София, 19 ноември 1996 година
Брой 131 (1686)

София, 19 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
БЯЛА КНИГА ЗА БАНКОВИЯ БАНКРУТ НА БЪЛГАРИЯ /ЧАСТ ПЪРВА/ ОТ ДЕПУТАТА ОТ СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ ЕДВИН СУГАРЕВ - ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПРОТИВ КОРУПЦИЯТА КЪМ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Документът е адресиран до президента на републиката, до председателя на Народното събрание, до председателите на парламентарните групи в Народното събрание, до Комисията против корупцията към Народното събрание и до главния прокурор

I. БАНКОВАТА СИСТЕМА КАТО МЕХАНИЗЪМ ЗА РАЗГРАБВАНЕ

Съвсем наскоро българските граждани бяха сюрпризирани от изявлението на вицепремиера Румен Гечев, който обяви пред Българската национална телевизия /БНТ/, че 100 милиарда лева просто са изчезнали от българските банки. За тяхното мистериозно изчезване г-н Гечев, в чиито служебни задължения между впрочем се включва и контролът над държавното участие в банковия сектор, не даде никакви обяснения.

Тези пари обаче не са паднали от небето и не са се стопили като лански сняг. Те не принадлежат на банките, нито на Българската народна банка /БНБ/, нито пък на правителството и неговия бюджет. Принадлежат на данъкоплатците и спестителите, които са поверили на държавата отговорността да поеме част от техните грижи и да бъде добър стопанин на техните спестявания. Изчезването на тези сто милиарда, признати от Румен Гечев /всъщност са много повече, тъй като само декапитализацията на Стопанска банка, Минералбанк и Първа частна банка /ПЧП/ надхвърля тази сума/, не е природно бедствие, грешка или лична недобросъвестност на неколцина банкери. Става дума за кражба - в най-буквалния и брутален смисъл на думата. Става дума за целенасочено и методично разграбване на държавата от тези, които са оторизирани да я представляват. От осем милиона българи са откраднати 100 милиарда лева и това означава, че от джоба на всеки българин - от стареца до пеленачето, са измъкнати по около 12 500 лв.

При кражба с подобни мащаби просто нямаше как държавата ни да не изпадне във фалит. Предложението на Международния валутен фонд /МВф/ за въвеждане на валутен борд не е нищо повече от безпощадно ясното заявяване, че България няма нито възможности, нито шансове да се оправи сама. И че трябва да бъде поставена под опека - както се поставят под опека дебилите и лудите. Защото, както находчиво отбеляза един от българските политици, вече и на МВФ е ясно, че от нашите банки са останали само сградите, чиновниците и луксозните офиси. И ако банките са кръвоносната система на всяка икономика, то безспорно държавата ни страда от изключително тежък автовампиризъм.

Банковата ни система не е просто болна. Тя е изначално порочна. И е такава, тъй като по замисъл е изграждана не за да обслужва реалната икономика, а за да служи за обогатяване на собствените си създатели, да бъде шланг, свързващ скачените съдове на държавния и на частния сектор при преминаването на държавни активи в сейфовете на "честните частници". Тя не е сътворена с добри намерения и после опорочена от лоши или некадърни банкери, а просто създадена с цел да обслужва грабежа. Пробойните в една немалка част от банковото законодателство, отчайващата летаргия на оторизираните да упражняват банков контрол органи, удобният хаос в нормативните актове, регламентиращи правата и задълженията на банковите институции безспорно доказват това. Ако нещо е уникално в тъй наречения роден преход, то това е функцията на банковата система като основен носител при прехвърлянето на тоталната политическа власт на бившата комунистическа партия на икономическа основа.

Няма друг сектор в управлението на държавата, който да е в такава степен непрозрачен, скрит от обществото, брониран зад т. нар. банкова тайна и зад липсата на функциониращи контролни институции. Едва ли е случайно, че Законът за сметната палата бе приет с такова огромно закъснение, че в отчетите на БНБ за банков контрол се говореше само с общи понятия и че банковият сектор остана запазен кадрови периметър за бившата номенклатура. Независимо от това чие правителство е упражнявало властта, почти няма случай български банкер да не е генетически обвързан или с партийната и комсомолска аристокрация отпреди 10 ноември 1989 г., или със структурите на ДС и МВР. Никак не е случаен фактът, че параграф 9 от Закона за банките и кредитното дело, съгласно който лицата, участвали в бившите ръководни органи на БКП или били сътрудници на ДС, нямаха право да бъдат назначавани в ръководните органи на банките, беше на бърза ръка отменен от Конституционния съд. Последствията от тази отмяна са видни едва сега.

Как се стигна до тоталната декапитализация на българските банки? Чрез няколко изключително порочни "кръгови" механизма, които бяха широко известни на обществеността и въпреки това никой не направи нищо, за да ги пресече. Най-основните сред тях са следните:

1. Изцеждащите ефекти от бюджетния дефицит и нарастващият вътрешен дълг. Този механизъм беше особено актуален през последните две години. Благодарение на собствената си некадърност, както и благодарение на желанието си да имитира политика, поне отчасти доближаваща се до програмните му документи, българското правителство гласуваше бюджети с макрорамка, която нямаше нищо общо с реалността. Вследствие на което лавинообразно нарастваха бюджетният дефицит и обвързваният с него вътрешен дълг. За да покрие последния, държавата печаташе ценни книжа и задължаваше търговските банки да ги изкупуват. Търговските банки от своя страна залагаха държавните облигации през БНБ и ДСК и получаваха рефинансиране, с което порочният кръг се затваряше, стимулирайки по този начин инфлационната спирала.

