София, 19 юли 1996 година
Брой 96 (1651)

София, 19 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОГРАМА НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД В УСЛОВИЯТА НА СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА, ПРИЕТА ПРЕЗ ЮЛИ 1996 ГОДИНА.

Драстичното обедняване на три четвърти от българския народ вследствие на кризата, ценовите шокове, спекулацията на пазара и непоносимите мерки за орязване на доходите и социалните плащания налагат да се предприемат следните краткосрочни мерки за оцеляване и социална стабилизация:

1. На населението да се предоставят облигации в размер на 100 милиарда лева, обезпечени със собственост от държавните предприятия като компенсация за обедняването и неизплатените заплати.

2. От 1 септември да се увеличат заплатите, пенсиите и социалните помощи, така че да се възстановят средните им размери в доларово изражение от края на първото тримесечие на 1996 г., както следва:
- средна работна заплата за страната - 122 долара;
- средна пенсия - 47 долара;
- базов минимален доход за социално подпомагане - 23 долара.

3. От 1 септември за 6 месеца да се въведе временна забрана за изменение на цените на минимум 30 стоки и услуги, съставящи всекидневната потребителска кошница на българина.

4. От 1 септември за 6 месеца да се въведе контролиран плаващ валутен курс и да се преустанови повишението на данъчните тежести за населението и фирмите.

5. При изпълнение на горните условия и след преговори Конфедерацията на независимите синдикати в България /КНСБ/ би подкрепила мярката за същия период от 6 месеца да се замразят заплатите, пенсиите и социалните помощи на новото им равнище в доларово изражение от края на първото тримесечие за 1996 г.

6. Да се осигури ресурс и се изгради национална система за целево кредитиране на предприятията, работещи за износ с положително салдо.

7. Да се съкрати с 25 процента съставът на висшата държавна и стопанска администрация и с 40 процента - разходите за обслужване на държавните институции. Икономисаните средства от това да се предоставят за социални помощи в общините.

Приложението на настоящата програма ще даде възможност на населението да преживее през есенно-зимния период, ще предотврати хиперинфлацията и ще подпомогне постигането на ново финансово равновесие.

КНСБ е готова като следваща стъпка да предложи до 1 септември 1996 г. мерки за подкрепа на структурната реформа, за нова инвестиционна и имуществена политика, за начално оживление на икономиката.

София, 4 юли 1996 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 19 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЛИТИЧЕСКА ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ "ЕКОГЛАСНОСТ", ПРИЕТА НА ОБЩО СЪБРАНИЕ В СОфИЯ НА 6 ЮЛИ 1996 ГОДИНА.

Пълният банкрут на политиката на управляващата Българска социалистическа партия /БСП/ днес е по-очевиден от всякога. След драстичния ценови шок от 1 юли самото оцеляване на хората е поставено под въпрос. Положението в България не може да бъде определено по друг начин освен като национална катастрофа. Сривът в банковата система, икономическата рецесия, изчерпването на валутния резерв, корупцията, безработицата и престъпността въвличат страната ни в практически безизходна ситуация, чиито неизбежни последици ще бъдат хиперинфлацията, убийствена мизерия за огромна част от българското население, нов мораториум върху външния дълг и нова финансова изолация на България от външния свят.

Управлението на БСП е престъпление срещу България. Днес на карта е заложено самото ни национално съществуване. При драстичния спад на жизненото равнище под допустимия минимум голяма част от българите просто няма да преживеят зимата.

Като национално отговорна политическа сила, Национално движение /НД/ "Екогласност" не може да остане безучастно пред престъпното управление на БСП, вещаещо ликвидация на българския народ. Ние сме убедени, че единствената възможност за национално оцеляване е свързана с отстраняването на бившата комунистическа партия от всички сфери на властта чрез предсрочни парламентарни избори.

Като първа стъпка в тази посока НД "Екогласност" определя спечелването на президентските избори от кандидата на Съюза на демократичните сили /СДС/ и демократичната опозиция г-н Петър Стоянов.

Ние вярваме, че всички национално отговорни политически сили, всички демократично мислещи граждани ще ни подкрепят.

София, 6 юли 1996 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НД "ЕКОГЛАСНОСТ":

Едвин Сугарев

/Пресслужба "Куриер"/

 

* * *

София, 19 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО ОТ ГЕНЕРАЛНИЯ СЕКРЕТАР НА ЦК НА БКП ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА С ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ПРЕГОВОРИ МЕЖДУ БКП И БСП И ЗА СЪЗДАВАНЕ НА НАЦИОНАЛЕН СЪЮЗ НА ПРОГРЕСИВНИТЕ ПАТРИОТИЧНИ СИЛИ. Документът е адресиран и до средства за масово осведомяване.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕМЯНОВ,

Към Вас се обърнах с две писма, смятайки, че като син на професионален комунист и партизанин е останало поне малко от идеалите на баща Ви. Уви. Това не се оказа вярно. Излъгани бяха илюзиите ми. Подобно на Петър Младенов и Михаил Христов Михайлов и Вие се оказахте върл противник, даже и враг на партията, която Ви изучи и Ви издигна в йерархическата стълбица до високите длъжности, които заемате. Никак не съм доволен от писмото Ви номер 248 от 27 май т.г. Вие заобикаляте поставените Ви от мен принципни въпроси и избягвате отговорите, което говори, че не остава нищо друго освен да правим изводи, че и Вие си затваряте очите пред извършващото се с всеки изминал ден подло и коварно предателство. Защо нямате куража да кажете истината пред народа, че Българската социалистическа партия /БСП/ е едробуржоазна партия, която реставрира дивия варварски пещерен капитализъм? Защо не кажете на народа, че вие създадохте Съюза на демократичните сили /СДС/, Движението за права и свободи /ДПС/, Български бизнес блок /БББ/ като филиали на БСП за заблуда и измама на народа, че уж в България има опозиция. Това е игра все едно на футболен мач, който разигравате за заблуда и измама на трудовия ни народ, който доведохте до глад, мизерия и нищета. Защо не разкриете истината, която сте взели на своя конгрес през 1994 г., че окончателно се отказвате от социализма и че ще реставрирате капитализма. БСП се оказа най-враждебната на България партия от освобождението ни от турско робство до сега. Вие мислите ли, че така ще можете до безкрай да лъжете и да манипулирате народа ни и бившите членове на БКП, които съставляват основната членска маса на БСП. Вие мислите ли, че народът не вижда и не разбира, че БСП като новообразувана едробуржоазна партия се самонастани в гнездото на героичната 105-годишна БКП, която триумфално продължава съществуването си? Вие не разбирате ли, че със своята антинародна прокапиталистическа политика компрометирате името на комунизма, тъй като нарочно разигравате фарс с Филип Димитров по предварителни уговорки да ви нарича комунисти, каквито не сте били и няма никога да бъдете? Вие пречите на Комунистическата партия на руската федерация /КПРФ/ за спечелването на изборите и помагате на Борис Елцин. За да излезе България от пропастта, в която я натикахте, ръководството на БКП ви предлага:

1. Да започнем незабавно преговори на най-високо равнище - било то членовете на Политбюро на БКП с членовете на Изпълнителното бюро /ИБ/ на БСП или само Секретариатът на Централния комитет /ЦК/ на БКП с Председателството на БСП.

2. Преговорите могат да се състоят и между генералния секретар на БКП с председателя на БСП.

3. Мястото на преговорите може да бъде село Петърч, Софийско, закъдето на 2 юни т.г. предложиха от ръководството на БСП в селото, за което навярно вече са Ви уведомили. Срещата може да се състои и в София на неутрален терен.

4. На преговорите предлагаме да не разглеждаме въпроси, които ни разединяват като партии с различни идеологии, а да разгледаме въпросите за спасяването на България и на гладуващия и мизеруващ трудов народ. Вие добре знаете, че БКП е класова партия. Нашата класа е работническата класа, трудовите селяни и народната интелигенция. Вашата класа са бизнесмените, банкерите и буржоазията, милионерите и милиардерите.

5. За президентските избори ние предлагаме кандидатът за президент да бъде от БКП, а за вицепрезидент от БСП. В противен случай вие ще загубите президентските избори.

6. На преговорите ние предлагаме да се вземе решение БСП да се включи в Съюза на левите сили, който с Отечествения фронт /ОФ/, Съюза на борците против фашизма, капитализма и империализма /СБПФКИ/, Димитровския комунистически младежки съюз /ДКМС/, Съюза на българските жени /СБЖ/ създадохме, или да създадем Национален съюз на прогресивните патриотични сили за спасението на България.

За да се организира и проведе такава среща, най-напред правителството на БСП трябва да даде една от сградите на БКП, нейна собственост, като се отмени профашисткият закон, гласуван от 36-то ОНС, с който конфискувахте имуществото на БКП. Такава сграда ни е необходима за ЦК на БКП, за редакциите на вестниците "Комунистическо дело", орган на БКП, "Работническо дело", орган на ЦК на БКП, и "Комунистическа правда", орган на Софийския ГК на БКП, както и на издателството на БКП. Вие нямате никакво право повече да протакате тези въпроси. Също така трябва да ни предадете всички налични свободни партийни членски книжки на БКП и печатите на БКП, за да не могат дейци на БСП да вършат по-нататък фалшификации, както тази със Стефан Софиянски. Ще очакваме да надделее разумът над безумието и този път да откликнете положително на предложенията ни. Ще чакаме за отговор.

София, 10 юли 1996 г.

ГЕНЕРАЛЕН СЕКРЕТАР НА ЦК НА БКП:

Владимир Спасов

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 19 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ШЕСТИМА БЪЛГАРСКИ УЧЕНИ И ОБЩЕСТВЕНИЦИ ОТ ДВИЖЕНИЕ "ДЕЦА НА БЪЛГАРИЯ" ПО ПОВОД НА ОПИТА ЗА ИЗКУСТВЕНО СЪЗДАВАНЕ НА ТАКА НАРЕЧЕНАТА "ПОМАШКА НАЦИЯ". Документът е адресиран до средства за масово осведомяване.

Български учени и общественици от движението "Деца на България" споделят своята тревога относно поредния опит за изкуствено създаване на "нови нации" на Балканите и по-специално по повод на така наречената "помашка нация".

Видни европейски учени са категорични, че успешното изграждане на единна благоденстваща Европа е свързано с преодоляването на центробежните сили и затихването на етническите проблеми. И обратното - предизвикването на подобни проблеми, какъвто е случаят със създаването на изкуствена "помашка нация", е в разрез с посочения градивен преход.

Такава "политическа алхимия" е анахронизъм на фона на общоевропейските интеграционни процеси. Тя е отглас от ислямизацията на Балканите преди повече от половин хилядолетие и е породена от безпокойствата около политическите тенденции в днешна Турция. Изходът обаче не е в конфронтацията на две православни държави, каквито са България и Гърция, а в тяхното сътрудничество.

Съвременната българогръцка граница не е етническа, а политическа. След Ньойския договор през 1919 г. значителен дял от българските мохамедани, най-вече от Родопската област, остават извън пределите на България. Съществена разлика между българския диалект на мохамеданите от северната част на Родопите /в Република България/ и диалекта, говорен в южната част /в Република Гърция/, няма.

Като се имат предвид трагичните събития в бивша Югославия, България и Гърция не бива да се поддават на външни инсинуации и внушения, построени върху принципа "Разделяй и владей!" Напротив, нашите две страни трябва да работят за изграждане на един стабилен район в тази стратегическа част на нова обединена Европа.

София, 11 юли 1996 г.

ПОДПИСАЛИ ОБРЪЩЕНИЕТО:

Йордан Величков, проф. Марко Семов - Софийски университет "Свети Климент Охридски", професор Иван Лалов - Софийски университет "Свети Климент Охридски”, професор Дойно Дойнов, Николай Хайтов, Нешка Робева

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

Софияу 19 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ВЪЗВАНИЕ НА СВЕТИЯ СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА С ПАТРИАРХ ПИМЕН, ДОСЕГАШЕН НЕВРОКОПСКИ МИТРОПОЛИТ, ПО ПОВОД НА СВИКАНИЯ ОТ НЕГО И ПРИВЪРЖЕНИЦИТЕ МУ ЦЪРКОВНО-НАРОДЕН СЪБОР В СОФИЯ НА 3 ЮЛИ 1996 ГОДИНА.

СКЪПИ ЧАДА НА СВЕТАТА ЦЪРКВА,
БРАТЯ И СЕСТРИ - БЪЛГАРИ!

Най-голямото събитие в живота на Българската православна църква е вече факт -завърши Четвъртият църковно-народен събор.

Цели 43 години ръководството на православната ни църква не е давало отчет за своята работа и поведение пред българския народ.

Синекурният Свети синод и квазипатриарх Максим послушно следваха не църковните, а партийните догми.

Авторитетът, значението и мястото на Българската православна църква в обществото бе безкрайно принизено. Партийно ангажирани църковни водачи лишиха народа ни от надежда и опора в трудните дни на тоталитарно-атеистическата власт.

Тя се превърна в "църква на мълчанието".

БРАТЯ И СЕСТРИ,
Простете, че Българската православна църква мълча близо петдесет години! Простете ни, че мълчахме, когато избиваха достойни български свещеници, общественици, интелектуалци - цвета на българската нация!

Бог да упокои душите им!

Простете ни още, че не надигнахме глас за защита на хилядите репресирани по лагери и затвори чада на българския народ!

Периодът на мълчанието приключи.

Четвъртият църковно-народен събор прие промени в устава и управлението на Българската православна църква, които възстановяват древното демократично начало на съборност в църквата и по този начин се възстановява връзката между клир и миряни.

Светата църква няма безучастно да наблюдава страданията на собствения си народ, на ограбените и угнетени люде - резултат на социалната политика на днешните управници.

- Господа управници, къде е вашата грижа за народа? Има ли гладни, има ли сигурност и спокойствие в страната? Замислете се! Опомнете се!

Светата църква винаги е била с отрудените и обременени през вековете и ще продължава да бъде, защото Господ Иисус Христос й вменява в свещен дълг това!

Божието благословение да бъде върху всички вас!

София, 9 юли 1996 г.

† ПИМЕН,

ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 19 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ВИСШИЯ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ ЗА СМЪРТНОТО НАКАЗАНИЕ И МОРАТОРИУМА ВЪРХУ НЕГОВОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПРИЕТА В СОфИЯ НА 3 ЮЛИ 1996 ГОДИНА.

Висшият адвокатски съвет се обявява против предложението за отмяна на мораториума върху изпълнението на смъртното наказание и се обръща към народните представители с призив за премахване на смъртното наказание.

В решението на Великото народно събрание от 20 юли 1990 г. се сочи, че изпълнението на влезлите в сила смъртни присъди се отлага "до решаването на въпроса за прилагането на смъртното наказание".

Така Народното събрание се задължава преди отменянето на мораториума принципно да реши въпроса за смъртното наказание.

Конституцията на Република България в чл. 28 прогласи: "Всеки има право на живот. Посегателството върху човешкия живот се наказва като най-тежко престъпление". Текстът не предвижда изключения или ограничения и е логичен завършек на възприетото в основния закон, че всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и право, а държавата гарантира живота, достойнството и правата на човека.

Според чл. 57, ал.3, вр.чл. 28 от конституцията правото на живот е неотменимо човешко право. Разпоредбите на конституцията не допускат изрично налагането на смъртно наказание.

Привържениците на смъртното наказание и на отмяната на мораториума се позовават на ръста на престъпността и увеличаването на броя на тежките престъпления срещу личността. Но през 1995 г. Народното събрание прие изменения в Наказателния кодекс, Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за изпълнение на наказанията, с които въведе наказанието "доживотен затвор" и регламентира неговото изтърпяване. Така се отговори на обществената необходимост от въвеждането на адекватни санкции срещу извършителите на престъпления.

Многобройни криминологически изследвания у нас и в чужбина показват, че съществуването на смъртното наказание не се отразява на ръста на престъпността. Твърде малко у нас обаче се популяризира истината, че престъпността се обуславя от криминогенни фактори и няма да се повлияе от грубото ожесточаване на наказателна репресия. Не страхът от смъртно наказание, а съзнанието за неизбежност на наказанието е решаващо за намаляването на престъпността.

Чрез смъртното наказание държавната репресия накърнява не само неотменимото право на живот, но и всички други права, защото те произтичат от правото на живот.

Самото изпълнение на смъртното наказание най-често представлява нечовешко третиране, което е институционализирано единствено поради това, че е краен резултат от един съдебен процес. След изпълнението на смъртното наказание обаче правосъдната система е лишена от възможността да поправи допусната съдебна грешка, а жертвата й - да получи удовлетворение.

Не може да се остави без внимание и тезата за пълното деморализиране, обезчовечаване на изпълнителите на смъртното наказание. Те се оказват жертви на държавата, защото са оторизирани да бъдат нейни екзекутори.

София, 3 юли 1996 г.

/Пресслужба "Куриер"/

---------------------------------------------------------------------------------------------------------
Бюлетинът е приключен редакционно на 12 юли 1996 година

Главен редактор: Любомир Йорданов
Заместник-главни редактори: Емилия Димитрова и Йорданка Ненова
Редактори: Лилия Томова - деж. ред., Нина Гаврилова
Комплексна обработка: Издателски комплекс - БТА

БТА - Редакция "Справочна информация"

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1996 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително.