София, 19 декември 1991 година
       Брой 249 (524)

Ръководител Пресслужба "Куриер"

Стефан Господинов

София, 19 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ БЪЛГАРСКИТЕ ИЗБИРАТЕЛИ НА Д-Р ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ - КАНДИДАТ ЗА ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.

УВАЖАЕМИ СЪНАРОДНИЦИ,

В резултат от разпадането на комунистическата система в Централна и Източна Европа, както и вследствие на по-общите промени в Европа и света, се оказваме изправени пред уникална ситуация, когато за първи път от десетилетия ние, българите, имаме възможност:

- да заемем своето естествено и достойно място сред народите на Европа като неделима част от европейското стопанство, европейската култура и цивилизация;
- да провеждаме самостоятелна и независима външна политика, съобразена единствено с нашите национални интереси, с принципите и нормите на международното право;
- да гарантираме своята национална независимост и държавен суверенитет, без да има нужда да се обвързваме фатално с една определена велика сила и да ставаме неин сателит, нито пък да търсим покровителство на военни блокове;
- да извършим радикални политически и икономически реформи, които ще утвърдят в България трайно принципите и институциите на парламентарната демокрация и пазарната икономика;
- да върнем на българските граждани сигурността, самочувствието и човешкото достойнство, като им възстановим насилствено отнетата от предишния режим собственост, за да създадем по такъв начин реалните материални и духовни предпоставки за възраждането на българската нация.

Като имам предвид тези редки възможности, които историята ни предлага, както и опита си на този пост в продължение на повече от година, като кандидат за президент аз се ангажирам:

1. Да се боря за най-строго спазване на принципа на разделение на властите, без което реалният демократичен процес е невъзможен, а демокрацията става илюзия.

2. Да използвам всички свои пълномощия, които конституцията ми дава, за да укрепвам обществения ред и законността в страната. Да направя всичко възможно, щото съдът, прокуратурата, следствието и полицията да поемат своите отговорности в борбата срещу престъпността, корупцията, спекулата и беззаконията.

3. Да отстоявам независимостта и престижа на президентската институция като надпартийна и закриляща честта и достойнството на всички граждани на републиката, на целия български народ.

4. Да отстоявам основните човешки права и свободи на всеки български гражданин независимо от неговата етническа или верска принадлежност, включително и правото му да развива своята самобитност и култура.

5. Да поставя началото на нова, разгърната национална политика, насочена към възстановяване на демографския баланс на България и преди всичко към запазване на генетичния фонд на нацията с основно ударение върху положението на жената майка, децата и младите семейства; с диференциран подход към проблемите на отделните етнически и религиозни групи, вплетени в цялостната и неделима плът на нацията; със специално внимание към българите, живеещи в чужбина.

6. Да използвам престижа на президентската институция за запазване на социалния мир в страната чрез улесняване на постоянните контакти и преговори между синдикатите и правителството, чрез съдействие за ускорено провеждане на икономическите реформи, преструктуриране на икономиката, насърчаване на частния бизнес, откриване на нови работни места, защита на социално слабите и безработните, чрез привличане на чуждестранни инвестиции за съживяване на производството.

7. Да работя за екологичната сигурност на страната, за решаването на тежките екологични проблеми и за осигуряването на записаното в конституцията право на гражданите на здравословна и благоприятна околна среда.

8. Да укрепвам гражданския мир, който освен условията на социалната стабилност и социалния мир, включва в себе си още изискването за спазване на законите, за нормална работа и нормални взаимоотношения между главните държавни институции; толерантни отношения между политическите сили както в парламента, така и извън него; отношения на търпимост и сътрудничество между етническите групи, които влизат в състава на днешната българска нация.

9. Да осигурявам външни гаранции за националната сигурност и териториалната цялост на страната, като запазвам главните приоритети на нашата нова външна политика.

- интегриране на България в основните европейски структури като Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа, Съвета на Европа, Европейската общност, НАТО и активно сътрудничество с тях;
- двустранни договори за широкомащабно сътрудничество с големите европейски държави като Германия, Франция, Италия, Русия, Украйна и пр.;
- двустранни договори с нашите непосредствени съседи - Гърция, Румъния, Турция и др.;
- поддържане на активни връзки със САЩ, които винаги са насърчавали демократичните процеси в Република България и са й осигурявали подкрепа в международните институции.

10. Да работя за създаването на необходимите военни гаранции за националната сигурност на страната, като съдействам за:

- извършването на такава реформа в българската армия, която да я направи съвременна, добре въоръжена, високо професионална, добре платена, способна сама да защитава границите на страната;
- организирането на разгъната система за обучение и преквалификация на нашите офицерски кадри във военните академии на страните от НАТО;
- осъществяването на такъв тип сътрудничество между нашата отбранителна промишленост и военнопромишления комплекс на развитите западни страни, което ще позволи да сближим нашите военни стандарти и образци с тези на НАТО, за да можем впоследствие да поемаме изгодни за нашата страна поръчки.

11. Да направя всичко възможно, за да се запази междунардният престиж на България като остров на социалната и политическа стабилност на Балканите - едно качество, което поради нейното особено геополитическо положение на страна, намираща се в центъра на Балканския полуостров, и предвид трагичното развитие на събитията в Югославия и други съседни страни, ще придобива все по-голяма и по-голяма стойност. Всичко това ще извисява авторитета на нашата родина пред международната общественост като една мирна, достойна, демократична и просперираща държава.

СКЪПИ СЪНАРОДНИЦИ,
да си помагаме, да търсим това, което ни обединява, да работим заедно!

Аз вярвам във вас! Повярвайте и вие в себе си - ще успеем!

18 декември 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 19 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОТОКОЛ ОТ ЗАСЕДАНИЕТО НА КОМИСИИТЕ НА БЪЛГАРСКИ ЗАМЕДЕЛСКИ НАРОДЕНСЪЮЗ (ЕДИНЕН) И БЪЛГАРСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ - НИКОЛА ПЕТКОВ ЗА ЕДИНСТВО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ СИЛИ.

Допълнения към протокола от 11 ноември 1991 година, направени на Управителния съвет на БЗНС - Никола Петков.

На заседанието, проведено на 11 ноември 1991 година, на комисиите за единство на земеделските сили се разгледаха въпросите за дейността на ръководствата на БЗНС със седалище ул. "Янко Забунов" N 1, за периода 1945 - 1989 година.

A. Участие в управлението на страната на всички нива като съюзник на БКП.

Б. Дейността на политическите ръководства на БЗНС - ул. "Янко Забунов" N 1 при разтурването и репресиите срещу БЗНС със секретар Никола Петков и неговите поделения (Български земеделски младежки съюз, Академичен земеделски съюз, женски секции и други).

B. Ролята на БЗНС - ул. "Янко Забунов" N 1 при ликвидирането на частното земеделие и насилствената болшевишка колективизация, довела до обезлюдяване на българското село.

Г. Извършените от Петър Танчев и неговото обкръжение престъпления спрямо Земеделския съюз и България.

Д. Пълнотата на обявените от БЗНС и БЗНС (е) списъци за конкретните виновници и действалата и действащата номенклатура.

Е. Осъществяването на т.нар. процес на обединение през лятото на 1991 година.

Допълнение:

Комисиите констатираха, че за неосъщественото обединение през 1990 година на двата земеделски съюза причината е решението от 6 април 1990 година на Управителния съвет на БЗНС - ул. "Янко Забунов" N 1, с което се отхвърли решението на двете контактни групи.

След станалите разисквания комисиите решиха:

1. Отчитат и осъждат вината на ръководствата на БЗНС - ул. "Янко Забунов" N 1, за:

а) участието в управлението на страната на всички нива като съюзник на БКП.

б) вината на политическите ръководства на БЗНС - ул. "Янко Забунов" N 1 за разтурянето и репресиите срещу БЗНС със секретар Никола Петков и неговите поделения (допълнение), както и за процеса на т.нар. "приобщаване".

Двете комисии считат за целесъобразно да се изготви и публикува пълен списък на онези ръководни дейци от всички нива в БЗНС - ул. "Янко Забунов" N 1, които активно са участвали в моралните и физическите насилия над намиращите се в затворите и лагерите (и извън тях) земеделци от БЗНС (обединен) със секретар Никола Петков, с цел да ги принудят да се откажат от своите земеделски антикомунистически убеждения, наричащи всичко това "приобщаване към народната власт".

За тази цел комисиите предлагат на Постоянното присъствие на БЗНС - Никола Петков и Постоянното присъствие на БЗНС - единен да изградят съвместна комисия, която да започне незабавно работа.

в) вината за ликвидиране на частното земеделие и за насилствената болшевишка колективизация, довело до обезлюдяване на българското село.

ДОПЪЛНЕНИЕ:
Препоръчват на местните земеделски дружби при провеждането на общите обединителни събрания да прецизират конкретното участие и вината на сдружените земеделци за ликвидирането на частното земеделие и насилствената болшевишка колективизация и решат целесъобразността от по-нататъшното им членство в Земеделския съюз.

Списъците на изключените от Земеделския съюз на това основание да бъдат изпратени в специално образуваната Комисия за вината.

г) вината за извършените престъпления от Петър Танчев и неговото обкръжение спрямо Земеделския съюз и България.

ДОПЪЛНЕНИЕ:
Комисиите предлагат в срок до 30 ноември 1991 година на постоянните присъствия на двата съюза да образуват експертна група от по двама представители от двата съюза за сезиране на главна прокуратура на Република България за образуване дело срещу Петър Танчев и неговото обкръжение.

2. Отчитат като непълни обявените от ръководствата на БЗНС - ул. "Янко Забунов" N 1, и БЗНС (е) списъци за вината и препоръчват изграждане на съвместна политическа комисия за допълването им.

ДОПЪЛНЕНИЕ:
Този процес да се осъществи по бивши окръзи и да се завърши до 31 декември 1991 година.

Тази комисия да се изгради до 30 ноември 1991 година в състав от шест души.

3. Отчитат, че обявеното през лятото на 1991 година обединение на двата земеделски съюза не е станало.

4. Да изградят съвместна комисия относно имуществените и финансовите въпроси на Съюза.

ДОПЪЛНЕНИЕ:
5. Комисиите приеха, че членове на Върховния съюзен съвет на БЗНС - единен не могат да участват ПО ПРАВО в бъдещия Обединителен конгрес наБЗНС.

6. На Обединителен конгрес БЗНС - единен се разпуска и се обединява сБЗНС - Никола Петков в БЪЛГАРСКИ ЗEМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ, като опетнени лица не се допускат за членове на Съюза.

Протоколът е подписан от двете постоянни присъствия. С особено мнение и допълнителен текст е подписал Г. Пинчев - отг. секретар на БЗНС - Никола Петков.

За общ земеделски конгрес съм, но свикването му да стане след уставните решения на двата извънредни земеделски конгреса.

3 декември 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 19 декември - Следват предоставените за разпространение пълни текстове на:
ПИСМО ДО БЪЛГАРСКОТО СДРУЖЕНИЕ ЗА ЧЕСТНИ ИЗБОРИ И ГРАЖДАНСКИ ПРАВА (БСЧИ) И ДО СДРУЖЕНИЕТО "ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА ЗА СВОБОДНИ И ДЕМОКРАТИЧНИ ИЗБОРИ" И НА ПИСМО ДО ЦЕНТРАЛНАТА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ ЗА ПРОИЗВЕЖДАНЕТО НА ИЗБОРИТЕ ЗА ПРЕЗИДЕНТ И ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКАТА. И двата документа са подписани от кандидатите за президент Антон Дончев, Велко Вълканов, Димитър Попов и д-р Иван Георгиев.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

Изпращаме Ви препис на нашето обръщение до Централната избирателна комисия, в което искаме тя да осигури и гарантира на всички кандидати за президент и вицепрезидент на Република България равни условия в предстоящата предизборна кампания.

Предлагаме Ви да упражните своето влияние като демократични обществени формации за удовлетворяване на нашите искания към Централната избирателна комисия.

София, 14 декември 1991 г.

С уважение:

Андон Дончев
Велко Вълканов
Димитър Попов Иван Георгиев

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

ГОСПОДА,

На 13 декември 1991 г. се състоя среща на кандидати за президент и вицепрезидент на Република България в предстоящите на 12 януари 1991 г. избори. В хода на срещата бяха обсъдени редица въпроси и изразени становища по започналата избирателна кампания, за необходимостта да бъдат създадени равни условия за всички участващи кандидати.

Като считат, че Централната избирателна комисия е държавна институция, от чиято дейност и компетентност ще зависи в най-голяма степен честното и демократично провеждане на първия пряк президентски избор в
Република България, участниците в срещата се обръщат към вас със следните искания:

1. Централната избирателна комисия да изработи незабавно и публикува правила (регламент) за ползване на националните средства за информация - Българска телевизия и Българско радио, в които кандидатите за президент и вицепрезидент да са напълно равнопоставени. Отнася се заравно по обем и качество телевизионно време и ползване на радиоефира на държавните информационни служби.

2. Централната избирателна комисия да предложи на действащия президент г-н Ж.Желев, който е един от кандидатите за бъдещия президентски избор, да се въздържа от преднамерена информационна огласа при изпълнение на своите правомощия, освен в случаите, изискващи незабавни действия. В противен случай се създават условия за пропагандни предимства чрез общонационалните информационни институции - Българска телевизия и Българско радио, като предизборното представяне на г-н Желев ще добие привилегирован характер пред другите кандидати в предизборната кампания.

3. Централната избирателна комисия да даде точни указания за процедурата на финансиране на кампанията на отделните кандидати, основащи се на принципа на тяхната равнопоставеност в предстоящия избор.

Настояваме за незабавни решения по поставените от нас въпроси и искания.

София, 14 декември 1991 г.

С уважение:

Андон Дончев
Велко Вълканов
Димитър Попов Иван Георгиев

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 19 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ (СДС), ИЗЛОЖЕНО ОТ ХОЗЕ КАНЕТИ НА ПЪРВОТО ЗАСЕДАНИЕ НА КРЪГЛАТА МАСА "НАЦИОНАЛНИ И ЕТНИЧЕСКИ ПРОБЛЕМИ В БЪЛГАРИЯ - ПЪТИЩА ЗА ТЯХНОТО НОРМАЛИЗИРАНЕ" С УЧАСТИЕТО НА: БНРП, БББ, БЗНС (Е), БЗНС - НИКОЛА ПЕТКОВ, ДПС, ПССД, КОНФЕДЕРАЦИЯ "ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ", СДС, СДС (Л), СДС (Ц).

Започналата вчера кръгла маса по националните и етническите проблеми и пътищата за тяхното нормализиране ме задължава да представя изходните позиции, с които се явявам и които според възможностите си ще защитавам. Ако се вярва на г-н Р. Воденичаров, това е вече пета кръгла маса по тези въпроси. Пак според него досегашните кръгли маси по множеството наши проблеми са постигнали, общо взето, резултати, достойни за съжаление. Без да предявявам каквито и да било претенции, нито пък като проява на необоснован оптимизъм, ще си позволя да заявя, че доколкото зависи от мен, ще направя възможното този път да се стигне до някакви резултати. Предварително трябва да кажа също, че съм наясно с цялата отговорност, която би ми се наложило да поема за евентуалните грешки, които лично бих допуснал и за които вероятно съм се подготвил, в предстоящата работа.

Предварително, в две технически срещи, бяха уточнени представителите на десет политически сили, за които условието за участие в кръглата маса бе набирането на 1 % от гласовете в изборите на 13 октомври. Бе уточнен и примерен статут на форума, който няма претенции да заменя органите на законодателната или съдебната власт. В пълномощията на форума влиза единствено правото да изразява становища по етническите и националните проблеми на България. Право и морално задължение на политическите сили - участници, е да предприемат необходимите мерки за провеждане на становищата, по които е постигнато съгласие, като законодателни, съдебни или административни актове.

Уточнено бе също, че становища от кръглата маса ще се изразяват единствено при постигане на пълно съгласие. Решения с квалифицирано мнозинство ще се вземат по организационни и технически проблеми на конкретните заседания. Всяка организация може да поиска в писмена форма да участва като наблюдател в заседанията, с право да участва пълноценно в дискусията. Мое лично предложение бе кръглата маса да възприеме като своя задача поддържането и запазването на гражданския мир и междуетническото съгласие. При тези уговорки, по които нямаше възражения от нито един от участниците, бе прието на откриването на пленарните заседания да бъдат изложени възприетите от отделните политически сили дефиниции на понятията по националния и по етническия въпрос, както и вижданията за тяхното провеждане като бъдеща държавна политика.

Нека най-напред дефинираме предмета на бъдещите обсъждания. Според новата конституция "Република България е единна държава с местно самоуправление. В нея не се допускат автономни териториални образувания." (чл. 2, ал. 1) От този текст произлиза и определението за България като унитарна, еднонационална държава. Оказва се, че тази позиция изисква доста подробен коментар. Причина за това е или отсъствието на яснота по юридическото съдържание на термина, или може би опасението, че еднонационалната държава по някакъв начин ограничава определени граждански права. Нека разгледаме тези два аспекта по-подробно.

Декларацията, че дадена държава е или не е еднонационална, е отражение по-скоро на самочувствието на нацията, отколкото на наличието на конкретни юридически текстове. Така например твърдението, че САЩ е еднонационална държава, е основано единствено на самочувствието на тези, които се наричат американци, членове на велика нация. За да се стигне до днешното състояние, в тази част на Новия свят е протекъл продължителен процес на интеграция, който е синтезиран в няколко думи от Ралф Дарендорф: за всеки от тях има може би отделен Бог, но само една Америка. Съвсем друго е положението в стара Европа. Именно тук възниква понятието за национална държава, което вече изглежда да е общоприетото разбиране за днешните държави. Именно в Европа се оказва нужно декларирането на еднонационална държава, като Франция, или на многонационална държава, като бившите СССР и Югославия. Показателно е например, че британците или Швейцария не правят декларации в този смисъл. За да се върна от чуждите примери към конкретната ситуация в нашата страна, ще си позволя да предложа тълкуването, че нашият конституционен текст е не само израз на достигнато състояние на държавен суверенитет, но и пожелание за бъдещото развитие на българската националност. Именно тук идва моментът на обсъждане - дали дадена националност може да се състои от единствен етнос или от няколко етноса. Американци, швейцарци, дори британци не си правят труда да обсъждат този въпрос "навън", но за тях е предмет на не по-малка гордост да кажат, че са, примерно, айриш-америкън, френски швейцарци или уелш. Интегрирането на етносите в нация, с други думи, не само не намалява тяхното самочувствие, не само запазва техния идентитет, но и ги обогатява с допълнителни форми и възможности за самоизява.

Примерът на България в това отношение изглежда противоположен. За да не повтарям тук всичко, което е писано многократно за ниското национално самочувствие и неговите исторически причини, ми се иска да кажа, че при всичките неблагоприятни моменти в българските националнии етнически проблеми, пътят за тяхното нормализиране е не в тяхното повтаряне и задълбочаване, а в обръщането на погледа напред. Необходимо е ясното признаване на днешното състояние на нещата. Необходимо е също използването на съществуващите и намирането на нови допирни точки в схващанията на отделните народностни групи за конструктивни действия в интерес на желаната национална интеграция. Това би позволило и възприемането на България като равностоен партньори по въпросите на гражданските и на етническите права.

Конституцията на Република България никъде не ползва думата малцинство. Причина за това е и не на последно място паническият страх пред признаването на етническите малцинства в страната. Единствено в чл. 44, ал. 1, се цитира част от чл. 20 на Всеобщата декларация за правата на човека: "Гражданите могат свободно да се сдружават." Двете следващи (и доста по-пространни алинеи) се занимават с фактическото поставяне в рамки, макар и справедливи на първата алинея. А международният документ гласи просто: "Никой не може да бъде принуждаван да участва в дадено сдружение."

Що е всъщност малцинство?

Проектът, представен пред подкомисията на ООН през 1984 г., определя малцинството като "група граждани на дадена държава, коя то формира числено малцинство, което е в недоминираща позиция в държавата, които имат етнически, религиозни или езикови характеристики, различни от тези на мнозинството от населението, които имат чувство за солидарност един с друг и са мотивирани, макар и неявно, от колективна воля да оцелеят и имат за цел да достигнат равенство с мнозинството в реалности по закон".

Анализът на горното определение показва, че то съдържа всички нужни юридически и социални елементи, които би трябвало да бъдат възприети от съвременната национална държава. Именно тази гледна точка бе застъпена и в предизборната програма на СДС за възраждане на България. Признаването на всички международно утвърдени човешки права и свободи е стабилната основа за политика на национално единение. СДС има предвид пълното и последователно провеждане на чл. 27 от Международния пакт за гражданските и политическите права, което трябва да има като свое начало признанието на съществуващите у нас етнически малцинства.

Моето схващане е, че политическите сили, които декларират стремежа си към национално единение, трябва да си поставят за цел да постигнат на заседанията на днешната кръгла маса споразумение относно гаранциите заспазването на гражданските, културните, социалните и политическите права на всички български граждани. През годините на тоталитарната власт редица права и свободи бяха декларирани, други бяха игнорирани, но нямаше нищо гарантирано. Би трябвало всяка участваща в заседанията политическа сила да поеме конкретни задължения по премахване на междуетническите напрежения и запазване на гражданския мир, особено врайоните, в които в действителност има числено мнозинство. Именно тук трябва да се прояви както относителността на понятието за малцинство, така и задължението на мнозинството да гарантира правата на малцинството. Балансът във взаимоотношенията на регионално и национално ниво би дал гаранциите за недопускане на прояви на дискриминация или възникване на привилегии на етническа или религиозна основа.

Няколко думи за международните аспекти на въпроса за правата на човека и малцинствата. Надигането на стремежи за национална, религиозна или дори "просто" културна самоидентификация съвсем не е привилегия единствено на новите демокрации от Централна и Източна Европа или на бившите многонационални държави. Без да се впускам в изброяване на примери, ще спомена само Испания, Северна Ирландия, Франция, и дори най-европейската държава, Белгия. Може би единствената разлика в положението "там" и у нас е отвореността на страните към по-голямата, Европейската общност’. Това носи предимства в икономическо и политическо отношение, но запазването на идентитета при тези условия изисква определена "положителна дискриминация" на съответното малцинство.

Стремежът на международната общност е към прецизиране на индивидуалните и груповите права и свободи чрез разработване на техен каталог, като всяка страна, участник в международните пактове за правата на човека, ще бъде призована да се присъедини конкретно към тези засега 16 на брой пункта. Единствено при тези условия дадената страна ще бъде разглеждана като отворила се достатъчно към страните с развита демокрация.

Моето схващане е, че за преодоляването на тоталитарното наследство и за запазването на страната ни като опора на мира на Балканите е нужно в много голяма степен и отварянето на етническите групи една към друга. При това същественото не е дори в това дали дадена група представлява мнозинство или малцинство в конкретния район или седалище. Важното е всеки отделен гражданин и група от граждани да усвоят способността да се изслушват помежду си, да уважават мненията си, независимо от това дали ги приемат, или не. Аз съм уверен, че искрените привърженици на демокрацията у нас не биха си позволили да разпалват различия на етническа основа, а биха направили всички усилия за постигане на съгласие за решаване на многобройните и неизбежни проблеми на предстоящото ни развитие. За това би било достатъчно да си припомнят, че развитие означава най-напред оцеляване на нацията и страната - като история, територия, и най-вече достойнство пред света.

10 декември 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 19 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ - ЛИБЕРАЛИ (СДС-Л), ИЗЛОЖЕНО НА ПЪРВОТО ЗАСЕДАНИЕ НА КРЪГЛАТА МАСА "НАЦИОНАЛНИ И ЕТНИЧЕСКИ ПРОБЛЕМИ В БЪЛГАРИЯ - ПЪТИЩА ЗА ТЯХНОТО НОРМАЛИЗИРАНЕ" С УЧАСТИЕТО НА: БНРП, БББ, БЗНС (Е), БЗНС - НИКОЛА ПЕТКОВ, ДПС, ПССД, КОНФЕДЕРАЦИЯ "ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ", СДС, СДС (Л), СДС (Ц).

Проблемите, които в своята съвкупност и взаимосвързаност съставляват понятието "национален въпрос", могат да бъдат групирани в две категории от гледна точка на предмета на кръглата маса. В първата влизат проблемите, по които сравнително лесно и в кратък срок може да бъде постигнат консенсус между политическите сили. Сред тях основни са т.нар. "македонски въпрос" и въпросът за българите извън страната. Погледнато чисто прагматично - с оглед на положителния резултат от кръглата маса - тези въпроси могат да бъдат разглеждани приоритетно.

СДС - либерали предлага за основа на евентуални решения на кръглата маса да послужат следните принципни съображения:

1. Българската политика трябва да е основана върху принципа на неприкосновеност на границите. Едва ли този принцип на международното публично право тук ще бъде поставен на съмнение. Той се отнася не само до македонския въпрос, а е определител на всички въпроси, които ще разглеждаме.

2. Македонската нация, доколкото тя е реалност, е зачената във великосръбски умове и е създадена по уникален за световната история начин. България не може да признае съществуването на македонска нация, докато не бъде гарантирано правото на македонските граждани свободно да изразяват съзнанието си за етническа принадлежност.

3. Обособяването на независима македонска държава е факт. То има своите реални основания и от българска страна не трябва да се поставят пречки.

4. Като се има предвид насилственото създаване на македонската нация в географските граници последователно на Сърбия, Кралството на сърби, хървати и словенци и Югославия, не може да се приеме наличието на обективни основания за македонско етническо самосъзнание на български граждани. Проявите на македонизъм в България следва да се разглеждат като инспирирани отвън и затова - като намеса на чужда държава в нашите вътрешни работи.

5. Да се създават и поддържат постоянни връзки с българската диаспора в чужбина. Неизбежен е плурализъм на формите, чрез които се осъществява тази връзка, но е необходимо да се изработи държавна политика, българската дипломация да работи за това и ежегодно да се отделят държавни средства.

Ние смятаме, че можем да постигнем общо съгласие по тези основни положения, да ги разширим и да ги конкретизираме.

Основният проблем, който ни е събрал на кръглата маса, е етническият, схващан като противостоене между етническите българи и етническите турци. Ние сме изпълнени със съмнение относно възможността тук да постигнем общ подход за неговото решаване. Виждаме в политизирането на проблема основен негов генериращ фактор, а едва ли политически форум като настоящия ще бъде в състояние да разгледа проблемите по същество,без да се изкуши от пропагандни фойерверки. Отново прагматичното отношение към Кръглата маса ни кара да предложим да не разглеждаме законосъобразността на регистрирането на ДПС в изборите или пък да се заемем да определяме вината на БКП в т.нар. "възродителен процес". Ние не можем да изземаме правомощията на Конституционния съд, който единствен се произнася по спорове за конституционността на политическите партии. А ограниченията на правото на сдружаване са регламентирани в Закона за политическите партии и Пакта за политическите и гражданските права, който е част от българското действащо право. По въпроса за вината и отговорността на БКП също ще се произнесе съдът. Същевременно трябва точно да определим резултатите от "възродителния процес” и от политизирането на междуетническите взаимоотношения. Според СДС-либерали целенасоченият стремеж на противостоящите си политически сили да "втвърдят" своя електорат е онзи основен фактор, който ескалира етническите противоречия и прави от тях централен политически въпрос. Това се отнася с еднаква сила както за ДПС, така и за другите политически партии, проповядващи в явна или скрита форма етническа нетърпимост. Интересите на тези партии влизат в остро и постоянно противоречие с националните интереси.

Ние смятаме, че като основен принцип на работата на кръглата маса трябва да се приеме тяхната максимална "деполитизация” и обсъждания предимно в експертни групи. Основните положения по същество, от които трябва да тръгнем, по наше мнение, са следните:

1. Междуетническите противоречия трябва да се регулират в рамките на българската нация и в рамките на българската държава.

2. Елиминирането на етническите конфликти не може да стане чрез елиминиране на някой от субектите, независимо как това ще бъде постигнато или наречено. Трябва да се откажем от реципрочния подход, свързан с прехвърляне на реалности от първата половина на двадесети век в неговия край.

3. Трайно решаване на етническия въпрос може да бъде постигнато чрез гарантиране на индивидуалните права и свободи на всички български граждани без дискриминация по етнически или верски признак. Всеки акт на дискриминация не просто консолидира всяка етническа или верска малцинствена общност в противовес на мнозинството, но и ескалира нейните искания. Получава се лавинообразен процес на противопоставяне.

За да намерят пълно или поне частично решение, конкретните аспекти на действително съществуващия етнически конфликт, дискусиите според нас трябва да се съсредоточат върху неговите икономически, демографски, образователни и културни измерения.

Икономическото състояние на страната постоянно подхранва и изостря конфликтните ситуации, включително и тези с етническа окраска. Ние смятаме, че е необходима максимално точна и обективна картина на икономическия потенциал на България, особено в т.нар. ”смесени райони". Данните от нея биха очертали реалните възможности за конкретни управленчески решения и биха разрушили голяма част от митовете, подхранващи напрежението. Особено внимание в анализа на тези данни трябва да се обърне на въпроса за собствеността върху земята. Ние поддържаме залегналата в програмата ни постановка за връщане и за свободна покупко-продажба на земята и на средствата за производство в селското стопанство без диференциация по етнически и конфесиален признак. Всяка дискриминационна мярка по отношения на която и да била група води до разгаряне на етническия конфликт с още по-голяма сила.Същото важи и за приватизацията на промишлени предприятия, търговия, услуги и т.н.

Неравнопоставеността на етническите групи в областта на културата и образованието води на ежедневно ниво до остро изявени противоречия. Безспорни за всички са техните проявления и последици след началото на "възродителния процес”. Смятаме, че дискриминацията на която и да е от групите по отношения на изучаване на език, на култура, на религия, както и на свободното изявяване на ценностите на приеманите като етноспецифични културни реалии задълбочават конфликтите. Спазването на международните конвенции, на които България е страна, е абсолютно задължителна предпоставка за туширане на конфликтите.

Правото на етническите групи да изучават майчиния си език и да съхраняват културната си специфика категорично не означава, че получават право да стимулират процеси на културна асимилация на други групи или да упражняват принуда над личността да демонстрира своята етническа идентичност.

Особено важен за нас е проблемът за демографското състояние и перспективи на България. Задължителният изходен пункт, от който трябва да започне разговорът по този въпрос, е демографската снимка. За нас преброяването на българските граждани с цялата го съпътстваща информация е единствената възможна основа за реални и разумни решения в икономическата, политическата, културната, образователната и пр. области.

Безпристрастен анализ на маркираната дотук проблематика би помогнал да се развенчаят редица митове, подхранващи етническото напрежение и би подсказал, ако не кардинални решения, то поне частични стъпки, които обаче биха довели до действително намаляване на междуетническото напрежение. Още сега - в началото на кръглата маса - може да се каже, че такива стъпки са възможни както от страна на законодателната и изпълнителната власт, така и на битово равнище. Въпросът е да ги обсъдим прагматично и да постигнем съгласие върху тях, без да търсим партийни дивиденти от кръглата маса.

10 декември 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 19 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА ЦЕНТРАЛНИЯ СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА СЛЕДСТВЕНИТЕ РАБОТНИЦИ (ССР) ПО ПОВОД НА ПУБЛИКАЦИЯ НА ВЕСТНИК "168 ЧАСА". Документът е адресиран до главния прокурор на Републиката, до главния редактор на в. "168 часа" и до средства за масово осведомяване.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ГУНЕВ,

В бр. 45 от 12 ноември 1991 г. на вестник ”168 часа” излезе публикация под заглавие "Пернишките полицаи яздят беемвето на невинен гражданин”, където под формата на записан разказ преднамерено се приписват на следователите и на полицаите от Перник всички възможни грехове. Но освен това им се приписват и тежки престъпления по служба, поставя се под съмнение техният морал на длъжностни лица и на граждани.

На свое събрание пернишките следователи, всички членове на Съюза на следствените работници в България, разгледаха статията и гласуваха Декларация до ръководството на ГСУ-МВР и Централния съвет на синдиката от 27 ноември 1991 година.

Централният съвет, след като изслуша доклад на своя представител, извършил проверка на място, РЕШИ да се присъедини изцяло към гневния протест на пернишките следователи.

Междувременно в последния брой на същия вестник отново се напомня на читателя, че беемвето е върнато на собственика му преди решението на съда. Излиза, че когато не бе върнат автомобилът, това бе престъпление, защото полицаите се возеха с него, че се и готвеха да го купуват, а пък като го върнаха, сториха зле, че не го оставиха в полицията. Може би е трябвало да запитат редакцията как да постъпят с процесния автомобил?!

Напорследък плурализмът се тълкува по своеобразен, балкански начин и всеки журналист може да направи халтура на тема следствие или полиция. Тук е мястото да напомним на редакцията, че тя обработва общественото мнение по дело, което още не е минало през съда, и както се вижда от последната публикация, това е ясно на редакторите и на техния автор.

Тъй като са преминати всички граници на обществено поведение и благоприличие, ние настояваме да се образува предварително производство срещу автора на цитираната статия и срещу главния редактор на вестника за престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 2, 3 и 4 и ал. 2 от Наказателния кодекс (НК) и чл. 147 ал. 1 от НК.

Редица обективни обстоятелства на преходния период поставиха българското следствие в безизходица. Този отговорен и непосилен труд, не без участието на някои печатни органи, е вече непрестижен, освен че не е адекватно заплатен. Личният състав в момента е наполовина. Тези, които останахме да отстояваме законността и обществения правопорядък, не сме лишени иито от морал, нито от човешко достойноство, нито от чувство за дълг. Напомняме това на всеослушание!

С уважение:

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ЦС НА ССР: Хр. Мишев

София, 13 декември 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 19 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА ТРУДА "ПОДКРЕПА" ПО ПОВОД НА ЗАКОНА ЗА КОНФИСКУВАНЕ НА ИМУЩЕСТВОТО НА ТОТАЛИТАРНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ, НА ПРЕДЛОЖЕНАТА ОТ РЪКОВОДСТВОТО НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ ОБЩОНАЦИОНАЛНА СТАЧКА И НА РЕШЕНИЕТО НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ЗА БЪДЕЩА ТРИСТРАННА КОМИСИЯ.

След като се запозна с текста на закона за конфискуване на имуществотона тоталитарните организации;

След като взе предвид апела на ръководството на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) за общонационална стачка;

Съобразявайки се със сложната обществено-политическа ситуация на прехода към свободно демократично общество

Изпълнителният съвет на КТ "Подкрепа" изразява следното становище:

1. Поддържа закона, чрез който се връща заграбеното в продължение на десетилетия имущество на българския народ. Обявява се против опитите тази мярка да бъде заобиколена чрез привидно разделяне с нелегитимни образувания, като т.нар. "консултативен съвет". Той не се вмества в действащия устав на КТ "Подкрепа" и не присъства в най-важния раздел "Органи на конфедерацията". Той не е нищо друго, освен група лица, които не само Конфедеративния съвет, но и ЦКРК обяви за нелегитимни. Следователно те представляват други сили, но не и КТ "Подкрепа". Конфедерацията е богата и силна не с присвояването на откраднатото от народа имущество, а със силата на своите идеи и чистотата и стремежите на своите членове.

2. За разлика от КНСБ, Изпълнителният съвет на КТ "Подкрепа" не е в състояние и няма правомощия да вземе решения от общонационален мащаб, защото това би противоречало на демократичния принцип на децентрализацията. Такова решение може да вземе само и единствено Конфедеративният съвет в периода между два конгреса. Редица от констатираните обстоятелства в апела на КНСБ са безспорен факт, но това представлява едно тежко историческо наследство, натрупано не без активната помощ и съдействие на Българските професионални съюзи (БПС), чийто и морален приемник е КНСБ. КТ "Подкрепа" счита, че наболелите проблеми трябва да се решават индивидуално и по възможност чрез социален диалог, а не чрез общонационални стачни действия, които по същество целят единствено сваляне на правителството и парламента и възстановяване на комунистическата диктатура.

3. Изпълнителният съвет на КТ "Подкрепа" приема със задоволство решението на Министерския съвет по повод възобновяването на дейността на Тристранната комисия и изразява своята готовност за конструктивна работа в духа на принципите на социалното партньорство.

София, 13 декември 1991 г.

ПРЕЗИДЕНТ: д-р К. Тренчев

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 19 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СЪОБЩЕНИЕ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ ЗА ПОВИШАВАНЕ НА НАПРЕЖЕНИЕТО В ТРУДОВИТЕ КОЛЕКТИВИ ОТ АВТОТРАНСПОРТА.

Ескалира напрежението в трудовите колективи от автотранспорта. Кметството на община Смолян се опита безуспешно да наложи локаут настачкуващите вече десети ден членове на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) от Държавна фирма "Рожен-експрес", използвайки ведомствен автотранспорт. Към ефективни стачни действия са пристъпили автостопанствата в Девин, Мадан и Златоград.

В Рудозем е започнала двучасова ефективна стачка, която ще се увеличава с един час на всеки ден. Общо в смолянския регион стачкуват над 3600 души, членове на КНСБ.

Обявена е стачна готовност в автотранспортните фирми в Тутракан, Видин, Сливен, Плевен, Своге, Перник, Несебър и Велико Търново. В солидарност с тях декларации за подкрепа на исканията на транспортните работници са приели организациите на КНСБ в автотранспортните фирми в Чирпан, Казанлък, Пловдив, Стара Загора, Радомир, Бургас, Карнобат, Кюстендил, Благоевград, Варна и Харманли.

Стачкуващите автотранспортни работници се солидаризират с позицията на централата на КНСБ за защита на синдикалното имущество.

Продължава стачката във фирма "Дианабус" - Ямбол.

Стачката в Разград приключи, след като беше уволнен директорът на транспортното предприятие.

Продължават да пристигат телеграми, протести от синдикалните организации в страната по повод на приетия от парламента закон за конфискацията на имуществото в частта му за КНСБ. "От името на 5562 членове на НОФКО - Синдикален съвет при РКС - Бургас, дължа да Ви уведомя, че сме възмутени от решението да се обсъжда в Народното събрание въпросът за конфискация на имуществото на КНСБ.

Заявяваме, че сме категорично против такива апетити и сме готови с всякакви средства да подкрепим правдата и твърдо заставаме зад 2,5 милионната членска маса на КНСБ."

Телеграми с подобен текст пристигнаха днес в централата на Конфедерацията от синдикалните организации и стачни комитети на КНСБ впристанище Варна-изток, организациите в МП "Катюша" - Кула, фирма "Букет" - Нова Загора и др.

Синдикалните организации на КНСБ от останалите пристанища в страната - Варна, Русе, Лом и Видин, както и секциите на КТ "Подкрепа" от пристанище Варна-изток се солидаризират със стачката на работещите в пристанищния комплекс - Бургас. Стачката в пристанищния комплекс - Бургас продължава четвърти ден. В нея се включиха над 2000 докери, механизатори, помощен и обслужващ персонал - членове на КНСБ. Все още няма отговор от страна на Министерството на транспорта на исканията на стачкуващите. Работниците в пристанищния комплекс в Бургас са решени да продължат ефективните стачни действия до изпълнението на техните законни искания и сключването на писмено споразумение между стачния комитет, синдикалния комитет на КНСБ и легитимни представители на Министерството на транспорта. В подкрепа на стачката са се обявили членовете на Общинския стачен комитет на КНСБ, както и синдикалните организации на 11 предприятия в Бургаската община.

Очаква се следващата седмица да започнат ефективни стачни действия на трудещите се в останалите пристанища от страната.

София, 14 декември 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 19 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СЪОБЩЕНИЕ НА СЕКРЕТАРИАТА НА ПАРЛАМЕНТАРНИЯ СЪЮЗ ЗА СОЦИАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ ПО ПОВОД НА ИНЦИДЕНТА С КАРТАТА ЗА ГЛАСУВАНЕ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА ДЕПУТАТА АНДРЕЙ ЛУКАНОВ.

Във връзка с огласения на заседание на Народното събрание факт за гласуване с картата на депутата от Парламентарния съюз за социална демокрация (ПССД) Андрей Луканов в негово отсъствие Секретариатът на ПССД извърши проверка, от която се установи следното:

От края на миналата седмица до днес г-н Луканов е болен. След заседание на Народното събрание в петък (6 декември), на което присъства, той е констатирал липсата на картата му за гласуване. Още в понеделник, на 9 декември 1991 г., той се е обърнал чрез кабинета си към служители в Секретариата на Народното събрание с молба да се провери дали картата не е забравена в уреда за автоматично гласуване и дали не е намирана в залата на събранието. От служителите, отговарящи за системата за автоматично гласуване, е било съобщено, че картата на г-н Луканов не е намирана, поради което при нужда ще му бъде предоставена временна карта.

Очевидно лицето, намерило картата, е злоупотребило с нея. Народният представител Андрей Луканов и ръководството на ПССД осъждат това грубо нарушение на правилника. Луканов има намерение да поиска от Ръководството на Народното събрание проверка на случая и изразява съжаление за това, че безотговорни действия на неизвестно лице са станали повод за негативни и явно прибързани коментари в залата наНародното събрание.

София, 13 декември 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 19 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
МОЛБА ОТ ЦЕНТРАЛНИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКАТА ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ ПО ВЪПРОСА ЗА ФИНАНСИРАНЕТО НА ПРЕДИЗБОРНАТА КАМПАНИЯ ЗА ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ ИЗБОРИ. Документът е адресиран до президента на Републиката, до председателя на Министерския съвет и до министъра на финансите.

Г-Н ПРЕДСЕДАТЕЛ,

Министерският съвет не изпълни договора към Българска демократическа партия (БДП) за финансиране на предизборната кампания за парлемантарни избори, произведени на 13 октомври 1991 г., за предоставяне на полагаемата се сума от 300 000 лв. до 2 октомври 1991 г. Същата беше отпусната два дена след изборите - на 15 октомври 1991 г. С това Министерският съвет постигна своята користна цел - на практика БДП да бъде лишена от участие в изборите. Министерският съвет умишлено попречи на издигнатите от БДП 74 кандидати за народни представители да преодолеят 4%-ната граница.

В резултат на дискриманицонния избирателен закон, приет от Великото народно събрание, на репресивните действия на Министерския съвет и Централната избирателна комисия, БДП едва спечели 0,35 % (ЦИК умишлено не регистрира три избирателни района - Варненски, Толбухински и Силистренски; лиши кандидатите за народни представители на БДП от изказване по радиото и телевизията за две седмици.) Затова БДП ОБВИНЯВА ПРЕДИШНОТО ПРАВИТЕЛСТВО и ЦИК в умишлени саботажни предизборни действия. Това е един аморален акт!

Сега Министерският съвет иска да бъдат върнати от БДП не навреме отпуснатите суми, даже се иска и лихва от 6000 лв. на ден!!! ТОВА Е ПЪЛЕН АБСУРД!!! Да не забравяме психическия тормоз и незаслужения удар върху БДП в изборите. А пред света се парадира за ДЕМОКРАЦИЯ В БЪЛГАРИЯ!!!

Поради умишленото ненавременно отпускане на финансовите средства БДП не успя да издаде своя печатен орган в. "Демократична България" един месец преди изборите, което се отрази на изборните резултати. Вестникът започна да излиза след изборите и продължава да излиза до днес, като се субсидира от тези пари.

БДП изразходи десетки хиляди лева чрез различни заеми за предизборните агитационни материали (афиши, програма, платформа, листовки и др.). За изборите кандидатите за народни представители изразходваха различни суми чрез заеми, в т.ч. и лични средства за провеждане на агитационна дейност в своите избирателни райони - 28 на брой.

При направената равносметка се оказа, че разходите, направени по време на изборите и за издаването на в. "Демократична България", покриват отпуснатата сума от 300 000 лв. БДП не разполага с други пари или долари, а разчита изключително на тази сума. Досега никога, въпрекимолбата ни към Министерския съвет и лично към г-н Луджев, НЕ СА ОТПУСКАНИ НА БДП СУБСИДИИ ОТ ДЪРЖАВАТА за развитие на новосъздадената партия. Стопанска дейност БДП не развива. Едва сега започва издателска дейност.

Г-Н ДИМИТРОВ,

БДП се обръща лично към Вас и към новото правителство с МОЛБА ДА ВКЛЮЧИТЕ ФИНАНСОВИЯ ДЪЛГ НА БДП В ПЕРОТО НА БЕЗВЪЗМЕЗДНИТЕ ДАРЕНИЯ НА БСП И СДС ОТ 7 000 000 лв., а това е и във връзка със Закона за политическите партии за тяхното равноправие, или да опростите дълга на БДП, поради това, че сме затруднени да го върнем.

БДП възразява на решението на Министерския съвет за лишаване на БДП от финансови средства за президентските избори поради невръщане на горепосочената сума. При едно такова решение БДП смята, че изборите са неравностойни, нечестни и недемократични.

БДП настоява да се отпуснат на издигнатите от нея кандидати за президент (Йоло Денев) и за вицепрезидент (Георги Статков) полагаемите се 250 000 лв. за президентските избори. Не трябва де се смесва финансирането на едните избори с другите, тъй като двата вида избори са с различно предназначение!!! Това е един недемократичен акт!!!

Оставаме с уважение към Вас и се надяваме да разрешите в полза на БДП поставените проблеми.

София, 16 декември 1991 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БДП: Йоло Денев

/Пресслужба "Куриер"/

10:45:31    
19.12.1991 г.    

Редактор: Нина Гаврилова
Технически изпълнител: Емилия Генадиева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1991 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!