София, 25 януари 1996 година
Брой 18 /1573/

Завеждащ редакция: Нина Гаврилова

 

Софи, 26 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО НА РАДИОСИНДИКАТ "СВОБОДНО СЛОВО" ДО ГЕНЕРАЛНИЯ ДИРЕКТОР НА БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО РАДИО ПО ВЪПРОСА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ДИАЛОГА С РЪКОВОДСТВОТО.

ГОСПОДИН ГЕНЕРАЛЕН ДИРЕКТОР,

Радиосиндикатът "Свободно слово", вече асоцииран член на Конфедерацията на независимите синдикати в България /КНСБ/, държи да се възстанови драстично прекъснатият диалог с ръководството, за който Вие лично поехте ангажимент. Изявени професионалисти от радиото бяха уволнени. Предизвикан бе обществен скандал. С този акт проблемите не само не се решиха, но се задълбочиха. Ето защо продължаваме да настояваме нашите колеги да бъдат върнати на работа.

Констатираме, че в момента се извършват неаргументирани кадрови и програмни промени, "на парче", без цялостна концепция за облика на всяка от двете програми на Националното радио, което според нас е недопустимо. Радиосиндикатът "Свободно слово" настоява да представите в писмена форма на екипите на програма "Хоризонт" и програма "Христо Ботев" проектите за предстоящите промени в програмите, причините, които ги налагат, и с какви социологически и експертни оценки са съобразени те. Националното радио е институция с традиции, в която би трябвало да се уважават професионалният вкус и опитът на всички, работещи в нея, а не единствено идеите на поредното й ръководство. Тук е редно да припомним, че и до този момент остават без последствия внесените по официален път становища за състоянието и бъдещия облик на двете национални програми. Предлагаме несъстоялият се разговор най-сетне да започне с общо събрание на програмните колективи, като това оттук нататък стане практика при решаването на сериозни професионални проблеми.

София, 16 януари 1996 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 25 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
АНАЛИЗ "КАКВА ПАРТИЯ СМЕ” НА БЪЛГАРСКАТА ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ ЗА ЕВРОПЕЙСКИ И СВЕТОВНИ ЩАТИ, ПРЕДСТАВЕН ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ ИВАН ВЕСЕЛИНОВ.

Малцина са още тези, които знаят за нашата партия - Българската демократическа партия за европейски и световни щати /БДПЕСЩ/. Наше задължение е да я представим.

БДПЕСЩ е вписана в регистъра за политическите партии в България с решение N 1 от 8 февруари 1991 г. на Софийския градски съд, Фирмено отделение, по ф.д. N 2953/1991 г. на същия съд, вписано в т. ІІ, стр. 195, peг. X, партиден N 89, което решение по наше искане е изменено с решение от 24 октомври 1994 г. по същото дело на СГС, така че партията ни е напълно легитимна и отговаряща на всички изисквания на Закона за политическите партии /ЗПП/. От тогава - от първоначалното решение на съда, до сега, партията ни развива дейност съгласно Устава и Програмата си, взима участие в политическия живот на страната и има свой печатен орган - вестник "Европейски и световни щати".

Многократно, устно или писмено, наши приятели, противници или просто любопитни са ни запитвали каква партия е БДПЕСЩ. С настоящите бележки ще се помъча да им отговоря, макар и съвсем накратко.

БДПЕСЩ е модерна, демократична, некомпрометирана партия, която завинаги е изключила насилието като средство на политическа борба. Нашите "оръжия" са и ще бъдат винаги устната и печатна пропаганда, избирателната бюлетина, нашият пример като демократи, и високи морални качества като хора. Нашата партия няма да опръска ръцете си и омърси знамената си с човешка кръв, та ако ще и никога да не се домогне до управлението на страната или на европейските и световни структури. И трябва да се знае, че това за нея е императив.

Няколко думи за името на партията. Точното наименование на партията ни по съдебна регистрация е: "Българска демократическа партия за европейски и световни щати".

Мнозина се смущават от името "щати" /дори наши членове/, имайки предвид Североамериканските съединени щати, съзирайки някакъв американизъм. Подобна асоциация е неуместна. Използвали сме думата "щати" /от "щат / лат.нем./ - държава, която, заедно с други държави образува федерация, което е по-благозвучно и съдържателно по смисъл като име, пред името "Българска демократическа партия за европейски и световни държави", което очевидно някак не върви. Така че името на партията ни "Българска демократическа партия за европейски и световни щати" не бива да смущава никого. Обратно, трябва да се гордеем, че нашата страна, в България, една страна с няколко хилядолетия исторически живот застава начело на подобна идея и практика.

На въпроса каква е същността на БДПЕСЩ, отговаряме, че по своята същност тя е демократична партия, която изключва крайностите, уважавайки и зачитайки всички убеждения и политически цветове. Партията ни е конструктивна сила, която неизменно ще се бори за добруването не само на нашия, но и на всички народи и хора, за обединяването им в Европейски и световни щати, елиминирайки войните и насилствените действия въобще. Нашата борба е и ще бъде винаги борба срещу невежеството, глада, болестите, престъпността.

БДПЕСЩ е за възстановяване на Търновската конституция с всичките й институции, при корекции в полза на Европейския съвет /ЕС/, Организацията на обединените нации /ООН/ и съвременния живот. Ние държим на проблемите в нашия политически живот, още повече че Търновската конституция е била полезна за българската демокрация и просперитета на българския народ, а в тежки моменти в историята му - стожерът, около който са се обединявали всички демократични политически сили. При тази постановка неизменно ни питат дали сме монархисти. Тук ще отговоря, че за БДПЕСЩ формата на управление не е била най-важното, а същността на управлението - дали тя е демократична или не. Затова ние бихме поддържали една демократична монархия пред една тиранска република. А въпроса за монархия или република у нас може да реши единствено българският народ едва тогава, когато наистина дойдат благоприятни времена, когато всичко ще да е наред, та всеки гражданин свободно да изрази волята си по този въпрос. Затова не признаваме "референдума" от 1946 г., както и всички актове на дошлите на власт на 9 септември 1944 г., БДПЕСЩ винаги ще се подчинява на народната воля, независимо от нашите лични убеждения, разбирания и предпочитания, поставяйки висшите интереси на българския народ и на България над всичко, следвайки заветите на феномена на световната история Васил Левски.

Често са ни поставяли и един друг въпрос: дали сме великобългарски шовинисти, тъй като ние считаме, че България се състои от цяла Добруджа /Северна и Южна/, Мизия, Източна и Западна /Беломорска/ Тракия, цяла Македония и Западните покрайнини. Ще им отговоря кратко и ясно: етническите и исторически граници на българския народ са били очертавани от различни международни договори в по-близкото и по-далечно минало, от фермани на турски султани, от описания на чужди пътешественици, от факта, че в тези земи са живели и живеят българи. И за Васил Левски това е било България! За нещастие по-голямата част от българските земи сме загубили по различни причини, особено поради неоправданата враждебност на почти всички велики сили! Но да припомня един парадокс: няма друга държава в света, заобиколена от свои земи под чужда власт! Разрешаването на нашия национален въпрос ние ще търсим не с военни средства или по друг насилствен начин, а чрез премахване на границите, чрез Европейските и световните политически, икономически, културни и други структури, когато чрез своите най-добри качества и добродетели, пословично трудолюбие, висока култура, национално достойнство, българският народ ще бъде пак там, където е бил повече от тринадесет столетия!

Поставяли са ни и други два интересни въпроса: дали не сме масони и пацифисти.

На първия отговаряме директно: не сме масони, защото при нас всичко е явно, нашата партия е отворена за всекиго, защото всичко е демократично. При масоните е тъкмо обратното: всичко е забулено в тайна, масонските ложи са малки кръгове от "избраници".

А дали сме пацифисти, ще отговорим така: ние отричаме войните, ние сме за световен мир, за федерирането на всички държави. Ние сме приятели на всички народи, но държим на българските си самобитност и достойнство, на нашите интереси, на нашите идеали, на българщината, формулирани от нашите възрожденци начело с Васил Левски.

