София, 17 март 1993 година
        Брой 52 /839/

Главен редактор: Стефан Господинов

София, 17 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ПОЛИТИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО И УЧРЕДЯВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКИ СЪЮЗ, ПОДПИСАНО НА 10 МАРТ 1993 Г. В СОФИЯ.

След като обсъдиха развитието на политическата ситуация в страната и необходимостта от консолидиране на формациите от левия център, Алтернативно социалистическо обединение /АСО/-независими, Българската социалдемократическа партия /БСДП/, Българската работническа социалдемократическа партия /БРСДП/ и Социалистически клуб /СДК/ "Европа", констатирайки близост в своите позиции и цели и желайки да разширят и задълбочат сътрудничеството си, решиха да учредят Български социалдемократически съюз /БСДС/. БСДС е политическа формация за координиране стратегията и практическата политика на социалдемократическите партии и движения в България при запазване на тяхната политическа самостоятелност.

Във връзка с това участниците в споразумението се договориха за следното:

1. Редовно ще провеждат срещи на своите ръководства с цел консултации, размяна на информация и съгласуване на общи становища, които ще бъдат представяни на обществеността.

За начина на провеждане на тези среши се подписва отделен протокол.

2. Участниците в споразумението ще съгласуват конкретни програми за съвместна дейност, като допълнително ще определят теми, цели, срокове и отговорници.

3. Участниците в споразумението ще изградят съвместни форми на работа на своите специалисти с цел размяна на информация и разработка на общи програми.

4. Участниците в споразумението ще си сътрудничат в органите на местната власт, чрез избраните общински съветници и кметове.

5. Участниците в споразумението могат да си сътрудничат чрез местните си организации и да си оказват взаимна материална, организационна и политическа помощ.

6. Участниците в споразумението се договарят да си сътрудничат чрез своите печатни органи и средствата за масова информация.

7. Участниците в споразумението се договарят да съвместят своите позиции за възможно общо участие в избори или за подпомагане в избирателна кампания.

8. Участниците в споразумението го ратифицират след решения на националните си ръководни органи съгласно уставите им.

9. Споразумението е отворено за партии и коалиции, които идейно-политически се ориентират към заемане на левоцентристки позиции.

        ЗА АСО /НЕЗАВИСИМИ/: Манол Манолов

ЗА БСДП: Петър Дертлиев

ЗА БРСДП: Манол Димитров

ЗА СДК "ЕВРОПА": Румен Георгиев

/Пресслужба"Куриер"/

*  *  *

София, 17 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА БЪЛГАРСКА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛИ ПО ПОВОД НА ИСКАНАТА ОТ СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ ОСТАВКА НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.

Българска партия ЛИБЕРАЛИ беше една от партиите, подкрепили категорично кандидатурата на д-р Желев в първите преки свободни избори за президент на България. Д-р Желев спечели във втория тур въпреки яростните атаки на в. "Дума" и усилията на ръководството на Съюза на демократичните сили /СДС/ да обсеби неговата предизборна кампания и да се представи за монополист на демокрацията в страната. Тези усилия целяха провала на д-р Желев в изборите. На 19 февруари 1992 г. държавният глава на Република България беше избран пряко от народа и независимо от претенциите на отделни сили, в съответствие с конституцията, стана президент на всички българи.

За изминалата година и няколко месеца президентът д-р Желев не само по конституция, но и по същество стана обединител на нацията, успокоител и арбитър на политическите страсти. Достойно и с признат международен авторитет защитаваше националните интереси на България в отношенията ни с другите държави.

Ето защо Изпълнителното бюро на Българска партия ЛИБЕРАЛИ оценява като правно и политически необосновано искането на Петата национална конференция на СДС - президентът да си подаде оставката.

Българска партия ЛИБЕРАЛИ ще подкрепя д-р Желев, докато той, както досега, е гарант на конституцията, законността, политическия плурализъм и мирния демократичен преход.

София, 16 март 1993 г.

/Пресслужба"Куриер"/

*  *  *

София, 17 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ ПОПОВОД НА ПУБЛИКАЦИЯ ВЪВ В. "ДЕМОКРАЦИЯ".

Във връзка с публикацията във в. "Демокрация" от 16 март 1993 г., подписана от г-н Ангел Шейтанов и публикувана като уводна статия на първа страница, Парламентарната група на Съюза на демократичните сили /СДС/ категорично възразява срещу подобен род подмяна на ценности в политиката на коалицията и направените в статията внушения. Въпреки решенията на Петата национална конференция на СДС да спрат всички лични нападки срещу лидери на СДС, в. "Демокрация" по недопустим начин публикува текстове, които драстично нарушават коалиционния и толерантен характер на взаимоотношенията между партиите и организациите в СДС. Противопоставят се едни заслужили за делото на СДС лидери на други, не по-малко заслужили политически фигури. Прави се опит за спекулативно пренаписване на историята на СДС и обезценяване на драматични ситуации, довели до победата на СДС през 1991 година.

СДС ще извоюва новата си изборна победа само ако се запазят и развият единодействието и толерантността, характерни за нашата демократична коалиция. Вестник "Демокрация" трябва решително и последователно да съдейства за това.

София, 16 март 1993 г.

/Пресслужба "Куриер”/

*  *  *

София, 17 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОТОКОЛ ЗА УЧРЕДЯВАНЕ НА ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ОБЩО СЪБРАНИЕ НА ХРИСТИЯНДЕМОКРАТИЧЕСКИЯ СЪЮЗ В БЪЛГАРИЯ. Комитетът е образуван по време на работата на Петата национална конференция на Съюза на демократичните сили.

Днес, на 14 март 1993 г. в София се състоя събрание за учредяването на инициативен комитет за провеждане на Общо събрание на Християндемократическия съюз /ХДС/ в България съгласно чл.11 ал.1, предл. 2 от Устава на ХДС. Предвид замразяването на партията в коалицията СДС, критичното й състояние, актуалния политически момент, както и несъответствията в изказванията на политически лидери с възгледите на основната маса от членовете и симпатизантите на ХДС, изказани на форуми на партията, се стигна до извода, че е наложително провеждането на Общо събрание във възможно най-кратък срок при строго спазване на процедурите, заложени в Устава на ХДС.

За целта се взеха следните решения:

1. Образува се инициативен комитет за подготовка за провеждане на Общо събрание на ХДС в България съгласно чл.11, ал.1, предл.2 от Устава на ХДС.

2. За осъществяване на непосредствената организация, насрочване на датата и мястото на събранието се избира оперативна група в състав:
- Павел Шопов, депутат от ХДС и СДС в Народното събрание, бивш заместник-председател на ХДС;
- д-р Иван Мандаджиев, бивш член на Контролния съвет;
- Йордан Абаджиев, председател на организацията в община Сердика -София.

3. Като адреси и телефони за свръзка да се считат:
- гр.София 1202,бул."Мария Луиза" 38, д-р Иван Мандаджиев, тел. 83-37-57;
- гр.София, Народно събрание, Павел Шопов.

4. Копия от настоящото да се изпратят в секциите на ХДС в страната, в общинските координационни съвети на СДС, в които има секции на ХДС, в НКС на СДС, респективно в Комисията по етика на СДС и в ръководството на ХДС.

5. Подписалите настоящия протокол се считат за членове на Инициативния комитет за провеждане на Общо събрание на ХДС.

6. Настоящият протокол в оригинал се оставя на съхранение у д-р Иван Мандаджиев.

София, 14 март 1993 г.

Подписали:
1. Павел Шопов - депутат от СДС и ХДС
2. Йордан Абаджиев - председател на "Сердика"
3. Захари Нушев - председател на ХДС - Несебър
4. Светозар Господинов - председател на ХДС - Сливен
5. инж. Христо Базелков - член на ХДС
6. Иван Мандаджиев - бивш член на Контролния съвет на ХДС
7. Спас Димитров - председател на ХДС - Ловеч
8. Христо Аджаров - председател на ХДС - Пловдив
9. Христо Митвичин - председател на ХДС - Ивайловград
11. Иван Петков - заместник-кмет на Пловдив, член на ХДС
11. Красимира Николова - председател на секция в София
12. Силвия Драджиева - член на ХДС от с.Свирачи, Хасковска област
13. Сашо Стоянов - депутат от СДС

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 17 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА КООРДИНАЦИОННИЯ СЪВЕТ НА ХРИСТИЯНДЕМОКРАТИЧЕСКИЯ СЪЮЗ ЗА СВИКВАНЕ НА ИЗВЪНРЕДНА КОНФЕРЕНЦИЯ. Документът е приет от ръководството ва партията по време на работата на Петата национална конференция на Съюза на демократичните сили.

Координационният съвет на Християндемократическия съюз /КС на ХДС/ реши да свика извънредна конференция /Общо събрание/ в най-кратък срок - преди 9 април 1993 г., когато изтича двумесечният срок за замразяването на партията в Съюза на демократичните сили /СДС/. Датата и мястото ще бъдат уточнени следващата събота, 20 март 1993 г.

Това решение не е продиктувано от създадения Инициативен комитет за свикването на такова събрание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ХДС: Юлий Павлов

София, 14 март 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 17 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА УЧАСТНИЦИТЕ В СЪБОР-ШЕСТВИЕ, ОРГАНИЗИРАН ОТ БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ НА 13 МАРТ 1993 Г. В ПЛЕВЕН.

Участниците в събора-шествие гледаме с тревога на реставрационните процеси, които се зараждат в дейността на Народното събрание и в структурите на Българската социалистическа партия /БСП/.

Правителството на проф.Беров, дошло с гласовете на депутатите от БСП /к/, приело условията на приемницата на Комунистическата партия, днес активно провежда курс на реставрация.

Проектозаконът за изменение на Закона за земята, внесен в Народното събрание, има една-единствена цел: да остави земята без собственици и да я обрече на колхозно стопанисване.

С това се посяга на основното право на човека и косвено се нарушават нормите на демократизма и декомунизацията. Посягайки върху правата на човека, посттоталитаризмът се стреми към реставрация, която ще обрече страната ни на още дълги години национален застой и международна изолация.

БЗНС е за възстановяване правото на собственост върху собствената земя и против каквото и да било узаконяване на земеделски кооперации без собственици.

БЗНС е против разпускането на ликвидационните съвети. Надигането на ретроградните сили в БСП и реваншът, който се опитват да търсят, може да изправи страната ни пред национално напрежение, чиито последици биха били неконтролируеми. Международната демократична общественост, Европейската общност и редица международни институции не може да не преценят подобна обстановка като връщане към времето на желязната завеса.

БЗНС вижда един-единствен изход от напрежението в нови парламентарни избори.

Ние призоваваме всички депутати, останали верни на демокрацията, в името на която са избрани, да напуснат незабавно Народното събрание.

Демократичният свят няма да подкрепи какъвто и да бил комунистически парламент.

Това е пътят за спасяването на демокрацията.

Ние неотклонно ще вървим по него.

        Плевен, 13 март 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 17 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА УЧАСТНИЦИТЕ В ЧЕТВЪРТИЯ КОНГРЕС НА ФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СТУДЕНТСКИ ДРУЖЕСТВА, СЪСТОЯЛ СЕ НА 7 МАРТ 1993 Г., ПО ПОВОД НА АКАДЕМИЧНИ И СОЦИАЛНИ ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКИТЕ СТУДЕНТИ. Документът е адресиран до Народното събрание, до Министерския съвет, до Министерството на образованието, науката и културата.

Продължаващите няколко години демократични промени в България за съжаление много слабо засегнаха висшето образование и социалния статус на студентите. След като обсъди основните проблеми на българските студенти, IV конгрес на Федерацията на независимите студентски дружества /ФНСД/ настоява за:

I. Спешно приемане и привеждане в действие на основни закони, касаещи висшето образование, а именно:
1. Приемане на Закон за висшето образование.
2. Приемане на Закон за социално подпомагане и кредитиране на студентите.
3. Незабавно прилагане на Закона "Панев" във всички учебни заведения.

II. Сложното и негарантирано социално положение на българското студентство се нуждае от:
1. Създаване на нова диференцирана система за стипендии, която да осигурява нормален жизнен статус на студентите.
2. Създаване на условия за промяна на трагичното състояние на студентските общежития в цялата страна, ревизия и отговорност за безстопанствеността в някои от тях.
3. Премахване на въведеното в някои висши учебни заведения /ВУЗ/ заплащане за административни услуги от студенти по държавна поръчка.
4. Разширяване на базата за отдих на студентите, като за целта се използва бившето имущество на ДКМС.
5. Осигуряване на широко представителство на студентите в органите за управление на студентската и младежката база в страната.
6. Гаранции за запазване на държавната дотация за студентската социално-битова база и недопускане на приватизирането й.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ФНСД: Андрей Ненов

София, 7 март 1993 г.

/Пресслужба "Куриер”/

*  *  *

София, 17 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ВМРО - СЪЮЗ НА МАКЕДОНСКИТЕ ДРУЖЕСТВА ПО ПОВОД НА ОПОЖАРЯВАНЕ НА КЛУБОВЕ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА.

Умишлено е бил подпален клубът на ВМРО в гр.Дупница. Нанесените щети са за десетки хиляди левове. Това е вторият случай на опожаряване на клуб на ВМРО. Преди два месеца беше запален клубът на организацията в с.Осина, община Сатовча.

Зад среднощния палеж в Дупница определено стоят сили, враждебни на българщината и на националните интереси, чиято цел е да се нарушат общественият мир и спокойствието.

Ръководството на ВМРО - Съюз на македонските дружества използва случая да предупреди, че отсега нататък за всички посегателства срещу дейността и имуществото на организацията, независимо от това кой стои зад тях, ще се търси най-строга отговорност.

София, 15 март 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 17 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЦЕНТРАЛНИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКИЯ АНТИФАШИСТКИ СЪЮЗ ПО ПОВОД НА НАПАДЕНИЕТО НА КЛУБА НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ.

Централният съвет на Българския антифашистки съюз остро протестира срещу вандалското нападение на клуба на Българската социалистическа партия /БСП/ на ул. "Позитано" 20, извършено на 12 март 1993 г. от страна на профашистка група. Това нападение не е случайно, а предварително организирано и насочено срещу дома на българските антифашисти, срещу младите хора, за да бъдат те сплашени и обезверени.

Ние се обръщаме с дълбока тревога към Народното събрание, Президентството и правителството на България да вземат бързи законодателни и административни мерки за решително пресичане на подобни прояви на организирания екстремизъм в страната.

Призоваваме политическите партии и обществените организации, цялата наша общественост към повишена бдителност и законен отпор срещу всяка фашистка простъпка, насочена срещу мирното и демократично развитие на страната.

София, 15 март 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 17 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ВСТЪПИТЕЛНО СЛОВО /ЧАСТ ТРЕТА/ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ КООРДИНАЦИОНЕН СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ Г-Н ФИЛИП ДИМИТРОВ ПРЕД НАЦИОНАЛНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ НА СЪЮЗА /13 И 14 МАРТ 1993 Г. В СОФИЯ/.

Това беше по отношение на администрацията. И докато там може би в много по-голяма степен персоналната отговорност на всеки един от членовете на правителството би могла да бъде ангажирана наред с обективните причини, по-сложен беше въпросът с промените в стопанските ръководства.

Имаше такива стопански ръководства, в които самите промени или пък чрез правенето на промени самите стопански организации биваха блокирани от самите министри. Трябва да призная, че опитите на г-н Пушкаров да има контрол над тази ситуация бяха прекършени с интензивния натиск, който "Подкрепа" оказваше върху него в продължение на няколко месеца, стигайки в края на краищата до едно положение, когато беше практически невъзможно, предполагам, и от него да се бори, така че той започна да прави назначения и уволнения, много от които бяха - признавам - абсурдни. Още по-трагично стана обаче положението след неговата смяна, защото Министерството на промишлеността практически попадна в ръцете на лобито на "Подкрепа". И е излишно да коментирам какво се случи тогава. Даже бяха правени промени, които можеха да бъдат направо вредни и с които правителството трябваше буквално да се бори. Имаше и такива случаи, когато полезни промени биваха блокирани. Достатъчно е да се посочат случаи като намесата на г-н Биков в "Нефтохим", намесата на г-н Рачо Петров по отношение на ДЗИ, намесата, въздействието или на министър, или на свързани с него, но все пак относително политически фигури или намеси, каквито идваха от Президентството например, по отношение на министър Александров.

Немалка роля играеха и разминаванията между различни източници на становища в рамките на все по-отчетливия на някои места конфликт между политическите структури на СДС и местни административни органи или пък представители на областната управа.

Имаше, разбира се, и такива случаи, които бяха резултат на неопитност, неумение и предоверяване на отделни лица, както, разбира се, и случаи, когато поради спецификата на съответната дейност пък беше безсмислено да се правят такива промени, тъй като те биха могли само да компрометират поставените на тези места нови началници. Но във всеки случай тези процеси вървяха трудно и бавно по причини, свързани и с тяхното осъществяване от страна на съответните администратори, сиреч на нас, и по причини, които в крайна сметка бяха неизбежни и свързани с естеството на самата промяна.

Но следва да се отбележи, че във всеки случай много по-значителни бяха резултатите там, където местните структури имаха единно мнение, проявяваха активност и настойчивост.

Не ми се иска да се спирам върху темата за промените в съдебната система, тъй като очевидно те са извън кръга и на законодателната власт, и на администрацията.

Така или иначе структурните и персоналните промени на правителството бяха един тежък удар, с който под натиска на комбиниралите се вече след миньорската стачка сили на "Подкрепа" и нейното лоби, включително АСП в парламента, на представители на ръководството на ДПС и на Президентството се целеше отстраняването от възлови постове на представители на Съюза на демократичните сили и в частност на министрите Пушкаров и Костов и заместването им с протежета на някоя от тези организации. Вие всички си спомняте, че битката по този въпрос беше люта. Трябваше да се покаже и мисля, че тези сили ясно разбраха, че подобни безнаказани атаки няма да им бъдат позволени. И че успявайки да се снабдят с резултата на отстраняването на Пушкаров, те получиха един значително по-тежък удар - отстраняването на Луджев.

Тук му е мястото да отворя една скоба. Мисля, че едва ли процесите, развили се в парламентарната група по-късно, могат да бъдат обяснявани само с присъствието на г-н Луджев. Предполагам, че това ще бъде тема на коментарите на утрешния ден. Но така или иначе неговото отстраняване показа, че правителството на Съюза на демократичните сили и Парламентарната група на СДС отказват да бъдат марионетка в ръцете на чужди интереси. Не случайно от този момент нататък беше прокламирана още от трибуната след гласуването от Юнал Лютфи - и по всички вестници от останалите сили - атаката срещу правителството на СДС и срещу ръководството на парламента. Обърнете внимание! Защото почти едновременно се искаха вотове на недоверие за г-н Стефан Савов и вотове на недоверие за правителството. В крайна сметка целта на удара беше двойна и двоен беше нейният успех.

Не мога да отрека, че през цялото това време в Съюза на демократичните сили цъфтяха тенденции, които подпомагаха подобни деструктивни въздействия, достатъчно е да спомена такива действия, които в крайна сметка бяха насочени към разрастване на недоверието между парламентарната група, от една страна, и правителството. Не ми се навлиза в познатата и доста противна тема за атаките срещу правителството и лично срещу мен по повод на така наречените съветници, които, ако всичко това не беше толкова глупаво, биха звучели изключително отвратително. Казвам: отвратително, защото зад тях прозира или безумна воля за мощ на хора, които бъркат коя власт докъде се простира и кои прерогативи докъде стигат, или пък - обикновена провокативност.

Така или иначе способите за въздействие върху правителството на СДС и неговото управление постепенно бяха изчерпани чрез провала на транспортната стачка, която за пореден път показа, че по пътя на стачен удар, по пътя на масова улична акция правителството на СДС не може да бъде свалено.

И тогава започна една тема, по която едва ли бих искал да се разпростирам надълго - заговорът за сваляне на правителството.

Съществено е обаче да си спомним още един път - и аз не искам да се впускам пространно и върху това, защото то беше обект на една дълга публикация във в. "Демокрация”, съществено е да си спомним докъде бяхме стигнали в този момент. Защото въпреки трудностите, въпреки проблемите при процеса на персоналните промени, въпреки забавата в доста насоки от това, което бихме искали да постигнем, и все пак изхождайки от това, че Програмата на СДС беше за 4 години, нека да си спомним какво имахме в края на август.

В края на август ние имахме стабилизирана инфлация, ние имахме съотношение между вноса и износа на България за първи път от десетилетия в полза на износа. Ние имахме напреднали отношения с Лондонския клуб и възможност за надежди за скорошно разрешаване на проблема за дълга. Даже не зная дали си спомняте, но г-жа Михайлова, която виждам някъде отсреща, на същата тази дата 30 август съобщи, че е получено насрещното предложение на Лондонския клуб.

Имахме 4 дни до изтичане на срока за подаването на документи за земята, за да може да започне възстановяването на земята. Имахме гласувани от 23-те, струва ми се, поне 18 подзаконови нормативни акта - за работа на Агенцията по приватизация, а тя самата вече беше създадена. С други думи - започване на процесите на приватизацията.

И за да погледнем всъщност към най-важния въпрос - външните въпроси. В икономическата сфера имахме предложение за предсрочно сключване на разширено споразумение с Международния валутен фонд, което трябваше да донесе гаранции за икономиката на страната в смисъл на пари както за финансова стабилизация за тригодишен срок, така и инвестиционни пари за практически около 700 милиона долара. И това нещо ни се предлагаше поради добрите икономически параметри на развитието на България да бъде сключено преждевременно. Имахме подготвената инвестиционна програма за 1993/1995 г., готвехме бюджетната рамка за 1993 г. и т.н., и т.н.

А в международен политически план на злощастната дата 18 септември беше подписано споразумението между България и страните от Европейската общност, с подписването на което ние постигнахме изпращането на наблюдатели на общността в България, нещо, за което бяхме пледирали в продължение на месеци и бяхме полагали усилия да постигнем този резултат. Малко по-късно това беше разширено и върху Македония. Излишно е да се впускам и в тези подробности.

Така че безсмислено е да се мисли, че ударът срещу правителството на Съюза на демократичните сили и въобще срещу неговото управление беше случаен.

И след 30 август дойде знаменателният акт на връх "Вяра, Надежда и Любов", когато съюзниците на СДС - представителите на ДПС в парламента, поискаха оставката на г-н Стефан Савов. Излишно е да се впускам в това, че искането на тази оставка не беше персонален ход. Г-н Стефан Савов беше в известен смисъл стожерът на парламентарната сила на Съюза на демократичните сили, върху която можеше да се развива и дейността на правителството. Ударът срещу г-н Савов беше практически първата крачка към отстраняването на Съюза на демократичните сили от власт. И който не е разрбал това, не е разбрал нищо.

След това като по поръчка, като в една добре програмирана симфония започнаха да се сипят следващите удари, всеки от тях - програмиращ следващата стъпка, водеща до дестабилизация на правителството, до невъзможност то да преговаря със своите партньори, до поставяне в положение с напълно вързани ръце, оттам нататък, естествено - до искане на някакъв резултат, на някаква развръзка чрез желанието да бъде обсъждано поведението на тайните служби на ген.Аспарухов, след резултатите в парламента - естественият вот на доверие и падането на кабинета на СДС.

/Пресслужба "Куриер"/

 

09:20:22
17:03:1993 г.

Редактори: Нина Гаврилова
                           Любомир Йорданов - деж. ред.
Технически изпълнители: Иванка Тошева
                                           Павлина Стефанова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1993г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!