18 октомври 1996


София, 18 октомври 1996 година
Брой 122 (1677)


София, 18 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО СЪОБЩЕНИЕ ЗА ПОДПИСАНО В СОФИЯ НА 15 ОКТОМВРИ 1996 Г. ПОЛИТИЧЕСКО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ И СЪТРУДНИЧЕСТВО В ПРЕДСТОЯЩИТЕ ПРЕЗИДЕНТСКИ ИЗБОРИ МЕЖДУ СТОЛИЧНИТЕ ГРАДСКИ ОРГАНИЗАЦИИ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ И БЪЛГАРСКА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛИ


Днес, 15 октомври /вторник/ 1996 г., Градските организации на Българска социалистическа партия /БСП/ и Българска партия Либерали в София подписаха политическо споразумение за взаимодействие и сътрудничество.

Споразумението предвижда съблюдаване на поетите на централно ниво ангажименти и съвместни действия в предизборната кампания на кандидатпрезидентската двойка на обединението "Заедно - за България!" Иван Маразов и Ирина Бокова.

Двете организации се споразумяха да се информират взаимно за постигнати договорености и поети ангажименти с други партии и обществени организации на територията на град София, както и да създадат предпоставки за по-нататъшно развитие на сътрудничеството между Българска партия Либерали и БСП.

София, 15 октомври 1996 г.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 18 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ "ПОЛИТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА И ПРЕЗИДЕНТСКИТЕ ИЗБОРИ ПРЕЗ ОКТОМВРИ 1996 Г." НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ СЪВЕТ НА КОНСТИТУЦИОНЕН ФОРУМ С ПРЕДСЕДАТЕЛ ПРОФ. НИКОЛАЙ ГЕНЧЕВ. Документът е адресиран до българската общественост и до средства за масова информация.


Политическата криза, разтърсила през последните години всички сфери на българския стопански, социален и културен живот, доведе страната до ръба на катастрофата.

Тази криза беше предизвикана от погрешната постановка на прехода от тоталитаризъм към демократично общество и пазарна икономика.

Състоялата се през 1989 г. кръгла маса даде ход на идеи и възгледи, които се оказаха или дълбоко асоциални, или практически неадекватни за българската действителност. Главното бе, че страната беше хвърлена в хаос, при отсъствието на реална власт и държавни гаранции за опазване националното достояние. Продължителното безвластие облагодетелства бившата номенклатура на Българската комунистическа партия /БКП/ и появилите се под шапката на Съюза на демократичните сили /СДС/ нови политически авантюристи, които съвместно започнаха системно да присвояват и изнасят в чужбина националния капитал и материалните богатства на страната, превръщайки прехода в крупно криминално престъпление.

Така за няколко години българската икономика беше разграбена и доведена до колапс. Рухна селското стопанство и индустрията, загубиха се много вътрешни и външни пазари. Господстващ принцип стана спекулата и безотговорното присвояване на материални ценности, улеснени от една неадекватна финансова система и банкова манипулация. Всичко това предизвика дълбока социална криза, която доведе огромното мнозинство от населението под екзистенц-минимума, неколкократно увеличи безработицата, изправи страната пред глад и мизерия, невиждана по размери в периода на новата история на България.

На фона на националната мизерия, непрекъснато задълбочавана и при всички правителства след 1989 година, се развихри широка престъпност и корупция, която постави гражданите и българското семейство в пълна несигурност. Появиха се сили и власти, неосветени от българското законодателство. Развихриха се страстите на грабеж и политически убийства. В България стана страшно и несигурно да се живее. Раждащото се гражданско общество беше притиснато от неконтролирани сили и оръжие, от корупция и несигурност.

Рухна материалната база на българската култура и образование. Поразена и разделена беше Българската православна църква. Секти и религиозни сдружения наводниха куртурната нива, сеят поквара и национално разединение. Българската нация, преживяла дълбоко разпадане през XX век, изпадна в състояние на парализа. Рязко спадна раждаемостта, рухнаха опорите на националната свяст - образованието и църквата, развихриха се съзнателно предизвикани от българската политика етнически и верски противодействия, изоставени бяха българите от чужбина.

През 1996 година стана ясно, че България се изправя пред погибел. В тази обстановка се насрочиха изборите за президент. Конституционен форум лансира своята отдавнашна теза за издигане на национална кандидатура, която да се ангажира с анулирането на партийните страсти, на политиката на национална деградация и държавно унищожение на България, да предложи нови идеи за изход от кризата и нормализиране на обществения живот в страната.

Меродавните политически сили - БСП и СДС, приеха привидно тази теза, но решиха, че могат да я използват като параван и да продължат и в бъдеще заедно унищожителната си дейност. Така фактически идеята на Конституционния форум беше изкористена. Увеличи се конфронтационният сблъсък при тайно сдружаване в асоциалните действия на водещите политически сили, които изключиха всякакви реални механизми за национално разбирателство, лансираха незначителни личности и политици за бъдещи президенти, за да запазят властта под диктата на своите централи и водачи, безспорно дискредитирали се с катастрофалните си за България действия.

Българското общество отново е изправено пред невъзможността да осъществи така желаната и необходима промяна и пред принудата да избира лица, неспособни да отговарят на националните интереси. Дълбоко затънало в икономическата и духовна криза, днес то е изправено и пред трагедията на една биологична криза. Този факт се осъзнава от значителна част от българския народ, която не може да се довери на никой от представените от политическите сили кандидати. И това е позиция, която всъщност не отстъпва по своята значимост на която и да е друга позиция.

