София, 15 юли 1993 година
        Брой 136 /923/

Главен редактор: Стефан Господинов

София, 15 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕШЕНИЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ СЪВЕТ НА ОБЕДИНЕНИЕТО ЗА СОЦИАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ, ПРИЕТО НА ЗАСЕДАНИЕ НА 10 ЮЛИ 1993 Г. В СОФИЯ, ПО ВЪПРОСА ЗА ИЗРАБОТВАНЕТО НА НОВ ПРОЕКТ НА ПРОГРАМА НА ПАРТИЯТА

1. Решението на Висшия съвет на Българската социалистическа партия /ВС на БСП/ от 4 юни 1993 г., с което се потвърждава предимствената позиция на Центъра за стратегически проучвания в подготовката на новия проект за партийна програма, противоречи на решението на 40-ия конгрес за дискусия и разработка на новата програма въз основа на двете основни гледни точки, изявили се на конгреса в основния политически доклад и в алтернативния документ. Поради това Политическият съвет на Обединението за социална демокрация /ОСД/ потвърждава становището си от 26 май 1993 г., с което изразява несъгласието си с т.1 от решенито на ВС  от 16 май 1993 г. по проектопрограмата.

2. Днес на БСП е необходим ясен програмен документ, съдържащ определени ангажименти на партията по най-острите проблеми на прехода. Значението на програмата за нова самоидентификация на БСП не може и не бива да се изроди в средство за ограничаване на ролята и пълноценната дейност на теченията в партията въз основа на нейния Устав.

3. Ръководството и клубовете на ОСД следва да организират подготовката на проект на обединението за програма на БСП. Работата по него да се съпровожда с дискусия с участието на заинтересованите симпатизанти, а и опоненти на ОСД. Първоначален проект да бъде представен за разглеждане на Втората национална конференция на ОСД.

4. Политическият съвет счита, че участието в дискусии по програмата е въпрос на личен избор на поканените или на желаещите членове на ОСД. Обединението няма никакви основания да се страхува от участие в подобни обсъждания по съществото на проблемите, стоящи пред обществото и пред партията, и потвърждава готовността си за активно включване в тях.

5. Съветът отново потвърждава становището на ОСД, че програмен документ на БСП следва да бъде подготвен от редовно избрана от ръководния орган на партията политическа комисия, която да бъде широко представителна и на която да бъде изрично възложена такава задача в изпълнение решението на 40-ия конгрес на БСП по програмния документ на партията.

София, 10 юли 1993 г.  

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 15 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНО-РАДИКАЛНА ПАРТИЯ ПО ПОВОД НА РАКЕТНО НАПАДЕНИЕ НАД ИРАК. Документът е адресиран до посланика на Съединените американски щати, до посланика на Република Ирак в България и до средствата за масова информация.

В неделя, 27 юни 1993 г. в два часа през нощта без предупреждение Багдад бе нападнат от 23 американски ракети тип "Томахоук". Пострадаха жилищни квартали. Сред населението имаше убити, ранени, затрупани под развалините. Нанесени бяха материални и морални щети.

Президентът на САЩ г-н Бил Клинтън посочи като претекст за нападението потенциален заговор на Ирак срещу бившия президент Джордж Буш. Не е ли това инсценировка, с която се цели да се оправдаят сегашните и бъдещи нападения срещу иракския народ?

Как правителства и народи посрещнаха тази военна бруталност?

Китай не само в Съвета за сигурност, но и чрез декларация енергично осъди нанесения върху Багдад удар.

Необвързаните страни също изразиха неодобрение на американското деяние.

Даже съюзниците на САЩ от антииракската коалиция застанаха на противоположни позиции. Показателна е френската сдържаност. Премиерът на Великобритания Джон Мейджър адмирира военните действия на САЩ, но за британския печат това е "трудна за оправдание в юридически и морален аспект" намеса. Русия, под влияние на обещаните милиарди долари, подкрепи деянието.

Военният удар, нанесен на 27 юни 1993 г., не се одобрява от 58 на сто от гражданите на САЩ.

Гневът на иракския народ срещу САЩ и техните съюзници от антииракската коалиция е безмерен. Антиамериканизмът в света се разраства и става оръжие за самозащита на народите.