Мнозина са ни запитвали голям ли е броят на членовете ни. Ние заявяваме, че все още сме малобройна партия, но непрекъснато към нас проявяват интерес и се присъединяват не само нови членове, но и симпатизанти и приятели. Ние не бързаме да имаме много членове, а работим да имаме съмишленици, макар и не наши членове, симпатизанти, и приятели сред всички обществени среди, навред в страната. За пример ни служат английските и американски партии, които нямат голям брой членове, а имат огромния брой симпатизанти и приятели, многоброен електорат.

Трябва да отговоря и на един последен въпрос: как се издържа БДПЕСЩ. Тук трябва да кажем, че нашите средства са много оскъдни /поне засега/ и се събират от членския внос и от дарения на нашите членове и симпатизанти. Изразходването им става пестеливо /главно за издръжката на вестника, който раздаваме безплатно/. Нямаме нито един платен човек, не плащаме никакъв наем. Всички наши членове с готовност се отзовават, без заплащане, при провеждането на нашите политически действия. От държавата не сме взели нито един лев и не дължим никакви суми на никого.

Ето каква е нашата БДПЕСЩ. Затова тя е привлекателна. Затова тя има бъдеще. Защото е патриотична, демократична, хуманна. Защото е първата партия в България /а може би една от малкото и в света!/, която си е поставила такива високи и благородни цели: добруването не само на българския народ, но и на всички народи, в един свят без граници, без оръжия и войни!

София, 23 януари 1996 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БДПЕСЩ: Иван Веселинов

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 25 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ /ЧАСТ ЧЕТВЪРТА/ "ХУМАНИЗЪМ НА НОВОТО ВРЕМЕ" НА ДВИЖЕНИЕТО ЗА СОЦИАЛЕН ХУМАНИЗЪМ, ИДЕЙНО ТЕЧЕНИЕ В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ, ОГЛАСЕНО ОТ НЕГОВИЯ ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН РАДОСЛАВОВ НА ВТОРАТА НАЦИОНАЛНА СРЕЩА /23 ДЕКЕМВРИ 1995 Г., СОФИЯ/.

СОЦИАЛНИЯТ ХУМАНИЗЪМ - НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА СОЦИАЛДЕМОКРАЦИЯТА

Д-р Атанас Москов е създател на учението за социален хуманизъм и това откритие има епохално значение.

В своята знаменита реч пред 40-ия конгрес на БСДП, състоял се през юни 1994 г., той, прощавайки се с партията, разви възгледа на социалния хуманизъм в завършен вид и с това направи политическото си завещание към бъдещите поколения.

Ето неговите мисли, посветени на социалния хуманизъм:

"Хуманизмът в края на XX век е усилие да се даде на либералния хуманизъм ново, социално съдържание. Защото като всеки обществен феномен, хуманизмът се мени с вековете, разраства се обемът на неговото съдържание. Философите казват хуманизмът - това е непрестанен възход на умното същество - на човека, за да се утвърди като личност, осъзнала своите права и задължения в едно все по-съвършено организационно общество. Историята забелязва като пръв признак, че човекът израства в личност, съзнаваща своето особено положение в природата и в света, когато хората излизат от горите и заменят своите божества - стихиите, животните, с богове по свой образ телом и духом. Живеят като нас, хората, си казват те, но са някъде високо, те са съвършени, те са символ на човешкото съвършенство, на това съзнание за стойност, което е единствено известно досега в космоса на нашата планета. Създават си богове и ги качват на планината - на Олимп. Оттам те дават пример за могъщество и съвършенство на онези, които са долу.

През V век преди Христа известният гениален гръцки философ Протагорас пише: "Човекът е мерилото за всичко, което съществува и което не съществува". Преди няколко дни чух по програма "Хоризонт", че една от темите на зрелостниците беше "Протагорас и мерилото за всичко, което съществува". Изпуснаха второто - "което не съществува", а то е именно голямото просветление на този гений-философ, който казва, че ако има въобще нещо, което не съществува, то пак е възприето като съдържание за нас - хората.

По този принцип за съвършенството на човека е създадена историята на Стария завет. Вече боговете не са човеци по върховете на Олимп, а това е Бог единен, някъде във върховете на всемира, ние всички се кланяме на него и той е по наш образ и подобие, но е всемогъщ. "Верую в единаго Господа, съдържателя и създателя на все видимо и невидимо..." - такова беше веруюто, което учихме в началното училище. Видимо и невидимо - ето я философията на Протагорос - всичко, което съществува и не съществува. Това е хуманизмът на гръцката, на елинската култура.

Но човеците са разделени на два вида. Едните са човеци - господари, а другите са роби. Векове и хилядолетия човечеството живее в робовладелческия строй. И ето, идва един апостол, създател на нова правда на земята - Исус Христос, който казва: ние всички - роби и господари, сме чада на единния Бог, ние всички сме равни пред Бога и като равни пред Него, ние сме равни и в храма, ние сме равни и в живота.

И нека знаят всички, които ме слушат, че по-скоро камила ще мине през иглени уши, отколкото богаташ да влезе в рая. Ето откъде идва закалката на социалния хуманизъм отпреди 2000 години. Първоначално той е воювал против робството - Спартак. Пада робството, макар и не много отдавна, в борбата против Севера и Юга в Съединените щати, когато го унищожават със закон и конституция. Но равните пред Бога, свободните през средните векове са вече под друго властване. Те са закрепостени към хората, които имат земята, те са неравни пред закона на държавата и обществото. И започва борба за освобождаването от крепостничеството, за равенството пред закона.

Хуманизмът добива ново съдържание. Това е либералният хуманизъм, утвърден с Великата френска революция - "Свобода, братство, равенство". Но още тогава, когато се води борбата през Възраждането за равенство пред закона, има умове, които искат да дадат на това равенство друго съдържание. И за чудо на историята това са тъй наречените социалисти-утописти, религиозни личности в Англия и Италия, които искат да снемат рая от небето на земята и в разработени проекти за държава с друго, социално съдържание, да осъществят Христовия хуманизъм. Техни последователи след това са цивилни лица. Така във Френската революция хора като Бабьоф и Марат вече застъпват едновременно с либералния хуманизъм и социалната теза - солидарност между хората, за да може да освободим труда от опекунство.

Социалната справедливост се издига като един голям принцип на вековете от XVIII до нашия. Ние живеем именно тази епоха, когато на либералния хуманизъм се дава социално съдържание. Човечеството вече е стигнало до съзнанието, че е единно в своите аспирации. По всички континенти е развито това движение за социална справедливост и всички континенти е опасал Социалистическият интернационал...

Бутрос Гали, главният секретар на ООН, произнесе за пръв път в историята на Международната организация на труда реч, в която бе казано: "Нашата задача е световна социална справедливост". Това звучи много окуражително, като се има предвид, че Бутрос Гали е член на партия в Египет, която членува в Социалистическия интернационал.

В твърдо убеждение съм, че системата, от която тръгваме с този идеал, е вече осъдена система. Печалбарската икономика не е в състояние да посрещне разходите за поддържането на солидарността на човечеството като вид. Не плащат капиталистите, не плаща Международният валутен фонд, не плащат някои банки, а плащат държавите със своите бюджети, или - плащат народите. Всички държави са членове на ООН, всички вече са задължени съгласно международното право да си подадат ръце и да влеят в либералния хуманизъм съдържанието, което ние, социалдемократите, искаме да му дадем. Това значи, че на нас, всички социалдемократи, ни предстои голямата задача световно да възтържествува социалният хуманизъм.

Вие като ратници на българската социална демокрация сте хората, които във второто хилядолетие ще възглавите в България общочовешкото движение за социален хуманизъм. Това възвисява човека - да чувстваш, че участваш с всички - жълти, черни, червени и бели, в едно общо дело на солидарност, на свобода и социална справедливост. Това означава да бъдете създатели на новата епоха, да се чувствате впити в нея и тя впита във вас. Това е последното убеждение, до което старецът е дошъл. Той го споделя с вас като един завет - свобода, солидарност, социална справедливост. Благодаря!" /в. "Свободен народ", бр. 25, 23-29 юни 1994 г./.

Възгледът на д-р А. Москов за социалния хуманизъм легна в основата на Програмната декларация на Движението за социален хуманизъм, приета на неговата Учредителна среща, състояла се във Варна на 6 - 7 май 1995 г. В нея се казва: "Трите редовни конгреса на Българската социалдемократическа партия /БСДП/ след възстановяването на публичната й дейност, утвърдиха като нейна стратегическа цел изграждането на социална пазарна икономика и свободно гражданско общество.

Извънредният 41-ви конгрес, като прие, че стратегията на БСДП е правилна, реши, че "основната стратегическа задача на БСДП си остава нейното утвърждаване като силна самостоятелна социалдемократическа партия". По този начин целта бе подменена със средствата за нейното постигане.

Този акт, както и отказът от самоопределяне на БСДП като лява партия, представляват отстъпление от изконната същност на социалдемокрацията.

Загрижени за съдбата на България и на социалдемокрацията и следвайки идеите на д-р Атанас Москов, ние, учредителите на Движението за социален хуманизъм в БСДП, предлагаме:

I. СОЦИАЛНИЯТ ХУМАНИЗЪМ - НОВ ЕТАП В СТРАТЕГИЯТА НА СОЦИАЛДЕМОКРАЦИЯТА

Социалният хуманизъм е синтез на моралните ценности свобода, справедливост и солидарност, издигнати до равнището на държавна политика, чиято цел е уважението към човека, защитата на неговите права и създаването на условия за достоен живот.

В наше време те са формулирани и развити от д-р Атанас Москов и могат да се обобщят в четири основни пункта:

1. Човекът е мерило на всички неща - на доброто и злото в живота.

2. Човекът е висша ценност и цел на обществото. Обществото е длъжно да работи за човека, но и човекът е длъжен да работи за обществото.

3. Социалният хуманизъм повелява социалдемокрацията да работи практически за осигуряване на достоен живот и пълноценна реализация на човека. Социалният хуманизъм насърчава личната активност на индивида. Той предлага всички възможности и пътища на личността, предоставя й отговорността и правото сама да избере своя път.

4. Ние приемаме социалния хуманизъм за идейно ядро на съвременната социалдемокрация, което се конкретизира в нейните програми.

Социалдемокрацията у нас е призвана да се бори срещу опитите за установяване на "див" капитализъм и да работи за социална пазарна икономика и свободно, справедливо и солидарно общество на базата на баланс и партньорство между интересите на труда и капитала, на личността, обществото и държавата".

Учредителната среща на Движението за социален хуманизъм прие, че учението на д-р А. Москов е не само нова стратегия на социалдемокрацията, но и нова идейна база за обновяване и консолидирането на демократичните и прогресивни среди в България, в Европа и света. Нашата Програмна декларация завършва с думите:

Главното в нашата нова политика, продиктувана от обективните потребности на днешното и утрешно развитие на България, се състои в това,че БСДП поема отговорността да бъде динамичен регулатор и гарант на естествените процеси на консолидация на всички социалдемократически сили.

Идейна основа на бъдещото обединение на левицата в България, Европа и света е учението за социален хуманизъм, обосновано от д-р А. Москов - висше развитие на възгледа за човешката солидарност.

Дълг на българската социалдемокрация е да направи достояние на цялата световна общественост и да развие в собствената си практика това ново постижение на човешката мисъл.

Социалдемокрацията в България и БСДП се нуждаят от решително обновяване в идейно-теоретично, политическо и организационно отношение. Само по този начин те могат да се издигнат на необходимото съвременно равнище, с оглед сериозността и неотложността на задачите, които им поставя развитието на обществото.

Движението за социален хуманизъм изразява прогресивната тенденция в развитието на социалдемокрацията в България, към нейното обновяване и активно практическо реализиране.

Победата на социалния хуманизъм, завещан ни от д-р Атанас Москов, изисква БСДП да даде пример в новото движение за бъдещо обединение на социалдемократическите и прогресивни сили у нас и на тази основа да даде своя принос в изграждането на свободното гражданско общество.

Движението за социален хуманизъм в БСДП призовава всички, за които ценностите и целите на социалдемокрацията са скъпи, да осъзнаят своята нова историческа отговорност и достойно да изпълнят дълга си към бъдещето на социалдемократическа България."

Ако трябва с няколко думи да се обобщи нашата стратегическа задача, то това е сполучливо направеният извод от акад. Г. Близнаков, с който и ние сме съгласни, че Движението за социален хуманизъм иска "максимум щастие, чрез максимум прогрес за максимум хора".

За всичко това ние бяхме обвинени от д-р Дертлиев и от неговите сподвижници в "спекулации с идейното наследство на д-р А. Москов" и бяхме обявени за "политически негодници".

Ние обаче считаме, че д-р Дертлиев или не разбира или не иска да разбере новото, което ни завеща д-р А. Москов. Основание за това ни дава сравнението между разбиранията на д-р Москов и на д-р Дертлиев за същността и значението на учението за социалния хуманизъм, които се разминават, защото изхождат от два противоположни подхода.

Подходът на д-р Дертлиев е метафизически. За него социалният хуманизъм е веднъж завинаги даден морален императив на социалдемокрацията, нейно "ядро, трайна същина", "привлекателно определение, но толкова общо...", че за него "няма място при неограничената "либерална" бъркотия, която пет години руши страната ни", "няма място в такава форма на социализъм, която не зачита човешките права", "няма място при дивия капитализъм".

Подходът на д-р Москов е глобален, комплексен и еволюционен. Хуманизмът, според него, е осъзнатото саморазвитие на човека към съвършенство, а социалният хуманизъм - нов етап е еволюцията на хуманизма, историческа необходимост и водеща тенденция в развитието на съвременното общество. "Новото хилядолетие - казва д-р Москов, ще бъде борба за социална справедливост за цялото човечество. И за хората на Саудитска Арабия, и за хората на Сомалия. И за Европа, и за Америка - за всички социална справедливост ще трябва. Тия неща трябва да се гледат в много голям мащаб. Понятието глобални въпроси не е само една фраза. То е действителнст и човечеството ще трябва да се справя с глобални въпроси. Не вече за класови, не за расови, не за отделни държави. Светът е минал и минава много мъчително към един нов начин на живеене. Светът минава наистина към една нова солидарност. Ние навлизаме в един нов хуманизъм." /в. "Дума", 7 август 1993 г./.

Тръгнали с различни подходи, д-р Дертлиев и д-р Москов стигат до различни изводи. Ако за д-р Дертлиев социалният хуманизъм е вярата на социалдемокрацията, че някога в света ще се установи "такава форма на социализъм, която зачита човешките права", то за д-р Москов социалният хуманизъм е програмата, с която социалдемокрацията ще преобрази света в прехода към новото информационно /технотронно/ общество.

"Има много факти в международните прояви на социалната демокрация, казва д-р Москов, които дават основания да се мисли и да се приеме, че действително социалната демокрация - така силно обагрена идеологически, повече доктринална, отколкото е необходимо за живота, надхвърляща мащаба на своите програми, мащаба на конкретно възможното - е вече в миналото. Защо? Защото животът на човечеството еволюира така, че задачите вече не са социална справедливост, свобода, солидарност само в отделни народи, а както много добре го беше формулирал още в първия етап на своите прояви Горбачов - всички да излезем извън тази фаза и да приемем глобалните въпроси като периметъра, в който трябва да се движи човешкият прогрес. Хуманизмът навлиза в една нова фаза. Касае се не за класа срещу класа и за нация срещу нация, а за опазване на човешкия род. И като мисля за еволюцията на хуманизма въобще, за това обществено явление, което в историята мени своя пълнеж с оглед на епохата, сегашната фаза на формулиране на общочовешкия хуманизъм - това е именно справедливост, свобода и солидарност за цялото човечество.

Социнтернът направи това заключение при своето възстановяване и положи усилия да включи движения, които вече са порасли за концепцията, че се налага един друг хуманизъм, а не могат да му намерят оная формулировка и онази солидаристична организация, която да осъществи големия й дял. Вили Брандт има голяма заслуга в това отношение. Най-напред в своето отношение към Изтока и после в своето отношение към всички континенти. Днес в Социнтернационала членуват не непременно социалдемократически партии, които са възприели Енгелс и Бернщайн, или Кауцки, да кажем, и идеите на Ленин. В него членуват хора, които се движат от тоя голям общочовешки идеал - новия хуманизъм на новото хилядолетие - общочовешка солидарност. Там виждам бъдещето на социалната демокрация. Няма друг изход за света въобще, за човечеството въобще. Правят се илюзии онези, които мислят че капитализмът, че пазарната икономика ще разрешат глобалните проблеми на човечеството. Нито търговията, нито частният капитал, нито помощите от разни фондове могат да разрешат въпросите за глада, за болестите, за опазване на Земята като планета. Иска се пак държавите чрез данъците, чрез общочовешката солидарност за плащане на данъци да посрещнат общочовешките нужди. Това вече е разширената социална демокрация и в този мащаб XXI век и новото хилядолетие ще бъдат осъществяване на новия хуманизъм - а именно на социалната демокрация." /в. "Дума", 4 март 1992 г.; кн. 1/1992 г. сп. "Ново време"/

Учението за социален хуманизъм д-р А. Москов разви на основата на един нов възглед за същността на човека и обществото - неговата нова философия на историята. Корените на хуманизма и на осъзнатото самоусъвършенство на човека - двигател на напредъка на обществото, се крият дълбоко в човешката природа. В природата на човека са заложени две противоположни страни - индивидуализмът и колективизмът - стремежът към самосъхранение и стремежът към взаимопомощ. Съотношението между индивидуализма и колективизма в тяхната динамика и еволюция определя характера и формата на организация на всяко общество.

Като се спира на този въпрос, д-р Москов изтъква, че в обществото "... се създава, уви, и един особено устойчив и прилепчив вид морален вирус, вирусът на първичното до користолюбие, властолюбие. Някои социолози считат, че тоя вирус е нещо природновнедрено в човека и в животното и че борбата с него, обуздаването му, е въпрос на духовно издигане, на осъзнаване. В подкрепа на тази борба идва не по-малко природната вродена необходимост от солидаристично човешко общество, следователно борбата за надмощие се решава от степента, в която човек достига в развитието си към върховенството на разума, съвестта, и морала му както обществено същество." /"равносметка, отговорност, поука," в. "Свободен народ" бр. 90, 23-30 декември 1992 г./.

Става ясно и ние специално искаме да изтъкнем това, че за д-р Москов главният структуроопределящ фактор в развитието на обществото е "степента, в която човек достига в развитието си към върховенството на разума, съвестта и морала му като обществено същество". Разумът, съвестта и моралът следователно в своето съчетание образуват съдържанието на хуманизма, и тяхното триединство го превръща в магистрала на историята.

Учението за социален хуманизъм ни дава и нов модел за отношението между човека и обществото. Вместо традиционното разбиране на християнството и на социалдемокрацията за отношението на човека към другите като към свободни и равни, учението за социален хуманизъм провъзгласява възгледа за отношението на човека към себе си като мярка, която единствено го прави свободен и равен на другите. Този възглед променя подхода на цялостната дейност на социалдемокрацията. Нейната политика не бива повече да изхожда от представата, че с промяната на обществените, в т. ч. и на икономическите отношения, ще се промени природата на човека, а обратното - трябва да се основава на разбирането, че само промяната в човека може да промени всички обществени отношения. Такъв е практическият извод от новата философия на историята, създадена от д-р А. Москов, основаваща се на възгледа за "човека като обществено същество."

Движението за социален хуманизъм не е нищо друго освен организирано усилие за промяна на човека, което на тази основа изгражда и своята политика за промяна на обществото. Движението за социален хуманизъм е израз на новата социалдемокрация, която по думите на Жан Жорес "от миналото ще вземе не пепелта, а огъня". В този огън ще изгори всяка ретроградност.

/Пресслужба "Куриер”/

15:00:00
25.01.1996 г.

Редактор: Лилия Томова - деж. ред.
Технически изпълнители: Маргарита Анева
                                           Цветана Любомирова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1996 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!