София, 23 май 1996 година
Брой 80 /1635/
София, 23 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕШЕНИЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ КООРДИНАЦИОНЕН СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ, ВЗЕТИ НА ЗАСЕДАНИЕ В СОфИЯ НА 14 МАЙ 1996 ГОДИНА
Като оценява икономическото положение в страната, заплашващо оцеляването на хората, липсата на хляб във все повече населени места в страната, бедственото състояние на производителите поради необосновано ниските цени и неизкупуваните картофи, лук, месо и мляко, тревожното обезценяване на българския лев и стопяването на валутния резерв на страната, натрапването на несъответстващ на националните традиции и хералдиката герб от мнозинството в Народното събрание, гласуваното доверие на Жан Виденов при смяната на вътрешния министър и даденото политическо съгласие на социалистите за ликвидиране на предприятия, като консолидация на Българската социалистическа партия /БСП/, като отчита, че от 17 месеца БСП има абсолютно парламентарно мнозинство и собствено правителство, поради което не може да избегне пълната си отговорност за катастрофата, в която въвлече страната,
НАЦИОНАЛНИЯТ КООРДИНАЦИОНЕН СЪВЕТ РЕШИ:
Съюзът на демократичните сили /СДС/ да активизира работата си за сваляне правителството на БСП, предизвикване и спечелване на предсрочни парламентарни избори като единствен път за спасението на България. В изпълнение на тази задача:
1. Националният изпълнителен съвет на СДС да проведе политически консултации с опозиционните партии, коалиции и синдикатите с цел единна оценка на политическото и икономическото положение в страната и съгласуване на съвместни парламентарни и извънпарламентарни действия, адекватни на политическата обстановка.
2. Народните представители от парламентарната група /ПГ/ на СДС да активизират парламентарния си контрол за разкриване на вината на правителствения екип за икономическата криза в страната.
3. ПГ на СДС ще внесе проекторешения за образуване на временни анкетни комисии относно кризата за хлебно и фуражно зърно, произведените и неизкупени земеделски продукти и посочване на мерки за нейното преодоляване, изчерпването на валутния резерв на страната, високите лихвени проценти и очертаващите се трудности в обслужване на външния и вътрешния държавен дълг.
4. ПГ на СДС да поиска извънредни заседания на Народното събрание за изслушване на министър-председателя относно намеренията на неговия кабинет за закриване на губещи предприятия, за приватизация и преработката на Закона за държавния бюджет в съответствие с новата икономическа ситуация в страната.
5. ПГ на СДС да подготви проекторешение за конкретни мерки за възпиране ескалацията на престъпността.
С цел активизиране подготовката на СДС за предварителните избори и създаване система за контрол и оценка на приноса на всеки активист на коалицията
Националният координационен съвет реши:
1. Настоява изпълнителната власт да изпълни поетите ангажименти и да осигури конкретни изборни помещения, урни за гласуване, съдействие от органите на МВР в деня на изборите и достъп до общинските печатни и електронни медии за популяризиране изборите на 1 юни сред избирателите.
2. Народните представители заедно с ръководствата на регионалните съвети:
- да гарантират районните изборни комисии да започнат работа;
- да осигурят разпределението на средствата за горива и наблюдателите на основатана списъци на участващите активисти;
- да гарантират съвместно с общинските ръководства участието на активисти от СДС във всички изборни секции като членове на комисии, наблюдатели и упълномощени лица;
- да проведат инструктаж на членовете на секции и наблюдателите.
3. Общинските ръководства на СДС да поемат инициативата и съвместно с ръководствата от Народен съюз и ДПС:
- да определят изборни помещения за всички секции;
- да разпределят територията и селищата по избирателните секции.
4. Общинските ръководства на СДС заедно с представителите ни по секциите и наблюдателите да мотивират и активизират избирателите на СДС да гласуват за г-н Петър Стоянов.
5. Ръководствата на местните клубове да осигурят активно участие и конкретни задачи на всички членове на СДС в изборната кампания и превозни средства в изборния ден.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 23 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛЕН КОНГРЕС ЯНКО ЯНКОВ - ПРЕДСЕДАТЕЛ И НА СЪЮЗА НА ЮРИСТИТЕ ДЕМОКРАТИ В БЪЛГАРИЯ ПО ПОВОД РАЗСЛЕДВАНЕ В НАЦИОНАЛНАТА СЛЕДСТВЕНА СЛУЖБА ПО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПЪТНОТРАНСПОРТНО ПРОИЗШЕСТВИЕ. Документът е адресиран до президента и до министър-председателя на Република България, до главния прокурор, до министрите на правосъдието и на вътрешните работи, с информационни копия до посланиците на държавите, подписали Заключителния акт на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа, Хелзинки, както и до средства за масово осведомяване.
