София, 20 септември 1996 година
Брой 114 (1669)
София, 20 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ ИВАН КОСТОВ, ОГЛАСЕНО ПО БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ НА 15 СЕПТЕМВРИ 1996 ГОДИНА, ПО ПОВОД СПЕЧЕЛЕНИТЕ ОТ КАНДИДАТА НА ОБЕДИНЕНАТА ОПОЗИЦИЯ Д-Р СТАНЧО ФИЙКОВ КМЕТСКИ ИЗБОРИ В КОТЛЕНСКАТА ОБЩИНА
УВАЖАЕМИ СЪНАРОДНИЦИ,
СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ НА ДЕМОКРАЦИЯТА,
Снощи кандидатът на Обединената опозиция д-р Станчо Фийков
спечели убедително кметските избори в 25-хилядната Котленска община. Това събитие не е обикновено. Обществото с най-голямо внимание следи междинните допитвания до народа.
Изборите в Котел са особено важен показател за доверието на избирателите. Те са вторите пълни извънредни общински избори след проведените в Русенската община Борово. В тази малка аграрна община Българската социалистическа партия /БСП/ успя много трудно да се наложи отново. Социалистите загубиха почти 900 избиратели, взеха преднина пред опозицията от 350 гласа при 600 недействителни бюлетини. Това бе началото на промяната.
Предишният кмет на Котел бе на БСП. След голям служебен и личен провал той бе принуден да напусне. За кмет вчера се
състезаваха трима представители - на Обединената опозиция, на БСП и независим кандидат. Обединените демократични сили начело с д-р Фийков спечелиха категорично още на първия тур.
Котленските избори са първата недвусмислена промяна на доверието на избирателите - от БСП към Обединените демократични сили. Те са първият масов вот на недоверие срещу убийствената политика на Жан Виденов. Те са ясен пример, който хората от Котел, Жеравна, Медвен и 23-те села на общината, наследници на велики български възрожденци и будители, дават на цялата нация. Изборите в Котел са генералната ни проверка преди президентските избори на 27 октомври. Те са доказателство, че в България вече има ново, родено от кризата мнозинство, мнозинството на надеждата в демократичната алтернатива за управление.
От името на ръководството на нашия съюз поздравявам сърдечно всички членове и симпатизанти на Съюза на демократичните сили /СДС/, Народен съюз - Български земеделски народен съюз, Демократическа партия /НС - БЗНС, ДП/, Движението за права и свободи /ДПС/ и на другите демократични партии, които спечелиха тази победа. Благодаря за победата най-вече на д-р Станчо Фийков, на председателя на СДС в община Котел д-р Христо Желев, на Мохамед Реджеб и на всички общински лидери на партии от Обединената опозиция. Вие, приятели, освен че спечелихте в Котел, дадохте вчера най-големия принос в президентската кампания на Петър Стоянов.
В него сега е съсредоточена надеждата на новото мнозинство в България.
Благодарим ви за доверието, котленци!
Бъдете сигурни, че ще го оправдаем!
На всички останали казваме - както гласуваме, така ще живеем!
София, 15 септември 1996 г.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 20 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ИЗЯВЛЕНИЕ НА ПЕТЪР СТОЯНОВ - КАНДИДАТ НА ОБЕДИНЕНИТЕ ДЕМОКРАТИЧНИ СИЛИ ЗА ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПРЕД МЕЖДУНАРОДНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ "КОНСТИТУЦИЯТА И ПРЕЗИДЕНТЪТ" /СОфИЯ, 12 СЕПТЕМВРИ 1996 ГОДИНА/, ОРГАНИЗИРАНА ОТ ЦЕНТЪРА ЗА ЛИБЕРАЛНИ СТРАТЕГИИ И МЕЖДУНАРОДНИЯ РЕПУБЛИКАНСКИ ИНСТИТУТ
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,
Искам да благодаря на организаторите на тази конференция за възможността да изложа своите възгледи за ролята на президента на нашата конституционна система. Искам да им благодаря за възможността да говоря не просто като кандидат-президент, но и като юрист и гражданин, за когото законът и законността са над всичко.
Никога няма да забравя как като студент в СУ "Климент Охридски" прочетох стенограмите на Учредителното събрание от 1879 година. Имах чувството, че съм се докоснал до истина, която ще пазя цял живот. Когато в спора между бащите на нашата конституционна традиция се ражда идеята за модерната българска държавност. Много от идеите, които ще споделя с вас днес, са родени от уважението и възхищението ми към държавниците, които не просто възродиха българската държавност, но и приобщиха народа ни към идеите на съвременната европейска цивилизация.
През последните седем години думата демокрация е употребявана толкова често, че всяко нейно споменаване вече звучи подозрително. Но за мен силата на модерната демокрация е в нейния конституционен характер.
Конституционализмът е този, който не позволява демокрацията да се изроди в тирания на мнозинството. Конституционализмът е този, който не позволява политическата целесъобразност да подмени законността.
Президентът е гарант на правовия характер на държавата, така както Конституционният съд и независимата съдебна система. Едно от големите постижения през последните години впрочем е именно извоюваната независимост на съдебната власт. Не разделението на властите е причина за хаоса и безвластието, както някои се опитват да ни убедят. Ако отново съберем властите, кой ще ни пази от неизбежния произвол.
Политическата история на света е история на величавото усилие законите да управляват хората, а не обратното. Ако бъда избран за президент, виждам своята роля като продължител на усилията на държавници като Каравелов, Стамболов и Малинов да пазят конституционния характер на нашата демокрация. Опитите за неконституционно управление, открито или прикрито суспендиране на конституцията, увлечението по извънредни мерки и силови решения са донесли само вреда на нашето общество.
Повтарям тези познати мисли, защото обществата в преход могат лесно да бъдат съблазнени от авторитарни идеи. Днес всички търсят отговор на въпроса как България да избере силен президент. Преди пет години този въпрос звучеше абстрактно, сега той се свързва с много други въпроси. Като въпроса за това защо хората се чувстват предадени от държавата или защо войната на институциите се превърна във всекидневие.
Някои от моите опоненти в президентските избори виждат президентския режим като панацея за всички политически проблеми, за тях е достатъчно България да бъде обявена за президентска република, за да могат нещата да се решат от само себе си. За мен въпросът, пред който сме изправени, е не дали България да бъде президентска или парламентарна република, а дали страната ще бъде управлявана, като се използват всички предимства на демокрацията, т.е. силно и добре. Днес дилемата е: дали ще се измъкнем от кризата и ще се превърнем в просперираща държава, или ще останем задълго в блатото на бедността и корупцията.
В този смисъл вярвам, че президентът може да съдейства за това. Убеден съм, че в рамките на действащата конституция България може да има силен президент. Убеден съм също, че влиянието на президента е във влиянието на неговите идеи.
Къде виждам силата на президента?
Първо в силата на народния вот, на прекия избор. Защото избирателите дават своя вот не просто за дадена личност, а за определено виждане за България.
Днес аз виждам своята сила в новото обществено мнозинство. Това мнозинство не приема начина, по който България се управлява днес. То е мнозинство на загрижените, които са готови да направят нещо за себе си и за България.
Това, което е особено важно за мен, е, че това родено от кризата мнозинство застава зад конституцията и не приема опита една или друга политическа сила да се поставя над законите.
В началото на своето политическо съществуване демократичната опозиция изживя увлечение по нежната революция и уличния натиск. То има своето обяснение. Но това, с което особено се гордея днес, е изстраданият институционализъм на Обединените демократични сили. Последната година и половина даде многобройни доказателства, че уважението към институциите, и то не само на думи, е важна част от алтернативата, която опозицията предлага.
Това ми дава основание да твърдя, че мнозинството, чието послание искам да бъде чуто, е конституционното мнозинство на България.
Втората сила на президента на България е правото му да олицетворява нацията, правото му да мисли, обърнат към бъдещето на страната. Визията за бъдещето, особено на границата между две хилядолетия, е оръжие на всеки държавник. Защото задължението да управляваш с мисъл за следващото поколение е едно от най-важните задължения на държавния глава.
Но обърнат към бъдещето, аз мисля, че президентът е и отговорен за това общество да продължава диалога по отношение на своето минало.
Преди няколко дни имах удоволствието да се срещна с председателя на израелския Кнесет Дан Тихон. В нашия разговор той изрази своята голяма загриженост за решението на Върховния съд да отмени присъдите на Народния съд. Значи ли това, че България реабилитира антисемитизма и ксенофобията? Разбирам неговата тревога. Цялата поствоенна демокрация е изградена върху спомена за ужасите на нацизма и волята да не се допусне този безчовечен режим отново. За мен като политик и гражданин отхвърлянето на фашизма и всички други форми на тоталитаризъм е същностна черта на всяка демократична политика.
В същото време разбирам независимия български Върховен съд да отмени присъдите на едно извънредно съдилище. Решението на Върховния съд не означава оневиняване на подсъдимите. То е резултат на това, че в присъдите липсват каквито и да било мотиви, което означава, че изобщо не е търсена вина на отделните подсъдими и не е посочено за какво са осъдени те.
Присъдите на Народния съд поставиха на една и съща подсъдима скамейка и хората, които въведоха антисемитското законодателство, и хората, които направиха всичко за спасяването на българските евреи.
Между обвинените в антисемитизъм и фашизъм е заместник-председателят на тогавашното Народно събрание Димитър Пешев, чиято снимка стои в музея на Холокоста като спасител на евреите. На подсъдимата скамейка едно до друго стоят правителствата на Филов, което вкара България в Тристранния пакт, и правителството на Муравиев, което се опита да я изведе от войната. Няма да се спирам на факта, че много от осъдените бяха вече зверски убити преди произнасянето на присъдите. Такава е историята и в нея не всичко е просто. Затова смятам, че решението на такива болни проблеми е в сериозния им анализ, в диалога, а не в търсенето на политически дивиденти.
Мисля, че тук е мястото да се спра на едно от приоритетните права на президента - правото на обръщение към парламента и нацията. Президентът е важна част от общественото мнение, той е говорител на това мнение. Той е гарант на обществения договор. И затова съм убеден, че силата на президента е във връзката му с гражданското общество. Силата на президента е силата да убеждава, да бъде говорител на обществения и държавен интерес, говорител на здравия разум.
Драмата, разиграла се около герба на страната, е класически пример за това до какво води желанието да се управлява не със силата на общественото, а само със силата на парламентарното мнозинство. Невъзможността парламентът да постигне консенсус по отношение на националния герб е възможност да мислим като държавници. Убеден съм, че силата на президента е в това, че мисли и действа като държавник.
Убеден съм, че гербът трябва да бъде на всички българи и че именно кандидат-президентите трябва да постигнем привидно невъзможния консенсус.
В края искам да поставя и един особено болезнен за нашето общество въпрос. Въпроса за отношението на президента към политическите партии. Силата на президента е в това да не позволява многопартийната система да деградира в партизанщина. Но това съвсем не значи, че всички партии са му еднакво мили или че е еднакво отдалечен от всички партии. Политикът не може да бъде независим от собствените си политически убеждения. Но разликата между президента и партийния лидер е в това, че президентът никога не може да постави партийните интереси над държавните, както и в това, че няма морално право да наруши принципите на своята политическа платформа, заради която е получил подкрепящия го народен вот.
Ако бъда избран за президент, виждам главната си задача в това да се боря в името на тази България, заради която се кандидатирам. България на равенството и гражданските права. България на суверенитета и независимостта. България на европейската и атлантическа интеграция и проспериращата пазарна икономика. Една България, в която има правила и успяват тези, които ги спазват. Една България на гражданите. Една България, в която децата ни искат да живеят.
Тази демократична България е партията, с която ще управлявам, тази силна България е каузата на новото обществено мнозинство.
София, 12 септември 1996 г.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 20 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА КАНДИДАТИТЕ ЗА ПРЕЗИДЕНТ И ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ И ГЕНЕРАЛ ЛЮДМИЛ МАРИНЧЕВСКИ, ИЗДИГНАТИ ОТ ГРАЖДАНСКОТО ОБЕДИНЕНИЕ ЗА РЕПУБЛИКАТА, ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗЯВЛЕНИЯ В СТОЛИЧНИЯ ПЕЧАТ НА КАНДИДАТА ЗА ПРЕЗИДЕНТ ЖОРЖ ГАНЧЕВ
В свое интервю от 13 септември 1996 г. във в. "24 часа" кандидатът за президент Жорж Ганчев си е позволил за пореден път да лъже най-безочливо за свои опоненти и за характера на тяхната предизборна кампания. Във връзка с това пресцентърът е упълномощен да заяви:
1. Щабът на Александър Томов и ген. Маринчевски не проси от никого пари; не е получавал и не получава средства от чужбина, нито дарения, които го поставят в каквато и да е зависимост от частни или държавни икономически групировки.
2. Това се отнася и за цялата досегашна финансова дейност на Гражданското обединение за републиката. За разлика от Бизнес блока, който не отчита в парламента своите приходи и разходи, ГОР има единно счетоводство и отчита всичките си приходи и разходи в Народното събрание.
3. По време на посещението на г-н Александър Томов в Москва на възможно най-високо равнище са защитени интересите на страната за намаляване на митата при износ на български стоки в Русия, за решаване на въпроса с дълга на Русия към България, както и за откриване на възможности за износ на български стоки в сферата на машиностроенето, леката и хранителната промишленост от България към Русия.
4. Средствата от предизборния щаб се набират и разходват при пълно спазване на българските закони и са на разположение на съответните контролни органи.
5. Фондация "21 Век" никога не е получавала "американски пари", под което разбираме пари на американската държава или американски фирми и организации. Средствата на фондацията са публични и това е единствената българска научна организация, която съществува на базата на контракта с български и чуждестранни юридически лица за създаване и разпространение на научна продукция, фондацията няма стопански характер, тя не принадлежи на г-н Александър Томов, а се ръководи от настоятелство и управителен съвет, в който влизат крупни представители на българската интелектуална и научна общност.
6. Заявяваме, че ако господин Жорж Ганчев продължи със своите публични лъжи, ще публикуваме списъка на 57-те публични лъжи на господина /на колкото години е той самият/, направени през последните пет години. Всички тези лъжи показват, че сменилият българското си име Ганчев лъже постоянно, с което показва, че на него не може да му се дава никакво обществено и политическо доверие.
София, 14 септември 1996 г.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 20 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ ЗА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО Й КЪМ КОАЛИЦИЯТА ОБЕДИНЕНИ ДЕМОКРАТИЧНИ СИЛИ, ПРИЕТО НА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА БСДП В СОфИЯ НА 14 СЕПТЕМВРИ 1996 ГОДИНА
На 14 септември 1996 година в град София се състоя Национална конференция на Българската социалдемократическа партия /БСДП/. Конференцията имаше в дневния си ред един въпрос - относно формалното присъединяване на БСДП към коалицията Обединени демократични сили. Съгласно Устава на БСДП формалните предложения за персонални кандидатури се утвърждават от Националния комитет, но включването в партийни коалиции се решава от Националната конференция. В заседанията на Националната конференция, която се свиква от Изпълнителното бюро, участват членовете на Националния комитет, на Централната контролно-ревизионна комисия, председателите на местни организации и председателите на регионални комитети. Установено беше, че участници по право в Националната конференция са 201 души.
Конференцията беше открита с кратко слово на д-р Петър Дертлиев, който спря вниманието на присъстващите върху главния въпрос на заседанието - присъединяването към коалицията Обединени демократични сили, а също така категорично опроверга всички спекулации на Българската социалистическа партия /БСП/ и в частност на г-н Филип Боков относно възможността за приемане на "социалистите" в Социалистическия интернационал. БСП не е получила абсолютно никакъв статут в Социнтерна, а г-н Филип Боков изрично е посочен като индивидуален гост в пълния списък на присъствалите. /Индивидуалните гости се изписват в края на списъка, без да се посочва партийната им принадлежност и дори страната, от която идват./ За авторитета на БСДП говори примерно фактът, че създаването на Социалдемократическия алианс - БСДП, Социалдемократическата партия /СДП/, е посочено в отчета за междуконгресния период /отчетът е отпечатан и раздаден на участниците и гостите/ като едно от важните събития, случили се в Централна и Източна Европа за това време.
Участниците посрещнаха с овации г-н Петър Стоянов - кандидат за президент на Обединените демократични сили. Той произнесе голямо слово, в което благодари на социалдемократите за това, че и те издигнаха кандидатурата му за президент /БСДП издигна кандидатурата на Петър Стоянов за президент на заседание на Националния й комитет на 18 май 1996 г./. Г-н Стоянов изтъкна особеното значение на подкрепата на БСДП, тъй като тя опровергава всички спекулации, че той е кандидат на "реставраторски" и "реакционни" сили, а също така му е донесла подкрепата на Социнтерна като цяло и на много социалдемократически европейски партии /8 до момента/, които са го подкрепили допълнително с нарочни писма.