Българската национално-радикална партия квалифицира нападението от 27 юни 1993 г. на САЩ срещу Ирак като агресия. Българските патриоти настояват да бъде овъзмездена арабската държава, да се предотвратят бъдещи посегателства над нея, а виновниците за извършените антихуманни деяния да бъдат поставени на подсъдимата скамейка за престъпления срещу човечеството.

София, 13 юли 1993 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БНРП: д-р Иван Георгиев

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 15 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО ПИСМО НА ОБЩОНАРОДНИЯ КОМИТЕТ ЗА ЗАЩИТА НА НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ И НА ОТЕЧЕСТВЕНАТА ПАРТИЯ НА ТРУДА ДО ТУРСКИЯ ПИСАТЕЛ АЗИС НЕСИН ПО ПОВОД НА ПОЖАРА В ХОТЕЛ В СИВАС - ТУРЦИЯ.

УВАЖАЕМИ МАЕСТРО НЕСИН,

Знаем ироничното Ви отношение към света, което така блестящо отразихте още по времето на светските, политическите и социалните реформи на Кемал Ататюрк. Тогава Вие кръстихте - весело, но в унисон с въвеждането на фамилни имена в Турция през 1934 г., собствената си особа с прозвището Несин /Никой/.

Кошмарните фундаменталистки изстъпления в Сивас, които целяха да Ви изгорят жив, като същевременно Ви линчуват, дълбоко ни потресоха и отвратиха. А фактът, че в атакувания от религиозни фанатици хотел загинаха тридесет и пет души, между които и двама от най-известните съвременни турски писатели, ни изпълва с гняв и омерзение.

Приемете нашите най-искрени съболезнования.

Печално е, че в съвременна Турция, която пледира за интеграция в европейските политически и икономически структури, може да се прояви такава откровена диващина. Макар и в средата на един примитивен религиозен фанатизъм.

Всъщност пламъците в Сивас удивително напомнят онези пламъци от Средновековието, в които горяха най-ценните образци на човешката цивилизация. Те са знак за будните човешки съвести, че тъмните сили на религиозния фанатизъм и средновековното мракобесие все още действат и с тях трябва да се води непримирима борба. За осъществяване на общочовешките ценности и идеали, за тържеството на свободолюбивия човешки дух.

Впрочем ние се надяваме, че с приемането на премиерския пост в Република Турция от г-жа Тансу Чилер екстремизмът на ислямските фундаменталисти на турска земя ще бъде ограничен до минимум.

Изразявайки още веднъж своето уважение към Вас, г-н Несин, ние искрено вярваме, че бъдещето ще се гради от хора като Вас - хора, за които хумаността няма граници.

София, 12 юли 1993 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОБЩОНАРОДНИЯ КОМИТЕТ ЗА ЗАЩИТА НА НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ: Добромир Задгорски

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОТЕЧЕСТВЕНАТА ПАРТИЯ НА ТРУДА: Румен Попов

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 15 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОГРАМА ЗА ПРЕХОДА /ЧАСТ ТРЕТА - ПОСЛЕДНА/ НА СБОР ЗА ДЕМОКРАЦИЯ, ПРИЕТА НА УЧРЕДИТЕЛНО СЪБРАНИЕ НА 12 ЮНИ 1993 Г. В СОФИЯ

III. СОЦИАЛНИ ЗАДАЧИ НА ПРЕХОДА

Комунистическото общество на всеобщото равенство, утопия, в която е изчезнала всякаква икономическа мотивация за лично действие, не е общество на социалната справедливост. Социализираната пазарна система установява такова равнище на условията на труд и живот на създаващите обществен продукт, при което те могат чрез доходите от своя труд и собственост да осигурят своето и на семейството си достойно съществуване и развитие.

Формата на собственост не е достатъчна, за да гарантира нито икономическа ефективност, нито социална справедливост, нито разумното и общественополезно тяхно съчетание.

