София, 16 декември 1991 година
        Брой 246 (521)

Ръководител Пресслужба "Куриер"

Стефан Господинов

София, 16 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ СЪВЕТ НА АЛТЕРНАТИВНОТО СОЦИАЛИСТИЧЕСКО ОБЕДИНЕНИЕ - НЕЗАВИСИМИ (АСО-Н) В ПОДКРЕПА НА КАНДИДАТУРАТА НА Д-Р ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ ЗА ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКАТА В ПРЕДСТОЯЩИТЕ ИЗБОРИ НА 12 ЯНУАРИ 1992 ГОДИНА.

На свое заседание на 9 декември 1991 г. Политическият съвет на Алтернативното социалистическо обединение - независими, като взе под внимание мнението на своите клубове РЕШИ:

Подкрепя на предстоящите президентски избори кандидатурата на д-р Желю Желев за президент на Републиката.

- АСО-н признава големия принос на д-р Желю Желев за запазването на гражданския мир и сигурността на страната в един труден и съдбоносен за нея период.
- АСО-н се отнася с уважение към моралните качества на д-р Желю Желев, които е доказал и като дисидент, и като президент.
- АСО-н дава своята подкрепа на кандидатурата на д-р Желю Желев, разграничавайки го от тъмносиния цвят и виждайки в негово лице решителен противник на тревожните прояви на тоталитаризъм в част от ръководството на Съюза на демократичните сили.
- АСО-н е убедено, че личността на д-р Желю Желев е достатъчно силна, за да не позволи да бъде манипулирана от която и да е политическа сила.

Като равноправен член на Българския демократичен център (БДЦ), Алтернативната социалистическа партия - независими смята, че президентската кампания не е основна цел на Центъра, а само един момент от неговата бъдеща дейност като демократична алтернатива на неизживяния тоталитаризъм в нашата страна.

Самото призвание на президентската институция е да бъде обединителен център, който стои над партийните пристрастия в името на интересите на България.

СЪПРЕДСЕДАТЕЛИ:
Манол Манолов   
Недялко Йорданов

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 16 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТКРИТО ПИСМО ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА Д-Р ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ ОТ ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ КОМИТЕТ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ (КНСБ) ПО ПОВОД ПРИЕТИЯ ЗАКОН ЗА ИМУЩЕСТВАТА.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,

Обръщаме се към Вас по повод на приетия закон за имуществата, в който е включено и имуществото на синдикатите, с настойчиво искане да упражните правото си на вето върху този закон в частта му за синдикалното имущество. Ние многократно информирахме законодателната власт за това, че този закон е не само неиздържан по отношение на международното право, но че той е и дълбоко социално несправедлив. Ние многократно изтъквахме, че придобитото от членски внос и притежавано от Българските професионални съюзи (БПС) имущество може и трябва да остане в притежание на синдикатите, които в тежкия период на преход поне досега успяха да докажат, че са демократична и конструктивна сила. Ние още веднъж подчертаваме, че намесата на държавата по отношение на синдикалното имущество е допустима дотолкова, доколкото да изиграе ролята си на арбитър при справедливото преразпределение на това имущество. Приемането на този закон фактически означава днес и задълго напред България да има слаби, безпомощни, финансово зависими от изпълнителната власт синдикати.

Обръщаме се към Вас с настойчивото искане да наложите вето, не защото вярваме, че парламентът е склонен да отмени това свое недемократично решение, а защото се надяваме и вярваме, че Вие сте президент и на хората, сдружили се в свободните демократични синдикати, за да търсят колективна защита на своите човешки права. В този смисъл Вашето категорично произнасяне по този въпрос, ако не друго, поне ще бъде една морална подкрепа за хората на труда в България.

София, 15 декември 1991 г.

