София, 16 април 1996 година
Брой 69 /1624/
Завеждащ редакция: Нина Гаврилова
София, 16 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПИСМО НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА 37-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ АКАДЕМИК БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Д-Р ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ ПО ПОВОД НА ПОЛУЧЕНО В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА 9 АПРИЛ 1996 Г. ПИСМО ОТ КАНЦЕЛАРИЯТА НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА С ПРИЛОЖЕНИЕ УКАЗ 59 ЗА ВРЪЩАНЕ ЗА НОВО ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪКА ВЪРХУ ОБЩИЯ ДОХОД.
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ЖЕЛЕВ,
Вчера, 9 април 1996 г., в Народното събрание се получи писмо от канцеларията на президента на Републиката с приложение указ номер 59 за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за данъка върху общия доход.
Писмото е до председателя на Народното събрание, но не е подписано от президента на Републиката, което става за пореден път. Налице е нарушение на установените правила за официални отношения между висшите държавни институции. Това е проява на неуважение към парламента на Република България и неговия председател.
Народното събрание ще предприеме необходимото, за да бъде спазена конституцията и изискванията на чл. 101.
Настояваме да се приключи с това некоректно отношение и практика в името на взаимното уважение на институции и спазването Конституцията на Република България.
София, 10 април 1996 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ:
акад. Благовест Сендов
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 16 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Д-Р ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ ПО ИЗМЕНЕНИЕТО И ДОПЪЛНЕНИЕТО НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ОБЩИЯ ДОХОД И ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ.
УВАЖАЕМИ СЪНАРОДНИЦИ,
Внимателно следях продължителните и разгорещени дискусии във и извън Народното събрание по изменението и допълнението на Закона за данък върху общия доход и Закона за местните данъци и такси.
Острите спорове по промените в Закона за данъка върху общия доход, както и напрежението около плащането на данък сгради и таксата за смет, възникнало след отказа на правителството да изпълни решенията на Конституционния и Върховния съд, бяха повод да проведа консултации по тези закони.
Своето становище изразиха двата най-големи синдиката - Конфедерация на независимите синдикати в България /КНСБ/ и Конфедерация на труда /КТ/ "Подкрепа", организации на работодателите, както и представители на политическите партии и коалиции в Народното събрание.
В писма до мен критичното си отношение към двата закона и данъчната политика на правителството изразиха Съюзът за стопанска инициатива на гражданите, представители на средния и дребен бизнес и много граждани. Единствено народните представители от Българската социалистическа партия /БСП/ за пореден път отказаха диалога по толкова важни за нацията въпроси.
От проведените консултации, от дискусиите в пресата и електронните медии, от създаденото обществено напрежение в мен се затвърди убеждението, че гласуваните изменения в двата закона имат чисто бирнически характер и са в силно противоречие с интересите на обикновените хора и на производителите.
На първо място с измененията и допълненията на Закона за данъка върху общия доход и на Закона за местните данъци и такси се увеличава данъчното бреме върху населението. Наскоро въведените двупроцентни осигурителни вноски върху работната заплата реално също увеличават данъчната тежест и това става в момент, когато е ясно, че цените на тока и парното ще се увеличат драстично, когато хлябът и другите стоки и услуги от първа необходимост непрекъснато поскъпват. При тези тежки условия правителството блокира социалния диалог с едностранно налагани решения и на практика погазва правото на хората да се борят за своето оцеляване. Такава политика не води до нищо друго, освен до рязка поляризация на обществото и граничи със социален геноцид.
На второ място, много от разпоредбите на новоприетите данъчни закони убиват стопанската предприемчивост, преди всичко в сферата на производството. Най-силно засегнати са дребният и средният бизнес и хората със свободна професия. Ограничаването на признаваните присъщи разходи, премахването на нищожните облекчения за инвестиции, въвеждането на авансови вноски и други "нововъведения" съсипват икономиката. Тревожно е, че този подход е залегнал и в приетия на първо четене Закон за данъка върху печалбата. Този държавен данъчен рекет ще доведе много частни производители до фалит и ще ги принуди да се наредят на опашката са социални помощи. Други ще потърсят спасение в сенчестата икономика, която е най-благодатната почва за престъпността.
Всичко това окончателно ще отблъсне чуждите инвеститори в България.
В края на краищата това ще доведе до намаляване на данъчната основа и на бъдещите постъпления в държавния бюджет, тъй като последователно и методично се унищожават източниците на приходи.