Социалният, общественият контрол върху икономиката е реалност във всяко демократично общество и е необходимо да бъде законово уреден в икономическата реформа. Премахвайки държавния диктат в икономиката, трябва да се предвиди закрилата на обществените и социалните интереси. За нас демократично общество ще бъде това, в което ще бъдат съчетани:
- контролът от страна на държавата върху макроикономиката;
- механизми за включване в обсъждането и вземането на икономически решения на различни равнища на отдаващите труда си и техните общности.

Основен елемент от механизма за обществено въздействие върху икономическите процеси са синдикалните, професионални и съсловни съюзи. Те са съществена структура на конструктивния социален диалог. Тристранното /трипартитното/ сътрудничество е начинът за цивилизовано уреждане на трудовите отношения, налагане на идеята за социално сътрудничество над провокациите за напрежение и конфликти. Ролята на държавата чрез нейните институции е двояка. От една страна това е провеждане на определена икономическа политика и залагане в нея на решения по трудовите и социални проблеми, от друга - тя е арбитър при съгласуване на противоречивите интереси на двата икономически субекта - работодатели и наемни работници, дори когато като работодател се явява държавата собственик.

Правото на икономическа и социална сигурност, закрепено в конституцията, трябва да бъде обезпечено със съответните закони и произтичащи от тях икономически средства за въздействие, без да се абсолютизира отделната личност. Държавата следва да създаде система за осигуряване активното участие на всеки в предпочетената от него /и съобразена с възможностите му/ сфера на дейност, създаване на условия за интегрирано общество от активни личности, поддържащо общото и личното благосъстояние.

Не трябва да се премълчава, че понятието "безработица” е реален елемент от пазара на труда. Но нейното неконтролируемо увеличаване над прага на обществената поносимост изменя същностното й значение на пазарен регулатор за активизиране на отделния субект. Една огромна част от обществото, изключена от обществения възпроизводителен процес, започва да става дестабилизиращ фактор не само в политически, но и в икономически аспект. Според нас за овладяване на този процес е необходима прагматична превантивна програма /съставена от комплекс регионални програми/ за пренасочване на работната ръка, включваща икономически стимули за развитие и стабилизиране на дребния и среден бизнес в областта на производство, услуги и т.н. Освен това е крайно необходимо пресичане на спекулативното използване на трудовите ресурси /което се отразява и на натрупването на средствата за обществено осигуряване/.

Икономическата и социална сигурност има и други аспекти освен обезпечаване възможностите за труд. На първо място трябва да поставим пенсионното и здравното осигуряване. Необходимо е във възможно най-кратки срокове те да бъдат регламентирани и отделени от държавния бюджет, но без той да се дистанцира от тях преди създаването на стабилни фондове, и определени механизмите на тяхното управление. Първостепенен въпрос в условията на непрекъсната висока инфлация е запазването на "покупателната" способност както на средствата в тези фондове, така и на дела на отделния човек в тях, което изисква използването им не само в кредитните, но и в инвестиционните процеси на икономиката. Приватизационните процеси трябва да бъдат силно обвързани с осигурителните фондове, не само чрез влагане на част от получените при приватизацията средства в тях, но и чрез механизми за ефективно влагане на средствата от тези фондове в бързо ликвидни инвестиции.

В условията на преход от съществено значение е поддържането на жизнено равнище, осигуряващо възпроизводството на едната от компонентите на икономическата система - работната сила, и предотвратяващо дестабилизирането на политическата система от социални напрежения. Без развит пазар, без стабилизиране на производството на всички видове стоки и услуги е абсурдно да имаме истинска пазарна регулация на цените. Системите на определяни цени и на пределни цени не могат да изпълнят ролята на регулатор. Ние считаме, че през прехода трябва да продължи регулиращият механизъм на държавен контрол върху ценообразуването, за да се пресече спекулативното покачване на цените и отражението на това върху жизнения стандарт. Едва при баланс на различните видове собственост, т.е. при ефективно действие на пазарните закони, тази регулативна функция на държавата ще се поеме от конкуренцията, от търсенето и предлагането.

Държавата е социално задължена към всички, но в съзнанието на хората трябва да бъде променена представата за социалната й роля като еднакви права на всеки за придобиване на равен дял от нейните фондове. Според нас това не може да стане без активното участие на държавните институции от всички равнища за приемането на ясни и точни регламенти за определяне социалния статус на отделната личност, а оттам вече и на отделни възрастови и социални групи. Необходимо е преодоляване на всеобщото равенство по отделен признак и въвеждане на разбираема и публична диференциация във всички области на обществено-социалните дейности на държавата, като образование, здравеопазване, комунално стопанство и т.н.

