София, 20 март 1996 година
Брой 57 /1612/

Завеждащ редакция: Нина Гаврилова

София, 20 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕШЕНИЯ НА ШЕСТИЯ НАЦИОНАЛЕН ФОРУМ НА ОБЕДИНЕНИЯ ХРИСТИЯНДЕМОКРАТИЧЕСКИ ЦЕНТЪР /16-17 МАРТ 1996 Г., СОФИЯ/.

        1. Организациите и членовете на /ОХДЦ/ в страната ще подкрепят избрания от VIII Национална конференция на Съюза на демократичните сили /СДС/ кандидат за президент и ще участват активно в организацията и провеждането на първичните избори за излъчване на общ кандидат на опозицията.

2. ОХДЦ ще подкрепи избрания на първичните избори кандидат на обединената опозиция и ще положи всички усилия за победата му в президентските избори.

3. ОХДЦ ще участва в учредяването на конфедерацията Обединена християндемокрация. Националният форум възлага на председателя на партията да приключи преговорите по статута на конфедерацията и да подпише необходимите учредителни документи веднага след VIII Национална конференция на СДС.

4. ОХДЦ предлага на VIII Национална конференция на СДС да обсъди и да приеме решения по основни въпроси на политическия и на икономическия живот в България, като:
- хода на икономическата реформа /приватизацията, банковата система/;
- свободата на словото и печата;
- свободата на личната инициатива и развитието на частното предприемачество;
- външната политика на България и интеграцията в европейските и атлантическите структури.

5. ОХДЦ ще предложи на Националния координационен съвет /НКС/ на СДС конкретни мерки за:
- изграждане на професионален политически апарат;
- изграждане на научно и проучвателно звено;
- създаване на система за финансиране на СДС.

6. Националният форум на ОХДЦ възлага на Националния съвет на партията да разработи и да организира изпълнението на програма за:
- развитие и популяризиране на християндемократическите идеи в България;
- изграждане на експертни екипи по основните политически и икономически въпроси, популяризиране работата на дискусионните клубове на ОХДЦ;
- съвместни действия с европейските демократически и християндемократически организации, партии и съюзи;
- усъвършенстване и разширяване структурите на ОХДЦ в страната и увеличаване на тяхното влияние в СДС и сред цялата демократична общност.

7. Националният форум на ОХДЦ възлага на националното ръководство на партията да изработи обновена и осъвременена програма на ОХДЦ, която да бъде предложена за приемане на следващия форум на партията.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 20 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЪЮЗА НА РЕПРЕСИРАНИТЕ В БЪЛГАРИЯ СЛЕД 9 СЕПТЕМВРИ 1944 Г. С ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН СТАНЧЕВ, ПРИЕТА НА 17 МАРТ 1996 Г. В СОФИЯ.

Над България отново надвисва опасността от комунизъм, на възлови места се възвръща репресивният апарат на тогавашната Българска комунистическа партия /БКП/, сега Българска социалистическа партия /БСП/.

Престъпността взема все по-огромни и неконтролируеми размери, което е пореден опит за поддържане на страх, а това обслужва управляващите.

Свидетели сме на ред афери - зърнени, банкови, данъчни. Хлябът ни зависи от неизвестността на утрешния ден, а животът ни е поставен на карта поради липса на морал в управляващите.

Бившите комунисти, които проповядваха социално равенство 45 години, сега под ново име извършват най-голямото социално разделение, което е имало в България.

БСП доведе мнозинството от пенсионерите и българските селяни до границата на оцеляването.

Редица семейства и деца са доведени до просия. Това също е резултат на създадената и организирано ръководена от БСП престъпност.

Комунистите отново по стар модел обслужват само собствените си интереси.

Те дори не се интересуват от националната сигурност на България. Позицията им за членство на България в НАТО остава заблуждаваща.

Ако не беше двуличната "перестройка", осъществявана от комунистите, България щеше за тези шест години на промяна да осигури хляба и бъдещето на децата си, които сега отново ще бъдат заложници на целенасочено осъществяваната от тях разруха.

Констатираме, че управлявана по стар комунистически модел, държавата ни никога не ще излезе от кризата.

Ако ние всички имаме вина, то тя е, че не отхвърлихме тежестта от плещите си. Нека отново със следващия вот да докажем, че искаме промяна.

Съюзът на репресираните в България ще подкрепи издигнатата от СДС кандидатура за президент на Република България.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 20 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ИЗЯВЛЕНИЕ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ "ДА СПРЕ ДАНЪЧНИЯТ ТОРМОЗ", ОГЛАСЕНО ПО БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ НА 15 МАРТ 1996 Г.

Народното събрание прие на първо четене проект на закон за допълнение на Закона за местните данъци и такси, с което парламентарното мнозинство на Българската социалистическа партия /БСП/ се стреми да узакони едно постановление на Министерския съвет от 22 декември 1995 година. Данъчните оценки се завишават от 5 до 25 пъти. В същата степен се увеличава и данъкът върху сградите. Многократното завишаване на данъка допълнително увеличава бедността на българина.

В проектозакона буквално се повтаря постановлението, което бе отменено от Върховния съд. Данъчните служби отказват да приемат предлаганите им от данъкоплатците суми, които са важен приход в общинските бюджети, а в същото време заплатите на учители, лекари и др. с месеци не се изплащат поради липса на средства в местните бюджети.

БСП бърза с този закон, защото мнозинството й прие бюджет без гарантирани от правителството приходи. Приетият от мнозинството на БСП бюджет за 1996 не се изпълнява. На общините се превеждат само 60 на сто от дължимите субсидии. Правителството и мнозинството в Народното събрание следва да намалят размера на своите заплати до процента на субсидиите, които превеждат на общините и държавните институции, и да ги получават последни.

Парламентарната група на Съюза на демократичните сили /СДС/ изразява своя остър протест срещу поредния опит на БСП да превърне парламента в подвластна на правителството институция, да преустанови данъчния тормоз над гражданите и да събира данъците в законния им размер.

София, 14 март 1996 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 20 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
МЕМОРАНДУМ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ, КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА ТРУДА "ПОДКРЕПА", АСОЦИАЦИЯТА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИНДИКАТИ И ПАРТИИТЕ ОТ СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКИЯ АЛИАНС - СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ И БЪЛГАРСКА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ, ДО ПРАВИТЕЛСТВОТО НА БЪЛГАРИЯ ПО ВЪПРОСА ЗА СОЦИАЛНАТА СТРАНА НА РЕПУБЛИКАНСКИЯ БЮДЖЕТ ЗА 1996 Г.

Днес, 7 март 1996 г., след като анализираха социалната страна на бюджета и стигнаха до съвпадащи изводи, ръководствата на Конфедерацията на независимите синдикати в България, Конфедерацията на труда "Подкрепа", Асоциацията на Демократичните синдикати и партиите от Социалдемократическия алианс: Социалдемократическата партия, Българската социалдемократическа партия, сметнаха за свой дълг да

НАПОМНЯТ

на правителството на Република България следните факти, засягащи цялото общество:

1. При залагането на прогнозната инфлация като макропоказател в бюджета за 1996 г. не са отчетени всички обективни фактори и обстоятелства, които формират равнището й. След последния главоломен скок на цените на горивата може окончателно да се смята, че заложената прекомерно оптимистична /и в крайна сметка нереалистична/ граница на инфлацията през 1996 г., компрометира на практика цялата макроикономическа рамка.

2. Съотношението на средствата за работни заплати спрямо Брутния вътрешен продукт повтаря пропорцията от 1995 г., която е най-неблагоприятната за последните пет години.

3. Изявленията за повишаване на лекарските заплати са прах в очите на лекарите, защото необходимите за това средства не са предвидени в бюджета. Освен това тези изявления противопоставят лекарите на останалите категории работещи в здравеопазването.

4. И през 1996 г. ще остане в сила системата за ограничаване на ръста на работната заплата в материалното производство. От всички страни от бившия съветски блок такова положение съществува само в България и в Румъния.