ИЗПЪЛНИТЕЛЕН КОМИТЕТ НА КНСБ

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 16 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА УПРАВА НА БЪЛГАРСКА ОФИЦЕРСКА ЛЕГИЯ "Г.С.РАКОВСКИ" ВЪВ ВРЪЗКА СЪС ЗЛОНАМЕРЕНИ ОПИТИ ЗА ДЕСТАБИЛИЗИРАНЕ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА.

През последните седмици по адрес на Българската офицерска легия "Раковски" се изля поток от клевети и несръчно съшити полуистини. Чак сега някои господа си спомниха как преди година и половина е била регистрирана офицерската организация и започнаха да ровят биографиите на нейното ръководство. Обвиненията, че легията е политизирана, че обслужва нечии интереси и крие опетнени слуги на тоталитарния режим са безпочвени. Те идват от доскорошни членове на управата, от класически образец ренегати, поставили користните си цели над идеите на офицерската организация.

Действията на подобни хорица показват, че те никога не са имали представа за офицерска чест и морал. Изпълнителната управа се разграничава и осъжда действията на старши лейтенант Красимир Узунов и подполк. Петьо Бояджиев, които като пеперуди обиколиха почти всички политически партии у нас, предлагайки им услугите си срещу изгодни места в кандидат-депутатските листи.

Не можем да приемем анонимни и подписани упреци от г-н Узунов, който като старателен политработник през първите месеци от съществуването на легията е подавал писмена информация за дейността й на органите на Военното контраразузнаване (ВКР). На последните парламентарни избори подп. П. Бояджиев направи опит да пикира в червената листа във В. Търново и в светлосинята в Сливен.

Подобно на магазинер, който обира магазина си и бърза да го запали, за да заличи следите, сега господата желаят да бъде ликвидирана организацията, върху чийто гръб изградиха съмнителния си политически авторитет. От днес те не представляват легия "Раковски”.

Не бихме занимавали обществеността с дребните игрички на компрометирани офицери, ако те не бяха станали пешки в ръцете на политически и синдикални сили, стремящи се да дестабилизират страната, да разбият офицерската организация, която е сред малкото още неразцепили се български формирования и в състава на цялото българско офицерство, е гарант за вътрешната стабилност и националната ни сигурност. Правят се опити да бъдем противопоставени на главнокомандващия въоръжените сили - президента на републиката д-р Желев, който подкрепи легията в най-трудните мигове от съществуването й.

Налице е сговор между крайнодесни и крайнолеви сили, които са решили да взривят страната във възлов момент от нейното развитие.

Нямаме причини да се оправдаваме. Българските граждани помнят, че 95 %от офицерските кадри бяха членове на комунистическата партия. Но идеята за деполитизацията на въоръжените сили бе подкрепена и приложена именно от легията. В легия "Раковски" влязоха хиляди офицериот армията и от МВР, неопетнени от миналото, стремящи се да скъсат сдуховните окови на тоталитарната идеология. Вече година и половина легията е на висотата на националните интереси, винаги е заставала зад законно избраните държавни институции, не се е бояла и няма да се бои от никого. В нея членуват демократично настроени офицери, готови да подкрепят със съдбите си мирния преход към ново състояние на обществото.

Но явно организацията пречи някому, който силно желае у нас да се възцарят извънпарламентарният натиск, хаосът и юмручното право. Легия "Раковски" няма нито червени ботушки, нито синя шапчица. Макар и нелеко, тя се разделя с вчерашни илюзии, освобождава се от амбициозни кариеристи и от политически бояджии.

Призоваваме членовете на легията, всички български офицери да се противопоставят на опитите за дестабилизиране на социалнополитическата обстановка.

Цялата истина за процесите в армията и в силите за вътрешна сигурност ще се опитаме да кажем на 20 и 21 декември на Втората национална конференция на легия "Раковски", на която каним президента, министър-председателя, министрите на отбраната и на вътрешните работи.

