24 март 1992

6 ноември 2013г.

София, 24 март 1992 година
        Брой 58 (588)

Ръководител Пресслужба "Куриер"

Стефан Господинов


София, 24 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ КОМИТЕТ НА ФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАЛНИ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ ПО ВЪПРОСА ЗА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА С МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА.


През целия период от създаването си (м.май 1990 г.) до сега Федерацията на независимите синдикални организации в българската армия (ФНСО-БА) се е стремяла да бъде коректен и конструктивен социален партньор на ръководството на Министерството на отбраната. Отхвърляни и пренебрегвани в началото, ръководствата на федерацията и на синдикалните организации с неимоверни усилия успяха да завоюват значителен авторитет на различните нива в армейската структура. Защитавайки социалните права на своите членове, те спечелиха уважението и доверието на огромната част от военните работници и служители, както и на демократичното българско офицерство.

В условията на извършващите се демократични промени в обществото ФНСО-БА нееднократно е декларирала и отстоявала позицията си на необходима подкрепа и готовност за съдействие на извършващата се реформа в структурите на българската армия. Още веднъж заявяваме, че ние сме решително "за" професионализма като основен принцип за всички, работещи в системата на армията; "за" надпартийния характер на армейските структури; "за" общонационален консенсус по въпросите на отбраната и сигурността на страната. Готови сме и в бъдеще да даваме своя принос в това отношение.

Нашата основна дейност е насочена към защитата и отстояването на социалните и синдикалните права на военните работници и служители. Ето защо ние няма да допуснем извършваната се реформа да се отрази пагубно върху жизненото  равнище и социалния статус на нашите членове, тъй като това със сигурност ще доведе до отрицателни последици върху боеготовността на българската армия.

Напоследък ръководството на Министерството на отбраната проявява недопустимо пренебрежение към проблемите на военните работници и служители. В редица случаи отговорни лица от министерството не намират време и директно отказват срещи с ръководните дейци на
федерацията. Осъществените с изключителни усилия от наша страна разговори с двамата заместник-министри и с някои от началниците на управления има почти изцяло "пожелателен" характер, болшинството от проблемите не се обсъждат с необходимата сериозност от страна на работодателя и не се решават по същество.

Ние нямаме намерение да се намесваме при формирането на структурата и на функциите на армията, но настояваме за предварителна и пълна информация относно извършващите се реформи, доколкото те засягат социалните права и интереси на нашите членове. Искането ни е в пълно съответствие с постигнатите договорености в Генералното споразумение между ФНСО-БА и Министерството на отбраната. Във въпросното споразумение работодателят се задължава при извършване на структурни изменения да разработва и осъществява социални програми за осигуряване на трудовата заетост и преквалификация на освобождаваните работници.

Смятаме, че обществеността в страната трябва да знае, че социалното напрежение в редица структури на българската армия расте. Хиляди военни работници и служители в цялата армейска структура със страх и несигурност очакват своето бъдеще. Единствената "информация", която получават, е от безбройните вече слухове и "партенки".

В изключително тежко състояние се намират болшинството от военноремонтните заводи и бази на Министерството на отбраната, където работниците не са получавали заплати с месеци наред. До момента липсва каквато и да е реална перспектива за тяхното бъдеще, а армията едва ли би могла да се лиши от тях. Нарастват дълговете им към банките и в същото време не са осигурени плащания за десетки милиони левове и валута от произведена и доставена продукция, включително и за чуждестранни партньори.

В момента се обсъжда и решава бъдещето на военните учебни заведения и научните институти в българската армия. Това предстои и за военните медицински заведения. Въпреки нееднократните настоявания от страна на федерацията при тези обсъждания не се допускат цивилни лица, членуващи във федерацията - преподаватели, научни работници, лекари и др., - високи професионалисти с дългогодишен опит и практика в системата на българската армия. Считаме това за недопустима дискриминация.

В тази обстановка Министерството на отбраната се готви да нанесе унищожителен удар върху синдикалното движение в армията. В Проектозакон за отбраната и въоръжените сили на Република България, изработен от Министерството на отбраната, е залегнала клауза, която изключва създаването и съществуването на каквито и да са синдикални организации на военните работници и служители.

Такъв законов текст би представлявал една нечувана и безпрецедентна в историята на българското право дискриминация. Очевидно е, че първото цивилно ръководство на Министерството на отбраната се опитва да прокара законопроект, с който се ограничават граждански права, незабранявани и в най-мрачните тоталитарни години.

Предлаганият дискриминационен текст е в пълно противоречие с чл. 49 от Конституцията на Република България, както и с редица международни спогодби и конвенции, ратифицирани от нашата страна. Ще споменем само Конвенция N 87 на Международната организация на труда от 1948 г. и Европейската социална харта от 1961 г. Всички тези документи гарантират правото на професионално сдружаване и обединяване за защита на социалните интереси на трудещите се. Тяхното пренебрегване би представлявало антиконституционен акт, който би хвърлил петно върху демократичните процеси в България.

Изпълнителният комитет на ФНСО-БА настоятелно предлага на ръководството на Министерството на отбраната да преразгледа и да постави на конструктивна основа взаимоотношенията си с федерацията.

Заявяваме, че решително и с всички законни средства ще отстояваме гражданските и социалните права на своите членове. Призоваваме всички членове на федерацията да изразят решителния си протест срещу подготвящото се тотално погазване на гражданските и на социалните права на военните работници и служители.

С голяма тревога се обръщаме за съдействие и синдикална солидарност към Конфедерацията на независимите синдикати в България и федерациите и съюзите, членуващи в нея: Братя синдикалисти, гласът ви в наша защита ни е много необходим сега. Разчитаме на вас!

Изразяваме нашата надежда, че ще получим необходимата подкрепа от всички демократични синдикални и обществени организации и политически сили в страната.

София, 20 март 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 24 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ КОМИТЕТ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ ЗА ОТНОШЕНИЯТА С ПРАВИТЕЛСТВОТО.


В продължение на 4 месеца КНСБ търпеливо изчакваше правителството на г-н Филип Димитров да се подготви за социално партньорство със синдикатите. На проведените няколко срещи ръководството на КНСБ категорично заяви, че не е склонно да води никакви преговори, преди да бъдат точно регламентирани отношенията между социалните партньори, тъй като липсват гаранции за изпълнение на постигнатите договорености. В този дух в края на миналата седмица бе изпратено и официално писмо до г-н министър-председателя. Днес, 23 март, отново по телефона и отново без изяснени цели КНСБ бе привикана за поредния си разговор с правителството. След този нескопосан опит на правителството да симулира социалното партньорство, за КНСБ стана пределно ясно, че:

ПЪРВО: Правителството на г-н Филип Димитров не желае да привлече синдикатите като равностойни партньори в по-нататъшното провеждане на икономическата реформа. Вместо сериозни и отговорни преговори и поемане на ангажименти по съблюдаване на постигнати договорености ни се предлагат високомерие, самоувереност и пренебрежение.

ВТОРО: Вероятно правителството на г-н Ф. Димитров е уверено, че е в състояние да свърши работата, за която е избрано от Народното събрание, без помощта и сътрудничеството на синдикатите.

ТРЕТО: Като оценява създалата се обстановка и като вижда, че е нежелан партньор, КНСБ пожелава на г-н Ф. Димитров успех и му заявява, че не поема никакви задължения за съдействие на правителството и никакви отговорности за социалните последствия от неговите действия.

ЧЕТВЪРТО: След възстановяване в приемлива за синдикатите форма на социално партньорство КНСБ е готова да преразгледа отношенията си с правителството.

София, 24 март 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 24 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДОКЛАД (ЧАСТ ПЪРВА), ИЗНЕСЕН ОТ СЕКРЕТАРЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ - ЕДИНЕН ЦЕНКО БАРЕВ НА ИЗВЪНРЕДНИЯ КОНГРЕС, СЪСТОЯЛ СЕ НА 21-22 МАРТ 1992 Г. В СОФИЯ.


УВАЖАЕМИ ДЕЛЕГАТИ,
СКЪПИ СДРУЖЕНИ ЗЕМЕДЕЛЦИ,

Позволете ми преди всичко от името на Управителния съвет и постоянното присъствие на Българския земеделски народен съюз - единен да ви приветствам с добре дошли на Извънредния конгрес на БЗНС (е) и да ви пожелая от все сърце ползотворна работа. Като казвам ползотворна работа, убеден съм, че всеки един от нас чувства и разбира тежестта на голямата и отговорна задача, с която сме натоварени и която трябва с изключителен политически кураж и високо национално съзнание да обсъждаме и решаваме в двудневните заседания на конгреса.

И в други случаи, и при други не по-малко трудни и отговорни вътрешни и международни събития сдружените земеделци, учениците на великия Александър Стамболийски е трябвало да вземат съдбовни за народа и държавата ни решения!

Дебело трябва да подчертаем, че нямаме случай в деветдесетгодишната история на БЗНС сдружените земеделци да не са дали своя отговор ясно, смело и достойно, като патриоти, демократи и верни на своята историческа мисия - да служат честно на истината, правдата и върховните интереси на българския народ и България.

Тази преданост сдружените земеделци са заплащали обилно със собствената си кръв. Заплащали са я, защото са учени, възпитавани и ръководени от една велика с идеи организация, с израснали от недрата й изключителни личности, за които любовта към родната земя и хората, които я населяват, е била и си остава тяхно и наше върховно благо.

Няма идейно-политическо, социално, държавно или международно събитие, към което организацията на сдружените земеделци да е останала безучастна и със скръстени ръце, без да има свое становище и вземе своя, собствена позиция. От началото на този век, до ден-днешен позициите и становищата на БЗНС се оказаха точни, верни и исторически потвърдени. Такъв е случаят със сполетелите ни четири национални катастрофи, които разкъсаха държавата и опропастиха народа ни.

Тези катастрофи бяха предвидени от ръководителите на БЗНС. И въпреки направените свръхусилия за тяхното превъзмогване, те се стовариха с цялата си жестокост върху снагата на изстрадалия ни народ.

Има ли смисъл да ви припомням пророчеството на Александър Стамболийски преди Балканската и Първата световна война, това на д-р Г.М. Димитров в навечерието на Втората световна война и епичната борба на Никола Петков? Не! Те са в паметта на целия български народ и са записани в трагичната ни история след Освобождението. Още повече, в историята на нашата собствена, земеделска организация.

Ето защо никак не е случайно, че в съзнанието на българския народ Българският земеделски народен съюз е бил и си остава спасителният пояс, който винаги го е извеждал от бурното и смъртоносно море.

И не само извеждал, но и възраждал вярата му за нов живот, правото му на пълноценен гражданин в защита на неговата икономическа и социална правда, политическа независимост, като му е осигурявал личната и обществена свобода с едно истинско парламентарно демократично управление.

ДРАГИ ДЕЛЕГАТИ И
СКЪПИ СДРУЖЕНИ ЗЕМЕДЕЛЦИ,

Нашият извънреден конгрес е свикан в един критичен във всяко отношение исторически момент за страната ни, за народа ни, за България.

Дългото четиридесет и петгодишно диктаторско и експлоататорско комунистическо управление ни хвърли в дълбока пропаст. Днешното морално и политическо разложение, икономическата криза и социалното безправие са такива, че почти всички пътища за излизане от бездната, от катастрофата са заприщени.

На общественото поприще разделението е стигнало своя краен предел. Над сто и двадесет политически партии, организации и други делят мегдан. Братоубийствената война не е пощадила никого, включително и седемнадесетте и повече групи, които осигуряват управлението на страната ни. Нито една от тях не показа на дело, че е загрижена за съдбата на този народ и бъдещето на децата му. Дезинформацията на общественото мнение е пълна. Така наречените средства за информация са в повечето случаи в служба на комунистическата партия или на правителството. Тези, които стоят вън от тях, или са безпомощни, или пък преследват чисто комерчески цели.

Българският народ няма чувството, че е защитен, че е стъпил на твърда земя и че има в ръцете си необходимите оръжия, за да решава своите конкретни нужди и своите държавни задачи. Тук е мястото да кажем, че и нашата собствена организация, Българският земеделски народен съюз (е), изживява своята политическа и организационна криза. И тя е плод на общата национална криза, на общата национална катастрофа, за която единствен виновник е комунистическата партия, комунистическият режим и комунистическата система, наложени със силата на оръжието и терора.

В къщата на обесения, казват, да не се говори за въже... За съжаление, налага ни се, поради обстоятелството, че ние, сдружените земеделци, всякога и при всички условия винаги сме намирали достатъчно сили в себе си, в идеите си, в борбата, която водиха нашите предшественици, да намерим пътя на истината и да я поставим в служба на нашия онеправдан, но горд, трудолюбив и честен народ.

Коя беше нашата земеделска истина, от която имахме нужда и която е спасителна за българската нация?

Тази истина е оръжието, което Янко Забунов, Цанко Церковски, Александър Стамболийски, Александър Димитров и плеядата знайни и незнайни сдружени земеделци ни завещаха - единният здрав, идеен Земеделски съюз. Именно събраните под един покрив земеделски сили в миналото и сега, пък и утре, са единствената сила и гаранция, че страната ни ще бъде измъкната от блатото, в което е захвърлен народът ни, който ще види светлината на своето спасително бъдеще.

За това единство от 27 юли 1991 г. до ден-днешен се впрегнаха Постоянното присъствие, Управителният и Върховният съюзен съвет и огромното болшинство от скромните, но верни на земеделския идеал радетели и труженици.

На вас, скъпи делегати, са напълно известни етапите, през които преминахме, за да се стигне до обединителната конференция на 27 юли миналата година и създаването на БЗНС (е). Не ще бъде излишно да напомним, че обединителният процес между БЗНС (наречен оранжев) и излезлият от подполието БЗНС - Никола Петков, чрез техните ръководства на няколко пъти стигна до прага на обединението, но не го прескочи! Причините за това са не само чисто субективни, но и обективни. Немалко наши и чужди странични фактори действаха и продължават да действат за непостигане на така желаната цел. Да оставим на бъдещите историци да си кажат думата. Факт е обаче, че националната обединителна конференция, продиктувана изключително от чисти пориви и високо съзнание за организационна и политическа отговорност, сложи
началото на един процес, който неизбежно бележи дата в земеделското сдружаване и който още по-неизбежно ще бележи бъдещето на утрешната земеделска организация - поставена както в миналото, в служба на българския народ и народовластието в страната ни. Болшинството от двете земеделски парламентарни групи в т.нар. Велико народно събрание, Върховният съюзен съвет на БЗНС (наречен оранжев) и БЗНС - "Врабча 1" дадоха пример и сложиха всичко земеделско, което ги вълнуваше, в душите и ума, за да се изгради обновен идейно, организационно, обществено-политически и юридически признат БЗНС (е). Трябва да отбележим, че заслугата, извън останалите, се пада и на двете земеделски парламентарни групи - мнозинството от БЗНС - Никола Петков и единодушието на тези от БЗНС (оранжев).

Като логическа последица от националната обединителна конференция бяха избрани временни ръководни органи: Управителен съвет и Постоянно присъствие, върховните съюзни съветници се избраха редовно, по предвидения временен устав.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 24 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЗИЦИЯ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН СЪЮЗ "НОВА ДЕМОКРАЦИЯ" Г-Н ИВАН ЛАЗАРОВ ПО ВЪПРОСА РЕПУБЛИКА ИЛИ МОНАРХИЯ.


Длъжен съм като председател на БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН СЪЮЗ (БНС) "НОВА ДЕМОКРАЦИЯ" да взема отношение по въпроса монархия или република. Длъжен съм, защото виждам еднопосочност и пристрастия от властимащите и от тези закъснели в своя маратон. Но това е въпрос на друга тема.

Ние, синовете и дъщерите на БНС "Нова демокрация", и тези на Български национален фронт "Нова борба", преминали през лагери и затвори, не се смущаваме. Преживяхме възторзи и страдания, познахме превратностите на съдбата, познахме себе си и не отрекохме своя БОГ И БЪЛГАРИЯ, НЕ ОТРЕКОХМЕ СВОЯ ЦАР СИМЕОН II.

Това е нашият влог в настоящето и бъдещето българско. Това е нашето причастие, това е нашата нравствена революция. БЪЛГАРИЯ КАТО МОНАРХИЯ ЕДНА ЗА ВСИЧКИ БЪЛГАРИ, независимо от различните разцветки и убеждения. На държавното кормило по принцип трябва да стоят стратези на българската държава. Хора умни, честни, безкористни, професионално подготвени и дръзки. Хора, които, мечтаейки за път към Европа, към цивилизация, да не се заблуждават, че този път минава само през Босфора. Той минава през българските сърца и е немислим без национално единение. Ръцете на българина умеят да вършат всичко, но тези ръце са стреляли и срещу брата. Да не човъркаме миналото, а да обединим грижата за утрешния ден, защото хубавият, достойният наш народ е ставал гавра на по-недостойни, защото не е бил единен. Затова БНС "Нова демокрация" и БНФ "Нова борба" ви призовават още веднъж да сложим край на минали и настоящи ежби. Все някой трябва да направи това. Такава е повелята и на безпощадната истина. На нашето поколение се пада тази велика мисия. Да кажем: "Стига! Ние сме българи сега и завинаги."

Ваше Величество, България Ви гледа, България зове, България Ви чака, за да пребъде по-единна, по-сплотена около чистата ни демократична, национална съвест!

София, 20 март 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 24 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА ТРУДА "ПОДКРЕПА", ИЗРАЗЕНА ОТ ВИЦЕПРЕЗИДЕНТА ОЛЕГ ЧУЛЕВ, ПО ВЪПРОСА ЗА ФОРМИРАНЕ И ЗА РАБОТАТА НА НАЦИОНАЛНА КОМИСИЯ ЗА СЪГЛАСУВАНЕ НА ИНТЕРЕСИТЕ.


Във връзка с решението на Министерския съвет "да продължи по съгласуваната схема започналите преговори за постигане на споразумение за социален мир", смятам за необходимо да заявя:

Единствената съгласувана с нас процедура досега е формирането на работна група за обсъждане на концепциите за тристранна комисия, предложени от Министерския съвет и "Подкрепа". Ние уведомихме всички социални партньори за определения участник в тази група - конфедералния секретар Стамен Кривошиев. Работодателите и Конфедерацията на независимите синдикати в България също са излъчили свои представители, но тази работна група още не е свикана от правителството и не е започнала работа, въпреки декларираната от премиера готовност.

Проектът на Министерския съвет за регулиране и компенсиране на доходите, както и евентуално споразумение за социален мир и всички други въпроси могат да бъдат обект на обсъждане само в тристранна комисия, изградена по приемлив за всички модел. Предлаганите за 23 март 1992 г. "разговори" излизат извън практиката на трипартизма и не могат да имат характер на нормален диалог между социалните партньори.

Позицията на Конфедерацията е неизменна: в най-кратки срокове да се формира и започне работа Национална комисия за съгласуване на интересите. Диалогът трябва да е сериозен, защото проблемите, натрупвани през изгубените месеци, няма да чакат.

София, 20 март 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 24 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО СЪОБЩЕНИЕ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА ТРУДА "ПОДКРЕПА" ЗА УЧАСТИЕ В КОНГРЕСА НА МЕЖДУНАРОДНАТА КОНФЕДЕРАЦИЯ НА СВОБОДНИТЕ ПРОФСЪЮЗИ.


От 17 до 24 март 1992 г. в Каракас се провежда XV световен конгрес на Международната конфедерация на свободните профсъюзи. Световните агенции вече съобщиха, че представители на над 100 синдиката от петте континента се събират в столицата на Венецуела, за да обсъждат ролята си в световното развитие и своята стратегия в борбата за опазване на природната среда. В конгреса участват представители на специализираните агенции на ООН в областта на икономиката и опазването на природната среда, както и делегати от Европейската общност и Международния валутен фонд. На конференцията, предхождаща официалното откриване на форума, със свое изказване участва и българският делегат д-р Константин Тренчев, президент на Конфедерацията на труда "Подкрепа". Друг български представител е конфедералният секретар на "Подкрепа" г-жа Евгения Косева. Като наблюдател е поканен също и проф. Кръстьо Петков.

Конгресът е върховен орган на Международната конфедерация на свободните синдикати. Той се провежда на всеки четири години, като избира изпълнителен комитет и генерален секретар между делегатите от всички организации, съставящи конфедерацията. Тазгодишният форум е най-важният след учредителния конгрес в Лондон от 1949 г. Тогава е имало участници от 53 страни. Днес бързите демократични промени в целия свят, както и силно застрашената природа, налагат сериозни промени и допълнения. Участват представители на над 80 милиона работници от целия свят.

Конгресът бе открит в присъствието на президента на Венецуела Карлос Андрес Перес.

София, 19 март 1992 г.

/Пресслужба "Куриер”/


*  *  *

София, 24 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТЧЕТЕН ДОКЛАД "ЗА ПО-НАТАТЪШНОТО ОРГАНИЗАЦИОННО УКРЕПВАНЕ НА СЪЮЗА НА ВЕТЕРАНИТЕ ОТ ВОЙНИТЕ И ЗА РЕШИТЕЛНО ПОДОБРЯВАНЕ НА РАБОТАТА МУ" (ЧАСТ ТРЕТА), ПРОЧЕТЕН НА ВТОРИЯ КОНГРЕС НА СЪЮЗА, СЪСТОЯЛ СЕ НА 11 МАРТ 1992 Г. В СОФИЯ.


Постепенно стана ясно, че към тази комисия е нужно да заработи и по-особен състав, който да реагира много бързо и точно спрямо най-тревожни събития в страната и в съюза. Преценено бе, че оперативността му изисква да се състои от трима-четирима души. Спряхме се на доцент Нешо Нешев, професор Ганчо Бонин, професор Тома Добрев, журналиста Борис Дерибеев. Все ветерани с опит, с точни позиции. Но постигнатото не ни задоволи.

Не упрекваме само гореспоменатите. Те са научни работници и общественици с доказани възможности. Споменаваме факта, за да се види, че не усвоихме в достатъчна степен умението да работим добре с комисии, с активисти.

Веднага след учредителния ни конгрес в културно-масовата работа пламна ентусиазъм и наистина отбелязахме подем. В стотици градове и села бе ясно забелязано, че горим от желание да възпитаваме себе си и младото поколение в действена любов към родината. През 1990 година това пролича с особена сила в честването на 45-ата годишнина от Деня на победата над хитлеро-фашизма - 9 май. А тогава наистина бяха потребни много усилия, защото някои политически сили и групи в страната злобно прокламираха, че не било редно да се подкрепя този празник. Трябваше да дадем решителен отпор. И това стана. Масовото празнуване се помни в Шумен, Варна, Русе, Добрич, Севлиево, В. Търново и на много други места. Особено внушително бе в столицата. И телевизията, и радиото, и вестниците се почувстваха задължени да го отразят широко. Бе издаден и специален брой на нашия вестник "Победа". За жалост, поради липса на средства, вестникът не може да продължи делото си.

Макар с по-малки прояви на площадите и пред паметниците, през миналата 1991 г. Денят на победата също бе отбелязан достойно почти навсякъде със събрания, с полагане на венци и цветя пред войнишки гробове и паметници, с концерти, с изложби, с общи трапези на фронтоваци и техни близки. Особено хубаво бе, че много наши ветерани поместиха свои статии и спомени в редица централни и други издания. В това отношение надминахме по-раншната година. Значително място ни отделиха най-уважавани столични вестници - "Дума", "Литературен форум", "Земя", "Българска армия", "Единство", "Патриот", "Вечерни новини", "Труд" и други. Радиопрограмите "Хоризонт" и "Христо Ботев" също отдадоха ярка почит към българския принос в разгрома на хитлеро-фашизма.

Много полезно е, че в столицата и другаде се налага традиция да честваме годишнината на Девети септември като доблестно българско включване в заключителния етап на Втората световна война. Същото е с Дравската епопея, с героични боеве на полкове и дивизии.

Похвално бе, че през изтеклите две години нашите ръководства и организации участваха отбелязването на новообявения Ден на армията, на възстановения Ден на храбростта, на годишнини от въстания. Но веднага ще добавим: предимно само откликвахме, а не ставахме инициатори за юбилеи на позабравени сражения и пълководци.

Висока оценка заслужава фактът, че от миналата година се присъждат ежегодни награди на Централния съвет за произведения на литературата и изкуствата, прославящи храбростта на българина при защитата на родината. Съобщението за тези награди срещна горещ отзвук сред обществеността и в печата.

Обаче с тревога констатираме, че някои институции, като училищата и казармите, почти престанаха да търсят нашата помощ за патриотичното възпитание на подрастващите поколения. Все по-малко ветерани се канят да разказват спомени за себеотрицанието на българина по фронтовете. Това е печално и не бива да продължи така, защото формира отчуждение към казармата, към военния дълг.

Твърдо стояхме на пост за правилна национална политика. Заедно с хиляди други в София, Русе, Варна, Кърджали, Разград, Пловдив, Шумен и другаде ветераните от войните гласуваха декларации и манифестираха за сигурността и териториалната цялост на страната, за опазване на гражданския мир. Бяхме сред челните сили, които разобличаваха антиконституционни формации, създадени на етнически и верски основи или пък обвързани с чужди каузи, подхранващи неофашизма и т.н. Незабавно бе реагирано и срещу внесения в Народното събрание законопроект, с който да се обяви за недействителна Наредбата-закон за Народния съд. Ние също желаем невинните да бъдат реабилитирани, но сме твърдо и неотстъпно против оправдаването на онези, които заради груб класов егоизъм въвлякоха народа ни в престъпна война срещу световните демокрации, срещу антихитлеристките държави: Англия, САЩ, Франция, СССР и други. И сега призоваваме българската общественост да се обяви срещу внесения законопроект. Ако парламентът го приеме, това би било акт, който отново ще опозори България пред Европа и света.

Ето какво е нужно в бъдеще:

- да обогатим още повече дейността на Комисията по родолюбивата и културно-масовата работа, като я подсилим с нови активни членове на творческите съюзи;
- да насочваме историци, писатели, художници, композитори, журналисти и общественици към кардинални теми и проблеми за героизма на нашите сънародници във войните;
- да утвърдим ежегодното връчване на съюзните награди за художествени произведения и научно-исторически трудове, посветени на войните на нашата държава;
- тъй като нямаме вестник или друго печатно издание, да разработим с актив, който да осигури достъп на фронтовашки материали в различните средства за масова информация, готови да защитят наши позиции, да издигат ролята и авторитета на съюза;
- да потърсим вестници и списания, които да организират конкурси за творби с наша насоченост;
- заедно със сродни съюзи и движения да засилим борбата срещу онези политически сили и групи, които заплашват гражданския мир в страната и нейната сигурност;
- да привличаме сродните ни организации за широки съвместни чествания на ония годишнини и празници, които сплотяват населението в усилията му за по-добър живот;
- с постоянни усилия да печелим училищните власти и командирите на местните военни поделения за съвместни мероприятия, на които ветераните от войните да разказват свои спомени.


ЗА РАБОТАТА НА КОМИСИИТЕ "ПАМЕТ"

Забравата на героичното минало е опасно за нацията и държавата. Затова към нашия Централен съвет веднага бе изградена комисия "Памет”, оглавявана от доцент Стоян Пенков. Тя се зае да подпомага военно-историческата дейност под знака на задачите, поставени от учредителния ни конгрес, от ЦС и бюрото му. Предложено беше да разполагаме с такива работни групи към регионалните и общинските съвети на съюза. Препоръката беше осъществена нелошо в Търговище, Велико Търново, Балчик и другаде. На повечето места с тази дейност се нагърбваха отделни наши ветерани с подчертан интерес към историографията и музейното дело.

Комисиите "Памет" и ентусиастите са изяснили сравнително добре функциите си. Изтъкват засенчени места, увековечаване на загиналите във войните, поставят паметни плочи, планират нови паметници, някъде изписват имената на загиналите върху свободни площи на стари паметници и т.н. Порицават вандалските посегателства спрямо войнишки гробове, спрямо войнишки паметници, спрямо монументални произведения на изкуството за разгрома на хитлеро-фашизма. Така на крак бе вдигната обществеността във Видинско, в Мадан, в Русе. В Пловдив месеци наред бранят от поругаване прочутия монумент "Альоша".

Чрез Комитета за култура бе потърсена възможност да оползотворим средства от фонд "13 века България" за паметници. Досега реален резултат няма. Фондацията не признава нашия съюз като организация, която да разполага с нейни средства. Препоръчва се на местните наши ръководства да контактуват направо с фондацията, съвместно с местните административни органи.

Слабо използвахме музейните работници. Това неоправдано забавяше използването на събраните материали за откриване на музейни сбирки, за попълването им. Изостава задачата за създаване на фронтовашки фонотеки чрез магнетофонен запис на гласовете и спомените на изтъкнати герои от войните. По тази линия меко притискаме и Национално-историческия музей, и другите музеи из страната. Същото важи за особено важни фотоси, оригинални документи и значими спомени, които да изпращаме в Института за военна история при Генералния щаб на армията с оглед издаването на фундаментален труд.

Бяха устроени добри връзки с началниците на гарнизони, на военни клубове, с командири на части и поделения. В резултат - на вечерни проверки и на тържествени зари се огласяваха имената на храбреци от войните. Сега пристигат сведения, че реорганизациите в армията са поразрушили тази традиция. Дано не е така. Както бе споменато, стесни се теренът за нашата работа и в училищата.

Централната комисия "Памет" стана инициатор на предложение бившият мавзолей на Георги Димитров да се превърне в Пантеон на българската бойна слава през вековете. Не други, както писаха някои вестници, а именно ние предложихме този вариант пред Народното събрание, пред правителството и Министерския съвет.

Имахме среща с дейци от Съюза на запасните офицери и сержанти. Там бе издигнат съвместен повик най-сетне да започне изграждането на Национален паметник на загиналите от войните на България. Настояхме за постоянен почетен караул пред Паметника на незнайния воин, за да не възникват детски и хулигански издевателства към него.

Въз основа на натрупания опит предлагаме:

- комисиите "Памет" да попълнят с подготвени и енергични дейци, да се засили привличането на военнонаучни работници и музейни специалисти;
- да се установят още по-резултатни контакти с ръководителите на отговорните институции и нашите предложения към тях да станат обществено достояние, за да не се обсебват наши инициативи;
- да се постигне регламентирано използване на радиото и телевизията в отстояване на историческата истина за българските войни;
- освен в изданията на Министерството на отбраната и във вестник "Единство" да се печелят и други печатни издания за постоянни рубрики, разработващи военно-исторически теми;
- да се дава твърд и навременен отпор на фалшификациите с военното ни минало и да се проведат научни конференции на тема "Е ли отечествена война участието на българската армия в заключителния етап на Втората световна война?";
- да бдим никой да не уронва честта на ветераните от войните, да жигосваме пренебрежението към тях.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 24 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ (ЧАСТ ВТОРА) НА РАДИКАЛДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ В БЪЛГАРИЯ, ПРИЕТ НА ВТОРИЯ (ИЗВЪНРЕДЕН) КОНГРЕС НА 17 И 18 АВГУСТ 1991 ГОДИНА.


VI. КОНГРЕС

Член 26. Върховен орган на партията е конгресът, който се свиква редовно на всеки две години от Изпълнителния комитет. По решение на Националния партиен съвет или по искане на една десета от членовете на партията, или една трета от местните организации, представени на последния конгрес, той може да се свика и извънредно.

Член 27. Мястото, времето и дневният ред на конгреса се определят от Националния партиен съвет и се оповестяват най-малко един месец преди провеждането му. Когато свикването става по искане на една десета от членовете, то се оповестява от Изпълнителния комитет най-много две седмици след постъпването на искането. Конгресът се провежда най-много един месец след съобщението на Изпълнителния комитет. Искането на една десета от членовете трябва да е придружено с предложение за дневен ред.

Член 28. Конгресът е общо събрание на всички членове на партията в страната, които излъчват свои делегати. Всяка местна организация или клуб по интереси се представлява поне от един делегат. В по-големите от тях може да се излъчват повече делегати на пропорционален принцип, който се определя от Националния партиен съвет.

Член 29. В конгреса по право участват членовете на Изпълнителния комитет, проверителния съвет, парламентарната група и членовете на правителството.

Член 30. Конгресът се счита редовно проведен, ако са присъствали най-малко половината от делегатите. Ако не се яви нужното число, заседанието се отлага за един час по-късно при същия дневен ред и се счита за редовно проведено, колкото и делегати да се явят.

Член 31. Решенията на конгреса се вземат с обикновено мнозинство, но за решенията за изменение на устава, програмата, прекратяване съществуването на партията или сливането й с друга политическа организация е необходимо мнозинство от 2/3 от присъстващите.

Член 32. На конгреса всеки делегат има право на един глас. Не се допуска гласуване с пълномощие.

Член 33. Въпроси, които не са били предварително включени в дневния ред и надлежно оповестени, могат да бъдат включени в дневния ред по решение на конгреса.

Член 34. Никой член няма право да гласува при решаване на въпроси, отнасящи се до него, до неговия съпруг (а), до неговите низходящи и възходящи роднини, както и до роднините му по съребрена линия, по сватовство до втора степен.

Член 35. Конгресът избира с тайно гласуване и обикновено мнозинство членовете на Националния партиен съвет, на Изпълнителния комитет, на проверителния съвет, председателя и заместник-председателите на РДП. За избрани се считат тези кандидати, които получат най-голям брой гласове. Броят и функциите на зам.-председателите се определят от конгреса предварително.

Член 36. Всеки член на Радикалдемократическата партия има право да бъде избиран в изборните органи най-много в два последователни мандата на една и съща длъжност.


VII. НАЦИОНАЛНА ПАРТИЙНА КОНФЕРЕНЦИЯ

Член 37. За обсъждане на важни въпроси, възникнали извънредно, Националният партиен съвет по своя инициатива или по предложение на поне една десета от общия брой на местните организации свиква национална партийна конференция. Изпълнителният комитет оповестява дневния ред най-малко 20 дни предварително и организира провеждането й.


VIII. НАЦИОНАЛЕН ПАРТИЕН СЪВЕТ (НПС)

Член 38. Националният партиен съвет е висш колективен орган на партията, който действа между заседанията на конгреса. Той се състои от членовете, избрани от конгреса и от регионалните координатори. Броят на членовете му се определя от конгреса.

Член 39. Националният партиен съвет се събира на заседания най-малко два пъти в годината, свикан от Изпълнителния комитет. Той може да бъде свикан извънредно по искане на 1/3 от членовете му.

Член 40. Националният партиен съвет взема решения по всички партийни въпроси, с изключение на тези, които са от изключителна компетентност на конгреса - тези, които се приемат с квалифицирано мнозинство.

Член 41. Когато от състава на Националния партиен съвет излязат повече от 1/3 от членовете му, се свиква извънреден конгрес.

Член 42. Регионалните координатори участват в заседанията на Националния партиен съвет с право на глас. Членовете на парламента и правителството от Радикалдемократическата партия по право участват в заседанията на Изпълнителния комитет и на Националния партиен съвет.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

СПЕЦИАЛНО ПРИЛОЖЕНИЕ
РЕГИСТЪР НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ В БЪЛГАРИЯ

 

012. СЪЮЗ НА БЕЗПАРТИЙНИТЕ


Започва да се формира през м. март 1990 г. като противодействие на съществувалото дотогава монополно господство на една партия върху обществено-икономическия и духовния живот. Съюзът се създава на 6 април 1990 г. след разцепление на Движението "Безпартийни за демокрация".

Съюзът определя себе си не като класическа политическа партия, а като структура, наложена от обстановката в страната след 10 ноември 1989 г. Той се обявява в защита на интересите на безпартийните и преди всичко за това те да заемат достойно място при изграждането на цивилизовано демократично общество.

Регистриран е в Софийски градски съд на 6 април 1990 г.

Съюзът на безпартийните не е представен в Народното събрание и фактически не развива активна дейност.

Ръководен орган е Координационният съвет, а председател на съюза е Боян Велков.

Телефон за контакти: 87-99-88.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

013. ДВИЖЕНИЕ "БЕЗПАРТИЙНИ ЗА ДЕМОКРАЦИЯ"

Наследник на Клуба на независимите безпартийни, който съществува от 1979 г., а се легализира десет години по-късно - на 25 ноември 1989 г. На 13 януари 1990 г. прераства в движение с учредителен митинг в Южния парк в София с участие на граждани от цялата страна.

Движението не е обвързано с нито една политическа организация. Неговите клубове са кръг от близки, приятели, съседи и колеги, които общуват свободно. Дейността му е подчинена на усилията за превръщане на България в многопартийна демократична държава, за изграждането на социална пазарна икономика и за екологична защита на природата и на човека като част от нея.

Участва в изборите за Велико народно събрание, за Народно събрание и за президент, без да има спечелени места.

Ръководни органи са Националният координационен съвет и Управителният съвет. Председател на движението е Кузман Кузманов.

Телефон за контакти: 75-50-98.

/Пресслужба "Куриер"/


10:30:27    
24.03.1992 г.    


Редактори: Нина Гаврилова - деж.ред.   
                    Любомир Йорданов
Технически изпълнител: Емилия Генадиева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1992 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!