5. Заявената социална насоченост на бюджета си остава празен звук. Не е изработена нова методика за определяне на социалния и на жизнен минимум. Минималната работна заплата остава абстрактна величина и няма силата на реален защитен механизъм.

6. Средствата за пенсии, предвидени в бюджета, не могат да гарантират обещаната от правителството 100-процентова защита на пенсиите през 1996 година.

7. В сферата на социалното подпомагане не са отчетени помощите, неизплатени през 1995 г., нито разходите за невъзстановени суми за безплатни лекарства през същата година. В най-добрия случай през 1996 г. социалното подпомагане ще остане на досегашното си равнище.

В заключение КНСБ, КТ "Подкрепа", АДС, СДП, БСДП заявяват, че и тази година разходите със социално предназначение са в дълбоко противоречие с намеренията, прокламирани в предизборната платформа на БСП и в Програмната декларация на нейното правителство.

Напомняме, че това води до повишаване на социалното напрежение, Управляващата партия няма основание да твърди, че в нейно лице социално ориентираната икономика е намерила адекватен политически застъпник. Със социалната си политика БСП поставя широки слоеве от населението на ръба на физическото оцеляване.

ЗА КНСБ: проф. Кр.Петков, председател

ЗА КТ "ПОДКРЕПА": д-р К. Тренчев, президент

ЗА АДС: К. Ленев, председател

ЗА СДП: Ив. Куртев, председател

ЗА БСДП: д-р П. Дертлиев, председател

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 20 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО - ПРИЗИВ НА СТУДЕНТСКОТО НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ "ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ" И НА МЛАДЕЖКИЯ ПОЛИТИЧЕСКИ КРЪГ "ЗОРА" ЗА ДАРЕНИЯ И ЗА СЪБИРАНЕ НА КНИГИ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ЧИТАЛИЩА В ЗАПАДНИТЕ ПОКРАЙНИНИ.

Навършиха се 75 години от подписването на позорния Ньойски мирен договор, с който Западните български покрайнини бяха присъединени към Сръбско-хърватско-словенското кралство. Първоначално наброявало над сто хиляди души, днес българското малцинство там е сведено, по официални статистически данни, на 25 214 човека. Въпреки че е признато официално и правата му са гарантирани от сръбската конституция, нашето малцинство продължава да бъде подлагано на тотална асимилация. Обучението на майчиния език е сведено до само два часа седмично, няма условия за съхранение и самостоятелно развитие на българската култура, за свободни контакти с България, за богослужение на български език. Тъжната истина е, че нашата държава все още няма ясна политика по отношение на тези наши сънародници и поради конюнктурни партийни интереси позволява отродяването им да продължава.

Дълг на българската общественост е да заеме активна позиция по този въпрос и да се опита да постигне неговото разрешаване. Следвайки този свой дълг, Студентското национално движение "Велика България" и Младежкият Политически кръг "Зора" предприемат инициатива за събиране на книги на български език, с които да бъдат подпомогнати българските читалища в Западните покрайнини.

Обръщаме се към всички с молба за разбиране и подкрепа - нека внесат своята лепта за това благородно начинание.

Гражданите могат да направят дарения от 18 до 22 март 1996 г. от 17 до 19 часа в Културен клуб на великотърновците, ул. "Граф Игнатиев" N 24.

София, 20 ноември 1995 г.

СТУДЕНТСКО НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ "ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ":
Искрен Веселинов, председател

МЛАДЕЖКИ ПОЛИТИЧЕСКИ КРЪГ "ЗОРА":
Никола Манчев, секретар

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 20 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
АНАЛИЗ /ЧАСТ ПЕТА - ПОСЛЕДНА/ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ВИСШИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ЖАН ВИДЕНОВ ЗА ЕДНОГОДИШНОТО УПРАВЛЕНИЕ НА ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА И ЗАДАЧИТЕ В ЗАКОНОДАТЕЛНАТА И В ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ, ОГЛАСЕН НА СЪВМЕСТНО ЗАСЕДАНИЕ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА, ВС НА БСП, ПОСТОЯННОТО ПРИСЪСТВИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ "АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ" И НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ НА ПОЛИТИЧЕСКИ КЛУБ "ЕКОГЛАСНОСТ" /10 МАРТ 1996 Г., СОФИЯ/.

