СОФИЯ, 17 ЯНУАРИ 1990 ГОДИНА                    БРОЙ 12 /30/

СОФИЯ, 17 януари - Следва пълният текст на предоставените за разпространение ОСНОВИ НА ПЛАТФОРМАТА на Демократическата партия.

На 19 декември 1989 г., след няколкоседмични предварителни консултации между стари членове на Демократическата партия, тази организация възобнови своята публична дейност. Дейността на партията, според достъпните документи, никога не е била забранявана със закон или друг нормативен акт.

Демократическата партия, създадена през 1896 г. от Петко Каравелов, винаги е утвърждавала високи нравствени и политически стойности. Нейни лидери са били дейци от ранга на Ал. Малинов, Ник. Мушанов и Ал. Гиргинов. Нейни членове и симпатизанти са били имена от българската история като Алеко Константинов, д-р Кр. Кръстев, проф. Дим. Михалчев, изобщо, може смело да се твърди, значителна част от цвета на българската интелигенция. Партията винаги се е отличавала със своя надкласов, надсъсловен характер.

Демократическата партия и днес ще се стреми към основните ценности на демокрацията. Демокрацията, според нас, се определя от идеята за ЧОВЕКА, КАТО ЕДИНСТВЕНО РЕАЛНО ДАДЕНО И РЕАЛНО ДЕЙСТВУВАЩО НАЧАЛО НА ОБЩЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ. Оттук следва върховният нравствен и политически критерий за оценка на стойността на дадено обществено устройство - а именно, защитени ли са естествените човешки права на живот, свобода и личен дял от земното щастие, разбирано, обратно на нихилизма и анархията, като обективно преценено и обективно обсъдено лично благополучие? Държавните органи, от своя страна, оправдават своя предмет единствено като служба на закона, на такъв закон, който защищава преди всичко личната свобода. При това състояние държавата доброволно ограничава част от своя суверинитет в полза на международния живот, в полза на бъдещия европейски общ дом.

В програмната декларация на Демократическата партия от 19 декември ясно се посочва, че партията е за безусловен отказ от всякакъв националистически шовинизъм, тя е за свободно самоопределение и за зачитане на идентичността на етническите и религиозните малцинства.

В икономическото поле партията твърдо стои на позицията за приоритет на частната инициатива, като не отрича и държавните и кооперативни преки форми на стопанисване или регулация, но доколкото те не накърняват свободата на личността и на производството, доколкото конкретно са икономически рентабилни и стопански оправдани.

Партията се придържа към отказ от едностранна идеологическа насоченост в цялостната държавна и обществена политика.

В близките дни на всенародно обсъждане ще бъде представен проект за "Конституция на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ", на основата на проекта на Демократическата партия от 1946 г., несправедливо пренебрегнат от тогавашните власти.

Председател на Централното оперативно бюро:
Борис Кюркчиев
Заместник-председател:
Стефан Стоянов

/ПРЕССЛУЖБА "КУРИЕР"/


X   X   X

София, 17 януари - Следва пълният текст на предоставената за разпространение ДЕКЛАРАЦИЯ на Християндемократическата партия.

На 9 януари 1990 г. за заседание на Демократическото християнско движение бяха взети решения:

1.  От днешна дата Демократическото християнско движение се преобразува в Християндемократическа партия.

2.  Християндемократическата партия като реално съществуваща политическа сила настоява за пряко участие в процесите на обновление в страната, като откликва на поканата на правителството за участие в националната "кръгла маса".

3.  Християндемократическата партия потвърждава всички свои ангажименти към Християн-репувликанската партия, поети от Демократическото християнско движение със съвместната им декларация от 22 декември 1989 г.

4. Християндемократическата партия ще поддържа активни връзки със сродните партии по света.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стоил Гергинов
ПОДПРЕДСЕДАТЕЛ: Георги Гелеменов
СЕКРЕТАР: Александър Омарчевски

/ПРЕССЛУЖБА "КУРИЕР"/


X   X   X

София, 17 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на ИЗЯВЛЕНИЕТО по Българската телевизия на председателя на Християн-републиканската партия със седалище в Пловдив.

