София, 25 май 1992 година
Брой 100 (630)
Ръководител Пресслужба "Куриер"
Стефан Господинов
София, 25 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ, ПРИЕТА НА СРЕЩАТА НА РЪКОВОДСТВАТА НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА ТРУДА "ПОДКРЕПА" И КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ С БЪЛГАРСКАТА СТОПАНСКА КАМАРА, СЪЮЗА ЗА СТОПАНСКА ИНИЦИАТИВА НА ГРАЖДАНИТЕ, АСОЦИАЦИЯТА НА СВОБОДНИТЕ ПРЕДПРИЕМАЧИ "АЛТЕРНАТИВА 2000", КАКТО И С ДВИЖЕНИЕТО ЗА ИКОНОМИЧЕСКО ВЪЗРАЖДАНЕ НА БЪЛГАРИЯ, СЪСТОЯЛА СЕ НА 20 МАЙ 1992 Г. В СОФИЯ.
Днес, 20 май 1992 г. в сградата на Конфедерацията на труда "ПОДКРЕПА" се състоя консултативна среща на ръководствата на представителните организации на работодателските съюзи и синдикатите.
На срещата бе дадена оценка на досегашната икономическа политика на кабинета на г-н Филип Димитров, както и на цялостните аспекти на възникналата правителствена криза. Страните приеха единодушно, че програмата на Съюза на демократичните сили в нейната социално-икономическа част не се изпълнява. Една от причините за този факт е съзнателният отказ на правителството да провежда диалог със синдикатите и работодателите. Отчитайки ролята на обществения консенсус в кризисната икономическа ситуация и препоръките на авторитетни международни организации за нуждата от социално партньорство, участниците в срещата взеха принципно решение да започнат редовни двустранни консултации с цел съгласуване на интересите.
Страните констатираха, че в настоящия момент на България е нужно правителство, което да предложи обществено приемлива програма за продължаване на демократичните реформи в икономиката на основата на предизборната платформа на СДС.
Страните ще оценяват всяко следващо правителство по:
Първо. Готовността му да приеме принципите на обществения консенсус и да носи произтичащите от това отговорности. Това предполага незабавно създаване на национална система за социално партньорство на базата на взаимноприемливи принципи и договорености.
Второ. Действията му за реална промяна на икономическата политика, насочена към спиране на икономическия упадък и създаване на предпоставки за стабилизация и съживяване на икономиката чрез нови приоритети на икономическото регулиране.
Това изисква:
- нови финансово-кредитни регулатори, стимулиращи развитието на производството и разширяване на частния производствен сектор;
- нова, опростена и разумна данъчна система, отчитаща интересите на производителите и държавата;
- нова система за стимулиране на ефективното търсене чрез разширяване на пазарите - вътрешни и външни.
Трето. Готовността му да съгласува със социалните партньори нов механизъм за привеждане на доходите в съответствие с ценовите промени и икономическите условия.
Четвърто. Приемането на система, гарантираща активното участие на всички социални партньори в процеса на приватизация. Тази система трябва да създаде честни "правила на играта" и да осигури бърз старт на приватизацията.
Ръководствата на синдикатите и организациите на работодателите поемат своите отговорности и ще действат съвместно в името на националната идея за икономическо възраждане на България.
ПРЕЗИДЕНТ НА КОНФЕДЕРАЦИЯ НА ТРУДА "ПОДКРЕПА": д-р Константин Тренчев
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОНФЕДЕРАЦИЯ НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ: проф. Кръстьо Петков
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРСКА СТОПАНСКА КАМАРА:
Иван Андонов
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪЮЗА ЗА СТОПАНСКА ИНИЦИАТИВА НА ГРАЖДАНИТЕ: Валентин Моллов
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА АСОЦИАЦИЯ НА СВОБОДНИТЕ ПРЕДПРИЕМАЧИ: Георги Стаматов
ПРИСЪЕДИНИЛ СЕ - ДВИЖЕНИЕ ЗА ИКОНОМИЧЕСКО ВЪЗРАЖДАНЕ НА БЪЛГАРИЯ: Николай Близнаков
София, 20 май 1992 г.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 25 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА ЦЕНТРАЛНИЯ КООРДИНАЦИОННО-ИЗПЪЛНИТЕЛЕН СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКАТА ОТЕЧЕСТВЕНА ПАРТИЯ "НАЦИОНАЛЕН СЪЮЗ" ПО ПОВОД НА РЕШЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Документът е адресиран до председателя на Конституционния съд, до председателя на Върховния съд, до президента на Република България, до председателя на Министерския съвет, до председателя на Народното събрание, до дипломатическите мисии в Република България и до средства за масова информация.
С чувство на недоумение и вътрешна тревога за бъдещето на България ръководството, членовете и съмишлениците на организацията ни посрещнаха решението на Конституционния съд от 21 април 1992 г., с което се признава Движението за права и свободи (ДПС) като партия в нашия политически живот.
Естествено, тази етническа група е даденост и тя можеше да спомага за разграждането на комунистическата политико-икономическа система в страната в структурите на всички други политически партии, както това правят останалите етнически групи.
Ние сме за права и свободи на всички български граждани, но и за задължения пред българските закони, като категорично възразяваме против предоставянето на привилегии на една общностна група. Ние не пророкуваме, но България вече определено следва пътя на Кипър и бъдещето ни в това отношение е твърде тревожно и неясно.
Депозираната от лятото на 1991 г. обща молба на 93-ма депутати от Великото народно събрание (ВНС) за обявяването на ДПС като противозаконна организация, изградена на етническа и верска основа, беше потаена поради конюнктурни и теснопартийни цели на управляващите в изминалия период.
Първо. Върховният съд отхвърли отправения иск на ДПС от лятото на 1991 г. за регистрацията му от Софийския градски съд като партия.
Второ. ЦИК през есента на 1991 г. под натиска и внушението на президентската институция регистрира движението за участие в последните парламентарни избори, а Върховният съд потвърди легитимността на регистрацията на Движението за права и свободи в ЦИК.
Всичко това е един непростим парадокс в юридико-правната политика на България и отговорността за решението ще тегне на съвестта на петимата членове от Конституционния съд за бъдещето на Отечеството ни.
Уви, България неведнъж е плащала скъпо за действията на недалновидни наши политики и държавници и това е основата на няколкото трагични страници в историята ни.
Десетмесечното изчакване от Решението на Конституционния съд, предвид парламентарните и три месеца след президентските избори, спомогна за "утвърждаването” на ДПС, като "законна" политическа партия в България и потвърдиха това наше твърдение.
Мъчението за вземането на решение се определяше както от самото протакане, така и от избирането на момент, когато инсултът на г-н Милчо Костов "спомогна" за отпускането на спусъка и разстрелването на България от Конституционния съд.
Наред с 93-мата депутати от ВНС, 52-мата депутати от НС имаше реакция и на много опозиционни партии, в т.ч. и на Българската отечествена партия "Национален съюз", които през лятото на 1991 г. реагираха по законен път, но гласът им бе неправомерно пренебрегнат.
Погледнато в исторически план, Движението за права и свободи бе една игра в ръцете на БСП и СДС, но днес то се явява като катализатор на тенденции за сепаратизъм, разединение и национално предателство. Очевидни са практическите му доказателства, а не програмните документи и първите водят до явно обособяване на част от българския народ с турцизиране в Родопския регион на нашите братя българомохамедани, на българските цигани, които вече официално се турчеят, а същото се наблюдава и при прабългарския тюркски праетнос, под диригенстството на ДПС.
Нека с открито лице да погледнем истината в очите и да съзрем угрозата, която ни съпътства.
Ние, ръководството на Българската отечествена партия "Национален съюз", нейните членове и симпатизанти, като определени националдемократи, също сме за добросъседски отношения, въпреки спотаените стари съседски апетити към България, отнели й досега 141 хиляди кв.км площ - изконни български територии от общо 252 хиляди кв.км до 1876 година. Като не забравяме историческите факти, нека да знаем как и доколко да проявяваме нашата демокрация.
Разбираемо - всичко това е плод на нашето отваряне към демократичния свят след 1989 г., но то доближава разграждането на България с определени давления във вътрешните ни работи от една Велика сила, каквато доскоро беше бившият СССР и сега шестващото турско лоби и в нашите управляващи среди.
Ние сме категорично против сложните политико-икономически игри, в т.ч. и за Черноморската икономическа зона, подплатени с верските и етнически амбиции на пантюркизма и ислямския фундаментализъм в подстъпите към Европа, поставящи Турция на преден план в геополитическите амбиции и стратегически интереси на тази Велика сила.
Нашият път е пътят на Запад - с навлизане в структурите на Обединена Европа. Това трябва да се знае от всеки. Това е верният път на нашето помирение, национално обединение, чрез възраждане на българския национален дух, където и да е той - в Мизия, Добруджа, Тракия и в Македония - в лоното на българската нация.
Ние не пледираме за териториални претенции, но пледираме за отстояването на нашето културно-историческо наследство, където и да се намира то. Ние минаваме от миналото, през настоящето, за в бъдещето.
Нека идните поколения отсъдят решението на петимата магистри от Конституционния съд с решението им от 21 април 1992 г. за признаването на ДПС, потъпкали действащия основен закон - КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Пловдив, 29 април 1992 г.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 25 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТКРИТО ПИСМО НА ПРЕЗИДЕНТА НА ФОНДАЦИЯТА "БОЛНАТА ПЛАНЕТА" - ВЪЗДУХ, ЗЕМЯ, ОГЪН, ВОДА (ВЗОВ) ПЕТЪР МАНОЛОВ ПО ВЪПРОСА ЗА ЛИПСАТА НА ПРОГРАМА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО. Документът е адресиран до министър-председателя на Република България.
Г-Н МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ,
През 1988 и началото на 1989 г. Независимото дружество за защита правата на човека в България (основано от Илия Минев) се подвизаваше без програма. По време на трийсетдневната си гладна стачка направих всичко възможно да попълня тази празнина и си спечелих твърде много външни правозащитници за врагове.
Нашият народ е много умен и винаги е държал да знае накъде се е запътил и как ще стигне дотам.
Аз само Ви напомням тези неща, г-н Димитров, и недоумявам защо така упорито отказвате да оповестите програма на правителството, т.е. цел и път към целта.
Напомням Ви също така, че измъкването от блатото не е по силите нито на отделен човек, нито пък на група хора и отсъствието на правителствена програма може да се разглежда като опит да бъдем държани в принудително бездействие, за да се удължава агонията и за да станем умишлено лесна плячка на лумпени и безродници.
И накрая, позволете ми да ви напомня, че освен оскъдните осъдителни членове на действащата конституция, всички ние сме подвластни и на други неписани закони, за които малцина ограмотени хора си дават сметка.
София, 15 май 1992 г.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 25 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА ПОЛИТИЧЕСКИ КЛУБ "ЕКОГЛАСНОСТ" ПО ПОВОД НА ДИАЛОГА МЕЖДУ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ ПЕТЪР СЛАБАКОВ И ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА БЪЛГАРСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ "НИКОЛА ПЕТКОВ" В СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ ГЕОРГИ ПЕТРОВ.
По повод съобщенията в печата, че депутатът Георги Петров е дал под съд нашия председател Петър Слабаков заради споменаване на неговия прякор ”Гошо тъпото” Изпълнителният съвет (ИС) заявява:
Считаме, че от морална гледна точка е нецивилизовано да се употребяват обидни квалификации спрямо личности. Трябва да се уважава личното достойнство на всеки. Но има и обществени ценности, в името на които е недопустимо да се толерира кариеристичната посредственост, особено когато тя взема решения, засягащи целия народ. Ние знаем много добре какво представлява Георги Петров. Познаваме и позициите на оглавявания от него т.нар. БЗНС "Никола Петков" в СДС. Благодарение на тези позиции сега се обричат на разруха българското село и на глад българският народ.
Ето защо Изпълнителният съвет на Политически клуб (ИС на ПК) "ЕКОГЛАСНОСТ" единогласно
з а я в я в а:
ГОШО ТЪПОТО е ГОШО ТЪПОТО!
Нека ни съди всички!
Или да докаже, че е умен!
ПК "ЕКОГЛАСНОСТ" застава зад своя председател и ще го защитава. Притежаваме писмени и устни свидетелства за цялостното политическо, интелектуално и морално поведение на Г.Петров. Нека всеки, който може да ги допълни, да свидетелства.
София, 21 май 1992 г.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 25 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА УЧЕНИ В ОБЛАСТТА НА АГРАРНИТЕ НАУКИ ПО ПОВОД НА РЕШЕНИЕ ЗА ОТСТРАНЯВАНЕТО ИМ ОТ РАБОТАТА НА ОБЩОТО СЪБРАНИЕ НА СЕЛСКОСТОПАНСКАТА АКАДЕМИЯ. Документът е подписан от 50 редовни членове на Общото събрание, сред които са 28 професори, 22 доценти и научни сътрудници, в това число и от проф. Иван Божков - ректор на Висшия институт по зоотехника и ветеринарна медицина - Стара Загора, проф. Димитър Брайков - ректор на Висшия селскостопански институт - Пловдив, и проф. Янко Енчев - председател на организационния комитет за възстановяване на Софийския земеделски университет.
Ние, учени от Висшия селскостопански институт (ВСИ) - Пловдив, от Висшия институт по зоотехника и ветеринарна медицина (ВИЗВМ) - Стара Загора, членове на Общото събрание на Селскостопанската академия (СА), избрани от 520 научно-преподавателски кадри и членове от научните институти, заявяваме:
Решението за отстраняването ни от работата на Общото събрание на СА на 12 май 1992 г. за избор на ръководство е незаконно, тъй като сме в организационната структура на същата от нейното създаване. Това показва за пореден път безпринципност, незаинтересованост към общите проблеми на аграрната наука и образование и дискриминация към радикално мислещите учени в системата на Академията. Заявяваме, че останалите членове на Общото събрание на СА не могат да представляват селскостопанската наука, тъй като то е нелегитимно.
Странно е, че Общото събрание на СА, проведено на 21 април 1992 г., ни прие като равноправни, а сега същото събрание взе точно обратното решение в резултат на манипулация от лица, желаещи да проведат дирижирано събрание, което да съхрани чрез незначителни размествания управленските им позиции.
Изключването на университетската наука нарушава основната функция на СА като научно-учебен комплекс. С това практически се забавя и поставя под съмнение процесът на бързото и основно реформиране на аграрната наука. Ние сме разтревожени и загрижени за всичко това, като имаме предвид решаващата роля, която тази наука и образование следва да играят в изграждането на новата система на земеделие в България.
За сетен път става ясно, че сегашното ръководство на СА е против промените, които изисква времето, че има все още заинтересовани учени за запазване на неефективната досегашна структура на централизирано управление на аграрната наука.
Ние, подписалите декларацията, считаме, че университетската и институтската наука не трябва да бъдат противопоставяни, а заедно да решават неотложните задачи, свързани с провеждането на радикална аграрна реформа и основно преобразуване на съществуващата Селскостопанска академия.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 25 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ ОТ ГРУПА БЪЛГАРСКИ ПЕНСИОНЕРИ ДО "АМНЕСТИ ИНТЪРНЕШЪНЪЛ" - ЛОНДОН, документът е адресиран до господин Антъни Клъг и госпожа Хени Вермаас от "Амнести интърнешънъл" - Лондон.
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИНЕ,
Ние, групата пенсионери, които протестират зад българския парламент, знаем, че обект на Вашата хуманна дейност са хората, чиито живот и свобода са застрашени.
ГОСПОЖО И ГОСПОДИНЕ,
Днешното наше положение е може би по лошо от това на много затворници по света, които имат право на храна.
А могат ли да бъдат свободни гладните?
Добре или зле, четиридесет и пет години ние изграждахме жилища, пътища, фабрики, заводи и натрупвахме пенсионен фонд.
Днешните управници твърдят, че този фонд е заграбен и вместо да го издирят, изработват закони за да си присвоят (приватизират) построеното от нас и да ни държат при глада и отчаянието.
Чрез Вас, г-н Клъг и г-жо Вермаас, ние, протестиралите на 14 май 1992 г. в София, се обръщаме към световната общественост: "Хора, към българските пенсионери пълзи безкръвен икономически геноцид! Помогнете ни!"
София, 15 май 1992 г.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 25 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СТАЧКУВАЩИТЕ ЕФЕКТИВНО МИНЬОРИ И СТРОИТЕЛИ ОТ ОФ "ИНЖЕСТРОЙ", ЖИВЕЕЩИ В КВАРТАЛ "ПАВЛОВО". Документът е адресиран до председателя на Министерския съвет и до средствата за масово осведомяване.
ГОСПОДА,
Вече две години обикаляме от инстанция на инстанция, за да получим нашето основно човешко право - правото на собствен дом. Настанени в сгради - бивши виетнамски общежития, преди повече от 10-15 години, сгради строени и предадени през 1971 година, ние правим безуспешни опити да убедим отговорните инстанции, че сме в правото си да купим тези жилища по стари цени.
Въпреки подадената през 1990 година молба до ОФ "Инжестрой", изразяваща нашето желание, ние получихме многократни откази и обещания, след което не ни остана нищо друго освен крайната мярка - седяща щафетна гладна стачка пред сградата на Софийската голяма община (СГО), която започнахме на 18 май 1992 г.
Получихме пълната подкрепа на изпълнителната власт в лицето на г-н Янчулев, по чието разпореждане беше изготвено писмо, предадено лично от него на премиера Филип Димитров. Нещо повече, този проблем беше включен в заседанието на Министерския съвет, състояло се на 18 май 1992 г. За съжаление този проблем не е бил решен на това заседание поради категоричното несъгласие на един от министрите.
Осъзнавайки, че това е проблем, който засяга интересите на много хора и може да доведе до социален взрив с непредвидими последици, ние категорично заявяваме:
1. Назначената от Министерския съвет комисия, оглавена от министъра на териториалното развитие, жилищната политика и строителството, да се произнесе в срок до 21 май 1992 г., като подготви предложение за изменение и допълнение на съответния нормативен документ и да го внесе за решаване от Министерския съвет.
2. Продължаваме ефективните стачни действия до процедурното решаване на този проблем.
3. Ако Министерският съвет на заседанието си от 21 май 1992 г. не реши положително проблема ни, призоваваме всички общински фирми от територията на столицата, пред които стои същият проблем, да се присъединят към нашите активни стачни действия пред Министерския съвет със семействата си.
Разчитаме и на подкрепата на синдикалните организации, в които членуваме, както и на всички хора, които притежават чувство за справедливост.
София, 20 май 1992 г.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 25 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ (ЧАСТ ТРЕТА - ПОСЛЕДНА) НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ - ЕДИНЕН, ПРИЕТ НА ИЗВЪНРЕДЕН КОНГРЕС, СЪСТОЯЛ СЕ НА 21 И 22 МАРТ 1992 Г. В СОФИЯ.
УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ
Чл. 33. Управителният съвет организира дейността на Съюза чрез избрани от състава му работни комисии за постигане на целите и задачите, утвърдени от конгреса и Върховния съюзен съвет.
УПРАВИТЕЛНИЯТ СЪВЕТ:
(1) обсъжда и решава въпроса за политически споразумения, предизборни съюзи и правителствени коалиции;
(2) приема ежегоден отчет за финансовата дейност на БЗНС (е), утвърждава бюджета на Съюза и одобрява структурата и щата на помощните органи; определя размера на членския внос и разпределението му;
(3) обсъжда и утвърждава кандидатури на съюзни членове за народни представители, министри и за други ръководни длъжности в централните органи на държавната власт и управление;
(4) изслушва информация за дейността на парламентарната група, министрите и други съюзни членове на ръководна работа в централните държавни органи;
(5) избира Постоянно присъствие от предложена алтернативна листа от съюзния секретар, който прави функционално разпределение на избрания състав;
(6) избира главния редактор на вестник "Земеделско знаме".
Чл. 34. Управителният съвет на БЗНС (е) се свиква с решение на Постоянното присъствие по искане на една трета от членовете на Управителния съвет или по инициатива на една трета от общинските земеделски дружби, но не по-рядко от веднъж на шест месеца.
ПОСТОЯННО ПРИСЪСТВИЕ
Чл. 35. Постоянното присъствие на БЗНС - единен:
(1) организира изпълнението на решенията на конгреса, на Върховния съюзен съвет и Управителния съвет на Съюза;
(2) упражнява ръководни, координационни и представителни функции;
(3) разработва и упражнява бюджета и управлява имуществото на Съюза;
(4) изгражда и ръководи секции от специалисти за стратегическо и идеологическо развитие;
(5) осъществява международната дейност на БЗНС (е);
(6) отчита периодично дейността си пред Управителния съвет;
(7) народните представители и министрите престават да бъдат членове на Постоянното присъствие.
КОНТРОЛЕН СЪВЕТ
Чл. 36. Контролният съвет на БЗНС - единен:
(1) следи и контролира за точното и навременно изпълнение на решенията на конгреса, Върховния съюзен съвет, Управителния съвет, Постоянното присъствие, общинските и местните земеделски дружби и за спазване на Устава;
(2) разглежда и се произнася в двумесечен срок по жалби и сигнали на съюзни ръководства и членове; работи и следи за срочното и правилно разглеждане на предложенията, сигналите, молбите, жалбите и възраженията, постъпили в съюзните органи;
(3) дава мнение по съставянето и проверява изпълнението на бюджета, изразходването на паричните и материалните средства на Съюза и неговите поделения, както и за правилното стопанисване на съюзното имущество;
(4) прави предложения пред съответните органи на БЗНС (е) за решаване на въпроси на съюзната дейност, които не са от неговата компетентност;
(5) осъществява методично ръководство на контролните комисии на БЗНС (е) на различни равнища;
(6) предлага за наказание членове на Съюза, нарушили Програмата, Устава, бюджета и финансовата дейност.
Чл. 37. Същите права и задължения като изброените в чл. 36 от настоящия Устав имат и контролните комисии на общинските и местните земеделски дружби на съответните нива.
Чл. 38. Контролният съвет на БЗНС - единен избира ръководства в състав: председател, заместник-председател, секретар и членове.
(1) Ръководството свиква на заседание Контролния съвет и ежегодно се отчита пред него за своята работа.
(2) Председателят на Контролния съвет на БЗНС (е) присъства на заседанията на Управителния съвет.
IV. ФИНАНСИ И ИМУЩЕСТВО НА БЗНС - ЕДИНЕН
Чл. 39. Финансовите средства и постъпления на БЗНС (е) се формират от членски внос, приходи от дарения, помощи, имоти, спонсорство, съюзните издания, материали и други.
Чл. 40. Годишните приходи и разходи на БЗНС (е) и на общинските и местните земеделски дружби се определят от бюджетите им. Бюджетите им са редовни, допълнителни или извънредни, гласувани съответно от Управителния съвет и от ръководствата на дружбите.
Чл. 41. Българският земеделски народен съюз - единен се представлява от съюзния секретар, който е страна по имуществени и трудовоправни договори, и се задължава с неговия подпис и с подписа на секретаря на Постоянното присъствие, натоварен с протоколно решение на Управителния съвет.
Приемането на финансови и други задължения, отчуждавания, строежи, покупка, продажба и отдаване под наем на имуществото или обременяването им с ипотека става с решение на Постоянното присъствие на БЗНС - единен.
Общинските и местните земеделски дружби се задължават с подписа на председателя (заместник-председателя) и упълномощен член на ръководството и могат свободно да се разпореждат с имуществото си с изключение на недвижимите имоти, за които се изисква предварително писмено съгласуване или решение на Постоянното присъствие на БЗНС (е).
V. ПЕЧАТЕН ОРГАН, ЗНАМЕ, СИМВОЛ И ПЕЧАТ НА БЗНС - ЕДИНЕН
Чл. 42. Печатен орган на БЗНС - единен е вестник "Земеделско знаме".
Чл. 43. Знамето на БЗНС - единен е оранжево, със зелени ресни и зелена четирилистна детелина и зелен надпис: БЪЛГАРСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ - ЕДИНЕН.
Чл. 44. Символ на БЗНС - единен е ЗЕЛЕНАТА ЧЕТИРИЛИСТНА ДЕТЕЛИНА.
Чл. 45. Печатът на БЗНС - единен е кръгъл с надпис наоколо: БЪЛГАРСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ - ЕДИНЕН с ЧЕТИРИЛИСТНА ДЕТЕЛИНА, разположена в средата. Печатите на местните и общинските земеделски дружби са със същата емблема и с наименованието на местонахождението им.
Чл. 46. Празник на БЗНС - единен е СВЕТИ ГЕОРГИ ПОБЕДОНОСЕЦ.
Чл. 47. Химн на БЗНС - единен е ЗЕМЕДЕЛСКИЯТ МАРШ, по текст и мелодия на Цанко Б. Церковски.
Чл. 48. Цветът на предизборните материали и бюлетина е ОРАНЖЕВ.
Настоящият Устав е приет на Извънредния конгрес на Българския земеделски народен съюз - единен на заседанието му от 22 март 1992 г. и е задължителен за всички сдружени земеделци и съюзни поделения.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
СПЕЦИАЛНО ПРИЛОЖЕНИЕ
РЕГИСТЪР НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ В БЪЛГАРИЯ
058. МОНАРХИЧЕСКО-КОНСЕРВАТИВЕН СЪЮЗ (МКС)
Започва да се изгражда от група съмишленици от различни райони на страната в средата на 1989 г. Учредително събрание се свиква на 9 февруари 1990 г. във Велико Търново.
Съюзът съгласува и провежда общопознавателни мероприятия за запознаване с идеите и основите на царската власт в интерес на националното обществено-политическо издигане и духовно израстване, за осъществяването на които не могат да се ползват революционно-терористични, а само парламентарни методи; да съдейства за възстановяването на Търновската конституция и нейното осъвременяване (ако има нужда от такова) и за легитимно царско управление в традициите на българското национално законодателство.
МКС се ръководи от тричленно ръководство. Негов председател е Иван Марчевски.
Адрес за контакти: Велико Търново-5000, п.к. 334, тел.: 062/3-13-04.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
059. БЪЛГАРСКА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ (БКП)
Възниква като Партия на трудовия народ след учредителна конференция на 25 април 1990 г. На извънреден пленум на 21 юни 1990 г. е преименувана в Българска комунистическа партия. В свиканата на 3 октомври 1990 г. в Панагюрище Национална конференция, която прераства в XV конгрес на БКП, участват представители на 294 партийни организации.
Партията се смята за наследник на БКП, но се разграничава както от старото ръководство, превърнало партията в оръдие за лично обогатяване, така и от ръководството и действията на БСП. Настоява да се предадат на съд всички виновници за националната катастрофа, да се конфискува ограбеното от народа и да му се върне.
Партията участва със самостоятелна листа в изборите за Велико народно събрание и за Народно събрание, но не спечели депутатски места. Имаше свои представители и за изборите за президент и вицепрезидент.
Печатен орган е вестник "Комунистическо дело”, който от 1 януари 1992 г. не излиза по финансови причини.
Адрес за контакти: София, ул. "Младежки проход" N 5, вх.Б тел.: 59-16-73
/Пресслужба "Куриер"/
10:35:25
25.05.1992 г.
Редактори: Нина Гаврилова
Любомир Йорданов - деж. ред.
Технически изпълнител: Емилия Генадиева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА
Copyright © Пресслужба "Куриер", 1992 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!