София, 25 февруари 1992 година
        Брой 39 (569)

Ръководител Пресслужба "Куриер"

Стефан Господинов

София, 25 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА ПОСТОЯННОТО ПРИСЪСТВИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ - ЕДИНЕН ЗА ЗАСЕДАНИЕТО НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА 20 ФЕВРУАРИ 1992 ГОДИНА, ЗА ИЗРАЗЕНОТО ОТНОШЕНИЕ В РЕЗОЛЮЦИЯТА НА КОНГРЕСА НА БЗНС - НИКОЛА ПЕТКОВ ПО ВЪПРОСА ЗА ЗЕМЕДЕЛСКОТО ЕДИНСТВО И ПРЕДСТАВЕНО ОТ СЕКРЕТАРЯ НА ПП НА БЗНС - ЕДИНЕН ДИМИТЪР БОЕВ.

УВАЖАЕМИ ЧЛЕНОВЕ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ,

Както ви е известно, Българският земеделски народен съюз - единен полага изключителни грижи за развитие на обединителния процес. Израз на това е и нашето участие в разговорите, водени между представители на двата съюза през ноември и декември 1991 година. Известни са резултатите от тези разговори, тъй като те бяха широко обсъдени от Върховния съюзен съвет и публикувани във вестник "Земеделско знаме" и освен това издадени като отделни листовки, а през декември и в отделна брошура, озаглавена "Истината за обединението".

Няма да кажем нищо ново, ако подчертаем, че ние се отнесохме напълно добронамерено към този процес и направихме всичко, което е в рамките на възможното, що се отнася до един политически процес, за да стигнем до заветната цел: един-единствен, мощен Земеделски съюз. Ние направихме такива политически оценки на отделни събития и факти, които или се доближиха максимално, или се покриха напълно с оценките и вижданията по въпросите на другата страна. С много усилия успяхме да проведем няколко срещи на двете постоянни присъствия. Правихме настойчиви, неуспешни опити да срещнем двата управителни съвета.

Ние считаме, че направихме нужното и бяхме оптимисти за обединителния процес до заседанието на 22 декември 1991 година на Управителния съвет на БЗНС - Никола Петков. Резолюцията, приета на това заседание, постави за пореден път нови, сега вече неизпълними условия на Българския земеделски народен съюз-единен.

Днес, сега, вече имаме и резолюцията на Двадесет и седмия извънреден конгрес на БЗНС - Никола Петков и за огромно наше съжаление тя преповтаря резолюцията от 22 декември 1991 година и прави абсолютно същите разсъждения и заключения, а именно:

В резолюцията, след като се констатира, "че единството на всички земеделски сили е не само необходимост, но и повеля на времето...", продължава, че "В Земеделския съюз обаче, нямa и не може да има място за опетнени лица и съучастници в престъпленията на комунистите срещу нацията. Ето защо възстановяването на земеделското единство и създаването на единствен Български земеделски народен съюз върху чисти морални основи е невъзможно.

Каква е истината? С риск да омръзнем на всички с нашите обяснения ние заяваваме:

В протоколите още от 11 и 12 ноември и допълнението към тях от 3 декември 1991 година е казано:

След станалите разисквания комисиите решиха:

1. Отчитат и осъждат вината на ръководствата на БЗНС - ул. "Янко Забунов" N 1, за:

а) участието в управлението на страната на всички нива като съюзник на БКП;

б) вината на политическите ръководства на БЗНС - улица "Янко Забунов" N 1, за разтурянето и репресиите срещу БЗНС със секретар Никола Петков и неговите поделения, както и за процеса на т.нар. "приобщаване".

Двете комисии считат за целесъобразно да се изготви и публикува пълен списък на онези ръководни дейци от всички нива в БЗНС - ул. "Янко Забунов" N 1, които активно са участвали в моралните и физическите насилия над намиращите се в затворите и лагерите (и извън тях) земеделци от БЗНС (о) със секретар Никола Петков с цел да ги принудят да се откажат от своите земеделски антикомунистически убеждения, наричащи всичко това "приобщаване към народната власт".

За тази цел комисиите предлагат на Постоянното присъствие на БЗНС - Никола Петков и Постоянното присъствие на БЗНС-единен да изградят съвместна комисия, която да започне незабавно работа.

в) вината за ликвидиране на частното земеделие и насилствената болшевишка колективизация, довела до обезлюдяването на българското село;

Допълнение:
Препоръчват на местните земеделски дружби при провеждането на общите обединителни събрания да прецизират конкретното участие и вината на сдружените земеделци за ликвидирането на частното земеделие и насилствената болшевишка колективизация и решат целесъобразността от по-нататъшното им членство в Земеделския съюз.

Списъците на изключените от Земеделския съюз на това основание да бъдат изпратени в специално образуваната комисия за вината."

Както се вижда, пределно категорично ние заявяваме, че осъждаме всички "съучастници в престъпленията на комунистите" и предоставяме на местните земеделски дружби да решат въпроса за тяхното членство в Съюза. Ние обаче не разбираме защо е невъзможно "...възстановяването на земеделското единство и създаване на единствен БЗНС върху чисти морални основи". Та нали има и политически морал?! И ние с гордост заявяваме, че нашата членска маса е доказала неведнъж своя висок политически морал. Доказва го и сега, когато осъжда и отстранява от себе си всички, които са били комунистически слуги и със своите действия са уронвали престижа на Земеделския съюз.

По-нататък в резолюцията се говори за решенията на конференцията от 8-9 май 1945 година и се иска от БЗНС-единен чрез своя Върховен съюзен съвет или на конгрес да декларира, че тя е била нелегитимна и решенията й невалидни.

В съвместни срещи на двете постоянни присъствия ние недвусмислено и неколкократно заявихме, че Българският земеделски народен съюз-единен порицава политическия дух на конференцията от май 1945 година и ние сме записали категорично това в протоколите на двете комисии, осъждайки участието в управлението на страната на всички нива заедно с комунистите за периода 1945-1989 година.

Всичко това не е достатъчно за някои дейци от БЗНС - Никола Петков. На 22 декември 1991 година те се консолидираха към нови искания - саморазпускане на БЗНС-единен "...като достойни последователи на Александър Стамболийски, д-р Г.М. Димитров и Никола Петков от БЗНС (е) се влеят в редиците на БЗНС - Никола Петков". Нито дума кой и по какви признаци ше определя кои са "достойните". Може би това ще бъдат тези, които бяха години наред членове на "оранжевия" БЗНС и след 10 ноември 1989 година бързо заеха места в БЗНС - Никола Петков и сега са "еничарите" в Земеделския съюз, или тези, които до дворцовия преврат бяха членове на БКП, а сега са на ръководни длъжности в нашата братска организация.

Ние не можем да призовем над 100-хилядна организация да се разпусне и нейните честни и предани на Земеделския съюз членове унизително да бъдат оценявани от тези, които и вчера ги оценяваха.

Ние нямаме право да разделяме брат от брата, понеже между тях е застанал чужд и на двамата човек, който има един-единствен интерес - да няма един Български земеделски народен съюз.

Саморазпускането е гордиевият възел и на резолюцията на Двадесет и седмия извънреден юнгрес на БЗНС - Никола Петков в частта й за обединение.

Това може да стане, както го приеха двете комисии, само на Обединителен конгрес, като двете организации се обединят и опетнени членове не се допускат да членуват в Съюза.

Ние отдаваме своето дълбоко уважение, почит и признателност към редовите членове на БЗНС - Никола Петков, които отдадоха своите сили, своето бъдеще и живот за опазването и просперитета на идеите на Александър Стамболийски, д-р Г.М. Димитров и Никола Петков в тежките комунистически години. Те прекрасно разбират положението на Земеделския съюз и с открито сърце казват "...вие се разберете горе, а ние тук лесно ще се справим. Ние знаем кой е земеделец и кой не е." Те никога и никъде не поставят въпроса за разпускане.

Ние предлагаме на членовете на почитаемия Управителен съвет мнението на Постоянното присъствие и считаме, че предлаганите условия за обединение чрез саморазпускане са неприемливи за нашата организация.

Молим ви да изкажете вашите становища по този въпрос и становището на членовете на Българския земеделски народен съюз - единен, които представлявате.

София, 20 февруари 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 25 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА КОМИТЕТА ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА В БЪЛГАРИЯ ПО ПОВОД НА ЗАЧЕСТИЛИТЕ СЛУЧАИ НА НАРУШЕНИЯ НА ПРАВАТА НА ГРАЖДАНИТЕ ПО ПОЛИТИЧЕСКИ ПРИЧИНИ.

Комитетът по правата на човека със загриженост отбелязва, че напоследък зачестяват случаите на нарушение на правата на гражданите по политически причини. Подобни прояви грубо нарушават чл. 6 от Конституцията на Република България, както и чл. 2 от Всеобщата Декларация за правата на човека и чл. 2 от Международния пакт за граждански и политически права, по който Република България е страна. Извършват се уволнения в нарушение и на основни процедурни изисквания, предвидени в трудовото законодателство.

Комитетът по правата на човека с особено безпокойство отбелязва и внесения в Народното събрание законопроект за т.нар. декомунизация, с който се предвиждат съществени ограничения на правата на гражданите само на това основание, че преди това са заемали определени длъжности в системата на държавния апарат и на някои политически партии и обществени организации. Комитетът по правата на човека заявява твърдата си убеденост, че никой не бива да търпи каквито и да било ограничения в правата си, освен ако с издаден въз основа на закона акт на надлежен (съдебен) орган не е установена вината му за конкретно нарушение на действащия правен ред.

Комитетът по правата на човека призовава съответните държавни органи и обществени организации да осъзнаят своята отговорност за законосъобразното протичане на демократичните процеси в страната ни. Няма и не може да има демокрация там, където правата на човека не се уважават. Именно в демократичната страна ограничаването на правата на гражданите по политически причини трябва да е напълно изключено. Демокрацията се състои в осигуряването на съвместимост, толерантност и взаимно разбиране между гражданите с различни политически убеждения.

София, 17 февруари 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 25 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЛИТИЧЕСКА ДЕКЛАРАЦИЯ ОТ УЧРЕДИТЕЛИТЕ НА ПАРТИЯ "НАЦИОНАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ".

Осмисляйки и оценявайки политически отговорността на времето и въжделенията на обществото ни за една модерна НАЦИОНАЛНА ДЕМОКРАТИЧНА СИСТЕМА и възприели идеята за прилагане на историческото ни наследство от образци на ДЪРЖАВНИЧЕСКА МЪДРОСТ, ПОЛИТИЧЕСКИ МОРАЛ И ПОВЕДЕНИЕ, обвързващи възраждането на европейската ни същност с възстановяване на прекъснатото ни движение като държава и общество към обединеното човечество и общочовешките ценности, се роди идеята и мотивира РЕШЕНИЕТО НИ за учредяване на партия с либерално-демократична платформа, под името ПАРТИЯ "НАЦИОНАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ".

Обявявайки съществуването й и влизайки в процедура за официалното й регистриране, ние, учредителите й, храним реалистичния оптимизъм, че ще намерим поддръжници и симпатизанти сред тези свободомислещи, образовани и икономически независими хора, които се противопоставят на всякакъв род вмешателства в политическото ни развитие отвън, разграничават грубия, екстремен национализъм от защитата на националния интерес във всички сфери на обществената практика.

Подчертаваме това, тъй като сме убедени, че това са едни от условията, даващи и защитаващи правото на българския народ сам да определя своя вътрешен и външен политически статус, икономически и духовен просперитет. Защото само себеуважаващи се нации и държави, имащи чувството за пълноценност и осезаемо присъствие в съкровищницата на цивилизацията, могат да бъдат сигурни, че тяхното самочувствие и достойнство се зачитат от света.

Хасково, 15 февруари 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 25 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
КОМЮНИКЕ ОТ ПРОВЕДЕНОТО НА 22 ФЕВРУАРИ 1992 ГОДИНА В СОФИЯ ЗАСЕДАНИЕ НА НАЦИОНАЛНОТО НАСТОЯТЕЛСТВО НА ГРАЖДАНСКОТО ДВИЖЕНИЕ "КОНСТИТУЦИОНЕН ФОРУМ".

На 22 февруари 1992 г. в София се състоя заседание на Националното настоятелство на Гражданско движение (ГД) "Конституционен форум" в присъствието на членовете на настоятелството, председателите на сдружения в страната и гости. Отчетен доклад за дейността на ГД "Конституционен форум" от създаването му през 1991 г. до днес бе изнесен от заместник-председателя на Националния консултативен съвет проф. д-р Димитър Чавдаров.

Националното настоятелство прие Решение за насоките на дейността на движението до Второто общо събрание, насрочено за месец юни 1992 г. Приети бяха нови членове на Националния консултативен съвет.

Президентът на Републиката д-р Желю Желев поздрави Националното настоятелство и членовете на "Конституционния форум" и техните симпатизанти с писмо, в което се изказва неговото лично удовлетворение от последователната демократична позиция и народополезна дейност на движението. Президентът изразява дълбокото си убеждение, че "Конституционният форум" "ще продължава да серазвива и да осъществява целите си в името на националното достойноство, утвърждаването на либералната икономическа и политическа система у нас и приобщаването на България към европейските структури и ценности".

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАЦИОНАЛНИЯ КОНСУЛТАТИВЕН СЪВЕТ: проф.д-р Николай Генчев

София, 23 февруари 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 25 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НЕЗАВИСИМАТА ДЕМОКРАТИЧНА ПАРТИЯ ПО ВЪПРОСА ЗА НАРЕДБАТА-ЗАКОН ЗА НАРОДНИЯ СЪД ОТ 1944 ГОДИНА.

Във връзка с 47-та годишнина от трагичните последствия, причинени от действията на така наречения "Народен съд", заседавал в обстановка на жажда за мъст, политическа нетърпимост и омраза, направлявани и стимулирани съзнателно от чужди окупатори, Политическият екип на Независимата демократична партия (НДП) обнародва следната своя

Д Е К Л А Р А Ц И Я

Почти половин век ни дели от времето, когато властта в нашето Отечество бе заграбена с чужда помощ и по престъпен начин от политически лица, партии и организации, обединени и ръководени от българските комунисти, които не зачитаха никакъв човешки или християнски морал при установяването на своя диктатура по съветски образец. Настъпи време на терор, на масови повсеместни убийства и планиран геноцид на най-доброто от българския народ и заличаване на родовата му памет.

Един от начините за оправданието и узаконяването на тези убийства бе приетата на 4 октомври 1944 г. от ОФ-правителство "Наредба-закон" за създаването на "Народен съд", която по своята същност бе в пълно противоречие с действащата Търновска конституция, в противоречие с действащото законодателство и в противоречие с действащите международноправни норми.

"Наредбата-закон” бе акт на унищожение на почти всички, които бяха обявили публично своето несъгласие с комунистическата идеология и на унищожение на ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ политическия и културния елит на България, действал през периода от 1919 до 1944 год. Тази "Наредба-закон", парализирайки естественото чувство и стремеж на човека да бъде свободен, породи един постоянен страх сред останалата част от народа.

"Народният съд" бе окомплектован в многобройни състави, нямащи нищо общо с правораздаването, лишен от съдии по професия и съвест и попълнен с лица, членове на всесилните комитети на Отечественофронтовската коалиция.

Тези незаконни "съдебни" състави по най-бързата процедура издадоха хиляди смъртни присъди както на живи, така и на вече убити наши сънародници и лишиха други десетки хиляди от цялото им движимо и недвижимо имущество, като обрекоха техните близки и роднини на доживотна мизерия, безправие и периодични насилия.

Политическият екип на НДП, който винаги е бил съпричастен на жертвите на "Народния съд", се чувства морално и политически задължен за пореден път след 18 ноември 1989 г. да настоява пред управляващите:

1. Да се обявят със закон за недействителни "Наредбата-закон" и последвалия Указ N 22/6 октомври 1944 г.. с които юридически бяха утвърдени политическата саморазправа и планираният геноцид над българския народ, като издадените присъди от всички състави на "Народния съд" се обявят за нищожни.

2. Да се възстановят правата на всички, пострадали от решенията на "Народния съд”, като се върне на тях или на наследниците им незаконно отнетото имущество, с полагащото се в такива случаи обезщетение.

3. Да бъде публикувана цялата истина в ЧЕРНА КНИГА за извършеното политическо насилие от "Народния съд", като в нея поименно да се посочат лицата, взели участие в него, лицата, извършили престъпленията, и породените от това насилие последствия.

Без морално-нравствен и политически катарзис демократично общество в България няма да бъде изградено!...

София, 1 февруари 1992 г.

ЗА ПОЛИТИЧЕСКИЯ ЕКИП НА НДП:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Петър Гогов
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ: Богдан Йоцов
ОРГАНИЗАЦИОНЕН СЕКРЕТАР: Стоимир Минков

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 25 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СЪОБЩЕНИЕ НА ЦЕНТРАЛНАТА КОНТРОЛНО-РЕВИЗИОННА КОМИСИЯ ПРИ КОНФЕДЕРАЦИЯ НА ТРУДА "ПОДКРЕПА" ЗА СФОРМИРАНЕ НА ЕКСПЕРТНА ГРУПА ЗА БОРБА С КОРУПЦИЯТА, СПЕКУЛАТА И СТОПАНСКАТА ПРЕСТЪПНОСТ.

Централната контролно-ревизионна комисия (ЦКРК) при Конфедерация на труда "Подкрепа" информира членовете и всички структури на синдикалната организация, че от 19 февруари 1992 г. формира в обхвата на своите компетенции експертна група от висококвалифицирани специалисти със задачата - борба с корупцията, спекулата и стопанската престъпност. Необходимостта от обособяването на такава група в структурата на ЦКРК произтича от изключително многото молби, жалби и сигнали за злоупотреби, стопански нарушения и престъпления на бившата и нововъзпроизведена номенклатура, срещу които се търси синдикална защита. Отстраняването на много от тези беззакония е извън компетенциите на ЦКРК (а също така и на други контролни органи от системата на конфедерацията), но отстояването на интересите на членовете на синдикалните ни структури изисква санкциониране на виновните и възстановяване на шетите.

В тази връзка експертната група при ЦКРК ще осигури компетентна информационна обосновка на подадените сигнали и ще отстоява намесата на специализираните органи за контрол от националните ни структури. При необходимост ще се търси отговорност и обществена намеса.

За своята дейност експертната група ще осигури широка информираност на обществеността чрез вестник "Подкрепа" и другите средства за масова информация.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ЦКРК НА
КТ "ПОДКРЕПА": Камен Влахов

София, 2 февруари 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 25 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО НА ФЕДЕРАТИВНИЯ СЪВЕТ НА СИНДИКАЛНАТА ФЕДЕРАЦИЯ "ГЕОЛОГИЯ, МЕТАЛУРГИЯ, ХИМИЯ" - "ПОДКРЕПА". Документът е адресиран до председателя на Министерския съвет, до синдикалните организации на Синдикална федерация "Геология, металургия, химия" и до средства за масово осведомяване.

Г-Н МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

Държавни и административни служители инспирираха напрежение в Акционерно дружество "Латекс" - Бяла, и принудиха организацията ни там да предприеме ефективни стачни действия. Подобно напрежение е създадено и в рудник "Челопеч", "Рубелла" ООД - Рудозем, "Компласт" ООД - Берковица, "Дебриплат" ООД - Тетевен, Комбинат за целулоза и хартия "Мизия" ООД - Мизия, синдикалните ни организации в Русе и в други райони.

Информираме Ви, че Вие въобще не се съобразихте с исканията на работниците в оловното производство, същото се отнася и по отношение на направените от нас конструктивни предложения за цялостно решаване на този проблем.

Ние настоявахме пред Вас нееднократно за конструктивен диалог, но такъв досега не се осъществи. Ето защо на 21 февруари 1992 г. от 9.00 ч. ще трябва да приемете и преговаряте лично с работниците от Комбината за цветни метали - Пловдив.

В случай че не излезете с ясна и точна позиция по поставените и нетърпящи повече отлагане проблеми, Синдикалната Федерация не поема ангажимента да бъде пожарна команда, а ще пристъпи към решителни синдикални действия.

София, 20 февруари 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 25 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДОКЛАД (ЧАСТ ТРЕТА), ИЗНЕСЕН НА III НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ЗЕЛЕНАТА ПАРТИЯ В БЪЛГАРИЯ, СЪСТОЯЛА СЕ НА 26 ЯНУАРИ 1992 ГОДИНА В СОФИЯ.

V. РАЗВИТИЕ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА ОТ IIІ НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ЗЕЛЕНАТА ПАРТИЯ ДОСЕГА.

1. Разцеплението в Съюза на демократичните сили (СДС).

Разцеплението в СДС бе според нас един неизбежен процес. Варианти би могло да има само върху момента на разцепление и начина, по който то да стане. Но в духа на "най-добрите" нашенски традиции то стана по арогантен балкански начин и по най-неподходящото време.

Причините за разцеплението са организационни, психологически, абсолютно погрешната тактика на СДС от изборите през лятото на 1990 г. Бих искал да се спра накратко на тях.

Организационни причини.

СДС беше основан на практика като движение, а не като коалиция. Разликата между партиите в него бе формална, хората се записваха в тях главно не по убеждения и възгледи, а по симпатии към един или друг лидер и други случайни фактори. Огромната разнолика маса в СДС от хора, различни по възраст, политически убеждения, култура, емоционална настройка и др. се обединяваше единствено от една цел - свалянето на комунизма. И това не бе само цел, а и единствено средство за управление на СДС. Съюзът бе една синя река, в която лозунгът "Да свалим комунистите" бе единственият лост за управление и за насочването на тази помитаща всичко лавина. Който успееше да овладее този лост, той ставаше господар на положението. Това се оказа фатално. Фатално, защото да свалим комунизма - да, но по какъв начин. По мирен - с избори, или чрез насилие и революции (т.е. пътят на Румъния и Югославия). И тук се оказа, че от самото начало в СДС няма единно мнение по този въпрос. Нещо повече, отговорът на въпроса за отделните членове не зависеше от някакво отговорно отношене към бъдещето на страната, от някакви анализи, а преди всичко от емоционалната и психологическа нагласа на отделни хора. Това не би било страшно, ако тази нагласа не се използваше за постигането на собствени политикански и нечистоплътни цели от отделни лидери на СДС.

Какво представляваше тази разлика в емоционално-психологическата нагласа на хората. Просто казано, СДС се раздели на "парламентаристи" и "революционери", с други думи на хора, които настояваха всяка стъпка да бъде обмислена и правена с оглед нейните последствия за страната и на хора, които в стил 17-та година призоваваха към моментално помитане на комунизма с всички, включително и насилствени средства. Късогледството на издигащите тези лозунги пролича сега, когато СДС взе властта и се видя, че той не може незабавно да смени системата, както щедро обещаваше.

В случая е важно откъде се появиха "революционерите" в СДС. Преди 10-ти ноември единици от тях бяха в опозицията - хора, готови да тръгнат на нож с властта. Ние всички ги уважавахме и отдавахме тяхната безразсъдност на буйния им нрав, но не се съмнявахме в смелостта и честността им. От пролетта на 1990 г. обаче в СДС започнаха да влизат хора, желаещи да се борят с тоталитаризма. Сред множеството честни и скромни хора нахлуха и немалко амбициозни, жадуващи проява, но нямащи смелостта да я осъществят по-рано и като желаеха бързо да компенсират закъснението си, ставаха "суперреволюционери". Тези хора не подбираха средствата, както сега не подбира средствата комунистическата номенклатура в старанието си да се пребоядиса в синьо. Тези хора сега оглавяват СДС. Тези хора бяха основа и двигател на конфликта в СДС, защото тяхната цел бе да се доберат до ръководните постове в СДС, за което умело използваха емоционалната нагласа на повечето честни симпатизанти на съюза. Възползваха се от грешките на съюза, вина за които носят преди всичко самите те.

А кои бяха основните грешки в тактиката на СДС?

Първата основна грешка на СДС бе влизането във временните управи през есента на 1990 г. Това участие блокира дейността на СДС и ни дискредитира пред населението. От него имаше повече вреда, отколкото полза. Блокирахме се, защото бяхме ангажирани в управлението, без да имаме достатъчно власт, за да променяме нещата; дискредитирахме се, защото нямахме подготвени кадри за по-дългосрочна дейност в органите на властта. Но хората не чакат обяснения, те знаят, че кметът е от СДС и чакат той да им реши проблемите.

Предложението на ЗП да влезем във временните управи само след като се обявят избори за местни органи на властта (т.е. за 2 месеца, а не за цяла година) бе отхвърлено в НКС на СДС. Всички бяха омаяни от мисълта за лесното влизане във властта без избори.

Втората основна грешка беше създаването на коалиционното правителство на Димитър Попов с участието на СДС. Причина за съставянето му бе свалянето на правителството на Луканов вследствие "стачката" на "Подкрепа". Поставяме стачката в кавички, защото нейният размах бе много по-малък от представения и защото Луканов не падна под нейния натиск, а добре изигра ролята си и побърза да освободи така горещия за него пост. Поставен пред народа в положение на победител, СДС не можеше да откаже съставянето на правителство и съответно под натиска, оказан от страна на президента, направи тази стъпка. Необмислеността й пролича много скоро, но за съжаление много малко хора желаят да си припомнят истинските виновници за това. А те бяха ръководството на КТ "Подкрепа" и "революционерите" в НКС на СДС.
Когато ЗП, подкрепяна единствено от БЗНС (НП) заяви, че вдигането на стачка за сваляне на Луканов е погрешен политически ход, бяхме обявени за комунисти. Никой не възприе нашето предложение да искаме оставка на парламента и нови избори.

Резултатът бе налице - блокаж в местните органи на властта, блокаж в правителството, малцинство в парламента. "Революционерите" постигнаха с действията си най-добрата за БСП конфигурация. Като завършек на всичко, с арагонтните си и заплашителни действия в Парламента, те още повече я сплотиха около Александър Лилов и не позволиха разцеплението й.

Изходът, който предложиха "революцонерите" от това положение, бе също тъй безотговорен, както и действията им, довели до него. Напускане на парламента, напускане на правителството, напускане отвсякъде и "избори до дупка" - тук, сега, веднага.

Това, че в страната е започнала икономическа реформа, и то от екипа на СДС, че цените са скочили многократно, да не говорим за спирането на реформата, че разпадането на парламента под натиск отвън означава оттук нататък хронична политическа нестабилност. Както и това, че излизането "на нож" от парламента може да бъде така необходимата на някои клечка кибрит за страната. Именно с това ние вече не можехме да се съгласим, не можехме да отстъпваме повече пред безотговорността и политическото късогледство.

Последствията за нас, които останахме в Парламента, не закъсняха. Въпросът за напускане или оставане в Парламента се превърна от въпрос, касаещ тактиката на СДС, в повод за борба за власт вътре в СДС. Изключително удобно беше, призовавайки за "незабавна смяна на системата", да посочваш с пръст "враговете с партиен билет" и да използваш удобния случай, за да седнеш на тяхното място като единствен истински борец антикомунист. Тук изцяло съвпаднаха интересите на малките партии в СДС, състоящи се главно от техните никому неизвестни ръководства и амбициите на плеяда следдесетоноемврийски лидери.

В целия този театър въпросът за Конституцията и нейната мнима недемократичност бе само един повод, едно плашило, прикриващо истинските цели и амбиции. Защото кои най-много сега цитират Конституцията - тези, които я отричаха. Попречи ли тя да се вземе имуществото на БСП, попречи ли на реституцията?

Всъщност разцеплението в СДС бе извършено съвсем съзнателно и целенасочено от хора, които в момента управляват съюза. То беше започнато още от началото на 1991 г. с нашето пълно отстраняване и с недопускането ни до страниците на вестник "Демокрация” и завърши с акта на изключването с решение на НКС на СДС на всички, подписали Конституцията. С това гласуване НКС, ръководен от г-н Филип Димитров, сложи точка на процеса на разцепление.

Започна процес на унищожаване на непокорните организации и най-вече на техните лидери. Тази тактика на СДС не е променена и понастоящем. Средствата не се подбират. Най-често се създават организации дубльори (без всякакво правно основание) и абсолютно неправомерно се обявяват истинските за несъществуващи. Организират се преврати, като се използват апаратът и структурите на СДС.
Оплюват се лидерите на тези организации, включително имаше опити и за физическо въздействие. Спуска се информационна завеса около дейността и позициите на тези партии, като се използва позицията на управляваща партия. Както на изборите враг N1 за СДС бяхме СДС-либерали и СДС-център, така и в настоящия момент ние сме по-голям враг за тях от БСП. Ако търсите доказателства за това, отворете периодиката на в-к "Демокрация" за последната година.

Във връзка с това неслучайна е абсурдната теория за установилата се вече у нас двупартийна система по модела в Съединените щати. И кой е в тази система - само БСП и СДС. Няма значение коя е демократическата и коя републиканската партия; няма значение, че едната се обвиняваше доскоро, а и сега от СДС, че е все още тоталитарна. Щом е въпрос за подялба на властта, братската прегръдка не пречи. Важното е да се унищожат другомислещите, които имат лошия навик да не са винаги съгласни с по-силния.

Тази теория е продължение на тактиката на СДС и БСП преди изборите, когато техните интереси напълно съвпаднаха. И двете големи партии направиха всичко възможно да не допуснат партии с центристко поведение в Парламента. СДС вместо да види в тях свой естествен съюзник, по стар комунистически принцип видя в най-близкия до себе си своя най-голям враг и конкурент. За БСП присъствието на тези организации в Парламента щеше да бъде пречка в стремежа й да овледее политическото пространство от центъра наляво, като се представя за градивна и съвременна опозиция. Благодарение на тези свои интереси СДС и БСП гласуваха свои решения в Народното събрание и в Централната избирателна комисия, които поставиха в неравноправно положение другите партии на изборите. Това бяха най-вече решенията за цвета на бюлетините и сроковете за регистрация.

Като преследваха своите егоистични тяснопартийни интереси, СДС и БСП пренебрегнаха националните интереси и не само не допуснаха други партии, но предпочетоха в Парламента освен тях да влезе само една етническа партия, регистрирана в противоречие с Конституцията. Нещо повече, те й предоставиха ролята на съдник и балансьор в споровете, което е изключително опасно, като се знаят целите, които си поставя ДПС.

/Пресслужба "Куриер"/

10:37:26    
25.02.1992 г.    

Редактори: Нина Гаврилова   
                       Любомир Йорданов
Технически изпълнител: Емилия Генадиева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1992 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!