На трето място, част от текстовете на законите за изменение и допълнение на Закона за данъка върху общия доход и Закона за местните данъци и такси са в противоречие с основни принципи на правото и с конституционните норми. Например въвеждането на данъчни утежнения с обратна сила и продължаването на практиката не Народното събрание, а други органи да определят размера на данъците.
Тези недостатъци ме карат да взема решение за връщане на двата закона за ново разглеждане в Народното събрание.
Не се съмнявам, че някои ще представят това мое решение като противопоставяне на институциите или като част от някаква предизборна кампания. Трябва да се знае, че всички, с които се консултирах, бяха единодушни и категорични в негативната си оценка за тези закони. Аз като президент не мога да пренебрегна техните становища и интересите на обществото. Не мога да приема такъв удар срещу всички български граждани.
Представителите на управляващото мнозинство с чиито гласове бяха приети тези закони, не пожелаха в разговор с мен да защитят своите позиции. Извън нормалния диалог социалистите започнаха да насаждат убеждението, че спирането на измененията в данъчните закони ще се отрази на бюджета и ще попречи на социалната политика на правителството и общините.
Това са несъстоятелни оценки най-малко по две причини:
Първо, в противовес на нормалната практика правителството предложи и подкрепящото го мнозинство в Народното събрание гласува държавен бюджет, основан на неприети закони. Така бюджетът бе построен на пясъчна основа, която днес става все по-нестабилна. С подобен подход правителството не насочва гражданите към желаната данъчна култура и уважение към законите. Когато в една държава по такъв начин се създава финансов и данъчен хаос, отговорност носят само управляващите.
Второ, обикновените хора и представителите на дребния и средния бизнес трябва да знаят, че по-голямата част от събираните от тях данъци отиват не за социални цели, а за изплащане на лихви по вътрешния и външния дълг, за покриване на загубите на неефективните държавни предприятия, за спасяване на банковата система и за запълване на други дупки в многобройните пробойни на социалистическото управление. Българският народ би поел ново увеличаване на данъчната тежест само когато знае в името на какво се прави това.
Днес става все по-ясно, че след като не можа да се справи с управлението на икономиката, като не може да осигури външна финансова подкрепа, правителството на БСП прибягна до данъчен терор върху населението и бизнеса.
Като упражнявам правото си на отлагателно вето, аз призовавам управляващите да се откажат от тази гибелна политика. Длъжен съм да постъпя така. В противен случай бих се превърнал в техен съучастник.
Благодаря за вниманието.
София, 9 април 1996 г.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 16 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ "БЪЛГАРСКАТА ГОЛГОТА ЗАПОЧНА ОТ ДЕВЕТИ СЕПТЕМВРИ 1944 ГОДИНА" НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ.
Днес е Велики четвъртък, Страстната седмица, когато човешкият син Исус Христос тръгна към своята Голгота.
През есента на 1944 г. започна българската Голгота. Поемайки властта с помощта на съветската армия, българските комунисти започнаха невиждан и нечуван дотогава терор спрямо своя народ. Те избиха без съд и присъда десетки хиляди българи, предимно интелектуалци. Започнаха планомерното унищожаване на офицерския корпус на България. Проведоха политическите процеси срещу обединената опозиция и офицерите - това бяха процесите срещу "Неутрален офицер", Обединената опозиция, Военен съюз и други. Унищожиха Българската православна църква. Образуваха процесите срещу католическите свещеници и протестантските пастори и още много други процеси. В помощ на българската държавна сигурност и РО - разузнавателния отдел на армията, бяха изпратени съветски специалисти, офицери и генерали от НКВД и СМЕРШ. Целта на тези действия беше да бъде прекършен нашият народ. Комунистичекият терор продължи с насилствената колективизация на родното село. Така за няколко години България от износител стана вносител на селскостопанска продукция. Не само политическите затворници, лагеристите, интернираните и изселените лица бяха преследвани от репресивния апарат на комунистите, а всеки български гражданин, който искаше да следва, да работи, да пътува в чужбина, беше зависим от съответните партийни функционери.
Ние, политически преследваните и репресирани лица, не желаем мъст и това сме го доказали през тези седем години, но преди да затворим книгата на българската Голгота, трябва да я изчетем!
И двете тоталитарни системи - фашизмът и комунизмът, са издънки от един и същ дънер. Комунизмът нанесе много повече страдания и жертви, отколкото фашизмът. И двете системи преследваха хората заради техния произход, политически убеждения и вяра.