ГОСПОДА МАГИСТРАТИ,
Днес, 10 май 1996 г., петък, бях извикан в Националната следствена служба при следователя Петър Мишев и в 12,30 часа се запознах с материалите по следственото дело против лицето, което преди повече от четири месеца при загадъчна автомобилна катастрофа ме осакати със счупване на дясната ръка между рамото и лакътя.
Считам, че следственото търсене на истината е било осъществено при предварително силно стеснени задачи, поставени на следователя, и при последващо неизясняване на фактите и обстоятелствата, чието изясняване закономерно би разширило доказателствения материал по делото и би спомогнало за по-пълното разкриване на истината за така нареченото "пътнотранспортно произшествие", което за мен си е чисто покушение.
Преди всичко следствието е проведено, без изобщо да е било взето предвид писмото ми до Главния прокурор Иван Татарчев от 29 февруари 1996 г. /разпространено впрочем и от БТА, Пресслужба "Куриер" в бюлетини с номера 46, 47 и 48 от 5, 6 и 7 март 1996 г./, което е приложено в следственото дело по мое изрично искане пред следователя и в което съм посочил някои от фактите, даващи ми основанието да искам разследването да бъде и с оглед хипотезата, според която става въпрос за покушение, което е организирано от бившите служби на Държавна сигурност и днешни мафиотски структури, като изрично съм поискал да се разследва евентуалното участие в покушението на Димитър Христов Иванов, висш агент на КГБ, бивш началник на Шести отдел на Шесто управление на Държавна сигурност, настоящ ръководител на мултимафията в България.
На второ място разследването е извършено без следователят да си е дал труда да потърси и намери единствените, и при това изключително важните за разкриването на истината свидетели, от показанията на които зависи твърде много. Виновният за произшествието шофьор на таксиметровата кола твърди, че след като е видял, че ми е счупена ръката, именно той е спрял колата, която спря при нас, че ми е бил оказал помощ, включително и като ме е бил настанил в колата на спрелите до нас, след което съм закаран в Института за бърза медицинска помощ. Аз обаче твърдя точно обратното - след счупването на ръката ми шофьорът си остана на мястото зад волана, аз пищях и исках от него да ми помогне да си "намеря" счупената ръка и да ми помогне да изляза от колата, защото се задушавам от болки, но той не се помръдваше от мястото си; като видях, че той не ми помага, аз си помислих, че и той е пострадал и няколко пъти изрично го питах дали е пострадал, но той ми отговаряше, че нищо му няма, и пак продължаваше да не се помръдва от мястото си; именно защото той въобще не пожела да ми помогне, аз сам успях с лявата си ръка да отворя вратата, после излязох от колата и паднах на пътя; тези, които спряха до мен, спряха именно защото ме видяха паднал на пътя, а него те са видели едва по-късно, защото през цялото това време той напълно здрав и невредим седеше и не се помръдваше от седалката си зад волана на колата /днес се питам дали не е чакал някого, след като е извършил своята част от операцията/; освен това аз твърдя, че той дълго време отказваше да даде паспорта си, като твърдеше, че не може да го намери, и го даде едва след като бе солидно респектиран и дори изрично заплашен от новодошлите.
Фактът, че той отказваше да си даде паспорта, според мен разкрива намерението му, след като се отърве от мен и при липсата на доказателства за неговото участие в произшествието просто да изчезне с колата си, така че днес следствие [?] да може да ми каже, че не е могло да открие извършителя. Впрочем нима това не са добре познатите "аргументирани обяснения" на Националната следствена служба за вече стотиците политически и криминални убийства, извършени от мафията през последните няколко години?!
Твърдението на шофьора на таксиметровата кола и моето твърдение са две противоположни по своя характер твърдения, имащи важно правно значение както за квалификацията на деянието, така и за определянето на размера на наказанието. Дали следствието и Наказателният съд ще приемат за достоверно и истинно едното или другото твърдение, зависи от фактите и обстоятелствата по делото, а за съжаление разследването или не си е дало труда да ги разкрие, или пък си е дало труда да ги скрие. Става въпрос за намирането и снемането на показанията на свидетелите в това отношение, т.е. на тези, които бяха спрели до мен на пътя и ме бяха закарали до болницата.
И аз, и шофьорът твърдим, че тези свидетели са руснаци. Аз съм уточнил, че това са руснаци с модерна западна лека кола и с мобифони. Едва ли отговарящите на това описание руснаци в България са толкова много, че да не могат да бъдат издирени от Националната следствена служба, ако тя е искала да ги открие и да разкрие истината. Очевидното е, че те просто не са били търсени. А може би е още повече очевидно, че не трябва да бъдат намирани и следователно и не трябва да бъдат търсени!? При това не защото биха казали неудобни за българските тайни служби и за българската мафия истини, а просто защото и те самите са част от тази подлежаща на скриване истина!? Нима тяхното "нетърсене" и "ненамиране" е само "небрежен пропуск" на следствието?! Зад тяхното мистериозно появяване и "мое спасяване" не се ли крие някакво "послание". Споменавам думата "послание" и уточнявам, че съвсем наскоро след "произшествието" агентът на КГБ и голям шеф от българската ДС Димитър Иванов се бе изказал в пресата лаконично и провокационно против мен, а един от неговите агенти пак в пресата определи това изказване като "послание към г-н Янков". Някога като млад асистент в Юридическия факултет на Софийския университет започнах да се занимавам със семантика и семиотика, после разбрах, че Държавна сигурност знае за това ми интелектуално занимание, а след това дори започнах да получавам любопитни "послание", които разгадавах чрез нови задълбочени познания по семантика и семиотика; така благодарение на българския филиал на КГБ научните и житейските ми познания бяха "мултипликационно стимулирани" и в редица други области, включително и в опознаването на затворите и мъките от страданията на унищожените съдби на близките ми хора. Твърде много са "посланията", които българският филиал на КГБ ми отправяше в продължение на повече от 15 години и те ще са обект на друго мое изложение. Нека обаче все пак спомена, че преди няколко години, когато водех съдебно дело против Българската социалистическа партия /БСП/ заради нейната нелегитимност, давах чести пресконференции и на тях винаги присъстваше човек от КГБ от посолството на Руската федерация; тогава той сядаше точно срещу мен, никога нищо не питаше, усмихваше се и ме гледаше в очите, а всички присъстващи знаеха, че това е "послание". Аз, разбира се, съвсем не изключвам възможността тези руснаци с мобифоните, които ме закараха с колата си в болницата, да са съвсем случайни притекли се на помощ пътници /макар че в никакъв случай не са случайни хора/, но не изключвам и вероятността посоченият факт да е някакво "послание", имащо своето значение с оглед непримиримия ми антисъветизъм и антикагебизъм.
Впрочем, разбира се, аз не изключвам и хипотезата да става въпрос за "най-банално пътнотранспортно произшествие поради непредпазливост", но в този случай искам да получа гарантираното ми от закона всестранно и изчерпателно официално изясняване на всички факти и обстоятелства, които доказват тази хипотеза и елиминират съображенията и основанията за друга хипотеза. В първите дни и седмици след "произшествието" бях високо склонен да се съглася с тази хипотеза, но съпътстващите "произшествието" събития ми дават категоричното основание да настоявам за разследване през призмата на хипотезата, че става въпрос за планирано и обезпечено от бившите служби на Държавна сигурност и днешни мафиотски структури покушение.
Би било израз на наивитет и непрофесионализъм, ако твърдя, че покушението е било калкулирано с точно такъв резултат. Дори си мисля, че е било целено нещо друго, а точно този резултат е объркал и променил сценария, Следствието за съжаление не ми дава безспорни основания да приема предложената от него теза за "случайност" и "непредпазливост", а дори напротив - дава ми засилващи се основания да се ориентирам към тезата за покушение, което трябва да бъде скрито под булото на неубедителни правни заключения.
Господа магистрати,
Така или иначе налице е едно произшествие, което ме е осакатило, фактът на осакатяването се доказва от медицинската документация, но тази документация не доказва и не може да докаже кой е извършителят. Аз също не мога да докажа кой точно е извършителят - нито зная името му, нито зная марката на колата му, нито зная номера на колата му. Свидетелите относно извършителя, т.е. руснаците, не са разпитани. Засега извършителят признава фактите, но в присъствието на адвоката си отрича вината си, което, меко казано, е странна правна позиция. Какво щеше да стане, ако руснаците по мое настояване и по своя инициатива не го бяха респектирали и принудили да си даде паспорта, а просто ме бяха откарали в болницата, а шофьорът просто си беше заминал с колата? Щеше да има медицински доказателства за факта на осакатяването ми, но нямаше да има никакви доказателства за дееца и причините и обстоятелствата, а следствието въобще нямаше да си даде труда да издири дееца, така както сега не си дава труда да издири единствените свидетели. Дали пък руснаците случайно или като послание към друг не са объркали сценария!?!
Бихте могли да не се съмнявате, че никога не бих си позволил да навлизам във водовъртежа на тези разноконтекстни въпроси и съображения, ако следствието не бе загадъчно забавяно твърде много време, и ако точно по това време самият висш офицер от КГБ, бивш шеф на най-зловещия отдел на българските филиали на КГБ и настоящ шеф на мултимафията у нас, лицето Димитър Христов Иванов, не се бе заел с публичното и официалното отпращане към мен на "послание за утихване".
Съществува обаче и още един твърде интересен и твърде многозначителен факт, който ми дава силното основание да считам, че има смисъл разследването на хипотезата за покушение. Става въпрос за това, че само два месеца и половина преди това произшествие с мен се бе случило друго подобно произшествие, главният деец на което бе една от секретарките от екипа за пране на мръсни пари на Димитър Христов Иванов. На всички вас, господа магистрати и информационни адресати, специално съм предоставил Том 2 от наскоро излязлата ми документална книга "Документ за самоличност. Политическа документалистика". На стр. 454-456 съм публикувал писмото си, с което искам разследване на този опит за покушение, извършен от човек от екипа на Димитър Иванов. Отделно от това ксерокопие от тези страници прилагам към настоящото си изложение, заедно с копие от постановлението на прокурора от 12 март 1996 г. /пет месеца след събитието и три месеца след второто събитие, при което вече ми бе счупена ръката/. Обръщам вашето внимание върху съвсем показателния текст на постановлението на прокурора за отказ да образува разследване срещу тази служителка от екипа за политически провокации и пране на мръсни пари на Димитър Христов Иванов. Обърнете специално внимание на факта, че от постановлението на прокурора въобще не личи това, че става въпрос за човек от екипа на българския филиал на КГБ и висшето ръководство на българската мафия!!! Ами ако аз не познавах тази особа, нали всичко щеше да изглежда "съвсем безобидно", "съвсем случайно", съвсем не така, както всъщност е в действителност!!! Тоест, нали всичко щеше да изглежда точно така, както българският филиал на КГБ би искал да изглежда!!!
Господа магистрати,
Настоявам за разследване, което ясно, изрично и категорично да предложи тезата си, доказателствата си и съображенията си за участието или неучастието в т.нар. "пътнотранспортно произшествие" на службите на българския филиал на КГБ и днешната мафия.
София, 10 май 1996 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛЕН КОНГРЕС И ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪЮЗА НА ЮРИСТИТЕ ДЕМОКРАТИ В БЪЛГАРИЯ:
ст.н.с. доцент Янко Янков
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 23 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТКРИТО ПИСМО-ОБРЪЩЕНИЕ ДО БЪЛГАРСКИЯ НАРОД ОТ ДЕМОКРАТИЧНИЯ СЪЮЗ НА ЖЕНИТЕ И ЖЕНСКО ДРУЖЕСТВО "ОГНИЩЕ" - РАЙОН "ОБОРИЩЕ", СОФИЯ ПО ПОВОД ПРЕДСТОЯЩОТО ПОСЕЩЕНИЕ НА СИМЕОН КОБУРГГОТСКИ У НАС. Документът е адресиран до президента и министър-председателя на Република България, до депутатите в 37-то Народно събрание и до средства за масово осведомяване.
УВАЖАЕМИ СЪНАРОДНИЦИ,
Инициативата на 101 така наречени "интелектуалци" и концертната изява на 40-те естрадни певци буди, меко казано, недоумение за хората от народа. Това бяха галениците на тоталитарната власт, които имаха повече средства от всички останали и възможност да обиколят света.
Ние, жените от женското дружество "Огнище" в кв. "Асен Златаров" - София към Демократичния съюз на жените, считаме, че монархията е много остаряла форма на управление. Ако бе толкова ефикасно, американците първи щяха да си изберат цар. Французи, германци, италианци, чехи, унгарци, албанци, румънци, гърци щяха да върнат своите крале, а турците - султана.
Демонстративното поддържане на монархизма от известните "интелектуалци" и певци е предателство спрямо Републиката, спрямо България. Те, съзнателно или не, определено служат на задгранични сили и интереси, които целят да дестабилизират страната ни и законно избраното ни правителство.
Интересите на задграничните господа са известни - доразбиване на нашата икономика, завземане на пазарите ни, превръщането ни в бананова /доматена/ република.
Миналото, добро или лошо, няма да се върне, колкото и да ни плашат някои политици с това. Но борба за социална справедливост ще има, докато свят светува.