За изпълнителна управа на легия Раковски:

ПОДПИСАЛИ:

капитан Дойчин Бояджиев - председател
подполковник Митко Шопов - секретар-координатор
капитан III ранг Васил Данов - говорител
старши лейтенант Калин Антонов
майор Иван Тенев
полковник Сергей Ингилизов   
майор Владимир Тошев   
подполковник Петко Петков
капитан Валентин Вутев
капитан Иво Янчев
подполковник Валентин Божилов майор Руси Гочев
подполковник Атанас Кисьов
майор Николай Колев
подполковник Петър Петров

София, 12 декември 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 16 декември - Следва, предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ "ЗА МИР И СПОКОЙСТВИЕ НА БАЛКАНИТЕ" НА НАЦИОНАЛНИЯ ПАРТИЕН СЪВЕТ НА РАДИКАЛДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ.

С тревога и безпокойство следим ескалацията на напрежението в съседна Югославия. Продължаващите кръвопролития в Република Хърватско и вероятността за разширяване на военните действия отдалечават Балканите от Европа и са доказателство за реакционната същност на национализма. Но конфликтът далеч не е само междунационален. Той е и политически. Отговорността за хилядите човешки жертви и за разрушаването на вековни исторически паметници носи управляващата в Сърбия социалистическа партия (комунисти) и контролираната от нея Федерална армия.

Като поддържаме правото на бившите югославски републики на самоопределение и суверенитет, ние апелираме за:

- незабавно прекратяване на всички военни действия;
- ускоряване разполагането на умиротворителни сили на ООН в конфликтните райони;
- дипломатическо признаване на независимостта на Словения и Хърватско без прекрояване на съществуващите граници;
- осигуряване правата на националните малцинства във всяка от републиките съгласно международните документи за правата на човека.

Нека посрещнем Коледните празници и Новата година без кръвопролития, с надеждата за мир и спокойствие на Балканите!

София, 14 декември 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 16 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ КОМИТЕТ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ (ИК НА КНСБ).

В изявление на Пресцентъра на Министерството на транспорта организацията на КНСБ в Стачният комитет в Пристанищния комплекс - Бургас бяха обвинени, че са издигали лозунги срещу правителството и президента. Това е чиста провокация и тя беше разобличена от организаторите и участниците в митинга, проведен в пристанището.

По този повод ИК на КНСБ заявява, че нито Централата, нито нейните отраслови и териториални структури и организации се готвят за антиправителствени политически акции. Политически действия не подготвяме и срещу парламента и президента. Всички наши искания, свързани с текущите стачни акции и с еднодневната обща стачка, обявена за 8 януари 1992 година, са синдикални и в защита на икономическите и социалните интереси на нашите членове.

Ако някой издига политически лозунги, той е провокатор и иска да дискредитира КНСБ или да извлече изгоди за своя партийна кауза. Единодействие с политически организации преди и по време на стачката не сме търсили и няма да търсим.

Независими синдикалисти, бъдете внимателни и твърдо се разграничавайте от политическите инсинуации и провокации. Те са част от сценария за дискредитиране и разгрома на КНСБ. Сценарият и този път ще претърпи крах!

София, 15 декември 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 16 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО СЪОБЩЕНИЕ НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ ЗА ПРОВЕДЕН ТРЕТИ (ИЗВЪНРЕДЕН) КОНГРЕС. В документа е и решението за издигане на кандидатури за президент и вицепрезидент в предстоящите избори.

На 7 декември 1991 г. в Македонския дом в София се проведе Третият (извънреден) конгрес на Българската национална демократическа партия (БНДП). Конгресът бе свикан по съвместно решение на председателя, Изпълнителния комитет и Управителния съвет на БНДП, съгласно устава напартията.

Конгресът одобри решението на Изпълнителния комитет на БНДП за издигане кандидатурите на г-н Димитър Попов и архитект Христо Генчев съответно за президент и вицепрезидент на Република България.

За председател на БНДП бе преизбран кандидатът на историческите науки Лъчезар Стоянов Стоянов. Избрани бяха Управителен съвет и Централна контролна комисия. Управителният съвет преизбра за главен партиен организатор д-р Лъчезар Куситасев.