Днес БКП/БСП смени политическата си власт и политическия диктат с икономически и финансов. Колкото по-рано всички демократични антикомунистически сили се обединим, толкова по-скоро ще победим.
София, 11 април 1996 г.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 16 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ "ТЕЖЕСТТА НА ПСЕВДОРЕФОРМАТА ВЕЧЕ Е НЕПОНОСИМА" НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ ПО ПОВОД ПОВИШЕНИЕТО НА ЦЕНИТЕ НА ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЯ, ВЪГЛИЩА И ТОПЛОЕНЕРГИЯ.
СКЪПИ СЪОТЕЧЕСТВЕНИЦИ,
За пореден път тежестта на псевдореформата се прехвърля върху населението на България.
Проектираното от Комитета по енергетика, подкрепено от Националната комисия по цените и одобрено от социалистическото правителство поредно повишение на цените на електроенергия, въглища и топлоенергия ще разклати окончателно и без това окъсания ви домашен бюджет.
Със своите странични ефекти повишението на цените ще повлияе фатално на така прокламираното съживяване на икономиката, ще доведе допълнително до повишение на цените на всяка друга продукция, до взрив на инфлация, което прогнозира още на 5 май 1995 година. Националният комитет по цените в писмо до Комитета по енергетика [..........?]
Какви са причините за този ценови шок:
- пълната безстопанственост - техническа и икономическа, в поделенията на Комитета по енергетика, предизвикана от некадърни социалистически ръководители;
- ненормалните от техническа гледна точка енергийни загуби на различни нива в енергопренасянето и енергопроизводството, достигащи на моменти над 40 процента;
- никакъв интерес от страна на правителството към енергийната ефективност в стопанския отрасъл. До ден днешен във фонд "Енергийна ефективност" не е постъпил нито един лев; в предстоящата за разглеждане от парламента стратегия също не са предвидени никакви инвестиции за енергийна ефективност; в промишлеността и бита функционират машини и съоръжения, технологии и конструкции, плод на криворазбраната ни дружба с бившия Съветски съюз, с години консумиращи огромни количества ценна електро - и топлоенергия и работещи с нисък коефициент на полезна дейност. Правителствената програма на кабинета на Жан Виденов /стр. 50/ прокламира: "Съществена роля ще има енергоспестяването, което е с големи възможности както сега, така и особено в перспектива." Явно перспективата е всичко да се стоварва върху гърба на народа, защото повечето големи предприятия и без това не плащат консумираната от тях енергия.
София, април 1996 г.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 16 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА БЪЛГАРСКА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛИ ПО ПОВОД РАЗКОЛА В БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И ЗА НЕДОПУСТИМОСТТА ОТ НАМЕСА ОТ СТРАНА НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ В НЕЗАВИСИМИТЕ ЦЪРКОВНИ ДЕЛА.
В навечерието на големия християнски празник Великден неминуемо обръщаме поглед към светата Българска православна църква, която от векове съхранява духовните ценности на нашия народ.
И точно поради това с болка наблюдаваме продължаващия вече няколко години разкол. През този период Българска партия Либерали активно подкрепяше действията на Светия синод, насочени към така жадуваното единение, и категорично се противопоставяше на държавната намеса в църковните дела.
Събитията от последните седмици отново будят безпокойство.
Изпълнителното бюро на Българска партия Либерали изразява категоричното си убеждение, че всяка силова намеса от страна на държавата в независимите църковни дела е не само антиконституционна, но и ще задълбочи съществуващите конфликти, нанасяйки непоправими вреди на българската духовност. Особено тревожни са неуместните изявления на представители на съдебната власт, че е възможно да се прибегне към арести на висши духовници, дори на патриарх Максим.
Обръщаме се към православното духовенство - нека с мъдрост, търпимост и уважение към каноническите и законови разпоредби се върви неотклонен по пътя на единението. Нека разумът и Добрата Воля да надделеят над пагубните раздори в Българската православна църква.
София, 11 април 1996 г.
/Пресслужба "Куриер”/
* * *
София, 16 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОСНОВНИ ПАРАМЕТРИ НА АКТУАЛИЗИРАНА ПРЕДИЗБОРНА ПРОГРАМА НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ /ЧАСТ ПЪРВА/.