ЗА КАКВО НЕ СМЕ ДОВОЛНИ ОТ СЕБЕ СИ?

1. Не сме доволни от това, че не можахме да разсеем тежката морално-психологическа атмосфера в страната въпреки социално-икономическата стабилизация и обществено-политическата нормализация. Воюващите помежду си институции взаимно подравят обществения си авторитет. Изработеното с огромни усилия и надежди ново законодателство потъва в морето от парламентарна, президентска и вестникарска демагогия. Държавните структури, механизми и служителите са крайно неадекватни на изискванията на времето. Сенчестата икономика постепенно се свива, но намаляват и професионалните перспективи пред отделния гражданин. Старите морални устои рухнаха, преходните отшумяха, нови няма. Всичко това се смеси в общественото съзнание с проблемите по опазването на обществения ред и вероятно донякъде преувеличи реалните заплахи от разгула на престъпността. Но нашата коалиция дойде на власт с обещанието да се бори с престъпността и да гарантира сигурността на гражданите, а засега не изпълняваме този ангажимент. Това се отнася, на първо място, за борбата с масовата и уличната престъпност, но и със силовите групировки и с корупцията. В количествено отношение престъпността не намалява осезаемо, а забележимо нараства бруталността на престъпниците и това оказва мощен негативен психологически натиск върху цялото общество. Към него се добавят и масовите прояви на бюрократичен произвол и корупция на дребно в редица административни звена. Като сериозен недостатък трябва да се отбележи забавянето на приемането на отдавна подготвяната национална програма за противодействие на престъпността и съответната информационна система. Не беше проявена и достатъчно политическа воля за постигане на национално съгласие в борбата с престъпността или поне за оказване на мощен обществен натиск върху независимата съдебна власт да си върши работата. В тази област нашето управление е в голям дълг към обществото.

2. Не сме доволни от участието си в непрекъсващия обществен дебат. Той не може да бъде свеждан само до информационната политика, сиреч до агитацията и пропагандата. Преди всичко трябва да имаме спокойствието, самочувствието и отговорността публично да изработваме своята политика, да спорим, без да се очерняме, заедно да защитаваме общите си възгледи и ясно да разбираме, че самоцелният спор е не по-малко лош от самоцелното единство. Освен това очевидно по-често трябва да си спомняме, че обществото борави не само със самите факти, а и с образите за тях; че политикът на власт трябва да държи в ръцете си политическата инициатива най-често чрез медийното си присъствие в ежедневието на хората; че общественото мнение безпощадно запълва отсъствието на самочувствието, че непрекъснато контролира управлението с тежка подозрителност към управляващите. Естествено, трябва да се разбират и самите медии като специфични арени на властова борба, подвластни на всички кризисни явления в социално-икономическия и обществено-политическия живот, а не елементарно да флиртуваме, робуваме или воюваме с тях. Да не говорим за партийния печат, който винаги е част от управлението, дори със своята опозиционност. И най-важното - всичко това не е работа на някакви чиновници, не е по силите, нито е задача на двама говорители, двайсетина министри, двеста депутати и партийни деятели, а на цялата Демократична левица - без разлика на питащи и отговарящи, критикуващи и оправдаващи се. Участието ни в обществения дебат трябва да бъде колкото може по-широко.

3. Не сме доволни от липсата на конкретни резултати във взаимодействието на българската икономика със света. Характерът на нашето национално стопанство е такъв, че без външни инвестиции, външни финансови гаранции и външни пазари ние сме загубени. В тази сфера през годините на прехода претърпяхме жестоки удари, които все още не сме компенсирали дори частично. Не вървят добре вече трета година: регулирането на отношенията ни с международните финансови институции; популяризирането на инвестиционните възможности в България; търсенето на стратегическите партньори за българските фирми и българската държава. Особено важни в това отношение са комуникационните проекти - тези кръвоносни съдове на съвременната икономическа интеграция, където също не напредваме достатъчно бързо. Допуснат бе фалстарт и значително забавяне при реализацията на проекта за транзитен газопровод. Чужди лични и групови интереси засега задържат преговорите за транзит на нефт през България. Енергетиката и телекомуникациите явно се нуждаят от по-висока политическа, институционална и законова отговорност.

4. Не сме доволни и от степента на участие на партиите от Демократичната левица в управлението на страната. Така например БСП се обездвижи и донякъде дезориентира през едногодишното управление на Демократичната левица. В сравнение със свръхочакванията отпреди година ролята на специализираните по сектори на управлението комисии на ВПС бе доста скромна. Причините не са нито във ВПС, нито в неговото Изпълнително бюро, а в самите комисии. И ако на централно ниво те са отстраними, едва ли този механизъм има шансове да проработи на местно ниво. Очевидно партиите от Демократичната левица са длъжни пряко чрез себе си, чрез политическото си тяло, вкоренено в обществото, да отстояват управлението си, да бъдат генератор и гарант, а после - контрольор и коректив на политиката си. Но това означава да се пренасочи някаква част от критицизма към самите партии, да се определят собствените им проблеми и постепенно да се решават отделно от проблемите на управлението. А това са:
- проблемите на целеполагането /за БСП - програмното развитие на демократичния социализъм/;
- проблеми на реалния вътрешнопартиен живот /но не като примитивно организаторство, а като превръщане в политическа воля на общата политическа позиция на членовете на организациите/;
- проблеми на организацията /изграждане на структури в нови сфери, дейности, институции/;
- проблеми на комуникацията /борбата за идейно надмощие над десницата и нуждата от нови отношения с партийния печат/;
- проблеми на кадровата работа /подпомагането на управлението с допълнителна надеждна система за подбор, подготовка и реализация на кадрите/.

Засега дейността във всяко едно от тези направления е неудовлетворителна, а не трябва да се забравя, че това създава допълнителни остри проблеми в управлението на Демократичната левица.

Посочените недостатъци са достатъчно сериозни. Преодоляването им изисква големи усилия. А не бива да забравяме

КАКВИ НОВИ МАЩАБНИ ЗАДАЧИ ПОСТАВЯ ПРЕД НАС 1996 г.

1. Когато определяме основната си политическа задача за 1996 г., не можем, нямаме право и не бива в никакъв случай да подценяваме значението на президентските избори през октомври за управлението на Демократичната левица. Във всички политически сили днес сякаш се наблюдава тенденция да се извеждат на преден план други задачи /понякога дори вътрешнопартийни, коалиционни или лични проблеми/. За Демократичната левица като управляваща коалиция този подход е недопустим. Не бива да страдаме от илюзии - въпреки ограничените правомощия на президентската институция в законодателната и изпълнителната власт /а всъщност именно поради това/ целият предизборен дебат ще бъде съсредоточен върху управлението на Демократичната левица, а от резултатите от президентските избори ще се правят директни изводи за съдбата на правителството и дори на парламента. Парадоксалното е, че пряко в тази президентска надпревара нито правителството, нито парламентът ще участват - това дори би било тактическо вредно, доколкото ще даде на действащия президент голямото предимство да се представя като арбитър между властите. Но управлението на Демократичната левица ще създава общата атмосфера за предизборния маратон, ще бъде главен обект на предизборния дебат, върху него ще бъдат пренесени главните последици /особено ако са негативни/ от изборите. А те ясно се очертават още отсега: вместо обществена война срещу престъпността - насъскване на съдебната власт срещу останалите власти; вместо единна позиция на България пред предизвикателствата на съвременния свят - безбожно очернителство на собствената страна пред чуждестранните й партньори; вместо обединяване на усилията в името на успеха на реформите в индустрията, земеделието, финансите и социалното осигуряване - умишлен саботаж по всички линии; вместо свобода на словото - безпрецедентен дори за последните години порой от лъжи и клевети. От Демократичната левица зависи тези избори да не се превърнат от състезание по държавническа мъдрост, политическа отговорност и управленска рационалност в надпревара на популизма, критикарството и противопоставянето. От Демократичната левица зависи тези избори да заздравят, а не да отслабят нейното управление. Затова спечелването на президентските избори през октомври е от ключово значение.

2. Главната ни икономическа задача е да запазим финансовата стабилност на страната през тази изключително сложна 1996 година - при 1,2 милиарда долара плащания по външния дълг, очевидно дестабилизирана банкова система, открита финансова анархия, все още непреодолени тежки ценови диспропорции, непрекъснато използвани за създаване на мними дефицити - от зърното, брашното, хляба, слънчогледа и олиото до електроенергията и валутата. А от друга страна - да изпълним категоричния ни ангажимент да постигнем ръст в производството, увеличаване на заетостта и запазване на реалните доходи. Съхраняването на финансовата макрорамка в тези сложни условия би бил недвусмислен, решаващ и много ценен успех на управлението на Демократичната левица през 1996 г.

3. Това ще е надеждна база за повишаването на социалната сигурност, от което нашите членове, симпатизанти и избиратели най-вече ще съдят за успеха или неуспеха на управлението ни. Това означава не само да изпълним поетия ангажимент за увеличаване на реалните доходи на цели големи социални групи, като пенсионерите и важни професионални съсловия - лекари, учители, но и решително да придвижим напред реформата в социалното и здравното осигуряване, без която всяко постижение в политиката на доходите е непълно, нетрайно и незадоволително. Най-сетне ние сме длъжни да дадем на хората сигурност чрез собственост - на земя и на индустриални активи - с механизмите на поземлената реформа и социалната приватизация. Само така всеки български гражданин ще намери сигурност и надежда в промените. Социализацията на собствеността трябва да стане главно оръжие на левицата в изпълнение на нейните социални ангажименти към обществото.

4. През настоящата година трябва да поставим задачата да се материализират големите геостратегически преимущества на страната в периода на мирното възстановяване на Балканите, интеграцията в Европа и изграждането на новия световен ред на XXI век. България е страна, която поддържа добросъседски отношения с всички, съумява да запази баланса в отношенията с традиционни и нови партньори и е кръстовище на важни комуникационни трасета между три континента. Още през тази година България може и трябва да стане предпочитан, уважаван и търсен партньор за сигурност и развитие чрез сътрудничество и интеграция чрез участие в поне един голям международен проект от трансрегионален мащаб.

5. Разбира се, всичко това е възможно само ако се защити държавността, ако се открие тотална война на престъпността, корупцията и хаоса в администрацията на всички нива. Нашата воля за справяне с тях е категорична. Най-после Националната програма за борба с престъпността би трябвало да се приеме и изпълнява. Длъжни сме да овладеем уличната престъпност, да ограничим рязко престъпността срещу личността и имуществото на гражданите, да нанесем удар върху икономическите основи на организираната престъпност, да създадем условия за намаляване на корупцията, да преодолеем чувството на несигурност и беззащитност у гражданите. Всичко това не би могло да стане само с усилията на МВР, без взаимодействието и координацията с органите на съдебната власт и другите институции, а също така чрез привличане на обществеността. Това също е задача на управлението на Демократичната левица.

* * *

Изминахме заедно една четвърт от пътя и постигнахме немалки резултати. Предстои ни - пак заедно - още дълъг път. Предстои ни тежка работа, чакат ни тежки проблеми. Но огледът на свършеното досега, проверката на силите ни свидетелстват: ние и нашите сигурни и достойни коалиционни партньори, Демократичната левица на България, отново сме и ще бъдем на висотата на историческата си задача - така, както сме били винаги досега в цялата ни дълга история. Тя, левицата, а това сме всички ние, е реалната политическа сила, способна истински да тласка напред промяната към по-добро за огромното мнозинство от народа. А той ни вярва и очаква много от нас. Това доверие е главната гаранция, че Демократичната левица ще изпълни своите задачи - и в законодателната, и в изпълнителната власт, през решаващата 1996 година.

/Пресслужба "Куриер"/

16:00:00
20.03.1996 г.

Редактори: Лилия Томова
                    Нина Гаврилова - деж. ред.
Технически изпълнители: Цвета Борисова
                                           Тинка Христова
                                           Весела Тодорова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1996 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!