София, 18 февруари 1992 година
        Брой 34 (564)

Ръководител Пресслужба "Куриер"

Стефан Господинов

София, 18 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА УЧАСТНИЦИТЕ ВЪВ ВАРНЕНСКАТА СРЕЩА, ОРГАНИЗИРАНА ОТ ГРУПАТА НА 39-ТЕ ДЕПУТАТИ ОТ СДС, КОИТО НАПУСНАХА ВЕЛИКОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ.

СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ НА ДЕМОКРАЦИЯТА,

Преди десет месеца в един изключително труден и сложен обществено-политически момент 39 народни представители поеха отговорността да напуснат Великото народно събрание, за да предизвикат спасителните за България нови парламентарни избори. Тогава те бяха малцинство, но гражданите на България им повярваха, защото казаха ясно "НЕ" на съглашателството, отхвърлиха категорично предвидения за България сценарий за ПЕРЕСТРОЙКАТА по съветски образец. И първи заявиха своята позиция за истинска радикална смяна на икономическата и политическата система. Днес НИЕ сме вече мнозинство, защото народът избра 110 народни представители от СДС, които застанаха ясно и категорично зад идеята за смяна на системата, всеки ден разширяваме територията на демокрацията в нашата страна.

Участниците в днешната работна Варненска среща констатирахме, че в България вече има реално разделение на властите, свободно изграждани държавни институции, уважение към закона, тенденция към едно стабилно и силно гражданско общество. България има работещ парламент, който приема необходимите закони за смяна на системата. Това са закони, които дават нови и непознати в комунистическото минало възможности за всеки човек. Приетите от парламентарното демократично мнозинство на СДС и ДПС закони, както и тези, които предстои да бъдат гласувани, разкриват огромни възможности на таланта и умението на българина. Особено е важно да подчертаем, че извършваме смяната на системата без насилие и чрез закони.

България променя своя образ пред света. На нея почва да се гледа като на страна, която искрено се стреми към интегриране в европейските структури.

Този процес трябва да продължи. Той няма алтернатива. В момента не съществува друга политическа сила, която да е в състояние да изведе България от третата национална катастрофа. Това е съдба и отговорност на Съюза на демократичните сили. Това е наша обща отговорност, скъпи приятели, защото демокрацията е за всички хора на България независимо от тяхната политическа ориентация.

И все пак какво наложи нашата среща? Ние искаме да изразим своята тревога и предупреждение. В България съществуват сили, които са заинтересувани от дестабилизация на страната, от създаване на стопански и духовен хаос. Използват се реалните възможности, породени от десетилетното некомпетентно и разрушително управление на комунистическата партия. Отново се създават СЦЕНАРИИ и се провеждат пропагандни акции за конфронтиране в обществото, разделение на нацията за създаване на чувство за нестабилност и страх. Тези сценарии отиват и по-далече. Предвижда се серия от правителствени кризи, водещи впоследствие и до парламентарна криза. Крайната цел е прозрачна - да се спре смяната на системата, да се върне българското общество към сценария за перестройка на социалистическата система. Средствата са познати - шантажът и клеветата, разбиването на демократичното мнозинство в парламента.

В основата на този замисъл стоят най-ретроградни и реваншистки сили в БСП, висшата комунистическа номенклатура, служители на бившата Държавна сигурност и на сегашните специални служби. Но нашата голяма тревога е и за това, че към тези сили активно се присъединяват и лидерите на партии и организации като Александър Каракачанов, Петър Дертлиев, Петко Симеонов и други. Налице е заговор срещу демокрацията и дори стремеж на заговорниците да обвържат своите действия и с авторитета на президентската институция.

Ние се обръщаме към всички свободни хора, към истински демократичните извънпарламентарни партии и организации, към всички български граждани от всички възрасти и от всички професии, обръщаме се към МЛАДА БЪЛГАРИЯ: НАШЕТО НАСТОЯЩЕ И БЪДЕЩЕ Е В ДЕМОКРАЦИЯТА! ВРЪЩАНЕ НАЗАД НЯМА ДА ДОПУСНЕМ!

Варна, 15 февруари 1992 г.

ПОДПИСАЛИ: Стефан Савов, Александър Йорданов, Стоян Ганев, Венцеслав Димитров, Георги Марков, Михаил Неделчев, Елка Константинова, Едвин Сугарев, Александър Джеров, Снежана Ботушарова, Александър Праматарски, Георги Баев, Тодор Колев, Георги Липовански, Владимир Джаферов, Петър Тодоров, Георги Игнатов, Спас Димитров, Димитър Луджев, Димитър Топлийски, Христо Марков, Павел Мазълов, Николай Слатински, Дончо Папазов, Петър Марков, отец Христофор Събев, Владислав Даскалов, Зоя Комитова, Владимир Манолов, Златка Русева, Йордан Тодоров, Димитър Куманов, Александър Чирков, Виржиния Велчева, Илко Ескенази, Кирил Маричков, Иван Куртев, Александър Янчулев.

Варна, 16 февруари 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 18 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕЗОЛЮЦИЯ НА XXVII ИЗВЪНРЕДЕН КОНГРЕС НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ - НИКОЛА ПЕТКОВ, СЪСТОЯЛ СЕ НА 15 И 16 ФЕВРУАРИ 1992 Г.В СОФИЯ.

След като изслуша и обсъди отчетите за дейността, състоянието, проблемите и бъдещето на Съюза и след като взе под внимание направените в хода на дискусиите предложения, анализи и оценки на политическата и икономическата обстановка у нас и в света,

XXVII извънреден конгрес на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) - Никола Петков прие следните констатации и решения:

1. Приема отчетния доклад на Постоянното присъствие и одобрява направените в него оценки и изводи.

2. Констатира, че Съюзът е загубил част от морално-политическия си капитал и влияние в обществото преди всичко поради непоследователността в отстояването на неговите политически принципии позиции. Съществена част от вината за това се дължи на авторитарния стил на ръководство, наложен от досегашния главен секретар Милан Дренчев, чиито ненавременни, недалновидни и понякога неадекватни действия, особено по въпроса за земеделското единство, доведоха до дезориентация и разколебаване на съюзните членове, до влошаване на дисциплината и внасяне на хаос в организацията, до недостатъчно използване на кадровия потенциал на Съюза и в крайна сметка до загуба на доверие у самите сдружени земеделци, политическите съюзници и избирателите.

3. Възлага на всички ръководства (централно, окръжни и местни) и на съюзните членове незабавно да предприемат необходимите мерки за възстановяване на демократичните традиции и организационната дисциплина в пълно съответствие с Устава и Програмата. Това се налага поради историческата необходимост във възможно най-кратки срокове БЗНС - Никола Петков да възстанови достойното си място в обществено-политическия живот на страната, чиято икономика сега е в бедствено положение и за чието спасение няма друг път, освен бързото възраждане на ефективно частно селскостопанско производство и свързаните с него отрасли на промишлеността.

4. Констатира, че единството на всички земеделски сили е не само необходимост, но и повеля на времето. В Земеделския съюз обаче няма и не може да има място за опетнени лица и съучастници в престъпленията на комунистите срещу нацията. Ето защо възстановяването на земеделското единство и създаването на единствен БЗНС върху чиста морална основа не е възможно, докато конгрес или Висшият съюзен съвет (ВСС) на БЗНС(е) ясно и категорично не декларира пред българския народ, че конференцията от 8-9 май 1945 г. е била нелегитимна, а решенията й са невалидни, тъй като провеждането на тази конференция, в грубо нарушение на съюзния устав, е протекло изцяло под диктата и със съдействието на БКП. Именно тази конференция доведе не само до създаването на една казионна организация, която в течение на няколко десетилетия изпълняваше програмата на БКП, но и до насилственото ликвидиране на законния Земеделски съюз с главен секретар Никола Петков. Единствен БЗНС да се изгради при точно спазване на резолюцията на Управителния съвет (УС) на БЗНС - Никола Петков от 22.XII.1991 година. Като достойните последователи на Ал. Стамболийски, д-р Г.М. Димитров и Никола Петков от БЗНС(е) се влеят вредиците на БЗНС - Никола Петков. Тези условия в никакъв случай не са унизителни, а са високо морално задължение пред историческата истина,така както и акт на доблест, мъжество и достойнство, които българският народ високо ще оцени и които ще създадат необходимия климат на доверие.

5. БЗНС - Никола Петков е готов да сътрудничи с всички политически сили в страната, които са доказали демократичния си характер и поставят националните, интереси над тези на собствените си партии. Възлага на Постоянното присъствие (ПП) и на главния секретар да подпишат, а на Управителния съвет - да утвърди рамково политическо споразумение с Национален координационен съвет на Съюза на демократичните сили (НКС на СДС) за сътрудничество и координация по въпроси от взаимен интерес както на национално, така и на регионално равнище. Това споразумение не бива да накърнява нито достойнството, нито свободата на действие на всяка от организациите съобразно техните програми и устав (статут). Одобрява съгласувания в края на м.г. текст на политическо споразумение между ПП на БЗНС - Никола Петков и НКС на СДС.

6. Настоява пред Народното събрание и пред правителството за незабавно възстановяване на правата на собствениците свободно да владеят, ползват и да се разпореждат със земята си, така както и за достатъчни гаранции, че наличната в страната селскостопанска техника и инвентар в максимална степен и при справедливи условия ще обслужва всички частни производители и свободни земеделски кооперации през преходния период. Настоява пред Народното събрание и пред правителството за спешни и ефикасни мерки против хищническото разграбване на националните богатства и държавни имущества от частни лица и фирми, така както и за солидни бариери пред растящата престъпност, застрашаваща както живота на отделния гражданин, така и националната сигурност. Настоява пред Народното събрание и пред правителството за бързи и ефикасни мерки за активизиране на производството, както и за спиране на инфлацията и спекулативното натрупване на капитали, защото в противен случай страната може да бъде изправена пред опасността от социални взривове с непредвидими, но тежки последствия.

Настоява за съд над всички виновници за сегашната национална катастрофа.

7. Внесе съответни изменения в Устава и Програмата на Съюза, като приема на настоящия етап от развитие на нашата страна максималният размер на притежаваната земя да бъде до 200 декара, а за определени от Народното събрание райони - до 300 декара.

8. Потвърждава членуването на БЗНС - Никола Петков в Международния селски съюз (Зеления интернационал) и декларира своята безусловна подкрепа на тази организация.

9. Прие Резолюция за встъпване на БЗНС - Никола Петков като редовен член на Европейския християндемократичен съюз.

10. Прие оставката на досегашния Управителен съвет и на Контролно-ревизионната комисия.

11. Прие оставката на г-н Милан Дренчев от длъжноста главен секретар на БЗНС - Никола Петков.

12. Утвърди съставите на новите УС и ВСС и избра членовете на новата Контролно-ревизионна комисия.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 18 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОЕКТ ЗА ПРОГРАМНА ДЕКЛАРАЦИЯ (ЧАСТ ПЪРВА) "ЗА ОБНОВЛЕНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ИДЕИ И ЗЕМЕДЕЛСКИЯ СЪЮЗ, ЗА СПАСЕНИЕ НА МАЙКА БЪЛГАРИЯ!" НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ - ЕДИНЕН.

Българският земеделски народен съюз в продължение на повече от четири десетилетия вървя по пътища, чужди на същината му на истински народна, демократична и самостоятелна политическа сила. Под "желязната пета" на комунистическата партия-държава нямаше място за конкурентна политическа формация и за друга идеология, освен абсурдната комунистическа догма.

Земеделският съюз - обезправен, обезличен и потиснат о ц е л я  в тоталитарната нощ, а с него оцеляха и "живите въглени" на земеделските идеи.

Началото на демократичните промени в Източна Европа откри възможност за промяна в България. Българският земеделски народен съюз, като самостоятелна политическа сила, прие на Тридесет и шестия извънреден конгрес (27 февруари - 1 март 1990 г.) своя п р о г р а м а, заставайки изцяло зад проверените "Принципи на Българския земеделски народен съюз". Земеделското идейно наследство бе защитено с платформите на Съюза в изборите през 1990 и 1991 година.

Едновременно с възкресението на земеделските идеи ние си даваме ясна сметка, че н о в и т е  р е а л н о с т и  на страната, изискват не просто нов прочит на ред основни принципи на Земеделския съюз, а  н о в и  р е ш е н и я!

Тази Програмна декларация няма претенции за нови идейни основи. Тя има за свои цели:

- да очертае някои основни насоки за обновлението на земеделските идеи и на Земеделския съюз;
- да постави акцентите в политиката на Съюза;
- да предложи самобитни земеделски, прагматични решения на жизненоважни за обществото и държавата конкретни проблеми.

I. ЗА СОЦИАЛНАТА БАЗА НА ЗЕМЕДЕЛСКИЯ СЪЮЗ

1. Българският земеделски народен съюз се появи на политическата сцена на прага на XX век, "за да пробуди земеделците, да ги сдружи, да направи от тях една първостепенна обществена сила" (из 1-ви принцип). Нашата история от Освобождението до ден-днешен не познава друга политическа сила, опираща се на такъв социален фундамент - абсолютното мнозинство на българския народ! Тази най-широка социална база обуслови и 2-ия принцип: "Земеделският съюз е организация чисто земеделска".

2. От това време ни делят много десетилетия. Много скоро след Втората световна война България тръгна по наложени й от прекрояването на картата на Европа от великите сили. недемократични пътища:
    
- забранени бяха опозиционните партии и физически унищожени хиляди честни българи;
- репресивните закони за национализация на едрата градска собственост, на предприятията, мините и банките и фактическото одържавяване на земята ликвидираха на практика частната собственост и социалния слой на собствениците;
- престъпната политика на индустриализация на всяка цена, насилствено коопериране и хищническо изсмукване на ресурси и жива сила от българското село  о б е з к р ъ в и х а  с е л я ч е с т в о т о - естествената и най-широката социална база на Земеделския съюз.

Закономерен резултат на десетилетията тоталитарно комунистическо всевластие е  с о ц и а л н а т а  к а р т и н а  н а  о б щ е с т в о т о:

- преобладаващ дял на работниците;
- неколкократно по-малко по численост селячество;
- значителен слой на интелигенцията и служещите;
- почти три четвърти градско население;
- липса като цяло на социалния слой на частните собственици.

Такава е реалността. Земеделският съюз трезво оценява, че сега има многократно по-тясна социална база, отколкото преди четири десетилетия.

Едновременно с това членският състав на организацията е относително  х о м о г е н е н:

- с преобладаващо число труженици от българското село;
- около една трета - интелигенти, служещи, занаятчии и работници от града.

Особена тревога буди  з а с т а р я в а н е т о  на организацията, много по-чувствително от демографското състояние на нацията.

3. Тези горчиви, но обективни констатации поставят като жизненоважна задача, не само днес, но и утре:

- р а з ш и р я в а н е т о  н а  с о ц и а л н а т а   б а з а   н а   З е м е д е л с к и я   с ъ ю з!

Нейното успешно решаване ще бъде естествен резултат от цялостната дейност на организацията, но най-напред следва категорично да отречем някои идейни постулати, станали догма в съзнанието не само на част от нашите членове, но и на широката общественост.

Основният от тях е: БЗНС - "организация, чисто земеделска", "неговият главен обект е българското село", "интелигенцията на Съюза е от земеделското съсловие", като се стигне до заключението: "Който би поискал вратите на Земеделския съюз да бъдат отворени и за хора от други съсловия, той косвено цели унищожаването на Съюза" (из 2-ри принцип).

Съсловният принцип има свое оправдание в условията на селска България. В наши дни той е исторически анахронизъм, който трябва да отстъпи място на новото лице на Съюза - о т в о р е н а   з а   в с и ч к и   с о ц и а л н и   с л о е в е  политическа формация:  земеделски стопани, работници, занаятчии, търговци, интелигенти и служещи. С други думи, членове на Земеделския съюз могат да бъдат всички пълнолетни дееспособни български граждани.

България е в началото на пътя на  с о ц и а л н а   с т р а т и ф и к а ц и я на обществото, на създаване на  п ъ л н о п р а в н и   с о б с т в е н и ц и  от града и селото.

Бъдещето на Земеделския съюз е:

- о р г а н и з а ц и я   н а   с о б с т в е н и ц и ,   н а   д е л о в и ,   п р е д п р и е м ч и в и   и    н р а в с т в е н и   л и ч н о с т и  от всички социални слоеве. Това е т.нар. СРЕДНА КЛАСА - гръбнак на развитите демокрации, която тепърва ще се утвърждава у нас.

Също толкова категорично трябва да отречем и постулата - "организация на средни и дребни поземлени собственици", като запазим своите резерви и социални коректи спрямо едрата собственост и като утвърждаваме земеделския принцип: "трудещият се да участва в собствеността, собственикът да участва в труда".

Земеделският съюз ще отстоява своята позиция за  с о б с т в е н о с т т а   и   т р у д а   -  о с н о в а   з а   б л а г о д е н с т в и е т о   и    д о с т о й н с т в о т о ,   к у л т у р а т а   и   п р о г р е с а   н а   ч о в е к а  и  о б щ е с т в о т о!

Развитието на социалната база изисква ние да  т ъ р с и м   н а й - ш и р о к а   а у д и т о р и я, тръгвайки от незабавната аграрна реформа и смяната на икономическата база на обществото, защитата на средния и дребен частен бизнес, социалната закрила на слабите, децата, младежта и семейството.

Утвърждаването на Земеделския съюз като организация на собственици, на средната класа, н е   з а л и ч а в а  физиономията ни на политическа сила - г а р а н т   з а   п р и о р и т е т   н а   з е м е д е л и е т о   и   х л я б а   н а   х о р а т а ,   к р ъ в н о   с в ъ р з а н а   с   б ъ л г а р с к а т а   з е м я   и   р а т у в а щ а   з а   ч и с т а   п р и р о д а.

Били сме, сме и ще бъдем  Б ъ л г а р с к и   з е м е д е л с к и   н а р о д е н  с ъ ю з !

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 18 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕШЕНИЯ НА ТРЕТИЯ ИЗВЪНРЕДЕН КОНГРЕС НА СЪЮЗА НА СЛЕДСТВЕНИТЕ РАБОТНИЦИ В БЪЛГАРИЯ, СЪСТОЯЛ СЕ НА 14 И 15 ФЕВРУАРИ 1992 ГОДИНА В СОФИЯ.

При най-широко представителство на организациите на синдиката от всички следствени подразделения в страната, след задълбочено обсъждане състоянието на Националната следствена служба, на законопроекта на Министерството на правосъдието за устройство на съдебната система и законопроект за изменение на Наказателния процесуален кодекс (НПК), конгресът

Р Е Ш И:

I. Отхвърля законопроектите на Министерството на правосъдието за Закон за устройство на съдебната система и Закон за изменение и допълнение на НПК като неприемливи, а първия - и като противоречащ на Конституцията.

II. Приема алтернативния проект на Националната следствена служба като основа за бъдеща работа, както и съгласувания с Върховния съд и Главната прокуратура проект за изменение и допълнение на НПК.

III. Приема декларация до президента на Република България, до председателя на Народното събрание и до председателя на Министерския съвет, с която да се запознае и обществеността.

IV. Задължава:

1. Централния съвет да предприеме всички възможни действия за защита на синдикалните членове в съответствие с декларацията. В частност, като постави пред министъра на вътрешните работи въпроса за спазване на чл. 78 от Закона за Министерството на вътрешните работи за регламентиране дежурствата на следователите, тяхното заплащане и компенсиране, да постави остро пред работодателя въпроса за попълване щата на Националната следствена служба. Централният съвет на Съюза на следствените работници (ССР) да поиска програмно време от Българска телевизия и Българско радио, както и трибуна в другите средства за масова информация за запознаване на широката общественост в пълнота с поставените от нас проблеми.

2. Председателят на ЦС на ССР, съвместно със служебното ръководство на Националната следствена служба в двуседмичен срок да уточни и съобщи на всички членове на синдиката за пълно и цялостно решение на всички проблеми, свързани с изваждането на следствието от системата на МВР.

3. Делегатите на конгреса съобразно възможностите си да запознаят обществеността по места със смисъла на приетата декларация, подробните разисквания и предложенията на синдиката за решения.

София, 15 февруари 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 18 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДОКЛАД (ЧАСТ ПЪРВА) "ПОСОКИТЕ НА ПРОМЯНАТА" НА СЕКРЕТАРЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ДЕМОКРАТИЧЕН ЦЕНТЪР СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ, ИЗНЕСЕН НА СРЕЩАТА НА БИВШИ ДЕПУТАТИ ОТ ВЕЛИКОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА 8 ФЕВРУАРИ 1992 ГОДИНА В СОФИЯ.

Всяка политическа сила и всяко обществено движение трябва не само да изразяват виждания и интереси, но и да формират такава представа за нещата, чрез която да се разбира, обяснява и изменя действителността. Рухването на комунизма в Източна Европа изправи цялата цивилизация както пред опасностите на дестабилизацията, така и пред въпроси, които нямат отговор. Ние можем да обясним обществото, в което сме живели досега. Зад фасадата на промяната обаче протичат дълбинни процеси, чрез които се преразпределят обществените позиции. Източноевропейските общества са на кръстопът. Те могат да тръгнат към толерантния политически плурализъм и постепенното преобразуване на обществеността в едно свободно пазарно стопанство, могат обаче да тръгнат и към статичен капитализъм с краткосрочни авторитарни режими.

Българският демократичен център (БДЦ) разглежда политическите промени в страната след 13 октомври 1991 г. в тясна връзка с тенденциите на стопанската реформа и с интересите на социалните групи. Относителната победа на СДС (движение) от октомври изразяваше не толкова определени очаквания за бъдещето, колкото стремеж да се скъса най-после с миналото. Да отиде БСП в опозиция, да се избяга от натрапената представа, че сме в някаква изолация поради комунистическото мнозинство. Да се даде шанс на тези, които крещяха, че "комунистите пречат".

Публичната проява на политиката в България винаги е била на едно "дохристиянско" и "езическо" равнище. Масовата политическа активност у нас се осъществява като магически обред със символи и ритуално иницииране. Типична илюстрация на всички истории около Партийния дом и неговите петолъчки!!!

Затова и никак не е странно, че по парадоксален начин се получи едно "обръщане" на прехода. От формата "от старо към ново" (така както започна от 1989 и началото на 1990 година) той се смени на "от сега към МИНАЛО".

Митологичната същност на промяната в душите и в съзнанието на много хора си има своя инерция, на която изцяло се поддадоха лидерите на СДС (движение). Всеки втори законопроект, внасян от тях иска възстановяването на това идеализирано статукво, съществувало още по времето на колбасарниците, деликатесните магазини на "Леге" и офицерските балове във Военния клуб. Социалистическата преса също се потопи в истории за черни капитани и отрязани партизански глави.

Всичко това обаче само прикрива същността на прехода. А тя е, че е разрушена съществуващата връзка между обществена позиция и разпределение. При комунизма съществуваше фиксирана и дълго действаща форма, гарантираща умерено, но контролирано неравенство в потреблението. Сега се върви към формално неконтролируемо неравенство в разпределението, основано на конюнктурата и на волевата несъпротива. По-високи доходи (и съответно - ниво на потребление) освен близостта до властта могат да се осигурят единствено в тази сфера на близост, където има бърз оборот на инвестициите. Това е най-вече в търговията със скъпи потребителски стоки и обезателно при заобикаляне плащането на данъци, акцизи и т.н. "Смяната на системата" при такава конюнктура е само потенциал.

Това е логистичен дефект на самата философия на реформата, провеждана на Изток. Взаимстваната от така наречените "неоконсервативни" и "монетарни" концепции, нейната първа фаза (либерализирането на цените и вътрешна конвертируемост) бе единствено възможна като приложение спрямо дългогодишно деформираните от централизъм и идеология източни икономики. Целта на тази фаза е да се установи в крайна сметка кое колко струва, да въведе пазарът чрез най-бързия път лева и неговата стойност. Но именно тази инерция подвежда. Продължаването на реформата по пътя на "чикагската школа" би означавало у нас да има нещо много съществено - класа от собственици, едри или дребни. И на тези собственици да се "развържат ръцете" чрез ниски данъци, свити държавни бюджети, намалена държавна намеса и преференции - да започнат да произвеждат. Това го имаше в Чили, в Гърция, в Англия, вСАЩ. Няма го обаче в България. Тук има 95 % държавна собственост, монополно положение на пазара и политиканстващи литературоведи, адвокати и патологоанатоми.

Опитът да се проведе приватизация в Полша, така както иска тук СДС - чрез търгове и попълване на държавния бюджет, бе тотално провален. Източна Европа трябва да търси собствен път, който не е изминаван от никого досега. Копирането на схеми и модели, което прави СДС, е спиране на промяната. И тя действително спря!!!

За да обясним сегашната стагнация и за да проследим възможните тенденции, трябва много ясно да си даваме сметка за наличните социално-групови интереси и техните перспективи. А те по наше мнение са следните:

1. Бившата "номенклатура" (която бе основна класа) сега изчезва (запазвайки все пак едно прилично ниво на потребление, благодарение на натрупаното) или пък се трансформира най-често в предприемаческа класа. Престъпленията на тази група все още не са разкрити, но да се размахва тя сега като основна пречка за промяна е оправдание за собствената некадърност.

2. По-особен е случаят с така наречената "средна стопанска номенклатура". Отскоро тя е "враг N 1" на СДС? Макар един тесен слой, това са всъщност управленските кадри, хората, които реално се разпореждат с държавното имущество. По необходимост е бил тясно свързан с БКП. Сега тази група е подложена на силен натиск от синдикати и провинциални политици, от подчинените им, а също и от свободно пишещи журналисти. Част от нея ускорено "посинява", макар това да е само рефлекс за самозащита. Включените в "посиняването" обикновено могат да разчитат на запазване постовете си и се надяват и на повишение. В периода на преход тази социална група има огромна стойност. Тя може да обезцени фондовете, да дирижира  процеса на приватизация, да вдига или да потушава стачки.

Неизбежното преливане на една част от тях в частния бизнес при запазени връзки и влияние в държавните предприятия може да бъде също толкова опасно, колкото и радикалното й отстраняване от постовете. Подходът тук трябва да бъде конкретен.

3. Новите предприемачи - това са първите лястовици на националния бизнес. Многобройните регистрирани фирми не трябва да заблуждават. Реално стопанска дейност развиват 5-10 % от тях. Успехите обаче са само там, където има бърз оборот на капитали и възможност да се избегне данъчното облагане. Това е главно в търговията и услугите. На практика успешният български бизнес не създава ново обществено богатство, а само преразпределя такова. Като изключим собствената им ангажираност, тези фирми почти не създават работни места, нещо повече, избягват чрез система на временни договори да обезпечават малкото си наемни работници.

Прогресивността на тази група е безспорна, а причините за слабата й полезност за обществото не са в нея. Безразлична към идеологиите, но не и към интересите си тази социална група не може в момента да играе самостоятелна роля.

4. Интелигенцията - в България тя никога не е играла лидерска роля, като изключим краткия период 1987-1990 година. В момента тя е разслоена и индиферентна. Хуманитарната интелигенция е главният индикатор, зачинател на промени и от няколко месеца се наблюдава началото на процес, напомнящ дисидентското поведение от годините на тоталитаризма. Може да се очаква, че паралелно със силно антикултурната политика на СДС ще се формира ядро от най-добрата част на българската интелигенция, която може да оглави промяната. Затова са необходими минимални усилия да се разсее "синята магия” и предпоследния кандидат, готов да декларира "СДС или...”

5. Селото и селяните навлизат в поредния трагичен период от своята история. Досегашният "застоен упадък" се заменя пред очите ни от етап, белязан с разединение и криза.

Черти на тази криза са опитите за разграбване имуществото на ТКЗС, формирането на политически оцветени кооперации (враждуващи непременно за някои кооперативен обор), пълното изчерпване на последните ресурси от материали, торове, суровини и пр. Дефицитът от хора се допълва с дефицит на инициативи и единственото, което може да бъде в излишък, ще бъде спекулата със земя и запустяването на цели райони. Ударът върху селото ще е сравним само с този от периода на насилствената колективизация. Конфликтът между тъмносинята власт (искаща безусловно разформируване на кооперативите в угода на сенилно градско малцинство) и остатъците от енергични хора на село (които се обединяват в кооперации) вероятно няма да получи разрешение, но че може да "автархизира" селскостопанското производство и да обрече на продоволствен недоимък града - това е сигурно.

За нас селото - това е този, който живее и работи там. Подкрепата на честния труд и материалните интереси на селянина - това са инвестиции, от които може да печели цяла България.

/Пресслужба "Куриер"/

11:10:12
18.02.1992 г.

Редактори: Нина Гаврилова  
                       Любомир Йорданов
Технически изпълнител: Емилия Генадиева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1992 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!