IV. ЧОВЕКЪТ ПРЕЗ ПРЕХОДА

Премахването на командно-административната система на управление и замяната й с демократични принципи променя отношението "личност-общество". От обект на въздействие човешката личност се превръща в субект - фактор на движение на обществените отношения. Осъзнаването на този процес, според нас, е най-мъчителният проблем през прехода.

Ние, естествено, ще понесем на гърба си сътресенията на смяната не само на икономическата, но и на ценностната система. Това ще наложи отделният индивид да осъзнае своите права, но и отговорности спрямо себе си. Новите условия неминуемо изискват създаването на система от нови ценности, която би осигурила съществуването на индивида чрез неговата активност и участието му в изграждането на демократичната държава. В днешната сложна икономическа и социална ситуация, под напора на натрупващите се огромнии нерешени проблеми социалдемокрацията трябва от политическа и икономическа гледна точка да се интегрира с ценностите на либерализма, за да осигури както мотивация на освободения индивид като активен двигател на икономическия просперитет, така и социалната защита на същия този освободен индивид. Неговата социална среда, в която той може да проявява своите творчески умения, е съчетаването на риска на индивидуалността в свободното пазарно общество със социалната осигуреност на този риск. Човекът в края на прехода трябва да притежава нова ценностна система, която да го превърне от очакващ да получи блага от обществото в създател на блага за обществото при определена личностна мотивация. Осигуреност няма да означава подаяние, а възможност за реализиране на всяка личност, доколкото са нейните способности и волеви заложби. Възможността сам да осигуриш работното си място и просперитет или държавата да стори това, но не съобразно партийна принадлежност, а според интелекта, квалификацията и способностите ти.

Осигуряването на свобода за лична инициатива е задължение на държавата; полагането на такава инициатива е проблем на индивида.

Важна дейност на държавата в периода на прехода е и тази, свързана с опазването на интелектуалния капитал на нацията. Съхраняването на интелектуалния потенциал е свързано със "спирането на изтичане на мозъци", което не бива да се осъществява посредством административно ограничителни мерки. Единствено икономически и морални стимули биха разгърнали интелектуалната дейност вътре в страната чрез:
- разгръщане на система от средства и механизми, стимули и санкции за защита на интелектуалната собстеност;
- развитие на съвременна национална технологична инфраструктура;
- създаване на система от взаимно обвързани и съвместими национални координационни, отраслови, иновационни и териториални програми за технологично развитие;
- организиране на мрежа от държавни и частни институции за подпомагане на рисковите иновации, особено в сферата на висшите технологии.
- държавно подпомагане на интелектуалните инвестиции, особено в областта на производството.

Нашата цел е създаване на икономически предпоставки за генериране на интелектуален продукт, неговото реализиране и осигуряване на възможности за участие в печалбата при реализацията му на пазара.

V. ЗА НАЦИЯТА

На България е жизнено необходима политическа сила, имаща нравствената основа и куража да отдели емоционалните крайности и да търси по всеки въпрос, бил той политически или икономически, средствата и партньорите, с които той може да бъде решен. Днешните яростни междупартийни ежби усилено подкопават и без това слабите национални и държавни устои. И нека никой не си прави илюзии за "чужда помощ". Спасението на България и на народа е само в самите нас. Тъй както ни го е завещал Васил Левски.

Практиката ни доказа необходимоста да се откажем от позицията, че само и единствено една политическа сила може да осъществи прехода. Една национална реформа, преминаване на цяла нация от един вид общество в друг не може да бъде задача на нещо различно от цялата нация.

В политиката трябва да има опоненти и сега, и в бъдеще. В изграждането на нова България трябва да сме партньори, защото ако сме врагове и търсим начини за конфронтация, то значи все повече да разединяваме народа. Само единна нация може да реши задачите на прехода, поставени ни от историята. Ние считаме, че отговорността на всеки политик сега и пред поколенията ще зависи от отговора - дали неговото политическо поведение е довело до конфронтация и, не дай боже, до разцепление и катаклизми в държавата, или до единение на нацията.