Приемайки съдържателната страна на тази позиция, Конституционен форум предлага на своите привърженици и на всички българи, желаещи да се прекъсне фаталният кризисен цикъл на действащите сега политически сили, да обмислят следното:

1. Да откажат подкрепата на всички кандидати, независимо от коя страна на политическия полюс са те, тъй като нито един от тях не предлага програма, съобразена с реалните национални и държавни интереси.

2. Да се призове българското общество към историческа отговорност за бъдещето на страната и да се поиска от всеки българин да отхвърли съсипващата България политика на двуполюсния модел, изграден от безотговорни лица и фактори.

3. Да се сложи край на националното изхабяване чрез противоборство и да се извърши смяна на лицата, ограбващи България под прикритието на манипулирания вот на българския гражданин.

4. Да се осъществят сериозни политически реформи, които да осигурят на страната отговорно национално правителство, ред и законност, да се анулират неконституционните фактори и да се потърси отговорност от виновниците за националната катастрофа.

5. Да се организира национално допитване за превръщане на България в президентска република, с отговорно и неподвластно на политическия разврат правителство.

Българи! Дойде часът на разума. Спрете да подкрепяте унищожителите на България.

Крайно време е да се анулира фаталният за България двуполюсен модел, да се пратят в историята съзнателните унищожители на нова България от ляво и дясно.

Родолюбивата българска интелигенция трябва отговорно да поеме своя дълг за спасяване на Отечеството.

Не на политиката на унищожаване!

Не на сегашния сценарий на предстоящите президентски избори!

София, 11 октомври 1996 г.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 18 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЦЕНТРАЛНОТО РЪКОВОДСТВО НА БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН ФРОНТ ПО ПОВОД НА ПРЕДСТОЯЩИТЕ ИЗБОРИ ЗА ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКАТА


Българският национален фронт призовава българския народ да не участва в президентските избори на 27 октомври 1996 г. Решението ни е взето след преценка на положението в страната, качествата на предложените кандидати и характера и програмите на политическите сили, които са ги издигнали.

Катастрофалното положение, в което се намира България, налага радикални решения за бързото и качествено оздравяване на родните финанси и стопанство, политическа воля за запазване и отстояване на нашата независимост, възстановяването на реда и сигурността в страната и спешно вземане на мерки за преживяването на социално слабите слоеве от неселението.

Личностите, предлагани за президент, не отговарят на високите изисквания, които трябва да притежава българският държавен глава. Той трябва да бъде символ - обединител на нацията, а не партиен избраник, да представя достойно държавата ни пред света, без да бъде задължен или свързан с чужди сили, и да отговаря, като главнокомандващ на армията, за запазване на суверенитета на България.

Групировките, кандидатирали Маразов, Стоянов и Ганчев, са представени в сегашното Народно събрание, а една от тях управлява страната. Нито чрез своите действия като управляващи или в опозиция, нито чрез своите виждания и програми за бъдещето тези политически сили са показали държавна или политическа отговорност. До катастрофалното положение на България се стигна главно по времето на това Народно събрание, в което заседават същите тези, които сега издигат кандидати за президент: левицата с мнозинство в парламента и управляваща страната, СДС - Народен съюз - ДПС и БББ. Нито една от тези партии и групировки не могат да претендират за по-нататъшно участие в политическия живот след неразумните им действия във и вън от парламента, довели ни до сегашната катастрофа. ВСИЧКИ ПАРЛАМЕНТАРНИ СИЛИ НОСЯТ ВИНА ЗА СЕГАШНОТО СЪСТОЯНИЕ НА НЕЩАТА!

Спасителният изход за Родината /както обявихме в нашата Декларация от 21 май 1996 г./ е завръщането на Н.В. Симеон II и поверяване управлението на страната в ръцете на опитни и неизхабени политически лица. Те не могат да бъдат намерени всред тези, които обитават политическата сцена понастоящем.

Чрез неучастие в изборите народът ще покаже своето отвращение от зрелищата, поднасяни му всяка година от корумпирани, себични, негодни и изхабени политически некадърници. Ако гласувалите са по-малко от половината от броя на избирателите, има възможност да се предизвика конституционна криза. Изборите ще се смятат опорочени и недействителни. Народът ще може да наложи волята си без посредничеството и участието на сегашните корумпирани политици.

Неучастието в изборите означава отричане на сегашния режим на материална и нравствена мизерия и израз на желанието ни за по-добър и смислен живот: като човеци, българи и европейци.

София, 12 октомври 1996 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: д-р Никола Алтънков

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 18 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ДВИЖЕНИЕТО ЗА ВРЪЩАНЕ НА Н. В. СИМЕОН II И НА ДВИЖЕНИЕТО ЗА НАЦИОНАЛНО СЪЕДИНЕНИЕ ПО ПОВОД НА ПРЕДСТОЯЩИТЕ ИЗБОРИ ЗА ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКАТА


БРАТЯ И СЕСТРИ БЪЛГАРИ,
ГРАЖДАНИ НА БЪЛГАРИЯ,
СКЪПИ СЪНАРОДНИЦИ,

В навечерието сме на поредния опит чрез кандидатпрезидентски избори да се спаси обречеността на банкрутиралата републиканска система на държавно управление. 45-те болшевишки и 7-те измамнодемократични години показаха и доказаха пълната несъвместимост на червено-синьото републиканско кръвосмешение. Нищо "чисто" и нищо "свято" няма в настоящата република, защото "кръвта вода не става"! "Там, дето е текло, пак ще тече", защото 1265-годишният ханско-царскм ореол не можа и няма да може да бъде засенчен нито от сърпо-чуковата петолъчна емблема, нито ще бъде помрачен от конюнктурни плешиви безкоронни лъвове, натрапвани от амбулантни политикани! Трябва добре да се знае и помни, че когато великанът на българската национално-възрожденска революция Васил Левски е изрекал словата "За чиста и свята република", той се е ръководил само и единствено от желанието свободна и независима България да се предпази от бъдещ опекун султан и от бъдещи имперски амбиции и домогвания на нов "Дядо Иван", та ако ще той да е и Царя Освободител. Не случайно един от най-бележитите строители на Нова България и продължител на делото на Апостола Стефан Стамболов плати с живота си, за да опази независимостта на България и на българската царска корона.