Днес започнаха предварителните разговори по процедурни въпроси между правителството и Съюза на демократичните сили.

Християн-репуликанската партия и форум "6-ти септември" още на 30 декември 1989 година дадоха заявка за участие с телеграма до Министерския съвет. Телеграмата беше прочетена и по Българска телевизия, а нейният път до местоназначенията проследен служебно.

Учудени сме, че в момента се намираме в Българска телевизия, а не в Народното събрание.

Тук е мястото да отбележим, че "Кръглата маса" бе обявена за всички обществени организации, а не само за Съюза на демократичните сили.

СДС има претенцията да представя цялата българска опозиция, което е нереално. Нереално е да се изключва Християнската опозиция /Християн-репувликанската партия има декларация за сътрудничество с Демократическото християнско движение/. Форум "6-ти септември" от своя страна включва девет организации от Южна България /в това число и крилото на ХРП за Южна България/.

Трактовката на Съюза на демократичните сили, че в едни преговори не може да има трета страна е най-малкото недемократично.

Ние вървим по овщ път, но всеки тежи на своя коловоз!

3 януари 1990 г.                  /ПРЕССЛУЖБА "КУРИЕР"/


X   X   X

София, 17 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на ДЕКЛАРАЦИЯТА на Централната координационна комисия на Независимото сдружение на учителите към НФТ "Подкрепа".

В знак на солидарност с русенските си колеги, чиито искания са и част от нашата Програма, внасяме в Народното събрание следното:

1. Незабавно въвеждане на приоритетен принцип на разпределение на националния бюджет за целите на образованието и незабавно публикуване на данните за страната по области, по градове, по общини и по училища.

2.  Незабавно изравняване на минималната основна учителска заплата със средностатистическата работна заплата за страната, съобразена с инфлационния индекс помесечно.

3.  Пенсионирането на учителите да става на 50-годишна възраст за жените и 55-годишна възраст за мъжете при условие на 20 годишен педагогически стаж и при база за пенсията - 80 процента от основната учителска заплата, съобразена с инфлационния индекс.

4.  Мандатна система на ръководния кадър, предлаган и избиран чрез тайно гласуване от целия колектив; количеството на персонала и директорите да бъде уточняван от учителския съвет; училището да разполага със средствата от бюджета и училищното настоятелство; перото от бюджета и бройките за квалификация на учителите да бъдат под разпоредбите на педагогическия съвет.

Ако исканията ни не бъдат удоволетворени до 30.01.1990 г., НЕЗАВИСИМОТО СДРУЖЕНИЕ НА УЧИТЕЛИТЕ КЪМ НФТ "ПОДКРЕПА" овявява стачна готовност.

Декларацията е одобрена на разширено събрание на Независимото сдружение на учителите.

13 януари 1990 г.                           /ПРЕССЛУЖБА "КУРИЕР"/


X   X   X

София, 17 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на РЕЗОЛЮЦИЯТА, приета от митинга, организиран от Клуб "Демокрация" в град Ловеч.

Ние, свободните граждани, събрани на този митинг се стремим към социална справедливост за целокупния български народ и изразяваме своята воля за:

 - Създаване на нова демократична Конституция на България, като до тогава отпадне целият член 1-ви от сега действуващата такава.
 - В новата Конституция да се регламентира официален публичен ритуал за предаване и приемане на властта.
 - Равенство и равнопоставеност на всички форми на собственост пред закона, включително и на поземлената.
 - Свобода на съвестта и вероизповеданията и гарантирането им със закон
 - Въпросите с етническите групи и общности да се решават с цел единство и цялост на българската нация и в съответствие с приетите международни договорености и споразумения.
 - Формиране на ново временно правителство, като съставът му бъде определен на "кръгла маса". То да ръководи страната до свободните демократични избори, чиято дата да се съгласува с всички демократични сили в страната.
 - Всички ръководни органи на властта да бъдат мандатни с не повече от два последователни мандата.
 - Демократизация и деполитизация на МНО и МВР и техните структури, на прокуратурата и на правораздавателните органи.
 - Закон за МНО и нов закон за МВР. Армията и милицията да се поставят в служба на демократичната държава и гражданите.
 - Премахване членството в партии и в младежки организации по месторабота. Членството да бъде по местоживеене.
 - Ръководните органи на всички професионални съюзи да са мандатни и отчетни само пред своите организации. Изборите им - демократични, свободни и тайни.
 - Премахване на всички привилегии и възможностите за създаване на такива.
 - Подпомагане и защита на социално слабите.
 - Демонополизиране на средствата за масова информация. Закон за свободата на печата.
 - Социално-екологическо преустройство и пълна екологична гласност.
 - Гарантиране правата и свободите на личността според приетите международни норми и договорености.
 
Като първа стъпка за постигане на всичко това ние искаме:

1. В 7-дневен срок от датата на депозиране на тази резолюция в Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет в гр. Ловеч в състава на комисиите за разследване злоупотребите с властта да бъдат включени представените от клуб "Демокрация" - Ловеч лица.

2. Да се осигури свободен достъп на упълномощени от клуб "Демокрация" лица до регистрите на преписките на Прокуратурата и следствието с оглед опазване на същите.

3. Достъп до личните досиета на гражданите в МВР и в други инстанции.

4. На страниците на в. "Народен глас" Комунистическата партия, БЗНС, Независимите профсъюзи, ОФ, ДКМС и всички други формални и неформални организации от община Ловеч да декларират имуществото си, размера, издръжката и източниците за придобиването му, като предоставят придобитото със средства от бюджета такова на община Ловеч. Срок 1.4.1990 година.

5. Да се публикува във вестник "Народен глас" имущественото състояние на сегашните и бивши членове на висшето областно, окръжно и общинско партийно и държавно ръководство и на техните семейства.
Да се изнесат целогодишните им доходи, а не само официалните им заплати. Срок 1.4.1990 година.

6. В хода на предизборната кампания за органи на държавна власт кандидатите да декларират имуществото си, като сторят това и след изтичане на мандата им.

7. До 15.2.1990 г. Общинският народен съвет - Ловеч да направи публично достояние на страниците на в. "Народен глас" и централния печат сумите, набрани от населението по самооблагането, разходите по направления от Бюджета и самооблагането за периода 1985-1989 година.

8. Ежегодно да    се публикува    Бюджетът на общината по    пера. На полугодие - отчетът за разходите.

9. Граждани, не е ли АИР - "Вароша" черната каса на номеклатурата? Искаме да се обследва дейността на АИР - "Вароша" от създаването му до днес. Проверката да бъде извършена от представители на държавния и партийния контрол, държавния финансов контрол и др. съвместно със специалисти, посочени от ръководството на Клуб "Демокрация". Срок за сформиране    на    комисията до 15.2.1990 г. по инициатива на двете страни. В противен случай Клуб "Демокрация" - Ловеч ще отнесе въпроса до други държавни органи.

10. Да се ревизира системата за раздаване на жилища и включването в ЖСК. Проконтролиране броя на законно и незаконно раздаваните обитавани и необитавани жилища. Проверка на всички писмени сигнали и жалби на гражданите за злоупотреби при раздаването и за други нарушения, свързани с жилищата. Горното се отнася за периода 1985-1989 г.
Проверката да се извърши от представители на съвета, държавен и партиен контрол и специалисти, посочени от ръководството на Клуб "Демокрация" - Ловеч. Срок за учредяване на комисията по инициатива на страните.

