София, 24 януари 1996 година
Брой 17 /1572/

Завеждащ редакция: Нина Гаврилова

София, 24 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕЗОЛЮЦИЯ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ, ПРИЕТА НА ЗАСЕДАНИЕ НА 20 ЯНУАРИ 1996 Г. В СОФИЯ.

На своето заседание, проведено на 20 януари 1996 г., Управителният съвет на Българския земеделски народен съюз /УС на БЗНС/, довършвайки своята работа, започната на 9 и 10 декември 1995 г.,

РЕШИ:

1. Постоянното присъствие /ПП/ на БЗНС да продължи разговорите с другите парламентарни и извънпарламентарни демократични сили за издигането на единна президентска кандидатура на опозицията.

Ходът на разговорите не трябва да бъде смущаван от отговорни изказвания за личностни предпочитания за президент.

2. На основание чл. 19, ал. 3 от Устава на БЗНС, свиква заседание на Висшия съюзен съвет /ВСС/ на 23 и 24 март 1996 г. при следния проект за дневен ред:
а/ анализ на резултатите от местните избори - 1995г.;
б/ издигане кандидатури на президент и вицепрезидент;
в/ организационни:
     - Организационно състояние на БЗНС - докладва организационният секретар
     - Политически доклад - докладва главният секретар на БЗНС.
     - Състояние на в. "Земеделско знаме".

/Пресслужба "Куриер”/

* * *

София, 24 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТКРИТО ПИСМО НА ДЕВЕТИМА АКТИВИСТИ ОТ ДРУЖЕСТВОТО НА ЗАПАСНИТЕ ОФЙЦЕРИ ОТ ПРОТИВОПОЖАРНАТА ОХРАНА - СОФИЯ, ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ, ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ, ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОМИСИЯТА ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ КЪМ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ, ДО МИНИСТЪРА НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, ДО СРЕДСТВА ЗА МАСОВО ОСВЕДОМЯВАНЕ ПО ПОВОД НА СЪСТОЯНИЕТО НА ПРОТИВОПОЖАРНАТА ОХРАНА В СТРАНАТА.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

С настоящото открито писмо ние изразяваме нашата голяма тревога и загриженост за застрашителното състояние на противопожарната охрана в страната и невземането на необходимите и бързи мерки от съответните институции тя да излезе от това състояние.

Сегашното ръководство на Националната служба за противопожарна охрана /НСПО/ при Министерството на вътрешните работи /МВР/ и най-вече нейният директор - подполковник инж. Кирил Войнов, не притежава необходимите управленски и личностни качества да ръководи поверената му отговорна служба.

Изразяваме учудване и недоумение за забавяне подписването на указа от господин президента на Република България за освобождаването на подполк. инж. Кирил Войнов от заеманата длъжност. Наред с многото слабости и недостатъци, които той има в своя стил на работа и слаб професионализъм, в последно време засили и гоненето и саморазправянето с добрите кадри от противопожарната охрана.

Предложеният ви от министъра на вътрешните работи, полк. инж. Димитър Стоилов да бъде назначен за нов директор на НСПО - МВР напълно поддържаме. Той е един от най-добрите противопожарни специалисти в страната, служител с перспективно мислене и виждане. Има възможности да въведе нова организационно-функционална структура на противопожарната охрана, отговаряща на съвременните реалности и опита на страните от Европейския съюз. Познава структурите и организацията на противопожарните охрани в много от европейските страни, владее френски и английски език, има голям практически опит и много добри управленски качества.

Крайно време е от най-отговорните наши институции да се разбере, че противопожарната охрана на страната е част от държавните и обществени мерки за осигуряване на ред, дисциплина и безопасност и че тя е съставна и важна част от сигурността на страната, продължава да е силно застрашена и се налага да не чакате да избухнат катастрофални пожари с много тежки последствия и тогава да се потърсят пътища и начини да се излезе от катастрофата.

Много ви молим да се направи, ако е необходимо, още една проверка на изнесеното от нас и на други тревожни сигнали, с които разполагате за критичното състояние на противопожарната охрана, и да се назначи в най-скоро време нов директор на тази национална служба, от какъвто тя отдавна се нуждае.

Очакваме вашето бързо и необходимо решение.

София, 21 януари 1996 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Георги Георгиев

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 24 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОСЛАНИЕ ОТ ИНИЦИАТИВНА ГРУПА ЗА ЧЕРВЕНА ДЕМОКРАЦИЯ ПО СЛУЧАЙ НОВАТА 1996 ГОДИНА.

Пристигна Новата 1996 година. Да бъде честита на всички! Нека тя носи здраве, по-добър живот, а за някои и оцеляване. Това може да се постигне, ако се спре разрухата, като се изолират консерваторите и реакционерите и още по-масово се подкрепят прогресивните сили. Нашата група се реши да отправи това послание, защото е убедена, че в ръцете на обикновените хора се намира бъдещето за сигурност, разбирателство, спокойствие и добър живот.

Затова искаме нашето послание да стигне до трудовия български народ, който ни възхити с неговата мъдрост, зрялост и последователност, като в миналите избори подкрепи твърдо представителите на левицата. Видимо от собствен опит е разбрал, че от десницатав съюз с монархо-фашистите от СДС не може да очаква нищо хубаво.

Приканваме го и в президентските избори да даде своя глас само за президент държавник, а не за президент политик, какъвто ни се представи д-р Желю Желев. Като е обявил война на социалистите, той показа, че с омраза в сърцето и злоба в душата си е върл карезчия и не може да бъде президент-обединител. Много са примерите за това, но не можем да отминем упоритостта му да обвинява, че в "телевизията съществува цензура", а сега да доказва, че в радиото е заплашена "свободата на словото". И под маската на "Форум свободно слово" лесно се вижда интимното му желание да печели симпатизанти за неговата кандидатура за бъдещ президент. Жалко, че се намериха "маши" от програма "Хоризонт" да вадят въглените в угода на лъжепрезидента. Ние вярваме, че здрави и честни сили ще съумеят да решат проблема в Българско национално радио /БНР/.

А на журналисти и слушатели препоръчваме да наблюдават отблизо постъпките на д-р Желю Желев и на неговия бивш колега Лex Валенса, за да се уверят, че либерализмът е лъжедемокрация, която служи на чужди интереси, като обрича своите народи на унижение и гибел. Нека не се бъркаме в чужда къща и в БНР, след като няма "каста на недосегаемите", нещата ще тръгнат по ред и законност, без привилегии. Да, вън касаджиите от радиото!

Обръщаме се към държавници и политици с различни убеждения да не бързат и сами да решават включването на България в НАТО. Единствено суверенният народ може да избере дали да влиза или не в НАТО. Затова казваме: "Не на НАТО - без референдум". На авантюристите, които няма да се съобразят с тоз апел, им напомняме, че ще дойде Видов-ден и ще им бъде потърсена отговорност.

Посланието отправяме и до народните представители републиканци в 37-то Народно събрание. Приканваме ги да прочетат статията на проф. д-р Михаил Геновски "Исторически паралели на политическите увлечения и компромиси" /в. "Дума"/, в която ясно е посочено, че "короната над националния герб е символ на една позорна династия". Това добре да разберат лъжесоциалисти като Георги Първанов и Елена Поптодорова. Позор и за Парламентарната група на демократичната левица, ако не осъзнае този факт.

Нека се замислят и депутатите от Български земеделски народен съюз /БЗНС/ /Мозер/ ще бъдат ли републиканци и ще застанат ли след Александър Стамболийски, погубен от монархията.

Позволяваме си да призовем представителите на БББ да гласуват за републиканския герб без корона, ако искат да бъдат наистина бизнесмени патриоти. Монархическият символ не им е дотрябвал.

Избраниците от Движението за права и свободи не би трябвало да се цепят от републиканците. Недоумяваме, че могат да бъдат в един строй с монархофашистите от СДС. Короната не им ли говори, че "Край Босфора шум се вдига"?

С тревога, покрусени надежди и смесени чувства отправяме нашето послание към Министерския съвет и до министър-председателя Жан Виденов. Надяваме се да му обърнат внимание. Те получиха заслужени предупреждения от главния редактор на в. "Дума" Стефан Продев, от предаването "Наблюдател" на Тома Томов и много други. Нашият призив е много ясен и конкретен: ако държавните органи не се справят с престъпността, ще трябва обществото само да се организира и да изгради обществени трибунали срещу убийците, изнасилвачите, изнудвачите и др. От кооперативния пазар в жк "Люлин"- София, е отвлечено 17-годишно момче, продаващо елхи. Министри, прокурори, съдии и пр., ще има ли първа бесилка за похитителите и тя да бъде предупреждение за настъпление срещу бандитите. Г-н Виденов, дайте разпореждането си!

Спекулата се шири, цените се увеличават "необосновано", спекулантите са безмилостни и нахални, а няма държавна власт да сложи ред. Обуздаването на спекулантите от правителството може да стане само ако то се опре на три съюза: на потребителите, пенсионерите и запасняците. Без тяхното съдействие всяко начинание не може да бъде доведено докрай. Пасивността на правителството е равносилна на самоубийство и отказване на БСП и коалиция от властта. Ако те държат на своя авторитет и искат да бъдат в полза на хората, очакваме да се вслушат в посланието ни, да преминат в настъпление срещу тъмните сили. Ако министър Начев е мекушав и страхливец, да се намери героят, който да вдигне меча срещу престъпността и спекулата. Очакваме го!

София, 5 януари 1996 г.

ИНИЦИАТИВНА ГРУПА ЗА ЧЕРВЕНА ДЕМОКРАЦИЯ: Димитър Мутушев

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 24 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ /ЧАСТ ТРЕТА/ "ХУМАНИЗЪМ НА НОВОТО ВРЕМЕ" НА ДВИЖЕНИЕТО ЗА СОЦИАЛЕН ХУМАНИЗЪМ, ИДЕЙНО ТЕЧЕНИЕ В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ, ОГЛАСЕНО ОТ НЕГОВИЯ ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН РАДОСЛАВОВ НА ВТОРАТА НАЦИОНАЛНА СРЕЩА /23 ДЕКЕМВРИ 1995 Г., СОФИЯ/

IV. ДЕМОКРАТИЧЕН СОЦИАЛИЗЪМ ИЛИ СОЦИАЛЕН ХУМАНИЗЪМ

И някога, и сега демократичният социализъм е такава организация на обществото, "където освен частната собственост има разширяване на обществената собственост при режим на парламентарна демокрация", според определението на д-р Дертлиев.

Проблемът за социалдемокрацията винаги е бил в пределите, до които трябва "да се разширява" обществената собственост.

Самото понятие "обществена собственост" е много широко и неопределено. Обществена е държавната, общинската, корпоративно-акционерната, кооперативната собственост и още цяла редица от смесени форми между тях.

Чак до наши дни всяка форма на собственост определя механизма за управление на обектите, върху които се простира, и механизма на разпределение на доходите между участниците в нея.

Колкото по-широко е участието на частната собственост в икономическия обмен на обществото, толкова по-голяма е ролята на пазарния механизъм в неговото управление и в разпределението на доходите. Пазарният механизъм, оставен сам на себе си, обаче създава "безмилостно класово разслоение" на обществото на собственици и наемни работници.

Колкото по-широко е участието на обществената собственост в икономическия обмен на обществото, толкова по-голяма е ролята на административния механизъм в неговото управление и в разпределението на доходите. Административният механизъм на свой ред създава не по-малко "безмилостно класово разслоение" на обществото на "ръководни и отговорни другари" и "обикновени трудови хора".

И в единия, и в другия случай има "грабители" и "ограбвани", богати и бедни, ако използваме изразите на д-р Дертлиев.

Класическият "либерален" капитализъм и "модерният" комунистически държавен свръхмонополизъм - двете крайни форми, едната на пазарния, а другата на административния икономически механизъм за управление на стопанството в индустриалното общество, само по различен начин утвърждават системата на наемния труд. Единият създава условия за индивидуална, а другият за колективна експлоатация на чуждия труд - експлоатация на човек от човека и на човека от държавата.

Такъв е горчивият исторически опит на човечеството през нашия бурен XX век.

На това, естествено, се дължат голяма част от колебанията на д-р Дертлиев след "провала на комунистическата система" и не само на него. Представата, че с премахването на частната собственост и с въвеждането "най-широката" държавна социалистическа собственост ще се премахне експлоатацията на чужд труд, не издържа проверката на времето. Нещо повече, едно от "доскоро ясните понятия" - марксическото разбиране за ролята на собствеността в икономическата организация на обществото, се оказа несъстоятелно. Подходът, възприет от марксизма, да се счита собствеността като главен структуроопределящ фактор на икономиката на всяка общество и да се търсят промените в него чрез смяната на формите на собственост е погрешен.

От падането на Бастилията да разрушаването на Берлинската стена цели два века човечеството експериментира всички възможни форми на собственост и все още не е постигнало "идеалната" икономическа организация на обществото. Но неговата "пот и кръв" не отидоха напразно. Днес ние знаем, че икономическата организация на обществото зависи преди всичко от механизма за управление на стопанството, на производствено-разменната стопанска дейност, а той се определя от характера на производството /първобитно, земеделско, промишлено, информационно/, от структурата на властта и от културата на обществото. Собствеността е само едно опосредстващо звено.

Историческият опит показва, че административният механизъм за планово обвързване на потребностите на обществото с развитието на производството, което осигурява ресурси за тяхното задоволяване от един център, не е ефективен, защото се осъществява по вертикалата на управлението на икономиката и затова е бавен и много трудоемък процес, освен това той е волунтаристичен, доколкото е принуден предварително "да отгатва" бъдещите потребности, което дори с приложението на най-съвременните математически методи и информационни техника се оказва невъзможно.

В социалистическата планова икономика, в която всички "участваха" /"който не работи, не трябва да яде"/, но никой няма свой дял в собствеността, управлението на всички равнища по необходимост се осъществява от стопанската и в крайна сметка от партийно-държавната бюрокрация - така наречената "комунистическа номенклатура". Решенията се вземат от нея "от името и за благото на народа", но, разбира се, преди всичко в неин собствен интерес. Тя се отъждествява с държавата. Всички останали слоеве от населението - така наречените "трудещи се", са управлявани и лишени от свободна стопанска инициатива. Те изпълняват държавните "планови задачи". Комунистическата номенклатура, съсредоточила в ръцете си цялата политическа и икономическа власт, се превръща в колективен управник, собственик, работодател и експлоататор на цялото общество. При тези условия единственият източник за икономическа "ефективност" е евтиният принудителен труд.

В социалистическата планова икономика по-нататък управлението се осъществява по схемата "търсене - предлагане" /"потребности - ресурси"/, която създава деформации в целия възпроизводствен процес. В инвестициите: "глад" за нова техника при нарастващо "незавършено строителство"; в размяната: от една страна, постоянен дефицит на всички стоки, а от друга - "залежаване на материали и суровини"; в обращението: спестявания, които не могат да се използват, така наречените "излишни пари", защото "каквото потърсиш - все го няма", а частни инвестиции в производството не се разрешават; в разпределението: "по равно за всички, а за някои малко по-равно" - формулата на устойчивата бедност - постоянен гарантиран минимум при нисък стандарт на живот за основната част от населението.

Недостатъците на социалистическата планова икономика се компенсират от така наречения скрит или "черен" пазар и от разрешеното "лично ползване" на земя или упражняване на занаятчийски услуги.

Дошъл в името на "освобождението на труда", социализмът се превърна в ново робство. Колкото повече "се разширяваше" обществената собственост, толкова по-малка ставаше демокрацията. Съжителството на обществената собственост и на демокрацията се оказа невъзможно. Реалният социализъм изгради йерархична структура на обществото, основана на привилегиите - този път принадлежността към "Партията" и заеманата в нея длъжност, която след едно поколение започна да се предава и по наследство. На тази йерархия биха завидели и Рамзес II, и Петър Велики.

За разлика от социалистическата пазарната икономика в епохата на индустриалното общество съумя да запази и развие икономическия плурализъм с нарастващо разнообразие на формите на сдружена частна собственост и конкуренцията. В своето историческо развитие тя премина през три фази: "либерален", корпоративен /"монополистически"/ и акционерен /"социален"/ капитализъм.

Между двете световни войни, особено след Голямата депресия - кризата от 1929 - 1934 г., в напредналите индустриални капиталистически страни се осъществи така наречената "мениджърска революция" и бързо нарастваща "дифузия на капитала". Акционерният капитал стана водеща форма на собственост. Все по-голяма част от населението започна да създава доход не само от наемен труд, но и от своята собственост. Нарастващите доходи увеличаваха платежоспособното търсене, а то - ръста на производството. Силно нарасна ролята на кредита. Индустриалното производство, навлязло във фазата на автоматизацията чрез масовото разпространение на акционерния капитал, успя да мобилизира огромни ресурси в инвестиционния процес - основа за ускоряването на научно-техническия прогрес и иновациите в производството, които на свой ред рязко увеличиха производителността на труда. Решително се модернизира цялото управление на икономиката. Започна въвеждането на планиране на производствено-стопанската дейност в икономическите единици. Нарасна общественото богатство.

В годините след Втората световна война /1939 - 1945 г./ започна още по-ускорено и ефективно развитие на капитализма на основата на интензификацията на цялата икономика. Научно-техническият прогрес осъществи поредната четвърта индустриална революция - откриването и усвояването на атомната енергетика и електрониката. Новата техника, с която се превъоръжи производството, предизвика и нова вълна на интеграция в икономиката на наднационално равнище - световният пазар стана водещ фактор в управлението на целия възпроизводствен процес, а транснационалната компания - основна форма за стопанска организация.

Човечеството застана на прага на новото информационно /технотронно/ общество и все по-често отправя поглед към необятните простори на космоса. По израза на Алвин Тофлър в света се надигна Третата вълна - информационната революция, която из основи ще промени начина на живот на хората.

В капиталистическата пазарна икономика всеки стопански субект сам взема своите решения и носи цялата отговорност за резултатите от тях. Икономическият плурализъм предоставя възможност и изисква стопанска инициатива и отговорност. Той създава конкурентна среда, в която се осъществява непрекъснат процес на естествен отбор и самообновяване и се поддържа високата жизненост на цялата система.

Управлението на производството и на размяната в капиталистическата пазарна икономика се осъществява по схемата "предлагане - търсене" /"ресурси - потребности"/. И едните, и другите се определят на основата на обективната информация, която идва от пазара и се поддържа чрез механизма на съзнателното укрепване на свободната конкуренция и свободното ценообразуване - по хоризонталата на икономическото управление. Един прост и действен механизъм. В тези условия се създава трайно изобилие от блага при постоянен дефицит на една стока - парите. Това предизвиква постоянна икономическа принуда към ефективен труд за всички, но за всички запазва свободата на избора на занятие и осигуряването на нарастващите доходи.

Разбира се, и капитализмът има своите отрицателни страни - стремежът към монопол, концентрацията на богатствата и безработицата. Финансовият капитал придобива огромна власт, която обществото се стреми да постави в служба на човека.

Социалната демокрация затова и възниква - като коректив на либералната пазарна икономика в индустриалното общество. Десетилетия наред обществото се бори с недъзите на капитализма и в тази борба социалдемокрацията взема най-дейно участие. Благодарение на социалдемокрацията индустриалното общество разработи и приложи много от своите икономически механизми за защита на наемния труд, като се започне от регламента на работното време и достойните надници и се стигне до участието на работниците в разпределението на печалбата, управлението на предприятията, собствеността и мощната система за здравно и социално осигуряване.

Робството на труда и ограбването му от епохата на първоначалното натрупване на капиталите остана в миналото. Като разглежда този въпрос, д-р Атанас Москов отбелязва: "Колкото за икономическия либерализъм, модерният капитализъм отдавна, още от времето на Първата световна война, окончателно го е изоставил. Няма политически и икономически високо развити страни без строги закони против монополите, печалбарството и спекулата. Няма такава страна, в която да не се планира и направлява - най-малко чрез държавния бюджет - да не се контролира - с оглед националния интерес - цялата икономика". /"Политиката е култура, културата е усилие плюс талант", в. "Свободен народ", 8 август 1991 г./ И на друго място: "Никъде в развитите страни, на които уж искаме да подражаваме, няма абсолютна частна икономика. Навсякъде там са в действие смесените системи: частна, обществена /държавна и общинска/ и кооперативна собственост, които, съревновавайки се, съжителстват в името на общото благо". /"Опасно късогледство", в. "Свободен народ", 21-27 февруари 1992 г./

В напредналите индустриални страни "средната класа" съставлява преобладаващата част от населението. Най-новата фаза, до която достигна индустриалното общество в процеса на естествения отбор на устойчивите елементи в своята икономическа еволюция, е системата на така наречената "смесена" или "социална" пазарна икономика. Д-р Атанас Москов употребяваше понятието "социален катаклизъм".

При социалната пазарна икономика вместо управление на пазара, както се опитваше да прави социалистическата планова икономика, се осъществява управление чрез пазара. Социалдемокрацията разработи и приложи системата на социалното партньорство между труда, капитала и държавата, която поддържа постоянен баланс между техните интереси и устойчиво развитие на цялата икономика. Голям е приносът на социалдемокрацията за разработката на регулиращите функции на държавата в цялостния икономически живот на обществото, която силно ограничи и постепенно премахва възможностите за експлоатация на чужд труд при запазване на висока ефективност на производството. Днес ние можем да кажем, че социалдемокрацията беше и си остава активен генератор на социалния прогрес на човечеството.

Успехите на социалдемокрацията обаче никъде не дойдоха "от разширяването на обществената собственост" - основен постулат на учението на демократичен социализъм. А точно обратното - от преобразуването и разширяването на частната собственост в цялото общество при усъвършенстване на пазарните механизми и на социалните регулатори за управление на икономиката. Сам животът доказа, че частната собственост във всичките й форми - от еднолична до сдружена, създава ефективност, защото в нея се запазва връзката между труда на човека и неговите доходи - запазва се допустимата икономическа свобода. Частната собственост дава простор за действие на най-мощния биологичен фактор, заложен в природата на човека - инстинкта за самосъхранение и възпроизводство, който обществената собственост потъпква и се опитва да унищожи. Такава е поуката от опита на комунизма от XX век. Такава е поуката и за социалдемокрацията.

Демократичният социализъм беше необходим и полезен като програма за преобразуване на "либералния" и "корпоративния" капитализъм в "социален", но след като изпълни своята историческа задача, той изчерпа творческия си потенциал и все повече се превръща в анахронизъм.

Движението за социален хуманизъм счита, че на това се дължи идеологическата криза в социалдемокрацията, и търси нови пътища за нейното идейно-теоретично обновяване.

Новата формула, която ние предлагаме е:

СОЦИАЛЕН ХУМАНИЗЪМ - ДЕМОКРАТИЧЕН СОЦИАЛИЗЪМ

Демократичният социализъм е вчерашният ден на социалдемокрацията така, както социалният хуманизъм е нейното бъдеще. Социалният хуманизъм за Движението, което го споделя, не е толкова идеал за бъдещето, колкото програма за действие днес. Задачата на съвременните социалдемократи е да превърнат учението за социален хуманизъм в мощно и победоносно обществено движение.

"Вили Бранд - пише д-р Дертлиев, предрече уверено, че социална демокрация ще има и в следващия век поради нейната способност да се развива съобразно условията. И все пак нима няма някакво ядро, трайна същина на социалната демокрация? Д-р Атанас Москов сложи акцент върху една от характерните черти на социалната демокрация - социалния хуманизъм."

Ето оттук започват нашите разногласия с д-р Дертлиев и с всички онези, които се придържат към социалдемократическата "архайка" и не разбират, че социалният хуманизъм е новото съдържание на социалдемокрацията при прехода от индустриално към информационно /технотронно/ общество. Той е израз точно на тази способност на социалдемокрацията "да се развива съобразно условията", за която говори Вили Бранд и в която вярваше д-р Атанас Москов.

Признаваме или не, учението за демократичния социализъм си отива.

Двадесет и първи век ще бъде век на социалния хуманизъм.

/Пресслужба "Куриер"/

14:00:00
24.01.1996 г.

Редактор: Лилия Томова - дежурен
Технически изпълнители: Иванка Тодорова
                                           Маргарита Анева
                                           Цветана Любомирова
Комплексна обработка:  Издателски комплекс БТА

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1996 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!