Документът е приет на заседание на Политбюро и Секретариата на Централния комитет на БКП - София, 6 април 1996 година.
Ръководството на Българската комунистическа партия /БКП/ е против реституцията, приватизацията, реставрацията на капитализма, включването ни в НАТО, ЕС, реставрацията на монархията. Ние сме за възстановяването на социалистическото строителство и за чисто и неопетнено комунистическо общество, за което жадува човечеството от създаването му до днес. Комунизмът няма алтернатива. XXI век ще бъде век на пълното тържество на комунизма. БКП е за социалистическа планова икономика.
При положение, че народът ще гласува доверие на кандидатите на БКП в президентските и парламентарните избори, ръководството на БКП чрез президента и чрез правителството ще направи следното:
I. В областта на вътрешната политика и управлението на страната
БКП ще провежда социалистическа вътрешна политика и социалистическо управление, следователно при строго спазване и зачитане на правата и свободите на народа. Това включва следното:
1. Ще бъдат ликвидирани всички правови анахронизми:
- Ще се възстанови неприкосновеността на личността.
- Ще се възстанови неприкосновеността на жилището.
- Ще се ликвидира цензурата на кореспонденцията, телефонните разговори, подслушвания в апартаментите и служебни помещения. Подобна цензура ще може да бъде осъществявана само след специална санкция на прокурора спрямо лица, заподозрени в престъпления, и провеждана само от органите на сигурността.
- Ще се ликвидира цензурата в масмедиите.
- Ще се преустанови държавното финансиране на политическите партии.
2. Ще бъдат ликвидирани всички политически анахронизми:
- Всички антиконституционни партии и сдружения ще бъдат премахнати.
- Всички партии, които са получили под 1,5% в изборите на 18 декември 1994 г., ще бъдат заличени.
- Ще се ликвидира неравноправието при изява на действуващите политически партии.
- Всички търговци чужденци ще бъдат екстрадирани от България.
- Ще бъдат закрити, а при продължаване на дейността - преследвани всички организации, в това число и религиозни, които се финансират от чужбина, без да има за това специална санкция на Министерството на външните работи, издадена на базата на международна спогодба, ратифицирана от Народното събрание.
- Ще бъдат закрити всички фашистки организации.
- Ще бъдат преследвани всички прояви на ксенофобия и други действия и пропаганда за неравноправие на гражданите на Република България.
3. Ще бъде демократизирано управлението на страната, като за целта:
- Народните представители ще работят по специалностите си, а когато са в обиколки в районите си, на заседания в комисии и в сесии на Народното събрание /НС/, ще получават командировъчни, както всички държавни служители. Не е необходимо НС да бъде постоянно действащо, а ще провежда по 4 сесии от по един месец в годината.
- Всички лица, избрани в органите на властта на всички нива, ще бъдат задължени да правят подробни годишни отчети пред своите избиратели на общи събрания. Протоколите от събранията ще бъдат депозирани в съответния орган на властта.
- Всеки трудов колектив всяка година ще обявява чрез тайно гласуване вот на доверие /недоверие/ на своя ръководител, независимо от това има или няма повод за такъв вот. По този начин ще се ликвидира абсолютната власт на стопанската и административна бюрокрация над трудещите се.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 16 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СДРУЖЕНИЕ "КОНСТИТУЦИОНАЛИЗЪМ И ДЕМОКРАЦИЯ" ПО ПОВОД 16 АПРИЛ - ДЕН НА ПРИЕМАНЕТО НА ТЪРНОВСКАТА КОНСТИТУЦИЯ.
Приемането на Търновската конституция на 16 април 1879 г. е големият акт, който прокламира по законодателен ред възстановяването на българската държавност след векове на робство и безправие.
Конкретно исторически Търновската конституция е постижение на волята на възраждащата се българска нация да създаде демократична държавна уредба.
Демократична за времето си по дух, написана и прилагана в едно политически незряло общество, тя установи дуалистичен по характера си държавноправен режим, без ясно разделение и баланс между различните власти.
Доминиращите позиции и права на монархическия институт създават конституционните предпоставки за установяването на личния режим и недемократичното управление през годините между двете световни войни.
Ето защо борбата през този период за съблюдаването на народовластническите черти на Търновската конституция и за ограничаването на безконтролната власт на монарха е справедлива и прогресивна по своята същност.
Сегашните опити обаче да й се придаде втори живот не отговарят на днешните обществено-политически реалности, на духа и принципите на съвременния конституционализъм и парламентаризъм.