11. Искаме икономическа свобода за създаване на независими строителни фирми. Ресурсното им обезпечаване да става на стокова борса. Общината да обявява задължителен публичен конкурс за проектиране на обществени сгради. Строителството да се възлага чрез търг.
Не е ли престъпление да се харчат милиони левове, да се разпиляват материални и трудови ресурси за изграждане на псевдоисторически паметници, нови административни палати, които ще се окажат никому ненужни, за безсмислено оскъпена монументална украса, дала повод за безброй пикантни анекдоти, докато хиляди граждани нямат елементарни условия за живот.

12. Предлагаме до края на месец януари 1990 г. да се предостави на правораздавателните органи в Ловеч сградата на бившия Окръжен комитет на Комунистическата партия. Темида, изгонена в покрайнините на града в бордея, да заеме двореца, който й се полага.

13. Настоящият момент е критичен. Всяка власт, дошла с насилие поражда насилие. Всички, които притежават оръжие, а не са служители на МВР и МНО в едноседмичен срок да го предадат в най-близкото поделение на МНО.

14. В едномесечен срок с участието на профсъюзни членове, органите на държавния финансов контрол да съставят комисии, които да направят анализ на целесъобразността при изразходването на средства в предприятия, учреждения и институции. Някои ръководители разполагат своеволно с фондовете и не малко средства от тях се отклоняват с цел собствено облагодетелствуване под най-различни форми, като закрепват връзките си с номенклатурата и утвърждават същата тая номенклатура.

15. Да се преразгледа от специалисти на дружество "Екогласност" и на други такива на национално равнище въпросът със строителството на язовир "Черни Осъм". Общинското ръководство да продължи издирването на нови водоизточници за нуждите на общината.

16. Да се осигурят средства от фирмите и бюджета за проектиране и строителство на пречиствателни съоръжения по поречието на силно замърсената река Осъм така, че до края на 1992 година тя да стане привлекателна, чиста.

17. Да се освободи и очисти в оптимални срокове Деветашката пещера от ползуващите я и бъде предоставена на истинските й собственици.

18. Пълна смяна на всички нива на ръководните и движещите общински кадри в културната и духовната сфера. Избори на нови ръководства с участието на най-широк кръг самодейци и хора, свързани с културните традиции на града. Срок - 1 март 1990 година.

19.  В настоящия момент на демократични промени за равноправно участие в тия процеси с комунистическата партия искаме: В редколегията на областния вестник "Народен глас" да участвуват трима журналисти, членове на неформални сдружения от областта. Първият заместник-главен редактор и тия журналисти да бъдат представени от ръководствата на Съюза на демократичните сили. Срок 1 февруари 1990 г.

До тогава в допълнителното съботно издание на същия вестник да се отделят две страници за публикуване материали на Демократичните сили от областта. Те да се редактират от журналист, на когото гласуваме доверие.

20. Искаме свободен достъп на Демократичните сили до радиовъзел - Ловеч.

14 януари 1990 година                     /ПРЕССЛУЖБА "КУРИЕР"/


X   X   Х

София, 17 януари - Следва пълният текст на предоставената за разпространение ДЕКЛАРАЦИЯ на Регионалния независим клуб за гласност и демокрация в Станке Димитров, адресирана до Народното събрание и до средствата за масова информация.

ДРАГИ СЪГРАЖДАНИ И СЪОТЕЧЕСТВЕНИЦИ!

На 29 декември 1989 година ЦК на БКП, въпреки че използува отново традиционната си процедура за вземане на решения, направи първата стъпка към единствено правилното разрешаване на етническия проблем у нас.

По същество с този акт се възстановява потъпканото конституционно право на всеки български гражданин свободно да избира своето име, вероизповедание и овичаи.

Решението обаче стана повод за мултиплициращо през последните дни недоволство, за всевъзможни и често абсурдни /от правна и чисто човешка гледна точка/ искания. Искания, зад демократичните гарнитури на които прозира грозният, нецивилизован лик на националшовинизма.