Единение в името на единна просперираща България.

Настоящата програма е утвърдена от Учредителното събрание, проведено на 12 юни 1993 г. в град София.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 15 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ /ЧАСТ ВТОРА - ПОСЛЕДНА/ НА ДЕМОКРАТИЧНАТА ПАРТИЯ НА ТРУДА, РЕГИСТРИРАНА ПО ЗАКОНА ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ, ПРЕДСЕДАТЕЛ Е КАМЕН БУРОВ.

НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ

Чл. 33. Висш ръководен орган на ДПТ е Националната конфереция /НК/ на ДПТ.

Чл. 34. НК се свиква на редовни заседания веднъж на две години, а извънредна - по решение на Националния съвет на ДПТ или по желание на две трети от редовно отчетените партийни членове в страната.

Чл. 35. Датата, мястото и дневният ред на редовната НК се оповестяват два месеца преди провеждането й. Нормите за делегатско представителство се определят от Националния съвет на ДПТ. Проектодокументите на НК се публикуват най-малко един месец по-рано за обсъждане.

Чл. 36. НК утвърждава дневен ред, проверява пълномощията на делегатите, определя и избира помощни органи, обсъжда дейността на Националния съвет на Върховния изпълнителен комитет и на неговия председател, изслушва доклада на Контролната комисия, приема решения, изменя Устава на ДПТ.

Чл. 37. Решенията на НК се вземат с обикновено мнозинство от 50 процента плюс 1 на присъстващите и с явно гласуване. С тайно гласуване и квалифицирано мнозинство се избират само висшите ръководни органи на партията и Националната контролна комисия.

Чл. 38. Решенията на НК са задължителни за всички членове и организации на ДПТ.

Чл. 39. НК определя политиката на ДПТ. Избира висшите ръководни органи на ДПТ и Националната контролна комисия.

Чл. 40. Висш ръководен орган в периода между две НК е Националният съвет на ДПТ. Той се състоя от избрания от НК Върховен изпълнителен комитет /ВИК/ и от председателите на общинските партийни организации, които влизат в Националния съвет по право.

Чл. 41.1. Националният съвет на ДПТ заседава редовно един път месечно, а извънредно по решение на ВИК на ДПТ или по желание на две трети от членовете му.

Чл. 41.2. Националният съвет на ДПТ организира и координира изпълнението на решенията на НК в текущия момент.

Чл. 42. Постоянен изпълнителен орган на ДПТ е Върховният изпълнителен комитет /ВИК/. Същият се избира от НК и мандатът му трае до следващата НК.

Чл. 43.1. Работата на ВИК се ръководи от председателя на ДПТ, избран от НК.

Чл. 43.2. Председателят на ВИК представлява ДПТ пред държавните органи и обществени организации.

СИМВОЛИ НА ДПТ

Чл. 44. Знамето на ДПТ се състои от син и зелен цвят, разделени по диагонал.

Чл. 45. На значката на ДПТ е изобразена борова клонка.

 

ФИНАНСИРАНЕ НА ДПТ

Чл. 46. ДПТ набира средствата за своята дейност от членски внос, доброволни помощи, дарения и издателска дейност.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 47. До провеждане на редовна Национална конфереция ДПТ се ръковоци от избрания на учредителната конференция Временен върховен изпълнителен комитет /ВВИК/.

Чл. 48. До провеждането на редовна НК седалището на ВВИК е село Жълтуша, Ардинска община, Хасковска област.

Чл. 49. Разпущането на ДПТ и нейното прекратяване се извършва от НК по желание на две трети от партийните членове в страната, изложено в писмен вид пред НК. Решение за прекратяване на ДПТ се взема с квалифицирано мнозинство от две трети от присъстващите на заседанието делегати.

/Пресслужба "Куриер"/

10:10:10    
15.07.1993 г.    

Редактори: Нина Гаврилова
                           Любомир Йорданов - деж. ред.
Технически изпълнители: Цветанка Любомирова
                                           Тинка Христова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер”, 1993г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!