Конституцията на Република България от 12 юли 1991 г. се роди с мъжеството, волята за обществено съгласие и републиканските убеждения на широк кръг политически и обществени сили и среди. Тя изгради трайната основа на демократичните промени по мирен път в нашата страна. Разделение на властите, гарантирано от взаимния контрол и баланс между отделните институции; политически плурализъм; свободно гражданско общество; стопанска инициатива, съчетана с принципите на социалната държава; цялостна система на гражданските права и свободи; приоритет на международното пред вътрешнодържавното право - всичко това приобщава България към принципите и ценностите на Европа и съвременния демократичен свят.
Нужно е всички ние - държавните институции, политическите и обществени организации, гражданите, които четем и прилагаме текстовете на новата конституция, да се проникнем от нейния дух на толерантност, воля за разбирателство, зачитане на човешките права и готовност за служене на обществото.
Над всичко е добруването на хората и отстояването на общонационалните интереси. Конституцията стои на стража на тази повеля чрез пълновластието на народа, гарантирано от самата нея.
София, 11 април 1996 г.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 16 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА НАЦИОНАЛНОТО ДВИЖЕНИЕ "СПОРТ И БЪДЕЩЕ" ЗА ИЗИСКВАНИЯТА КЪМ КАНДИДАТИТЕ ЗА ПРЕЗИДЕНТИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Съществува презумпция, че за всяко място трябва да се търси човек, а не за човека място. Обратното може да доведе до непредсказуеми последствия и национални трагедии. Изборът на кандидат за президент е точно такъв случай. За да сме най-близко до вярното решение, е необходимо максимално точно да определим длъжностните характеристики на това място. Нашите опоненти могат да кажат, че опростяваме нещата. Не можем да се съгласим с тях, понеже след като за място на изпълнител или за ръководна длъжност има толкова характеристики, считаме за недопустимо за мястото на държавен глава да няма. До голяма степен тези изисквания са записани в конституцията. Считаме, че изискванията могат да се конкретизират като необходими и достатъчни. Същите трябва да се определят чрез творческо възприемане на конституцията от този, който ще предлага кандидата. Този подход няма да доведе до типизиране на кандидатите, тъй като възприятията и вижданията на различните партии ще се отличават помежду си. Оттук и отговорността на всяка партия за съставянето на модел на длъжността за президент и адекватен на него кандидат.
Без да претендираме за пълно изчерпване на проблема, ще поставим някои въпроси, които считаме за достатъчно актуални. Необходимите изисквания, определени от конституцията, няма да коментираме подробно, но на едно от тях, определено от правата на президента, си струва да се акцентира: чл. 103 - "Президентът не носи отговорности за действията си, освен в случаите на нарушаване на конституцията и държавна измяна". Ето тук може да прояви своето виждане политическата партия, издигаща кандидата за президент. До каква степен той трябва да притежава чувството за отговорност и ако го притежава, как то може да бъде измерено. Чувството за безнаказаност е опасен прецедент, то може да разврати всеки, който не е свикнал да борави с власт. Считаме, че само практиката може да бъде критерий. Не е допустимо да се издига на висша държавна длъжност кандидат, който не е боравил с такъв инструмент като властта и да е показал как той я е използвал.
Следователно към необходимите изисквания могат да се добавят:
- да е популярна политическа личност и неговата дейност да е добре известна;
- да не е изконсумиран като политик. Да не е допускал значими грешки, които да се е налагало някой да обяснява и оправдава. Да не се гледа с недоверие и подозрение към него.
Към достатъчните изисквания могат да се отнесат:
- Професионалната квалификация. Най-добре е тя да бъде юридическа, икономическа, техническа или медицинска. Квалификации, изискващи по-голяма емоционалност, не са подходящи.
- В известна степен да е компромисна фигура. Да се приема еднозначно от членовете и симпатизантите на партията, която го предлага, и с уважение и респект от политическите противници.
- Да е запознат с проблемите на националното разбирателство и да може да изпълнява функцията на обединител на нацията.
- Да има представителен външен вид, уравновесен характер, предсказуем в действията си.
- Да владее реториката, да бъде добър оратор, с приятна дикция, приятен събеседник и контактен.
