София, 23 март 1992 година
        Брой 57 (587)

Ръководител Пресслужба "Куриер" 

Стефан Господинов

София, 23 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕШЕНИЯ НА ИЗВЪНРЕДНИЯ КОНГРЕС НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ - ЕДИНЕН, СЪСТОЯЛ СЕ НА 21-22 МАРТ 1992 Г. В СОФИЯ.

ПО ТОЧКА I ОТ ДНЕВНИЯ РЕД

Конгресът на Българския земеделски народен съюз - единен, след като изслуша Отчета на Постоянното присъствие на БЗНС (е) и политическите задачи на Съюза, изнесен от съюзния секретар ЦЕНКО БАРЕВ, и в съответствие с направените в хода на дискусията предложения за изменения и допълнения

РЕШИ:

1. Приема Отчета на Постоянното присъствие на Българския земеделски народен съюз - единен за периода от 27 юли 1991 година до 22 март 1992 година.

2. Утвърждава основните насоки за по-нататъшната политическа дейност на БЗНС (е) за периода до провеждането на следващия конгрес.

ПО ТОЧКА II ОТ ДНЕВНИЯ РЕД

След като обсъди отчета на Контролно-ревизионния съвет на Българския земеделски народен съюз - единен и като взе предвид направените предложения за допълнения и изменения, конгресът на Българския земеделски народен съюз - единен

РЕШИ:

1. Приема отчета на Контролно-ревизионния съвет на Българския земеделски народен съюз - единен за периода 27 юли 1991 година до 22 март 1992 година.

2. Приема оставките на Върховния съюзен съвет, Управителния съвет и Контролно-ревизионния съвет на БЗНС (е).

ПО ТОЧКА III ОТ ДНЕВНИЯ РЕД

Конгресът на Българския земеделски народен съюз - единен, като взе предвид всички предания по проекта за Устав, направени до откриването на конгреса, като отчита всички предложения, станали в хода на разискванията по време на заседанията, и след проведеното гласуване поотделно за всеки предложен текст и глава от проекта за Устав на БЗНС - единен

РЕШИ:

Приема Устава на Българския земеделски народен съюз - единен.

КОНГРЕСЪТ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ - ЕДИНЕН

РЕШИ:

1. Конгресът задължава ръководствата на местните земеделски дружби да преценят дейността на съюзни членове, които се заемали платени длъжности в ръководните структури на БЗНС и Отечествения фронт от общински председател нагоре до 10 ноември 1989 година, както и такива, които са участвали в законодателните и изпълнителните органи на тоталитарната държава, като се предложи да не бъдат избирани в ръководството на Съюза за срок от две години.

2. Конгресът задължава Управителния съвет на Българския земеделски народен съюз - единен на основата на направените предложения в едноседмичен срок, да приеме Програмна декларация.

3. Конгресът решава, че с разпускането на Българския земеделски народен съюз и включването му в Българския земеделски народен съюз - единен, отразено в политическото споразумение от Обединителната конференция, проведена на 27 юли 1991 година, са анулиране политическите последствия от конференцията, проведена на 8 и 9 май 1945 година.

4. Конгресът задължава Управителния съвет на Българския земеделски народен съюз - единен да разгледа работата и перспективите на вестник "Земеделско знаме".

София, 22 март 1992 г.

/Пресслужба "Куриер”/

*  *  *

София, 23 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯТА "ДА СЕ РАЗЧИСТИ ПЪТЯТ НА ЗЕМЕДЕЛСКОТО ЕДИНСТВО" НА ПОСТОЯННОТО ПРИСЪСТВИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ - НИКОЛА ПЕТКОВ ЗА ОБЕДИНЕНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ СИЛИ.

Необходимостта от единство на земеделските сили днес се признава от всички земеделци в България. Опитите то да бъде осъществено "отгоре" и "отдолу" се провалиха през 1990 и 1991 година. Причините са многобройни. Една обаче доминира над всички: земеделците от Българския земеделски народен съюз - Никола Петков, преминали в една тежка борба през лагерите и затворите на БКП и помагача в диктатурата "БЗНС", не искат механично обединение с целия състав на последния. Това би означавало да се ликвидира натрупаният морално-политически капитал в тази борба. Една от главните пречки, преграждаща пътя на земеделското единство, отказът на ръководството на БЗНС-е официално да признае, че прокомунистическата конференция на 8 и 9 май 1945 г. е нелегитимна и да декларира, че създаденият от нея "БЗНС" е нея законен. В неофициални разговори това ръководство признава, че наистина въпросната конференция е изцяло комунистическо дело. Но - само толкова. По-нататък то не отива. Не желае открито да признае историческата истина и да разчисти пътя към земеделското единство така, както това се изисква в резолюцията на Управителния съвет (УС) и от извънредния ХХVІІ-ми конгрес на БЗНС-Н. Петков, съответно от 22 декември 1991 г. и 16 февруари 1992 г. Защо се страхуват да го направят? Защото да се каже открито, че тази конференция е чуждо дело, би означавало, че и нейната рожба - "БЗНС", чийто правоприемник е БЗНС-е, който също е незаконен.

Ето защо младите земеделки и земеделци от БЗНС-е е полезно да знаят, че организацията в която членуват, е родена в конспиративните подземия на комунистическата диктатура и няма на практика нищо общо с делото и идеите на Александър Стамболийски. Защото всички помним: до 10 ноември 1989 год. т.нар. "БЗНС" изповядваше официално идеологията на марксизма-ленинизма и клеймеше Никола Петков и д-р Г.М. Димитров като империалистически агенти и шпиони.

А сега накратко за злополучната конференция, без да се потапяме в огромната фактология от периода 1944-1947 г. И така. Почти веднага след 9 септември 1944 г. БКП (тогава БРП-комунисти) започва брутално да се меси във вътрешния живот на БЗНС с цел да се ликвидира неговата независима политическа линия. За да се спаси съюзът от забрана, д-р Г.М. Димитров е принуден да си подаде оставката от главен секретар, но това не е достатъчно за комунистите, които през пролетта на 1945 г. го поставят и под домашен арест. БКП продължава атаките срещу Земеделския съюз. Могъщият БЗНС с неколкостотин хиляди членове е за нея кошмар. Политбюро непрекъснато обсъжда един дежурен въпрос - политическата ликвидация на БЗНС. От Москва Георги Димитров и КГБ насочват ударите срещу нашата организация. Откритата й забрана е нецелесъобразна по много причини. Тоталната атака срещу нея се провежда в коварния ленинско-сталински стил - целта е създаването на фиктивен, казионен БЗНС. Срещу д-р Г.М. Димитров се отправят всевъзможни хули и обвинения, а спрямо Никола Петков се провежда изчаквателна линия, с оглед да го пречупят и да използват огромния му авторитет. На 27 април 1945 г. се провеждат две важни заседания. Първото е на Изпълнителния комитет (ИК) на ОФ, на което комунистът Димитър Ганев изнася остър доклад, пълен с нападки срещу д-р Г.М. Димитров и независимостта на БЗНС. Присъстващият на заседанието Никола Петков прекъсва на няколко пъти с негодувание клеветите на оратора. Другото заседание е в ЦК на БРП-к. Пред областните организациони и политически секретари на своята партия Трайчо Костов чертае подробен сценарий за това, как да се разцепи БЗНС и да се създаде една прокомунистическа фракция, носеща за фасада абревиатурата на нашия съюз - БЗНС. Планът е разработен в детайли. Определена е и комунистическата агентура в БЗНС, която ще свърши "работата". Съгласно този план "копчето" е натиснато на 30 април 1945 г.: Ал. Оббов, М. Геновски, Ст. Тончев и др., покрити днес с позор имена, нарушават устава, излизат с "Позив към сдружените земеделци", с който искат свикването на "конференция" една седмица по-късно - на 8 и 9 май. Никола Петков категорично отказва да подпише въпросния "Позив", като напразни остават опитите на комунистическите големци Антон Югов и Добри Терпешев да го склонят да го направи и по този начин да участва в ликвидацията на съюза. На 8 и 9 май с помощта на подбрани от Държавна сигурност (ДС) "делегати" сборището - "конференция", е осъществено. Очертаният от Трайчо Костов план изцяло е реализиран: ражда се прокомунистическият БЗНС. В документа, приет от "конференцията", се говори за онова "идеологическо и братско сътрудничество" между БКП (БРП-к) и "БЗНС", което като тоталитарен шлагер звуча цели десетилетия, чак до 10 ноември 1989 година.

На 11 май 1945 г. в познатия комунистически стил Политбюро на БКП (БРП-к) се събира не само да обсъди отлично проведената операция на 8 и 9 май, но и за да чуе одобрителното писмо на Георги Димитров от Москва по този повод.

Такава е историческата истина. Тя е съхранена в архивите. Законен е въпросът защо ръководството на БЗНС-е се страхува открито да я признае с всички останали логични последици, разчистващи пътя към единството, както това се изисква в упоменатите по-напред резолюции на УС и на XXVII извънреден конгрес на БЗНС-Н.Петков? Защо така гузно се отбягва признаването на тази истина? Може би защото нейното признание автоматически поставя в нравствено-политически план "БЗНС" и наследника му БЗНС-е извън закона?

Престъпно, антиобединително е лицемерието на сегашното ръководство на БЗНС-е. Защото в неофициалните разговори с Постоянното присъствие (ПП) на БЗНС-Н. Петков то признава посочените исторически факти, но открито досега отказва да го направи. И тук е не само парадоксът! Тук е голямата емоционална спекулация на това ръководство, което внушава на младите и невинни хора от БЗНС-е, че БЗНС-Н.Петков посочвал такъв път към единството който имал за цел да ги унижи, да унижи БЗНС-е. Лицемерие, защо е тази спекулация, защо по този начин издигате ледена стена в душите на тези хора и пред единството?

БЗНС-Н.Петков е чужд на всичко това, защото сам е изживял бруталния, кървав натиск на комунистическата диктатура, изживял е позора да бъде подложен на забрана, на разпускане със закон не от когото и да е, а от "БЗНС". Ето защо честните сдружени земеделци от БЗНС-е трябва не само да проумеят унизителната историческа истина, но и решително да скъсат с нея, поемайки протегнатата братска ръка на БЗНС-Н.Петков. Много от тях са родени след 1947 г. и нямат никаква вина. Тъкмо към тях, невинните наши сестри и братя от БЗНС-е, към техните избраници - делегати на Извънредния конгрес на 21 и 22 март 1992 г., ние се обръщаме и им казваме: Братя и сестри, не позволявайте вашето ръководство да ви манипулира! Срутете стената препречваща пътя на единството на земеделските сили! Превръщайте решенията на нашия извънреден конгрес за единството в свои решения! Сторите ли го - остава ни само братската прегръдка!

София, 19 март 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 23 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА БЮРОТО НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ НА ЗЕЛЕНАТА ПАРТИЯ В БЪЛГАРИЯ ПО ПОВОД НА ПРОБЛЕМИТЕ НА БЕЖАНЦИТЕ ОТ ЕГЕЙСКА МАКЕДВОНИЯ.

На 18 март 1992 г. Българска телевизия излъчи репортаж от с. Катунци за проблемите на бежанците от Егейска Македония. Веднага след него председателят на Парламентарната група на СДС Александър Йорданов заяви, че техните проблеми са решени от СДС чрез сега гласувания Закон за земята и цитира текст, според който за отнетата им земя в Гърция тези бежанци се обезщетявали със земи от държавния и общинския поземлен фонд. Бюрото на Зелената партия прави следното уточнение:

Прочетеният от г-н Йорданов текст не е резултат от сегашните "грижи на СДС", а е допълнение към Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (чл. 10-а), внесено като отделен Законопроект от Парламентарната група на Зелената партия и гласувано от предишния парламент на 15 август 1991 година. Истинските "грижи" на СДС към бежанците от Беломорието се изразиха в замяната на чл. 10-а със съвсем друг текст (сегашен чл. 10-в), според който обезщетението със земя или пари се премахва. По такъв начин те за втори път след 9 септември 1944 г. се лишават от възможността да придобият своя земя. Налице е грозна приемственост в отношението на БКП и СДС към тези хора, чиято единствена вина е, че са останали българи. За щастие те добре разбират кой на дело работи за решаване на техните проблеми.

София, 19 март 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 23 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОЕКТОПРОГРАМА НА СИНДИКАЛНА ФЕДЕРАЦИЯ "ГЕОЛОГИЯ, МЕТАЛУРГИЯ, ХИМИЯ" - "ПОДКРЕПА", ОГЛАСЕНА НА ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ НА 17 МАРТ 1992 Г. В СОФИЯ.

В основата на тази програма е залегнало създаването на стабилно и проспериращо общество на трудещите се, чрез което те сами ще решават всички свои трудови и социални проблеми. В духа на организираното професионално движение Синдикална федерация "Геология, металургия, химия" (СФ-ГМХ) "Подкрепа" ще реализира реална защитна мрежа на членовете си и ще подпомага създаването на независими, демократични, професионални съюзи, които свободно да се федерират.

Основните проблеми за разрешване до следващия редовен конгрес, които стоят пред СФ-ГМХ-"Подкрепа" са:

1. Гаранция за демократизацията на професионалните съюзи.
2. Подобряване на трудовата заетост и социалното осигуряване.
3. Доходи, които да осигуряват нормално жизнено равнище, както и да го подобряват.
4. Подобряване на условията на труда и екологията на предприятията.
5. Създаване на законови гаранции за участие на членовете на организацията в процеса на приватизацията.

РЕЗОЛЮЦИЯ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ДЕМОКРАТИЧНИ ПРОФЕСИОНАЛНИ СЪЮЗИ

1. Професионалният съюз е единствената организация, отговорна да представлява и защитава интересите на своите членове, като се дава широка публичност на всичките му изяви.

2. Създаване на условия в предприятията и учрежденията за свободно сдружаване на работниците, които да се управляват и контролират единствено и само от тях.

3. Независимо от броя на членската си маса, всеки от съществуващите професионални съюзи в предприятието и учреждението представлява членовете си при вземане на решения, които ги касаят, както и при сключването на колективен трудов договор.

4. СФ-ГМХ-"Подкрепа" да обучи тези работници, които ще общуват пряко с работодателите така, че те по-пълно да бъдат запознати с въпросите, които ще дискутират, и да провеждат ефективна политика при контактите с тях.

5. Чрез законодателна инициатива да се създават условия, при които компетентните държавни органи да се обръщат към професионалните съюзи, на ниво федерации за тяхното становище, съвет и помощ по отношение на въпроси, като:

а) изготвянето и прилагането на закони, засягащи трудовите и социалните интереси на работниците;
б) създаването и функционирането на органи, отговарящи за заетостта, квалификацията и преквалификацията, хигиената и безопасността на труда и общественото осигуряване;
в) създаването и прилагането на планове за обществено-икономическо развитие.

6. Създаване на центрове за синдикална просвета и защита от или с участието на СФ-ГМХ-"Подкрепа", като независим вестник, център за синдикални и инвестиционни проучвания и кредитна банка.

7. Създаване на условия за децентрализация на колективното трудово договаряне.

РЕЗОЛЮЦИЯ ЗА ТРУДОВАТА ЗАЕТОСТ И СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ

1. Седмичната продължителност на работното време да не е повече от 40 часа, а при наличие на условия, застрашаващи здравето или живота на работниците, да не е повече от 30 часа.

2. При полагане на допълнителен труд работникът да бъде независим по отношение на мястото, времето, характера и избора на основния си работодател.

3. Приемането на реална законова уредба по квалификацията и преквалификацията и закон по заетостта.

4. Разработването и приемането на Програма за разкриване на нови работни места, както и функционални промени на трудовата борса, която да създаде реален мобилен пазар на труда.

5. Спешно приемане на измененията на Кодекса на труда.

6. Създаване на действителна форма на социално осигуряване на безработните и пенсионерите, която да е отделно от държавния бюджет.

7. Всички средства от наложени наказания за нарушение на трудовото законодателство да се събират във фонда за социално осигуряване на безработните.

8. Изработване и приемане на програма за жилищната политика спрямо безработните и пенсионерите.

РЕЗОЛЮЦИЯ ЗА ДОХОДИТЕ И ЖИЗНЕНОТО РАВНИЩЕ

1. Ежемесечно да се обявява реалният социален минимум, който да коригира размера на работната заплата.

2. Колективното трудово договаряне да се извършва най-пълноценно на ниво предприятие, съобразно неговите възможности и задължително договорените работни заплати да са над минималната работна заплата, обявена за съответния бранш.

3. Намаление на ДОД и премахването му при минималните работни заплати, обявени от браншовото договаряне.

4. Размерът на пенсиите да не е по-малък от минималните работни заплати за съответния бранш.

5. Разработване и провеждане на политика, която не да ограничава доходите, а да намалява другите инфлационни фактори.

6. Създаване на условия за свободно пазарно формиране на цената на работната сила.

7. Развитие на предприемаческата инициатива във всички сфери на полагане на труд.

РЕЗОЛЮЦИЯ ЗА УСЛОВИЯТА НА ТРУД

1. При полагане на труд при наличието на каквато и да е вредна или опасна за живота и здравето среда към редовния платен годишен отпуск да се дават допълнително 20 дни.

2. В зависимост от влиянието и характера на вредните и опасни за здравето и живота условия работодателите задължително да заплащат ежегодно профилакториумно-санаториално лечение по предписание на компетентните органи за времето и мястото на провеждането му.

3. Да се разработи и приложи цялостна програма за подобряване условията на труд, както и подобряването на екологично замърсяващите производства.

4. Реално ще бъдат спазвани всички изисквания по охрана на труда, както и препоръките и предписанията на компетентните органи.

5. При появяване на заболяване поради характера на работа работодателят да заплаща цялостното лечение и да обезпечи работника за времето на неговото трудоустрояване.

6. В индивидуалните трудови договори да има нарочни клаузи, които точно и ясно да peгламентират условията, при които ще се полага труд, както и всички ангажименти, които поема работодателят.

РЕЗОЛЮЦИЯ ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯТА

1. Незабавно да бъде ускорен процесът на приватизацията, като всички разговори и стъпки, които я касаят, се съгласуват със СФ-ГМХ-"Подкрепа" за браншовете, които представлява и защитава.

2. Пълна откритост при протичане на приватизацията и цялостна информираност на трудещите се при провеждането й.

3. Незабавно спиране на дивата, незаконна приватизация и търсене на отговорност от виновните за нея лица.

4. Предимства, които да ползват работниците в процеса на приватизацията:

а) преференции при закупуване на акции и дялове за работещите в съответните отрасли, независимо от местонахождението на предприятието;
б) придобиване на държавно имущество с преференции при изплащането за работещите в съответното предприятие;
в) осигуряване на еднакви възможности за различните форми на приватизация;
г) възможност за преференциално закупуване на приватизационни бонове, която да се регламентира законодателно.

Периодът, който изживяваме, е тежък и затова залагаме на разума и професионализма.

Тези, които създават благата, имат право да избират и да управляват.

София, 17 март 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 23 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ (ЧАСТ ПЪРВА) НА РАДИКАЛДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ В БЪЛГАРИЯ, ПРИЕТ НА ВТОРИЯ (ИЗВЪНРЕДЕН) КОНГРЕС НА 17 И 18 АВГУСТ 1991 ГОДИНА.

I. НАИМЕНОВАНИЕ И СЕДАЛИЩЕ

Член 1. Радикалдемократическа партия в България е политическа организация със седалище в София и е правоприемник на Радикалдемократическата партия и нейните правоприемници Радикална партия, Радикална партия (обединена) и Българска радикална партия.

Към Радикалдемократическата партия е учредена Младежка радикалдемократическа федерация (МРДФ), която е юридическо лице със свой самостоятелен устав.

ІІ. ЦЕЛИ И СРЕДСТВА

Член 2. Цел на партията е осъществяване на програмните й принципи чрез широко представителство в Народното събрание, правителството и местните органи на държавна власт, като използва и всички други законни средства.

ІІІ. ОРГАНИ

Член 3. Органи на партията са:

Конгрес;
Национална партийна конференция;
Национален партиен съвет;
Изпълнителен комитет на Националния партиен съвет;
Проверителен съвет;
Регионални съвети;
Местни организации и клубове по интереси;
Секции.

IV. ЧЛЕНСТВО

Член 4. В Радикалдемократическата партия може да членува всеки дееспособен гражданин на България, който признава нейните програма и устав, приема нейните цели, работи за тяхното осъществяване и не членува в други партии.

Член 5. Допуска се асоцииране на колективни членове, чиято дейност и основни документи не противоречат на устава и на програмата на партията.

Член 6. Не се допуска членство по месторабота.

Член 7. Всеки член на партията има следните права:

а) да избира и да бъде избиран в органите на партията;
б) да бъде издигана кандидатурата му в местните и парламентарни избори;
в) да ползва цялата информация и материална база, с която партията разполага;
г) да участва лично на събранията, на които се обсъжда неговата дейност;
д) да отправя предложения и сигнали до всички партийни органи, които са длъжни в месечен срок от получаване на същите да отговорят писмено.

Член 8. Редът за осъществяване правото по чл. 7, "б" се определя от Националния napтиен съвет или общото събрание на местната организация.

Член 9. Членовете на партията са длъжни:

а) да спазват устава и да работят за осъществяване на програмата;
б) да спазват висока етика в поведението си като членове на партията;
в) да плащат редовно членски внос.

Член 10. Постъпването в партията става чрез подаване в местната организация или клуба по интереси на заявление, с което се декларира приемане на устава и програмата на партията. Искането се разглежда на първото общо събрание на организацията, като кандидатът се счита приет, ако за него са гласували повече от половината присъстващи. Учредителите подписват само учредителния протокол.

Член 11. Всеки член има право да членува само в една местна организация или клуб по интереси.

Член 12. Всеки член може да премине от една местна организация или клуб по интереси в друга, като писмено уведоми и двете организации.

Член 13. Всеки член може свободно да напусне партията, като уведоми писмено организацията, в която членува, и като върне членската си книжка.

Член 14. За груби нарушения на чл. 9 членовете могат да бъдат изключвани от партията с решение на местната организация или клуб по интереси, взето с мнозинство от 2/3 от присъстващите.

Член 15. Решението за изключване може да се обжалва пред Националния партиен съвет, който е длъжен да разгледа жалбата на първото си заседание.

V. МЕСТНИ ОРГАНИЗАЦИИ И КЛУБОВЕ ПО ИНТЕРЕСИ

Член 16. Основни автономни единици в структурата на партията са местните организации и клубовете по интереси. Местните организации се изграждат по местоживеене, а клубовете - на базата на професионални, творчески и други интереси.

Член 17. Местната организация и клубът по интереси имат еднакви права.

Член 18. Местната организация или клубът по интереси трябва да наброява най-малко десет членове, ръководството на които се осъществява от оперативно бюро. Кандидатурите се издигат и гласуват поотделно. Председателят на оперативното бюро се избира с квалифицирано мнозинство от две трети от присъстващите.

Член 19. Оперативното бюро свиква общо събрание в удобно за членовете време, най-малко четири пъти годишно. По искане на 1/3 от членовете местната организация или клуб по интереси може да се свика на събрание по всяко време.

Член 20. Общото събрание се счита законно, ако присъстват най-малко половината от всички членове или делегати. Ако не се яви нужното число, събранието се отлага за един [час?] по-късно при същия дневен ред и се счита законно, колкото и членове или делегати да се я[вят].

Член 21. В общото събрание всеки член или делегат има право на един глас. Не се допуска гласуване с пълномощие.

Член 22. Когато на дадена територия членовете на партията са по-малко от десет, те могат да образуват секция към най-близката организация.

Член 23. Учредяването на местните организации и на клубовете по интереси се утвърждава писмено от Изпълнителния комитет.

Член 24. Новоучредената организация или клуб изпраща в Изпълнителния комитет копие от учредителния протокол заедно със списък на подписалите го учредители, след което [ре]довно се изпращат данни за новоприетите членове.

Член 25. На територията на бившите окръзи се създават регионални съвети на Радикалдемократическата партия, избирани от окръжни конференции на местните организации и клубове по интереси. Те осъществяват връзката между местните организации и националните ръководни органи и координират дейността в окръга.

Председателят на регионален съвет се избира с обикновено мнозинство от окръжните конференции и е регионалният координатор.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 23 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТЧЕТЕН ДОКЛАД "ЗА ПО-НАТАТЪШНОТО ОРГАНИЗАЦИОННО УКРЕПВАНЕ НА СЪЮЗА НА ВЕТЕРАНИТЕ ОТ ВОЙНИТЕ И ЗА РЕШИТЕЛНО ПОДОБРЯВАНЕ НА РАБОТАТА (ЧАСТ ВТОРА), ПРОЧЕТЕН НА ВТОРИЯ КОНГРЕС НА СЪЮЗА, СЪСТОЯЛ СЕ НА 11 МАРТ [....] Г. В СОФИЯ.

Имаме добри взаимоотношения с редица сродни организации и движения, но главн[ото?] все още не е постигнато. В това направление не са разработени достатъчно контактни мероприятия. Стои за изясняване въпросът дали е перспективно и възможно да създаваме конф[еде]рации, федерации, асоциации заедно с някои съюзи и т.н.

Не бива да отминем следния факт. С някои сродни нам съюзи полагаме усилия да у[...]пим една обща фондация, наименувана "За свободата на Отечеството”. Макар с големи т[руд]ности, сега фондацията се стреми да набере нужните й средства. Основната цел на фондацията е да оказва материална помощ на ветераните от войните, на родолюбци и антифашисти, изпаднали в тежко здравословно положение. Търсят се дарители и от чужбина, но главните из[вори?]| на средства са и ще останат нашите български възможности. Трябва да се работи по това сведение: разплащателната сметка на фондация "За свободата на Отечеството" е в Банката земеделски кредит АД - София, нейният номер е 585-180-3552-071.

В повечето случаи недостатък на бюрото бе склонността му да се занимава с второстепенни задачи. Невинаги споявахме съюзните начинания с голямата политика за напредъка и си[гур]ността на родината. Не се доглеждаха кардинални обществено-политически проблеми. А име[нно?] от тях зависеха мащабният размах, голямата дълбочина или висота в дейността на съюза, [изг]раждането на необходимия негов авторитет, на неговата легитимност. Така подминахме д[....] възможности да дадем по-значителен принос в демократизацията на отечеството ни, в изг[раж]дането на по-солидни предпоставки за независимостта, суверенитета и сигурността на нашата държава.

Имахме сериозни недъзи и в "по-малката” политика, предназначена за вътрешносъюзния терен. Не бяхме достатъчно упорити и последователни в нейното практическо, осъществяване. Една от най-съществените слабости в работата на бюрото и на неговите членове е, че в нужната степен не се контролираше изпълнението на взетите решения. Така стана с планираните дискусии в научно-практически конференции за "Характера на участието ни във Втората световна война и ролята и мястото на съюза в близките няколко години" и с планираните семинари за незадоволителното организационно финансово състояние на съюза и съответните мерки за излизане от това положение, както и редица други случаи.

Една от причините за допуснатите слабости е, че трудно се приспособяваме към новите изисквания. По-лесно ни е да се превръщаме в бюрократичен апарат: разговори по телефона, писане на писма. Този наш стил го предаваме и надолу. Връзката ни с общинските и регионалните съвети, взаимоотношенията ни с държавните институции, с политическите и обществените сили владеем предимно като теория. Не изучаваме достатъчно опита на близките нам организации и движения.

За да подобрим работата си в бюрото и ЦС е необходимо:

- членовете на ЦС трябва още по-внимателно да изучават развитието на процесите в обществения живот, да следят действията на правителството и върху основата на обективните анализи и обобщения да формират активна позиция на съюза;
- нужна е решителна промяна във взаимодействието с ръководствата на Министерството на отбраната, на другите организации, движения и обществено-политическите сили и международните организации и правим всичко възможно за високата легитимност, за големия авторитет на съюза в обществото;
- необходимо е да отворим по-широко вратата, като в съюза се приемат близките на загиналите във войните и всички, които признават устава на съюза.

ЗА ОРГАНИЗАЦИОННОТО СЪСТОЯНИЕ НА СЪЮЗА

На своя втори конгрес Съюзът се представя с 49 хиляди членове, организирани в 1350 дружества от всички краища на страната.

С избраните ръководни органи - Централен и общински съвети, с дружествата и секциите, той вече е стройна организационна система. Трябва да бъде отбелязано от конгреса, че това е най-високото достижение на съюза през неговите две години съществуване.

Следователно може да се приеме, че изграждането на организационната структура на съюза в основни линии е завършено и от тук нататък усилията следва да се насочат към по-нататъшното нейно масовизиране, укрепване и усъвършенстване.

Положението и състоянието на съюза в отделните райони на страната е различно. Най-голям е броят на дружествата и най-многочислена е членската маса във Великотърновска област. Там има 270 дружества с 9900 членове. На второ място е Варненска област - със 186 Дружества и 6300 членове. Трето място заема Русенска област - със 177 дружества и 5500 организирани фронтоваци.

Най-малък е броят на дружествата и членската маса в Пловдивска област - там работят 68 дружества с 2700 души. Незадоволяващи са постиженията в регионите на Пазарджик, Кърджали и на много още места.

Спрямо наличния контингент от участници във войните най-добри резултати са постигнати в Хасковско, където председател е Мавров. Там 80 % от този контингент са организирани членове на съюза.

Трябва да отбележим, че София-град вече дава признаци на излизане от слабото си организационно състояние. Напоследък са изградени 101 дружества с 5300 записани в тях ветерани.

За добрите резултати особено показателни са инициативата и активната дейност на дружествените ръководства и общинските съвети. Добре организирани и системно работещи са следните съвети: в Бургас - с председател Заберски; в Хасково - с председател Мавров; във
В.Търново - с председател Иван Тумбев; в Габрово - с председател Чолаков; в община "Средец" на столицата - с председател В. Киров; в Ботевград - с председател Потейников. Така е и в Добрич, в Разград, в някои общини на град Варна и другаде. Заслужават изтъкване севлиевци. Освен добрата си многостранна дейност, те много успешно решават и въпроса за финансовото обезпечаване на своята организация и на Централния съвет.

Както знаем, изключително важен за нас е въпросът за легитимността ни. В това отношение пак ще дадем за пример Общинския съвет в Хасково, проявил изключителни усилия не само да издири фронтоваците и да масовизира дружествата, но и да популяризира съществуването на съюза сред широката общественост. Със същото усърдие за високия обществен авторитет на нашите организации работят във В.Търново, в Тутракан, в Ямбол и другаде.

Големият брой на нашите общински съвети затрудняваше връзката между ЦС и организациите по места. Това наложи създаването на междинно звено - регионални координационни съвети. Задачата им бе да координират дейността на общинските съвети в региона и да посредничат при установяване на връзката с ЦС. В близо двегодишната им работа тези координационни съвети оправдаха своето съществуване и затова намират полагащото им се място в проекта за нов устав на съюза.

Независимо от постигнатото, налице са и някои слабости.
Координационните екипи, общинските съвети и дружествените ръководства не търсят помощта на членовете на ЦС и активистите. Всичко това води до формалното съществуване на немалък брой дружества с нередовни членове. От организираните в съюза 49 хиляди членове близо 14 хиляди, което прави 25 %, не са отчели членския си внос. Твърде изостават в това отношение дружествата в Шуменско, Врачанско, Кюстендилско, Плевенско и другаде. Такава е картината в столичните общини "Надежда", "Младост" и други.

В немалко селища, в много квартали на големите градове няма избрани цялостни ръководства, а дейността е поета само от председателя и от един-двама негови помощници. Това сериозно затруднява всякаква дейност. При избор на ръководните органи не се отчитат напълно възможностите на издиганите ветерани, подценява се ролята на здравословното им състояние, желанието им за работа. Поради това на много места работата се върши само от председателите или секратарите.

Най-съществена слабост на ръководствата на дружествата и общинските съвети е, че не се работи с хората конкретно. Все още не се предприемат мерки за издирването на близките на загиналите.

Комисията по организационните въпроси се оглавява от Георги Петров. В нея влизат Георги Георгиев, Георги Христов, Любен Антонов и Борис Станков. Тя насочи усилията си за изменения и допълнения на устава, извърши проверки на няколко общински съвети и дружества и им оказа конкретна помощ.

За подобряване на организационната дейност и за издигане авторитета на съюза е необходимо:

1. Комисията по организационната дейност да разполага с широк кръг от специалисти историци, социолози, политолози. Тя трябва да изучава дейността на дружествата и общинските съвети и да излезе с конкретни идеи и предложения за подобряване на организационната дейност.

2. Да продължи масовизирането и укрепването на съюза, да постигнем максимално обхващане на фронтоваците и на близките на загиналите.

3. При избор на членове за ръководни органи да се вземат предвид техните възможности, тяхното желание за работа и здравословно състояние.

4. В съответствие с административно-териториалното деление на страната и при необходимост се създават регионални координационни съвети на съюза за координиране и подпомагане дейността на общинските съвети и дружества. В състава им влизат членовете на Централния съвет и председателите на общинските съвети. Те не ръководят дейността на дружествата и общинските съвети, а само съгласуват тяхната дейност в интерес на съюза.

ЗА ПАТРИОТИЧНАТА И КУЛТУРНО-МАСОВА РАБОТА

Централният съвет и неговото бюро през изтеклите две години бяха подпомагани от Комисията по родолюбивото възпитание и културно-масовата работа, оглавявана от Богдан Глогински. В нейния състав работиха все наши ветерани: Донка Първанова, Христо Кюркиев, Генка Зидарова, Георги Гинчев, Теньо Стоянов, Георги Авгарски, Георги Ковачев, Нечо Русев, Иван Делчев, Вертер Хлебаров, старият поет Ангел Тодоров, Георги Костадинов. Една от нейните задачи бе да печелим за наши теми и проблеми вестниците, радиото, телевизията, творческите съюзи на писателите, художниците, композиторите и други. Поради смъртни случаи, поради заболявания имаше и текучество. Полезно бе привличането на Борис Чолпанов, а също и включването на Николай Бозев в редколегията на в. "Единство".

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

 СПЕЦИАЛНО ПРИЛОЖЕНИЕ
 РЕГИСТЪР НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ В БЪЛГАРИЯ

 

011. БЪЛГАРСКА ХРИСТИЯНДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ - ЦЕНТЪР (БХДП-Ц)

Първоначално се създава като Демократическо християнско движение в края на 1989 г. - началото на 1990 г. На 9 януари 1990 г. по решение на Координационния си комитет движението се преобразува в Християндемократическа партия (ХДП). Поради възникнали различия за сближаването на ХДП с някои западноевропейски католически партии се стига до разцепление и до възникването на 25 февруари 1990 г. на Българска християндемократическа партия (център).

БХДП (ц) е консервативна партия, центристка в икономически смисъл и вдясно от центъра в политически смисъл. Тя е за изграждане на справедливо, хуманно общество с добре балансирани обществени структури и регулиран държавен живот. Всеки трябва да живее според свободната си воля, без да нарушава правата и свободите на другите граждани.

По националния въпрос е на либерални позиции - турчеещите се етнически общности могат свободно да изповядват своята религия, но като не накърняват правата на българите. Партията дава приоритет на източноправославната християнска религия като традиционална, за да се запази българщината. Смята, че не трябва да се изучава турски език в българските държавни училища.

БХДП (ц) е в политическа коалиция с Българската национално-радикална партия (БНРП). С левите партии в България няма вражди, не ги смята за врагове, а за политически опоненти. Ратува за политически мир. Не възприема съществуването на Движението за права и свободи.

БХДП (ц) е за монархия в България.

Заедно с БНРП членува в Европейския националистически интернационал.

Ръководен орган е Управителният съвет (УС). Първи секретар на партията и президент на УС е отец Георги Гелеменов.

Адрес на Българската християндемократическа партия - център:
ул. "Ивайло” N 2
тел. 54-76-00

/Пресслужба "Куриер"/

11:35:28
23.03.1992 г.

Редактори: Нина Гаврилова
                           Любомир Йорданов - деж. ред.
Технически изпълнител: Емилия Генадиева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1992 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!