По наше убеждение инициатори на тази кампания съвсем не са само и съвсем не са просто родолюбиви Българи. На първо място сред тях е намерилата най-сетне начин да изплува отново на гребена на "обществената активност" контрареволюционна номенклатура от наистина измъчените райони на отечеството. Това са нейните партийни и стопански апаратчици, чиято досегашна дейност бе изцяло в обратна посока.

Те удариха по най-чувствителната струна на всеки българин и по тоя начин бе дадено начало на една национална крамола, на една отмъстителна разправа, вече добила уродливи форми.

Манипулирайки народното мислене в посока към етническия провлем, те се стремят към запазване на привилегиите си и отклоняване от процесите на демократични преобразувания.

Категорично се разграничаваме от такъв подход.

Пълното и без уговорки зачитане на човешките права, хуманистичното разрешаване на отношенията - между етнообщностите в състава на българската нация е пробен камък за токущо раждащата се демокрация.

Основание за твърда подкрепа на Решението от 29 декември 1989 г. намираме и в преодоляването на международната изолация, в който бе попаднала България след събитията от 1984 година.

Настойчиво призоваваме всички наши съграждани и съотечественици да не се поддават на слухове и дезинформации, на емоции и прибързани страсти.

Сега е времето да проявим и отстояваме изконните български добродетели - човеколюбие, добронамереност и толерантност.

/ПРЕССЛУЖБА "КУРИЕР"/


X   X   X

София, 17 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на ИЗЛОЖЕНИЕТО НА ПРИНЦИПНИТЕ ПОЗИЦИИ на Българската Радикалдемократическа партия.

През пролетта на 1902 г. група "млади демократи", ръководени идейно от Найчо Цанов и от писателя Тодор Г.Влайков, се отделят от "стремящата се с всички средства към властта" Демократическа партия. Много скоро групата се разраства. В нея влизат най-ярките представители на тогавашната художествено-творческа и научна интелигенция. "Млади демократи" са Пенчо Славейков и П.К.Яворов, Антон Страшимиров и Петко Ю.Тодоров, Христо Силянов и Венелин Ганев, д-р Стефан Киров и Йосиф Фаденхехт, Илия Георгов и Ст.Гидиков, много и много юристи, икономисти, журналисти и писатели, учители. Печатен орган на новата политическа формация става сп. "Демократически преглед" /1902-1928/. Тук в поредица от статии "младите демократи" разработват своята политическа платформа и излагат основните си социално-икономически идеи, които по-късно залягат и в основата на тяхната партийна програма. По-важните аспекти на тези идеи и възгледи са следните:

а/ категорична промяна в държавните и обществените структури в посока на една многопартийна парламентарна република;
б/ категорично разграничаване от всички партии и обществени движения, които използуват нехуманни средства в политическата борба. Оттук и неприемането, както на "крайната" работническа партия с нейната теория за "класовата борба", която според "младите демократи" рано или късно би довела до насилие върху човешката личност, така и на големите буржоазни партии, чиято единствена цел е властта и които също не подбират средствата за постигането й.
в/ категорично разбиране, че основна ценност на обществения живот е човешката личност и респективно отхвърлянето на всички политически доктрини, които работят не за човека, а в името на човека.

Учредителният конгрес на Радикалдемократическата партия се провежда на 12-14 август 1905 г. в София. На конгреса се приема Програма на партията, чиито основни положения, идеи и принципи не са загубили значение и днес. Кои са те:

1. Разбирането, че човешката личност е свободно самоопределяща се и абсолютно равноценна, а народът е върховен господар на страната.

2. Само многопартийното парламентарно управление и отхвърлянето на всякакъв личен режим е в състояние да изведе България към индустриално напредналите държави в Европа като Франция и Швейцария.

3. Категорично скъсване с формите на привилегированост, с формите на централизация на властта.

4. Социалната справедливост и равенство, своводата на личността, на словото, печата, сдруженията като основни човешки права изобщо не подлежат на овсъждане.

5.  Категоричен отказ от каквито и да е форми и методи на насилие. Отхвърляне на войната като възможност за решаване на един или друг проблем. Основен принцип на Радикалдемократическата партия става принципът на "мирното съществуване" между Балканските държави, самата партия /първа у нас и единствена/ се обявява за "партия на мира". В цялата си посетнешна история партията не подкрепя нито един въоръжен конфликт, независимо дали той се интерпретира като "справедлив" или "несправедлив". Още в началото на века радикалите смятат, че обществен и икономически просперитет е възможен само в условията на пълен и траен мир. Затова те записват в своята програма, че "Българската държава не трябва да бъде милитаристична, със завоевателни цели".

6.Основните принципи на икономическата политика са следните: свободна пазарна икономика и толериране на социално слабите; развитие на частна, кооперативна и държавна собственост с особено внимание към дребните производители, занаятчиите и техните кооперации, развитие на лека промишленост и на индустрия, която органично да продължава и същевременно да подпомага селското стопанство.

7.Основните посоки на културно-просветната политика са следните: автономия на университетите, безплатно начално и средно образование, изключително високо оценяване на учителския труд. В центъра на тази политика е идеята, че България може да излезе в Европа само като висококултурна и хуманна страна.

8. Националният въпрос партията разглежда в светлината на своите основни принципи. Тя признава традиционната мечта за Санстефанска България, но смята че всяко решаване на този въпрос по насилствен /военен/ начин е невъзможно, нещо което и по-късната история доказа. Също така партията още в началото на века смята, че поставянето на националния въпрос в центъра на
обществено-политическото развитие на страната ще задържи за дълго нейното икономическо развитие - една прогноза, която също се оказа вярна.

В своето историческо развитие Радикалдемократическата партия преминава през различни периоди. В периода на войните тя отстоява твърдо и непреклонно своите принципи, разграничава се от шовинизма на партиите около двореца. След Първата световна война партията заема отново радикални и категорични позиции. Тя защищава интересите на работниците в най-големите следвоенни стачки и движения,опитва се да бъде регулиращ център на политическия живот. Всяко установяване на еднопартиен кабинет радикалите тълкуват като реакционна проява и нарушение на демокрацията. Въпреки няколкото несъмнени изборни успехи и победи радикалдемократите почти винаги отхвърлят поканите за участие в коалиционни правителства, в които основна роля биха играли недемократични по своя характер партии. Тогава, когато партията влиза в правителствени кабинети или постига големи изборни успехи, както е през 1923 г. или през 1931 г., тя приема ясни и категорични становища по ключови за нацията въпроси. Например: заема "особено мнение" към Септемврийското въстание и ролята на Комунистическата партия в него, отхвърля зловещия Закон за защита на държавата, ясно се противопоставя на надигащата се фашистка опасност,категорично се разграничава от сталинизма, представящ се като комунистическа идеология и т.н. Тези позиции и възгледи на радикалите не остават "без последствие" след 9.9.1944 г. Тогава в партията се обосовяват две крила - едното, което е за разтваряне на партията в Отечествения Фронт и по същество за ликвидирането й като политическа организация /начело със Стоян Костурков/ и другото, което застава ясно на демократични позиции срещу надигащия се. терор на БКП, срещу формиращата се тоталитарна държавна структура. В условията на сталинистката диктатура "официално" Радикалдемократическата партия се "влива" в Отечествения фронт. Но нейните истински дейци и привърженици не се примиряват с това насилствено положение и избират пътя на повече или по-ясното противопоставяне. След 1947 год. редица дейци и членове на Радикалдемократическата партия са репресирани, някои от тях загиват в българския ГУЛАГ.

Така в лагера в Белене загива видният столичен адвокат и лидер на Радикалдемократическата партия Димитър Таркаланов, затворени и репресирани са още такива личности като писателя и литературния критик Георги Константинов, адвоката Михаил Стоенчев, и дори брата на големия български поет Пейо Яворов - адвокатът от Чирпан Атанас Крачолов.

Днес възраждането на Радикалдемократическата партия е една историческа необходимост. Защото няма друга партия в историята на Българския общественополитически живот, чиито основни и частни принципи, идеи, политически тези, да звучат с еднаква актуалност, както в началото на 20 век, така и сега, в края на века. Всичко това доказва, че радикалната демокрация не е принцип на едни или други политически амбиции, не е атрибут на един или друг политически момент, а трайно и основно човешко състояние, същност на общественополитическия организъм. Страните, в които основните приниципи на радикалдемократизма са постигнати, а това са главно напредналите западноевропейски държави, принципите на демокрацията вече имат свои традиции, свои ценности. Българският път към Европа несъмнено минава и през тези принципи, защото те са всъщност основните човешки принципи - свободата, свободното самоопределение, социалната справедливост и равенство, личностното присъствие в обществото, категоричното разграничаване от насилието.

Възродената днес Българска радикалдемократическа партия ще работи последователно и неотклонно за осъществяването на тези принципи, за тяхното превръщане в същност на нашия живот.

/ПРЕССЛУЖБА "КУРИЕР"/


X   X   X

София, 17 януари - Следва пълният текст на предоставеното за разпространение ИЗВЕСТИЕ на Независимата група ПРАКТИС в София.

Промените, настъпили у нас, разкриха важен факт: засега липсва единна и непротиворечива платформа за бъдещото развитие на страната. Група Практис предлага на вниманието на обществеността един цялостен модел - Проект за нова Конституция на България. Той е базиран върху следните основни положения:

 - Народен суверенитет. Гарантира се правото на народа непосредствено да определя държавното устройство и да създава конституцията. Всички пълномощия, които народът не е признал на държавните органи, остават за него.
 - Демократизация на държавното управление. Реализира се чрез разделението на законодателната, изпълнителната и съдебната власт, чиито висши органи са надпартийни. Последователно се прокарват и принципите на изборност, отчетност, мандатност и сменяемост на всички равнища.
 - Народно самоуправление. Основава се на общинска собственост върху земята и местна автономност в определянето на икономическата и социалната политика. Нивата на управление се свеждат до две - държавно и общинско.
 - Плурализъм на формите на собственост. Инициативата на производителите се осъществява чрез трудово-акционерна и частна собственост. Държавната собственост осигурява общите условия за разгръщането на стопанската дейност и гарантира социалната справедливост.
 - Гарантиране на правата и свободите на гражданите. Те са приведени в съответствие с нормите и принципите, възприети в международното право.

При изработването на Проекта сме се основавали на системен анализ на обществено-икономическите структури у нас, на всички досегашни проекти и приети български Конституции, както и на тези на други страни.

Авторите не членуват в управляващата БКП, БЗНС, нито в някоя от алтернативните партии и организации, а са упълномощени само от гражданската си съвест. Те смятат, че в Проекта не отразяват ничии частни интереси и че той не е компилация, рожба на компромис. Тази цялостна концепция съдържа в севе си не само една устойчива перспектива на нашето общество, но и динамиката на прехода към нея.

Готови сме да приемем всички конструктивни предложения, които могат органично да се включат в нашата основна идея за държавност. Към Проекта са разработени разгърнати коментари и мотивировка.

/ПРЕССЛУЖБА "КУРИЕР"/


X   X   X

УВАЖАЕМИ АБОНАТИ НА БЮЛЕТИНА НА ПРЕССЛУЖБА "КУРИЕР"

Напомняме на тези от вас, които са се абонирали само за месец януари, че, ако желаят, трябва да подновят абонамента си не по-късно от 26 януари /петък/ 1990 година. Занапред редакцията на бюлетина няма да има възможност при абонирането да ви предоставя излезли преди това броеве.
 

ПРЕССЛУЖБА  "КУРИЕР"