Тези и още някои други качества трябва да са природна даденост и практически потвърдени. Гореизложеното не изчерпва въпроса. То по-скоро е илюстрация на един подход, лишен от субективизъм, изключващ вероятността от случайно попаднали кандидати. Нашето скромно мнение от тази гледна точка е, че като най-подходящ и избираем кандидат за президент е господин Йордан Школагерски. Същият със своята практическа дейност най-пълно удовлетворява изискванията на предложения подход. Считаме, че ако Българската социалистическа партия /БСП/ издигне неговата кандидатура, не само нейните членове и симпатизанти ще поддържат тази кандидатура, но ще се привлече поддръжката и на други политически партии и формации. Вярваме, че ако този подход се разработи детайлно с необходимата отговорност и бъде поставен публично, ще бъде най-добрата кандидатпрезидентска агитация.
Шумен, 4 април 1996 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАЦИОНАЛНОТО ДВИЖЕНИЕ "СПОРТ И БЪДЕЩЕ":
Христо Христов
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 16 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО ОТ ВАЛЕРИЙ ПЕНЧЕВ РУСАНОВ И ДЕЯН ЧАВДАРОВ КЮРАНОВ ДО МИНИСТЪРА НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ ВЪВ ВРЪЗКА С ДВЕ НОТИ ОТ БЪЛГАРСКА СТРАНА ПО ПОВОД НА ИЗЯВЛЕНИЯТА НА ПРЕЗИДЕНТА НА РУСИЯ БОРИС ЕЛЦИН НА ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ В МОСКВА НА 29 МАРТ 1996 ГОДИНА.
УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР,
Пишем Ви като граждани на Република България. Вие, г-н министър, сте приели високата чест и тежката отговорност да представяте и браните нашите интереси в отношенията ни с общностите на гражданите на други държави по най-добрия възможен начин. Наш граждански дълг е да ви оказваме морална подкрепа, а при нужда - и практическо съдействие. Ако не изпълним този свой дълг, ние няма да имаме нравственото право да се наричаме нито граждани, нито демократи. Вярваме, ще се съгласите, г-н министър, че при сегашното демократично управление на България ние, гражданите, не сме "винтчета и колелца", а самостоятелни и активни участници в управлението. Естествено, в този процес нашата роля е различна от Вашата: Вашият глас е решаващ, нашият - съвещателен; Вие сте длъжен да действате, ние - да следим действията Ви, да ги преценяваме и да откликваме на тях. Чрез задължителната "обратна връзка" Вие получавате нашата подкрепа, била тя одобрителна или критична.
Едно външнополитическо събитие от последните дни ни дава основание да се опасяваме, че тъкмо тази обратна връзка е нарушена; във Ваша власт е да я възстановите. Защото Вие разполагате с информация, която ние нямаме. Тази информация ни е необходима, за да можем да Ви подкрепим; от Вас зависи дали ще я получим.
Имаме предвид двете ноти от българска страна по повод едно изказване на президента на Русия. Това, което ние, обикновените граждани, знаем по въпроса, ни е известно единствено от средствата за масово осведомяване. Съобщено ни беше, че на трети април т.г. Вие сте връчили на посланика на Русия в София нота, която този посланик е отказал да приеме. Впоследствие разбрахме, че на осми април посланикът на България в Москва е връчил нота от Вашето Министерство в Министерството на външните работи на Русия, която е била приета.
Логично обяснение на тези две събития е предложението, че втората нота е била приета, защото е представлявала примерно смекчен вариант на първата. Това обяснява и изказването на официално лице от руското външно министерство /Михаил Демурин, първи заместник-началник на отдел "Информация и печат" в МВнР на Русия/ от девети април т.г. на въпроса на български журналист каква е причината едната нота да бъде приета, а другата - не, този отговорен служител отговорил, че не бил виждал приетата нота, но очевидно двете ноти са се различавали. Разликата между текстовете на двете ноти беше потвърдена косвено и от съобщението по Българската национална телевизия, излъчено на девети април вечерта, че между двете ноти нямало "разминаване". /Не беше казано, че текстовете им са идентични; а дали между тях има или няма "разминаване", е въпрос на преценка./ Ако двете ноти са текстуално еднакви и първата е отказана, а втората - приета, положението е едно; ако са различни и приетата нота е "по-мека" от неприетата, положението, в което се намираме всички ние, е съвсем друго. В момента ние, обикновените граждани - обикновени в смисъл, че нямаме достатъчно информация - не знаем в кое от двете положения сме поставени и оттук - не можем да преценим как трябва да реагираме. Липсва фактът, на който да се опрем.
