София, 16 март 1993 година
        Брой 51 /838/

Главен редактор: Стефан Господинов

София, 16 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА РЪКОВОДСТВОТО НА ПАРЛАМЕНТАРНИЯ СЪЮЗ ЗА СОЦИАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ ПО ВЪПРОСА ЗА РЕГИСТРИРАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КООПЕРАЦИИ.

Съюзът на демократичните сили направи поредния си отчаян опит да попречи на създаването на нови кооперации в българското земеделие. Председателят на НКС на СДС Филип Димитров се срещнал с председателя на Върховния съд на Република България, за да иска спиране на регистрирането на кооперации. Това е груба намеса на една политическа партия в работата на съдебната власт.

СДС се опита да спре създаването на нови кооперации на село чрез полицията, чрез областните управители, чрез министрите и кметовете си. Не успя. Въз основа на конституцията и на Закона за кооперациите в страната има вече регистрирани от съдилищата над 800 кооперации. Сега СДС се опитва да се противопостави на свободната воля на собствениците на земеделска земя и имущество чрез Върховния съд.

Единствено собствениците на земеделска земя и имущество имат право да изберат формите, в които ще осъществяват земеделското производство. Никоя политическа партия няма право да им натрапва чрез държавните органи своята воля.

Правото да се създават кооперации е конституционно право на гражданите на Република България. Ние очакваме от Върховния съд да защити това право.

София, 10 март 1993 г.

/Пресслужба "Куриер”/

*  *  *

София, 16 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ВСТЪПИТЕЛНО СЛОВО /ЧАСТ ВТОРА/ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ КООРДИНАЦИОНЕН СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ Г-Н ФИЛИП ДИМИТРОВ ПРЕД НАЦИОНАЛНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ НА СЪЮЗА /13 И 14 МАРТ 1993 Г., СОФИЯ/.

Принципът за декомунизацията, естествено, е свързан с премахването на определени пречещи структури, с преодоляването на определени идейни тенденции и, разбира се, с извършването на определени промени - структурни и персонални - на администрацията и на стопанската дейност. Този принцип обаче съдържа един друг, много важен елемент, който има огромно значение за дефинирането на свързаността и последователността при прилагането на Програмата на Съюза на демократичните сили. И това е въпросът за отношението към бившата комунистическа партия. Мисля, че към днешна дата за всеки от нас би трябвало да е ясно, че при всичкото налагано от демократичните правила и закони толерантно отношение, което ние прилагаме към бившата комунистическа партия, тя не може да бъде под никаква форма партньор за демократичните сили в тази държава и в настоящия исторически момент и етап. Нейното политическо изолиране е единствената уместна стъпка, която може да бъде предприемана. Не случайно именно по този въпрос /като най-сетивно достъпен и най-очевиден/ най-често възникваха проблемите и сблъсъците в Съюза на демократичните сили. И не случайно именно във връзка с тази тема ние успявахме да констатираме кога определена групировка в Съюза на демократичните сили не следваше всъщност политически позиции, а преминавайки от единия край на политическия спектър в другия, отстоявайки ту твърде леви, ту твърде десни претенции, но винаги в крайна сметка водейки до някаква форма на колаборация или с комунистическата партия, или с някакъв неин мафиотоподобен хибрид, се оказваше, че такива формации всъщност могат да бъдат охарактеризирани като действащи конюнктурно, ако щете - дори агентурно. Друг е въпросът дали в тях има агенти или не.

Мисля, че един бисерен пример за такова нещо беше предизборната ситуация през 1991 г., която, за съжаление, получи не твърде пространен анализ в нашите досегашни разсъждения. За всички беше ясно, че в левия край на СДС се образува една формация петко-симеоновско-дертлиевско-каракачановската, ако мога да си позволя да боравя с имена, която се опита да въздейства върху Съюза на демократичните сили именно в тази насока, а едновременно с това и да го погълне.

В същото време обаче, както и едновременно става в такива случаи и както вероятно се залагат усилията на онези, които искат да спрат демократичния процес, така впрочем, както и историята ни учи, че е ставало в редица други ситуации на драматична промяна, ние видяхме в един псевдодесен свой ъгъл една друга формация, която условно бих свързал със синдикалната централа на "Подкрепа” и името на д-р Константин Тренчев, която издигаше на моменти доста буйни антикомунистически лозунги - и доста буйни, бих казал, - но чиято дейност беше точно толкова деструктивна по отношение на процеса на промяна, колкото и на другата, точно толкова целяща да погълне Съюза на демократичните сили, колкото и другата, точно толкова провокираща рискови ситуации, които биха могли да провалят Съюза на демократичните сили, колкото и другата. Достатъчно е да посоча само, че на 8 юли 1991 г. Петър Дертлиев окончателно се провали в очите на българската публика, като поиска референдум преди избори във връзка с въпроса за монархията, а Константин Тренчев през месец юли поиска референдум преди избори във връзка с въпроса за конституцията.