Днес, когато сме доведени до непозната в цялата ни история тотална икономическа, социална, духовна и демографска разруха, имаме добрия шанс след този пълен крах на републиканизма да направим решителната крачка за възстановяване на генното ни и историческо статукво на 1265-годишната монархическа институция. Тази крачка означава в предстоящите кандидатпрезидентски избори да кажем: "Не!" на експеримента "република", като бойкотираме тези избори. Нека с недоверието си към оцветените конюнктурни опартизанени кандидат-президенти да потвърдим с решаващо над 50% мнозинство радостта и почитта си, с която посрещнахме царя на българите Симеон II! Нека нашето "Не!" за президент да бъде нашето "Да" за възстановяване на монархическата институция, за възстановяване на прерогативите на Симеон ІІ, Цар на българите! Сега имаме добрия шанс да помогнем човекът и личността Симеон II, посветил целия си изгнанически живот за каузата на България и доказал високата си ерудиция и всестранна подготвеност, да изпълни историческото си призвание като цар на българите.

Да живее Н. В. Симеон II, Цар на българите!

Да живее България и българският народ!

Съединението прави силата!

Бог е с нас! Ще успеем!

София, 13 октомври 1996 г.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 18 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ФЕДЕРАЦИЯТА НА СИНДИКАТИТЕ ОТ ВОЕННОПРОМИШЛЕНИЯ КОМПЛЕКС ПО ПРОБЛЕМИ НА ВПК. Документът е адресиран до министър-председателя, до министъра на промишлеността, до Комисията за национална сигурност в 37-ото народно събрание и до средства за масова информация.


УВАЖАЕМИ ГОСПОДА УПРАВЛЯВАЩИ,

Спонтанно възникналото социално напрежение и организираните протести на работещите във "ВМЗ" ЕООД и "ТРЕМА" ЕООД не са случайни. Те са плод на вашето отношение към доходоносния преди години комплекс.

Федерацията многократно сигнализираше, предупреждаваше и предлагаше диалог по проблемите във ВПК. В редица дружества не се изплащат редовно работните заплати и компенсациите. Постоянно се извършват съкращения на персонала. Няма сигурност за бъдещата съдба на работниците и специалистите от комплекса. Работните им заплати са по-ниски дори и от средната работня заплата за страната.

Подкрепяме протестите на работещите във ВПК. Исканията за цената на труда им и за гаранции за трудовата им заетост в бъдеще са справедливи и основателни.

Крайно време е, ако наистина сте загрижени за националната сигурност и икономиката на страната ни, да спрете разрухата в комплекса!

Работниците сами ще решат кога и как да използват последното средство за защита на интересите си - ефективните стачни действия, след като предложеният от федерацията конструктивен диалог не се приема от вас или не дава положителни резултати.

Сопот, 15 октомври 1996 г.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 18 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО ОТ СЪВЕТА НА ПРЕДСЕДАТЕЛИТЕ НА ОБЕДИНЕНИЕТО ЗА НАЦИОНАЛНИ И СИНДИКАЛНИ ГРАЖДАНСКИ ДЕИСТВИЯ /ОНСГД/ "ПРОМЯНА" ПО СИНДИКАЛНИ ВЪПРОСИ. Документът е адресиран до българската общественост, до председателя на Конфедерацията на независимите синдикати в България Кръстьо Петков, до президента на Конфедерацията на труда "Подкрепа" Константин Тренчев и до средства за масова информация.


УВАЖАЕМИ ГОСПОДА, СКЪПИ КОЛЕГИ,

Обръщаме се към вас, водени от дълбокото убеждение, че сегашната катастрофа, в която се намира България, изисква решителната реакция от страна на всички български демократични, граждански и политически обединения. Това разбиране ни мотивира да търсим и постигнем с вас на 13 октомври тази година принципно съгласие за общи синдикални и граждански действия, съгласувани и с Обединените демократични сили, за промяна на политическия и икономическия курс, наложен от парламентарното мнозинство и правителството на Българската социалистическа партия /БСП/. Вярваме, че тези действия могат да ни доведат до желаната цел само ако безкористно обединим усилията си.

Като пожелаваме искрено успех на организирания от вас утре протестен митинг, още веднъж настояваме за координиране на общата ни работа, за въздържане от едностранни акции и протести, които вместо исканата промяна биха обслужили само някои от кръговете на управляващата партия. Частичните акции няма да отговорят на обществения интерес и няма да възвърнат общественото доверие в синдикатите!

Призоваваме ви към единодействие!

София, 14 октомври 1996 г.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 18 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ И ПРОГРАМА /ЧАСТ ВТОРА/ НА БЪЛГАРСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ "ВРАБЧА 1". Документът е приет на 27 ноември 1993 г. и по решение на извънредното заседание на постоянния състав на съюза, проведено на 7 октомври 1996 г. в София, се предоставя за публикуване изключително на Пресслужба "Куриер" при Българската телеграфна агенция.


