизбежно - някои исторически бележки върху това, което ни доведе до настоящата политическа ситуация, и за опита, който бихме могли да извлечем от получилото се дотук, както и, разбира се, някои бележки във връзка с това, което предстои на Съюза на демократичните сили.

Програмата на Съюза на демократичните сили беше документ, подложен на различни атаки, но в крайна сметка като че ли стана модерно кой откъдето се появи в политическия живот на България, да тръгне да изпълнява не каквото и да е, а тъкмо тази програма. И това не е случайно, защото нейният текст, макар и написан във формата на един предизборен документ, съдържа аналично изведени и логически свързани принципни положения, които ние би следвало да имаме предвид и които бяха в основата на политиката, водена от Съюза на демократичните сили до този момент и през периода на неговото управление.

За всички е ясно, че създаването на демократично общество като цел на Съюза на демократичните сили минава през отстояването на един велик принцип на демокрацията - принципа за разделението на властите.

В условията, в които се развиваха политическите процеси в България през последната година, парламентарната република, фиксирана и в конституцията, беше формата, в която търсенето на такова разделение на властите протичаше - друг е въпросът доколко винаги съвършено, доколко прецизно, но така или иначе един основен резултат от придържането към този принцип беше категоричното противопоставяне от Съюза на демократичните сили на всеки опит да бъде създадена еднолична власт или концентрирана в ръцете на едного власт, смесваща изпълнителната и законодателната.

На второ място, основен принцип в Програмата на Съюза на демократичните сили е принципът за защита на човешките права и аз не мисля да се спирам на него подробно, защото СДС е дал достатъчно убедителни доказателства за своето придържане към него както в личностен, така и в етнически, и в религиозен план. Но това, което лъха от Програмата на Съюза на демократичните сили, е привързаността към тезата за свободната индивидуална човешка личност, работеща и действаща в интерес на себе си, на своите близки, на своето семейство, която не следва да бъде поставена под диктата на някакви колективистични креации. Това е и една от причините, поради които ние категорично се противопоставяхме, включително и по време на управлението на Съюза на демократичните сили, на опитите да бъдат изграждани подобни креации, като например този вид кооперации, който в момента предлага правителството на бившата БКП и на ДПС - правителството на професор Беров, с неговия практически Мусолиниев тип корпорации без изявена ясно собственост на участващата в тях единица. Това е и причината, поради която ние винаги сме се противопоставяли на възможността стопанските структури да бъдат поставени под контрола на някакви аморфни колективистични образувания от типа на синдикални централи или други подобни тям.

Третият основен принцип на Съюза на демократичните сили естествено е свързан с установяването на пазарна икономика в България, но пазарна икономика не просто и не само, а пазарна икономика, базирана върху свободна инициатива на свободни хора, сиреч, която има за основна база наличието и респективно изграждането на средна класа.

Много пъти беше обект на атака в различни медии или от страна на различни политически фигури упоритостта, с която по време на управлението на Съюза на демократичните сили се преследваше поставянето под контрол инфлацията и процесите, свързани с нея. Това, разбира се, не се дължи на някаква специална любов, която ние имаме към подобен род дейности. Това се дължи на факта, че овладяването на инфлацията и финансовата стабилизация на страната е практически основният способ, с който би могло да се гарантира такава икономическа ситуация, с която е възможно създаването и избуяването на средна класа.

Не случайно и един от основните принципи на Съюза на демократичните сили беше това да бъде върната реално земята на хората, за да даде по този начин възможност на голям брой хора, макар и ограничени в съответните граници и икономически възможности. В тази насока беше и усилието да бъде осъществена реституцията, станало повод за непочтени и недостойни коментари и обвинения за създаването на някаква много тясна социална база, на някакви големи капиталисти и пр. глупости, които бяха използвани и по-скоро с които жълтата преса и комунистическите агитатори използваха наслоени отдавна - в последните 45 години - предвзети нагласи у голяма част от хората. Но реалността е това, което реституцията дава на българския народ и ще продължава да му дава със своята по-нататъшна реализация - е възможността немалък брой хора да получат, макар и не твърде голяма в повечето от случаите възможност да участват в стопанския живот на страната, т.е. да бъдат именно основата за създаването на средна класа.

Излишно е да посочвам също така, че следващият, четвърти, принцип беше създаването на отворена държава и експортна ориентация на българската икономика. Но аз отбелязвам това, защото в неговата светлина би могло да се разбере упоритостта, с която по време на управлението на Съюза на демократичните сили се преследваше една основна цел - решаването на проблема за външния дълг на България, решаване, което би могло да доведе както до стабилизиране на икономическата ситуация в страната, така и най-вече до поставянето й в положение на един желан и приемлив партньор за нашите външни съконтрагенти и едновременно с това - давайки възможност на тези наши външни съконтрагенти да могат смело да инвестират в България, разчитайки на гаранции, каквито биха могли да получат само ако ние сме изправен длъжник. В този смисъл и отношенията с Международния валутен фонд, и със Световната банка имаха приоритетно значение в работата на правителството на Съюза на демократичните сили. И пак повтарям: това отново не се дължи на някаква специална любов към тези институции, а на логиката на принципите, които Съюзът на демократичните сили беше длъжен да следва на базата на своята програма.

Стигайки до въпросите на външната политика, независимата политика, без големи братя, без поставяне в услуга на чужди имперски интереси, без участие в насочени срещу трети държавни оси беше основополагащ принцип в работата на Съюза на демократичните сили и неговото правителство по време на неговото управление. И не случайно България доказа, че може да окаже сериозно и значимо въздействие върху развитието на балканските и на европейските процеси, като успя едновременно да отстои една независима позиция, признавайки четирите югославски републики, включително и Македония, и едновременно с това успявайки да запази своите благоприятни отношения със съседни държави като Гърция и Турция и да ги развива. И едновременно с това въпреки различията във вижданията си, дори с такива формации като Европейската общност да доведе нещата дотам, че в крайна сметка и тези формации да се ангажират с проблеми, които са от голяма важност за България и за стабилността на региона. Резултат, който показва, че и малка държава като България може да си позволи успешно да води такава независима политика.

Един шести, последен, но не и по значение, принцип в Програмата на Съюза на демократичните сили, който никъде не е написан с най-изчерпателни думи, е всъщност принципът за декомунизацията.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 15 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ КОМИТЕТ НА ВМРО - СЪЮЗ НА МАКЕДОНСКИТЕ ДРУЖЕСТВА ПО ПОВОД НА СТАНОВИЩА НА МЕСТНИ ОРГАНИЗАЦИИ В ЧЕЧ И РОДОПСКИЯ ДЯЛ НА ПЛОВДИВСКА ОБЛАСТ. Документът е адресиран до 36-то обикновено Народно събрание, до Министерския съвет, до областните управители на Софийска и Пловдивска област и до Главната прокуратура на Република България.

Във връзка с публикуваните в последните дни становища на местните организации на ВМРО в района на ЧЕЧ и Родопския дял на Пловдивска област Изпълнителният комитет на ВМРО-СМД заявява:

1. Подкрепя искането на членуващите във ВМРО българи-мохамедани от района на ЧЕЧ и Родопския дял на Пловдивска област за отпор срещу пантюркистката пропаганда и предупреждава, че организацията е твърдо решена да защитава интересите на своите многобройни членове и съмишленици с всички легитимни средства.

2. Министерският съвет, областните управители на Софийска и Пловдивска област и прокуратурата следва в най-кратък срок да разследват всички случаи на натиск върху българи-мохамедани за турцизирането им и на виновните държавни служители незабавно да бъде потърсена административна и съдебна отговорност.

3. Настоява 36-то Народно събрание незабавно да разгледа и приеме всички предложени решения по доклада на излъчената от него комисия за проучване и установяване на факти, свързани с нарушаване принципа на доброволността при определяне етническата принадлежност на учениците от общините Якоруда и Гоце Делчев.

На нашата общественост трябва да е ясно, че активисти на Движението за права и свободи /ДПС/ провеждат кампания за турцизиране на чисто българско население в тези райони.

ВМРО-СМД е твърдо убеден, че бездействието и безразличието на българските власти към проблема за турцизацията на българите-мохамедани неизбежно ще доведе до ескалация на съществуващото сега напрежение. Отговорността за всички последици ще понесат държавниците, които са призвани да съхранят мира и спокойствието в страната.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ИК НА ВМРО-СМД:
        Стоян Г.Бояджиев

София, 10 март 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 15 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СЪОБЩЕНИЕ "БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ Е ПРОТИВ ГРУБИТЕ НАРУШЕНИЯ НА ПРАВАТА НА ГРАЖДАНИТЕ И ПРЕСТЪПНОТО БЕЗДЕЙСТВИЕ НА СЪДЕБНАТА СИСТЕМА" НА ПРЕСЦЕНТЪРА НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ И ПАРЛАМЕНТАРНИЯ СЪЮЗ ЗА СОЦИАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ.

Комисията за защита на конституционните права на гражданите и техните сдружения към Висшия съвет на Българската социалистическа партия /ВС на БСП/ и Парламентарния съюз за социална демокрация /ПССД/ днес обсъди информация по хода на следствено дело N 8/1991 г. на Военна прокуратура, водено срещу ген.Коцалиев, ген. Чергиланов, полк. Спасов и полк. Първанов по чл.116, т.2 и т.9 от Наказателния кодекс /НК/.

Следственото дело е образувано през месец октомври 1991 г., а обвинителният акт е внесен във Върховния съд на Република България - Военна колегия, на 1 декември 1992 г. От месец август 1992 г. всички обвиняеми са задържани под стража, като тази мярка за неотклонение не е променена спрямо трима от тях. До настоящия момент Върховният съд не е насрочил делото за разглеждане, което по същество представлява отказ от правосъдие.

По следственото дело са допуснати груби процесуални нарушения, свързани с осъществяването на правото на защита на обвиняемите - разпити в отсъствието на защита, необосновани и незаконосъобразни мерки за неотклонение, отказ за предостаявяне на доказателствени материали, върху които се базира обвинението, нарушаване на допустимите по Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/ срокове за разследване и разглеждане на делото във Върховния съд на Република България.

Здравословното състояние на обвиняемите е силно влошено в резултат на продължителното им задържане. Полк. Първанов е прекарал инфаркт. Ген.Чергиланов е прекарал двойна бронхопневмония и е с рязко изостряне на предишни заболявания /язва на дванадесетопръстника и сърдечен блок/. От 3 март 1993 г. е в гладна стачка в знак на протест срещу ненасрочването на съдебното дело. Ген.Коцалиев е с обострена клаустрофобия, отказва лекарска помощ в знак на протест срещу продължаващия съдебен произвол.

Във връзка с тези констатации Пресцентърът на БСП и ПССД е натоварен да изрази загрижеността на ВС на БСП и на ПССД за безпрецедентния отказ от правосъдие от страна на Върховния съд на Република България и грубото нарушаване на конституционните права на обвиняемите. Изразяваме протест срещу очевидния политически характер на това дело, което наред с останалите политически процеси цели и физическа разправа с политическия опонент. Комисията за защита на конституционните права на гражданите и техните сдружения към Висшия съвет на БСП и ПССД е натоварена да уведоми международните организации по правата на човека за изнесените факти.

София, 10 март 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 15 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО НА ПЛЕВЕНСКОТО АРХИЕРЕЙСКО НАМЕСТНИЧЕСТВО ПО ПОВОД НА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ЧЕСТВАНЕТО НА НАЦИОНАЛНИЯ ПРАЗНИК НА РЕПУБЛИКАТА В ПЛЕВЕН. Документът е адресиран до националните средства за масова информация, до политическите сили и до кмета на Плевен.

По повод на разпространената от масмедиите неверна информация във връзка с проведените в Плевен на 3 март 1993 г. тържества по случай националния ни празник - Освобождението на България от петвековното турско робство, Плевенското Архиерейско наместничество заявява, че:

Това е позорен акт, целящ още веднъж опетняването на плевенското свещенство, а с това и на Българската православна църква, пред целия български народ. Поради това ние - свещенослужителите от Плевен, настояваме разпространителите на неверна информация да огласят пред целия български народ истината около споменатото по-горе събитие, а именно:

Предвид настъпващия национален празник - Освобождението на България, ние - свещенослужителите от Плевенското Архиерейско наместничество, подадохме заявление до Плевенския общински съвет, заведено под номер 920031 от 25 февруари 1993 г., с което искахме да ни бъде разрешено отслужването на полагащото се за деня богослужение в храм-паметника "Св.Георги Победоносец" и на площад "Освобождение". Но официален отговор и до днес не получихме. Междувременно от плевенските масмедии научихме, че на 3 март 1993 г. ще служат разколниците - привърженици на бившия Врачански митрополит Калиник /понастоящем Димитър Райчев Александров/, а по-късно, че богослужението ще бъде извършено от депутата Христофор Събев. Естествено, на нас не ни остана нищо друго, освен да се примирим с това. ВЛАСТТА СИ Е ВЛАСТ.

На самия празник, след отслужването на Света преждеосвещена литургия в храмовете "Св.Троица" и "Св.Николай", ние - плевенските свещенослужители, като граждани на нашия любим град, отидохме да видим организираните от общината тържества по случай празника. Но се оказа, че те все още не са започнали. Недоумявайки все още какво става, неочаквано бяхме поканени от г-н кмета на град Плевен да отслужим благодарствен молебен в чест на този велик български празник. След кратък телефонен разговор с Негово преосвещенство Константийския епископ Григорий, временно управляващ Врачанска епархия, ние получихме благословението му да отслужим благодарствен молебен с кратка упокойна молитва.

По-късно разбрахме, че тържествата били отложени поради възникналия спор между разколниците: от една страна - привържениците на депутата Христофор Събев, а от друга - привържениците на г-н Димитър Райчев. Спор, който категорично бил разрешен от поканените да присъстват на тържествата международни гости, които като истински православни християни отказали да присъстват на богослужение, извършвано от който и да било разколник. Скандал, по-скоро политически, отколкото църковен, целящ може би и компрометирането на многоуважавания от нас кмет на Плевен д-р Александър Александров. Така плевенското духовенство заглади донякъде възникналия политически скандал. И не прави чест на онези, които го клеветиха чрез масмедиите.

Плевен, 4 март 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 15 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ СТАЧЕН КОМИТЕТ НА НАЦИОНАЛНА СИНДИКАЛНА ФЕДЕРАЦИЯ "ГЕОЛОГИЯ, МЕТАЛУРГИЯ, ХИМИЯ - ПОДКРЕПА" ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА СТАЧНА ГОТОВНОСТ.

Вследствие антисоциалната политика на правителството, галопиращата инфлация и забавящата се приватизация - с цел облагодетелстване на червената стопанска номенклатура, така също и на противоречията в Кодекса на труда /КТ/ на чл.З и чл.51 и Постановление N 7 на МС от 22 януари 1993 г., които са в пълно противоречие на Конвенция 87 на МОТ, декларираме следното:

1. Националната синдикална федерация /НСФ/ "ГМХ-Подкрепа" обявява стачна готовност и ще предприеме законни синдикални действия, с които ще защитим интересите и правата на своите членове.

2. Изразяваме недоверието си към правителството, като сме убедени, че то не е в състояние да изведе страната от икономическата криза и го приканваме час по-скоро да подаде своята оставка, ако има достойнство да го направи.

3. Обръщаме се към цялата демократична общественост да подкрепи справедливите синдикални искания и се включи в протестните действия, които ще проведем, съобразно действащото законодателство.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СТАЧНИЯ КОМИТЕТ НА НСФ "ГМХ - ПОДКРЕПА":
Димитър Каменов

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 15 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕШЕНИЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО БЮРО НА НАЦИОНАЛНА СИНДИКАЛНА ФЕДЕРАЦИЯ "МЕТАЛ-ЕЛЕКТРО", ПРИЕТО НА РАЗШИРЕНО ЗАСЕДАНИЕ НА 4 МАРТ 1993 Г. В СОФИЯ.

На разширено заседание Изпълнителното бюро на Национална синдикална федерация /НСФ/ "Метал-Електро" с участието на представители на Регионалните координационни съвети обсъди създадената сложна обстановка в предприятията от машиностроенето, свързани с проблемите, породени от поредното рязко увеличение на цените, невъзможността за реално компенсиране на доходите на фона на продължаващия спад в производството, съчетано с мудните действия на Министерството на промишлеността по преструктуриране на машиностроенето и във връзка с обявената стачна готовност от СФММ към КТ "Подкрепа", се прие следното

Р Е Ш Е Н И Е

1. Отчитайки сложната политическа обстановка и положеното крехко начало на тристранното социално партньорство, водени от убеждението, че на масата на преговорите може да се постигне повече в защита на социално-икономическите интереси на хората, считаме за нецелесъобразно предприемането в настоящия момент на ефективни стачни действия.

2. Пряка вина за растящото социално напрежение носи екипът на Министерството на промишлеността, който вместо с реални действия за преструктуриране на машиностроителното производство, се ангажира с перманентни смени на ръководители на предприятия, воден единствено от групови или теснопартийни интереси. Нещо повече - в разрез с правителствената позиция за диалог и сътрудничество със синдикатите, Министерството на промишлеността грубо нарушава подписаното през 1992 г. споразумение и приетите с него документи и води политика на конфронтиране със синдикатите.

Доказателство за това е липсата досега на реакция от страна на министър Биков за прекратяване на антисиндикалните действия на самозабравили се ръководители, като тези във "Фитинги" ООД - Монтана, "Руболт" ООД - Русе, "Елмот" ООД - Велико Търново, и редица други.

3. Да се настоява пред правителството:
- за намеса и търсене на отговорност от виновните длъжностни лица в Министерството на промишлеността;
- спешно да предприеме конкретни мерки по поставените им, но все още нерешени проблеми от митинга-шествие на 3 декември 1992 г.;
- за разработване и внасяне в Народното събрание на Закон за фалита, с който преимуществено да се уреждат задълженията към работниците и служителите и за търсене на съответна наказателна отговорност за некомпетентно ръководство, довело до фалит или до умишлен фалит;
- до приемането на закона да се преустановят всякакви опити за закриване на машиностроителни предприятия;
- за ангажиране на правителството и компетентните органи със социални програми за алтернативна заетост на освободената работна ръка при неизбежно закриване на предприятия от машиностроенето;
- за предоставяне на информация и гласност на критериите и механизма, по които се определят предприятията, чиито кредити ще се трансформират в държавен дълг;
- за предоставяне на информация за намеренията и действията на правителството и министерството за преструктуриране на предприятията от военнопромишления комплекс;
- за категоричното ангажиране на правителството и Министерството на промишлеността с перспективите на развитието на машиностроителното производство;
- да се започнат незабавни преговори с Министерството на промишлеността за сключване на отраслов колективен трудов договор между участниците в тристранното договаряне в машиностроителния отрасъл.

София, 4 март 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

10:50:00
15.03.1993 г.

Редактори: Нина Гаврилова
                           Любомир Йорданов - деж. ред.
Технически изпълнители: Павлина Стефанова
                                           Маргарита Анева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1993г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!