София, 22 март 1993 година    
        Брой 55 (842)

Главен редактор: Стефан Господинов

София, 22 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
АНАЛИЗ /ЧАСТ ПЪРВА/ "ЛЕВИЧАРСТВОТО Е ДЕТСКА БОЛЕСТ НА ДЕМОКРАЦИЯТА", ПРИЕТ НА СЪВМЕСТНО ЗАСЕДАНИЕ НА СЪЮЗА ЗА СТОПАНСКА ИНИЦИАТИВА НА ГРАЖДАНИТЕ И НА БЪЛГАРСКАТА БИЗНЕС ПАРТИЯ /27 ФЕВРУАРИ 1993 Г., СОФИЯ/. Документът е подготвен от експертна група на ББП.

Волеизявлението на българския народ през октомври 1991 г. създаде парламент, където вдясно от условния център няма никой. Най-лявото пространство се зае от СДС. Поначало всяка революционна тенденция е левичарска. От друга страна, основната маса сини поддръжници са "унижените и оскърбените" от предишния режим, а търсенето на масово възмездие обезателно тегли групата наляво. И още, основната съставка на "синьото движение" освен реститутите и фашизоидите беше и си остана довчерашният пролетариат. Мобилизиран в "Подкрепа", лумпенизиран напълно в последните години на "развития" социализъм, този електорат трайно фиксира СДС като лява сила.

Относително бедното и малограмотно население от самоопределящите се като турци наши сънародници предопределяше лявата същност и на ДПС.

Най-вдясно се оказа модерната лява стогодишна партия.

Цялата следизборна даденост обоснова абсолютната невъзможност в България да се извършат десни промени. Не можейки да съграждат, сините се втурнаха да разсипват и разрушават. Цифровият израз на тяхното управление узнахме от годишните данни на Статистическия институт. Спадът е огромен. Социалната цена вече се чувства от широките слоеве на населението.

І. СДС - СЪСТОЯНИЕ И ПЕРСПЕКТИВИ

Движението коалиция на практика е в окаяно състояние. Като съюз то умря през лятото на 1991 г., когато изгони основателите си. След това зад маската с трите букви вече стоеше друг политически субект, образно казано, синьото потъмня и придоби кафеникав оттенък. Широко обещаваната пазарна реформа така и не започна, всичко се оказа блъф, зад който е бил маскиран реституционен напън. Същинската приватизация също не се състоя, обаче задкулисно, хищно и незаконно се подготвяше присвояването на качествените участъци на държавната икономика и финанси в полза на малобройна група сини хитреци, докопали се до върховете на политическата власт.

СДС напълно се компрометира като носител на демократични тенденции. Репресията в една или друга форма присъстваше в действията както на парламентарното мнозинство, така и в изпълнителната власт, особено на местно ниво. Прокарването на рестриктивни и наказателни закони срещу политическия противник предизвика определена реакция в Европа и в Съвета на Европа ни сложиха редом с Турция по спазването на човешките права.

Освен антидемократично поведението на управляващите беше и антинационално. Жизненоважните структури за националната сигурност - войска, полиция, секретни служби, дипломация, транспорт и съобщения - се намират в извънредно тежко състояние. Нацията е трайно разделена от седесарската пропаганда, факт е, че почти една година се ползваше съдействието на протурската партия ДПС, за да се преследва и притеснява една трета от българския народ.

Отсъствието на що-годе солидни политически фигури в СДС, абсолютното безличие на отделните псевдопартии в него, липсата на елементарен демократизъм вътре в съюза, както и левичарската му същност като движение предопределиха пълната невъзможност да извършва градивни промени в държавата. Напротив, ефектът от близо едногодишното управление "в синьо" е вреден като цяло за страната и особено разрушителен за редица отрасли на народното стопанство.

Перспективите за политическото недоносче СДС са мрачни. Националната конференция трябваше най-сетне да реши въпроса дали става дума за движение или за коалиция. Първото би превърнало окончателно съюза в хегемонна синя партия. Тя би могла да има и по-дълъг живот, но на изборите няма да получи повече от 20 % плюс невъзможност да върши друго, освен да пречи.

Запазването на коалиционната същност в дългосрочен аспект е по-добрият изход. Първо, дава шанс в обозримо бъдеще нелепото явление СДС да излъчи няколко нормални политически партии със самостоятелна физиономия и относително ясен електорат. Второ, ще позволи в предстоящи избори да задържи 28-30 % гласове, а при подходяща предизборна договорка с други партии дори повече. Трето, ще означава капсулиране и последващо отстраняване на сега властващите в НКС бездарници, неуравновесени и корумпирани индивиди.

Закономерно е досега СДС да избира по-лошия вариант.

Тази политическа конструкция, скрита под маската на СДС, не би могла да тръгне по пътя на пазарната реформа.

Пазарната икономика предполага състезание на икономически субекти в рамките на установени правила. Нито върхушката в СДС, нито огромната част на неговия електорат имат реални шансове при тези условия да заемат позиции в горните етажи на обществото и държавата. Това обстоятелство инстинктивно или най-често съзнателно провокираше преждеуправляващите и тяхната парламентарна група да избягват всячески внасянето на крайно необходимите за промените икономически закони и издаването на съответни подзаконови актове.

Създаването на икономически независими субекти е абсолютно нежелателно за личностите и псевдопартийките в сегашния СДС, защото с това ще изчезне възможността за манипулиране в тяхна полза на широки социални слоеве. Зависимият в икономически план от властниците индивид е тесто в ръцете на аговци и драгипанчовци, той може да е само "червен" или "син", тръгва почти автоматично след всеки авторитарен дърдорко, обещаващ комунизма или демокрацията като крайна цел в светлото бъдеще, склонен е към всякакви стадни прояви в подкрепа на политически глупости. По тези причини се полагат неимоверни усилия да си остане този масово разпространен в страната ни екземпляр в състояние на зависимост от капризите и интересите на всесилния чиновник. И всеки, който мисли, че СДС ще промени досегашния си курс след някоя конференция, национално съвещание или избори, дълбоко греши.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 22 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ - АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ, КЪМ СДРУЖЕНИТЕ ЗЕМЕДЕЛЦИ ПО ПОВОД НА УЧРЕДЯВАНЕТО НА ОРГАНИЗАЦИЯТА.

На 15 март 1993 година бе създаден БЗНС - Александър Стамболийски. Неговата платформа ще бъдат принципите и идеите на Александър Стамболийски, опазени в сърцата на поколения земеделци, но пренебрегнати сега от някои други земеделски формации. Решението за този важен за спасяването на земеделското движение акт бе продиктувано от неосъщественото обединение на двата Земеделски съюза след т.нар. възстановителен конгрес от ноември 1992 г., от гоненията на оранжевите земеделци, от непризнаването на цели исторически периоди от живота на организацията ни и от неземеделската политическа линия, осъществявана от госпожа Мозер и нейното обкръжение.

БЗНС - Александър Стамболийски, ще се стреми към установяване на истинска демокрация в България, национално съгласие и единение за излизане от кризата, ускоряване на аграрната реформа и защита интересите на селските стопани, гарантиране на социалния мир, създаване на условия за достойно оцеляване и бъдещ просперитет на нацията.

БЗНС - Александър Стамболийски, е организация, отворена за всички, които се чувстват незаслужено отблъснати и поставени в неравностойно положение след т.нар. обединение. Тя е отворена и за всички онези, които винаги са изповядвали земеделските идеи, но по различни причини не са имали възможност да се приобщят към организацията.

Драги съидейници,
На работно съвещание, състояло се на 20 март 1993 г. с представители от цялата страна, бе взето решение през април да се проведе Национална конференция на БЗНС - Александър Стамболийски. Времето не чака! Нека обединим усилията си в името на истинските земеделски идеи, завещани ни от безсмъртния Стамболийски и от плеядата съюзни дейци, дали живота си за победата на демокрацията и тържеството на земеделските идеали.

София, 20 март 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 22 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ СЪВЕТ НА ОБЕДИНЕНИЕТО ЗА СОЦИАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ ПО ПОВОД НА УКАЗА НА РУСКИЯ ПРЕЗИДЕНТ ЕЛЦИН ЗА ВЪВЕЖДАНЕ НА СПЕЦИАЛНО УПРАВЛЕНИЕ.

