София, 22 януари 1996 година
Брой 15 /1570/
Завеждащ редакция: Нина Гаврилова
София, 22 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИГА ЗА ЗАЩИТА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ГРАЖДАНИНА ПО ПОВОД НА СЪБИТИЯТА В ЧЕЧЕНИЯ.
От доста време цивилизованият свят с мълчание и равнодушие наблюдава борбата на чеченския народ с вековния му поробител и палач - великоруския шовинистки империализъм. Тази неравна борба, в която чеченците с безпримерен героизъм и себепожертвователност устояват срещу несравнимо превъзхождащия ги по численост и въоръжение враг, доказва богоугодността на всяка справедлива кауза. Техните подвизи не могат да не трогнат сърцето и да не ангажират съвестта на всеки, комуто е близка каузата на потиснатите и угнетените, на тези, които гинат, бранейки вярата, отечеството и домовете си от скъсалия с всякакъв морал нашественик.
Явно отстоявайки клаузите на някаква сделка, комерсиализираният и деградирал нравствено Запад позорно мълчи и си затваря очите пред руската бруталност. Припявайки на новите си господари, и българската продажна и полицейска официална журналистика крие фактите и подло квалифицира чеченските патриоти като "терористи". Този, който с оръжие брани свободата на отечеството си, не е терорист - иначе под тази категория ще трябва да подведем Христо Ботев, Васил Левски и Георги Бенковски. Борбата на чеченския народ е свята и героична - терористи са единствено руските нашественици, изпратени от продали съвестта си политиканстващи шпиони и командвани от безмозъчни и престъпни милитаристи. Уверени сме, че в болшинството си руският народ е против инвазията в Чечения, доказателство за това са руските доброволци, които, спасявайки честта и името на Русия, се бият на страната на чеченците.
Българската лига за защита правата на човека и гражданина издига своя глас в подкрепа на Чечения и чеченския народ и изразява безрезервната си солидарност с бойците, устояващи срещу поробителя. Последните събития, в хода на които Елцин и компанията му обричат на безсмислена гибел стотици хора и чрез която руският режим иска да преодолее собствения си страх, демонстрирайки мускули, показват само слабостта и моралния му банкрут. Вероятно е те да се превърнат в детонатор, който да взриви ислямския Юг на Русияи да предизвести края й. Ние апелираме към всички правозащитници и хора с добра воля да застанат зад справедливата кауза на Чечения. Ставащото там трябва да разбуди заспалата съвест на всички държави и народи, които познават вкуса на робството. Сред тях ние, българите, трябва да застанем на челно място.
В противен случай има опасност миналото да ни връхлети отново. Чечения е близо.
София, 18 януари 1996 г.
СЕКРЕТАР: Костадин Георгиев
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 22 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА СЕКРЕТАРИАТА НА ФЕДЕРАЦИЯ "ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ" ПО ПОВОД НА ОТКАЗА НА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ГРАД ДУПНИЦА, ДА СЕ ОБРАЗУВА ПРЕДВАРИТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ИСТИНАТА ПО РАЗРУШАВАНЕТО НА ГРОБА НА ЦАР БОРИС ТРЕТИ В РИЛСКИЯ МАНАСТИР.
На 2 септември 1995 г. Федерация "Царство България" изпрати писмо до главния прокурор на България г-н Иван Татарчев с молба да се открие предварително наказателно производство за установяване истината по разрушаването на гроба на цар Борис Трети в Рилския манастир. Също така да се установят по съдебен ред моралните виновници за оскверняването на втория гроб в двореца "Врана".
На 17 януари 1996 г. се получи постановление за отказ от заместник-районен прокурор Ем. Сакаджийски от град Дупница, в което се казва: "... липсват данни за извършено престъпление от общ характер и се отказва образуването на предварително производство, а преписката се прекратява".
Федерация "Царство България" изразява своето учудване от това становище на прокуратурата, защото очевидно е извършено престъпление срещу човечеството, което няма давност.
София, 18 януари 1996 г.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 22 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ /ЧАСТ ПЪРВА/ "ХУМАНИЗЪМ НА НОВОТО ВРЕМЕ" НА ДВИЖЕНИЕТО ЗА СОЦИАЛЕН ХУМАНИЗЪМ, ИДЕЙНО ТЕЧЕНИЕ В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ, ОГЛАСЕНО ОТ НЕГОВИЯ ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН РАДОСЛАВОВ НА ВТОРАТА НАЦИОНАЛНА СРЕЩА /23 ДЕКЕМВРИ 1995 Г., СОФИЯ/.
I. КАМЪК В "БЛАТОТО"
На 6 и 7 май 1995 г. реформаторското крило в Българската социалдемократическа партия /БСДП/ проведе Национална среща във Варна и учреди Движението за социален хуманизъм. На срещата бяха приети Учредителен акт, Програмна декларация и Приоритети за работа на БСДП с правителството, парламента и синдикатите.
На 13 май 1995 г. представихме в Изпълнителното бюро нашите документи и поискахме среща, на която да се уточнят отношенията ни в духа на принципите за дискусионност, алтернативност и толерантност така, както повелява Уставът на БСДП.
Среща ни беше отказана, но затова пък бяхме поканени "на кафе" при д-р Дертлиев с изричната уговорка, че ще бъдем приети като "частни лица". Естествено, отказахме.
Д-р Петър Дертлиев често обича да повтаря думите на Волтер: "Аз не съм съгласен с нито една дума, която казвате, но съм готов да умра за правото ви да я кажете." Но така е само на думи, на дело той не търпи различно мнение.
Главният редактор на в. "Свободен народ" Теодор Дечев, заместник-председател на БСДП, обеща да публикува документите на Движението за социален хуманизъм, за да се запознаят с тях партийните членове, но бял свят видя само Учредителният акт, и то само за да се покаже, че не е подписан от 30, а от 28 души. Колко е важно това за ръководството на БСДП, личи от ехидната забележка на Ангел Ахрянов: "Движението за социален хуманизъм, или Г-30, пардон - Г-28", както и от постоянните внушения, че става дума за една "малка група". Тези хора не се интересуват какво предлага Движението за социален хуманизъм, а колко души наброява то.
Движението за социален хуманизъм възникна като реакция на поредното поражение на БСДП на изборите за 37-то Народно събрание от декември 1994 г. и се обяви за цялостно обновяване на социалдемокрацията в България. Ние предложихме нова политическа линия, нова организация и нов стил на ръководството на БСДП. Противопоставихме се на курса към "Раковски" 134, подготвен от десницата в партията, подвела с манипулации 41-я извънреден конгрес, състоял се на 14-16 април 1995 г.
В своите разработки посочихме, че една от най-дълбоките причини за кризата в БСДП е липсата на съвременна политическа философия. Възрастното поколение в БСДП, възпитано в духа на "добрия" марксизъм на Едуард Бернщайн, Карл Кауцки и Ото Бауер, упорито се придържа към догмата на "хуманния" и "демократичен социализъм". Партията направи опит да се отрече от него на 38-я възстановителен конгрес през 1991 г., но така и не успя. От тогава до сега по този въпрос в БСДП е наложено табу. Понятието "демократичен социализъм" не се употребява, а се заменя с понятието "социалдемокрация", макар и да е ясно, че по същество това е едно и също в целия свят.
Липсата на политическа философия, обоснована от най-новите постижения на науките за обществото, лишава партията от ясна ориентация в обществените процеси и става пречка за разработката и воденето на ефективна политика.
БСДП още чака своя Бад Годесберг.
Това имах предвид, когато в началото на февруари 1995 г. представих моя проект за нова политическа линия на БСДП на Изпълнителното бюро и се пошегувах с думите: "Аз хвърлих камък в "блатото". Както се разбра по-късно, това силно е раздразнило някои хора, за които заниманието с теорията на социалдемокрацията е излишно губене на време. Важното е "да се прави политика".
Откакто се оповести Движението за социален хуманизъм, ръководната върхушка на БСДП мира не може да си намери. Объркана и противоречива е нейната реакция: отначало - пълен отказ и опити за "затваряне на устата". Ние бяхме обявени за "съглашатели с комунистите", "федералисти", "кариеристи". В БСДП се развихри борба срещу "врага с партиен билет" и "лов на вещици" - явления, добре познати от "славното" минало на комунистическите партии и не само на тях.
Изпълнителното бюро реши, че трябва да се наложи "мораториум" върху идейното наследство на д-р Москов, но по-късно се оказа, че станало грешка и че става дума за "мораториум върху спекулациите" /! - Ст.Р./ с идейното наследство на д-р Москов. Скоро се разбра обаче, че това е празна работа. Ръководството се сети, че живеем в 1995 г. и че съвсем ще стане за смях, ако преследва идеологическия плурализъм, още повече че в нашата партия той е традиция, завещана от Янко Сакъзов.
И смениха тактиката - спуснаха "информационна завеса" върху дейността на Движението за социален хуманизъм с надеждата, че "това, за което не се говори, не съществува". Но шило в торба стои ли? Когато се разбра, че този "номер не минава", ръководството на БСДП реши, че "социалният хуманизъм не е от вчера" и се обяви за негов привърженик.
Сам д-р Дертлиев се захвана с теоретичната разработка на идеите на социалния хуманизъм. Появи се неговата статия "Отрекохме класовата борба и се изправихме пред безмилостно класово разделение", което в. "Труд" помести в броя си от 15 август 1995 година. На свой ред и в. "Свободен народ", бр. 32, 31 август - 6 септември 1995 г., побърза да отпечата статията на д-р Дертлиев, но под друго заглавие - "Демаркационната линия".
В тези и в някои други статии и интервюта д-р Дертлиев излага разбиранията си за социалния хуманизъм - нещо, което не е правил досега. Най-после се създадоха условия за дискусия. Нашите позиции станаха ясни, а заедно с това - и нашите разногласия.
На тях искаме да се спрем.
ІІ. СТАРАТА ДЕМАРКАЦИОННА ЛИНИЯ НА Д-Р ДЕРТЛИЕВ
За социалдемократите изразът "демаркационната линия" има особено, почти сакрално значение.
Под това заглавие през 1947 г. в "Червен народен календар", издание на БРСДП /о/, излиза първата теоретична статия на д-р Дертлиев, както сам той казва, "първият ми теоретичен опит преди половин век".
И ето че сега отново се появява статия със същото заглавие.
Сравнителният анализ между двете статии ще ни покаже главното в еволюцията на социалдемократическите идеи на д-р Дертлиев, а заедно с това, надяваме се, и изхода от идеологическата криза, в която изпадна нашата партия.
През 1944-1947 г., както е известно, в България се осъществява преход от "либерална" демокрация, изродила се в монархически авторитаризъм и пазарна икономика, към тоталитаризъм - еднопартийно комунистическо управление и свръхмонополизъм на държавата в икономиката.
Д-р Дертлиев е схванал много добре този процес. "Партийният и бюрократически апарат - пише той в първата си "Демаркационна линия", който днес съжителства с капиталистическата експлоатация, с тенденция да измести последната, е в края на краищата за сметка на ограбването на трудещите се. Днес е налице деленето на привилегированото малцинство и народ. Утре или вдругиден това деление ще прерасне в деление на експлоататори и експлоатирани. Всичко това само по себе си води до необходимостта от един режим на безправие и диктатура."
Като изхожда от характера на обществото и тенденциите в неговото развитие, д-р Дертлиев в онова време определя демаркационната линия на социалдемокрацията по следния начин:
"На първо място, пише той, ние трябва ясно да се определим от буржоазните формации. Преследванията и натискът, на който е подложена една значителна част от нашата буржоазия, за мнозина смекчава конфликта на класите, а състраданието е първата стъпка на отстъплението. Паметта обаче е признак на обществена зрялост. Ние не можем да забравим безчовечната експлоатация на трудещите се, спекулата с най-необходимите блага по време на войната. За нас вчера не е имало и днес няма патриотични капиталисти. Вчера и днес те са наши класови противници.
Ние не се борим за реставрация на старите способи за размяна и производство. Нашата борба е борба на трудещите се слоеве против експлоатацията за социална правда, за социалистическа демокрация. В тоя смисъл ние трябва да сложим идейната демаркационна линия между нас и ония политически партии, които са представители на буржоазната класа. Демократите, колкото и да събират симпатии тук и там поради преследванията и неудобствата, в които са поставени заедно с нас, остават наши ид ейни противници.
Другата разграничителна линия ние ще трябва да сложим по отношение на комунистическата партия, продължава д-р Дертлиев. Към нея някои са склонни да проявяват сантименталност поради общия й класов произход и поради жертвите, които даде против фашисткото управление. Жертвите сами по себе си, колкото и симпатии да будят, не могат да бъдат резон за едно управление. Само обществената целесъобразност е мерило за ценността на дадена политическа формация. Произходът на мнозина дейци и функционери на комунистическата партия от работничеството също не може да служи като аргумент за това, че управлението е работническо. Само едно: премахната ли е експлоатацията на работниците, на трудещите се, дори по-малко, намалена ли е поне експлоатацията, може да бъде мерило за характера на управлението."
На тази основа д-р Дертлиев определя позицията на социалдемокрацията и нейната най-важна задача в онези години.
"...Ние заставаме твърдо, казва той, както против експлоатацията от частния капиталист, така и против експлоатацията от партийния и бюрократичен апарат, замъглена с фрази за добруване и извратени форми на най-прекрасната доктрина за човешка уредба - марксизма.
Да изтъква навсякъде неразривната връзка на нашата борба с борбата за политическа свобода против всяка форма на експлоатация. Да накараме масите да преминат от неопределеността на своето опозиционно настроение към ясното схващане на тезата че "няма демокрация без социализъм и няма социализъм без демокрация". Така ние ще имаме залога не само за една успешна борба днес, но и за едно творческо управление утре."
Такава е демаркационната линия на д-р Дертлиев през далечната 1947 година. Днес, след половин век, той изглежда разколебан. "Сега виждам, казва д-р Дертлиев в новата си статия от 1995 г., колко ми е било лесно. Преди всичко за позицията ляво-дясно /социалдемократите, разбира се, сме от ляво/. Който е за обществена собственост - вляво. Който е против - вдясно.
Втора граница: демокрация - диктатура. Ние сме за парламентарна демокрация. Фашистите отдясно, комунистите отляво са за диктатура. И ето, схемата е готова: социална демокрация има там, където освен частна собственост има разширяване на обществената собственост при политически режим на парламентарна демокрация."
Колебанията на д-р Дертлиев, както той сам признава, се дължат на промяната на "много доскоро ясни понятия" след рухването на комунизма.
"Провалът на комунистическата система, на монополния държавен капитализъм постави много въпросителни, промени много доскоро ясни понятия. Едно от тях е, поне засега, своего рода реабилитация на капитализма, забравяйки или омаловажавайки пороците му."
Читателят очаква, че след всичко това д-р Дертлиев ще направи анализ на нашето съвременно общество и ще очертае новата демаркационна линия на социалдемокрацията и нейната нова историческа задача. Той, за съжаление, не прави това. В новата му статия обратният преход от тоталитаризъм към демокрация и икономически плурализъм, който преживява нашето общество от 1989 г. насам, е окачествен с думите "неограничена", "либерална" бъркотия, която пет години руши страната ни". За него този преход е дори един парадокс. "Накрая един парадокс: след като отрекохме класовата борба, никога нашата страна не е била пред прага на такова безмилостно класово разслоение, както е сега. Продукт на антисоциално мислене и антихуманно поведение - това е антитеза на социалния хуманизъм." Дотук стига анализът на д-р Дертлиев. Никъде той не очертава характера на нашето общество, съдържанието на "това безмилостно класово разслоение", мястото на социалдемокрацията в него и интересите, които тя защитава в новата обстановка.
Вместо това д-р Дертлиев направо започва със социалния хуманизъм.
На първо място той развива въпроса за същността на социалния хуманизъм. "Социалният хуманизъм, пише д-р Дертлиев в новата си "Демаркационна линия", това е свободата и правото на всеки да реализира своите възможности, без да вреди на обществото.
Социален хуманизъм - това е грижата и обичта към ближния - вторият постулат на социалдемокрацията - солидарността, а също и на християнството.
Социалният хуманизъм - това е справедливост и борба с несправедливостта."
Характеристиката на социалния хуманизъм, която прави д-р Дертлиев, изразява неговото морално съдържание така, както го определяме и ние. "Социалният хуманизъм, се казва в нашата Програмна декларация, е синтез на моралните ценности свобода, справедливост, солидарност." В своето определение д-р Дертлиев показва точно този синтез от моралните ценности на социалния хуманизъм в тяхната динамична връзка. Това безспорно е принос в теорията на социалния хуманизъм. Д-р Дертлиев обаче се задоволява само с представянето на моралното съдържание на социалния хуманизъм и не се опитва да разкрие неговото историческо съдържание. Поради това при търсенето на отговор на втория въпрос - за мястото на социалния хуманизъм в нашата съвременност, д-р Дертлиев "удря на камък".
Според него:
1. "За социален хуманизъм няма място при неограничената антисоциална "либерална" бъркотия, която пет години руши страната ни."
2. "За социален хуманизъм няма място в такава форма на социализъм, която не зачита човешките права" /! - Ст.Р./.
3. "За социален хуманизъм няма място при дивия капитализъм, който така старателно се опитват да внедрят някои наши, та и чужди среди."
И така, д-р Дертлиев почти не вижда мястото на социалния хуманизъм в наши дни. За него той е едно "привлекателно определение, но толкова общо, че отваря простор за спекулации". Д-р Москов една ли не е сбъркал, като е "поставил акцента" върху него. Д-р Дертлиев схваща социалния хуманизъм като "една от характерните страни на социалната демокрация" или най-много като "ядро, трайна същина на социалдемокрацията". С други думи, социалният хуманизъм е само част от социалдемокрацията. Възниква въпросът: а кои са нейните други части? Отговор на този въпрос д-р Дертлиев не дава, но той се натрапва от само себе си. Разсъжденията на д-р Дертлиев показват, че социалният хуманизъм има място само в такава "форма на социализъм, която зачита човешките права", или ако използваме неговия израз от 1947 г. - "при социалистическата демокрация".
Все същият стар-нов "хуманен" и "демократичен" социализъм - социализмът "с човешко лице", е другата част от социалдемокрацията - формата, в която се изявява и социалният хуманизъм.
И формулата на д-р Дертлиев е готова:
ДЕМОКРАТИЧЕН СОЦИАЛИЗЪМ - СОЦИАЛЕН ХУМАНИЗЪМ
Ние считаме, че тази формула е погрешна, защото от идейно оръжие на социалдемокрацията за актуално политическо действие в ръцете на д-р Дертлиев социалният хуманизъм се превръща в нов блян за... "светло бъдеще".
Точно обратното мислеше д-р Москов. За него социалният хуманизъм беше нова форма на социалдемокрацията и бъдеще на цялото човечество, за което трябва да се борим днес. В това се състои и неговата привлекателност, и неговата сила.
Д-р Дертлиев не разбира това, защото мери социалния хуманизъм с мярката на своята стара "демаркационна" линия - социализма.
/Пресслужба "Куриер"/
14:00:00
22.01.1996 г.
Редактор: Лилия Томова
Нина Гаврилова - деж. ред.
Технически изпълнители: Павлина Стефанова
Тинка Христова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА
Copyright © Пресслужба "Куриер", 1996 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!
Twitter
Facebook