Извършени бяха промени в устава на партията, насочени към неговото демократизиране и целящи установяването на по-оперативна връзка на местните организации с централното ръководство.

Конгресът прие програмни тезиси на БНДП. В оценката на политическата обстановка бе подчертано, че продължаващото изкуствено налагане на двуполюсния модел в българския политически живот е главната опасност за развитието на демократичния процес в страната. О6ществото ни страда от липсата на сериозна алтернатива както в политически, така и в икономически аспект.

Основните акценти в тезисите са поставени върху създаването на национална мотивация за извършване на целия комплекс от мерки, необходими за изграждане на действително функционираща пазарна икономика. БНДП се застъпва за провеждане на политика, съдействаща за създаване на стабилна прослойка от средни собственици, които да станат надежден гарант както за икономически напредък на страната, така и на необратимостта на демократичния процес.

БНДП ще работи за премахването на представата за държавата като месия, вкоренена в общественото съзнание и поддържана целенасочено от определени политически сили. Националдемократите се обявяват против политизираното използване на понятия като реституция, приватизация и др.

Необходимо е целият народ да осъзнае, че икономическият просперитет ще дойде благодарение на труда и усилията на всички български граждани. Задължително условие за личностната и националната мотивация за труд ще бъде реалната, законна смяна на собствеността, както и създаването на финансови, данъчни и кредитни облекчения за развитие преди всичко на производството. Това е и единственият реален път за преодоляване на масовата безработица.

След завършването на деловата част на конгреса бе отбелязана втората годишнина от основаването на Българската национална демократическа партия - на 8 декември 1989 г. в Македонския дом в София.

София, 9 декември 1991 г.

*  *  *

РЪКОВОДНИ ОРГАНИ НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ, ИЗБРАНИ НА НЕЙНИЯ ТРЕТИ ИЗВЪНРЕДЕН КОНГРЕС, ПРОВЕДЕН В СОФИЯ НА 7 ДЕКЕМВРИ 1991 Г.

I. ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БНДП - Лъчезар Стоянов Стоянов

II. УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ:

Лъчезар Георгиев Куситасев, Анатолий Методиев Величков, Светозар Минчев Бахчеванов, Петър Георгиев Хаджинаков, Станимир Драгомиров Радулов, Цветен Павлов Антов, Владимир Кръстанов Кръстанов, Владимир Андреев Тодоров, Георги Спасов Илиев, Милиян Мартинов Малев, Атанас Димитров Кралев, Георги Стефанов Венков, Христо Вангелов Френгов, Христо Димитров Богданов, Цветана Иванова Мичева и Стилиян Георгиев Донков

III. ЦЕНТРАЛНА КОНТРОЛНА КОМИСИЯ:

Борян Димитров Ангелов, Димчо Сарандев Сарандев, Георги Константинов Горанов, Георги Венциславов Йорданов и Румен Кирилов Алексиев.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 16 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА ДВИЖЕНИЕТО НА СВОБОДНИТЕ ДИЛЪРИ ОТ БОРСА "МАГУРА" - СОФИЯ, ИЗЛОЖЕНО ОТ ГОВОРИТЕЛЯ НА ДВИЖЕНИЕТО Г-Н ЛЮБЕН ПАНАЙОТОВ, КАНДИДАТ НА ЮРИДИЧЕСКИТЕ НАУКИ. Документът е адресиран до Народното събрание, до Министерския съвет, до Министерството на финансите, до Министерството на вътрешните работи, до Българска народна банка, до всички международни финансови институции и до средства за масово осведомяване.

Страните от Източна Европа и в частност Република България провеждат курс към изграждане на пазарно стопанство. Именно пазарно ориентираното развитие на икономиката наложи промяна на валутното законодателство в посока на отмяна на държавния валутен монопол.

При прехода към пазарна икономика се променя основата, върху която тя се изгражда. Изоставя се силно централизираната икономика и се въвеждат различни видове собственост на принципа на тяхната равнопоставеност. Зад отделните видове собственост стоят различни субекти - юридически и физически лица, които имат еднакви, равни юридически възможности за изява. Нормалните пазарни отношения изискват осигуряване на юридическата възможност за пълна реализация на принципа за свободата при договарянето.

Преходът към пазарна икономика се съпътства от разширяване правата на различните стопански субекти и физическите лица. Този подход е призван да намали и заличи съществуващата дебалансираност между относителната свобода на фирмите да извършват валутни операции и стриктния разрешителен и забранителен режим на местните физически лица.

Разширяването на правата на физическите лица влезе в противоречие със съществуващия валутен режим у нас. Създаде се несъответствие между дадените права на българските граждани за свободни пътувания в чужбина и невъзможността да придобият валута по законен начин поради ограниченията (само 50 щатски долара за една календарна година) и многократното превишаване на търсенето на валута пред предлагането. Такова несъответствие съпътства и стопанските субекти, които придобиха право на свободна външнотърговска дейност, след като бе отменен изцяло държавният монопол върху външната търговия.

Пълната управляемост на стопанските субекти се оказа нещо нереално и породи определена съпротива срещу някои норми от валутния режим (някои от тях бяха отменени), от които те са засегнати отрицателно.

Отказването от подобни провалени отчасти или изцяло норми практически означава капитулация на отделни или групови интереси, изхабяване на държавния авторитет и концентриране на вниманието върху въпроса - репресия или предотвратяване. При преценката на различните възможностище следва да се изхожда по един реален начин и от фактическата съпротива срещу нормите на валутния режим, появила се в поведението наразличните правни субекти въпреки строгите санкции на закона - даване на обяви във вестниците или извън тях за продажби на злато срещу валута или лева, предлагане на недвижими имоти и леки автомобили срещу валута, предлагане на различни услуги срещу валута и т.н.

Трябва да се признае, че битката със свободния валутен обмен, наричан "черен" или "неофициален" валутен пазар, беше загубена от правото още в самото начало, защото с предимно наказателноправни средства се търсеше регулирането на чисто икономически отношения. Пренебрегването (несъобразяването) на икономическите закони от управляващите политически среди се компенсираше и продължава за съжаление да се компенсира с използването на забраните като регулатор на обществените отношения. Причините за валутните нарушения се търсеха предимно в личността на техните извършители, в тяхната наклонност за бързо забогатяване, вместо да се види, че изградената система бе станала спирачка за нормалното развитие на обществените отношения.

"Черният пазар" съществува там, където има дефицитна, неразвита икономика, където валутният курс е нереален и забраните са предпочитаното средство за регулиране на отношенията.

Интересното тук е, че и двете предпоставки - нереалният валутен курс и валутните ограничения - се определят (диктуваха) от държавата в лицето на съответните нейни органи и на банките. И ако за валутните ограничения (но не в такава степен) може да се намерят оправдания, доколкото всяка държава в известна степен въвежда определени валутни ограничения при вноса и износа на валута, то за нереалния валутен курсна лева не са допустими никакви оправдания.

Продажбата на валута по реални цени, по реален валутен курс на лева ще даде възможност една част от обезценените български лева да се заменят(обменят) срещу валута. По този начин либерализирането на валутния режим ще премахне част от излишните пари (български лева) в каналите на паричното обръщение. Съществуващият валутен режим и наказателното право не бива да пречат на този процес.

За да изпълни своята служебна роля, наказателното право трябва да престане, да защитава с разпоредбата на чл. 250, ал. 1, буква "а" от Наказателния кодекс (НК) нереалния, изкуствения валутен курс на лева като елемент на парично-кредитната система. По този начин ще се създадат и необходимите юридически предпоставки за преминаване към валутна конвертируемост на лева.

Остарялата и изостанала от общественото развитие нормативна уредба на валутните отношения и тяхната наказателноправна защита не може да служи като основание за репресивни действия.

Свободният обмен на валута от уличните дилъри не е общественоопасна дейност, а напротив, тя е обществено полезна. По силата на икономическия закон за търсенето и предлагането те задоволяват нуждата от валута в онази част, която не може да бъде покрита от банките и от държавата. В условията на пазарна икономика това е нормално икономическо явление.

За да бъде едно деяние престъпление, трябва да е общественоопасно, т.е. да уврежда или да застрашава с увреждане определено обществено отношение. Досега в правната и в икономическата литература, в съдебната практика се приемаше, че при сделките с валутни ценности без разрешение от Министерството на финансите се подкопава стабилността на лева. Последната включва: златното съдържание, където е запазено (в Република България то бе въведено през 1962 г. с Постановление на Министерския съвет N 255 от 1961 г. и отменено едва през 1991 г. с Постановление на Министерския съвет N 37, Държавен вестник, бр. 19), валутния курс и покупателната сила. От 1961 г. до 1991 г. държавата защитаваше определения от нея в пълно противоречие с икономическите закони нереален валутен курс в лева с наказателноправни разпоредби, предвиждащи лишаване от свобода и големи глоби за нарушаване на режима на сделките.

Наказателната отговорност по чл. 250, ал. 1 от НК е за нарушаване разпоредби на Закона за сделките с валутни ценности и за валутния контрол и на актове на Министерския съвет по приложението му относно режима на сделките с валутни ценности.

По силата на чл. 16 от Закона за сделките с валутни ценности и за валутния контрол обаче основният валутен курс се определя не с акт наМинистерския съвет, а ежедневно от Българска народна банка. Поради това не може да се приеме, че се нарушава разпоредба на Закона за сделките с валутни ценности и за валутния контрол по смисъла на чл.250 от НК.

Съгласно чл. 6, ал. 1 от Постановление на Министерския съвет N 15/1991г. (Държавен вестник, бр. 12 от 1991 г.) търговските банки свободно договарят с клиентите си курсовете при покупко-продажбата на чуждестранна валута. Щом курсовете се договарят свободно, тогава кого, какво и от кого защитава държавата с наказателноправни разпоредби? Не е ли това де факто стремеж към запазване на монополно положение на определени банки и в крайна сметка на държавата? Стерилните условия са в пълно противоречие с принципите на пазарната икономика.

Валутният курс зависи повече от покупателната сила, но и от слухове, политически събития и т.н. Влиянието върху стабилността на националната валута е преди всичко в зависимост от икономически фактори, отколкото от валутните нарушения. Това положение следва да се има предвид при бъдещото развитие на страната, а също и при изработването на наказателната политика по защитата на паричната и на кредитната система.

При свободния обмен на валута липсва общественото отношение като обектна посегателство, поради което това не е престъпление.

Разпоредбата на чл. 250 от Наказателния кодекс беше предназначена да защитава валутния монопол на държавата, т.е. нейното изключително право да извършва всички сделки с валутни ценности. С последното изменение на Закона за сделките с валутни ценности и за валутния контрол (Държавен вестник, бр. 25 от 1991 г.) законодателят замени термина "валутен монопол" с различния по съдържание, смисъл и значение "валутен режим". А това означава, че занапред валутният монопол като икономически и правен институт вече окончателно премина в архива на плановата икономика на тоталитарната държава.

По този начин разпоредбата на чл. 250, ал. 1, буква "а" от Наказателния кодекс става напълно излишна и нейната отмяна е наложителна.

В същото време продължава да се запазва най-същественият елемент от валутния монопол в чл. 12 от Закона за сделките с валутни ценности и за валутния контрол, а именно, стриктният разрешително-забранителен режим за сделките с валутни ценности от физически лица, изискващ предварително разрешение от Министерство на финансите. Така се запазва възможността за съществуване или въвеждане на монополно положение в тази сфера.

Принципното запазване на разрешителната система по чл. 12 от Закона за сделките с валутни ценности и за валутния контрол, от една страна, и отпадането на задължението за деклариране на придобитите по какъвто и да е начин валутни ценности, от друга, си противоречат. Това противоречие подхранва и ще стимулира неофициалния, "черния" валутен пазар.

Премахването на задължението за деклариране способства (стимулира) за придобиване на чуждестранна валута и на други валутни цености по всякакъв начин, дори и чрез сделки и действия, за които би трябвало да има разрешение, но такава в конкретния случай липсва. Отпадането на задължението за деклариране по този начин влияе пряко или косвено върху развитието на свободния валутен обмен.

Това показва, че премахването на задължението за деклариране на придобитата валута и на други валутни ценности трябва да се съпътства с освобождаване на (премахването на забраните върху) сделките с валутни ценности вътре в страната, за да настъпи съответствие между придобиването на валутни ценности и отпадането на задължението за декларирането им.

За да настъпи синхрон в действието на нормите чл. 12 от Закона за сделките с валутни Ценности и за валутния контрол, трябва да бъде изменен, като се позволи (прогласи) по начало свободата на сделките и действията с валутни ценности вътре в страната. Така ще се създаде и юридическа възможност за изграждане на валутен пазар в страната. Дадената свобода при сделките с валутни ценности ще укрепи парично-кредитната система (валутната система), която ще способства за формирането на реален валутен курс на лева. Тази отмяна следва да се компенсира с по-строг контрол при вноса и износа на валутни ценности.

След като местните юридически и физически лица ще могат да придобиват свободно валута, те ще имат интерес да я държат в банките. По този начин и валутният баланс на страната няма да се затормозява.

Създаването на пазарна икономика, образуването на акционерни дружества, съществуването на акционерен капитал, притежаването на чуждестранна валута, облигации и други ценни книжа от юридически и физически лица, интегрирането на икономиката ни в световното стопанство налагат необходимостта от създаване на либерализиран валутен режим, на валутен пазар, на фондови и валутни борси.

Едно от наблюдаваните явления при сделките с валутни ценности на борсите или извън тях е спекулацията на основата на непрекъснатото колебание и разликите в курсовете им и на базата на техния растеж. Българският законодател по принцип е изразил отрицателното си отношение към спекулацията, като я е въздигнал в самостоятелно престъпление по чл. 233 от Наказателния кодекс.

Що се отнася до спекулативните валутни сделки, те се обхващат от разпоредбата на чл. 250, ал. 1, буква "а" от Наказателния кодекс, забраняваща нарушаването на режима на сделките с валутни ценности. Така се регулираха и продължават да се регулират чисто икономически отношения.

По този начин в продължение на десетилетия неправилно се насаждаше, както и сега, негативно отношение към спекулата като вид икономическа дейност.

В условията на пазарна икономика спекулативната дейност е нормално, естествено икономическо явление, съвместимо с правилата на пазара и свързано с търсене на най-изгодно място за пласиране на капитали или вочакване на възможност за печалби от промени на валутните курсове.

В българската финансова и кредитна енциклопедия се посочва, че основните цели, които преследват собствениците на такива краткосрочни капитали (наричани още "горещи пари" или "спекулативен капитал"), са: търсене на по-високи лихвени проценти, търсене на извънредни печалби в очакване на промени на официалния паритет на дадена валута (ревалоризация или девалвация), очаквано силно спадане или увеличаванена текущия валутен курс на дадена валута, предотвратяване на загуби откурсови разлики и други.

А това са нормални икономически отношения, страни по които са банките и другите стопански субекти. Съществуването за спекулацията е да се продаде с печалба, което е свързано с определен риск. Без печалба всяка дейност губи своя икономически смисъл.

В английски речници спекулацията се означава като: да отгатнеш, да рискуваш, играя на борсата; купуване и продаване на стоки, акции и др с надежда да се възползваш от промяната в тяхната пазарна стойност; купуване или търгуване със стоки, акции и други, чиято бъдеща стойност е все още много несигурна, с надежда за голяма изгода; купуване и продаване на стоки, акции и други с риск от загуба и надежда за изгода от промяната на тяхната стойност.