Политическият съвет на ОСД възприема със загриженост съобщението за задълбочаване на конфликта между институциите в Русия, предизвикан от указа на президента Елцин за въвеждане на специално управление.

ОСД още веднъж декларира своята привързаност към демократичните реформи и убедеността си, че те могат да бъдат осъществявани единствено с демократични средства и по пътя на общественото съгласие.

Сегашното развитие на събитията в Русия може да доведе до по-нататъшно ескалиране на общественото напрежение, да постави под заплаха демократичните процеси, продължаването на реформите и запазването на гражданския мир.

Независимо от мотивите и аргументите, демократичните цели изискват демократични и конституционни средства за тяхното осъществяване. Активизирането на консервативните тенденции безпокои, но естествените и неизбежните в условията на прехода противоречия в бившите социалистически страни трябва да се разрешават само чрез диалог и търсене на компромиси.

Огромните трудности на този преход, които са характерни в една или друга степен за всяка посттоталитарна държава, не могат да оправдаят пренебрегването на общоприетите демократични принципи.

Успехът на реформите е възможен само в условията на национално съгласие.

Едно ясно отношение на официалните български институции и политическите сили към това събитие би следвало да покаже, че такова развитие в България е изключено.

Велинград, 21 март 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 22 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА ПАРЛАМЕНТАРНИЯ СЪЮЗ ЗА СОЦИАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ КЪМ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПО ВЪПРОСА ЗА РЕДА И НАЧИНА ЗА ОТПУСКАНЕ НА БЕЗПЛАТНИ ЛЕКАРСТВА ЗА НАСЕЛЕНИЕТО.

Народните представители от Парламентарния съюз за социална демокрация са обезпокоени от неотдавна приетото решение на правителството, което влиза в противоречие с декларираните намерения за социална защита на населението при осъществяване на икономическата реформа.

С решението си от 15 март 1993 г. за промяна в реда и начина на отпускане на безплатни лекарства за населението Министерският съвет недооцени тежките социални сътресения, които ще предизвика в обществото премахването на тези лекарства за социални категории като деца, бременни и инвалиди. То е в нарушение и на Конвенцията на ООН за правата на детето, която прокламира правата на децата на специална грижа и помощ.

С решението за отпускане на безплатни лекарства за децата и за бременните на база минимум от 630 лева правителството фактически увеличава финансовите затруднения, които изпитват днес младите семейства при отглеждане на децата и съдейства за задълбочаване на демографската криза. Безплатните лекарства за децата и за бременните са израз на отношението на обществото към съдбата на нацията и то не бива да се свързва с финансовите възможности на индивида.

Сериозният дефицит в бюджета също не може да бъде мотив за това решение, тъй като в същото време, когато се лишават от безплатни лекарства деца и бременни, се разширява броят на хроничните заболявания, гарантирани с безплатно лечение. Тази проява на високохуманен акт към хронично болните не трябва да бъде за сметка на други социални категории и не бива да влиза в разрез с профилактичната насоченост на българското здравеопазване. Неправилното лечение на острите заболявания в ранна възраст е основен фактор за тяхното хронифициране.

Буди недоумение позицията на специалистите от Министерството на здравеопазването, които добре знаят, че липсата на средства за амбулаторно лечение на децата ще пренасочи потока на нуждаещите се към стационарните отделения. Това ще струва на държавата по-скъпо, а здравният ефект ще бъде негативен.

Парламентарният съюз за социална демокрация настоява правителството да преразгледа решението си в частта му, касаеща безплатните лекарства за деца и за бременни, и да направи необходимите корекции в съответствие с обявените програмни намерения за политика, оценяваща социалната цена на всяка стъпка от икономическата реформа.

18 март 1993 г.

/Пресслужба "Куриер”/

*  *  *

София, 22 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЦЕНТРАЛНИЯ СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА ПЕНСИОНЕРИТЕ ПО ВЪПРОСА ЗА ПРОМЯНАТА НА РЕДА ЗА ПОЛЗВАНЕ И ПЛАЩАНЕ НА ЛЕКАРСТВАТА.

Централният съвет на Съюза на пенсионерите в България във връзка с решението на Министерския съвет за промяна на режима за ползване и плащане на лекарствените средства отново потвърждава програмното си искане за ползване от пенсионерите на "безплатните лекарства и тези с намалени цени".

С решението си от 1 април 1993 г. Министерският съвет да промени съществуващия режим за получаване на безплатни лекарства, както и такива с намалени цени, засяга интересите на голяма група пенсионери, които и с обявената компенсация, която ще се даде от 1 март 1993 г., остават под жизнения минимум.

С решението си Министерският съвет, вместо да върви към облекчаване на положението на пенсионерите, го влошава.

Централният съвет на Съюза на пенсионерите в България настоява Министерският съвет незабавно да преразгледа и да отмени решението си!

София, 17 март 1993 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тодор Колев

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 22 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НЕЗАВИСИМОТО ДВИЖЕНИЕ "ЕКОГЛАСНОСТ”, ПРИЕТА НА МИТИНГ В СВИЩОВ ПРОТИВ СТРОИТЕЛСТВОТО НА АЕЦ - БЕЛЕНЕ. Документът е адресиран до Народното събрание, до президента на републиката и до Министерския съвет.

Ние, гражданите на гр. Свищов, привърженици на зелената идея, изразявайки безкрайното си възмущение от възобновяването на идеята за строителството на АЕЦ-Белене,

ЗАЯВЯВАМЕ:

1. Категорично осъждаме правителствената политика за реанимиране на престъпните планове на някогашните комунистически управници за геноцид над местното население в интерес на шепа компрометирали се защитници на атомната идея.

2. Повече от очевидно е, че това правителство и тази негова политика не са нищо друго, а откровена реставрация на всичко ретроградно, от което нацията непременно ще се избави.

3. Настояваме за незабавно решение на проблема в насоката, очертана от предложенията на Общински съвет - Свищов, депозирани още пред правителството на Филип Димитров.

4. Ако демокрацията означава и отговорност, то нека се потърси такава от взелите решение за строителството на централата.

5. Уверяваме правителството и цялата нация, че никой няма да види гражданите на Свищов паднали на колене. Нашата кауза е справедлива и ние ще я отстояваме безкомпромисно и докрай. Няма да позволим друг, който и да е, да решава нашата съдба!

Свищов, 19 март 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 22 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ГОВОРИТЕЛЯ НА ЗЕЛЕНАТА ПАРТИЯ ПО ВЪПРОСА ЗА СТРОИТЕЛСТВОТО НА АЕЦ - БЕЛЕНЕ.

Във връзка с възобновяването на опитите за строеж на АЕЦ - Белене, Зелената партия заявява следното:

1. Зелената партия е против строежа на АЕЦ - Белене, който е в противоречие с научната експертиза, направена от БАН, и не е лицензиран от Комитета за използване на атомната енергия за мирни пели.

2. Зелената партия е против строежа на всякакви нови енергийни мощности, преди да бъде изготвена цялостна енергийна стратегия на България и преди да бъде стартирана програма за намаляване на енергопотреблението.

3. Зелената партия счита, че провеждането на местни референдуми е неотменимо конституционно право и в този смисъл отмяната на референдума за АЕЦ - Белене, от Областния управител е незаконна.

4. Зелената партия осъжда опитите на някои политически сили да политизират протеста на свищовските граждани. В този смисъл считаме, че свикването на митинг от "Екогласност" и Консервативната екологическа партия е продиктувано от користни политически цели.

София, 19 март 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 22 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ ИЗПЪЛНИТЕЛЕН СЪВЕТ НА ОБЕДИНЕНИЯ ХРИСТИЯНДЕМОКРАТИЧЕСКИ ЦЕНТЪР ПО ПОВОД НА УВОЛНЕНИЕТО НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОМИТЕТА ПО ПОЩИ И ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯ.

Националният изпълнителен съвет на Обединения християндемократически център /ОХДЦ/ изразява своя протест срещу необоснованата разправа на правителството на Любен Беров с председателя на Комитета по пощи и далекосъобщения Стефан Софиянски.

Въпреки първоначалните уверения, че няма да има политически чистки и че в своите действия правителството ще се води от критериите за професионализъм, то започна планомерни и ескалиращи уволнения на членове и симпатизанти на СДС. Това напълно разсея илюзията, че правителството ще се ръководи от националните интереси.

Уволнението на господин Софиянски не беше подкрепено от двете най-големи парламентарни групи. Този факт още един път поставя въпроса кой всъщност стои зад това правителство?

Националният изпълнителен съвет на ОХДЦ счита, че с позицията си господин Софиянски защити своето лично достойнство, това на своята партия и на Съюза на демократичните сили.

София, 19 март 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ХАРТА НА ФРОНТА НА ПРОГРЕСИВНИТЕ СИЛИ В БЪЛГАРИЯ, ПОДГОТВЕНА ОТ ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ, ПРИЕТА В ДЕНЯ НА НАЙ-БЪЛГАРСКИЯ ПРАЗНИК И ПОДПИСАНА В ГРАДИНКАТА ПРЕД НАРОДНАТА БИБЛИОТЕКА. Документът е предоставен от архива на партията.

Ние, подписалите тази харта български граждани, доброволно се сплотяваме във ФРОНТ НА ПРОГРЕСИВНИТЕ СИЛИ В БЪЛГАРИЯ, отчитайки опасността, която заплашва процеса на демократизация в страната, породена от обществено-политическото и икономическото състояние, в което тя се намира в момента, и неправилните посоки, в които се насочва започналият процес на преобразувания. Анализът на обстановката, както и състоянието и действията на политическите сили насочват вниманието към опасни за нацията тенденции, които могат да поставят под съмнение или изобщо да ликвидират нравствените основи на бъдещото гражданско общество, а именно:

- управлявалата доскоро комунистическа върхушка, използвайки невежеството и фанатичната привързаност на своите съпартийци, безотговорно, алчно, ненаситно разграбва страната, превръщайки се с цинична наглост в икономически привилегирована каста;

- опозиционният доскоро, а сега управляващ страната СДС, отъждествяващ в началото въжделенията за свобода на най-прогресивната част от нацията, се превърна в поприще за лична изява на псевдополитици и псевдодемократи. Една част от тях представлява довчерашни некъдърни лакеи на комунистическите господари, бързащи да прикрият лакейското си минало с яростни антикомунистически лозунги, а друга, съставена от архаични останки отпреди половин век, жадна да навакса пропуснатото, се опитва да наложи удобното за нея статукво на привилегирована в миналото класа;

- очакванията, че спечелването на парламентарните избори от СДС ще стане предпоставка за целенасочено и разумно законодателство, целящо съживяването на страната, не се оправдаха. Нещо повече, само няколко месеца след това излезе наяве липсата на каквато и да било концепция както в законодателната, така и в изпълнителната власт;

- президентската власт се оказа една бутафория, безсилна да роди прагматични решения. За нейното съществуване може да се съди едва ли не само по определени съобщения за литературни и философски прояви на президентската двойка.

Последиците от всичко това се проявиха в хаотичната, полуграмотна законодателна дейност на Народното събрание, характеризираща се с безразборно приемане на полуразработени и поради това неприложими или с непредвидим ефект закони. Липсва цялостно виждане за устройство на държавата, за обединяване на нацията, за формирането на средна класа и за защитата на националните производители от пагубната за тях в този момент чуждестранна конкуренция. Изобщо цялостната дейност на Народното събрание до момента води до пълно обезсилване па всякакви пориви на способния потенциал на нацията за самостоятелно възраждане на страната. Поради това се налага убеждението, че законодателните решения по-скоро целят да обслужат една тънка прослойка, състояща се от представителите на забогатялата комунистическа номенклатура, жадните за реванш бивши едри собственици, новосъздаващата се синя номенклатура и незаконно забогателите в преходния период спекуланти. Тази прослойка, заедно с използващите почти пълната липса на контрол от страна на държавата чуждестранни предприемачи, съвсем стеснява или изобщо ликвидира полето за изява на местните производители.

От друга страна, липсва поне елементарен държавен инструментариум за защита на потребителите от безконтролно нараставащите цени.

Законодателната, изпълнителната и президентската власт са в плен на опасната заблуда, че нещата в собствената ни страна могат да бъдат решени само чрез съвети и помощи отвън, без да си дават сметка до каква степен на зависимост могат да доведат и без това достатъчно задлъжнялата ни страна. Задгърбвайки възможностите на националния потенциал, способен да даде първоначален тласък за излизане от кризата, депутати, министри, президентство се опиват от евтини чуждестранни ласкателства и съвети, в повечето случаи безполезни или поне неприложими в специфичните условия на страната. Налице е безотговорно непознаване на възможностите за самостоятелни стъпки за излизане от кризата, водещо едва ли не до национален нихилизъм, което показва отчайваща неспособност на заелите се да управляват страната за намиране на разумно решение с използуване на всички производителни, научни, технически и интелектуални възможности, с които в действителност нацията разполага. Илюзията, че чуждестранните инвестиции по вълшебен начин ще ни пренесат в ново "светло бъдеще", е наивна. Нещо повече, нейното осъществяване може да постави страната в безнадеждна зависимост и да превърне нейния потенциал в евтина наемна работна ръка. Подобна ситуация би реализирала страна от тип "бананова република", т.е. пълна зависимост от чуждия капитал при наличието на две класи - супербогати и супербедни. Историята доказва неизбежните остри социални сблъсъци в такива ситуации, погубни за попадналите в тях държави.

Всичко това очертава тревожната необходимост от спешно мобилизиране на всички прогресивни сили в страната, на целия разумен потенциал на нацията за предотвратяване на опасните последици от безумното политиканстване на появилите се на политическата сцена безотговорни партии и движения с приличащи си като две капки вода, еднакви в своята безсъдържателност, звучащи само като добри пожелания програми. Липсата във всички тях на ясна концепция, опираща се на здрав национален разум, е предпоставка за периодични, следващи една след друга правителствени и перламентарни кризи, които могат да доведат окончателно страната до необратима катастрофа.

Ето защо, осъзнавайки тази опасност, нежелаейки да бъдем пасивни наблюдатели в безумната политическа пародия, разиграваща се пред очите ни, ние призоваваме всички честни, можещи, мислещи, знаещи, държащи на националното си достойнство български граждани към обединяване във Фронта на прогресивните сили, който:

- да сплоти на непартийна основа прогресивния потенциал на страната в името на една рационална политика за национален просперитет;

- мобилизирайки всички разумни сили на страната, използвайки целия научен, творчески, производителен потенциал на нацията, да разработи ясна, точна, морална, справедлива и приемлива за всички програма за държавно управление, която да защитава националното производство и да стимулира духовното, научното и техническото развитие на страната и към която да бъде ориентирана цялата парламентарна и изпълнителна власт;

- да воюва за поемането на държавното управление от висококвалифицирани и нравствени личности, които реализирайки програмата, да работят за изграждане на гражданско общество и икономическо възраждане на страната!

България има достатъчно способни хора, които могат да дадат отпор на безумния политически спектакъл! Които могат отново да я направят своя и на децата си Родина! Които да общуват със света като равноправни хора, а не като просяци!

Време за губене няма!

На безразсъдното политиканство трябва да бъде сложен край!

Наложително е създаването на политическа организация на разума, съвестта и морала, обединяваща прохождащите с мъка частни производители, захвърлените безотговорно способни висококвалифицирани специалисти и работници, интелигенти и студенти без переспектива за бъдещето, ограбвани от прекупвачи и спекуланти селяни, всички, които искат, знаят и могат да помогнат на страната!

Друг изход няма!

Ние, подписалите хартата, призоваваме всички, които не желаят Отечеството ни да се превърне окончателно в страна на безчовечна престъпност, които не желят те и децата им да останат роби на престъпната бивша комунистическа номенклатура, на бившите едри собственици, на безкрупулни спекуланти и корумпирани политици, ДА СЕ ОБЕДИНЯТ ВЪВ ФРОНТ НА ПРОГРЕСИВНИТЕ СИЛИ!

За намиране на разумния и справедлив изход!

За да не се срамуваме от децата си!

За да не оставим пустиня след себе си!

За да имаме право да се наричаме ХОРА!

София, 24 май 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

11:00:00
22.03.1993 г.

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                 Любомир Йорданов
Технически изпълнители: Славка Кочева
                                    Траянка Каличкова
                                    Тинка Христова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер”, 1993г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от тозй бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!