СОФИЯ, 18 декември 1989 година                                                                      БРОЙ 9

СОФИЯ, 18 декември - Следват предоставените за разпространение пълни текстове на ОБРЪЩЕНИЕТО на Клуба за гласност и демокрация /прочетено от Стефан Продев/ към участниците в траурното шествие-митинг за отдаване на почит към паметта и делото на Трайчо Костов, организиран на 16 декември 1989 година, както и на РЕЗОЛЮЦИЯТА, приета от участниците във възпоменателната церемония.


Уважаеми съграждани,

събрал ни е трагичен повод. Тази нощ ще се навършат 40 години от обесването на Трайчо Костов. Не слагам епитети пред името му, защото силните думи загубиха силата си. Но въпреки това не мога да не изтъкна, че той беше един от онези комунисти, които първи прозряха драмата на времето. В негово лице България загуби не само един революционер, но и един интелект. Не случайно след гибелта му, Партията и българският политически живот осиротяха. Те не намериха и до днес не могат да намерят личност, равна на неговата. Това превръща загубата му в рана. Раната кърви и до наши дни, напомняйки на обществото, че посичането на един почтен политически мъж, на една висока глава, осъжда нацията на нравствена недостатъчност. В този смисъл, обесването на Трайчо Костов е повече от убийство. То е обществено престъпление. Една политическа трагедия е трайно влияние върху всички гънки на националното съзнание.

Незаконната разправа с Трайчо Костов и другарите му не е плод на случайни обствоятелства. Тя е едно от планираните безумства на сталинизма, който налагаше диктата си над всичко и над всички. На сталинизма и на неговите български послушници, които не намериха сила в себе си, за да спрат безумието. Ето защо нашата траурна среща не е панахида, а позиция, едно публично осъждане на политическите репресии в нашата най-нова история. Един знак на почит към жертвите и на презрение към техните духовни и физически инквизитори. Едно покаяние. Ето защо, свели глави пред светлото име на Трайчо Костов, ние фактически вдигаме глас против насилието, против унижаването и унищожаването на човека в името на идейни и социални различия, против престъпната природа на социализма и догматизма във всичките им класически и модерни превъплъщения. С този суров, но справедлив глас, ние искаме да потвърдим, че споменът за Трайчо Костов и за останалите репресирани ще остане като едно велико нравствено присъствие в днешния и утрешния ден на България. От една страна като символ на човешка и гражданска мъжественост, а от друга - като предупреждение срещу политическата жестокост.

Бесилото на Трайчо Костов е най-жива част от нашата вина като общество. И в същото време - бесилото на Трайчо Костов е жив извор на най-високи граждански добродетели. Тук трагедията и поуката се сливат, за да се роди така необходимата на всички ни политическа мъдрост.

Да сведем глави в едноминутно мълчание пред това трагично бесило! Пред скъпата му жертва!

/ПРЕССЛУЖБА "КУРИЕР"/

Р Е З О Л Ю Ц И Я

Днес, 16 декември 1989 година, гражданите на София, събрани на траурното шествие-митинг, организирано от Клуба за гласност и демокрация, за отдаване на почит към паметта и делото на Трайчо Костов - бележития комунист, човека отдал 35 години от живота си на революционната, борба за справедливо, хуманно и демократично общество в България.

Р Е Ш И Х А:

1. Да се устрои всенародно погребение на Трайчо Костов и на всички българи, станали жертва на сталинизма.

2. Да се издигне паметник на всички българи, репресирани от сталинската система.

3. Да се иска пълна политическа и нравствена реабилитация на всички от процеса срещу Трайчо Костов, като отпаднат обвиненията в антисъветизъм и в прокарването на националистически уклон.

4. Да се състави комисия от историци за написване на история на борбата срещу тоталитарната система и на нейните жертви.

5. Да се състави компетентна комисия, която да разследва дейността на Васил Коларов като един от организаторите и вдъхновителите на провокационните процеси срещу Трайчо Костов и срещу други дейци на партията и държавата. Тленните останки на Васил Коларов да бъдат преместени от стената до мавзолея на Георги Димитров.

6. Приетата резолюция да бъде изпратена до:

- Политбюро и Централния комитет на БКП;
- Народното събрание на НРБ;
- Института по история при БАН, Института по история на БКП при ЦК на БКП, СУ "Климент Охридски" - исторически факултет;
- всички средства за масова информация.

/ПРЕССЛУЖБА "КУРИЕР"/

х   х   х

София, 18 декември - Следва пълният текст на предоставената за разпространение ДЕКЛАРАЦИЯ на Обществения форум за физическа култура и спорт, учреден на 13 декември 1989 година в София.


Радикалните промени, които се осъществяват във всички сфери на обществения живот в България, налагат основни реформи и в областта на физическото възпитание и спорта, които да са подчинени на хуманните и демократичните принципи на новото време. Тези промени трябва да настъпят както в съдържанието на физическото възпитание и спорта, така и в приноса им за осъществяването на нашето национално обновление.

Сегашното здравословно и физическо състояние на нацията ни е крайно тревожно и това налага физическото възпитание и спортът да бъдат съобразени със съществуващите реалности и да получат подобаващото им се обществено признание.

Като взима предвид нуждата от незабавни действия за защита на обществените интереси в тази област Общественият форум предлага:

1. Да се разследват причините и факторите, довели до големи деформации в организацията и управлението на българския спорт, а така също и за окаяното състояние на физическото възпитание и масовия спорт у нас.

2. Да се постави на обществено разискване проект на Закон за Физическото възпитание и спорта.

3. Призоваваме всички политически партии, Министерския съвет, министрествата и ведомствата, обществените организации и сдружения да декларират своята политика в областта на физическото възпитание и спорта.

4. Общественият форум призовава всички обществени сили в България към конструктивен диалог за изграждане на хуманен и ефективен модел за развитие на физическото възпитание и спорта в нашата, страна.

5. Общественият форум за физическа култура й спорт ще подготви свои проекти и предложения въз основа на проучване на широкото обществено мнение по тези въпроси.   

/ПРЕССЛУЖБА "КУРИЕР"/

х   х   х

София, 18 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на ДЕКЛАРАЦИЯТА на Инициативния комитет за организиране на Живата верига на 14 декември 1989 година, съставен от членове на Клуба за гласност и демокрация, Екогласност, Независимата федерация на труда "Подкрепа", Независимото дружество за защита на правата на човека, Комитета за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности, Независимото студентско дружество, Комитета на репресираните и Комитета за гражданска инициатива.


Във връзка с нападките, отправени в Декларацията на Народното събрание и тенденциозното представяне на събитията от Българската телевизия от 20.30 ч. на 14.12.1989 г.

ЗАЯВЯВАМЕ СЛЕДНОТО:

1. По време на Живата верига граждани на София се събраха пред Народното Събрание да чуят обещаното от Пленума на ЦК на БКП отменяне на ал. 2 и 3 от чл. 1 на Конституцията на НРБ. За съжаление, в решението на пленума беше пропуснато да се отбележи, че съществуват конституционни пречки за незабавното отменяне на придобилия печална слава чл. 1 от Конституцията. Това предизвика обяснимо недоволство у гражданите.

2. Въпреки твърденията, съдържащи се в декларацията на Народното Събрание, спонтанно възникналият по време на Живата верига митинг протече мирно, без инциденти и прояви на насилие.

3. За мирното протичане на митинга решаваща роля изиграха ръководителите на независимите сдружения, които се изказаха от спонтанната трибуна на последния етаж на Студентския дом в 19.30 ч. Събраното множество с внимание и разбиране изслуша призива за мирно завършване на митинга. Трябва да се отбележи спокойното поведение на силите по сигурността, както и добрият синхрон между ръководителите на митинга и представителите на властта.

4. Търпението на българския народ се изчерпва. Доказателство за това са както проведените спонтанни, така и прекратените с помощта на независимата федерация на труда НФТ "Подкрепа" стачки. Ние искаме конструктивен диалог с властта в името на нашето общо бъдеще. Но трябва всички ясно да разберем, че, времето на полурешенията мина. Днес трябва заедно да определим съдбата на България. Утре ще бъде късно!

/ПРЕССЛУЖБА "КУРИЕР”/

х   х   х

София, 18 декември - Следва представеният за разпространение пълен текст на СТАТУТА на Интердисциплинарния координационен съвет, учреден на 1 ноември 1989 година.


1. Задачата на Интердисциплинарния координационен център е да осъществява контакт и взаимодействие между съществуващите интелектуални сдружения /центрове, семинари, дискусионни клубове,
индивидуални представители/.

Интердисциплинарният координационен център е замислен като независимо интелектуално средище. Центърът ще работи за премахване на ведомствените прегради, на отчуждението между дейците от науката и другите творчески дейности. Той иска да подпомогне обществената еманципация на интелигенцията, нейното освобождаване от политическата опека на партийни, идеологически, административни и казионни професионално-творчески институции. Да подпомогне процеса на преход към демокрация чрез културно-творческа дейност.

2. НАСОКИ И ЦЕЛИ

а. Информационна дейност - тя ще се състои в обмен на информация между различните творчески сдружения и отделни интелектуалци, размяна на програми, предложения, материали, покана за участие в дейности на отделните групи. Центърът събира и разпространява идеи, проекти, алтернативни мнения и разработки, пропагандира художествени произведения, изложби, филми и т.н.


б. Интердисциплинарна дейност - тя ще се изразява в реализиране на обществени публични дискусии, обсъждания, лекции, общи инициативи със съвместно участие на всички свои звена и членове. Ще се приема и обща годишна тема за интердисциплинарния семинар, която да обедини работата на сдруженията. Ще се създават и интердисциплинарни изследователски групи.

в. Издателска дейност - възможностите за която трябва да бъдат уточнени.

г. Обществена дейност - тя ще бъде насочена към информиране на културната общественост за дейността и проявите на Интердисциплинарния координационен център и неговите сдружения или индивидуални членове. Центърът ще установява връзка със средствата за масова информация, ще им изпраща материали. Той ще координира участието на сдруженията в различни обществено-политически инициативи и ще подкрепя такива на своите членове. Ще се провежда и лекторска дейност.

3. ОРГАНИЗАЦИОННА СТРУКТУРА

а. Съветът на представителите на сдруженията - ще се състои от по един представител на всяко сдружение. Той ще има координиращи и информационни функции.

/ПРЕССЛУЖБА "КУРИЕР"/

х   х   х

София, 18 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на ОТКРИТОТО ПИСМО-ВЪЗВАНИЕ на Инициативния комитет за обществена подкрепа на Народната библиотека, адресирано до председателя на Държавния съвет на НРБ Петър Младенов и до българската
общественост.


Уважаеми другарю Младенов, скъпи съотечественици,

На всички нас е добре известен фактът, че не може да съществуват наука, култура и изобщо цивилизация без наличието на библиотеки. Това е една истина, дълбоко осъзната още от древността, но за съжаление забравена у нас през последните няколко десетилетия. Всички културни страни приемат като едни от най-важните институции своите национални библиотеки. Само България все още се отнася небрежно към този въпрос. Акад. Д. С. Лихачов, борейки се отчаяно да спаси от гибел руските библиотеки, доказа, че една култура би могла за известен период да се развива дори и без университети, но без библиотеки тя ще загине. Независимо че сме във века на новите информационни средства, старите библиотеки, съхранили в себе си миналото на многонационалните култури, не са загубили и няма да загубят нищо от престижа си на елитни и първостепенни културни институции. Затова и френският президент Ф. Митеран, след осъществяването на редица амбициозни проекти, е решил да ознаменува втория си мандат, като построи нова Национална библиотека на Франция.

Масовите и научните библиотеки в България са в плачевно състояние и то в една епоха, която обещава да бъде тъкмо епохата на хуманитарните науки. През последните десетина години Българската общественост многократно беше алармирана за тежкото състояние на най-старите библиотеки в София.

Ние, които работим в Народната библиотека "Кирил и Методий”, знаем, че старият, добре отработен механизъм прави последните си вече съвсем неритмични движения. Знаят го нашите читатели - тези, за които няма места, тези, които не намират търсената книга, вестник или документ, тези, които са истински разтревожени от все по-често получавания отговор за своите заявки — "липса", "изчезнала”. Народната библиотека е първостепенен държавен институт, тясно свързан със създаването, развитието и съществуването на нацията, пазителка на нейната наука и култура. Тя е архив на Българската книжнина от времето на ръкописната книга досега и в бъдеше, архив на Българското възраждане, основна и най-голяма общодостъпна универсална научна библиотека на страната, информационен център на органите на социалното управление, науката и културата, депозитна банка на ООН, ръководен научно-методичен институт за всички библиотеки в България и национален библиографски център със собствена издателска дейност.

Народната библиотека загива! Тя няма къде да поставя новите си постъпления и те не могат бързо и своевременно да стигат до читателя. На нея не й се отпускат дори и наполовина необходимите средства за набавяне на нова литература. Положението в книгохранилищата се усложнява с всеки изминат ден. Книгите се редят по земята и за да се изпълняват поръчките буквално трябва да се ходи по тях. Крайно претрупаните стелажи се огъват и падат и има опасност от пожар или наводнение, даже от трудови злополуки. Ръкописите ни от 10 до 17 в. - тази най-голяма наша национална ценност с общочовешко значение - се съхраняват в бивша тоалетна. Няма достатъчно място и за архивните фондове от епохата на Възраждането - за фондовете на Левски, Каравелов, Раковски, Ботев... Отчайващо бавно напредва оборудването и модернизацията. Националното ни книгохранилище се нуждае спешно от нова сграда. Най-лошото е, че вече от години Народната ни библиотека няма енергично ръководство, с цялостна концепция и програма за развитието на Народната библиотека "Кирил и Методий", което да се заеме и с разширяването й.

Единствената за страната Лаборатория за консервация и реставрация на книги, ръкописи и вестници е в Народната библиотека "Кирил и Методий". Но със своя недостатъчен капацитет и мизерни финанси тя не е в състояние да спаси всички застрашени паметници от унищожение, нито да прави профилактика на ръкописи и архивни документи, съхранявани при извънредно лоши условия в други хранилища. Временните допълнителни хранилища на библиотеката са извън София, в абсолютно непригодни помещения. Книгите загиват!

Какво стана с нас? Защо забравихме за библиотеките - тези, които създадохме най-напред след Освобождението, тези, които бяха някога обект на най-щедро и родолюбиво дарителство? Та Народната ни библиотека е създадена дори преди университета и на нея някога са възлагали огромни надежди - да съдейства за издигането на равнището на нацията. Защо оставихме националната ни библиотека, която и днес желае да запази призванието си и да бъде народната библиотека на България? Напразни се оказаха очакванията ни наред с такива институции като НДК и на Народната библиотека да предоставят статута на национален институт. Дотолкова я забравиха, че на несъстоялия се Конгрес на културата тя нямаше да бъде представена дори и с един делегат. Защо? Народната библиотека в София беше оставена да бъде управлявана некомпетентно и незаинтересовано, беше оставена без средства, без грижа и без обществено внимание!

Сега, когато започнахме да чуваме за редица неща и събития, че още малко и щяло да стане късно, и дори фатално, когато кризата във всички сфери застрашително се задълбочава, не бива да забравяме какво ни е най-необходимо днес - професионализъм, компетентност и всестранна култура. Следователно не бива да забравяме библиотеките и основната сред тях - Народната библиотека "Кирил и Методий".

От няколко години не е имало събрание на библиотеката, на което сътрудниците да не са поставяли остро и категорично проблемите си, но резултат досега няма. Получавахме само безотговорни "отговори" и празни обещания. Но днес ние нямаме дори ръководство, пред което да изложим своите тревоги. Затова другарю Младенов, се обръщаме лично към Вас, а чрез Вас и към цялата културна общественост, към всички българи за оказване на обществена подкрепа и за спасяването на Народната библиотека в София. Ние, работещите тук, които обичаме своята библиотека, предлагаме:

1. Да се създаде акционен комитет на обществени начала, който да ангажира вниманието на обществеността към проблемите на Народната библиотека "Кирил и Методий" и да започне тяхното навременно и пълноценно решаване.

2. Да се назначи колкото се може по-бързо съответстващ на такъв културен институт директор - човек образован, с висок авторитет, който ще може да поеме този тежък кръст и същевременно да се осигури изборност на ръководство - нещо, което до този момент тук не е практикувано.

3. Да се преразгледа финансовото състояние на библиотеката. Да се привлекат спонсори и дарители.

4. Да се изгради модерна концепция за развитието на библиотеката и за нейното обновяване и компютризация, която да се предложи на обществено обсъждане.

5. Спешно да се пристъпи към разрешаването на най-неотложния за момента проблем - да спасим онова, което вече е събрано и обработено. Да се започне изграждане на разширението на библиотеката, което е предвидено още по първоначалния проект. Докато това стане обаче спешно трябва да се осигури подходящ депозиториум за книгите, но не такъв, в който те да стоят неизползваеми и опаковани в кашони. Бихме предложили на компетентните институции да обмислят в този план възможността да се предостави на Народната библиотека сградата на "Знаме на мира", която се намира на ул. "Оборище" и която е голяма, хигиенична и е в близост до сградата на библиотеката.

София, 24.11.1989 г.

/ПРЕССЛУЖБА "КУРИЕР"/

х   х   х

София, 18 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на ПЕТИЦИЯТА до народното събрание на НРБ от Инициативния комитет на студентите от Историческия факултет на Софийския университет "Климент Охридски".


                     УВАЖАЕМИ НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

На 6 декември 1989 г. Постояната комисия за защита на обществените интереси и правата на гражданите и Законодателната комисия на Народното събрание взеха решение да предложат на Министерския съвет на Народна република България частта от Съдебната палата, в която се помещава експозицията на Националния исторически музей, да се върне на българското правосъдие.

Националният исторически музей не е нито резиденция, нито ловен дворец. Той не е създаден по прищявка на бившия генерален секретар или на някой от неговата фамилия, а дойде да отговори на една крещяща нужда на нашето общество - създаването на национално хранилище на културно-историческото наследство на нашия народ.

Българският народ трябва да се гордее, че най-после има място, където е събрано онова, което го прави горд и независим. Сто и шест години след Освобождението на България се създава това, което други народи с далеч по-скромна история са създали преди векове.

Изградената експозиция на Националния исторически музей струваше на народа милиони левове. Преместваването й ще струва нови милиони.

Българското общество, особено в настоящия момент, няма право да постъпва прибързано и безотговорно.

НИЕ ПРЕДЛАГАМЕ:

Националният исторически музей да остане в предоставените му помещения. Ако се реши преместването му, то това да стане само след като бъде построена или преустроена подходяща за целта сграда.

Националният исторически музей трябва да се запази, за да могат идните поколения да продължат делото на ентусиастите, положили неговото начало!
 

/ПРЕССЛУЖБА "КУРИЕР"/