101 "интелектуалци" и естрадни певци би трябвало да отворят учебника по история от своето време и да прочетат повече за своя народ. Тяхното преклонение пред монархията е кощунство към паметта на избитите по заповед на Фердинанд войници от Владайското въстание, на които заповядали да предадат оръжието си, а после немци и юнкери най-подло ги избили. Кощунство е и пред паметта на избитите по заповед на цар Борис III антифашисти преди 9 септември 1944 г. Кощунство е пред паметта на загиналите и пред още живите ветерани от Отечествената война.
Предателство е към завета на Левски "...За чиста и свята Република...", Хр. Ботев и всички наши възрожденци.
Осъдително и необяснимо е поведението на президента, раболепието му към бившото царско семейство и изявленията му за законността на референдума, освободил ни от царското управление - недостойна изява на държавен глава, забравил своя произход.
Безотговорно и престъпно е поведението на някои наши депутати, които при влизането си в парламента са дали клетва за вярност на Републиката и Конституцията. А сега демонстрират монархически възгледи, ходят до Испания за "мнения и съвети" при Симеон Кобургготски. С други думи, проявяват нелоялност към парламентарната република и народа ни, който ги е избрал. Тези депутати са нелоялни и към Симеон Кобургготски, когото заблуждават, че днес има шанс да стане отново монарх в страната ни.
Как да си обясним и постъпката на българския посланик в Испания, назначен от президента на Република България, който според пресата /в."24 часа", бр.65/7.03.96 г./ за приема в българското посолство в Мадрид праща покана на Симеон Кобургготски с обръщението Н.В. Симеон II. На кого служи този посланик? Кой го е упълномощил да кани това лице и с такова обръщение? Надяваме се да не е парламентът на Република България.
Недостойни са аспирациите на Симеон Кобургготски към българския "трон". Той по-добре от всички ни знае, че дядо му е наложен на българския трон, че не е от династията на българските царе и във вените му няма капчица българска кръв. Неоснователни са и претенциите за имотите на семейството му. Те са били подарявани от нашия народ, някои направо заграбени. А дядо му - Фердинанд е изнесъл при абдикирането си много повече, което не е върнато и до днес в България. След всички писания във вестниците и изказвания не са много за вярване добронамерените помисли на Симеон Кобургготски, с които иска да дойде в България.
В референдума, с който България отхвърля монархическото управление и става Република, логично е да се подразбира, че отпада и титлата "цар". Симеон Кобургготски няма право днес да се нарича цар на българите, да обявява жена си за царица българска и т.н.
Врагове на републиката са всички онези, които в разговори и писания го титулуват като такъв. Отпреди 50 г. той вече не е цар на българите. България е република и у нас има немалък брой умни, образовани и благородни българи, които могат да управляват страната ни с не по-малък успех и достойнство от Симеон Кобургготски. Необходимо е да имаме повече вяра и уважение към нашите държавни мъже, избрани от мнозинството. Да уважаваме себе си като българи, като нация, да престанем да се кланяме на чуждото, да се клеветим по задгранични конференции, симпозиуми и др.
Неправилно е медиите да заливат обществото с верни и неверни материали за бившото царско семейство, с които да създават разкол и раздвоение в народа спрямо републиката, в която живеем.
След половин век лъжа е да се твърди, че България има цар и той се нарича Н.В. Симеон Кобургготски. Отпреди 50 години България е и продължава да бъде Република.
Настояваме парламентът, президентството и правителството да изразят официално становището си относно идването на Симеон Кобургготски в България и като какъв ще бъде приет в страната ни? Какви мерки ще се вземат срещу незаконни прояви на някои негови привърженици?
София, 7.05.1996 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РАЙОННИЯ КООРДИНАЦИОНЕН СЪВЕТ НА
ДЕМОКРАТИЧНИЯ СЪЮЗ НА ЖЕНИТЕ "ОБОРИЩЕ" - СОФИЯ, И
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ЖЕНСКО ДРУЖЕСТВО "ОГНИЩЕ" В КВАРТАЛ "АСЕН ЗЛАТАРОВ" -
ДСЖ РАЙОН ОБОРИЩЕ - София: Роза Холичек
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 23 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ФЕДЕРАЦИЯТА НА ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ НА СЛУЖИТЕЛИТЕ В МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ ПО ПРОБЛЕМИ НА БОРБАТА С ПРЕСТЪПНОСТТА И С ИСКАНЕ ПРОЕКТОЗАКОНЪТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МВР ДА БЪДЕ ПРИЕТ ОТ 37-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ ПРЕЗ ПРОЛЕТНО-ЛЯТНАТА МУ СЕСИЯ. Документът е адресиран до председателя на Народното събрание, до министър-председателя на Република България, до председателя на Комисията по национална сигурност при Народното събрание, до министъра на вътрешните работи и до средства за масово осведомяване.
УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,
Федерацията на професионалните организации на служителите в МВР неведнъж е изразявала своето становище за необходимостта от изменение и допълнение на Закона за МВР.
Настъпилите обществено-икономически и други промени в страната след приемането на Закона за МВР през 1991 г. доказват необходимостта от неговото колкото се може по-скорошно актуализиране.
Успешната борба със засилващата се престъпност в страната изисква, освен всички други мерки, да се усъвършенстват структурата и организацията на работата на органите на МВР и да се засили тяхната социална защита и обезпеченост.
Настояваме проектозаконът за изменение и допълнение на Закона за МВР да бъде приет от Народното събрание през настоящата сесия.
Служителите на МВР с тревога и надежда очакват, че депутатите от Народното събрание ще разберат необходимостта и значимостта на приемането на този закон като предпоставка и важно условие за успешната борба с престъпността
ПРЕЗИДЕНТ НА ФЕДЕРАЦИЯТА НА ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ НА СЛУЖИТЕЛИТЕ В МВР:
Полк. П. Павлов
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 23 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НЕЗАВИСИМИЯ УЧИТЕЛСКИ СИНДИКАТ, ПРИЕТА НА 8 МАЙ 1996 ГОДИНА В СОфИЯ ОТ НАЦИОНАЛНИЯ МУ КООРДИНАЦИОНЕН СЪВЕТ, ПО ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ. Документът е адресиран до президента и до министър-председателя на Република България, до 37-то Народно събрание, до министрите на образованието, науката и технологиите; на финансите и на труда и социалните грижи, до председателя на Конфедерацията на независимите синдикати в България и до средства за масово осведомяване.
Националният координационен съвет на Независимия учителски синдикат категорично протестира срещу:
1. Нищожните средства, предвидени в бюджета за веществена издръжка на учебните заведения.
2. Невъзможността за осигуряване на средства за прилагане на ПМС N 68 от 29 март 1996 г. поради недостатъчното субсидиране на общините.
3. Ненавременното нормативно обезпечаване на образованието.
4. Невъзможността на някои общински ръководства да приведат в изпълнение Наредба 02/11.04.1996 г. за работната заплата в средното образование.
5. Неизпълнение на клаузи от отрасловия Колективен трудов договор /КТД/, Стачното споразумение от 17.05.1994 г., както и отказа на Министерството на образованието, науката и технологиите /МОНТ/ за актуализиране на КТД и сключване на нов.
6. Липсата на конструктивен диалог със социалните партньори.
7. Нередовното осигуряване на средствата за социално-битово и културно обслужване /СБКО/ и работно облекло.
8. Невъзможността на работодателите да осигурят нормални условия на труд, средства за учебно-технически пособия и дидактически материали, необходими за нормален учебно-възпитателен процес.
9. Липсата на средства за ученическо хранене, отдих и медицинско обслужване на ученици и учители.
10. Липсата на средства за борба с наркоманията, сектантството и детската престъпност.
Във връзка с гореизложеното Националният координационен съвет на Независимия учителски синдикат настоява за:
1. Осигуряване на необходимите средства за нормално функциониране на образователната система.
2. Незабавно подновяване на преговорите на национално и общинско ниво.
3. Гаранции за изпълнение на постигнатите договорености на всички нива.
В подкрепа на нашите искания обявяваме 22 май за ден на протеста и призоваваме работещите в системата на образованието и цялата общественост за обединяване на усилията и спасяване на българското училище.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 23 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДОКЛАД /ЧАСТ ТРЕТА/ НА ЖАН ВИДЕНОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВС НА БСП И МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПРЕД ПЛЕНУМА НА ВИСШИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ /СОфИЯ, 12 МАЙ 1996 ГОДИНА/ ЗА СТРУКТУРНАТА РЕфОРМА НА НАЦИОНАЛНОТО СТОПАНСТВО
4. Какви варианти за действие стоят пред нас
Има различни алтернативи за действие. По някои от тях сме водили разговори в правителството, в парламентарната група, в Изпълнителното бюро, във Висшия партиен съвет, с политическите ръководства на партньорите от коалицията. Други са предлагани и обсъждани в пресата. Ще се опитам да направя кратък преглед на тези алтернативи за действие и да обоснова направения от правителството избор, който предлагам пред вас, за да получим политически мандат за действие. Без такъв политически мандат правителството не може да пристъпи към действия само. В този труден за България момент трябва заедно да изберем алтернативата с най-големи шансове за успех:
Първо. Някои другари от парламентарната група и от Висшия партиен съвет, а също и някои членове и съмишленици на нашата партия препоръчват връщане към прякото администриране на цените, валутния режим, външнотърговския режим, разширяване на прякото и косвеното субсидиране на губещи производства. Препоръчват да си определим национални приоритетни производства, да си изработим инвестиционни програми по отрасли и подотрасли и да финансираме от бюджета тяхното изпълнение. Предлагат да наберем липсващите за целта ресурси чрез парична реформа, блокиране на влоговете, особено на валутните влогове; засилване на протекцията на нашето производство срещу конкурентен внос; частично възстановяване на държавния монопол в някои сфери на дейност.