Разликата между продажната и покупната цена е най-доброто мерило за реализацията на валутните ценности или други стоки от всички възможни.

Именно държавата, банките, фирмите са тези, които извършват спекулативната дейност, но парадоксалното е, че острието на наказателната репресия е насочено срещу отделни физически лица и в частност срещу свободните (уличните) дилъри.

Наказателното право (чл. 250 и чл. 233 от НК) не може и не следва да се прилага спрямо спекулативните сделки. Противното разрешение би го превърнало в средство за разрушаване на пазарните механизми, на валутния пазар.

Един от основните правни принципи е, че една норма престава да действа и без да има нов, отменящ я закон само поради факта на съществено измененото обществено-правно положение, т.е. окончателно и безвъзвратно изменение в обстановката. Точно такъв е случаят и нормите на чл. 250, чл. 233 от Наказателния кодекс и чл. 12 от Закона за сделките с валутни ценности в за валутния контрол. Обществено-правните условия в Република България съществено се измениха. Поради това дейността на уличните дилъри не е общественоопасна и не е престъпление. Формалната противоправност не може да замени липсата на обществена опасност. Посочените норми са престанали да действат и трябва да се считат за излезли от сила!

Трябва да се прозре, че стабилизиращият ефект в обществените отношения не трябва да се търси винаги чрез забраните, което е най-лесно и най-предпочитано от политиците и съответните органи, а чрез осигуряване, търсене на възможности за тяхното нормално развитие.

Ако при сега дадената свобода на фирмите и на физическите лица да извършват свободно стопанска дейност, включително и външнотърговска, при дадената свобода на българските граждани свободно да пътуват в чужбина се запазят досега съществуващите строги забрани и разрешителен режим за извършване на сделки с валутни ценности, ние ще бъдем изправени пред рязко нарастване на валутните нарушения и явно незачитане на валутния режим. Ако държавните органи държат да се спазват законите, ще следва да се използва наказателната репресия, да бъдат лишавани от свобода граждани, да се отнема имуществото и т.н. В този случай държавните органи очевидно не схващат променилата се обществено-политическа обстановка и търсещите пространство за развитие икономически закони. Сега създалата се ситуация у нас онагледява как може да се затормозява общественото развитие, ако се избере пътят на репресията, и как може да се открие простор за това развитие, ако се реформира валутното законодателство.

Парадоксално е, че държавата, в лицето на финансовия министър, се оплаква от липса на достатъчно средства в бюджета, а в същото време наулицата парите чакат да бъдат прибрани под формата на разумно определени такси от дилърите. Нужно е само да им бъдат дадени разрешения от Министерство на финансите, придружени със снимка на лицето. Тези разрешения ще бъдат носени открито от дилърите. Така ще бъдат гарантирани и гражданите от измами. Лицата, които вършат измами при обмена на валута, вършат престъпление и следва да бъдат наказателно преследвани.

За целта е необходимо незабавно да се отменят чл. 250, ал. 1, буква "а" и чл. 233 от Наказателния кодекс, както и да се прогласи в чл. 12 от Закона за сделките с валутни ценности и за валутния контрол свободата на сделките с валутни ценности вътре в страната.

Апелираме към всички международни финансови институции, след тази допълнителна информация за валутния режим у нас, ако имат на разположение или данни за това, да изпратят копия от нормативните документи, уреждащи дейността на уличните дилъри в съответните страни. Може да се изпращат също мнения и препоръки.

Материалите изпращайте на адрес:

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ СОФИЯ - 1220
Ж.К. "ХХХХХХХХХ", БЛ. ХХ, ВХ.Х, АП.ХХ ЛЮБЕН ПАНАЙОТОВ

София, 9 декември 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/

11:05:24
16.12.1991 г.

Редактор: Нина Гаврилова
Технически изпълнител: Емилия Генадиева
Комплексна обработка Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1991 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!