ГЛАВА III
НАЧИНИ И СРЕДСТВА ЗА ПОСТИГАНЕ НА ЦЕЛИТЕ

Чл.5 /1/ За изпълнение на посочените цели БЗНС "Врабча 1" извършва /в съответствие в чл.З, ал.2/ просветителска, политическа и съюзна дейност, при което използва всички установени и демократични, парламентарни, политически, икономически и обществени начини, форми и средства, като:

1. Укрепва съществуващите и образува нови земеделски дружби на БЗНС "Врабча 1", където няма такива.

2. Участва в управлението на държавата, самостоятелно или в съюз, блок или коалиция /в парламента или извън него/ с други български демократични, парламентарни и извънпарламентарни партии, организации и движения.

3. Взема участие и издига кандидати в законодателните, общинските и други представителни избори.

4. Съдейства и подпомага за образуването на земеделски кооперации, предприятия и други сдружения на земеделските собственици от страната като основа за развитието на всички клонове от селското и горското стопанство, леката, хранително-вкусовата, фармацевтичната и биотехнологичната промишленост.

5. Подпомага възстановяването на съществуващите читалища и фондовете за културна дейност към тях при съдействието на местните, общинските и областните настоятелства на БЗНС "Врабча 1" и съответните училищни управи.

6. Ратува, съдейства и подпомага за възраждане, самоуправление и неприкосновеност на Българската православна църква.


ГЛАВА IV
СТРУКТУРА

Чл.6 /1/ Организационната структура на БЗНС "ВраБча 1" се състои от местни земеделски дружби в селата и в градовете, обединени в общински и областни земеделски дружби.
/2/ Основна структурна единица на БЗНС "Врабча 1" е местната земеделска дружба.


МЕСТНИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ДРУЖБИ

Чл.7 /1/ Местни земеделски дружби на БЗНС "Врабча 1" могат да се образуват във всяко село или град. За образуването на местна земеделска дружба са необходими най-малко 10 /десет/ души. По изключение се образуват дружби и от 5 /пет/ души.
/2/ По правило земеделците от едно село или град образуват една селска или градска местна земеделска дружба. В големите градове според броя на общините им се образуват по няколко градски местни земеделски дружби.
/3/ Местните земеделски дружби на БЗНС "Врабча 1" се ръководят по съюзния устав или по устави, изработени според местните условия и непротиворечащи на съюзния устав.

Чл.8 /1/ Всяка местна земеделска дружба на БЗНС "Врабча 1" се управлява от настоятелство, избрано от общото събрание на дружбата и състоящо се от председател, секретар, касиер-деловодител и двама съветници. Дружби, състоящи се от петима членове, избират само председател и касиер.
/2/ Настоятелството се избира за срок от една година. Изборите за настоятелство се провеждат всяка година през месец януари /третата седмица от месеца/ в съботен или неделен ден.
/3/ Настоятелството на местната земеделска дружба има следните задължения:
     1. Пази, поддържа и следи за интересите на БЗНС "Врабча 1", в това число се произнася по всички въпроси от политически, стопански и правно-юридичиски характер, засягащи интересите на дружбата и съюза.
     2. Организира дейността на дружбата, насрочва, организира и провежда редовни и извънредни заседания на дружбата, като за целта свиква общото събрание.
     3. Привежда в изпълнение решенията, взети от Общото събрание и от висшестоящите съюзни органи.
     4. Заседава най-малко един път месечно, а ако се наложи и по-често.
     5. Събира членския внос.

Чл.9 /1/ Всяка местна земеделска дружба избира измежду членовете си /на общо събрание/ контролна комисия, състояща се от председател и двама членове.
/2/ Контролната комисия се избира за срок от една година в същия ден и при същите условия като настоятелството.
/3/ Контролната комисия има следните задължения:
     1. Съблюдава за спазване устава на БЗНС "Врабча 1".
     2. Следи и контролира за точното и навременно изпълнение на решенията, взети от общото събрание на дружбата и от висшестоящите съюзни органи.
     3. Разглежда и се произнася по жалби и сигнали на дружбени членове или по нареждане на висшестоящи органи, като за взетите решения докладва пред настоятелството, общото събрание на дружбата и пред органа, наредил проверката.
     4. Предлага нарушителите за наказание /пред общото събрание/.
     5. Следи и проверява за разпределението на бюджета на дружбата, за постъпленията и за разходите на дружбената каса, както и за стопанисването на дружбеното имущество.
     6. Изготвя годишен отчет за дейността си и го представя в писмен вид на общинската контролна комисия.
     7. Заседава най-малко един път месечно, а когато се наложи - по често.

Чл.10 /1/ Върховен орган на всяка местна земеделска дружба на БЗНС "Врабча 1" е нейното общо събрание. То се състои от председателя и членовете на дружбеното настоятелство, председателя и членовете на контролната комисия и всички редовни членове на дружбата.
/2/ Общото събрание на местната земеделска дружба има следните права и задължения:
     1. Избира настоятелство и контролна комисия на дружбата, както и прави промени или променя изцяло състава им преди изтичане на техния мандата.
     2. Приема отчетите на настоятелството и на контролната комисия.
     3. Приема, наказва и изключва членове на дружбата.
     4. Избира пратеници на местната дружба за общото събрание на общинската дружба, по един на всеки десет членове от дружбата.
     5. Издига един кандидат за върховен съюзен съветник.
     6. Избира делегати за конгреса, по един на всеки десет членове от състава на дружбата.
     7. Издига кандидати от името на БЗНС "Врабча 1" за общинските органи на управление.
     8. Поставя, обсъжда и се произнася по всички въпроси, отнасящи се до дружбата, населеното място и БЗНС "Врабча 1".