2. "Ефектът на паяка". Този ефект е подробно описан в секретния доклад на МВР относно "състоянието на банковата система в страната и факторите, влияещи върху кризата в нея". Става дума за паразитирането на частни икономически групировки, застанали на входа и изхода на структуроопределящи държавни предприятия, които монополизират вноса на суровини и реализацията на продукцията им. Според МВР "по този начин, чрез системата на паяка", бяха изсмукани огромни държавни средства по схемата кредитиране от търговските банки на крупни производители - реализация на продукция от субекти в частния сектор. Едновременно с това "преливане" на средства търговските банки натрупаха огромни несъбираеми кредити от производителите". Извън класическия пример с "Кремиковци" и "Интерстийл" могат да се посочат още много други такива - примерно по подобен начин "Плама" беше изсмукана от "Евроенерджи холдинг" като натрупаните кредити до голяма степен предопределиха фалита на БСИ "Минералбанк".

3. Вътрешнобанково ограбване. Според споменатия доклад на МВР "преобладаващата част от "лошите" кредити на частните банки са предоставени на фирми и лица, работещи в тях, на акционери или икономически групировки". Анонимно е споменат и прецедентът с бивш директор на частна банка, отпуснал 20 млн. щ.д. кредит на фирми, в които самият той е акционер, като очевидно се има предвид Христо Александров. Ако трябва да се говори за "кредитни милионери", то повечето от тях принадлежат към акционерите в частни или държавни банки, получили т. нар. вътрешни кредити. Тъкмо последните най-често са раздавани в разрез с нормативните изисквания за допустим кредитен риск, разрешен кредитен таван, както и без каквото и да било обезпечение. Така се стигна до създаването на банки за еднократна употреба, които бяха създавани с кредити от ДСК, използваха механизмите за рефинансиране, за да раздадат огромни кредити без покритие на собствените си акционери или на свързани с тях лица и фирми, след което мирно и кротко фалираха. Това между впрочем е основният механизъм, по който бяха декапитализирани почти всички частни банки.

4. Банковото разрояване. Това е случаят, при който набралата скорост банка започва да прехвърля своите активи в паралелни финансови структури: чрез акционерно участие в други банки, финансово-брокерски къщи, застрахователни дружества и приватизационни фондове, докато в крайна сметка бъде декапитализирана и фалира, след като е използвала в максимална степен всички възможности за рефинансиране от БНБ и ДСК. Класически пример в това отношение е ПЧБ.

Посочените дотук механизми не изчерпват инструментариума, използван при декапитализацията на българските банки. Съществуват и ред още способи - примерно симбиозата между банка и икономическа групировка /Балканбанк - Мултигруп или БЗК - Даругруп/, раздаването на необезпечени банкови гаранции, верижното джиросване на записи на заповед /примерно веригата "Евроенерджи холдинг" - "Плама" - Минералбанк - БНБ/ Приемането на абсурдни залози срещу предоставянето на парични депозити от страна на рефинансиращите финансови институции, приемането на финансови депозити, предоставени от частни фирми и корпорации при необосновано висок лихвен процент /прецедентът с Бизнесбанк, приела 1 милиард лева от "Евроенерджи холдинг" при лихва 20 пункта над ОПП/, и прочее. Три основни фактора обаче правят възможни всички механизми за декапитализация на българските банки: користната кредитна политика, порочните механизми за рефинансиране и пълната липса на банков контрол. За да разберем как се е стигнало до това положение, трябва да хвърлим поглед върху генезиса на банковата система, предопределил нейните днешни извратени форми на съществуване, както и настоящия й банкрут.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 19 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО НА ПРЕЗИДЕНТА НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА ТРУДА "ПОДКРЕПА" Д-Р КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА Д-Р ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ ПО ПОВОД СТАНОВИЩЕТО НА КОНФЕДЕРАТИВНИЯ СЪВЕТ НА СИНДИКАТА ЗА ПРЕДАВАНЕТО НА ВЛАСТТА ОТ ДЕЙСТВАЩИЯ НА НОВОИЗБРАНИЯ ПРЕЗИДЕНТ

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,

Позволявам си да Ви запозная със становището на Конфедеративния съвет, състоял се на 6-7 ноември 1996 г. Изразявам тази позиция с известно закъснение поради изчакването на две политически събития - консултациите между отделните партии и коалиции в състава на Обединените демократични сили /ОДС/ и пленума на управляващата Българска социалистическа партия /БСП/.

От вчера, 12 ноември 1996 г. на политическата сцена нещата изглеждат по-ясни. БСП упорства в стремежа си да досъсипе страната и дори сериозните вътрешни критики не могат да я отклонят от поетия гибелен курс, а ОДС изчакват поемането на властта от новоизбрания президент, за да предприемат стъпки за предизвикване на предсрочни парламентарни избори. В тази тяхна изчаквателна позиция между многото аргументи има и един, който има пряко отношение към президентската институция - правото на президента да назначава служебен кабинет. Това стратегическо изчакване е политически правилно - времето работи срещу БСП и все повече граждани на България осъзнават накъде води гибелната й политика. Но за съжаление времето работи и срещу интересите на българския народ, защото параметрите на социално-икономическата катастрофа се разширяват и задълбочават с всеки изминат ден. Предполагам, ясно си давате сметка, че всеки ден оставане на БСП във властта е пагубен за България. Ето защо си позволяваме да апелираме към Вас:

Оттеглете се предсрочно.

Дайте път на демократичните процеси и процедури.

Останете в историята като демократичен и разумно мислещ човек, за които националните интереси са над всичко.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,
Вие много добре съзнавате, че т.нар. Конституция на Република България е документ, съставен по конюнктурни причини от доминиращата във Великото народно събрание /ВНС/ комунистическа партия по начин, който да спъва, а не да благоприятства демократичните процеси в страната. Оставяме настрана въпроса с президентските правомощия - по тази тема Вашето мнение е известно и ние го споделяме в значителна степен - не може пряко избран президент да има символични права. Позволяваме си да Ви обърнем внимание върху проблема за предаването на властта от действащия на новоизбрания президент.

Смятаме, че тълкуването на конституцията в американски стил в конкретната българска обстановка е неуместно и дори комично. При смяна на властта в САЩ е налице почти тримесечен период по следните съществени причини. Първо, изборът на президент в САЩ е непряк, макар че още след приключване на избора се знае кой ще е бъдещият президент. Избраните членове на електоралната комисия от всеки щат по-късно - след около месец, гласуват /наистина формално/ и едва тогава изборът на президент е вече легитимен политически акт. Второ, американският президент е и глава на правителството, за чието сформиране се нуждае безспорно от известно време. В нашия случай обстоятелствата са коренно различни. И трето, мащабите на Америка са огромни в сравнение с българските и е естествено встъпването на власт да бъде предхождано от по-дълъг подготвителен период.

Ето защо, уважаеми господин президент, изхождайки от тези съображения, ние апелираме чрез Вашето оттегляне да катализирате демократичните процеси, като дадете възможност на новоизбрания президент от ОДС да встъпи час по-скоро във функциите си. За този акт няма никакви конституционни пречки, а само ще се допринесе за по-бързото очертаване на политическите пространства и тенденции. Да се изчаква до 20 януари, защото ОДС желае да започнат активна дейност за предизвикване на предсрочни парламентарни избори едва след встъпване в длъжност на новоизбрания президент, е загуба на време за демократичните процеси в България. Окопалата се във властта: БСП с цената на всичко отстоява своята политика на разрушение и грабеж. Колкото по-бързо тя бъде отстранена от властта чрез радикално демократично средство - предсрочни парламентарни избори, толкова повече ще спечелят българската демокрация и българският народ, толкова по-бързо ще могат да бъдат взети важни решения като например въвеждането или невъвеждането на валутен борд и други спасителни икономически програми.

Апелираме още веднъж към Вас да проявите разбиране и да се оттеглите от заемания пост предсрочно, за да дадете шанс на демократичните процеси и процедури да се ускорят и за да се съкрати времето, в което представителите на ОДС и другите демократтични неполитически организации активно да се намесят в полза на окончателната победа на демокрацията в България.

София, 13 ноември 1996 г.

/Пресслужба "Куриер”/

* * *

София, 19 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО БЮРО НА ХРИСТИЯНСКО ЖЕНСКО ДВИЖЕНИЕ ПО ВЪПРОСА ЗА ПОЛИТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА В БЪЛГАРИЯ СЛЕД ПРЕЗИДЕНТСКИТЕ ИЗБОРИ

На свое заседание, проведено на 8 ноември 1996 г., Изпълнителното бюро на Християнско женско движение /ИБ на ХЖД/ направи оценка на политическата обстановка в страната след президентските избори и на своите неотложни задачи.

Изпълнителното бюро смята, че резултатите от изборите са следствие от бедственото положение, в което се намират голяма част от българите. Те не са мотивирани да понесат тежестите от структурните реформи. Липсва адекватна информационна политика на левицата, поради което хората не са съпричастни на нейните действия. Народът ни не вижда в момента перспектива в своето ежедневие не само поради конкретните икономически дадености, но и защото не му е показана реална, постоянна загриженост от управляващите.

Християнското женско движение смята, че така повече не може. Необходими са ясни и разбираеми за всички цел и посока на действие, конкретна програма. Тя трябва да бъде целенасочено разяснявана, направена разбираема и приемлива за всеки човек. Народът ни трябва да бъде убеден, че Българската социалистическа партия /БСП/ и демократичната левица като цяло искат и могат да работят за него и какво трябва да направят, за да има перспектива за следващите месеци и години за всеки един човек.

ИБ на ХЖД реши да се обърне към Висшия съвет /ВС/ на БСП чрез своя председател Елисавета Миленова със следните предложения:

1. Финансовата и икономическата оценка на положението, в което се намира страната, да бъде тясно обвързана със социалните потребности на хората.

2. Спешно да бъде изработена програма от конкретни действия за оцеляване на населението през зимата, като особено внимание се обърне на децата и на бременните жени.

3. Всички действия на правителството и на Парламентарната група на демократичната левица /ПГДЛ/ да бъдат осигурени от нова по форма и съдържание информационни политика. Без такава политика левицата не може да разчита на никакъв успех независимо от мащаба на предприетите мерки.

ИБ на ХЖД е на мнение, че необходимите промени в политиката на левицата налагат кадрови промени както в правителството, така и в ръководството на Парламентарната група. Това е отговорност на ВС на БСП и на ПГДЛ.

ХЖД се надява, че интересите на България ще бъдат поставени на първо място и че левицата ще има мъжество за това.

София, 11 ноември 1996 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Елисавета Миленова, депутат от ПГДЛ

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 19 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО НА ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ ЗА ДВИЖЕНИЕ "СПАСЕНИЕ ЗА БЪЛГАРИЯ" С ВРЕМЕНЕН ПРЕДСЕДАТЕЛ КРУМ КУМАНОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРСКАТА ОТЕЧЕСТВЕНА ПАРТИЯ "НАЦИОНАЛЕН СЪЮЗ", ПО ПОВОД ИЗБИРАНЕТО НА ПЕТЪР СТОЯНОВ ЗА ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКАТА

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН СТОЯНОВ,

Честита убедителна победа.

България ще бъде действително спасена!

Лидерите от "Инициативния комитет на движението "Спасение за България" Ви желаят крепко здраве, боен дух и творчески успехи като държавен глава на Република България. Тази народна победа ни дава основание за истинска промяна в подходите на държавната политика и с надежда за излизане на страната ни от кризата на прехода, за просперитет на отечеството.

Ние ще подпомагаме инициативите на българския президент в усилията му за национално спасение на България и за духовното единение на българския народ.

Пловдив, 8 ноември 1996 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 19 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО СЪОБЩЕНИЕ НА ЦЕНТРАЛНИЯ СЪВЕТ НА ДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ НА СПРАВЕДЛИВОСТТА ЗА ПРОВЕДЕНО РАЗШИРЕНО ЗАСЕДАНИЕ НА 13 НОЕМВРИ 1996 Г. В СОФИЯ

Днес, 13 ноември 1996 г., в гр. София се проведе разширено заседание на Централния съвет на Демократическата партия на справедливостта в Република България с участието на окръжните и общинските координатори на партията.

Централният съвет на Демократическата партия на справедливостта в Република България още един път ясно декларира, че е ляво ориентирана партия и обединява социално слаби групи в българското общество - селяни, работници и интелигенция.

Направен беше анализ на цялостното състояние на обществото в настоящия момент на дълбока икономическа криза, ролята на партията в цялостния обществено-политически и икономически живот на страната и беше изказана необходимостта от по-активна позиция в по-нататъшното провеждане на икономическата реформа в страната.

Централният съвет на Демократическата партия на справедливостта остро осъди демагогията на някои политически лидери и партийни ръководства, които в близкото минало бяха начело на изпълнителната власт и разрушиха селското стопанство, докараха до фалит промишлеността и показаха безспорната си некомпетентност и некадърност при провеждането на икономическа реформа в страната и чиято политика се отрази върху селското население на страната и особено върху мюсюлманите в Република България, сред които безработицата е над 80%.

Убедени сме, че курсът за провеждане на икономическата реформа и структурните промени, предприети от левицата, са необходими, въпреки че са тежки за обществото и затова трябва да проявим разбиране и доверие, че те са в полза на обществото, и да ги подкрепим.

Обстоен анализ на участието на Демократическата партия на справедливостта в президентските избори направиха участниците в заседанието. Отчете се недостатъчната съгласуваност с другите леви партии в предизборната кампания.

След разисквания по останалите въпроси от дневния ред на разширеното заседание на Централния съвет на Демократическата партия на справедливостта в Република България беше прието решение за провеждане на национална конференция на Демократическата партия на справедливостта в Република България през декември 1996 г., на която ще бъдат приети промени в устава на партията и актуализирана програма на партията през 1997-1998 година.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Али Ибрахимов

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 19 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО НА НАЦИОНАЛНИЯ СИНДИКАЛЕН СЪВЕТ НА УЧИТЕЛСКИЯ СИНДИКАТ КЪМ КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА ТРУДА "ПОДКРЕПА" ДО МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ И ДО МИНИСТРИТЕ НА ТРУДА И СОЦИАЛНИТЕ ГРИЖИ, НА ФИНАНСИТЕ И НА ОБРАЗОВАНИЕТО, НАУКАТА И ТЕХНОЛОГИИТЕ ПО ВЪПРОСА ЗА ФИНАНСОВОТО СЪСТОЯНИЕ НА СИСТЕМАТА НА СРЕДНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

На свое заседание Националният синдикален съвет на учителски синдикат към КТ "Подкрепа", състояло се на 31 октомври 1996 г. в София, след като обсъди финансовото състояние на системата на средното образование и се запозна с ПМС N 250 от 30 септември 1996 г., публикувано в ДВ бр.85/8 октомври 1996 г., заявява следното:

- след подписването на 12 януари 1996 г. на споразумение между социалните партньори, работещи в системата на средното образование, трима министри от вашия кабинет заявиха, че са гаранти за спазването му;

- на основание подписаното споразумение беше разработена и приета Наредба N 2 на Министерството на образованието, науката и технологиите /МОНТ/, която третира заплащането труда на работещите в системата на средното образование, въведено в действие от 1 април 1996 г.

- след излизането на ПМС N 250/30 септември 1996 г., с което се предвижда увеличаване на размера на работната заплата с 30 процента, става ясно, че за покриване на механизмите, заложени в наредба N 2, са необходими 37,5 процента;

- настояваме за спешна среща с представител на Министерския съвет /МС/, министъра на финансите, министъра на труда и социалните грижи и министъра на образованието, науката и технологиите;

- заявяваме, че ако до 15 ноември 1996 г. такава среща не се проведе и не бъдат удовлетворени нашите искания, трудът на работещите в системата на образованието да бъде заплащан по смисъла на Наредба N 2 и не бъдат осигурени достатъчно средства за веществена издръжка на учебните заведения, ще бъдем принудени да предприемем действия по смисъла на Закона за уреждане на колективните трудови спорове.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Крум Крумов

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 19 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА ФЕДЕРАЦИЯ "ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ" КЪМ ОПОЗИЦИОННАТА ДЕМОКРАТИЧНА ОБЩНОСТ ЗА ОБЕДИНЕНИЕ ЗА СПЕЧЕЛВАНЕ НА ПРЕДСРОЧНИ ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ

Федерация "Царство България" /ФЦБ/ констатира фалита на сегашния социалистически кабинет, който превръща България в протекторат на МВФ. ФЦБ се съобразява с политическата реалност, кризата на икономиката и все по-катастрофалното състояние на страната и поставя националните интереси на България над всичко.

ФЦБ е убедена в необходимостта от обединение на всички политически партии, коалиции и обществени организации, които се противопоставят на досегашната гибелна политика. Смятаме се за неделима част от опозиционната демократична общност и обединени с всички, които го желаят, ще участваме заедно в предстоящите парламентарни избори. Затова

СЕ ОБРЪЩАМЕ

Към всички, които се смятат за радетели на демокрацията.

Към всички, които не са обременени с компромиси и грешките на седемгодишните неуспешни опити за реформи. Към всички, които са за провеждане на коренни промени в пазарната икономика.

Към всички, които са за възраждане на изконните български ценности.

Към всички, които са за възстановяване на законността в българската държава чрез Търновската конституция

АПЕЛИРАМЕ

Да се присъединят към нас, за да осъществим единението на национално отговорните, демократични и патриотични сили за спечелване на предсрочните парламентарни избори.

София, 11 ноември 1996 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 19 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЗИЦИЯ "ИЗБОРИТЕ СА МЪРТВИ! ДА ЖИВЕЯТ ИЗБОРИТЕ!" НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КЛУБ "СОЛИТОН" ИВАН ЦЕНОВ, ЧЛЕН НА АСОЦИАЦИЯ "СЕДАН"

Де да можеше политическата класа и нейният антураж да се занимават само с избори. Обещания, псувни, обещания, псувни... Пък и политическата практика у нас показа, че все още се намират хора, които със своя вот поемат отговорността за действията на т. нар. политически и стопански елит. Няма как. Нали трябва да мислят за бъдещето на България, за бъдещето на децата.

Но ето, броени часове след победата на сините над червените стана нещо неочаквано. Чиновници от Международния валутен фонд /МВФ/ поставиха една неприятна задача. Сега политиците са в положението на електората. Сега политиците трябва да избират. Трябва да избират между валутен борд и... валутния борд! Иначе МВФ няма да даде пари. Иначе държавата ще фалира. Тогава и най-правоверните избиратели могат да се усъмнят в ползата от своя вот: Защо гласуваме, щом държавата ще се управлява отвън? Защо не избираме пряко външните ни управници? Това са естествени въпроси. А какъв е отговорът?

Едвин Сугарев, специалист по всичко, от което не разбира, този път удари десятката. Вчера в "Неделя 150" известният клиновед, а сега експерт по въпросите на финансите, откровено сподели своите прозрения:

КОМУ Е НУЖЕН ПОПЕЧИТЕЛ?

Пита Сугарев и сам си отговори:

На дебили и идиоти!

Не бих си позволил да се занимавам с г-н Сугарев, ако той самият не е един от политическите дебили. Сиреч: Дебилът вика дръжте дебила!

Ще отделя внимание на още един герой на нашето време. Преди десетина дни в столичен вестник прочетохме впечатляващо заглавие: К'ва я мислехме, к'ва стана? Авторът - още по-впечатляващ. Г-н Моллов! Един от първите капиталисти у нас след 10 ноември. Помня как преди 4-5 години г-н Моллов, явно доволен от себе си, ни съобщи: Доскоро учителката ми по литература пазеше класното ми на тема: "Кой е любимият ви литературен герой" Аз бях избрал Мунчо.

Както вървят нещата около валутния борд, скоро няма да завърша този текст. На сцената се появи и новото лице на демокрацията. Шест месеца Петър Стоянов обясняваше на избирателите, че ще ги вози към Европа. Явно някои от тях са повярвали и сега г-н Стоянов, ако е толкова честен, колкото приказваше, трябва откровено да признае, че ги е извозил, в Африка. Все пак г-н Стоянов е молил чиновниците от МВФ за 2-3 месеца отсрочка, за да могат извозените да се адаптират. Браво, Петьо!

Иван Костов също се омота като пиле в кълчища. От много време Костов създава илюзия, че нещата са му ясни и е готов да предложи алтернатива на управлението на БСП. Когато обаче стана ясно, че място за празни приказки вече няма, когато ОДС е пред конкретна ситуация - да или не на валутния борд - Костов заяви, че не знае доколко е фалирала държавата и ще трябва да направи спешни консултации с Вашингтон, Лондон, Париж и Бон. Така Костов откровено признава, че е блъфирал. Всъщност може и да не съм прав. Той може да управлява по учебник. Пази, Боже, главният асистент по политикономия на социализма, след като ни показа какво може като финансист, да ни покаже какво може и като министър-председател. На този фон възниква основателен въпрос. Какво може да се подслушва в кабинета на Костов? По-разумно е да се подслушва там, където Костов ще ходи на консултации.

Не бих искал да правя пълна аналогия с героя на Вазов. Ще използвам само една утвърдена фраза. Ще се опитам да обясня простичко на нашите политически и финансови мунчовци к'во стана през последните десетина години у нас. Специално за цитираните по-горе господа, очевидно сродни души и в областта на литературата, няма да използвам строг политически анализ, а литературен похват.

Историята на България през последните години напомня историята на една селска мома. Момата е прилично закръглена. Дето се казва, има си всичко. В главата й се въртят едни мисли... Консервативните отношения на село силно ограничават порочните й желания. От време на време момата прескача до големия град и желанията й все повече придобиват реални контури. Коварен сводник я забелязва. След известни колебания момата набира кураж и взема единствено правилното решение. Ще отиде в големия град. Там животът е друг. Край на догмите! Я как хубаво си живеят хората! Големият град я посреща с отворени обятия. Сутеньорът е опитен и момата бързо напредва в живота. Отначало всичко е хубаво, но... идва лошото. Момата се разболява от СПИН. Снагата й започва да линее. Тя изпада в паника и моли за помощ. Сутеньорът знае края, но не я изоставя. Лекува я. Лекарствата не помагат. Ще опита последната възможност.

Мисля, че читателят се досеща каква е тази възможност.

ВАЛУТЕН БОРД!

Разбирам, че тази история ще притесни много хора. Усещам как патриотите ще настръхнат. Е, можем да променим малко сюжета. Ще приемем, че момата не е България, а нашите мунчовци. Това предполага малко по-различна развръзка. Момата отвреме-навреме се връща на село, където щедро показва какво е научила в града. Така цялото село прихваща от болестта й. Селото България, финалът е същият.

Съжалявам, от това повече не мога да променя. Остава ни надеждата, че ще преборим болестта. Дано!

Тази история е колкото тъжна, толкова и вярна. От доста време публикувам статии по въпросите на установяването на неоколониален модел у нас. В този контекст българите имат право да избират за свои управници политически марионетки. Те са част от туземния псевдоелит, елемент на който са и тези туземци, които се правят на банкери и бизнесмени.

Тъжно е, нали?!

Нещата май са ясни, но да се върнем към основния атрибут на демокрацията - изборите.

И така, защо гласуваме? Всъщност 40 процента не гласуваме. По-добре е да се опитаме да отговорим на въпроса:

ЗАЩО НИ КАРАТ ДА ГЛАСУВАМЕ?

Преди две години, десетина дни преди Избори'94, опитах публично да отговоря на този въпрос. Опитах, но не успях. Независимата преса в лицето на в."24 часа" прие предложения от мен текст, хареса го и... не го публикува. Нормално. Отдавна съм разбрал една проста истина. Пред избори цялата медийна пропаганда работи за постигане на една-единствена цел. Да бъдат привлечени към урните колкото се може повече избиратели. Това е основната цел и на политиците. Щом народът гласува, заслужили сме заплатите. Щом народът ни е дал своето доверие, всичко е наред. Такива мисли спохождат главите на народните избраници. Всичко друго е празна работа. Обещания, послания, победи, загуби. Така е и в Големия град.

Тази година нещата бяха доста критични. Празните стомаси подсказваха на много хора да си останат в къщи в деня на изборите. Непосредствено преди изборите страх от провал бе сковал мозъците на политиците. Иван Костов дори предсказа, че броят на гласувалите няма да надхвърли 50 процента. Костов обича да се застрахова. Бяха мобилизирани всички сили. Сини, червени, пембени, запяха в хор:

Гласувайте дори за нашите противници!

Гласувайте макар и с празни пликове!

Шутовете Бойчев и Кулеков надминаха всички:

Гласувайте за себе си!

Медиите дадоха простор на цяла камара от псевдоинтелектуалци. Писатели, поети, певци - певачки, шутове, клоуни, политолози, социолози... Отвсякъде се посипаха обвинения срещу тези, които имаха намерение да не гласуват. Най-често се чуваха квалификации като: подлеци, безотговорни, лумпени, безнравствени, предатели... Социолозите обещаваха 75 процента твърд електорат. 16 процента се колебаели. Денят на изборите имаше своите шампиони. Радио Дарик сложи всички в малкия си джоб. Даже се поувлече: Първи в страната регистрира 100 процента участие в изборите Психодиспансерът във Враца! Изборите там са приключили преди 12 ч. До 12 ч и 30 м са гласували всички и във Врачанския затвор!

Не зная как са се чувствали след тази новина гласувалите. Особено - преди 12 ч!

А това, което се случи на среднощната пресконференция на Обединеното ДС /мутант на Съюза на ДС/ надмина всякакви предварителни очаквания. Победителите и медийният им антураж си направиха партийно събрание, на което и партактивистите от времето на Живков им завидяха. След всеки отговор на лидерите журналистите бурно аплодираха така, сякаш другарят Живков говореше. И никакви неудобни въпроси! Малкото журналисти, които си позволиха да задават въпроси, поставящи под съмнение еуфорията, бяха грубо освирквани, а микрофоните им - изключвани. Трудно бе да се повярва, че на седмата година от революцията победителите могат да демонстрират такава откровена инфантилност. Имах чувството, че е ноември 89-та. Сякаш нищо не се бе променило през тези седем години.

Това е едната страна на медала. Другата страна. Другата страна са тези 40 процента, които не пожелаха да участват в спектакъла. Те останаха скрити зад кадър. Не че не искаха да кажат какво мислят, не че не знаеха как да защитят своята позиция. Не бяха допуснати. Нито независимият демократичен печат, нито националните медии проявиха значим интерес към мислите и чувствата на тези 40 процента от народа. Камерите на телевизиите ги отбягваха, журналистите от пресата ги забравиха, социолозите не ги забелязваха. Сякаш бяха прокажени. Сякаш не са част от същия този народ, в името на който бе цялата тупурдия. Имаше и някои изключения. Бяха разиграни няколко сценария, за да се пародира тезата за бойкот на изборите. Блъсков, Ренета Инджова явно се обявиха за бойкот. Играха слабо, неубедително дори за тези, които им платиха за това. Бойчев и Кулеков се оказаха най-талантливи. Някои политици, които не разбраха сценария, дори се уплашиха и си позволиха несъгласувани реплики. Но планът успя. Тези, които можеха аргументирано да защитят тезата за бойкот, тези, които можеха да объркат сценария, просто не бяха допуснати до медиите.

Накрая искам да отговоря задочно на един господин, който спечели индивидуалния приз по хулене на тези 40 процента българи, които не гласуваха.

Една сутрин слушах предаването от Дома на покойника. Така наричаме в тесен кръг студиото на радио Свободна Европа. Правим сравнение с левскарската агитка, която се събираше на това известно за софиянци място. Сравнението е в смисъл, че и сред ортодоксалните левскари има по-голям плурализъм на мнения, отколкото сред журналистите и редовните слушатели на радио Свободна Европа. И така, слушам и чувам: Политологът Иван Кръстев в днешно интервю припомня, че в древна Гърция е имало специален термин за тези, които са отказвали да гласуват - идиоти.

Г-н Кръстев бе мултиплициран от радио Дарик в деня на изборите. Радио Дарик зададе въпрос към слушателите си, за да провери дали думите на г-н Кръстев са достигнали до редовия гласоподавател. Тестът беше успешен. Не бе изминала и минута и г-н Кръстев бе цитиран от достоен ученик.

Сега г-н Кръстев и неговите последователи ще чуят нещо от

ОБРАТНАТА СТРАНА.

Не зная как са наричали в древна Гърция тези, които не са гласували. Но аз приемам, че след всичко това, което се случи на България през последните години, до изборните урни могат да отидат, ако нямат користни причини, само политически и/или социални олигофрени, т. е. хора, които имат неадекватно поведение като социални субекти. Но това все още не е всичко. Хората, които доведоха България до днешното й състояние, състояние на политическа, икономическа, морална катастрофа, хората, които вече седем години играят един циничен политически реслинг /за това понятие друг път/, тези хора аз определям като национални предатели и престъпници. В този смисъл онези, които им дават легитимност със своя вот, са техни съучастници. И за да няма недоразумение, трябва да добавя. Не правя разлика между политическите цветове.

И така, защо ни карат да гласуваме?

Търсят се съучастници!

Избори'96 показаха, че у нас трайно се налага двуполюсен модел. На единия полюс са тези, които все още гласуват, а на другия, тези, които казват безмълвно:

Не на политическия фарс! Не на мунчовците!

НЕОБХОДИМО ПОЯСНЕНИЕ

Не би било коректно от моя страна, ако не хвърля малко повече светлина по въпроса за мунчовците. Още повече че цитирам имена.

Г-н Моллов е от типа тих мунчо. Той е склонен към самокритика /К'ва я мислехме, к'ва стана?/ . С това той доказва, че не се е шегувал с учителката си по литература. Съвсем естествено е безобидният герой на Вазов да е негов идол.

Случаят със Сугарев е обратен. Той е от типа мунчо за връзване. Сугарев е революционер. Неслучайно през 1988 г., в разгара на гласността, Сугарев дава писмени доказателства, че дълбоко съжалява за пропуснатия от Ленин шанс - победа на Световната революция. Сугарев не е склонен на самокритика. Той винаги има право. Той е готов винаги да съди другите. Той е експлозивен. Днес е готов да извика по болшевишки:

Суд над Жан дер Любе!

Утре Сугарев, не по-малко убеден, ще извика:

Вся власть Борту!

Мунчо ли е Костов? Много е мургав. Обикновен хитрец.

Какъв е Петър Стоянов? Нека сам да покаже! Получил е това право.

Ами социалистите? Има пълна симетрия. Но да ги оставим на спокойствие.

На Позитано 20 шета Мравояда.

София, 9 ноември 1996 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 19 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СЪОБЩЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА СЪВЕТ НА ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА ДЕЦА, В КОЙТО УЧАСТВАТ ДВИЖЕНИЕ ЗА ДЕЦА "РИЦАРИ НА ПОЗНАНИЕТО", КЛУБ ЗА ПЪТНА БЕЗОПАСНОСТ НА ДЕЦАТА, КЛУБ "ПРИРОДА", НАЦИОНАЛНО ЕТНОПЕДАГОГИЧЕСКО СДРУЖЕНИЕ "ПРОФ. ИВАН ШИШМАНОВ", ФОНДАЦИЯ "ДЕЦА И КУЛТУРА" И ФОНДАЦИЯ "ПРИРОДА И ЗНАНИЕ"

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ, ПАРТНЬОРИ, ПРИЯТЕЛИ, СЪМИШЛЕНИЦИ,

В трудните години пред прага на новото хилядолетие, при разклатеното равновесие между хармоничните идеали и дисхармоничната реалност, ние, възрастните, сме длъжни не само да се справим с всички трудности, които животът ни поднася, но и да успеем да подготвим за това нашите наследници.

Укрепването на гражданското общество в нашата страна породи множество от идеи и институционални форми за тяхното реализиране - нестопански, неправителствени организации, регистрирани по Закона за лицата и семейството /ЗЛС/. Обективно днес е време не само да се роим, но и да обединяваме своите усилия и градивен потенциал. За да сме по-полезни в осъществяването на благородните идеи и цели, на които сме посветили време, сили, средства!

В отговор на тази потребност ние, организации, осъществяващи инициативи за деца в различни сфери на социална активност, се обединихме в Съвет на организации за деца, за да координираме, а при определени условия и да обединяваме целенасочено своите интелектуални и материални ресурси на основата на приет и подписан от нас статут.

Съветът на организациите за деца е отворен за присъединяване на всички организации, които споделят нашите идеи и цели и отговарят на един минимум изисквания за пълноценно участие. Същевременно той е готов с целия си потенциал да подкрепи и участва във всяка разумна дейност, насочена към установяване и реализация на трайна съзидателна политика към децата в България, които ще създават благата на XXI век.

София, 30 октомври 1996 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Желязкова

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 19 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ КОМПОЗИТОРИ ДО МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА ИВАН МАРАЗОВ ПО ВЪПРОСА ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ОПЕРНИ, ОПЕРЕТНИ, ДРАМАТИЧНИ ТЕАТРИ И ОРКЕСТРИ В БЪЛГАРИЯ

Министър Маразов иска да съкращава опери, оркестри, театри. Много били! Имали сме в излишек! За сравнение посочваме Германия - 141 държавни оркестъра /по 1 на 539 хил. жители/ и 91 музикални театъра /по 1 на 840 хил./. В България - 10 държавни оркестъра /1800 хиляди/ и 8 опери/оперети /1/1 млн/. В Германия има още десетки театри със смесена театрално-музикална продукция. Е, какви са тогава българските излишъци? Напомняме, че ако се унищожи един оркестър или опера, после трябват десетилетия, за да се възстанови.

София, 14 ноември 1996 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 19 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
МЕМОРАНДУМ НА ПРОЕКТ "ПРАВА НА ЧОВЕКА" И НА БЪЛГАРСКИ ХЕЛЗИНКСКИ КОМИТЕТ ПО ПОВОД МЕЖДУНАРОДНИЯ ДЕН ЗА БОРБА СРЕЩУ РАСИЗМА, КСЕНОФОБИЯТА И АНТИСЕМИТИЗМА /9 НОЕМВРИ/

В навечерието на 9 ноември, деня, в който всяка година европейските държави почитат паметта на милионите жертви на Холокоста и когато гражданите в цяла Европа изразяват своята солидарност с жертвите на фашизма и расизма, Проект "Права на човека" и Българският хелзинкски комитет се присъединяват към протеста срещу расизма, ксенофобията и антисемитизма и заявяват своята съпричастност с всички малцинства в България, които поради своите етнически, религиозни или друг вид различия са обект на насилие и нетолерантно отношение.

В годината, когато в Европа е издигнат лозунгът "Спрете насилието срещу малцинствата", Проект "Права на човека" и Български хелзинкски комитет изразяват своята загриженост по повод случаите на етническо насилие спрямо българските роми. Ромите в България са тази група от обществото, която в най-силна степен изпитва последиците от десетилетия на дискриминация и отхвърляне. През последните години спрямо тази група се извършват най-тежките нарушения на основните човешки права: правото на живот, правото на свобода и сигурност на личността, правото на всеки човек да не бъде подлаган на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.

През 1996 г. жертва на етническа нетърпимост бяха десетки роми от градовете Плевен, Шумен, Самоков, София. Явлението "бръснати глави" е вече познато в България. За нас, членовете на Проект "Права на човека", са познати и трагичните последици от нападенията на "бръснати глави" над роми в България. Нашето общество обаче все още не познава съзнателните действия от страна на органите на реда и правосъдието за предотвратяване актовете на расистка омраза и за тяхното наказание като особен вид престъпления срещу личността.

За съжаление обществената чувствителност към такива прояви е все още твърде слаба, а активният, общественият дискурс по темата за нетолерантността и мерките за нейното преодоляване нееднократно отстъпва пред популистките призиви за защита на българската нация и сигурността. Дали поддържащите тази теза си дават сметка, че нетолерантното отношение не избира другостта и всеки може в някой момент да се окаже в положението на "другия".

Тревожи ни фактът, че в нашето общество доминира нагласата да бъде заклеймена цяла етническа група като "вредна и изначално престъпна" и да се забрави, че членовете на тази група имат основни човешки права, произтичащи и неделими от тяхното човешко достойнство. Ромите в България са етническата група, която е най-уязвима от тази обществена нагласа. Тяхната етническа принадлежност в много случаи е единственият мотив, легитимиращ стихийната "справедливост" спрямо тях. За съжаление прилагащите този тип справедливост в много случаи са не просто обикновени граждани, а самите пазители на закона. Проект "Права на човека" и Български хелзинкски комитет протестират срещу актовете на полицейска бруталност спрямо роми - срещу незаконните побои в полицейските управления, употребата на огнестрелно оръжие срещу беззащитни роми и срещу всякакво унизяващо човешкото достойнство поведение от страна на полицейски служители.

Ние призоваваме всички държавни институции, отговорни да гарантират спазването на човешките права на гражданите, да превърнат антирасизма в неделима част от своята политика и със своите действия да попречат на безнаказаното насилие, мотивирано от етническа омраза.

Призоваваме и цялата българска общественост към ясно изразена позиция в защита на толерантността към ромите в България и в подкрепа на спазването на техните човешки права.

София, 8 ноември 1996 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 19 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СЪОБЩЕНИЕ "СКОПИЕ ИЗЗЕМА БЪЛГАРСКИ ПАСПОРТИ" НА ПРЕСЦЕНТЪРА НА ВМРО - СЪЮЗ НА МАКЕДОНСКИТЕ ДРУЖЕСТВА, ПО ПОВОД НА ЗАДЪРЖАНЕТО НА ВЛАДИМИР ПАУНКОВСКИ

На 8 ноември 1996 г. е бил задържан на летището в Охрид известният македонски десидент и борец за правата на българите в Република Македония Владимир Паунковски, ръководител на ВМРО в гр.Охрид. Иззет му е полученият преди две седмици български паспорт. Паунковски получи българско гражданство с указ на президента Желев. Това е шестият пореден арест на г-н Паунковски от 1993 г. насам. Македонският паспорт на Паунковски бе отнет близо преди година, като по този начин той бе лишен от възможността да напуска страната.

Полицейските мерки срещу пробългарски активисти не са изолиран случай - на 6 ноември 1996 г. полицейски органи в Република Македония са призовали на информативен разговор двама членове на опозиционната ВМРО-Татковинска в Струмица, като същите са били задържани повече от десет часа и са били подложени на физически и психически тормоз, защото са проявявали открито своето българско самосъзнание.

Република Македония е единствената европейска държава, в която полицейските репресии са всекидневие. Новата вълна полицейски произвол вероятно има връзка с предстоящите на 17 ноември 1996 г. избори за местни органи на властта в Република Македония и явно цели сплашване на населението.

Изпълнителният комитет на ВМРО - Съюз на македонските дружества настоява българските официални власти да вземат спешни мерки за защита правата на българския гражданин Владимир Паунковски.

София, 12 ноември 1996 г.

/Пресслужба "Куриер"/

-------------------------------------------------------------------------------------------
Бюлетинът е приключен редакционно на 14 ноември 1996 година.

Главен редактор: Любомир Йорданов
Заместник-главни редактори: Емилия Димитрова и Йорданка Ненова
Редактори: Лилия Томова, Нина Гаврилова - деж. ред.
Комплексна обработка: Издателски комплекс - БТА

БТА - Редакция "Справочна информация"

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1996 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително.