София, 25 юни 1991 година                       
        Брой 122 (397)                    

Ръководител Пресслужба "Куриер” Стефан Господинов

София, 25 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ (СДС) КЪМ БЪЛГАРСКИТЕ ИЗБИРАТЕЛИ, УТВЪРДЕНО ОТ ТРЕТАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА СЪЮЗА НА 22 ЮНИ 1991 Г. В СОФИЯ.

БРАТЯ И СЕСТРИ,

Предстои ни решаваща стъпка, България е изправена пред избори, които ще решат ще стане ли отечеството ни нормална демократична държава, или ще остане бедният роднина на Европа.

България има нужда от вашия глас. Всеки негласувал подкрепя неяснотата в управлението, застоя в стопанството, безработицата и бедността.

Десетилетия наред режимът на бившата БКП съсипваше страната. Ограби хората от собствеността им, направи ги зависими във всичко от партията държава. Живя на заем, като харчеше повече, отколкото произвеждаше. Натрупа дългове, които сега трябва да плащаме. Отне нисмелостта, инициативата и свободата.

Един ден се оказа, че повече така не може и осъмнахме, докарани до просешка тояга.

Програмата на СДС може да направи България отново нормална държава. Тя може да я изправи на крака.

Ние не обещаваме сполука. Ние предупреждаваме за трудностите, но сме готови в разумен срок да изведем България от разрухата. Ние искаме инициативните и способните да печелят от труда си. Само така обществото може да спечели чрез тях.

Ние приехме да участваме във властта въпреки политическите неизгоди, които това носи, за да спестим на хората поне част от мизерията и глада. Но това, което може да се направи чрез уговорки, непрекъснати спорове и половинчати споразумения, не е много. Наистина президентът възстанови доста от загубеното доверие на демократичните страни. Наистина парламентът гласува някои закони, които дори и несъвършени разграждат устоите на комунистическото господство. Наистина правителството започна реформа, но тя вече се задъхва. Програмата на СДС не може да бъде осъществена без силна политическа власт.

Ние сме готови да управляваме заедно с други демократични партии, които имат действително желание да премахнат комунистическите структури, за да осъществим националната воля за смяна на системата.

Ние се нуждаем от стабилно парламентарно мнозинство, за да изградим силно правителство. Само така ще премахнем паразитните икономически структури, които пречат на развитието на българското стопанство.

Ще прекратим ограбването на страната и ще върнем незаконно отнетото. Ще създадем сигурна, неполитизирана полиция, за да възпрем корупцията и да ограничим престъпността. Грабежът на държавно и частно имущество трябва да бъде спрян.

Ще възстановим неприкосновеността на частната собственост, върху която се създава инициатива и благосъстояние. Това ще развие производството и ще донесе нови работни места.

Имаме нужда от стимули за външните инвестиции. Те се нуждаят не само от закони, но и от политически гаранции. България ще стане част от семейството на цивилизованите страни и политически, и икономически.

Необходимо е облекчаване на процедурата за връщане на земята и гарантиране на благоприятни условия за собствениците при снабдяване с машини, семена и други. Това ще осигури прехрана за България.

Развитието на производството ще позволи да има нормални данъци и нормален кредит. Това от своя страна ще позволи след първоначалните усилия да заживеем по-добре.

Въпреки трудностите ще полагаме специални грижи за болните, инвалидите, пенсионерите и безработните. Вече се видя, че са лъжливи слуховете за отнемане на пенсии или осигуровки. Всеки българин има родители или близки в нужда. Ние няма да ги изоставим. Безработните имат нужда не само от осигуровки, а и от възможност за преквалификация.

Ще развием осигурителни фондове, за да се гарантира здравеопазване и осигуреност за всички. Но ние не сме за държавни подаяния, а за гарантирана осигуреност с право на избор на лечение. Така, без това да бърка в джоба ни, лекарският труд ще бъде достойно заплатен.

Необходимо е освобождаване на професиите на специалистите от унизителната държавна опека. Само така ще възстановим достойнството на учителите и преподавателите. Образованието ще бъде съобразено със стандартите на цивилизованите страни. Развитието на културата и изкуството ще бъде стимулирано.

Нужен ни е съд, независим от партии и от началници, който ще съди ефикасно и според закона. Само така ще възстановим достойнството на правните професии.

Ще защитаваме човешките права независимо от вяра и етническа принадлежност. Човешката свобода е висша ценност на демокрацията. Икономическата и политическата свобода е гаранция за преодоляване на междуетническите напрежения. Но който раздухва вражда или омраза на национална или верска основа ще получи справедливо наказание. Никоя социална или етническа група не може да има привилегии, нарушаващи човешките права на други.

Ние сме за подкрепа и утвърждаване на духовната връзка на всички българи с отечеството. Нашите братя, които живеят извън страната, имат право да се родеят с българщината.

Ще бдим за националната сигурност. Ще поддържаме армия, отговаряща на стандартите на цивилизованите страни. Ще търсим гаранции за националния суверенитет в европейска колективна система за сигурност.

Победата на демокрацията в България означава място за всеки под нейното слънце независимо от политическите му убеждения. Но тя означава още, че и нашите деца, и нашите братя и сестри няма да ни напускат повече.

Изборът принадлежи на вас.

София, 22 юни 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 25 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕЗОЛЮЦИЯ НА ВИСШИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ЗА СОЦИАЛНО-ПОЛИТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА В СТРАНАТА. Документът е приет на разширено заседание на Висшия партиен съвет, състояло се на 15-16 юни 1991 година в София.

Една година след изборите мирният преход към демократично общество все още не е гарантиран. Нещо повече, не е гарантиран преходът към действителна демокрация.

Появиха се сили на крайната десница. Тяхната опасно нарастваща активност е насочена срещу Великото народно събрание, срещу приемането на конституция. Тези сили лансират абсолютно невярната теза, че това Велико народно събрание не може да изработи демократична конституция. Крайната десница не желае нормална работа на върховния законодателен орган, не желае основен закон за страната, защото това би било солидна преграда пред тяхната жажда за власт на всяка цена, пред техния социален авантюризъм и стремеж към авторитарно управление. Подобна активност играе роля на дестабилизиращ фактор в една и без това силно разстроена стопанска система. Политическият резултат от подобна активност има пагубни последствия за протичането на самата икономическа реформа, за излизането на страната от кризата.

Председателят на републиката играе важна роля в осъществяването на мирния преход. Припомняме, че при неговото избиране той получи подкрепата на Парламентарната група на БСП. Ето защо изявленията му от последните дни пред Великото народно събрание и на други места, отнасящи се до възможността събранието да не приеме новата конституция, пораждат обоснованата ни тревога.

Правителството е основният фактор за провеждане на икономическата реформа. Неговите мерки, одобрени по принцип от политическите сили и от профсъюзните централи, са в посока на решителното изменение на стопанския живот към социално пазарно стопанство. Същевременно важни фигури от правителствения екип насочват голяма част от усилията си за борба срещу БСП, за защита на тяснопартийни позиции и с това обективно обслужват интересите на крайната десница, която тласка страната към политически реваншизъм и икономически хаос.

Във Великото народно събрание се води истинска борба за демократичните ценности, за защита на дълга на депутатите, който те имат към своите избиратели, към народа. Висшата цел е приемането на новата конституция, която да постави основите на нова, демократична България. Но из средата на депутатите се отдели група, настроена срещу новата конституция, срещу самото събрание. Тя предприе улични действия и организира извънпарламентарен натиск срещу своите довчерашни колеги, поставяйки се по този начин в услуга на сили, чиито интереси са в разрез с тези на народа и които в името на своите интереси с лекота пренебрегват човешките права и демократичните порядки.

В средите на опозицията протичат процеси на вътрешно престрктуриране, на ново обособяване на политическите сили и групи с различно отношение към важни въпроси на мирния преход. Българската социалистическа партия си дава сметка, че тези процеси не променят принципното отношение на опозицията към нея, но същевременно смята за положителен факта, че в средите на опозицията има сили, които уважават мирния преход и ценят демократичния подход в политиката. Обоснована тревога будят обаче крайнодесните сили в опозицията, които откровено се обявяват против действащите демократични институции и които все повече в своите стремежи се облягат на нелегитимни средства, все по-често прибягват до заплахите, шантажа и насилието.

Българската социалистическа партия следва неотклонно линията на мирния преход, извършван с демократични средства. За времето след 10 ноември 1989 г. тя се утвърди като последователна, демократична и толерантна политическа сила. Нейното политическо поведение е определящ фактор за мирния характер на процесите, които протичат в нашата страна.

Тревожното увеличаване на активността на силите срещу Великото народно събрание създава опасност от навлизането на страната във фаза на безредици, хаос и граждански междуособици, превръща се в непреодолимо препятствие по пътя на икономическата реформа. Тази опасност може да бъде избягната единствено по пътя на разбирателство между политическите сили, на които са скъпи човешките и националните ценности, които са в състояние да се издигнат над партийните пристрастия в името на хуманизма и Отечеството. Българската социалистическа партия е неразделна част от тези сили и ще направи всичко необходимо, за да победи разумът, за да възтържествува демокрацията в Република България.

В тази обстановка Българската социалистическа партия поставя следните приоритети в своята политика: първо, приемането на нова конституция като гаранция за мирния преход и утвърждаването на демокрацията; второ, последователното провеждане на реформите, без което е немислим изходът от тежкото състояние на икономиката, и трето, последователно отстояване на социалния характер на промените като единствено възможния за Българската социалистическа партия изход от трудностите, с които се сблъсква днес българският народ.

София, 16 юни 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*   *   *

София, 25 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА КООРДИНАЦИОННИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКАТА ОФИЦЕРСКА ЛЕГИЯ "РАКОВСКИ".

През изтеклите след 10 ноември 1989 г. месеци въоръжените сили на Република България останаха верни на конституционния си дълг, не се намесиха в политическия живот, не вдигнаха ръка срещу народа си, не се опозориха с репресивни действия. Част от демократично настроеното офицерство от Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи (МВР) се обедини в легия "Раковски", която за година съществуване се легитимира пред обществеността като професионална, неполитическа, родолюбива организация, ратуваща за мирния преход.

На фона на икономическата, политическата и духовната криза неведнъж бе декларирано общото удовлетворение от безкръвния път, извървян до днес от обществото. Но този път не бе изминат без жертви. Жертви дадоха силите на сигурността - милицията, противопожарната служба, Граничните войски, българската армия. От 10 ноември до днес при изпълнение на служебния си дълг загинаха десетки военнослужещи и военни служители.

Многократно военнослужещи бяха бити и унижавани при изпълнение на служебните си задължения. Особено драстичен е случаят на 20 юни в Любимец, където група криминални престъпници пребиват офицер, отнемат оръжие и бият граничния наряд. Година и половина жертвахме себе си,като не използвахме дадените ни от закона права, в името на демокрацията. Смятаме, че повече не бива да търпим. Призоваваме всички свои членове и симпатизанти от Министерство на отбраната и МВР строго да спазват законите и уставите и да употребяват оръжие в защита на живота си, честта и пагона и човешкото си достойнство, отстоявайки интересите на държавата и на гражданите на Републиката.

Обръщаме се към Великото народно събрание, към президента на Републиката, към министър-председателя и към главната прокуратура. Недопустимо е да се въвеждат лимити, да се орязва военният бюджет, да се забавя техническото превъоръжаване на силите за сигурност в момент, когато равнището на престъпността застрашително нараства Продължава некомпетентната кампания в някои средства за масова информация срещу органите на МВР, както и прозрачните подмятания за възможен военен преврат.

Консервативните среди в Министерство на отбраната вместо да се заематс военната реформа или да оценят дейността на предишното ръководство на министерството предприемат скрити и явни атаки срещу легията.

В започналата предизборна борба политическите сили отново правят опити да флиртуват с Въоръжените сили, за да ги привлекат на своя страна. Новото изостряне на политическото напрежение неминуемо ще удари по единството на Въоръжените сили, по бойната им готовност и по националната сигурност.

Координационният съвет на легия "Раковски" смята, че Въоръжените сили не трябва да бъдат използвани за постигане на тяснопартийни политически цели. Те трябва да останат гарант за териториалната цялост и суверенитета, за вътрешния ред и стабилността на страната.

Призоваваме държавното ръководство и прокуратурата да разгледат състоянието на Въоръжените сили, да не позволят на старата военна номенклатура да се разправи с неугодните и инакомислещи офицери, да способстват приоритетно да бъдат приети законите, свързани с националната сигурност, да не допуснат способни военнослужещи да заминат в чуждестранни легиони, вместо да служат на Отечеството си, да подкрепят законосъобразните действия на хората от армията и милицията, които също искат да живеят в мирна и демократична европейска държава.

В подкрепа на гореизложеното Българската офицерска легия "Раковски" призовава своите членове и симпатизанти, всички български офицери, всички български граждани на мълчалив протест, изразяващ свършващото ни се търпение. Нека на 1 юли (понеделник) офицерите, старшините, гражданите, които ни подкрепят, поставяйки българския трибагреник върху гърдите си, да запалят фаровете на гражданското неспокойствие в борбата за законов ред и сигурност. Надяваме се, че натрупаната у нас родолюбива енергия ще запали свещицата, след която, подобно на ослепените Самуилови войници, водени от националната идея, най-сетне ще намерим брод към идния ден.

София, 22 юни 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*   *   *

София, 25 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОТЕСТ НА СЪЮЗА НА ПРИТЕЖАТЕЛИТЕ НА ЖИЛИЩНО-СПЕСТОВНИ ВЛОГОВЕ ПО ПОВОД НА ИЗГОТВЯНЕТО НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЪЛГОГОДИШНИТЕ ВЛОЖИТЕЛИ БЕЗ УЧАСТИЕТО НА ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА СЪЮЗА.

Председателството на Съюза на притежателите на жилищно-спестовни влогове изказва остър протест срещу включването в работната група къмМинистерски съвет за изготвяне на законопроекта за дългогодишните вложители само на представители на движението "Дом за всеки". Както е известно на обществеността, така нареченото движение защитава интересите на хора в жилищна нужда без жилищно-спестовни влогове. С недоумение констатираме, че в работната група са включени и представители на самозвано дружество, защитаващо интересите на малка група стачници.

В същото време представители на легитимната организация, защитаваща интересите на всички дългогодишни притежатели на жилищно-спестовни влогове, не се допускат за участие въпреки многократните настоявания.

Редно ли е в условията на демократизиращото се общество личните интереси на малка група хора да се решават за сметка на десетки хиляди дългогодишни вложители, още повече че последните са представени от Съюза на притежателите на жилищно-спестовни влогове!

София, 20 юни 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*   *   *

София, 25 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОЕКТ ЗА ПРЕДИЗБОРНО СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ, ОРГАНИЗАЦИИ И ДВИЖЕНИЯ ЗА ОСНОВНИТЕ ПРИНЦИПИ НА НОВИЯ СТАТУТ НА НАЦИОНАЛНОТО ДВИЖЕНИЕ СДС.

1. Действието на настоящото споразумение е до гласуването на законите от новото Народно събрание, които ще гарантират смяната на системата.

- Съюзът на демократичните сили е общонационално движение - доброволен съюз на партии, движения и граждани, обединени в името на безусловната и невъзвратима смяна на комунистическата политическа и икономическа система и замяната й с демократично гражданско общество.

Членове на движението са партиите, организациите, движенията и гражданските комитети на СДС, които приемат програмата на Съюза на демократичните сили и признават настоящото споразумение.

- Политическите партии, организации и движения, подписали споразумението, доброволно подчиняват партийните си интереси на общата цел на съюза до постигането й и поемат задължението да работят за това.

2. Организационната и управленската структура на СДС е:

- организации на партиите, организациите и движенията и граждански комитети;
- общински координационни съвети;
- регионални консултативни (координационни) съвети, които обединяватобщинските организации на територията на бившите окръзи;
- национален координационен съвет (НКС);
- национална конференция.

В гражданските комитети членуват като физически лица членове на партии, организации и безпартийни.

Гражданските комитети избират свое ръководство и представител в Общинския координационен съвет.

В Общинския координационен съвет по един свой представител делегират гражданските комитети на територията на общината и изградените общински организации на партиите и движенията, членуващи в СДС.

В регионалните координационни съвети на СДС участват с право на глас по един избран от общинските координационни съвети представител.

НКС е съставен от по един представител на членуващите в СДС партии и движения и 28 регионални координационни съвета от страната.

НКС избира председател, зам.-председатели и секретари, които привеждат в изпълнение неговите решения.

3. Вземане и изпълнение на решенията.

- Националната конференция на СДС взема решения, с обикновено мнозинство, които са задължителни за Националния координационен съвет. Решенията му са задължителни за общинските организации на СДС и за партиите, организациите и движенията, подписали споразумението.

- Общинският координационен съвет взема решения с обикновено мнозинство, които са задължителни за общинските структури на партиите, организациите и гражданските комитети.

- Регионалните консултативни (координационни) съвети не са звено в управленската структура на съюза. Техните решения са препоръчителни за общинските организации и имат за цел да координират действията на общинските организации на територията на съответния окръг.

4. Издигане на кандидати за избори:

- Определянето на мажоритарните кандидати на СДС се извършва от съответните общински координационни съвети.

- Определянето на пропорционалните кандидати се извършва от регионалните координационни съвети, а за гр. София - от Градския консултативен съвет.

- Листата на кандидатите от която общинският или регионалният координационен съвет ще избере представителите на СДС в изборите, сеформира от предложените чрез НКС от централните ръководства на партиите и организациите кандидати и от кандидатите, предложени от местните ръководства на партиите и организациите и от гражданските комитети (схема 1 и 2).

- Националният координационен съвет регистрира избраните от общинските координационни съвети мажоритарни кандидати от СДС и избраните от регионалните координационни (консултативни) съвети пропорционални кандидати.

5. Народните представители, избрани със синята бюлетина на СДС, декларират, че признават и ще се ръководят от решенията на Националната конференция на СДС и на Националния координационен съвет.

- В Народното събрание депутатите на СДС могат да образуват само една парламентарна група (СДС) по време на действието на настоящото спразумение.

София, 22 юни 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*   *   *

София, 25 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РАЗДЕЛ "ЕКОЛОГИЧНА ПОЛИТИКА" (част втора - последна) ОТ ПРОЕКТА ЗА ИКОНОМИЧЕСКИ РАСТЕЖ И ПРЕХОД КЪМ ПАЗАРНА ИКОНОМИКА В БЪЛГАРИЯ, РАЗРАБОТЕН ОТ АМЕРИКАНСКИЯ ЕКИП НА РИЧАРД РАН И РОНАЛД ЪТ (известната програма "Ран-Ът"). Проектът като ияло е подготвен от Търговската камара на Съединените американски щати като подарък за българския народ. Автор на раздела е Питър Дж. Хил.

Понякога терминът "обща собственост" се използва по отношение на природните ресурси, които са общо притежание, т.е. на голяма група хора или на обществото като цяло. Проблемът с общата собственост в неговия зародиш се третира от Гарет Хардин в статията му от 1968 г.,публикувана в "Science" (1). Оттогава е изписано голямо количество литература по проблема за "трагедията на общата собственост" и във всички случаи се стига неумолимо до едно и също заключение - ако правата върху собствеността не са твърдо установени, ще има свръхексплоатация на ресурсите. Сериозните екологични проблеми, коитосрещат Съветският съюз и страните от Източна Европа, са блестящ пример за това явление. (2)

Излагането на проблема по този начин е много полезно, тъй като ни насочва към подходящите видове реформи, необходими за гарантирането на качествена околна среда. След като замърсяване има там, където правата върху собствеността не са добре дефинирани и не се прилагат както трябва, опитите за реформи трябва да се насочат към определянето на тези права, ако те не съществуват, към налагането им, ако се прилагат слабо, и към даването на възможност тези права да се прехвърлят така, че ресурсите да се използват максимално ефективно. Сегашните усилия за приватизиране на производствените ресурси в българската икономика са стъпка в правилна посока. Въпреки това ще бъдат необходими и някои новаторски реформи за решаването на част отекологичните проблеми, тъй като в някои области правото на собственост по традиция не е уточнено или пък разходите по определянето или налагането му може да бъдат твърде високи.

Въздухът и водите са два природни ресурса, които срещат най-значителните екологични проблеми, защото и по традиция са част от "общата собственост". Все пак и в двата случая има начини за приближаване към система от частнособственически права, при която хората, вземащи решенията, ще отговарят за тях. Ако сегашните потребители на вода имаха установени права върху собствеността, те биха разполагали с база за предприемане на действия срещу предприятието замърсител. Два примера - общините да имат правото на собственост върху питейната вода, а селските стопани - върху водата за напояване.

Дори и при риболова могат да се установят права на собственост. Във Великобритания например много риболовни клубове имат право на собственост върху реки и водоеми. (3) Тъй като членовете на тези клубове са заинтересувани от качеството на рибата, те се грижат и да не се допусне замърсяването на водата. Законовата система позволявана хората да завеждат дела при доказани щети и това се оказва надеждна защита срещу замърсяването. В действителност качеството на водите в Англия и Шотландия, в които се въди рибата, е по-високо оттова в много други западни страни, където водите са собственост на правителството.

В такива случаи е важно правото на собственост върху водите да може да се прехвърля, тъй като, ако по-ефективното им използване предизвиква замърсяване, трябва да се извърши прехвърляне. Ако един завод пожелае да замърси река, собственост на риболовен клуб или на друга организация за отдих, той може да откупи правата и да изхвърли известно количество отпадъци във водата. Но при добре дефиниран и прилаган режим на собственост на хората не се налагат разходи без тяхното съгласие и воля, следователно замърсяване не съществува.

Точно както собственикът на желязна руда може да продаде този продукт на даден завод и собствениците на водите могат да продадат правото на използването им като място за изхвърляне на отпадъчни продукти.

Горният сценарий има няколко очертани предимства пред други алтернативи на тази обществена политика. При дискусиите по тези въпроси обикновено се приемат за възможни само крайни решения. Или тези, които замърсяват, действат както решат и могат да замърсяват въздуха и водата, колкото си искат, или природозащитниците се налагат и не допускат никакво замърсяване. За разумните хора и двете решения са неприемливи, тъй като замърсяването е значителен проблем, но при днешните съвременни промишлено развити икономики е немислимо въобще да няма такова. Една система на ясно определени и правилно прилагани права върху собствеността предлага изход от дилемата. Ако в горния пример водата е по-ценна в първичното си, напълно чисто състояние, тогава на завода изобщо няма да бъде разрешено да замърсява. В този случай думата са си казали потребителите; реката действително ще може да се използва най-добре, когато няма абсолютно никакво замърсяване. В много случаи обаче подобно решение е много малко вероятно.

Обикновено премахването на някои от заводските отпадъци е прекалено скъпо и когато е изправен пред алтернативата дали да купи правата и да замърсява водите на дадени собственици, или да пречиства сам, заводът избира втората възможност. Освобождаването от всички замърсители обаче може да се окаже доста скъпо и тогава заводът вероятно ще реши да откупи правото да замърсява дадени води. В такива случаи приетото от двете страни решение е задоволително както за собствениците на завода, така и за онези, които притежават правата върху водите. Това решение е оптимално и за обществото. При подобна ситуация нещата могат да се развият и по друг начин - някои води да останат в абсолютно чисто състояние, а други - постепенно да поемат повече замърсители. И отново се налага изводът: ако правата върху собствеността са добре дефинирани и прилагани, подобен развой на нещата не представлява проблем за обществото.

Важно е да се отбележи и че при наличието на ясно определени и точно прилагани права върху собствеността трябва да съществуват закони, по силата на които собствениците да могат по съдебен път да търсят обезщетение, ако правата им се нарушават. По този начин хора, чието здраве е пострадало от някой завод замърсител, ще имат правото да искат чрез съда или парично обезщетение, или прекратяване на замърсяването. Тъй като паричните обезщетения за увредено здраве са много големи, най-вероятно в повечето случаи съответното предприятие или лице, източник на замърсяването, ще предпочете да прекрати производството, вместо да плаща за нанесени щети.

Поради подвижното си естество въздухът е един от ресурсите, върху които е най-трудно да се установи право на собственост (4). Някои от свързаните с това проблеми се регулират с помощта на добре функциониращ закон за търсене на отговорност. Когато обаче не може да се докаже с абсолютна сигурност източникът на замърсяването или когато те са много, това решение не е достатъчно добро. При подобни случаи използването на схемата на правото на собственост може да се окаже полезно облекчаване на проблемите. Някакъв управленски орган, примерно община или друга форма на местно управление, може да установи система от права за замърсяване, които могат да се прехвърлят и които позволяват някои замърсители да се изхвърлят във въздуха в определено количество. По силата на демократичен процес се постига съгласие за степента на замърсяване, която е приемлива за даден район. И тук не е възможно тази степен да е равна на нула, тъй като процесът на замърсяване неизменно съпътства редица полезни икономически дейности. След като се постигне съгласие относно приемливата степен на замърсяване на въздуха, правата би трябвало да могат да се прехвърлят, продават или предават на съществуващите заводи. Ако даден завод може да сведе замърсяването под разрешеното му равнище, той получава правото да продава. Ако нов завод иска да се настани в същия район, той трябва да купи правото от местните собственици. Правата за замърсяване могат да се прехвърлят, няма пречки за развитието на нови производства, като равнището на замърсяването на въздуха остава неизменно.

Важно е да се подчертае разликата между системата от права върху собствеността, които могат да се прехвърлят от един собственик на друг, и командващата и контролирана практика, често използвана в промишлено развитите икономики. Този вид практика обикновено конкретизира вида на необходимата технология за контрол на замърсяването, която трябва да съществува. Технологията обаче не е статична величина и следователно усилията за определяне на най-добрите методи за контрол на замърсяването по законов път могат да заключат обществото в прилагането на остарели в технологично отношение похвати. Освен това този вид управление и контрол не дава почти никакъв простор на инициативата и на нововъведенията и почти не стимулира производителите да правят нещо повече от просто внедряване на разрешената технология. Далеч по-добре е да се признае, че трябва да се контролира и че това може да се постигне чрез установяването направо на собственост, а не чрез задължителни конкретни технологически ограничения.

ЕКОЛОГИЧНА ПОЛИТИКА

Случаите с водата и въздуха са само два примера за това как действа схемата "правото на собственост". От всичко това най-важно е да се запомни, че е нужна система от правила, която да държи хората отговорни за действията им. Такива правила дават възможност на хората да извличат изгода, когато вземат решения, облагодетелстващи други слоеве на обществото. Освен това тези правила налагат отговорност на хората за разходите, които трябва да се понасят от други лица. Тези цели могат да бъдт постигнати чрез законови разпоредби, които дефинират ясно, прилагат на практика и дават възможност да се прехвърлят правата върху собствеността. Следователно, ако България премине към режим на частна собственост, тя трябва сериозно да помисли как да разпростре тези права върху областите, където съществуват екологични проблеми. Необходимо е известно търпение, тъй като преди да се установи пазарна икономика на основата на частна собственост, ще бъде трудно да се разбере точно кои от възникналите вминалото проблеми със замърсяването ще останат да съществуват и в бъдеще.

Въпреки необходимостта да се изчака реструктурирането на икономиката, може би е нужно да се вземат някои незабавни мерки срещу замърсяването. В някои случаи замърсяването на въздуха и водите е толкова застрашително, че едва ли е уместно да се чака въвеждането на всички икономически реформи. Освен това е важно да се започнат някои реформи, за да се покаже на населението, че правителството смята замърсяването за значителен проблем, който трябва да бъде резултатно разрешаван. Що се отнася до близкото бъдеще, разумно е незабавно да се ликвидират някои от най-опасните източници на замърсяване. Например парламентът може да назначи комисия, която да определи петте най-големи източника на замърсяване в България и след това да ги закрие. Тъй като съществува щастливата възможност това да са субсидирани предприятия, затварянето им може всъщност да е благоприятно за икономиката.

В процеса на приватизацията тези заводи могат да бъдат продадени с условието, че ще бъдат открити отново само ако изхвърлят точно определено количество замърсители. С други думи част от създаващите се права за замърсяването на въздуха могат да се прехвърлят на тези заводи, но без да им се разрешава да връщат предишното си равнище на замърсяване. И накрая, не бива да се забравя, че по отношение на околната среда, както и във всички останали житейски аспекти, се правят взаимни компромиси. Не може да се иска максимално производство, без да се обръща внимание на замърсяването, нито пък е възможно максимална безопасност или абсолютна чистота на околната среда. Вместо това трябва да се установи механизъм, който позволява на българските граждани да избират пълноценно както качеството на околната среда, така и подходящото равнище на стоки и услуги. Тази цел ще бъде постигната с установяването на широка система от права върху собствеността на всички ресурси, включително въздуха и водите, а след това процесите на пазарна икономика ще придвижат тези ресурси към най-доброто им използване.

/Пресслужба "Куриер"/

10:35:12    
25.06.1991 г.

Редактор: Нина Гаврилова
Технически изпълнител: Емилия Генадиева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

Сopyright © Пресслужба "Куриер", 1991 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер” е задължително!