Чл.11 /1/ Местните земеделски дружби на БЗНС "Врабча 1" провеждат по едно заседание през месеците септември, октомври, ноември, декември, януари, февруари, март и април /четвъртата седмица от всеки месец/ и едно заседание общо за месеците май, юни, юли, август на дата, определена от настоятелството.
/2/ Местните земеделски дружби на БЗНС "Врабча 1" провеждат извънредни заседания всякога, когато е необходимо.


ОБЩИНСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ДРУЖБИ

Чл.12 /1/ Всички местни земеделски дружби на територията на една община образуват общинска земеделска дружба на БЗНС "Врабча 1".
/2/ Всяка общинска дружба на БЗНС "Врабча 1" се управлява от общинско настоятелство, избрано от общото събрание на дружбата и състоящо се от председател, заместник-председател, секретар, касиер-деловодител и трима съветници.
/3/ Общинското настоятелство се избира за срок от една година. Изборите за общинско настоятелство се провеждат всяка година през месец февруари /четвъртата седмица/ в съботен или неделен ден.
/4/ Общинското настоятелство има следните задължения:
      1. Изпълнява всички задължения и има правата на местните настоятелства.
      2. Подпомага дейността на местните земеделски дружби на територията на общината и осъществява връзките с висшестоящите съюзни органи.
      3. Провежда редовни заседания най-малко два пъти месечно /първа и трета седмица/, а извънредни - по всяко време.
      4. Представя БЗНС "Врабча 1" на територията на съответната община като:
          а/ Защитава интересите на съюза пред общинските и държавните органи на управление.
          б/ Прави срещи и по нареждане на висшестоящите съюзни органи осъществява контакти с други политически сили.
          в/ Ръководи и организира дейността на съюза по време на избори.

Чл.13 /1/ Всяка общинска дружба на БЗНС "Врабча 1" избира измежду членовете си и за срок от една година общинска контролна комисия, състояща се от председател, секретар и трима членове.
/2/ Общинската контролна комисия се избира едновременно с общинското настоятелство /в същия ден и при същите условия/.
/3/ Общинската контролна комисия:
     1. Изпълнява всички задължения и има правата на местната контролна комисия.
     2. Контролира дейността на местните земеделски дружби и контролни комисии.
     3. Изготвя годишен отчет за дейността си и го представя в писмен вид пред Областната и Централната контролна комисия.
     4. Заседава най-малко един път месечно, а когато се наложи - по всяко време.

Чл.14 /1/ Върховен орган на всяка общинска земеделска дружба е нейното Общо събрание. То включва: председателя и членовете на общинското настоятелство и общинската контролна комисия и пратеници на местните земеделски дружби, избрани по един на всеки десет членове.
/2/ Общото събрание на общинската дружба:
     1. Избира общинско настоятелство и общинска контролна комисия, както и прави промени или подменя изцяло състава им преди изтичане на техния мандат.
     2. Приема отчетите на общинското настоятелство и общинската контролна комисия.
     3. Избира един представител на общинската дружба за състава на областното настоятелство.
     4. Определя кандидата на общината за върховен съюзен съветник и издига кандидатурата му пред общото събрание на областта.
     5. Издига кандидат за Управителния съвет на БЗНС "Врабча 1".
     6. Предлага и утвърждава кандидати на БЗНС "Врабча 1" за общинските и държавните органи на управление.
     7. Обсъжда и взема решение по въпроси от обществено-политически, общински и общодържавен характер.

Чл.15 /1/ Общинските дружби на БЗНС "Врабча 1" провеждат редовни заседания два пъти в месеца /втора и четвърта седмица/ в съботен или неделен ден, а извънредни - когато е необходимо.
/2/ Всеки път, когато се провеждат редовни и извънредни заседания на общинската дружба, се събира нейното Общо събрание.


ОБЛАСТНИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ДРУЖБИ

Чл. 16 /1/ Всички общински дружби, намиращи се на територия, определена от Конгреса или от Върховния съюзен съвет, образуват областна дружба на БЗНС "Врабча 1".
/2/ Областните дружби на БЗНС "Врабча 1" имат за седалища градовете София, Враца, Ловеч, Русе, Варна, Сливен, Стара Загора, Пловдив, Гоце Делчев и Видин.
/3/ Всяка областна дружба на БЗНС "Врабча 1" се управлява от настоятелството, избрано от Общото събрание на дружбата и състоящо се от председател, заместник-председател, двама секретари, касиер-деловодител, заместник-касиер, четирима съветници и членове - по един от всяка община.
/4/ Областното настоятелство се избира за срок от две години. Изборите се провеждат на всеки две години през месец март /четвърта седмица/ в съботен или неделен ден.
/5/ Областното настоятелство:
       1. Изпълнява всички задължения и има всички права на настоятелствата на общинските и местните земеделски дружби.
       2. Подпомага дейността на общинските и местните земеделски дружби на територията на областта.
       3. Представя БЗНС "Врабча 1" на територията на областта, като:
          а/ извършва стопанска дейност от името на съюза;
          б/ посредничи при осъществяване на търговски връзки на земеделските стопани от областта и предоставя необходимата им за това информация;
          в/ образува към областните центрове бюра по труда, предлагащи сезонна и почасова работа към земеделските кооперации и общините за ученици, студенти и безработни.
       4. Събира членски внос от общинските и местните земеделски дружби и го разпределя за съюзната каса и областта, като:
          а/ подпомага с финансови средства земеделските кооперации на територията на областта;
          б/ дарява и участва с финансови средства в реставрацията на съществуващите и строежа на нови православни църкви;
          в/ осигурява средства и изпраща на обучение във висшите и професионалните училища в страната и в чужбина млади съюзни членове;
          г/ предоставя средства и участва с работна сила в строежа на обекти от областно и държавно значение.
       5. Провежда редовни заседания най-малко един път в месеца, а извънредни - по всяко време.

Чл.17 /1/ Всяка областна дружба на БЗНС "Врабча 1" избира /на Общо събрание/ измежду членовете си Контролна комисия, състояща се от председател, заместник-председател, секретар и шестима членове.
/2/ Областната контролна комисия:
       1. Изпълнява всички задължения и има всички права на общинските и местните контролни комисии.
       2. Контролира, подпомага и ревизира дейността на местните и общинските земеделски дружби и контролни комисии.
       3. Представя на всеки четири месеца пред областното настоятелство отчет за финансово-счетоводната и стопанската дейност на дружбите и структурите на БЗНС "Врабча 1" на територията на областта.
       4. Представя пред Централната контролна комисия годишен отчет за дейността на контролните комисии на територията на областта.
       5. Заседава най-малко един път месечно, а когато се налага по-често.

Чл.18 /1/ Върховен орган на всяка областна дружба на БЗНС "Врабча 1" е нейното Общо събрание. То се състои от председателя и членовете на областното настоятелство и областната контролна комисия, председателите на общинските дружби и общинските контролни комисии и по един представител на всяка местна земеделска дружба от територията на областта.
/2/ Общото събрание на областната дружба:
       1. Избира областното настоятелство и областна контролна комисия, както и прави промени или подменя изцяло състава им преди изтичане на техния мандат.
       2. Приема отчетите на областното настоятелство и на контролната комисия.
       3. Избира членове на Управителния съвет на БЗНС "Врабча 1".
       4. Избира членове на Върховния съюзен съвет.
       5. Избира един член от областта за Централната контролна комисия.
       6. Утвърждава кандидатите на съюза за областните и държавните органи на управление в съответната област.
       7. Издига кандидат-депутати и оформя предизборните листи на съюза при парламентарни, общински и други представителни избори.
       8. Обсъжда и взима решения по всички въпроси от регионален, съюзен и държавен характер.

Чл.19 /1/ Областните дружби на БЗНС "Врабча 1" провеждат редовни заседания най-малко два пъти в годината /на всеки шест месеца/, а извънредни - по всяко време.

Забележка: Общите събрания, настоятелства и контролните комисии на земеделските дружби /областни, общински и местни/ от организационната структура на БЗНС "Врабча 1" се наричат по смисъла на този устав:

Върховни органи на земеделските дружби - общите събрания на областните, общинските и местните земеделски дружби.

Управителни органи на земеделски дружби - настоятелствата на областните, общинските и местните земеделски дружби.

Контролни органи на земеделските дружби - контролните комисии на областните, общинските и местните земеделски дружби.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 18 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОГРАМА /ЧАСТ ВТОРА/ "ЗА ИЗГРАЖДАНЕ И РАЗВИТИЕ НА СИСТЕМАТА ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДО 2015 ГОДИНА" НА НАЦИОНАЛНО ОБЕДИНЕНИЕ НА СПЕЦИАЛИСТИТЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ "ЗАЕДНО - ЗА БЪЛГАРИЯ!"


ИЗГРАЖДАНЕ И РАЗВИТИЕ НА СИСТЕМАТА ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ПЕРИОДА ДО 2000 ГОДИНА
/КРАТКОСРОЧЕН ПЛАН/

Периодът до 2000 година ще се характеризира:

- във вътрешнодържавен план - от дълбоката криза, която вече седем години властва във всички сфери на общественополитическия живот в страната;

- в регионален план - от новите балкански реалности, създадени след подписването на Дейтънските споразумения, както и от необходимостта да се търсят действителни гаранции за мира и сигурността на Балканите;

- в европейски и глобален мащаб - от процеса на преразпределение на сферите на влияние между съществуващите и новопоявяващите се геополитически центрове.

През последното десетилетие на XX век светът навлезе в ново състояние на междудържавните отношения. В условията на преодоляване на конфронтацията, породена от идеологическото противостояние, на разширяване на взаимното доверие и партньорството във военната област, на съкращаване на ядрените и конвенционалните арсенали на страните отслабна опасността от световна ядрена война. Приоритетно значение за предотвратяването на войните и военните конфликти все повече придобиват политикодипломатическите, международноправните, икономическите и други невоенни средства, колективните действия на световната общност по отношение на заплахите за мира и актовете на агресия.

Същевременно премахването на биполярния модел с неговото възпиращо действие отприщи лавина от локални кризи, етнически, религиозни и териториални спорове, вътрешни и междусъседски въоръжени конфликти.

В тези условия главните рискови фактори за националната сигурност на Република България са следните:

1. Наред с Русия и САЩ в света се появиха нови геостратегически полюси - ЕС, Китай, Индия, Япония и др. Динамиката на взаимодействието между тях и занапред ще оказва все по-голямо влияние върху формирането на новите световни и регионални структури за сигурност. В същото време в Съвета за сигурност на ООН се запазва привилегированото положение на пет страни, две от които - Великобритания и Франция, не могат да претендират за ролята на велики държави в ущърб на Германия, Индия, Япония и др.

2. Смяната на двуполюсния с многополюсен модел не намали, а още повече задълбочи разрива в икономическото развитие на различните страни и на благосъстоянието на народите им. Напрегнатата икономическа ситуация породи стремеж към разрешаване на проблемите по силов път. Още повече, че в близкото минало такава практика се използваше широко от икономически развитите страни и даваше нелоши резултати.

3. Военностратегическият паритет, на чиято основа бяха сключени всички договори за разоръжаване, вече не съществува. Организацията на Варшавския договор и СССР се разпаднаха, а редица организации, които влизаха в състава им, се ориентират към встъпване в НАТО. Същевременно заявленията за реформиране на НАТО от военнополитически в политиковоенен съюз все още не са получили реални измерения. Това повишава напрежението между Русия и страните - членки на НАТО, и пречи на процеса на установяване на взаимно доверие във военната област.

4. Процесът на разоръжаване засегна само Европа. Същевременно в редица региони надпреварата във въоръжаването се запазва. Особено опасна е тази тенденция за Близкия и Средния изток и Югоизточна Азия, където след 2010 г. ще живее почти половината от човечеството. Това неизбежно ще направи нетърпими проблемите на пренаселеност, икономическата неразвитост, деградацията на околната среда, недостатъка от продоволствие и питейна вода.

Оръжията за масово поразяване вече не са монопол на държавите от ядрения клуб. Големи и малки диктатори се стремят към използването им като инструмент за силов натиск във външната политика.

5. Националните и религиозните проблеми все по-често водят до силова борба, която не отговаря на действителните интереси на народите. В тези условия "демократичните държави" си присвояват правото да налагат със сила своите разбирания за демокрация на "недемократичните режими".

За гаранти на сигурността се натрапват съществуващите военнополитически съюзи, породени от блоковите отношения в миналото.

6. Заплахата от агресия затруднява и без това сложния отказ от блокови подходи. Твърдението, че в съвременния свят липсват явни врагове, не променя факта, че военното строителство в редица страни се основава на силови модели за гарантиране на колективната сигурност. Съществуващите военнополитически структури като НАТО и ЗЕС служат на колективната, а не на международната сигурност. В същото време СССЕ и ООН все още са прекалено аморфни и не притежават действени механизми и инструменти за военнополитическо въздействие.

В регионален план всички посочени рискови фактори имат своите балкански измерения. Те могат бързо и независимо от Република България да прераснат в непосредствена заплаха за националната й сигурност:

1. В условията на глобален безпорядък в света извън контрол на Балканите се кръстосват националните интереси на великите сили, които най-често не отчитат интересите на балканските държави. Особено опасен е стремежът на САЩ да използват региона с цел да компенсират намаляващото си военно присъствие в Централна и Западна Европа и като потенциал за противодействие на засилващия се ЕС.

2. Силно въздействие върху Балканите оказва развитието на обстановката в съседните региони - Близкия и Средния Изток, Черноморския басейн, Средноземноморието, Активизират се регионални сили, използващи ислямизма като идеология на своята политика. Съществуващата доскоро линия, която разделяше "демократичния" Запад от "комунистическия" Изток, ускорено се заменя от нова - между християнския Север и ислямския Югоизток. С помощта на исляма на Югоизток активно се консолидират три регионални сили: ислямският фундаментализъм, умереният арабски ислямизъм и пантюркизмът.

3. В условията на военните дисбаланси на Балканите, създадени в резултат на Договора за обикновените въоръжени сили в Европа и разпадането на Организацията на Варшавския договор и на СССР, в ход е ускореното превъоръжаване и довъоръжаване на южните съседки на Република България - Турция и Гърция. Значителни оръжейни арсенали натрупаха воюващите до неотдавна на територията на бившата СФРЮ страни. Особена опасност крие фактът, че балканската надпревара във въоръжаването протича в условията на политическата и икономическата дестабилизация и възраждането на традиционните за региона междудържавни проблеми, съществували в началото на века.

4. Националните и религиозните проблеми пречат на цивилизованото приобщаване на балканските народи към общоевропейските норми на държавно поведение и междусъседско общуване. Широкомащабната война на територията на бившата СФРЮ, Кипърският проблем и гръцко-турското съперничество в Егейско море показаха неефективността на ООН и ОССЕ и неспособността им да въздействат върху обстановката в региона. Същевременно двойните стандарти, прилагани от САЩ и НАТО, ангажирали се с възстановяването на мира и стабилността на Балканите, още повече изостриха противоречията между страните и насърчават толерираните от евроатлантическите сили държави да търпят силови решения.

5. Неефективността на международните и европейските организации и липсата на балкански структури, които да гарантират сигурността в региона, подклаждат борбата за надмощие между балканските държави. Най-активен от регионалните сили е пантюркизмът, намиращ опора в определени влиятелни среди и организации в Турция /там беше съставено правителство, доминирано от ислямските фундаменталисти/. Получила значителни политически и икономически дивиденти от ирано-иракския конфликт и от войната в Персийския залив, Турция концентрира вниманието си върху мюсюлманските райони в бившата СССР и на Балканите, с цел да се превърне в икономически и политически център с ключови позиции в района. Доминираната от Турция Черноморска зона трябва да се превърне в мост между ЕС и ислямския свят, като повиши стратегическата роля на Турция.

Във вътрешен план Република България осъществява преход към утвърждаване на демократична форма на държавно управление, чието главно съдържание са: установяването на гражданско общество; изграждане на правова държава, основана на разделението на властите; развитие на социално ориентирано пазарно стопанство. В условията на прехода основните вътрешни фактори, застрашаващи националната сигурност на Република България, са следните:

1. Разделението на властите се съпровожда вече седма година с противопоставянето им. Това не само спъва реформите в обществото, но и систематично руши международния авторитет на държавата. Особено опасна е тенденцията да се представя това противопоставяне като естествено състояние на взаимоотношенията между властите, доминирани от различни политически сили. Запазват се авторитарните рефлекси в поведението на "демократични държавници", които са готови да жертват интересите на нацията и националната сигурност за постигане на теснопартийни и дори на свои лични интереси.

Независимостта на съдебната власт се превърна в некомпетентност и узаконена безотговорност.

2. Многопартийната политическа система, оформила се в Република България, всъщност не е плуралистична политическа система. В обществото не само се запазва, но още повече се задълбочава нетърпимостта към противното политическо мнение. Дори в националните институции няма нагласа за възприемане на полезни предложения от противоположната страна. Всичко това пречи на постигането на национално съгласие по редица съдбоносни за развитието на държавата проблеми.

3. През последните седем години се осъществяваше целенасочено разграждане на националното стопанство в интерес на трети страни.

Необмислената конверсия на промишлеността, съчетана с отказа от традиционни пазари в "недемократични държави", закриването на конкурентоспособни производства и дъмпинговото допускане на вътрешния пазар на нискокачествени вносни стоки увеличиха икономическото и технологичното изоставане на Република България от промишлено развитите страни.

Съзнателното забавяне на процеса на приватизацията доведе до неконтролирано от държавата натрупване на спекулативен частен капитал.

ТКЗС не бяха заменени с ефективна форма на стопанисване на земята. Мудната поземлена реформа и престъпните действия на ликвидационните съвети нанесоха значителни загуби на българското селско стопанство. Българската селскостопанска продукция се измества на пазара от вносни продукти. Тази разрушителна политика, провеждана през 1991-1992 г., през 1996 г. доведе до зърнената и фуражната криза.

Неравноправните взаимоотношения на Република България с международните финансови институции доведоха до огромна финансова задълженост, инфлация и значителни трудности по обслужването на външния дълг. Увеличи се износът на капитали от страната и опитите за финансовата й дестабилизация за осъществяването на крупни валутни спекулации. Всичко това предизвика непознато досега явление - банковата криза.

Недооценяването на икономическия фактор доведе до разрушаването на структурите за икономическо и научнотехническо разузнаване и контраразузнаване. Това позволи да бъдат предприети активни действия за дестабилизиране на вътрешния ни пазар и за изместването ни от външните ни пазари.

4. Икономическата криза повиши социалното напрежение в обществото.

Голямата безработица, снижаването на реалните доходи и ниското жизнено равнище на по-голямата част от населението е рисков фактор за проява на крайни форми на гражданско недоволство. Населението е лишено от редица важни социални придобивки: гарантирано право на труд; безплатно образование; безплатно медицинско обслужване. Все по-отчетливо се оформят две класи: на едрите частни собственици и на наемния труд. Задълбочаването на различията между тях неминуемо ще доведе до появата на класова борба и изострянето й.

Разширява се социалната база на масовата и организираната престъпност. Ниската степен на разкриваемост и почти пълната безнаказаност на престъпленията прави страната привлекателна както за международните престъпни организации, така и за различни мошеници и авантюристи. Дестабилизиращият ефект на тази тенденция върху националната сигурност и социалния мир показа рухването на пирамидалните финансови структури.

Социалната нестабилност в съчетание с икономическите и политическите сътресения в обществото доведоха до разрастване на административната, стопанската и политическата корупция в страната.

Страната е изправена пред реалната опасност от създаване на престъпно общество, при което престъпните структури се легитимират в официалните икономически и държавни структури.

Борбата с престъпността се превърна в първостепенен въпрос за запазване на българската държавност.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *


ПРИЛОЖЕНИЕ

ИЗБОРИ ЗА ПРЕЗИДЕНТ И ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ - 1996 ГОДИНА


София, 18 октомври - Следва предоставеният за разпространение изключително от Пресслужба "Куриер" при БТА пълен текст на:

ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ

РЕШЕНИЕ
N 100/14 октомври 1996 г.


На основание чл.10н, ал.1, т.1, във връзка с чл.10н, ал.1, т.3, чл.11д, ал.1 и 2 от ЗИПВР, чл.48 от ЗИНПОСК Централната избирателна комисия

РЕШИ:

Решенията на избирателните комисии могат да се обжалват от регистрираните за участие в изборите на 27.10.1996 г. кандидати за президент и вицепрезидент, упълномощени представители на партиите, коалициите и инициативните комитети, регистрирали кандидати за президент и вицепрезидент по реда и при условията по ЗИПВР.

При нарушаване реда за провеждане на предизборната кампания по БНТ и БНР регионалните телевизионни центрове, радиостанции, общинските и местните радиовъзли жалби могат да подават само регистрираните кандидати за президент и вицепрезидент и техните застъпници.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойчо Панев

СЕКРЕТАР: Хараламби Анчев

/Пресслужба "Куриер"/


[реклама на БТА]


--------------------------------------------------------------------------------------------
Бюлетинът е приключен редакционно на 15 октомври 1996 година


Главен редактор: Любомир Йорданов
Заместник-главни редактори: Емилия Димитрова и Йорданка Ненова
Редактори: Лилия Томова - деж. ред., Нина Гаврилова
Комплексна обработка: Издателски комплекс - БТА


БТА - Редакция "Справочна информация"


Copyright © Пресслужба "Куриер", 1996 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително.