София, 23 март 1993 година
        Брой 56 /843/

Главен редактор: Стефан Господинов

София, 23 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ ПОЛИТИЧЕСКИ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКИЯ ДЕМОКРАТИЧЕН ЦЕНТЪР ПО ВЪПРОСА ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕТО НА ВИСШИ ДЪРЖАВНИ РЪКОВОДИТЕЛИ ОТ ПОСТОВЕТЕ ИМ.

Напоследък обществеността и пресата се занимават с проблемите около освобождаване на областни управители, заместник-министри, председатели на комитети от техните постове. Във връзка с това Българският демократичен център /БДЦ/ заявява:

- Изпълнителната власт във всяка държава съчетава политическа воля и отговорност с организационно-управленски, стопански и др. специфични професионални качества. Идеалното би било тези качества да се съчетават, но дългогодишната демократична практика е показала, че е необходимо разделяне и баланс между тях.

- Необходимо е всеки български гражданин да знае, че длъжности като министър и заместник-министър, председател на комитет и областен управител не са просто държавни чиновници, а висши държавни ръководители, които носят голяма политическа отговорност за собствените си ведомства и тяхната дейност е преди всичко политическа дейност.

- На по-ниско ниво в държавното управление са така наречените "държавни служители", които изпълняват нареждания и са длъжни да притежават определени професионални качества. Тъй като тези качества се формират продължително време, необходимо е тези хора да не се влияят от политическата конюнктура. За това са необходими и законови гаранции, които да защитят професионалиста от политически натиск, както и гаранции за неговата деполитизираност, поне в рамките на ведомството. Това може да стане само със Закон за държавния служител, който да определя правата и задълженията на чиновника. Такъв закон ние предлагахме да се приеме още през 1990-1991 г. Да се приравнят обаче министрите и другите изброени лица към обикновените държавни чиновници е грешка.

Правителството като опосредстван изразител на народната воля има пълното основание да остави или да освободи тези държавни ръководители от изпълнителната власт, които не споделят неговата политика. В противен случай то няма да изпълни целите, в името на които е избрано. Правителството на Л.Беров дори закъсня с тези освобождения. След ясно декларирания антиправителствен курс от страна на СДС е просто задължително да бъдат освободени областните управители, председатели на комитети и други ръководители, които са заявени привърженици на СДС.

БДЦ е в защита на истинските професионалисти-чиновници и стопански ръководители, много от които бяха освободени под натиск, без законни основания. Ние ще предложим на своите парламентарни партньори Закон за държавния служител. Препоръчваме обаче на проф. Беров да се освободи от нелоялните членове на държавното ръководство, а на привържениците на СДС, които заемат подобни постове, да напуснат ръководените от тях ведомства, щом не приемат политиката на правителството.

София, 22 март 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 23 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ ПО ПОВОД НА СЪБИТИЯ В РУСИЯ.

Събитията в Москва разтревожиха световната демократична общественост. Възможността за реставрация под нов етикет на комунизма в Русия задължава всички политически сили в България да заявят ясно своето отношение.

Изпълнителният комитет на Българската национална демократическа партия /ИК на БНДП/ изразява подкрепата на българските националдемократи за прокламираното от президента Елцин намерение за промяна по демократичен път на комунистическата конституция на Русия и избиране на нов, демократичен парламент. Единствено създаването на нови, демократични закони и институции в Русия може да гарантира, че силите на реставрацията в България няма да получат мощна външна поддръжка. Като българи сме длъжни да припомним, че именно благодарение на външната политика, следвана от екипа на Елцин, Русия призна независимостта на Република Македония в ущърб на великосръбските амбиции. Една победа на реакцията в Москва ще означава засилване агресивността на Белград и увеличаване опасността от разрастване на постюгославския пожар.

Ние, българските националдемократи, оценяваме действията на президента Елцин като единствения път за превръщането на Русия в модерна и цивилизована държава.

София, 22 март 1993 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БНДП:
        Лъчезар Стоянов

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 23 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СЪОБЩЕНИЕ НА ХРИСТИЯНСКО ЖЕНСКО ДВИЖЕНИЕ ПО ПОВОД НА СЪСТОЯЛО СЕ ЗАСЕДАНИЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ.

На 21 март 1993 година в София се проведе заседание на Националния съвет на Християнско женско движение /ХЖД/.

Националният съвет се запозна с информации за международните контакти, осъществени от Изпълнителното бюро на ХЖД и от неговата председателка г-жа Елисавета Миленова и за дейността на фондация "Общество за социална защита".

Съветът анализира вътрешнополитическата ситуация в страната след Петата национална конференция на СДС и в навечерието на Общопартийната конференция на БСП. Обсъден бе предложеният от БСП проект "Перспектива за България за излизане от кризата и за прехода към демократична, правова и социална държава".

Националният съвет прие решение и резолюция. Разгледа и организационни въпроси, извърши кадрови промени в своя състав, които впоследствие ще бъдат предложени за одобрение на сесията на Общото събрание, в съответствие с чл. 17, т. 4 от Статута на ХЖД; извърши промени и в състава на Изпълнителното бюро, като освободи като членове по тяхна молба г-жа Наталия Петрова и г-жа Донка Дряновска-Павлова.

София, 21 март 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 23 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА ПОЛИТБЮРО НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ПО ПОВОД НА ПРОГРАМНАТА ДЕКЛАРАЦИЯ И ПРОГРАМАТА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ПРОФ. ЛЮБЕН БЕРОВ.

Политбюро на Централния комитет на Българската комунистическа партия се разграничава от правителството на проф. Любен Беров, което започва да изпълнява програмата на Съюза на демократичните сили /СДС/ за реставрация на варварския капиталистически строй независимо, че има някои моменти в неговата Програмна декларация, които заслужават внимание по социалните въпроси. БКП е против реституцията и приватизацията, поради което не може да подкрепи това правителство.

Правителството на проф. Любен Беров продължава в практическата си дейност линията, тактиката и стратегията на политическите сили, представени в парламента, към ескалация на цените на стоките от първа необходимост като: хляб и хлебни произведения, мляко и млечни произведения, месо и месни произведения, лекарства, медикаменти, облекло, обувки и др.

Правителството на проф. Любен Беров се стреми да изравни цените на енергоносителите и оттам на стоките със световни цени, а защо най-напред не изравни заплатите, пенсиите и стипендиите с тези в САЩ и другите развити капиталистически страни. Това означава народът ни да бъде подложен на мизерия, глад и нищета.

За извеждане на страната ни от сегашния батак, в който се намира главно по вина на досега управляващите, правителството на проф. Любен Беров е необходимо да направи следното:
1. Да подсигури пазари за произвежданата продукция.
2. Да осигури суровини за промишлеността - предприятията да заработят, да се осигури работа за специалистите и всички безработни.
3. Да се гарантира производството на стоки със световна конкурентност.
4. Да се създаде стабилна възможност във всички населени места за изграждане на селскостопански кооперативи на истински доброволни принципи за колективно обработване на земята от трудовите селяни, а не както ликвидационните съвети забраняваха сформирането им.
5. Да се възстановят машинно-тракторните станции със селскостопански инвентар, разграбен от 1989 г. до днес.
6. Да се създаде възможност за възстановяване на животновъдството, безмилостно ликвидирано от ликвидационните съвети, създадени от правителството на Филип Димитров.
7. Да се отпуснат безлихвени заеми с петгодишен срок на селскостопанските кооперации.
8. Да се строят жилища за всички нуждаещи се на достъпни цени, като спестовните влогове се олихвяват със справедливи проценти от внасянето до построяването на жилищата.
9. Минималната пенсия да не бъде по-малка от минималната заплата.
10. Да се забрани тротоарната търговия, черната борса и спекулата.
11. Да се прекъснат всякакви договорености и споразумения с Международния валутен фонд, тъй като той е донесъл на всички страни само злини и катастрофално обедняване на техните народи.
12. Да се преустанови вземането на каквито и да било заеми от западноевропейски кредитори.
13. Незабавно уволнение на всички ликвидационни съвети и предаването им на прокуратурата заради разгрома на селското стопанство и животновъдството при ликвидирането на ТКЗС.
14. Незабавното уволнение на всички областни управители, назначени от правителството на Филип Димитров, и предаването им на съд заедно с правителството на Филип Димитров, за беззаконията, които извършиха в грубо нарушение на Конституцията на Република България.

София, 4 март 1993 г.

ПЪРВИ СЕКРЕТАР НА ЦК НА БКП:

Владимир Спасов

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 23 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ИЗЯВЛЕНИЕ НА ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ И ГОВОРИТЕЛ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ ДИАНА ДАМЯНОВА ВЪВ ВРЪЗКА С ОФИЦИАЛНО НАРЕЖДАНЕ ОТ 17 МАРТ 1993 Г. НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ПРОМИШЛЕНОСТТА ДО ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР НА "БЕРОЕ" АД ВСИЧКИ ЧЛЕНОВЕ НА КНСБ ДА БЪДАТ УВОЛНЕНИ ОТ ДРУЖЕСТВОТО ДО 17 ЧАСА НА 18 МАРТ 1993 Г.

В продължение на месеци Конфедерацията на независимите синдикати в България /КНСБ/ многократно е изнасяла факти за провеждана от Министерството на промишлеността политика в услуга на преките интереси на Конфедерация на труда /КТ/ "Подкрепа". Това не е чудно, имайки предвид пряката обвързаност на г-н Биков и неговия екип със споменатата синдикална организация.

Издаденият на 17 март 1993 г. документ на Министерство на промишлеността представлява нарушение на всички политически и морални норми и е в грубо противоречие с официално заявената правителствена политика.

Тъй като искането за кадрови смени и оставки не е метод на действие на КНСБ, призовавам г-н Биков и виновните за издаването на този документ сами да поемат отговорността за това.

София, 19 март 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 23 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
АНАЛИЗ /ЧАСТ ВТОРА - ПОСЛЕДНА/ "ЛЕВИЧАРСТВОТО Е ДЕТСКА БОЛЕСТ НА ДЕМОКРАЦИЯТА", ПРИЕТ НА СЪВМЕСТНО ЗАСЕДАНИЕ НА СЪЮЗА ЗА СТОПАНСКА ИНИЦИАТИВА НА ГРАЖДАНИТЕ И НА БЪЛГАРСКАТА БИЗНЕС ПАРТИЯ /27 ФЕВРУАРИ 1993 Г., СОФИЯ/. Документът е подготвен от експертна група на ББП.

ІІ. БСП - СЪСТОЯНИЕ И ПЕРСПЕКТИВИ

Стратегията на социалистите е изграждана методично и грижливо доста преди 10 ноември 1989 г. Оттогава насам допускаха и допускат немалко тактически грешки, но те не биха могли да им навредят съществено.

Преди всичко БСП цели да запази влиянието си върху около една трета от гласоподавателите. Така срещу нея може да излезе единствено многопартийна коалиция с всички тежки последствия за последната в права пропорция с продължителността на нейния живот. Например колкото повече се опитва СДС да постигне единство, толкова по-неотвратимо се разлага. Такава ще бъде и занапред съдбата на всяка широкообхватна и многопартийна групировка независимо от базата за обединяване. Така достатъчно дълго време в България социалистическата партия след всякакви избори ще контролира реално над 40 % от местата в парламента, за да е в състояние при подходящ случай с лекота да надхвърли половината.

БСП най-активно се стремеше и успя да постигне идентификацията си на поборник N 1 в политическото пространство за запазване на приятелски и дружески отношения със страните от бившия СССР и преди всичко с Русия. От геополитически съображения тази позиция ще се окаже след време силно печеливша. Независимо кой какво желае в България, нас няма да ни гушнат нито САЩ, нито Западна Европа. Както в предишни времена, пред българския народ отново изниква дилемата - "малък брат" на Русия или турско-ислямско влияние. И всеки здравомислещ ще трябва да направи в определен момент избора си според изживяването си за цивилизационна принадлежност.

Друга стратегическа цел на социалистите беше задържането на приватизацията и запазването на огромната държавна собственост върху средствата за производство, докато техните хора не заемат изгодни позиции преди старта на реформата вън и вътре в страната, докато противниците им не се пооцапат с властта, за която въобще не са подготвени, и докато синхронизират, доколкото това е възможно, действията си с идейните си събратя в Москва.

Съвършено ясно е, че от леви или центристки позиции не може да се противостои на дефинитивно левоцентристка партия, каквато е БСП. Опонирането на такава партия е реално единствено от десни позиции, от евентуален десен по същество либерално-консервативен блок от няколко, не повече от 4-5 партии, базирали взаимодействието си върху ясно формулирана идейно-политическа платформа.

Запълването на дясното пространство е абсолютно необходимо с оглед и на запазването на демократичната тенденция, към която все още е привързан избирателят. Защото все по-очевидна става и една друга, крайно тревожна тенденция - за придвижване надясно както на "сините", така и на "червените".

Първите проявяват признаци на законспириране на намеренията и поведението си, на търсене на сътрудничеството с криминални и екстремистки групи, има отделни сигнали и за въоръжаване на "доверени лица". От друга страна, броят на "съботяните" в Южния парк се увеличава, физиономиите им стават все по-решителни и намръщени. Очевидно отслабва влиянието на лукановско-кюрановската демагогия, вероятно в скоро време е възможно излизането изпод контрола на партийната върхушка на малобройни в началото формации на твърдолинейни социалисти. Опасността е много сериозна поради огромния конспиративен опит на стогодишната партия, доскорошното й тоталитарно минало и запазени рефлекси, крайно улеснения достъп до оръжие, слабата полиция и бездействащи на практика служби за сигурност. С едно изречение, движението в политиката на една сила, независимо от цвета й, от ляво към дясно рано или късно води до фашизъм, до авторитарни форми на управление, включително и грубо репресивни.

Едно от условията да не се допусне такова движение е заемането на дясното пространство дори и от малобройна, но ясно дефинирана и адекватна на политическия момент структура.

ІІІ. ДРУГИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ СИЛИ

След разбиването на автентичния СДС тези, които останаха вътре, се обезличиха напълно като самостоятелни партии, а изгонените и досега влачат жалко съществуване. Опитите им да създадат някакъв център изначално бяха обречени на провал поради невъзможността да се центрираш между леви и по-леви.

БЗНС-тата пак са много, няма и не може да има обединение при изобилието на болезнено амбициозни личности и липсата на ясна концепция за промяна на обществото, икономиката и земеделието. Антикомунистическата фразеология неизбежно ги води вътре или плътно до СДС, до степен да не се различават. А за тъпоумното си мълчание, когато безмилостно се громи селското стопанство, те ще си платят неизбежно на изборите. Традиционно и по същество те са центристка организация и не могат да имат енергична позиция в хода на десни реформи. Ако изборите са през есента или по-късно, много вероятно е Мозер да бъде изтикана като Ценко Барев и да възникнат обичайните за земеделците разправии.

Жорж Ганчев и неговите фикции БББ и фирмени братства обслужват интересите на СДС и БСП. Инжектират го по тази причина и двете страни. Зад него наднича теоретикът от АОНСУ Нансен Бехар, редом са експертите, бъдещи кандидати в Ганчевата предизборна листа, пак със същия произход, свои хора за социалистите. Малко е вероятно, но и да се коалират с разпадащия се СДС, все едно няма да ги ръководи Жорж. Касае се за една проста комбинация за изземване на повече гласове чрез мистификация на самостоятелен политически субект в съзнанието на избирателя, нежелаещ да гласува в "синьо" или "червено".

ІV. ПРАВИТЕЛСТВОТО

Зад него няма ясно обозначена парламентарна подкрепа. Седесарският лайтмотив, че е комунистечиско, отечественофронтовско или желевистко, е лишен от основания. Още по-несъстоятелно е обявяването им за негова опозиция - премиерът е от средите на СДС, оттам са редица министри, сини са и почти всички областни управители и техните назначенци.

При цялата си очевидна слабост това правителство може и да свърши някои разумни и полезни неща. Преди всичко да даде възможност и време за появата на дясна алтернатива на СДС и БСП. След това да позволи да се разкрият редица далавери и престъпления на довчерашните управници, с което те да се дезавуират като носители на демократични и реформаторски тенденции.

Добре би било, ако успее и да прокара някои извънредно важни икономически закони в парламента. И да направи всичко, каквото може, за създаването на икономически независими субекти. Всеки процент в повече частна собственост, всеки новопоявил се частнен предприемач, всеки нормативен акт в полза на пазарната реформа, всяко разобличаване на стари и нови лапачи на общата софра, всяко укрепване на държавните институции и апарат ще бъде значителен плюс за правителството на проф. Беров. Създадено да отложи изборите и позамаже провала и дивотиите на правителството на "психотерапевта", не е изключено то да просъществува пет-шест месеца и да свърши полезна работа. Какво пък, в България често временните работи са най-постоянни!

Евентулните позитивни резултати от управлението на Беров ще бъдат закономерно обезсмислени от запазването на неадекватния парламент и неговото вредно влияние за обществото.

Необходимият и желан за страната десен преход към пазарна икономика все още не е намерил политическия си носител. Недостигът на дясно политическо мислене създава предпоставки за субективизъм и демагогия за сметка на цялото общество и свободната стопанска инициатива.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 23 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СИНДИКАТА НА ПРИСТАНИЩНИТЕ РАБОТНИЦИ - БУРГАС, КЪМ КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ ПО ПОВОД НА ОПИТИ ЗА ПОЛИТИЧЕСКИ МАНИПУЛАЦИИ НА СИНДИКАТИ. Документът е адресиран до председателя на Министерския съвет, до министъра на транспорта, до председателя на Конфедерацията на независимите синдикати в България и до средствата за масова информация.

Поради зачестилите напоследък политически манипулации на някои синдикати и по-конкретно на Националния професионален съюз /НПС/ и Синдиката на докерите и моряците за организиране на стачни действия и в Пристанище Бургас, дължим да Ви уведомим:

Бургаските докери, механизатори, складово-експедиционни и ремонтни работници над 90% са членове на КНСБ и никой не е в състояние да ги въвлече в политически игри и в политическа стачка. Бихме предприели стачни действия само в защита на икономическите и социални интереси, както разрешава законът.

Синдикатът на докерите, създаден от Управителя /на Пристанище Бургас/, за да му служи, се състои от един файтон хора и с тях може да прави само банкети, но не и стачки.

Твърдо стоим на трудова вахта и сме в състояние да работим всички кораби, идващи и за двете черноморски пристанища.

Бургас, 11 март 1993 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СИНДИКАТА НА ПРИСТАНИЩНИТЕ РАБОТНИЦИ КЪМ КНСБ:
        Янаки Атанасов

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 23 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ СТАЧЕН КОМИТЕТ НА НАЦИОНАЛНАТА СИНДИКАЛНА ФЕДЕРАЦИЯ "ГЕОЛОГИЯ, МЕТАЛУРГИЯ, ХИМИЯ - ПОДКРЕПА" ПО ПОВОД НА ИСКАНИЯ НА МОРЯШКИЯ СИНДИКАТ И НА РАБОТНИЧЕСКИЯ СИНДИКАТ НА НЕФТОХИМИЦИТЕ В БУРГАС.

Националният стачен комитет /НСК/ на Национална синдикална федерация /НСФ/ "ГМХ - ПОДКРЕПА", като взе предвид справедливите искания на всички демократични синдикати, спрямо които правителството на Беров води дискриминационна политика, както и конкретните на Моряшкия синдикат - Бургас и на Работническия синдикат на нефтохимиците - Бургас, ЗАЯВЯВАМЕ:

1. Правителството на Беров, без да се съобрази с демократичните синдикати, отприщи нова инфлационна вълна, която ще захвърли мнозинството от работниците и служителите в крайна мизерия. Икономическата политика на това правителство е в полза само на шепата червени новобогаташи.

2. Беров и неговият кабинет по болшевишки отстраняват всички неудобни им специалисти, без да се съобразяват с професионализма и с последиците върху икономическото състояние на промишлените предприятия. Такъв е случаят и с "Нефтохим"-АД, Бургас.

3. Министърът на промишлеността Биков вече е широко известен сред обществеността с поддръжката, която оказва на корумпирани ръководители, докарали не едно предприятие до предфалитно състояние.

4. В унисон с цялата си деструктивна политика правителството налага двойни стандарти при прилагането на законите спрямо синдикатите.

Ето защо, НСК на НСФ ТМХ-Подкрепа" категорично застава зад исканията на своите колеги от Моряшкия синдикат и Работническия синдикат на нефтохимиците от гр. Бургас, като заявяваме, че ще ги подкрепим с ефективни стачни действия на 22 март 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

 ПРИЛОЖЕНИЕ

София, 23 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:

ИСТОРИЯ НА ИНТЕРНАЦИОНАЛНИЯ ЛИБЕРАЛИЗЪМ /ЧАСТ ПЪРВА/.

Първите интернационални контакти между либерални партии датират от деветнадесетия век. Документ, наречен "План на либералите за възобновяване на революцията", е публикуван през 1823 г. във Франция. Той съдържа клаузи, регламентиращи отношенията между френските либерали - произхождащи от якобинските клубове, - италианските карбонари, английските радикали и испанските либерали.

Приблизително сто години по-късно започва серия от редовни срещи между либералните политици от различни страни на Европа.

Вследствие на инициативата на френските радикали след Първата световна война на 29 август 1924 година се създава Интернационално съглашение на радикалните и демократични партии. Три месеца след срещата единадесет партии се присъединяват към новата организация. От 1934 г. започват регулярни срещи на либералните партии. Към партиите от Либералния интернационал започват да се присъединяват значителен брой либерални и демократични партии от Централна и Източна Европа. Втората световна война прекъсва тези интернационални политически контакти, а промените в Европа през 1989 г. рязко ги възобновяват.

ЧЕТИРИДЕСЕТ ГОДИНИ - ЛИБЕРАЛЕН ИНТЕРНАЦИОНАЛ
УЧРЕДЯВАНЕ НА ЛИБЕРАЛНИЯ ИНТЕРНАЦИОНАЛ

Инициативата за учредяването на Либералния интернационал произлиза от изтъкнатия либерален мислител дон Салвадор де Мадариага, испански държавник и преподавател, който става и първи президент на организацията. Де Мадариага е външен министър по време на късия период на Испанската република преди преврата на Франко. Той не приема диктаторския режим в своята страна и открива в международното съюзяване на либералите добър инструмент за интернационална солидарност с либералните сили от Испания.

На конференцията през април 1947 г. в Оксфорд либерали от деветнадесет страни подписват Либералния манифест, дефинирайки накратко основните принципи на либерализма и условията за членство в Либералния интернационал. За патрони са избрани световно известни личности като Вискоунт Самюел, Бенедетто Кроче, Теодор Хеус, Жилберт Мюрай, Луиджи Ейнауди, Фридрих Майнеке, Уйлям Рапард и Вилхелм Рьопке.

По повод на двадесетгодишнината на Либералния интернационал се провежда нова среща в Оксфорд през 1967 г. Повечето от страните, които през 1947 г. са представени индивидуално, вече имат либерални партии, които са членове на Либералния интернационал. Появява се нов проблем - в периода на двете световни войни и веднага след Втората световна война либералните организации от Източна Европа играят значителна роля. Елиминирането на плурализма в Полша, Чехословакия, Балтийските републики, Югославия, Унгария, Румъния и България поставя тези партии във фактическо изгнание. Всички опити за оживяването на някаква многопартийна система в тези страни се смачкват от правилата на марксистките партии, които позволяват съществуването на "независими" и "либерални" партии само след асимилацията им в така наречените народни фронтове.

ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА ЛИБЕРАЛНИЯ ИНТЕРНАЦИОНАЛ

Първият председател на Либералния интернационал е дон Салвадор де Мадариага, който през 1952 г. е наследен от сенатора Роджер Моц от Белгия. Дон Мадариага остава почетен председател. През 1958 г. председател става почитаемият Джовани Малагоди, тогава лидер на Италианската либерална партия. Той е преизбран още два пъти за председател на Либералния интернационал. През 1966 г. за председател е избран г-н Е.Х. Токсопеус, лидер на либералите от Холандия. През 1970 г. г-н Гастон Торн, министър на външните работи на Белгия, бива избран. Сменен е през 1982 г., когато Джовани Малагоди става отново председател. През 1989 г. е решено да се възприеме системата на ръководеща тройка, при което Малагоди става "бивш председател", Адолфо Суариш, лидер на CDS, е избран за председател, а д-р Отто Граф Ламбсдорф е избран за председател, "който ще бъде избран" /Той ще бъде избран през 1991 на конгреса в Люцерн/.

Понастоящем председател на Либералния интернационал е Отто Граф Ламбсдорф, председател "който ще бъде избран" е Сър Дейвид Стийл, а "бивш председател" е Адолфо Суариш. Почетен председател е Гастон Торн.

Заместник-председатели на Либералния интернационал са Браян Атууд, Жан Гол, Виктор Орбан, Амнон Рубенщайн, Бенгт Вестерберг.

Ковчежници са Ал Грахам, Стен Густафсон и Аннеми Нейтс.

Генерален секретар на Либералния интернационал е Юлиус Маатен.

Изпълнителен заместник-председател е Урс Шоетли.

Членове на бюрото екс официо са Герман Фебрес, Вили де Клерк, Жан Дърк Блоу, графиня Б. Рангони Макиавели, Еско Ахо, Пааво Вайринен и Желю Желев.

ПАТРОНИ НА ЛИБЕРАЛНИЯ ИНТЕРНАЦИОНАЛ

Патроните се уточняват от конгреса по препоръка на Изпълнителния комитет. Това са личности, които са активни либерали от дълго време и са отдадени на либерализма и на Либералния интернационал. Те имат правата да участват на събранията на Изпълнителния комитет и персоналното право да гласуват на годишния конгрес.

СЪБРАНИЕ НА ЛИДЕРИТЕ

Първото събрание на лидерите на либералните партии се е състояло през 1964 г. в гр. Хенли на Темза - Англия. Тези събрания се състоят най-малко веднъж годишно - преди конгреса или веднага след завършване на сесията.

КОНГРЕСЪТ

Всяка година от 1947 г. включително, се провежда конгрес, в който участват национални групи и партии, индивидуални членове, непрекъснато увеличаващ се брой гости, бивши членове и наблюдатели от Европа, Азия, Африка и Латинска Америка. Наблюдателите нямат право на глас на конгреса или на събранията на Изпълнителния комитет.

Специално поканените гости на конгреса нямат право на глас или на изказвания освен по специфични точки от дневния ред.

Много партии, които са допуснати до конгреса, най-напред като гости, след това биват приети за член-наблюдатели на Либералния интернационал. След определен период от време много от тези партии стават пълни членове на Либералния интернационал.

По изключение партия, която е много добре позната на съществуващия Либерален интернационал, може да стане пълен член, без да преминава през категорията на наблюдател.

На всички конгреси нарочни комисии подготвят становища по международната политическа обстановка и по темата на конгреса, специално изготвена от Комитета по темата на конгреса. Темата на конгреса е свързана с проблемите и с развитието на съвременното общество. Резолюциите се разглеждат задълбочено от членовете и оказват значително влияние въпреки липсата на строго технологичен вид и насоченост. Тези резолюции се допълват и гласуват, като в тях се включват мненията на всички партии.

Главната цел на конгреса през всичките тези години е била и е да подпомага хората с либерални възгледи от различни страни да контактуват помежду си регулярно. Тези контакти улесняват размяната на идеи и опит и създават чувството за партньорство и подкрепа в общите усилия. Те стимулират усилията и действията на всички, които са свързани с идеята за мир. Либералният интернационал маркира пътя към по-добро и свободно бъдеще с участието на всички хора.

Това той прави на международно ниво и се грижи за съчетаване на продукта на либералната идеология и практика във всички страни.

/Пресслужба "Куриер"/

11:00:00
23.03.1993 г.

Редактори: Нина Гаврилова
                    Любомир Йорданов - деж. ред.
Технически изпълнители: Славка Кочева
                                           Траянка Каличкова
                                           Тинка Христова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1993г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!