При създалото се положение за нас единственият начин да разберем какво е станало, е да прочетем текстовете на двете ноти.
Молим Ви, господин министър, да ни ги предоставите.
Не се съмняваме, че като граждани на България Вие споделяте нашата загриженост по този повод. Отношенията на България с Русия засягат сериозно всички нас. Бихме се радвали, разбира се, ако Вие публикувате дословно текстовете на тези ноти или разрешите да ги публикуваме ние; във всеки случай, тъй като те засягат наши законни интереси, ние като граждани имаме право поне лично да ги прочетем.
В очакване на Вашия навременен отговор, с уважение:
Валерий Пенчев Русанов
Деян Чавдаров Кюранов
За отговор:
София 1000
улица "Добруджа" 9, апартамент 4
тел: 80 08 27, 80 96 67; факс 81 00 47, 80 72 45
София, 11 април 1996 г.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 16 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО ОТ ВЕСКА И ПЕТЪР ПЕЙЧЕВИ ОТ ПЛОВДИВСКА ОБЛАСТ ПО ПРОБЛЕМИ НА БЗНС И НА ВЕСТНИК "ЗЕМЕДЕЛСКО ЗНАМЕ". Документът е адресиран до Висшия съвет на Българската социалистическа партия и парламентарната група на Демократичната левица, до Европейската комисия по правата на човека и до средства за масово осведомяване.
УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,
Към Вас се обръщат млади хора, на 30 и на 27 години, от Пловдивски район. Имаме две деца - на 3 и 5 години. Преди две години ние гласувахме за сега управляващата партия, понеже родителите ни са бивши комунисти и много съжаляваме, че с нашите гласове дойде на власт една противонародна партия, която убива бавно народа. Съвсем отскоро ние сме вече против комунистическата партия и сме привърженици, макар че още не сме членове, на Българския земеделски народен съюз /БЗНС/ - защото в БЗНС са чисти и честни хора, неопетнени с нищо през стогодишната си история. БЗНС е единствената партия в България, претърпяла такава борба. За 70 години срещу законните правителства на БЗНС са извършени три военни преврата - през 1923 година, 1934 г. и 1944 година, като и трите преврата са извършени от един и същи гробокопач на народа - Кимон Георгиев, доказан агент на КГБ.
През 1944 г. заедно с преврата е извършена и военна окупация от Червената армия. И при трите преврата е извършено заграбване и конфискация на имоти и капитали на БЗНС. Също така социалистическата държава конфискува имоти и капитали през 1947 г. за четвърти път при обявяване на БЗНС извън закона със специален закон, закон, станал синоним на световния терор.
След рухването на световния комунизъм през януари 1990 г. със специален закон е обявено, че имотите и имуществото на БЗНС се връщат от държавата. За съжаление този закон не е изпълнен. Нещо повече - саботажът на социалистическата държава е очевиден. Трябва да се върнат не само 32 големи сгради - собственост на БЗНС, но и много стопански организации и кооперации с огромно имущество и капитали.
Ние сме свидетели на вандалски актове на насилствено изземване на сградата на най-стария български вестник "Земеделско знаме", сега в момента. Какво е това вандалство и докога комунизмът ще продължава терора? И какво ще спечели комунистическото правителство, като вземе 5 или 10 стаи? Тези брутални действия на изземване на земеделски сгради и на имущество показват най-нагледно, че сталинизмът в неговия най-брутален вид се възражда в България и целта е България да стане московска колония от комунистически тип.
Ние, младите хора в България, ще преградим пътя на комунизма с всички средства и начини. Комунизъм в България няма да има. И ние казваме, че това е последното комунистическо правителство в българската история. На следващите избори комунисти и социалисти няма да имат даже един мандат в парламента.
Ние ви призоваваме да защитите правото на българския народ да има свои вестници, да издава вестници, без да бъдат гонени редакциите от своите собствени сгради. Защото сградата на вестник "Земеделско знаме" е строена от земеделци със земеделски средства, както и останалите десетки сгради на БЗНС, които въпреки закона от 1990 г. все още не са върнати на БЗНС.
Ние ви молим да разпространите в печата, радиото и телевизията нашия протест.
Ние молим да ни се осигурят визи и средства, за да обиколим Европа и света и да разкажем на свободните народи как в България се потъпкват елементарни човешки права, как народът е ограбен до краен предел и гладува, как правителството ограбва чуждестранната помощ, изпращана за народа от свободните народи, как правителството поощрява престъпността, как в улични престрелки участват полицаи срещу полицаи и как полицаи влизат и убиват невинни хора, как полицаи изтезават и убиват млади хора в полицията, как правителствени хора изнесоха житото и българският народ сега е принуден да купува скъп хляб, как народът изнемогва гладен и тероризиран. Но идва времето, когато това правителство ще се изправи пред един истински народен съд, за да отговаря за всичко, което е извършило срещу българския народ.
Пловдив, април 1996 г.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 16 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО ОТ ЧЛЕНОВЕ НА КЛУБА ПО ИНТЕРЕСИ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ И НА БЪЛГАРСКИЯ АНТИФАШИСТКИ СЪЮЗ, ОБЩИНА ВЪЗРАЖДАНЕ - СОФИЯ, ПО ВЪТРЕШНОПОЛИТИЧЕСКИ ПРОБЛЕМИ. Документът е адресиран до президента на Република България д-р Желю Желев, до председателя на 37-то Народно събрание акад. Благовест Сендов, до главния прокурор Иван Татарчев и до средства за масово осведомяване.
УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,
През последните години нашата Родина изживява дълбока икономическа, политическа и нравствена криза. Усилията на няколко поредни правителства не я ограничиха и спряха.
Цените на селскостопанските и промишлените стоки непрекъснато растат, в резултат на което жизненото равнище на хората непрекъснато спада. Милиони живеят под жизнения минимум. Пълната разруха на селското ни стопанство започна при управлението на правителството на Филип Димитров. Престъпните действия на така наречените ликвидационни съвети, сътворени и вдъхновявани от него през 1991-1992 година, са главната причина за липсата на основни хранителни продукти и днес. Същото правителство и неговото обкръжение, с одобрението на президентството, унищожиха хиляди модерни животновъдни ферми с елитни стада крави, биволици, овце, кози - незаменим източник на месо, мляко, млечни продукти, вълна. Съзнателно и безотговорно беше разпродадена, разграбена и унищожена модерна селскостопанска техника!
Унищожени бяха цветущи овощни градини, лозя, напоителни системи!
Нашето селско стопанство се ползваше с голяма популярност и уважение в чужбина, но само за няколко години беше разорено по чисто идеологически причини.
В същото състояние е родната промишленост. Кой погуби цветущите ни промишлени предприятия - гордостта на България? Кой лиши страната ни от завоювани пазари? Кой опропасти националната ни духовност и доведе видни културни дейци до отчаяние? Кой закри стотици читалища - огнища на самобитната българска култура, кина, театри, художествена самодейност.
Кой узакони антиконституционното движение на етническа и религиозна основа - Движението за права и свободи /ДПС/, което провежда опасна, противобългарска разложителна дейност в много райони на страната?
Не е ли изключително показателен случаят с последните избори за местни органи на властта в Кърджали, трескавите връзки на това движение с дипломатическите представителства на редица мюсюлмански страни у нас? А какво ще кажете за призивите на Ахмед Доган и други представители от ръководството на ДПС пред митинга в Кърджали на 18.2.1996 г. и в Корница? Не е ли това антибългарска пропаганда? Не са ли призиви Родопският край да стане турска провинция?
Кои са тези самозабравили се господа, разрушили с лека ръка всичко, изградено с честен труд в течение на десетилетия, и докарали жизненото равнище на трудовите хора до просяшка тояга? Народът трябва да знае поименно виновниците, а държавните органи и преди всичко прокуратурата да им потърсят пълна отговорност!
Българският народ иска да получи ясен и пълен отговор по всички тези въпроси!
Ние протестираме остро срещу антинародната политика на правителството на Филип Димитров и неговите идеологически крепители, които върнаха родината ни десетилетия назад!
Настояваме прокуратурата да извърши пълна проверка и анализ на престъпленията, извършени през периода 1991 - 1992 г. и на антибългарската дейност на ДПС, както и да подведе незабавно под строга отговорност виновниците, а 37-то Народно събрание да приеме закон за това!
София, 11 април 1996 г.
/Пресслужба "Куриер"/
14.00.00
16.04.1996 г.
Редактори: Лилия Томова - деж. ред.
Технически изпълнители: Маргарита Анева
Тинка Христова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА
Copyright © Пресслужба "Куриер", 1996 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!
Twitter
Facebook