По предложение на г-н Александър Екимов конференцията премина към явно и поименно гласуване със специални бланки. Резултатите от гласуването бяха установени от комисия в състав г-жа Вълкана Тодорова, г-н Младен Димитров /Плевен/ и г-н Йордан Йорданов /Ботевград/. Без нито един глас "против", Националната конференция на БСДП реши социалдемократите да подадат документи за формалното вписване на партията в състава на коалицията Обединени демократични сили.
София, 15 септември 1996 г.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 20 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ "ВЪЛЦИ В ОВЧИ КОЖИ ИЛИ МРАЧНИЯТ ИЗГРЕВ НА БЪЛГАРСКАТА ДЕМОКРАЦИЯ" НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ПО ВЪТРЕШНОПОЛИТИЧЕСКИ ВЪПРОСИ. Документът е адресиран до средства за масова информация.
10.XI.1989 г. е най-черната дата в най-новата ни история. Веднага след извършената контрареволюция не можа да се сформира една действаща дворцова опозиция независимо от това, че подготовката за създаването й започна далеч преди 1989 г. Необходимо беше време, за да узреят условията, да се поляризират и подготвят кадрите. Създаденият Комитет за защита на Русе от румънското обгазяване нямаше реакционен характер. Това беше екологичен комитет. Негова съучредителка беше Соня Бакиш, съпруга на Станко Тодоров, председател на Народното събрание. Повечето от другите учредители също бяха членове на БКП.
Под грижите на тогавашното ръководство на БКП бяха обучени в съответните отдели на ЦК на БКП и МВР Петър Манолов и Илия Минев, които създадоха Комитета за защита на правата на човека.
Петър Манолов беше готвен за тази му мисия дълго време. Още преди 10.XI.1989 г. той обяви в Пловдив гладна стачка, инсинуирана от тези, които бяха планирали контрареволюцията. Друг е случаят с Илия Минев. Той е активен бивш член на фашистката организация "Бранник" и върл враг на народната власт, но в затвора след 9.IX.1944 г. сътрудничи на органите на МВР.
Петър Манолов основа Конфедерацията на труда /КТ/ "Подкрепа". Исканията на този профсъюз първоначално имаха хуманен и справедлив характер. Когато Петър Манолов беше "изгонен" във Франция, мястото му в КТ "Подкрепа" зае Константин Тренчев, който също беше готвен от специалните служби за активна опозиционна дейност.
Това бяха първите хищни пилета на дворцовата опозиция. Истинската работа за създаването й предстоеше.
В апартамента на Николай Хайтов и в разни други квартири Андрей Луканов като заместник-председател на Министерския съвет /МС/ и член на Политбюро на Централния комитет на Българската комунистическа партия /ЦК на БКП/ трескаво работеше - провеждаше уж нелегални срещи с открити врагове на БКП и на социализма. Между тях бяха и членовете на създадения Клуб за преустройство и гласност. Там се формираха заговори за разгрома на социализма. Той изигра ролята на истинска школа за дворцовата опозиция.
Радио "Свободна Европа" беше трибуна за борба против соцстраните. Но то имаше и организаторска роля в контрареволюцията. Румяна Узунова се свърза с д-р Петър Берон, Желю Желев, Блага Димитрова, Копринка Червенкова, полк. Борис Спасов и др., повечето от които бяха членове на БКП, активни борци против фашизма и капитализма или деца на такива борци. Те предварително много грижливо са били готвени за дисидентска дейност от специалните служби. Не зная откъде бяха намерили и моя адрес в това радио. Поканиха ме на 14 април 1989 г. да дам изявление от името на Партията на трудовия народ против Тодор Живков. Отговорих им, че те нямат право да се месят във вътрешните работи на България и че нашите въпроси ще си ги решим ние.
Стигна се до драматичната акция на МВР пред "Кристал". Ако не се бяха намесили в тази акция органите на МВР, всичко щеше да мине мирно и тихо. От участниците в акцията не пострада никой. Самоуби се или беше убит човекът от Народната милиция, на когото беше наредено да взриви обстановката. Това убийство беше извършено с цел да се скрият организаторите, които му бяха наредили да извърши тази провокация на МВР.
Всичко това се правеше, за да се създаде Съюзът на демократичните сили /СДС/.
Митингите и демонстрациите грижливо се организираха от специалните служби. Немалък брой баламурници - членове на БКП, напълно се компрометираха като активни опозиционери. Те станаха слепи оръдия на специалните служби, които по сценарий изкуствено отглеждаха опозицията. Основатели на СДС бяха д-р Петър Берон, Андрей Луканов, Блага Димитрова, Чавдар Кюранов, Борис Спасов, Стефан Продев, Желю Митев Желев, Георги Спасов, баджанакът на Желю Желев - Димитър Луджев, Славомир Цанков и др. Като четем тези имена, виждаме, че някои от тях сега са в СДС, а други - в Българската социалистическа партия /БСП/ . Затова ние често казваме, че СДС и БСП са сиамски близнаци - те бяха създадени от номенклатурата на ревизионистичното ръководство на БКП и от специалните служби, действащи по указания на ЦРУ. Днешните БСП и СДС са създадени от едни и същи хора с едни и същи подбуди.
В Южния парк в края на 1989 г. беше създадена от братя Велкови Българската социалистическа партия /това не е сегашната БСП/. Беше обявено и създаването на СДС. Пръкнаха като гъби след дъжд разни партии като демократическите, социалдемократическата, радикалната, радикалдемократическата, Ера-3, либералната и др.
По-късно, след проведения ревизионистичен XIV конгрес на БКП, се взе решение за ликвидирането на БКП и уж беше организиран и проведен референдум за смяна на името на БКП с БСП. В повечето населени места в България референдумът не беше проведен. Именно затова ренегатите, ликвидаторите и предателите отказват да публикуват резултатите от референдума. В повечето партийни организации, в които той беше проведен, са гласували за запазване името на БКП. Предателите не се съобразиха с волеизявлението на комунистите. Като илюстрация на това падение е членският състав на съвременната БСП. Тя наброява около 300 000 души, докато в БКП по времето на т. нар. референдум членуваха 1 040 000 души.
Така се стигна до антиконституционната кръгла маса, организирана с благословията и съдействието на Александър Лилов, Андрей Луканов, Петър Младенов, Станко Тодоров, Георги Атанасов, Начо Папазов и др. Ликвидаторите на България диктуваха на Народното събрание какви поправки да прави в конституцията и какви антиконституционни решения да взима. Появиха се фашистките щурмоваци - кошлуковци, христофорсъбевци. Зловредна роля играеше и Радой Ралин, който помагаше и продължава да помага на антикомунистическите лакеи. Не случайно той се срещна и със Симеон Кобургготски при посещението му в България.
В края на 1989 г. и началото на 1990 г. по указания на Александър Лилов, Андрей Луканов, Петър Младенов и Добри Джуров бяха изпращани в Мадрид парламентьори за установяване на контакти със Симеон Кобургготски. Един от парламентьорите беше Иван Дундаров, който загина в покрайнините на София при загадъчни обстоятелства.
През всичкото това време Желю Митев Желев правеше изявление след изявление, като декларираше, че си остава марксист. Доста по-късно той си призна антикомунизма, който винаги е изповядвал. Разривът му с ръководството на СДС не беше случаен, доколкото пряката връзка между него и Висшия съвет /ВС/ на БСП не може да се скрие.
Достатъчно е да си спомним как Желев стана президент. През юли 1990 г. Андрей Луканов замина за Москва, където с тогавашния генерален секретар на КПСС и президент на СССР Михаил Горбачов са съгласували назначаването на Ж. Желев за президент на България. Именно затова на 31. VII. 1990 г. БСП не посмя да подложи на второ гласуване кандидатурата на Виктор Вълков, защото при първото гласуване не му стигаха само три гласа. На 1 август 1990 г. БСП назначи Желю Желев за президент - по това време във Великото народно събрание /ВНС/ БСП разполагаше с абсолютно мнозинство и можеше да взема каквито си иска решения. Не случайно на среща в Ловеч на 12.XII.1991 г. в знак на благодарност към БСП Ж. Желев заяви: "Аз искрено вярвам, че Партията има бъдеще и че тя ще се обнови!"
През всичките тези години той често изпълняваше политически поръчки на ВС на БСП, като например активното му участие в дипломатическите ходове за присъединяването на България към НАТО и поръчаната "критика" към ВС на БСП за несъществуващо нежелание за това присъединяване. Търканията между Желев и СДС имаха не идеен характер, както и двете страни представяха въпроса, а предимствата, които той даваше на БСП при разделянето на питата на грабежа. Не може да става дума за никакви сериозни идейни разногласия между БСП, СДС и Ж. Желев - те всички служат на една кауза: погубването на България в полза на западните им господари. По принцип нито БСП, нито СДС, нито управлението на капиталистическа Турция, нито общият им господар - САЩ, не могат да бъдат недоволни от Желю Желев. Той направи всичко, каквото можеше да направи един президент, за да превърне България в бананова република, подчинена на САЩ и Турция. Много са лицата, които трябва да бъдат съдени за разгрома на икономиката и държавността на България. Списъкът е дълъг. Но ще бъдем несправедливи, ако на първо място в списъка на виновниците не поставим Желю Митев Желев. Вярно е това, че след като ВС на БСП взе от Желев, каквото можеше да вземе, го изостави и през последните месеци отношенията между тях се изопнаха не за пред очи и съвсем не на шега. Стана известно, че той сега се опитва да докаже, че БСП е незаконна партия и че трябва да се закрие. Това не е трудно да се докаже, защото си е така. Но същото се отнася и за Движението за права и свободи /ДПС/, и за СДС. Всички те трябва да се закрият, ръководствата им да се изправят пред Народния съд, а начело на всички - Желю Желев.
На 3 април 1990 г. под председателството на Александър Лилов ВС на БКП, избран на ревизионистичния XIV конгрес, взе решение да се закрие БКП и нейните структури да преминат към буржоазната антимарксистка, антиленинска и антикомунистическа котерия - БСП. На 4 април беше проведен митинг на площад "9-и септември", на който беше оповестено това подло предателство.
БСП се роди с кражба:
ликвидирайки БКП, тя заграби от нея структурите и материалната й база, изграждани в продължение на цял един век, а от братя Велкови - името си. Нейната грабителска същност бе онаследена от номенклатурата на ревизионистичното ръководство на БКП, което състави гръбнака й, запази се до ден днешен и вероятно ще се запази, докато съществува.
Веднага след това нечувано предателство събрах 87 души комунисти, с които на ул. "Васил Димитров" 25 в София проведохме контрасъбрание, на което решихме да запазим името на БКП, и бях избран за председател на БКП. Решихме БКП да премине в нелегалност, а като нейно легално проявление да регистрираме Партията на трудовия народ /ПТН/, която бе създадена още на 6.09.1986 г. в с. Голям Върбовник, Дупнишко, но не бе регистрирана. Тогава предателите бяха всесилни и всевластни и можеха да ни избият един по един. Тази обстановка обаче беше краткотрайна и на 22 юни 1990 г. регистрирахме БКП, като ПТН се вля в нея.
Бяха насрочени избори за ВНС. В изборите участваха нелегитимни и антиконституционни партии, каквато бе турскоетническата партия ДПС, създадена и узаконена под крилото на БСП, финансирана и протежирана от Турция, какъвто бе и СДС, финансиран и протежиран от САЩ, също създаден под крилото на БСП, който не бе регистриран по Закона за политическите партии, а по Закона за лицата и семейството. Следователно във ВНС участваха незаконни, антиконституционни, антибългарски партии, наложени и протежирани от Турция и САЩ. Оттук пък следва, че всички решения на ВНС са нищожни, включително и приетата конституция. Пряко следствие от това е незаконността на всички избори, ОНС, правителства и закони, приети въз основа на тази нелегитимна конституция. Съгласно международните и юридически норми в сила продължава да бъде конституцията от 1971 г., приета с референдум. Тя може да бъде отменена единствено с друг референдум. Такъв не е провеждан.
В същата тази епоха се стигна и до подпалването на Партийния дом. Когато тълпите, вдъхновявани от Кошлуков, Тренчев и Йосиф Петров, нахлули в Партийния дом, заварили там червени барети, които заливали с някаква течност и подпалвали помещенията. Това е видял с очите си и Стефан Черешарски, тогава член на ЦК на БКП. Естествено, целта на подпалването е била да се заличат следите на корупцията и на престъпленията, извършвани преди 10 ноември 1989 г. На сутринта ЦК на БКП излезе с декларация пред БТА, в която заяви, че подпалването на Партийния дом досущ прилича на подпалването на Райхстага в Германия през 1933 г.
Ръководствата на БСП и СДС се бяха споразумели президентът да бъде от СДС, бивш член на БКП, а министър-председателят - от БСП, също бивш член на БКП. На практика се получи надхитряване и надлъгване. И едните, и другите от тогава до сега провеждат една и съща грабителска политика в угода на Международния валутен фонд и на Световната банка за възстановяване и развитие. Но тук трябва да се постави логичният въпрос: Какво се възстановява и какво се развива? МВФ и СБВР са създадени за ограбване и разрушаване на стопанството на страните с цел обогатяването на САЩ и другите страни от "Златния милиард" - Западна Европа и Северна Америка. СДС и БСП се надпреварват кой да бъде по-верен съюзник на МВФ и СБВР. Те са еднакво съпричастни в разгрома на българското стопанство, в унищожаването на едно уникално, процъфтяващо селско стопанство. Повечето от председателите и членовете на ликвидационните съвети бяха членове на СДС и БСП - бивши номенклатурни кадри на ревизионистичното ръководство на БКП отпреди 1989 г. Сега правителството на БСП отправя упрек към СДС за стопанската разруха, но тогава, при старта на тази антинародна, бандитска, разрушителна стихия БСП имаше мнозинство в Народното събрание.
Целта на БСП и СДС е да ограбят и да ликвидират всичко, като по този начин поставят на колене трудовия ни народ пред новоизлюпената криминална и престъпна буржоазия. Докога ще им позволяваме да извършват това мръсно дело? Дотогава, докато бившите членове на БКП, съставящи все още сегашната основна членска маса на БСП, се поддават на лъжите и инсинуациите на ръководството на БСП, дотогава, докато тези хора още вярват, че БСП отново ще стане марксистко-ленинска партия. С цел да се поддържа тази заблуда сега в БСП е в ход следващата измама - щели да създадат БСП /к/ и даже БКП в БСП. Това ще бъдат следващите идейни течения - запъртъци, не много по-различни от съществуващите и сега Марксистка алтернатива и Марксистка платформа. Те на думи ще критикуват прозападната и прокапиталистическа политика на БСП, а на практика на всички предстоящи избори ще я поддържат, защото в своята същност те ще бъдат ревизионистични идейни течения, а по своята природа ще бъдат вълци в овчи кожи, пуснати сред народа с цел да бъде той заблуден и измамен.
Та как могат и за в бъдеще да членуват в БСП рамо до рамо експлоататори и експлоатирани? Експлоататорите са черноборсаджиите, спекулантите, рекетьорите, бизнесмените, банкерите, милионерите и милиардерите. Те направиха живота на трудовия народ невъзможен. Те изкуствено предизвикаха девалвация на лева, за да могат да изкупят предприятията на безценица, тъй като навреме се снабдиха с долари и марки, когато левът беше по-скъп от тях. Те изкуствено предизвикаха хлебната криза, за да спечелят двойно: веднъж от износа и втори път от вноса на зърното. Те всеки ден увеличават цените на всички стоки, мотивирайки се, че ги изравняват със световните цени. А защо не изравнят заплатите и пенсиите със световния стандарт? Нима не е престъпление и цинизъм министри, народни представители и други високопоставени чиновници да получават за един месец повече от това, което пенсионерите получават за година и половина? Нима това не е геноцид на трудовия народ? Тези престъпници заграбиха насила основния символ на БКП - червената бюлетина. По този начин те подмамиха народа да гласува с нея за социализъм. След като взеха властта с помощта на тази заблуда, те поведоха страната и я водят по пътя на най-дивия, най-варварския пещерен капитализъм.
Нито кошлуковци, нито тренчевци, нито филипдимитровци, костовци, нито савовци, никой и никоя група в СДС, колкото и да й се иска, колкото и престъпна да е тя, нито пък "синята опозиция" като цяло въпреки своя див вандализъм, не е и не може да бъде в състояние да извърши онова, което извършиха експлоататорите, членуващи в БСП: в България се създадоха невъзможни условия за живот! Тази оценка съвсем не омаловажава престъпната роля, която играха досега и продължават да играят сините политици. Не може да се премълчава нечуваното престъпление на Филип Димитров и неговото правителство, което беше извършено при разгрома на селското стопанство. Филип Димитров ще остане в българската история като един от най-продажните, най-реакционните, най-антинародните министър-председатели. Но сините политици не разполагаха с нужните структури, чрез които да осъществят реставрацията на капитализма като цялостно, като комплексно мероприятие. Политиците на БСП разполагаха с тези структури, те бяха и продължават да бъдат в ръцете им и именно затова без тяхното участие, без тяхната решаваща роля реставрацията на капитализма би била невъзможна. И те изпълниха и продължават да изпълняват това свое предназначение. Това е дешифровката на понятието "структурна реформа". Досега реставрацията на капитализма беше частична. Структурната реформа има за задача да довърши реставрацията. Тази реформа не е по силите на сините политици. Тя е по силите само на политиците от БСП. Това е причината БКП да критикува по-често ръководството на БСП. Вандалите от СДС също имат роля в разгрома на България в полза на МВФ и СБВР, но СДС винаги е свирил и ще свири втора цигулка в антинародния дует с БСП.
У нас често говорят и пишат за демократични промени, уж настъпили след 10 ноември 1989 г., а всъщност е ликвидирана демокрацията. Няма дори и намек за демокрация. У нас има жестока, дива, варварска диктатура на криминалната мафия. Законите се пишат и четат така, както е изгодно на тази мафия. Народното събрание се превърна и в изпълнителна власт. В грубо нарушение на тяхната си, действащата в момента конституция, Народното събрание провежда конкурси за генералните директори на БНТ, БНР, БТА и ръководството на Народната банка. А всъщност всичките тези институции се ръководят от ВС на БСП, и то не колективно, а от отделни лица. Например БНТ се ръководи еднолично от Клара Маринова. Вече две години БНТ и БНР не дават достъп в ефир на първата извънпарламентарна партия - БКП. През март 1995 г. г-н Иван Гарелов ми се обади по телефона и обеща, че в скоро време ще ме допусне до участие в "Панорама". Вече 1 година и 5 месеца чакам да изпълни обещанието си. Но ако го изпълни, ръководството на БСП няма да го назначи за генерален директор. Цензура като сегашната у нас не е имало даже и по времето на най-свирепия у нас фашистки режим - от 9 юни 1923 г. до 9 септември 1944 г. Демокрация, свобода, човешки права - такива неща у нас няма! Обещанията на управляващите в предизборната кампания нямат никакво покритие с действията им. Те доведоха страната до пропаст.
Ако този икономически, социален и правен бандитизъм продължава да се задълбочава, последиците са непредсказуеми. Има вероятност народът да вземе сопите. Ако това стане, няма да има спиране до окончателното премахване на експлоататорите и победата на новия Девети септември. А това, че грабителите са се въоръжили до гуша, няма да ги спаси. Не се е родил още и няма да се роди победителят на собствения си народ, който и да е този народ.
А народът не желае нито МВФ, нито СБВР, нито ЕС, нито НАТО, нито приватизацията. Народът просто иска да живее така, както живееше до злокобния 10 ноември 1989 г. По този живот тъгува 92 % от народа и БКП е в състояние да му гарантира такъв живот. Наистина след Априлския пленум от 1956 година социализмът започна да деградира. С Указ 56 беше узаконен и държавният капитализъм. Но колкото и да беше несъвършен социализмът, той беше сто пъти по-добър, по-хуманен и по-справедлив от капитализма. При социализма нямаше жестоката и алчна капиталистическа експлоатация. Затова на 8 юли 1996 г. беше създадено алтернативно правителство в сянка на Съюза на левите сили. Това правителство е в състояние да изведе България от пропастта за непродължително време от 3-4 години. В това ще се увери както трудовият ни народ, така и рушителите и грабителите на България. Никакво друго правителство не е в състояние да спаси България от глада, мизерията, нищетата, от геноцида, планиран и надвиснал над народа ни. Но и то ще бъде безпомощно, ако народът продължи да скланя глава пред криминалната и престъпна бесепаро-седесарска мафия. Правителството на Съюза на левите сили е в сянка. То се нуждае от всенародна подкрепа. Сега вече имате думата вие, 92 % от нашите сънародници, подложени на мизерно съществувание. Дано вече никога народът ни не позволи да го лъжат и мамят, за да действа против собствените си интереси, както стана това на 18 декември 1994 г. и на изборите за местни органи на властта през 1995 г.
София, 10 август 1996 г.
ГЕНЕРАЛЕН СЕКРЕТАР НА ЦК НА БКП И НА НОВИЯ КОМУНИСТИЧЕСКИ ИНТЕРНАЦИОНАЛ:
Владимир Спасов
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 20 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА ЛИБЕРАЛНО-ДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ НА БЪЛГАРИЯ ПО ПОВОД РАКЕТНИ УДАРИ, НАНЕСЕНИ НА ИРАК ОТ САЩ. Документът е адресиран до президента на Република Ирак Саддам Хюсеин, до държавното ръководство на Република Ирак, до ръководството на партия БААС, до посланика на Република Ирак в Република България Мохамед Амин Мохамед и до средства за масова информация.
СКЪПИ ИРАКСКИ БРАТЯ И СЕСТРИ,
Чудовищната агресия срещу иракския народ е предизвикателство за световната и човешката съвест.
За пореден път агресорът е американският империализъм.
Не друг, а американците трябва да бъдат бойкотирани и санкционирани.
Не друг, а американците трябва да бъдат осъдени за престъпния "световен" ред, който се опитват да наложат.
Не друг, а служещите на ционизма и американския империализъм световни организации трябва да бъдат осъдени за съучастието си в неспиращата война срещу братски Ирак.
Настъпило е време разделно, в което всички национално мислещи държави, политически организации и личности трябва да си подадат ръка и се изправят срещу американския и ционистки агресор.
Скъпи иракски братя и сестри, в тези мигове на върховно изпитание българските либерал-демократи дълбоко и искрено са с вас и са готови не само да подкрепят, а и лично да участват в битката за независимостта на героичен Ирак.
За българските либералдемократи Ирак е символ на великото единство между достойния син на Ирак Негово Превъзходителство Саддам Хюсеин, прогресивната партия БААС и храбрия, готов на саможертва иракски народ.
Потънала в разруха, предадена и продадена от политически мекерета, разграбена от икономически групировки и поставена на колене от западните институции и световната мафия в лицето на Международния валутен фонд, България трябва да потърси пример в битката за независимост и суверенитет на Ирак.
С дълбоко уважение към иракското ръководство и иракския народ.
София, 12 септември 1996 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ЛДП НА БЪЛГАРИЯ:
Веселин Кошев
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 20 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНОТО ОБЕДИНЕНИЕ НА СПЕЦИАЛИСТИТЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ "ЗАЕДНО - ЗА БЪЛГАРИЯ!" ПО ВЪТРЕШНОПОЛИТИЧЕСКИ ПРОБЛЕМИ И ВЪВ ВРЪЗКА С ПРЕДСТОЯЩИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗИДЕНТСКИ ИЗБОРИ
СЪОТЕЧЕСТВЕНИЦИ,
С решението си от 02.09.1996 г. Върховният съд за пореден път след Конституционния съд и ЦИК грубо погази конституцията и законите на страната ни.
За пореден път висшите ни магистрати показаха на България и на света, че у нас не съществува независима съдебна власт. Тяхното решение е подчинено на обща стратегия за дестабилизация на държавата.
Решенията на Конституционния съд, на ЦИК и на Върховния съд, третиращи въпросите, свързани с българското гражданство, нанесоха удар срещу българската държавност, който може да бъде сравнен само с удара, нанесен ни от решенията на Берлинския конгрес. Както от живото тяло на следосвобожденска България бяха откъснати милиони българи, така и днес милиони наши сънародници се превръщат в граждани от втора категория по волята на неколцина политически обременени "правници".
Изминалите месеци обаче недвусмислено потвърдиха, че формулата "Заедно - за България!" е осъзнат стремеж на мнозинството българи.
"Заедно - за България!" е идеята, заложена от Апостола на българската свобода Васил Левски в неговата чиста и свята република.
"Заедно - за България!" е в основата на девиза, изписан върху сградата на Народното събрание, "Съединението прави силата!"
"Заедно - за България!" е не само лозунг, а стремеж, изстрадан от нашия народ през изминалите седем години на дълбока криза във всички области на обществения живот, на рушителни страсти и процеси.
Затова ние, членовете на Националното обединение "Заедно - за България!" на специалистите по въпросите на националната сигурност, преодолели различията в политическите си убеждения, в стремежа си да допринесем за изграждането на националната система за сигурност, като преодолеем дълбоката криза, обхванала структурите на националната сигурност,
ЗАЯВЯВАМЕ:
Че няма да отстъпим от разбирането си за ролята на президента, който трябва да обединява, а не да бъде източник на инициативи, разединяващи нацията.
Нашият отговор на опитите за политическа дестабилизация на държавата ни е стремежът ни да постигнем национално съгласие по всички основни въпроси на националната сигурност.
Кандидатпрезидентската двойка Иван Маразов - Ирина Бокова е естественият продължител на започнатото от Георги Пирински заедно с Иван Маразов обединяване на всички здрави патриотични сили в страната ни.
Заедно с тях ще можем да преодолеем дълбоката криза, обхванала вече седем години цялото ни общество.
Заедно с тях ще осигурим повече гаранции за националната ни сигурност и достойно място на родината ни в съвременния свят.
Това е нашата позиция и ние сме убедени, че всички специалисти по въпросите на националната сигурност, всички патриотични организации, които милеят за отечеството ни и за изграждането на национална система за сигурност, ще ни разберат и ще подкрепят усилията ни.
Да използваме даденото ни от конституцията право, за да изберем достоен държавен глава и върховен главнокомандващ!
Ние сме открити за всеки, който пожелае да работим заедно!
Да бъдем заедно!
Заедно ще победим!
Заедно - за България!
София, 12 септември 1996 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОБЕДИНЕНИЕТО:
Явор Генов
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 20 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ "ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РОЛЯТА НА ПРЕЗИДЕНТСКАТА ИНСТИТУЦИЯ" НА НАЦИОНАЛНОТО СДРУЖЕНИЕ НА СПЕЦИАЛИСТИТЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ "ЗАЕДНО - ЗА БЪЛГАРИЯ!"
Секретният характер на по-голямата част от въпросите, свързани с Въоръжените сили, е главната причина до този момент да липсват задълбочени анализи на тяхното състояние и проблеми, които да ползват по-широк кръг от специалисти.
Затова ще се опитаме да използваме тази пресконференция, за да предизвикаме дискусия по някои от най-наболелите проблеми на Въоръжените ни сили. Ще набележим и мероприятията, които може и трябва да предприеме президентската институция, за да помогне за разрешаване на проблемите.
Състоянието на Въоръжените сили се характеризира с пет основни показателя. Това са: организационно-щатната им структура; въоръжението и техниката: кадровият състав; оперативната и бойната подготовка; материално-техническото, включително и финансовото им осигуряване.
През последните две години Въоръжените ни сили подобриха състоянието си по всичките пет изброени показателя. Но въпреки забележимите успехи те все още остават доста далече от докризисното си състояние през 1989/1990 година.
След почти седемгодишно забавяне през изминалата година започна реформирането на организационно-щатната структура на Въоръжените сили в съответствие с приетата "Концепция за провеждане на реформа в Българската армия /БА/ през периода до 2010 г."
Завърши съкращаването на общата численост на личния състав, въоръжението и бойната техника в съответствие с поетите от Република България задължения по Договор за съкращаване на обикновените оръжия в Европа /ДОВСЕ/.
Командванията на видовете Въоръжени сили бяха реорганизирани в Главни щабове на видовете Въоръжени сили /ВС/. Щабовете на армии бяха реорганизирани в щабове на корпуси.
Във ВВС завърши преминаването към нова базова структура, след което бяха създадени корпус тактическа авиация и корпус ПВО.
В Сухопътните войски започна реорганизацията на две от мотострелковите дивизии в механизирани бригади.
По такъв начин, като отчита глобалните и регионалните изменения в света, свързани с ликвидирането на блоковото противостояние, както и необходимостта от съкращаване на военния бюджет, българското военнополитическо ръководство се стреми да запази неголеми, отговарящи на съвременните изисквания ВС.
Празнотите в законодателството обаче водят до чиновнически произвол и пречат на нормалното протичане на войсковия живот.
Значителен успех в тази област стана приемането на 13 декември 1995 г. на Закон за отбраната и въоръжените сили /ЗОВС/, който замени остарелия и несъответстващ на новите условия в страната ЗВВС и заедно с Правилника за кадровата политика на ВС създаде правни и организационни основания за ускоряването на реформата и за нормалното протичане на войсковия живот.
В същото време не бива да не се отчитат недостатъците на приетите нормативни документи. Например ЗОВС в сегашния си вид е доста обемист и труден за ориентиране на хора без необходимото юридическо образование, каквито са сегашните командни кадри в БА. Освен това от него произтича необходимостта от приемането на още 17 закона и 370 подзаконови нормативни документа, които да завършат законодателството за отбраната.
Безспорен факт е, че в областта на законотворчеството, свързано с отбраната и ВС, не бива да се прибързва. Въпреки това обаче съществен недостатък на тази законодателна дейност е, че не се спазва определена необходима последователност. Практиката на европейските и на руския парламент показва, че е целесъобразно да бъдат разработвани и приемани не отделни закони, а пакети от закони, свързани с дадена област, особено ако това е отбраната и ВС.
Съществен проблем е финансовото осигуряване на ВС.
Финансовото осигуряване на ВС затормозява ритмичността на войсковия живот и има пагубни последици за боеспособността и бойната готовност на армията.
Размерът на военния бюджет е пряко следствие от кризисния характер на българската икономика.
Анализът на размера и структурата на военния бюджет през последните седем години показва няколко устойчиви тенденции.
Първо. Средствата, отделяни за отбрана и сигурност, осигуряват по-малко от половината от потребностите на БА. При това абсолютното нарастване на военния бюджет през всяка следваща година не означава и реално нарастване, след като бъде отчетена инфлацията.
Второ, почти четири пети от военния бюджет на страната се отделят за текуща издръжка на ВС, докато средствата, отделяни за инвестиционни разходи за ново въоръжение и техника и за научноизследователска и развойна дейност, са нищожно малки.
Съществен проблем на финансовото осигуряване на ВС е и неговата неритмичност. Това значително затруднява финансовото планиране в армията. Забавят се и плащанията за доставки, което става причина за ненавременните плащания от страна на Министерството на отбраната /МО/ на фирмите доставчици.
С финансовите трудности на ВС непосредствено е свързано и състоянието на въоръжението и военната техника.
Цели шест години след 1990 г. БА не беше получавала никакво ново въоръжение и техника, а за приемане на въоръжение на качествено нови системи не може да става и дума.
Тежкото икономическо състояние на страната ни не позволява да бъдат правени каквито и да било планове за кардинално превъоръжаване и модернизиране на ВС.
Разрушителната политика на предходните правителства, особено през периода на "най-демократичното управление" 1991/1992 г., лиши армията от основния й източник на финансиране - доходите от Военнопромишления комплекс /ВПК/. Враждебната спрямо Русия външна политика не позволи на БА да се възползва и от възможностите, предоставяни от принципа на каскадирането.
Едва през 1996 г. в резултат от целенасочената работа на правителството на Демократичната левица и преди всичко на ръководствата на МО и на МВнР Русия ни предостави безвъзмездно 100 танка Т-72, които по своя боен потенциал се равняват на 215 от съкращаваните Т-55, и 100 БМП. В ход са преговори за доставката на бойни вертолети и военноморска техника.
В същото време обаче недостатъчните финансови средства не позволяват да се извършват качествено и в срок необходимите ремонти и регламентни обслужвания на въоръжението и военната техника.
Особено тревожно е положението в бойната авиация, където изправността на техниката е непосредствено свързана с живота на експлоатиращия летателен състав. В същото време за ремонта й се осигуряват по-малко от 10% от необходимите й заявявани ежегодно средства.
През изминалата година беше отбелязано забележимо повишаване на интереса на младежта към офицерската професия. Общо за военните училища за едно курсантско място са кандидатствали 3,7 човека. Най-голяма е била конкуренцията във ВВВУ "Г. Бенковски", където за едно място са се състезавали 7,7 кандидат-курсанти.
Тези цифри са радващи, но са далече от показателите до 1989 г., когато във ВВВУ "Г. Бенковски" кандидатстваха ежегодно по 18-20 кандидат-курсанти за едно място. Обезпокоителен е и фактът, че около 40% от кандидатите са отпадали още след първите конкурсни изпити, което се дължи на понижените изисквания в нашите средни училища.
Сериозни са и последствията от кадровата антиполитика и нулевите приеми през изминалите години. На това се дължи големият некомплект от взводни и ротни командири.
Общият брой офицери, несъответстващи на заеманите длъжности, за които се изисква втора академия, не е голям - 28 от 80. Не е така обаче при офицерите, заемащи длъжности, изискващи една академия. И тук трябва сериозно да се замислим, защото последствията от разрушителната за кадровия потенциал на ВС политика, провеждана след 1990 г., ще се проявяват все по-силно.
През изминалия след 1990 г. петгодишен период и особено след 1992 г. плановете за бойната подготовка във видовете ВС са били изпълнявани средно 30-50%, като планираните мероприятия през различните години не са надвишавали 6-8% от мероприятията, залегнали в плана за бойната подготовка в БНА през 1989 г.
Изминалата година набеляза пробив в това направление. За пръв път планираните мероприятия са изпълнени 93%. На 84% е изпълнен планът за летателната подготовка във ВВС.
Успех в оперативната подготовка са учението "Тракия'96", учението с Първи армейски корпус "Предел'96", командно-щабните учения във ВВС и тези във ВМС. Успешно са използвани системите на компютърно подпомагане на ученията - едно перспективно направление за осъществяване на оперативната подготовка на войските.
Проведени са всички планирани тактически учения с бойни стрелби на ротите и батальоните.
Ако през 1993 г. нашите ВС участваха само в 3 учения от програмата "Партньорство за мир", през изминалата година тези учения са били 32, като 3 от тях бяха проведени на наша територия и в наши териториални води.
От казаното дотук става ясно, че съществуват определени успехи в укрепването на ВС на страната ни, но те все още са далече от необходимото, за да бъде изпълнен принципът на отбранителната достатъчност.
Затова е необходимо да продължи работата, даваща определени резултати. Това обаче едва ли може да стане, ако страната ни получи президент, който ще има за цел не излизането от кризата с усилията на всички здрави, патриотични сили, а въвличането ни в омагьосания кръг на нови предсрочни избори.
София, 12 септември 1996 г.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 20 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ "ПОВИК НА РАЗУМА И СПАСЕНИЕТО" НА КЛУБА НА ЖУРНАЛИСТИТЕ-АНТИфАШИСТИ ПРИ ДРУЖЕСТВОТО НА НЕЩАТНИТЕ ЖУРНАЛИСТИ КЪМ СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ЖУРНАЛИСТИ, ПРИЕТА НА ТЪРЖЕСТВЕНО СЪБРАНИЕ В СОФИЯ НА 12 СЕПТЕМВРИ 1996 ГОДИНА ПО ПОВОД 52-ТА ГОДИШНИНА ОТ ДЕВЕТОСЕПТЕМВРИЙСКОТО АНТИФАШИСТКО ВЪСТАНИЕ
Ние, антифашистите в Дружеството на нещатните журналисти, протестираме остро срещу решението на Върховния съд да бъдат групово оневинени български военнопрестъпници от времето на Втората световна война. Изказваме и негодуванието си за това, че някои средства за масово осведомяване злонамерено очернят датата Девети септември 1944 година и всуе се опитват да я изличат от историята на страната.
А тази дата, чиито съвременници са мнозина от нас, бе победен връх на смела антифашистка борба, която сплоти широки народни маси около отечественофронтовския повик "Заедно - за България!". Наш дълг е да засвидетелстваме тази истина пред младото поколение и да го извадим от заблуда. Да му напомним, че Деветосептемврийското народно въстание преди 52 години и последвалата го Отечествена война, водена заедно с демократичните антифашистки сили в света, измиха позора от лицето на България и спомогнаха тя да не загуби никакви свои територии, а да остане в общността на държавите победителки.
Повикът "Заедно - за България" и днес е съдбовен. Затова се приобщаваме към него в името на правдата, националните интереси и мирното добруване на републиката ни, подлагана днес на съмнения и хули от страна на монархически, лъжедемократични и неофашистки кръгове.
"Заедно - за България" и преди, и сега е повик на разума, на спасението. С него Отечественият фронт сломи монархофашизма. Нека с него кандидатпрезидентската двойка Маразов-Бокова трасира пътя към истинска демокрация!
София, 12 септември 1996 г.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 20 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА МЛАДЕЖКИЯ СЪЮЗ НА ЛИБЕРАЛНО-ДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ НА БЪЛГАРИЯ ПО ПОВОД РАКЕТНИ УДАРИ НА САЩ, НАНЕСЕНИ НА ИРАК, И ВЪВ ВРЪЗКА С ПЛАН НА ТУРЦИЯ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ЗОНА ЗА СИГУРНОСТ В СЕВЕРЕН ИРАК. Документът е адресиран до посланика на Република Ирак в Република България Мохамед Амин Мохамед, до президента на Генералната федерация на младежта на Ирак Хасан Нафал, до генералния секретар на NASIO Сайф Ал Машхадани, до Младежкия съюз на партия БААС в България и до средства за масово осведомяване.
Младежкият съюз на Либерално-демократическата партия категорично осъжда ракетните удари на САЩ, нанесени на Ирак, както и плана на Турция за създаването на зона за сигурност в Северен Ирак.
По същество това са действия, които представляват нарушаване на териториалната цялост и суверенитета на една независима държава, и би следвало да доведат до съответната реакция на ООН съобразно общоприетите норми на международното право.
Вместо това сме свидетели на военни операции "Пустинен удар" в стил американски екшън, чиято цел е единствено извличането на лични дивиденти в предизборната кампания на Бил Клинтън и прилагането на двоен стандарт - от една страна, демонстриране на "загриженост" за правата на кюрдите в Ирак, а от друга - пълно мълчание относно масовото избиване на кюрди в Турция. На фона на високопарните лозунги за "правата на човека" и "национален суверенитет" се прокарват шовинистичните стремежи и необузданото желание за световна власт на уж "най-развитата демокрация" в света.
От друга страна, намеренията на Турция за създаването на "зона за сигурност" в Северен Ирак, отново с благословията на САЩ, не означават нищо друго освен окупиране на чужда територия, макар и временно. Нека не забравяме, че уж "временно" турската армия влезе и в Кипър преди 22 години. Освен България, която е преграда за Европа срещу ислямския фундаментализъм, Ирак е държавата с най-голям принос за ограничаването на фундаменталистките пристъпи в Западна Азия и Северна Африка.
В същото време така нареченият световен политически елит се оказва неспособен да реагира адекватно на така създалата се ситуация. За това е необходимо всички национално мислещи държави, официални институции и личности да се противопоставят на американския агресор.
Крайно време е САЩ да престанат да изземват функциите на ООН, било от свое име или от името на НАТО. И най-вече - абсолютно недопустима е намесата във вътрешните работи на една суверенна държава с цел извличане на дивиденти в предизборната президентска кампания на Бил Клинтън.
София, 12 септември 1996 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА МЛАДЕЖКИЯ СЪЮЗ НА ЛДП:
Диана Хаджиева
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 20 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА АКАДЕМИЧНИЯ МЛАДЕЖКИ ЕКОЛОГИЧЕН КЛУБ /АМЕК/ ЗА ОПАЗВАНЕТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА ПО ПОВОД 16 СЕПТЕМВРИ - МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН ЗА ЗАЩИТА НА ОЗОНОВИЯ СЛОЙ
На 16 септември 1996 г. е Международният ден за защита на озоновия слой. Това е най-сигурната защитна преграда, пазеща живота на Земята от вредното ултравиолетово лъчение на Слънцето. За съжаление чрез неразумната си дейност - употреба на хладилници, дезодоранти и други стоки, съдържащи природоразрушаващи фреони, ние допринасяме за неговото изтъняване и разрушаване.
Озоновата дупка над Антарктида вече покрива почти целия континент. Разраства се и озоновата дупка над Арктика. Ефектът от изтъняването на озоновия слой вече се чувства и у нас - чрез нарастващия брой на кожните заболявания, в това число и рак на кожата. Особено податливи са децата, чиято кожа е по-нежна.
Академичният младежки екологичен клуб /АМЕК/ ви призовава:
- Не купувайте хладилници и хладилни инсталации, работещи с фреони!
- Използвайте дезодоранти с ролки или пулверизатори!
- Когато купувате козметични средства в аерозолни опаковки, интересувайте се дали те не съдържат фреони!
АМЕК си запазва правото да призове гражданите да струпват грамади от празни аерозолни опаковки с фреони пред държавните ведомства, допуснали забранения внос на озоноразрушаващи вещества.
София, 15 септември 1996 г.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
ПРИЛОЖЕНИЕ
ИЗБОРИ ЗА ПРЕЗИДЕНТ И ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ - 1996 ГОДИНА
София, 20 септември - Следва предоставеният за разпространение изключително от Пресслужба "Куриер" при БТА пълен текст на:
ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ
РЕШЕНИЕ
N 59/16 септември 1996 г.
ОТНОСНО: условията, реда и контрола за осъществяване на предизборната кампания в националните и местните държавни, общински и частни радио- и телевизионни средства за масово осведомяване
На основание чл. 10н, ал. 1, точка 3, във връзка с чл. 10, чл. 11, чл. 11а, чл. 116, чл. 11в, чл. 11г и чл. 11д от Закона за избиране на президент и вицепрезидент и чл. 31, чл. 32 и чл. 33 от Закона за радиото и телевизията /ДВ, бр. 77/10.09.1996 г./, Централната избирателна комисия
РЕШИ:
1. Предизборната кампания се открива от деня на обнародване на имената на кандидатите за президент и вицепрезидент в "Държавен вестник" и приключва на 25 октомври 1996 г. в 24,00 часа.
2. Предизборната кампания се води на български език.
При допуснати нарушения на горното изискване от участниците в предизборната кампания ръководствата на средствата за масово осведомяване незабавно предприемат съответните мерки.
3. В предизборната кампания се спазва принципът за равенство на кандидатите в информационните програми на националните средства за масово осведомяване.
4. Всички кандидати за президент и вицепрезидент имат еднакъв достъп по установения ред до източниците на информация за получаване на сведения, необходими за предизборната им кампания.
5. Предизборната кампания по БНТ и БНР се осъществява чрез предизбо рни предавания, които включват:
а/ встъпително и заключително обръщение на кандидатите за президент и вицепрезидент, регистрирани по листи в ЦИК;
б/ диспути;
в/ репортажи, които отразяват шествия, митинги, концерти и други прояви, организирани от партии и коалиции и независими кандидати, като се спазва принципът за равнопоставеност по продължителност, време и променяща се поредност на излъчване.
6. В националните електронни медии предизборната кампания започва със седемминутни обръщения на кандидатите за президент и вицепрезидент по БНТ и БНР до един ден след началото на кампанията и приключва с петминутни обръщения от същите най-късно до 24,00 часа на 25.10.1996 г. БНТ и БНР осигуряват необходимото програмно време за целта между 20,00 и 21,30 часа.
Обръщенията на кандидатите са безплатни.
Централната избирателна комисия определя поредността на излъчване чрез жребий, по ред, определен с Решение N 15 от 29.08.1996 г. на ЦИК.
7. Диспутите, организирани по БНТ и БНР, се излъчват веднъж седмично с времетраене 120 минути.
Темите на диспутите се определят след консултации между упълномощени за целта застъпници на листите на кандидати за президент и вицепрезидент, регистрирани за участие от политическите партии и коалиции, представени в Народното събрание. Консултациите се провеждат от генералните директори на БНТ и БНР.
8. Времето на участниците в диспутите съгласно разпоредбата на чл. 11а, ал. 4 се разпределя както следва:
а/ за парламентарно представените партии и коалиции, регистрирали кандидати - 60 минути, съобразно парламентарното им представителство:
- БСП, ПК "Екогласност", БЗНС "Ал.Стамболийски" - /31 мин и 15 сек/;
- СДС, НС - БЗНС, ДП, ДПС - /25 мин. и 30 сек/;
- БББ - /3 мин и 15 сек/;
б/ за всички останали регистрирани листи на кандидати за президент и вицепрезидент - до 60 минути, разпределени поравно за листи на партии и коалиции, които не са представени в парламента, или за листи, регистрирани от инициативни комитети, но не повече от 5 минути на листа;
в/ в един диспут могат да участват както кандидати на парламентарно представени партии и коалиции, така и на извънпарламентарни партии и коалиции и независими кандидати, ако има предварително споразумение между тях;
г/ ако един кандидат се откаже от участие в радио- или телевизионен диспут, той губи определеното му от закона време за съответния диспут. Неизползваното от кандидата време не се прибавя към полагащото му се време за следващ диспут и не се разпределя между останалите участници.
9. Редът за излъчване на диспутите се определя чрез жребий съгласно Решение N 15 от 29 август 1996 г. на ЦИК.
Екипите и условията за реализиране на диспутите се определят съвместно от генералните директори на БНТ и БНР и упълномощени за целта застъпници на листите на кандидатите, регистрирани за участие в изборите.
10. БНТ и БНР, регионалните радио- и телевизионни центрове и частните телевизионни и радиостанции включват в информационните си емисии репортажи за шествия, митинги, концерти и други прояви, организирани от партии, коалиции и независими кандидати, като спазват принципа на равнопоставеност по продължителност, време, журналистически средства и форми на отразяване и променяща се поредност за излъчване. Тези предавания са безплатни.
11. Синхрони в репортажите на БНТ и БНР се допускат само по изрично настояване на кандидатите, отправено в писмена форма от тях или ръководителите на предизборната им кампания, при точно фиксиране на съответните пасажи от речта на кандидата.
При постъпили възражения за нарушаване на посочения по-горе принцип на равнопоставеност в конкретната емисия, БНТ и БНР осигуряват достъп на посочени от ЦИК лица за извършване на съответната проверка.
12. Участието в предизборните диспути по БНТ и БНР се заплаща предварително по тарифи, определени от Министерския съвет.
13. Регионалните радио- и телевизионни центрове, местните и общинските радиовъзли предоставят:
а/ по два часа седмично за предизборни предавания, в които се включва и времето за диспути;
б/ темите, екипите и условията за реализиране на диспутите се определят след консултации на ръководствата на местните радио- и телевизионни центрове. На местните и общинските радиовъзли и упълномощени за целта застъпници на регистрираните листи на кандидати за президент и вицепрезидент;
в/ редът за излъчване, провеждане и участие на кандидатите се определя в съответствие с жребия, изтеглен по решение на ЦИК за участие в диспутите по националните медии;
г/ в телевизионните и радиодиспути могат да участват кандидати за президент и вицепрезидент и/или техни застъпници в рамките на полагащото им се време.
14. Чуждестранните радиостанции, излъчващи от територията на Република България, не предоставят време за предизборна кампания.
15. При провеждане на втори тур:
а/ кандидатите имат право на обръщения по БНТ и БНР с времетраене в рамките на 10 минути в последния ден на предизборната кампания между двата тура.
Поредността на излъчване се определя чрез жребий, съгласно Решение N 12 от 29.08.1996 г. на ЦИК;
б/ в периода между двата тура по взаимна договореност, след консултации между упълномощени за целта застъпници на листите на кандидати за президент и вицепрезидент и генералните директори на БНТ и БНР, в определеното програмно време по БНТ и БНР кандидатите могат да провеждат диспут с времетраене до 90 минути, съобразно реда и начина, посочени в чл. 11а от закона;
в/ изявите по БНТ и БНР между двата тура не се заплащат от кандидатите.
16. Телевизионните и радиостанции и кабелните телевизии, притежавани от физически и юридически лица, могат да предоставят време за предизборната кампания на кандидатите, но при едни и същи условия и цени за тях, определени предварително.
17. В периода на предизборната кампания упълномощени представители на парламентарно представените партии и коалиции имат право на изявления до 5 минути два пъти месечно, по реда и условията на чл. 67, ал. 3 от Закона за радиото и телевизията /ДВ. бр. 77/10.09.1996 г./, които не могат да съдържат предизборна пропаганда или да се правят от кандидати за президент и вицепрезидент.
18. В предизборната кампания не се допуска:
- излъчването на реклами, които не са били излъчвани до началото на предизборната кампания, както и използването на елементи от търговска реклама за всякакви форми на предизборната пропаганда;
- в излъчваните реклами да участват пряко или да бъдат използвани образите и гласовете на кандидати за президент и вицепрезидент /ЗРТ, чл. 39, ал. 5/;
- огласяването и публикацията на непубликувани резултати от допитване до общественото мнение /под формата на социологически проучвания, анкети и пр./ след 12 октомври 1996 г. и в деня на изборите;
- финансирането на предизборната кампания от юридически лица с чуждестранно, общинско или държавно участие.
19. В случаи на излъчване на предавания, накърняващи правата, достойнството и доброто име на кандидат за президент или вицепрезидент, той има право незабавно на отговор, съгласно чл. 31, във връзка с чл. 32 и чл. 33 от Закона за радиото и телевизията /ДВ, бр. 77/10.09.1996 г./.
20. Нарушенията на реда за провеждане на предизборната кампания се обжалват от засегнатите кандидати с жалба съответно пред:
а/ ЦИК - ако нарушението е по БНТ и БНР;
б/ РИК - ако нарушението е в регионалните телевизионни центрове и радиостанции, кабелни телевизии, общинските и местните радиовъзли.
21. Жалбата се разглежда, ако е подадена до 24 часа след излъчване на съответното предаване.
Решенията на ЦИК и РИК по тези жалби са задължителни за средствата за масово осведомяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Байчо Панев
СЕКРЕТАР: Хараламби Анчев
/Пресслужба "Куриер"/
--------------------------------------------------------------------------------------------
Бюлетинът е приключен редакционно на 16 септември 1996 година
Главен редактор: Любомир Йорданов
Заместник-главни редактори: Емилия Димитрова и Йорданка Ненова
Редактори: Лилия Томова - деж. ред., Нина Гаврилова
Комплексна обработка: Издателски комплекс - БТА
БТА - Редакция "Справочна информация"
Copyright © Пресслужба "Куриер", 1996 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително.
Twitter
Facebook