Сходството в поведението на тези две формации, за съжаление, в критичните дни на лятото и есента на 1991 г. убягна от очите ни и това доведе до тъжния резултат, при който при издигането на кандидатурите и оформянето на листите за 36-о Народно събрание в тях беше оформено голямо, значимо, тренчевистко, казано в кавички, лоби. Друг е въпросът, че някои, разбирайки този риск, се опитаха - тук мога да посоча и себе си включително, да търсят компенсации за едно такова лоби с вкарването на други фигури, които би трябвало да ги балансират. Трагичният резултат беше, че в крайна сметка едните и другите взеха, че се прегърнаха. И именно това доказа, че тук не става въпрос за някакви политически конфигурации и политически цели, а става въпрос за игра от типа, който споменах по-рано.

Така или иначе след създаването на 3б-о Народно събрание и образуването на правителството беше необходимо да започне практическото приложение на Програмата на Съюза на демократичните сили. Какво всъщност се случи?

Още в първия месец на това управление започнаха атаките срещу правителството на Съюза на демократичните сили. И те започнаха, естествено, от профсъюзите и в част от КНСБ. Поемайки дъх след нескопосания опит за изява по време на преврата в Русия, като че ли централата на "Подкрепа" се опитваше да се държи доста толерантно, но това не й пречеше да търси форми и способи, чрез които в Парламентарната група на Съюза на демократичните сили да могат да започнат търкания, включително да бъде стимулирано и разрастване на недоверие към правителството на СДС.

За отношенията между Парламентарната група и правителството сигурно би могло да се говори много, и то вероятно ще бъде обект на това, което ще представлява и докладът на Парламентарната група утре. Следва да отбележа обаче, че от самото начало на създаването на Парламентарната група се появиха тенденции за противопоставяне на отделни части от нея на други, което понякога беше чрез директно вдъхновяване, друг път - чрез тероризиране на съответните части така, че да може да се стигне до конфликтни ситуации.

Във всеки случай степента на подозрителност към правителството беше до голяма степен стимулирана и от факта, че начинът на поднасяне на информация на Парламентарната група, нейното ангажиране с реалните проблеми, които трябваше да решава изпълнителната власт, беше не най-доброто. Това до голяма степен се дължеше на факта, че част от министрите, сблъсквайки се още в началото с една такава подозрителност и недоверие, започнаха да избягват контактите с Парламентарната група. Друга причина беше, че далеч не всички министри имаха - да не кажа почти никой, само трима - имаха някъкъв опит в административната дейност и за тях беше необходимо да получат известно време за ориентация и за структуриране на своите представи за самото упражняване на властта - време, което доведе до усилване, до разрастване на тази цепнатина между тях и Парламентарната група.

Не на последно място беше и фактът, че дори от самото начало не всички министри бяха проникнати от амбицията да осъществяват в еднаква степен полезна за държавата дейност. Достатъчно е да посоча, че някои от тях почти до края на своето министерстване - и всъщност аз имам предвид в момента едно име, което съм длъжен да спомена: става въпрос за г-н Николай Василев, показал може би в други отношения достойнства на човек, но така или иначе останал до края на своето министерстване с една неясна форма на опозиционерстване вътре в самия кабинет. Резултатите в Министерството на образованието и науката, мисля, че са достатъчно красноречиви в това отношение. То беше превърнато отчасти в крепост на АСП и на "Подкрепа", отчасти в него просто много неща не бяха свършени.

Така или иначе друга плоскост, на която се разразиха сражения, бяха законодателните дейности и по-специално парирането на закони или опитите да бъдат изпреварвани внасянията от Министерския съвет на други закони, както стана със закона за приватизацията. Очевидно от само себе си беше, че макар и да бяха обсъждани между парламентаристи и министри, за някои закони се прие за по-разумно да влязат от името на парламента и да бъдат разработвани в парламента, както беше със законите, свързани с реституцията, по-късно с някои от законите за декомуннзация. Но така или иначе, приватизацията следваше да влезе от правителството, но всички вие знаете патилата на проектите "Мичковски”.

Във всеки случай засилването на атаките от страна и на "Подкрепа” въведе в Парламентарната група и в правителството и темата за структурните и персоналните изменения в правителството - тема, която беше може би началото на големите проблеми в управлението на СДС. Тази тема беше базирана върху желанието на "Подкрепа” да атакува правителството, но и върху някои реални проблеми, свързани с най-видимия елемент от декомунизацията, а именно с въпроса за персоналните промени.

Ако трябва да бъдем честни, въпросът с персоналните промени беше един болен въпрос за правителството през цялото време. Вие всички видяхте и ние всички видяхме резултата от възпирането от страна на Конституционния съд на разпоредбите за декомунизаиия на банките, резултат, който през август беше една от насоките, в които протече ударът срещу правителството дотолкова, доколкото, констатирайки, че в много банки се действа по начин непазарен, по начин, при който, ползвайки се от забавите при издаването на регулациите от страна на Централната банка, бяха правени опити да се раздават кредити без гаранции в случаи, когато това е недопустимо, и обратно - да се отказват такива тогава, когато имаше всички основания за това, т.е. да се действа по начин не икономически, а по начин, който по същество беше политически.

Така наречената липса на кадрови промени беше израз на един наистина труден опит да се направят такива, който в много отношения обаче се оказа неефикасен. Той протичаше общо взето в две насоки:
- едната насока беше: промени в правителствения и в административен апарат;
- другата съответно беше: промени в стопанските ръководства.

Може да се каже, че по отношение на правителствения и административен апарат в много отношения картината беше различна на различни места. Един от примерите е с Министерството на финансите. То беше преструктурирано, както е добре известно, по време на предишното правителство на г-н Попов и с това бяха до голяма степен изчерпани възможностите за структурни промени, които да покрият такива персонални изменения. Вие си давате сметка, че може да бъде закрито дори едно Министерство на земеделието и направено друго, но няма формула, в която да бъде закрито Министерството на финансите на една държава.

Така или иначе, от друга страна, имаше такива министерства, в които практически не беше направен и опит да се направят промени - в Министерството на образованието и науката, в Министерството на здравеопазването, например. Имаше и такива, в които се срещаха значителни трудности, имаше и много спорни моменти, както стана в Министерството на земеделието, в Министерството на строителството. Но така или иначе, там все пак такива промени биваха извършвани.

Проблемът в крайна сметка се сведе до това, че, от една страна, съществуваха пречки, които бяха свързани със законовата уредба. От друга страна, имаше, разбира се, и неефикасна и неправилна дейност от страна на някои министри.

Особено драматично, но според мен неизбежно беше онова състояние на нещата, при което в някои случаи погрешните преценки идваха от доверяване на определени кадри, които даваха надеждата, че ще работят съвестно и го правеха в продължение на дълги периоди. За съжаление при немалко от тях се стигна в крайна сметка до удар в гърба.

/Пресслужба "Куриер”/

*  *  *

София, 16 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА МАНДАТНАТА КОМИСИЯ ЗА ИЗБИРАНЕТО И ЗА ПРИСЪСТВИЕТО НА ДЕЛЕГАТИ НА ПЕТАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ.

 

София, 14 март 1993 г.

* СЪКРАЩЕНИЯТА ДА СЕ ЧЕТАТ:
Peг.- регистрирани; заяв. - заявени; общ. - общини; орган. - организации: цр.- централно ръководство; деп. - депутати; дел. - делегати.

БДФ - Български демократически форум; БЗНС НП - Български земеделски народен съюз - Никола Петков; ДГИ - Движение "Гражданска анициатива"; ДП - Демократическа партия; Екогл. - "Екогласност"; КЕП - Консервативна екологична партия; НКД - Национален клуб за демокрация; НСДП - Нова социалдемократическа партия; ОХДЦ - Обединен християн-демократически център; ПЛК - Партия Либерален конгрес; РДП - Радикалдемократическа партия; РП - Републиканска партия; СДП - Социалдемократическа партия; ФНСД - Федерация на независимите студентски дружества; ХДС - Християндемократически съюз.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 16 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО СЪОБЩЕНИЕ НА ВИСШИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ПО ПОВОД НА ИЗЯВЛЕНИЯ НА ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ НА 10 МАРТ 1993 Г. В СОФИЯ. Документът е адресиран до средствата за масова информация.

На пресконференция, проведена на 10 март 1993 г. в Агенция "София-прес", деятели на Обединението за социална демокрация /ОСД/ - идейно течение в Българската социалистическа партия /БСП/, отправиха серия напълно необосновани и тенденциозни нападки срещу ръководството на БСП.

1. Не отговаря на истината твърдението, че едва на 28 февруари 1993 г. председателят на Висшият партиен съвет Жан Виденов самоволно е включил в дневния ред на предстоящата общопартийна конференция на БСП своя докрад за политическата обстановка в страната и задачите на БСП.

С решение на Висшия партиен съвет и депутатите социалисти от 12 септември 1992 г. е утвърден следният дневен ред на общопартийната конференция на БСП:
- анализ и оценка на политическата обстановка в страната и задачите на БСП;
- приемане на алтернативна програма за развитие на страната;
- обновяване на състава на общопартийните органи.

С решение на Висшия партиен съвет и депутатите социалисти от 31 януари 1993 г. са определени и докладчиците по утвърдения още през миналата година от Висшия партиен съвет проект за дневен ред:
- Анализ и оценка на политическата обстановка в страната и задачите на БСП.
Докладва: Жан Виденов
- Алтернативна програма на БСП за развитие на страната.
Докладва: Георги Първанов
- Обновяване на състава на общопартийните органи.
Докладва: делегатското съвещание

За жалост единствено в. "Земя" даде информация за това решение в броя си от 1 февруари 1993 г.

Със свое решение от 28 февруари 1993 г. Висшият партиен съвет и депутатите-социалисти възлагат на Комисията на Висшия партиен съвет за работа по програмата "да представи своевременно на участниците в конференцията и разработките на идейни течения, отделни дейци и колективи в партията". Не е внесено, не е обсъждано и не е приемано решение за алтернативни разработки по анализа на политическата обстановка.

2. Не отговаря на истината твърдението, че председателят на Висшия партиен съвет Жан Виденов самоволно е предложил на министър-председателя да поиска по подходящ повод вот на доверие за своя кабинет.

След продължителни дебати на 28 декември 1992 г., на 30 декември 1992 г. Висшия партиен съвет и депутатите социалисти приеха "Становище за резултатите от проучвателния мандат на проф.Беров", в което дословно се казва: "Висшия партиен съвет на БСП и депутатите социалисти не разглеждат подкрепата си на бъдещото правителство като еднократен акт. Окончателното отношение ще бъде определено при предлагането на конкретна правителствена програма, при гласуването на проектобюджета или при изтичането на първите 100 дни от дейността на правителството. Редно е новото правителство да използва някои от тези поводи, за да иска от парламента вот на доверие или официално политическо споразумение между подкрепящите го парламентарни сили."

Въз основа на него Изпълнителното бюро на Висшия партиен съвет със свое решение от 2 март 1993 г. прие по принцип и възложи на Жан Виденов оповестяването на политическа позиция по програмата на правителството, в която дословно се казва: "Очакваме заедно с внасянето в парламента на проектобюджета на страната и приватизационната си програма, правителството да иска отново неговото доверие, да потърси подкрепата на политическите сили и синдикатите. Това е нужно на самото правителство, а БСП ще се готви за отговорен и публичен дебат."

В заключителното си изказване пред парламента на 5 март 1993 г. председателят на Висшия партиен съвет Жан Виденов заяви дословно следното: "Очакваме заедно с внасянето в парламента на своя проектобюджет и приватизационната си програма правителството да поиска отново доверието на депутатите, да потърси подкрепата на политическите сили и синдикатите. Това е нужно и на самото правителство, и на обществото, инвестирало доверие в него. Това ще бъде необходим, макар и тежък, тест за отговорност, искреност пред избирателите и за основните политически сили, и за синдикатите. БСП е готова за такъв дебат."

Всички цитирани по-горе текстове са извадки от официални документи на БСП и на Парламентарния съюз за социална демокрация /ПССД/, чиито оригинали са на разположение на журналистите.

София, 10 март 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 16 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО ОТ ЦЕНТРАЛНОТО РЪКОВОДСТВО НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНО-РАДИКАЛНА ПАРТИЯ ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ И ДО МИНИСТЪРА НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, С ИСКАНЕ ЗА ПОДДЪРЖАНЕ НА НОРМАЛНИ УСЛОВИЯ ЗА ЖИВОТ В РАЙОНИТЕ СЪС СМЕСЕНО НАСЕЛЕНИЕ. Документът е адресиран и до средства за масова информация.

ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,
ГОСПОДИН МИНИСТЪР,

Централното ръководство на Българската национално-радикална партия изразява дълбоката си загриженост от съдбата на българското население в смесените райони, в които преобладава населението с мюсюлманско вероизповедание. На много места българското население е поставено в условията на политически и етнически терор, изразяващ се в заплахи, физическо насилие срещу самоопределящи се като българи хора, отравяне и крадене на добитъка им, разрушаване на имуществото им и т.н.

Тези прояви са особено силни срещу членове на Българската национално-радикална партия. Изпращаме Ви ксерокопие от жалбата на член на БНРП с посочване на конкретни факги от психологическия терор и физическото насилие срещу него. Въпреки многократните му жалби до регионалните органи на реда все още не се вземат ефикасни мерки за защита на живота, честта и имота му.

Господин председателю на 36-то Обикновено Народно събрание,
Господин министре,
Централното ръководство на БНРП настоява да се вземат спешни мерки за защита на българското население и особено на членовете на партията ни от терористите с турско национално самосъзнание. Искаме в петдневен срок да ни се представят в писмен вид мерките, които Министерството на вътрешните работи смята да предприеме за защита на живота и имота на българските граждани в смесените райони.

Ако, господин министре, не бъдат взети необходимите правни мерки в исканата насока, то БНРП си запазва правото чрез свои сили да защити своите членове от посегателствата на терористите, което би могло да доведе по-нататък до непредвидими последствия.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БНРП:
        Д-р Иван Георгиев

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 16 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА ФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СТУДЕНТСКИ ДРУЖЕСТВА И НЕЗАВИСИМИЯ СТУДЕНТСКИ СЪЮЗ ПРИ ВИСШИЯ СЕЛСКОСТОПАНСКИ ИНСТИТУТ - ПЛОВДИВ, ПО ПОВОД НА НЕИЗПЪЛНЕНО СПОРАЗУМЕНИЕ.

След обсъждане на проблемната ситуация във Висшия селскостопански институт /ВСИ/ - Пловдив, възникнала по повод нарушаването на споразумението от 30 октомври 1992 г. между стачкуващите студенти и ръководството на ВСИ-Пловдив и последвалата това нарушение окупационна стачка от 23 февруари 1993 г., двете организации изразяват следното общо

СТАНОВИЩЕ:

1. Исканията на Независимия студентски съюз /НСС/ при ВСИ-Пловдив, са законни и основателни.

2. Ръководството е нарушило грубо споразумението от 30 октомври 1992 г.

3. Нарушени са законни интереси и права на студентите:
- използвано е влиянието на заместник-кмета на ОбНС-Пловдив, г-н Костов, изразил становище пред ръководството и стачкуващите студенти, че стачката е неоснователна и незаконна;
- за решаване на проблема в своя полза ръководството на ВСИ-Пловдив, е участвало в създаване и задълбочаване на конфликти между студенти чрез създаването на контролирана от него студентска организация;
- ръководството на ВСИ-Пловдив, е нарушило закона, като не е взело мерки въз връзка с констативния протокол за нарушена финансова дисциплина от страна на главната счетоводителка г-жа Желязкова и споразумението между КТ "Подкрепа", КНСБ и НСС във ВСИ за освобождаването й.

4. Федерацията на независимите студентски дружества /ФНСД/ поема ангажимент пред НСС при ВСИ-Пловдив, да подкрепи исканията на НСС пред Министерството на образованието, науката и културата /МОНК/, Народното събрание и средствата за масово осведомяване.

5. ФНСД си запазва правото за по-нататъшни действия в подкрепа на горната декларация.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ФНСД: Андрей Ненов

София, 11 март 1993 г.

*  *  *

София, 16 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ СТАЧЕН КОМИТЕТ И ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА НАЦИОНАЛНИЯ ПРОФЕСИОНАЛЕН СЪЮЗ ПО ПОВОД НА ПРОМЕНИ В РЪКОВОДСТВОТО НА КОМИТЕТА ПО ЕНЕРГЕТИКА.

Националният стачен комитет /НСК/ и Изпълнителният съвет на Националния професионален съюз /ИС на НПС/се обявяват срещу опитите за намеса на Константин-Тренчевия синдикат в структурите на властта. Овладяването на "шалтера" на България от прелетите мръсни пари в Конфедерация на труда /КТ/ "Подкпрепа" би довело до опасни последици за страната.

ИС на НПС е против смяната на Комитета по енергетика в лицето на неговото ръководство и поставянето на Евгени Ангелов, член на Синдикална миньорска федерация /СМФ/ "Подкрепа", бивш заместник-председател на Комитета по енергетика, изгонен поради некадърност и приютен за съветник на президента.

Стачният комитет на Националния професионален съюз е против опитите за реставрация на централизираната икономика, каквито вече се забелязват от правителството на Беров.

С всички законни средства НСК на НПС ще се противопостави на политическите чистки, провеждани от пропрезидентското правителство.

София, 24 февруари 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

 

10:00:00
16.03.1993 г.

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                           Любомир Йорданов
Технически изпълнители: Павлина Стефанова
                                           Маргарита Анева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1993г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!