Връщането към подобно администриране на стопанската дейност неизбежно ще доведе до пълна изолация на страната ни не само от МВФ и от Световната банка, но и от Европейския съюз, Европейската банка, от Световната търговска организация, от цялата световна финансова общност. А както и да го смятаме, ресурси за подобна екстензивна политика на растеж в страната просто няма и при подобни условия няма откъде да дойдат. Смятам подобна идея за илюзия, при това много опасна, и не виждам начин ПГДЛ да се ангажира с нея.
Второ. Някои икономисти и финансисти препоръчват свръхвисоката инфлация, която да "очисти" терена като "отнесе" задълженията на предприятията към бюджета, банките, ДОО, доставчиците и персонала и да "стопи" спестяванията на гражданите в левове. След това можело да се започне на чисто според авторите на тази идея.
Едва ли трябва да обяснявам защо намирам този подход за циничен. От такъв подход ще загубят главно дребните спестители. Социалната цена на такъв подход ще бъде много висока. Освен това дори и да се стопят задълженията, ако не се промени икономическата среда и правилата за поведение на стопанските субекти, след една-две години ще се натрупат нови лоши дългове. Вече имаме опит с така наречените зункове. Задълженията на държавните предприятия към 31 декември 1990 г. бяха очистени, но междувременно се натрупаха 200 млрд.лв. кредитни задължения, от които немалка част са нови лоши дългове. Можем да бъдем сигурни, че ако не променим икономическата среда за стопанска дейност и не въведем твърди правила, при които всеки стопански субект да отговаря за последствията на своите действия, дори сега да очистим повторно задълженията, ще се натрупа трета вълна, после четвърта и така до безкрайност.
Тази алтернатива за действия е неприемлива и аз не я препоръчвам на правителството, на парламентарната група и на Висшия партиен съвет.
Трето. В печата се появи идея от един синдикален лидер за "въвеждане на гъвкав и либерален търговски и митнически режим, като България се приближи плътно до статута на свободна икономическа зона". Предлага се тази политика на "отворени врати" да се съчетае с "ревизия на условията и сроковете за обслужване на външния дълг” и с "трансформация на инвестиционните бонове в международно признати ценни книжа". Дори повърхностният анализ на тези идеи показва пълната им откъснатост от нашите реалности. Една политика на отворените врати през близките пет-десет години би сринала нашата неконкурентна икономика от нашествието на импортни чуждестранни стоки и би оставила без работа поне още 1 млн. души.
Предоговаряне на условията за обслужване на външния дълг, т.е. ново разсрочване, сега или поне през следващите една-две години могат да предлагат хора, които не познават суровите реалности на международните финансово-кредитни отношения. И особено при сегашния крайно нисък инвестиционен и кредитен рейтинг на нашата страна. Ние заемаме 92-о място в периодично публикуваната класация за кредитно и инвестиционно доверие. Най-доброто, което може да се постигне в тази област, е рефинансиране на обслужването на външния дълг. Това обаче предполага споразумения с МВФ и със Световната банка.
Повтарям отново, като правило всички сериозни чуждестранни кредитори и инвеститори също първо се интересуват дали ще има споразумение с МВФ и със Световната банка. Пътят към делови контакти с частни чуждестранни кредитори и инвеститори минава през това.
Следователно и тази алтернатива няма реална стойност и не следва да бъде разглеждана сериозно.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 23 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЛИТИЧЕСКА ПРОГРАМА "НОВ ВЕК, НОВИ ИДЕИ, НОВА БЪЛГАРИЯ" /ЧАСТ СЕДМА/ НА ГРАЖДАНСКОТО ОБЕДИНЕНИЕ ЗА РЕПУБЛИКАТА, ГЛАСУВАНА НА ПОСТОЯННА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ГОР /СОфИЯ, 20 АПРИЛ 1996 ГОДИНА/
5. Аграрната реформа.
ГОР е за дълбока и поетапна аграрната реформа при едновременно реализиране на програма за увеличаване и реализация на селскостопанската продукция. Ние отхвърляме всички опити както за "революции", разрушаващи селското стопанство, като тази от 1992 г, така и за реанимиране на старите ТКЗС-та.
Ние сме за свободно и демократично организиране на собствениците на земя във форми, които те желаят. В близко бъдеще преобладаващата форма на производство в селското стопанство в България ще бъде кооперацията от собственици доброволно асоциирани за конкретни дейности или услуги. Ето защо ГОР е за връщане на земята на нова законова основа на нейните истински собственици. Същевременно сме против повсеместното и механично налагане на принципа на връщане на земята в реални граници. Където подобен подход е възможен, той трябва да се прилага, а където не - да се използва методът на връщане на собствеността под формата на дялове или акции или чрез замяна с друга земя. Ще подкрепяме такава аграрна реформа, която гарантира свободата на избора на всеки да получи земята си и да я обработва като фермер, да има дялово участие или да се сдружава с други собственици.
ГОР счита, че в процеса на аграрната реформа държавата със своите институции трябва да играе водеща и решаваща роля. Държавата трябва не само на думи, а и на дела да покаже, че земеделието е неин основен приоритет. Необходимо е да се осигурят преференциални нисколихвени кредити и субсидии за селското стопанство, както това се прави в развитите страни и в страните от третия свят. Успоредно с това правителството трябва да работи за възстановяване на бившите и за намиране на нови пазари за селскостопанската продукция.
ГОР е за гарантиране и минимални изкупни цени, които са в интерес на производителите на зърно, както и за митническа политика, която защитава селскостопанските производители от дъмпингов внос.
6. Политиката към частния бизнес.
Основен приоритет на ГОР е стимулирането на малкия и среден бизнес и превръщането на по-голямата част от активното българско население в непосредствени участници в икономическия живот на обществото. Ние смятаме, че постигането на подобна цел предполага преференциален режим за начинаещи бизнесмени в сферата на производството и за освобождаването от данъци за определен период и при определени условия.
Същевременно ГОР отхвърля нихилистичното отношения към едрия частен бизнес. България се нуждае от свои транснационални корпорации изградени на частна акционерна основа, способни да навлизат в световните пазари и да разширяват своята дейност. България няма да влезе в семейството на най-развитите страни, ако не изгради свои мощни и конкурентоспособни групировки на световните пазари. Нуждата от тях е особено голяма в приоритетните направления за развитието на българската икономика - селското стопанство /особено тютюнопроизводството/, каростроенето, туризма, някои направления на машиностроенето и т.н.
ГОР се обявява за либерална и преференциална политика по отношение на чуждите инвестиции с оглед на многократното увеличаване на техния обем. Ние смятаме, че тази задача може успешно да се реши само чрез промяна в законодателството, преодоляване и ликвидиране на бюрократичните бариери и разнообразяване на формите за привличане на инвеститори.
Подкрепата ни за частния бизнес означава и политика за стимулирането на свободни асоциации от частни бизнесмени. Ние сме убедени, че само обединените усилия на българските предприемачи ще осигурят необходимите условия за международни пазарни пробиви. Ето защо ГОР се обявява за изграждането на повече акционерни дружества от нов тип, съчетаващи най-прогресивните форми на управление с целева и проектна насоченост.
7. Икономическите регулатори и защитата на национапното производство.
ГОР е за стимулираща, а не за бирническа данъчна и финансова политика. Ние сме против непосилното данъчно бреме, което може да спре развитието на страната. ГОР се обявява за постепенно намаляване на основните данъчни ставки при едновременно разширяване на данъчната основа. Ние подкрепяме също така създаването на територията на страната на "данъчни оазиси" - офшорни зони, зони за свободна търговия, зони с намалени данъци и т.н. За да бъде реално достижима целта в тази сфера, основната задача е да се преустанови корупцията и да се създаде адекватна на европейските стандарти държавна администрация и данъчна полиция. Особено важната задача, която определяме за следващите 5-10 години в сферата на фискалната държавна политика е, защитата на националното производство от нелоялна външна конкуренция чрез система от данъци и мита с оглед адаптацията на националното производство към условията на световните пазари.
/Пресслужба "Куриер"/
--------------------------------------------------------------------------------------
Бюлетинът е приключен редакционно на 21 май 1996 година
Главен редактор: Любомир Йорданов
Заместник-главни редактори: Емилия Димитрова и Йорданка Ненова
Редактори: Лилия Томова - деж. ред., Нина Гаврилова
Комплексна обработка: Издателски комплекс - БТА
БТА - Редакция "Справочна информация"
Copyright © Пресслужба "Куриер", 1996 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително.
Twitter
Facebook
